Живите организми са изключително чувствителни към различни видове вибрационни въздействия. Те могат да бъдат акустични, електромагнитни или комбинирани влияния. Човешкото ухо може да възприема вибрации между 20 Hz и 20 KHz. Много животни могат лесно да възприемат по-ниски честоти, например кучетата могат да чуват от 12 херца. Нискочестотните (инфразвукови) вибрации обаче са най-интересни поради силното си въздействие върху човешкото тяло.
Отдавна е известно, че всеки орган в човешкото тяло има своя собствена резонансна честота, при която външното пулсиращо инфразвуково налягане предизвиква удари. Резонансната честота на отделните органи варира и обикновено е в диапазона от 4 до 10 херца. Има отделни резонансни честоти за сърцето, черния дроб, белите дробове, мозъка и т. н. за всеки орган на човешкото тяло и дори за отделните тъкани. В зависимост от амплитудата на вибрациите те могат да имат различно въздействие върху човешкото тяло. Леките ефекти от този вид причиняват гадене и замаяност. Мощните водят до смърт.
Авторът е участвал в дългосрочни експерименти за изучаване на въздействието на полета от различно естество върху опитни животни, проведени под егидата на Академията на науките и имащи фундаментален характер. Изследвани са различни аспекти на проблема, включително медицински, фармакологични и т. н. В експериментите върху животни са участвали широк кръг специалисти. Биофизици, лекари, физиолози, биохимици, програмисти, оптични физици, специалисти по квантови осцилатори и много други.
Тестовите животни са били изложени на различни видове радиация. Изследвани са не само ефектите на отделните видове полета - електромагнитни, електростатични, акустични и т. н. , но и техните различни комбинации. Освен това някои параметри бяха много важни: интензивност, модулация, честота на повторение на импулсите и определена фаза на импулсите. Установено е, че някои комбинации на въздействие причиняват парализа на животните, а други модификации на условията на въздействие предизвикват физиологичен резонанс на определени вътрешни органи, който обикновено завършва със смърт.
Експериментите върху хора, проведени в последните десетилетия на 20-ти век по целия свят, също показват, че електромагнитното излъчване и нечуваемите инфразвукови вибрации могат да въздействат върху човешката психика, предизвиквайки чувство на ужас или уплаха. Излагането на инфразвукови вибрации с определена честота води до сърдечни спазми и дори до спиране на сърдечната дейност. Определена честота и интензитет на външното поле селективно предизвикват спазми в най-различни органи. Комбинациите от различни полета са особено ефективни. В този случай е налице синергия между отделните влияния, т. е. тяхното взаимно подсилване. Някои фармакологични вещества могат до известна степен да предпазят организма от излагане на тези полета и дори да допринесат за процесите на възстановяване след приключване на излагането.
Електромагнитните вибрации могат да повлияят и на психиката, като предизвикат чувство на страх или изтръпване. Например чрез съгласуване на честотата на повторение на импулсите на външно електромагнитно поле с алфа честотата на мозъка е възможно да се предизвика депресивно състояние, дори пристъпи на неудържим страх у животните. Тези излъчвания от различно естество, които оказват въздействие върху човешката психика, са известни като психотронни.
Многобройни научни изследвания, проведени в много лаборатории по света, показват, че е възможно с помощта на генератори на електрически полета да се контролират движенията на човешките мускули и емоции (и следователно действия). Разработени са техники, с които пациентите да бъдат приспивани, да им се внушават всякакви мисли, да се прониква в краткосрочната и дългосрочната им памет. Възможно е също така да се развие нов набор от умения и да се заличат съществуващите за възможно най-кратко време, т. е. , казано по-просто, да се премахне натрупаният житейски опит и да се замени с нов, необходим на експериментаторите.
Повечето от психотронните ефекти са отдавна известни в резултат на задълбочени изследвания в много страни по света. Още през 1966 г. в САЩ е публикуван 14-томният труд "Перспектива на новия свят", в който са обобщени резултатите от научните изследвания, проведени в лабораториите на ВВС. В него подробно се описва напредъкът в разработването на нови оръжия, включително електромагнитни излъчватели, които да превръщат хората в биологични роботи.
В главата "Процесът на биологичен контрол" авторите пишат за създаването на електромагнитен енергиен източник, който може да се използва за контролиране на движенията на мускулите, емоциите (и следователно действията) на човека, за приспиване и налагане на чужди за него мисли. Това лъчение е способно да повлияе на краткосрочната и дългосрочната памет и за много кратък период от време да създаде нов набор от умения и да изтрие съществуващите - с други думи, да премахне натрупания житейски опит и да го замени с нов, необходим на определени "кукловоди".
Същият източник разкрива, че първата разработка на подобни оръжия датира от Втората световна война, когато японски учени разработват програма, наречена "Лъч на смъртта". Въпреки че никога не е привеждана масово в действие, тя е смятана за много обещаваща разработка и между 1940 и 1945 г. за нея са похарчени стотици хиляди йени.
Японците са разработили вид излъчвател, който може да порази човек извън убежище на разстояние 8-16 км. Той е успешно тестван през 1943 г. : използван е за заглушаване на автомобилни двигатели, излагане на живи организми (мишки и прасета) на вълни с дължина от 0,6 до 2 метра, които предизвикват кръвоизлив в белите дробове, а тези над 2 метра - унищожаване на мозъчни клетки.
Първите най-интензивни експерименти за контрол на човешкото съзнание започват по време на Втората световна война в концентрационните лагери в Япония и Германия. Нацистките лекари в концентрационния лагер Дахау експериментират върху военнопленници с хипноза и наркотична хипноза, използвайки наркотика мескалин. Мескалинът (3, 4, 5 - триметилоксифенилетиламин), биохимично свързан с лизергиновата киселина, е най-старият класически халюциноген, познат на науката, основният алкалоид на кактуса пейот.
Наименованието "мескалин" идва от името на индианското племе мескалеро, което е използвало широко този наркотик. През 1886 г. немският фармаколог Лудвиг Левин публикува първото систематично изследване на кактуса, който индианците почитат като божество. Наркотикът е изолиран от кактуса пейот и фармакологично определен през 1896 г. Изследователите на пейота, психолозите Йенш, Хавлок и Мичъл, се съгласяват, че мескалинът е един от най-уникалните наркотици - той променя най-дълбоко свойствата на съзнанието, но е и най-малко токсичен. Мескалинът се използва като стандарт за ефикасност за други фенетиламини. Химиците се научават да го синтезират през 1919 г.
Подобни експерименти са провеждани и в други нацистки лагери. Според списание "Военни изследвания" (брой от септември 1999 г. ) след войната САЩ конфискуват секретни научни данни на Третия райх и много бивши нацистки учени и лекари са наети да работят в изследователски център в Германия. По-късно някои от бившите нацисти са прехвърлени нелегално в Съединените щати в рамките на тайната програма "Project Paperclip".
Те са събрани във военновъздушната база в Сан Антонио, Тексас. До 1953 г. американското ЦРУ и американските химически войски, сякаш копирайки нацистките методи, на свой ред започват да провеждат експерименти с наркотична хипноза. Сред "пациентите" им са затворници, психично болни, нелегални имигранти, етнически и сексуални малцинства.
Едва в средата на 70-те години на ХХ век обществеността научи за тридесетгодишната история на тези ужасни експерименти, провеждани от американските военни и разузнавателни служби. Стана известно също, че най-големият успех в тази област е постигнат от д-р Хосе Делгадо (известен американски учен, изтъкнат специалист в областта на изследването на мозъчните електропотенциали, починал през 2011 г. ), който демонстрира, че използва специално оборудване за електростимулиране на мозъка от разстояние, предизвиквайки у изследваните лица силни емоции като гняв, страст и отчаяние. Това беше истинска неврохипноза - директно въздействие върху централната нервна система на човека.
В един от докладите си д-р Делгадо пише: "Излагането на радиостимулация на различни части от мозъка на четирима пациенти води до разнообразни ефекти, включително приятни усещания, повишено настроение, дълбока умствена концентрация, неприятни усещания, свръхрелаксация (граничеща с дълбока хипноза), цветни видения и др. "
Делгадо вярва в създаването на "психоцивилизовано" общество и прогнозира, че компютрите ще могат да се използват за установяване на двупосочна комуникация с човешкия мозък, в който ще бъде имплантиран специален "стемасейвър". И този ден настъпва през 1974 г. Тогава неврофизиологът и електронен инженер Лоурено Пинео от Станфордския изследователски институт разработва компютърна система, която може да чете мисли. Той извеждаше данните от мисловния процес на електроенцефалографски екран. Напредъкът в тази област вече е значителен.
Въпреки това неврохипнозата не е много надежден метод за интервенция, въпреки че разработването на метода продължава и до днес. Например ЦРУ все още финансира изследванията на д-р Евън Камерън (известен американски психолог, експериментирал върху американски затворници), които целят създаването на техника за изтриване на паметта на човек и насилствена промяна на личността му. По едно време Камерън открива, че електрошокът води до загуба на паметта, и започва да разработва програма, която нарича "ремоделиране" - т. е. изтриване на предишния спомен. Според неговия метод хората първо могат да бъдат превърнати в нещо подобно на роботи, а след това да бъдат препрограмирани.
Когато тези интересни експерименти са разкрити пред широката научна общност в САЩ, разгневената общественост принуждава Камерън да подаде позорна оставка. В същото време Конгресът на САЩ забрани подобни експерименти и поиска всички тези проекти да бъдат "замразени". По-късно обаче бившият агент на ЦРУ Виктор Маркети признава, че програмите са били в ход - просто са били засекретени още по-строго.
http://psihotronnika.narod.ru/info
