Бих искал да започна тази тема с цитат от изданието "Вътрешни болести" под редакцията на известния български лекар проф. Чудомир Начев: "Злокачествените заболявания представляват едни от най-важните, все още неразрешени, биологични, социални и медицински проблеми на нашия век. Всяка година в света заболяват от злокачествени тумори над 6 млн. души, а около 4,5 млн. умират. В борбата със злокачествените новообразувания вече са постигнати измерими успехи, но все още, общата заболеваемост и смъртност в света расте, което е в пълен контраст с развитието на науката и културата в човешкото общество. Понастоящем всеки десети жител на планетата умира от рак, а ако тези тенденции се запазят, до края на века всеки пети или шести човек ще умира от тези истински социално значими заболявания... В нашата страна годишно заболяват около 24 000 души от рак, 15 000 умират, а общият брой на болните е над 150 000. Общата заболеваемост от злокачествени новообразувания у нас през последните години нараства с около 1,5% годишно, а смъртността се увеличава с около 3%... Голямо здравно и социално значение за нашата страна има фактът, че ракът е много честа причина за смъртността и инвалидизирането на хора в работоспособна възраст...
Образуването на един злокачествен тумор е сложен и продължителен многофакторен процес, преминаващ през няколко стадия. По всяка вероятност процесите са обратими и по принцип е възможно туморната клетка да се превърне в нормална, което засега е установено предимно при клетъчни култури в експериментални условия и при някои човешки тумори. Образуването на злокачествените тумори и тяхната еволюция в организма на болния се повлияват от голям брой известни или все още неизвестни екзогенни или ендогенни фактори... В организма протичат сложни взаимодействия между фактори на околната среда... и фактори на самия организъм, които определят произхода и еволюцията на раковото заболяване...
Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се причиняват от известни фактори на околната среда, свързани с начина на живот на съвременния човек. Според обобщените данни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът на хранене, следван от тютюнопушенето (общо обуславят около 60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуалното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, замърсяването на околната среда, прекомерната употреба на лекарства и др. Очевидни са големите възможности и перспективи на т. нар. първична профилактика на рака, насочена към премахване или намаляване на канцерогенните фактори..." По-нататък в книгата се описват постиженията на съвременната молекулярна биология, на чиято база се изпробват различни методи, които са все още само в предклиничен и клиничен експериментален стадий, но не се прилагат в рутинната практика и се представят "някои обнадеждаващи предварителни резултати".
В главата "Съвременна онкологична доктрина" може да прочетем: "Съвременното лечение на злокачествените новообразувания е комплексно и се провежда с помощта на трите основни метода - хирургично, лъчево и лекарствено лечение. Имунотерапията все още не е излязла от стадия на клиничните изпитания и не е доказала своето точно място в общия план на лечението...
Терапевтичната стратегия за всеки отделен онкоболен се изработва задължително от мултидисциплинарен екип от специалисти онколози, включващ хирург, радиотерапевт и химиотерапевт, а напоследък се изискват и патоморфолог, гинеколог, рентгенолог, ендоскопист, уролог, специалист по рехабилитация, психолог и др... Засега хирургичното лечение е основен и единствен метод за лечение при над 50% от онкоболните с локализирано заболяване независимо от нозологичната единица. При останалите 50% от онкоболните с локализирано заболяване хирургичното лечение се комбинира по различен начин с лъчетерапия и/или лекарствено лечение... Най-добри резултати в света при лечението на онкоболни са получени в големите комплексни онкологични центрове на развитите държави, в които има изключително добре финансирани кадрови и материално-технически възможности. Експертите на СЗО препоръчват във всички страни да се създават комплексни онкологични центрове с по 650 болнични легла, които да обслужват 1-2 млн. население..."
След като ви запозная с още някои факти относно разпространението на раковите заболявания по-света, ще ви представя проблема и от друга гледна точка и, надявам се, ще разберете защо не е постигнат резултат в профилактиката и лечението на рака. В първа глава вече се запознахте с мнението на онкоспециалисти от различни страни по отношение на химиотерапията.
Ракът е втората главна причина за преждевременната смъртност в Австралия. През 40-те години раковите заболявания са давали 12% от общата смъртност, а през 1992 г. -25,9%. За мъжката популация от 1 до 44 г. ракът е втората водеща причина за този показател, а във възрастовата група между 45 и 64 г. - първата, като при жените възрастовите граници са съответно от 1 до 24 г. и между 25 и 64 г.
Смъртността от белодробен рак: се е увеличила 25 пъти от 1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за времето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите. Пушачите и месоядните по-често заболяват от белодробен рак.
Ракът на гърдата е най-честият сред австралийските жени. В Ню Саут Уейлс например от 1973 до 1990 г. заболеваемостта се е увеличила с 19%. Според едно изследване на д-р Такеши Хираяма и сътрудници при тези, които консумират ежедневно месо и животински мазнини, има 4 пъти по-висок риск от заболяване. Едно голямо британско проучване показва, че 40% от жените с диагностицирай рак на гърдата и лекувани алопатично преживяват до 5 г., 30% - до 10, а само 18% - до 20 г. Д-р Едуард Сканлън от "Нортуестърн кшивърсити медикъл скул" заявява в "Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" (JAMA), че "за период от 100 г. лечението на рака на гърдата е еволюирало от пълната липса на лечение до радикално такова и отново назад към по-консервативна терапия, без това да се отрази на смъртността".
Увеличението на рака на простатата при мъжете в Австралия е 6-кратно за периода 1910-1959 г. За същото време случаите с рак на яйчниците при жените са нараснали 4 пъти. Голямо увеличение на честотата на различните видове рак се наблюдава при всички възрастови групи. Най-висока честота на рак при децата има в Австралия и Нова Зеландия, но тенденция за нарастване на заболеваемостта се наблюдава в целия свят.
"Войната" на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страдания. Затова официалните институции непрекъснато се опитват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на "Ю Ес джърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститют", работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че понастоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболявания се включват неправомерно в статистиките на излекуваните от рак. Това става, за да се оправдае официалната политика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал.
Според Франк Вийвел, директор на "Хора срещу рака", в САЩ разходите свързани с това заболяване, са повече от 100 млрд. годишно "за лечения, които са едновременно неефективни и нехуманни". Броят на заболелите и на починалите продължава да расте въпреки влаганите огромни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изследване и лечение. Отново ще цитирам д-р Г. Станков: "В Хайделберг, Германия, където завърших медицина, има голям раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бюджет повече от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула - досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт... Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината, и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката - медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно..."
Според проф. д-р Самюел Ъпстейн, председател на Международната асоциация за превенция на рака, болестите трябва преди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те години до сега онкологичните заболявания са се увеличили рязко, като при някои видове рак процентът надвишава 300.
За да добиете представа за манипулацията в тази област на медицината от страна на здравните власти и индустрията, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните постижения на някои учени и лекари и натиска оказван върху тях.
Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действително впечатляваща. За научноизследователската си работа и постиженията си той получава 14 награди и титлата "почетен доктор" на университета в Хайделберг!
Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Може да се каже, че той развива биоелектричната медицина. Между изобретенията му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор.
През 1920 г. конструира първия в света много мощен светлинен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенстване, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп - изключително сложен уред, съставен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в околната среда, и как под влиянието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормалната клетка в ракова! За сравнение бих искал да поясня, че със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.
Райф усърдно и неуморно документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се развивал в тъканните култури.
Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мнозина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да придобият идея за това, което правел.
Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл "Cryptosides primordiales". Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.
За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи - принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармонична на зададената. Методът на Райф унищожавал само вирусите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторна стойност".
На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк Джонсън в Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под мотото "Краят на всички заболявания". Но само няколко години по-късно всички тези хора ще "забравят" и изобретателя, и това събитие.
Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа без прекъсване, докато установил МОЕ за огромен брой микроорганизми, допринасящи за развитието на различни, понякога опасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит и др. След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през лятото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с този безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хората разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което "не можеш да откажеш". Но Райф го отхвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).
През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията "Бърнет Лаб" в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания - "Бийм Рей Корпорейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.
Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъв медисин", Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, "да се оттегли в пенсия" и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, които можела да му предложи АМА.
Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. - годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило "война на рака". Какво чудовищно лицемерие! Една от заслугите на Райф, а именно откриването на вирус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било присвоено от Вирджиния Либингстън. През 1948 г. тя започва да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собствено наименование на микроба - "Progenitor cryptocides!, и никога дори не е споменала името на Райф в разработките си. Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата лаборатория, докато последната все още е функционирала, и използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи наблизо, за да може да следи внимателно работата на Райф.
И така този изключителен, но много скромен учен, отдаден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се признание и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като никъде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. И така поколения студенти по медицина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите!
Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политиците, са на път да засенчат всички масови убийства досега в историята на човечеството. За да разберете за какви пари става въпрос и чии "права" се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!
През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал да експериментира с животни, като прибавял и популярни домашни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан "най-големия мошеник на века", той бил многократно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора в Далас, Тексас, където се преместил през 50-те. Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А. Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дена, за да докаже правотата си. В такива случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното положение. Когато братът на Д. Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточеният му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се видял принуден да премести клиниката си в Мексико.
Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов
неделя, 31 юли 2016 г.
събота, 30 юли 2016 г.
Ваксинациите като средство за тайно, насилствено намаляване на населението на Земята
От няколко десетилетия се разработват ваксини срещу забременяване под егидата на СЗО и има данни, че те са използвани в някои страни като опитно средство за тайно регулиране на населението на Земята.
В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксинационна програма срещу тетанус в различни страни, между които Никарагуа, Мексико и Филипините. През октомври 1994 г. организацията "Хюман лайф интернешънъл" (ХЛИ) получава доклад от своя мексикански клон за протичащите в тази страна имунизации. Тъй като имунизационните протоколи не изглеждали съвсем редовни, организацията се сдобила с няколко проби от ваксината и я дала за изследване. В някои от тях било установено наличието на човешки хорионгонадотропин (ХГТ) естествено произвеждан от човешкото тяло хормон, необходим за протичане на нормална бременност. ХГТ предизвиква освобождаването на други хормони, които подготвят лигавицата на матката за имплантиране на вече оплодената яйцеклетка. Рязкото повишаване на ХГТ след зачатието го прави отличен диагностичен способ за определяне със сигурност на настъпила бременност. Чрез въвеждането на този хормон в женското тяло съчетан с носител тетаничен анатоксин, целта е да се заблуди организма и да започне да образува антитела не само срещу бацила на тетануса, но и срещу самия ХГТ! При една започваща бременност тези антитела ще атакуват нормално образувания от тялото на жената ХГТ, и ако те са в достатъчно голямо количество, ще предизвикат нейното прекъсване!
ХЛИ веднага направила тази информация достояние на членовете на своя световен съвет и на всички свои филиали в повече от 60 страни. Скоро започнали да пристигат доклади и от Филипините, където са били ваксинирани 3 400 000 жени, както и от Никарагуа.
Ето фактите, които са известни:
- На ваксинация са били подложени само жените между 15 и 45 г. (в Никарагуа между 12 и 49 г). Но веднага можем да се запитаме: Поради каква причина се е сметнало, че те са изложени на риск от заразяване с тетанус повече отколкото мъжете и децата?
- Имунизационният протокол изисквал да се направят общо 5 ваксини, като първите 3 в разстояние на 3 месеца. Но защо е нужно това, след като се приема, че дори само еднократна ваксинация осигурява 10-годишна защита?
- Във ваксините нормално не може да има ХГТ и няма начин той да бъде там по естествен път.
- СЗО повече от 20 години участва активно в разработката точно на подобен тип ваксина срещу забременяване, в която има човешки ХГТ, прикрепен ъм носител тетаничен анатоксин (същите ваксини, които са открити в посочените по-горе страни)!
И тук отново възникват някои въпроси: СЗО здравна организация ли е в действителност, чии интереси обслужва и какво всъщност се крие зад това име?
СЗО и филипинското Министерство на здравеопазването се опитват да омаловажат разкритията и да представят нещата като случайност. Но изследвания, проведени с 30 произволно избрани вече ваксинирани жени, показали, че 26 от тях имат в организма си много високи нива на антитела срещу ХГТ, което е възможно само ако в прилаганите ваксини е имало значително количество от хормона. И няма никакъв друг начин в телата на тези филипинки да се появят антитела срещу ХГТ, ако той не е бил предварително вкаран в тях!
Но това не е всичко. Оказва се, че никоя от трите типа използвани ваксини не са били лицензирани или регистрирани във филипинското Бюро по храните и лекарствата! Директорът му пояснил, че тези компании не подлежат на регистрация и след като ваксините са били одобрени от СЗО, можело да се предполага, че идват от "надеждни производители".
По-късно сведения за използвана подобна ваксина пристигат и от Африка.
Свързани със СЗО във връзка с работата над ваксината срещу забременяване са Фонда на ООН за населението, Програмата на ООН за развитие, Световната банка, Съвета по населението, Фондация "Рокфелер", Всеиндийският институт по медицински науки, редица университети, например в Усала, Финландия и в щата Охайо, САЩ, както и някои организации, спонсорирани с обществени средства. Националният институт по здравето на децата и човешкото развитие (какви гръмки имена!) е бил доставчикът на човешкия ХГТ за някои от опитите с ваксината.
СЗО започва "специалната си програма" по въпроса за човешкото възпроизводство и демографския контрол през 1972 г. и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследователска работа по този въпрос, като само за контрацептивни ваксини официално обявената сума е около 11 млн. USD. Именно тази програма е водещата в разработката на ваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатите фондации, организации и институти пари за програмата са отпускани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания, Германия, САЩ, Фондация "Форд" и Международният център за научноизследователска работа и развитие.
При обикновените ваксини целта е да се предизвика образуването на антитела срещу чужди за организма агенти - най-често вируси. Но контрацептивните ваксини използват имунната система, за да предизвикат образуването на антитела срещу определени хормони или други вещества, нормално съществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса на възпроизвеждане. За да се излъже организмът и за да почне да образува антитела, съответният хормон трябва да се вкара в него прикрепен към друга чужда субстанция, какъвто е например тетаничният анатоксин. Понастоящем има поне 6 такива ваксини в процес на разработва.
Чрез определен тип ваксина например се цели да се потисне образуването на гонадотропин-освобождаващия хормон в диенцефалона (хипоталамуса). Но тъй като приложението й води до промяна във функцията на цялата ендокринна система, и жените, и мъжете, на които е направена трябва да приемат синтетични стероидни хормони, за да се тушират страничните ефекти, които се изявяват. При жените изкуствено се провокира състояние наподобяващо менопауза!
По принцип по-голяма част от изследванията са насочени към ваксини, предназначени за жени, защото менструалният цикъл се смята за по-лесна цел за повлияване. Най-използвана досега е анти-ХГТ ваксината. За да се удължи нейното действие, бета-ХГТ гени са прехвърлени на вирус от едра шарка, който може да се репродуцира в организма! (Злите черномагъосници от миналото само могат да мечтаят за изобретателността на съвременните им колеги.)
Първата много голяма опасност, която конрацептивните ваксини крият, е създаването на условия за развитие на автоимунни заболявания. От средата на нашия век насам броят им по целия свят се увеличава непрекъснато и около две трети от заболелите в Европа и САЩ са жени.
Вторият рисков момент е кръстосаната реактивност, която може да се получи в резултат на ваксинацията. Тъй като структурата например на ХГТ има общи елементи с други хормони, то създадените антитела могат да се насочат и към тях. Такива явления вече са наблюдавани. Трето: има голяма опасност от развитие на непредеказуеми странични ефекти. Едно експериментално изследване в клиника в Швеция през юни 1994 г. е било преустановено, защото при първите 7 доброволци са се появили неочаквани реакции. Четвърто: съществува възможността ваксината да се назначава без знанието на жената (така, както в описания случай).
Пето: не са правени никакви изследвания, отчитащи риска за децата, които евентуално биха се родили от тези майки, които все пак забременеят.
Ето какво пише д-р Г. Ланкто: "Ваксинациите са средство за намаляване на населението на Земята. Драстично - в страните от третия свят. Хронично - в индустриализираните държави. Във връзка с това Робърт Макнамара, бивш президент на Световната банка, бивш държавен секретар на САЩ, под чиято заповед са провеждани масивни бомбардировки над Виетнам, заявява следното според една френска публикация: "Трябва да се вземат драконовски мерки за демографска редукция срещу волята на населението. Намаляването на раждаемостта се оказва невъзможно или недостатъчно. Тогава значи трябва да се увеличи смъртността. Как? Чрез естествени методи. Глад и болести. ... ...ваксините се използват като биологическо оръжие... да разпространяват болести и... улесняват целенасочения геноцид. Те позволяват да се избиват хора от определена раса, определена група или страна... В името на здравето и благополучието, разбира се. Вземете Африка например. Свидетели сме на почти пълното изчезване на някои общности... При едно слушане във връзка с дейността на ЦРУ д-р Готлиб, специалист по ракови заболявания, признава че през 1960 г. е разпръснал огромно количество вируси в река Конго (Заир), за да я замърси и да зарази всички хора, които ползват реката като водоизточник. И същият този д-р Готлиб е бил избран да оглави Националния институт по рака!... Преди няколко години Ройтерс съобщи: "Болест, подобна на СПИН, изби 60 000 души в южната част на Судан... Семейства, цели селища изчезнаха..."
Ваксинациите служат като средство за експериментиране, да се пробват нови продукти на големи части от населението. Под маската на грижа за здравето и благополучието на населението хората се ваксинират срещу псевдоепидемии с продукти, които някой иска да изучава..."
Д-р Ланкто дава за пример една голяма имунизационна кампания срещу хепатит В в провинция Квебек в Канада през 1994 г. на деца и възрастни от 1 до 20 г. (Предишните 2 години в същата област са били провеждани масови имунизационни и ре-мунизационни кампании срещу менингит.) За слагането на ваксините са били специално обучавани определени медицински сестри. Не е имало епидемия, нито рискове от такава, но натискът да се имунизират хората е бил огромен и според нейните думи дори "училищата били превърнати в клиники". Имената на всички ваксинирани деца са били вкарани в компютър. Тези, които са отказали, са били сочени и третирани едва ли не като отхвърлени от обществото. А сестрите дори са преследвали родителите в къщи, настоявайки да имунизират децата си. Според д-р Ланкто този огромен натиск е бил поради факта, че провинцията се населява от много местни хора с индианска кръв, които отстояват своята културна идентичност и независимост. А провинция Квебек е изключително богата на водни запаси. Както пише канадската лекарка: "Водата днес е злато. Някой може ли да се сети за по-подходящо биологично оръжие, чрез което да премахне пречките към овладяването на тези водни източници?"
През февруари 2000 г. FDA дава път на нова ваксина срещу пневмококова пневмония, а щатското правителство обмисля да я приложи за имунизация на децата между 2 и 5 г. на тъмнокожите и на туземните индианци, т.е. да ги използва като опитни зайчета. Според експерти напълно е възможно поне 1% от децата, които ще получат ваксината, да разбият инсулино-зависим диабет или друго автоимунно заболяване. Тази ваксина всъщност е конюгирана и е комбинация от 7 различни ваксини, всяка от различен щам на бактерията. Ваксината е подобна по структура на вече прилаганата ваксина за хемофилус инфлуенце, свързвана със значително нарастване на инсулинозависимия тип диабет сред децата. Според д-р Барт Класен новата 7-валентна ваксина може да бъде 7 пъти по-токсична от тази срещу хемофилус инфлуенце. Той заявява: "Планът на правителството да насочи имунизациите към чернокожите и местните индианци е най-вероятно да има ефекта на целенасочен расов геноцид..."
Освен че чрез ваксините може да се промени генетичният материал на ваксинираните, масовите имунизации дават и възможност да се събира богата информация за имунната реакция и степента на съпротивляемост на определени народности или раси към определени вируси, което е много важно от военна гледна точка. Отново ще си позволя да цитирам д-Р Ланкто: "В името на защитата на нашите страни ние произвеждаме най-смъртоносното оръжие... Биологичното оръжие е гигантски бизнес, основно финансиран с нашите пари. Той е също така финансиран, и то без нашето знание, с нашия живот. Този на нашите деца и милионите невинни, които са пожертвани. Именно ние, които живеем в Западния свят, сме отговорни за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрез нашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и в чужбина..."
Ето и мнението на Международната група за най-съвременни изследвания, в която влизат учени и лекари от различни страни: "Какво се случва през последните 50 години? Обмислено и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкото тяло, които увреждат здравето, репродуктивните способности, интелигентността и социалното поведение. Като резултат се проявяват социални заболявания, включващи проблеми с обучението и усвояването на знания, престъпност и други инволюционни феномени, които позволяват на определени социални групи да контролират съзнанието на населението чрез поддържане на конфликти, като по този начин пречат на планетарната еволюция и същевременно жънат огромни печалби от биологичната и неврофизиологичната дегенерация на обществото."
Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов
В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксинационна програма срещу тетанус в различни страни, между които Никарагуа, Мексико и Филипините. През октомври 1994 г. организацията "Хюман лайф интернешънъл" (ХЛИ) получава доклад от своя мексикански клон за протичащите в тази страна имунизации. Тъй като имунизационните протоколи не изглеждали съвсем редовни, организацията се сдобила с няколко проби от ваксината и я дала за изследване. В някои от тях било установено наличието на човешки хорионгонадотропин (ХГТ) естествено произвеждан от човешкото тяло хормон, необходим за протичане на нормална бременност. ХГТ предизвиква освобождаването на други хормони, които подготвят лигавицата на матката за имплантиране на вече оплодената яйцеклетка. Рязкото повишаване на ХГТ след зачатието го прави отличен диагностичен способ за определяне със сигурност на настъпила бременност. Чрез въвеждането на този хормон в женското тяло съчетан с носител тетаничен анатоксин, целта е да се заблуди организма и да започне да образува антитела не само срещу бацила на тетануса, но и срещу самия ХГТ! При една започваща бременност тези антитела ще атакуват нормално образувания от тялото на жената ХГТ, и ако те са в достатъчно голямо количество, ще предизвикат нейното прекъсване!
ХЛИ веднага направила тази информация достояние на членовете на своя световен съвет и на всички свои филиали в повече от 60 страни. Скоро започнали да пристигат доклади и от Филипините, където са били ваксинирани 3 400 000 жени, както и от Никарагуа.
Ето фактите, които са известни:
- На ваксинация са били подложени само жените между 15 и 45 г. (в Никарагуа между 12 и 49 г). Но веднага можем да се запитаме: Поради каква причина се е сметнало, че те са изложени на риск от заразяване с тетанус повече отколкото мъжете и децата?
- Имунизационният протокол изисквал да се направят общо 5 ваксини, като първите 3 в разстояние на 3 месеца. Но защо е нужно това, след като се приема, че дори само еднократна ваксинация осигурява 10-годишна защита?
- Във ваксините нормално не може да има ХГТ и няма начин той да бъде там по естествен път.
- СЗО повече от 20 години участва активно в разработката точно на подобен тип ваксина срещу забременяване, в която има човешки ХГТ, прикрепен ъм носител тетаничен анатоксин (същите ваксини, които са открити в посочените по-горе страни)!
И тук отново възникват някои въпроси: СЗО здравна организация ли е в действителност, чии интереси обслужва и какво всъщност се крие зад това име?
СЗО и филипинското Министерство на здравеопазването се опитват да омаловажат разкритията и да представят нещата като случайност. Но изследвания, проведени с 30 произволно избрани вече ваксинирани жени, показали, че 26 от тях имат в организма си много високи нива на антитела срещу ХГТ, което е възможно само ако в прилаганите ваксини е имало значително количество от хормона. И няма никакъв друг начин в телата на тези филипинки да се появят антитела срещу ХГТ, ако той не е бил предварително вкаран в тях!
Но това не е всичко. Оказва се, че никоя от трите типа използвани ваксини не са били лицензирани или регистрирани във филипинското Бюро по храните и лекарствата! Директорът му пояснил, че тези компании не подлежат на регистрация и след като ваксините са били одобрени от СЗО, можело да се предполага, че идват от "надеждни производители".
По-късно сведения за използвана подобна ваксина пристигат и от Африка.
Свързани със СЗО във връзка с работата над ваксината срещу забременяване са Фонда на ООН за населението, Програмата на ООН за развитие, Световната банка, Съвета по населението, Фондация "Рокфелер", Всеиндийският институт по медицински науки, редица университети, например в Усала, Финландия и в щата Охайо, САЩ, както и някои организации, спонсорирани с обществени средства. Националният институт по здравето на децата и човешкото развитие (какви гръмки имена!) е бил доставчикът на човешкия ХГТ за някои от опитите с ваксината.
СЗО започва "специалната си програма" по въпроса за човешкото възпроизводство и демографския контрол през 1972 г. и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследователска работа по този въпрос, като само за контрацептивни ваксини официално обявената сума е около 11 млн. USD. Именно тази програма е водещата в разработката на ваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатите фондации, организации и институти пари за програмата са отпускани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания, Германия, САЩ, Фондация "Форд" и Международният център за научноизследователска работа и развитие.
При обикновените ваксини целта е да се предизвика образуването на антитела срещу чужди за организма агенти - най-често вируси. Но контрацептивните ваксини използват имунната система, за да предизвикат образуването на антитела срещу определени хормони или други вещества, нормално съществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса на възпроизвеждане. За да се излъже организмът и за да почне да образува антитела, съответният хормон трябва да се вкара в него прикрепен към друга чужда субстанция, какъвто е например тетаничният анатоксин. Понастоящем има поне 6 такива ваксини в процес на разработва.
Чрез определен тип ваксина например се цели да се потисне образуването на гонадотропин-освобождаващия хормон в диенцефалона (хипоталамуса). Но тъй като приложението й води до промяна във функцията на цялата ендокринна система, и жените, и мъжете, на които е направена трябва да приемат синтетични стероидни хормони, за да се тушират страничните ефекти, които се изявяват. При жените изкуствено се провокира състояние наподобяващо менопауза!
По принцип по-голяма част от изследванията са насочени към ваксини, предназначени за жени, защото менструалният цикъл се смята за по-лесна цел за повлияване. Най-използвана досега е анти-ХГТ ваксината. За да се удължи нейното действие, бета-ХГТ гени са прехвърлени на вирус от едра шарка, който може да се репродуцира в организма! (Злите черномагъосници от миналото само могат да мечтаят за изобретателността на съвременните им колеги.)
Първата много голяма опасност, която конрацептивните ваксини крият, е създаването на условия за развитие на автоимунни заболявания. От средата на нашия век насам броят им по целия свят се увеличава непрекъснато и около две трети от заболелите в Европа и САЩ са жени.
Вторият рисков момент е кръстосаната реактивност, която може да се получи в резултат на ваксинацията. Тъй като структурата например на ХГТ има общи елементи с други хормони, то създадените антитела могат да се насочат и към тях. Такива явления вече са наблюдавани. Трето: има голяма опасност от развитие на непредеказуеми странични ефекти. Едно експериментално изследване в клиника в Швеция през юни 1994 г. е било преустановено, защото при първите 7 доброволци са се появили неочаквани реакции. Четвърто: съществува възможността ваксината да се назначава без знанието на жената (така, както в описания случай).
Пето: не са правени никакви изследвания, отчитащи риска за децата, които евентуално биха се родили от тези майки, които все пак забременеят.
Ето какво пише д-р Г. Ланкто: "Ваксинациите са средство за намаляване на населението на Земята. Драстично - в страните от третия свят. Хронично - в индустриализираните държави. Във връзка с това Робърт Макнамара, бивш президент на Световната банка, бивш държавен секретар на САЩ, под чиято заповед са провеждани масивни бомбардировки над Виетнам, заявява следното според една френска публикация: "Трябва да се вземат драконовски мерки за демографска редукция срещу волята на населението. Намаляването на раждаемостта се оказва невъзможно или недостатъчно. Тогава значи трябва да се увеличи смъртността. Как? Чрез естествени методи. Глад и болести. ... ...ваксините се използват като биологическо оръжие... да разпространяват болести и... улесняват целенасочения геноцид. Те позволяват да се избиват хора от определена раса, определена група или страна... В името на здравето и благополучието, разбира се. Вземете Африка например. Свидетели сме на почти пълното изчезване на някои общности... При едно слушане във връзка с дейността на ЦРУ д-р Готлиб, специалист по ракови заболявания, признава че през 1960 г. е разпръснал огромно количество вируси в река Конго (Заир), за да я замърси и да зарази всички хора, които ползват реката като водоизточник. И същият този д-р Готлиб е бил избран да оглави Националния институт по рака!... Преди няколко години Ройтерс съобщи: "Болест, подобна на СПИН, изби 60 000 души в южната част на Судан... Семейства, цели селища изчезнаха..."
Ваксинациите служат като средство за експериментиране, да се пробват нови продукти на големи части от населението. Под маската на грижа за здравето и благополучието на населението хората се ваксинират срещу псевдоепидемии с продукти, които някой иска да изучава..."
Д-р Ланкто дава за пример една голяма имунизационна кампания срещу хепатит В в провинция Квебек в Канада през 1994 г. на деца и възрастни от 1 до 20 г. (Предишните 2 години в същата област са били провеждани масови имунизационни и ре-мунизационни кампании срещу менингит.) За слагането на ваксините са били специално обучавани определени медицински сестри. Не е имало епидемия, нито рискове от такава, но натискът да се имунизират хората е бил огромен и според нейните думи дори "училищата били превърнати в клиники". Имената на всички ваксинирани деца са били вкарани в компютър. Тези, които са отказали, са били сочени и третирани едва ли не като отхвърлени от обществото. А сестрите дори са преследвали родителите в къщи, настоявайки да имунизират децата си. Според д-р Ланкто този огромен натиск е бил поради факта, че провинцията се населява от много местни хора с индианска кръв, които отстояват своята културна идентичност и независимост. А провинция Квебек е изключително богата на водни запаси. Както пише канадската лекарка: "Водата днес е злато. Някой може ли да се сети за по-подходящо биологично оръжие, чрез което да премахне пречките към овладяването на тези водни източници?"
През февруари 2000 г. FDA дава път на нова ваксина срещу пневмококова пневмония, а щатското правителство обмисля да я приложи за имунизация на децата между 2 и 5 г. на тъмнокожите и на туземните индианци, т.е. да ги използва като опитни зайчета. Според експерти напълно е възможно поне 1% от децата, които ще получат ваксината, да разбият инсулино-зависим диабет или друго автоимунно заболяване. Тази ваксина всъщност е конюгирана и е комбинация от 7 различни ваксини, всяка от различен щам на бактерията. Ваксината е подобна по структура на вече прилаганата ваксина за хемофилус инфлуенце, свързвана със значително нарастване на инсулинозависимия тип диабет сред децата. Според д-р Барт Класен новата 7-валентна ваксина може да бъде 7 пъти по-токсична от тази срещу хемофилус инфлуенце. Той заявява: "Планът на правителството да насочи имунизациите към чернокожите и местните индианци е най-вероятно да има ефекта на целенасочен расов геноцид..."
Освен че чрез ваксините може да се промени генетичният материал на ваксинираните, масовите имунизации дават и възможност да се събира богата информация за имунната реакция и степента на съпротивляемост на определени народности или раси към определени вируси, което е много важно от военна гледна точка. Отново ще си позволя да цитирам д-Р Ланкто: "В името на защитата на нашите страни ние произвеждаме най-смъртоносното оръжие... Биологичното оръжие е гигантски бизнес, основно финансиран с нашите пари. Той е също така финансиран, и то без нашето знание, с нашия живот. Този на нашите деца и милионите невинни, които са пожертвани. Именно ние, които живеем в Западния свят, сме отговорни за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрез нашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и в чужбина..."
Ето и мнението на Международната група за най-съвременни изследвания, в която влизат учени и лекари от различни страни: "Какво се случва през последните 50 години? Обмислено и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкото тяло, които увреждат здравето, репродуктивните способности, интелигентността и социалното поведение. Като резултат се проявяват социални заболявания, включващи проблеми с обучението и усвояването на знания, престъпност и други инволюционни феномени, които позволяват на определени социални групи да контролират съзнанието на населението чрез поддържане на конфликти, като по този начин пречат на планетарната еволюция и същевременно жънат огромни печалби от биологичната и неврофизиологичната дегенерация на обществото."
Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов
петък, 29 юли 2016 г.
Голямата тайна на содата (забраненото четиво)
СОДАТА - Превод на статията на ДЕЙВИД АЙК, чийто оригинал на английски е на сайта www.davidicke.com
Един от тези, които открито тръгнаха против системата, е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се е състояло в това, че той е разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и води до образуването на злокачествени тумори.). Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнеността на кандидата отслабват имунната система и водят до това, човек да се чувства зле, както физически, така и психически. Тулио Симончини счита, че традиционното тълкуване на природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболичните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво, независимо от това в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките, е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера -точно това традиционната медицина нарича рак. Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. . Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стресът от съвременния живот и т.н. Децата до 2 годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира.
Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване, с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи метода му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишил от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства. Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат. В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията.
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки. Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, къпината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро- и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очакваният оздравителен ефект.
А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма. Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията - http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html - 22 януари 2009 г.
КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?
Профилактика и лечение на рак.
Лечение на алкохолизъм.
Отвикване от цигарите.
Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.
Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.
Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.
Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартрити-те, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.
Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.
Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)
СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В организма на човека, животните и растенията ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръв-та трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. при рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия, води до загубата на основи (сода) За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машков-ский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече). В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането й на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. За преработване на храната здравият организъм изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т.24, с.634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50. Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). при силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчка-та, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалният организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката). Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини, не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13). „Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58). Затова, за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата: В Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете, горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приема на сода е незаменимо. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски... Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също и със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва, ежедневно да се приема по два пъти сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, които са изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода,... млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като про-тивоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение - преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548), „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151). „За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови...” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.) На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести... Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима”
За дозите на приемане Елена Рьорих пише:
Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози.
(Писма т.3 с.309 Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден./earths-book.com/
http://www.epochtimes-bg.com/2013-02/2013-04-20_09.html
Един от тези, които открито тръгнаха против системата, е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се е състояло в това, че той е разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и води до образуването на злокачествени тумори.). Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнеността на кандидата отслабват имунната система и водят до това, човек да се чувства зле, както физически, така и психически. Тулио Симончини счита, че традиционното тълкуване на природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболичните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво, независимо от това в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките, е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера -точно това традиционната медицина нарича рак. Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. . Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стресът от съвременния живот и т.н. Децата до 2 годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира.
Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване, с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи метода му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишил от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства. Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат. В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията.
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки. Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, къпината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро- и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очакваният оздравителен ефект.
А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма. Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията - http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html - 22 януари 2009 г.
КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?
Профилактика и лечение на рак.
Лечение на алкохолизъм.
Отвикване от цигарите.
Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.
Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.
Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.
Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартрити-те, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.
Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.
Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)
СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В организма на човека, животните и растенията ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръв-та трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. при рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия, води до загубата на основи (сода) За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машков-ский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече). В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането й на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. За преработване на храната здравият организъм изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т.24, с.634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50. Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). при силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчка-та, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалният организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката). Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини, не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13). „Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58). Затова, за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата: В Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете, горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приема на сода е незаменимо. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски... Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също и със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва, ежедневно да се приема по два пъти сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, които са изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода,... млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като про-тивоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение - преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548), „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151). „За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови...” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.) На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести... Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима”
За дозите на приемане Елена Рьорих пише:
Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози.
(Писма т.3 с.309 Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден./earths-book.com/
http://www.epochtimes-bg.com/2013-02/2013-04-20_09.html
вторник, 26 юли 2016 г.
За какво свидетелства НЛО, намерено на кометата Чуримов-Герасименко?
Един от най-съвременните уфолози - Скот Уоринг, внимателно
анализирал изображенията на повърхността на кометата Чуримов-Герасименко,
получени от "Розета", намерил на една от тях странен неидентифициран
апарат с цилиндрична форма, като че ли специално паркиран зад един хълм.
Скот различил в носовата част на апарата тъмен прорез,
наподобяващ илюминатор на пилотска кабина, както и илюминатори от двете страни,
което ясно свидетелства за ръчната изработка на извънземния космически кораб, в
което е напълно уверен и уфолога. Но кой би могъл да създаде такъв кораб?
Можем само да гадаем дали това устройство принадлежи на
някоя извънземна цивилизация или е продукт на земните засекретени технологии?
Не е изключена и версията, че световния "eлит" в продължение на
десетилетия се занимава с програми за междупланетни научни изследвания и добив
на полезни изкопаеми в рамките на Слънчевата система, а на обикновените хора,
с помощта на НАСА и други подобни организации "пробутват" откровени
лъжи.
Когато на официалните снимки попадат някакви аномални
обекти, те започват да бъдат обяснявани с "пиксели" или "брак на
снимката". Смятате ли, че и този явно изкуствен апарат с правилна форма ще
бъде описан с подобно "удобно" обяснение за наивни глупаци, само и
само те да не започнат да мислят самостоятелно?
Във всеки случай, съществуването на такива обекти на Луната,
Марс, близо до Слънцето, в открития космос, както и в близост до астероиди и
комети ясно показва, че на нас не ни казват истината за това, което наистина се
случва в близкия и далечния космос, и кой именно там е обозначил дейността си.
По материали от Интернет
неделя, 24 юли 2016 г.
Обърнатата реалност или кои са истинските мракобесници?
Ние живеем в свят, в който наложеното ни описание на
картината на реалността е един вид "изкривено огледало", превръщащо
истината в лъжа, а лъжата ни поднасят като истина. За тази цел е създадена цяла
система от световни медии, създаваща виртуална медийна реалност. Но настоящата
система на образованието и науката също са ефективни инструменти за
манипулиране на съзнанието на човечеството, използвани от подмамените слуги на
световния "eлит", за да отклонят човечеството далече от
"забраненото познание".
И няма нищо чудно във факта, че в нашата обърната или
изкривена реалност именно действителните мракобесници често използват термина
"мракобесие", а с "псевдонауката" се борят истински
псевдоучени. Като цяло, всичко е както в известната поговорка, която казва, че
"Дръжте крадеца!" винаги
най-силно крещи самият крадец.
Да разгледаме самото значението на термина
"мракобесие", разсъждавайки чисто логически. Първата половина на
термина се състои от думата "мрак", което съответства на
"тъмнина", но не физическа тъмнина, а "тъмнина" на
съзнанието. Не случайно казваме "силите на мрака", имайки предвид
именно силите на хаос и разрушения. А кои са "демоните", мисля, че на
хората, запознати с окултните и религиозните картини, описващи света, няма
нужда да се обяснява.
За тези, които не са запознати с тази картина ще кажа, че
демони в славянската демонология наричат злите духове, които могат да пакостят
и да навредят на хората поради тяхната демонична природа. Демоните могат да се
вкоренят в физическата обвивка на хората, завземайки контрола над физическото
тяло и дори над съзнанието. Нищо чудно, че когато човек е "бесен",
това означава, че той е под контрола на демона, вселил се в него.
И макар че тези, които са под постоянния контрол на
демоничните същности не са толкова много и като цяло това се отнася за
представителите на световния "eлит", по-голямата част от хората имат
"подселенци" под формата на ларви, дребни демони, както и други
подобни субекти, които поемат контрола върху действията им от време на време.
Например, изпитвайки ярост и гняв, хората често казват, че
един вид са "попаднали в затъмнение". И тази формулировка е много
близо до истината, защото в такива моменти контрола върху човешкото поведение е
на един или дори няколко паразитни зловредни субекта, "заседнали" във
физическото тяло.
Но още по-лошо е, когато такива субекти са внедрени в
съзнанието на хората, превръщайки ги в истински биороботи, които нямат
собствена воля. Именно такива биороботи са корумпирани и доброволни служители
на световния "eлит", например всевъзможните "борци" с
инакомислието, вътрешната същност на които не се отличава, а всички различия са
с чисто външно проявление.
Например, "светата инквизиция" в продължение на
векове унищожавала инакомислещите еретици, както и хората с психически
способности, обвинявайки ги във
"връзка с дявола." Научната "инквизиция", разбира се, не
гори никого на клада, но не защото не иска това. Просто времената сега са
различни, а поради това инакомислещите (еретици-учени) и екстрасенси ги
унищожават по-"цивилизовано": посредством тормоз и безразборни
обвинения в "измама", "шарлатанство" и
"мистицизъм".
Въпреки това, всичко не се ограничава до единия тормоз.
Много независими учени и изследователи, особено изследващи алтернативни начини
за евтина енергия или създаващи по-евтини лекарства за нелечими преди болести,
подозрително често напускат този живот, в резултат на по-скоро абсурдни
"инциденти" или "престрелки". А за да не се набива на очи
всичко това, е създадена цяла система за дискредитиране в очите на обществото
на така наречените "конспиративни теории". Не случайно друга
популярна мъдрост гласи, че на дявола е изгодно да убеди хората в неговото
предполагаемо несъществуване, за да продължи безнаказано и незабелязано от
съзнанието на лековерните глупаци да върши своята злонамерена дейност.
Ето как в действителност на тази планета е създадена цялата
йерархична паразитна система, която представлява пирамида на властта, на върха
на която са хибриди, управляващи клана на тъмните жреци. А верните слуги на
нехората са хора, намиращи се под контрола на демоничните същности. А за това
обикновените хора да нямат представа за ставащото са създадени техно-магически
технологии, пресъздаващи в съзнанието на хората катина с главата надолу или изкривена
реалност, в която бялото е черно и обратното.
Ето защо именно "борците срещу псевдонауката",
както и други верни слуги на паразитната властова пирамида доста често
използват термина "мракобесие" за всяко инакомислие и опитите на
хората самостоятелно да вникнат в
структурата на заобикалящата действителност, без сляпа вяра в съмнителни догми
и голословни твърдения на "авторитети", "привлечени" от
световния "eлит" чрез хитроумната система на помощи и други
материални награди.
Ето защо, когато чуете обвиненията в "мракобесие",
"безсмислици", "шарлатанство", "измама" и други
подобни, дори не може да съмнение относно факта от кой точно идва това: от
многото тъмни същности-бесове, завзели контрола върху телата и съзнанието на
биороботите. Също така, от тяхната бурна реакция, викове и обвинения можете да
се досетите, че вашата информация е "попаднала в целта" и това е
много неприятно за господарите им.
По материали от Интернет
събота, 23 юли 2016 г.
Безопасни ли са ваксинациите?( Продължение )
Канадският лекар Байрън Хайд, международно признат авторитет по миалгичен енцефаломиелит, известен още като синдром на хроничната умора, заявява през 1997 г. на една конференция, свързана с предизвиканите от ваксинациите хронични заболявания, че е събрал данни от повече от 200 случая на сериозни имунологични и неврологични заболявания, възникнали след имунизация за хепатит В. Според него: "...част от проблема е, че самите фармацевтични компании и правителствата казват: "Ето, вземете това хапче, то е безопасно, то е чудесно нещо, не носи рискове и проблеми", а лекарите... действително са повярвали в тази опасна философия..."
Ето част от свидетелските показания на Барбара Лоу Фишер, президент на NVIC, пред Съвета за обществено здраве в Спрингфийлд на 28 март 1998 г.: "Едно 6-годишно момиче на име Кетрин сега лежи в леглото си в Скууки, Илиноис, и не може да повдигне главата си от възглавницата или да отиде до тоалетната. Само допреди 13 седмици Кетрин с неизчерпаема енергия се пързаляше с кънки на лед и мечтаеше да отиде на олимпиада. Майка й не искаше да й се слага ваксина срещу хепатит В, но нейният педиатър й казал, че това е политически въпрос като СПИН и скоро Американската академия по педиатрия ще направи тази имунизация задължителна. На Кетрин й сложили инжекцията и сега тя може би повече никога няма да може да кара зимни кънки. Къде е нейното право на информирано съгласие? И къде ще бъдат лекарите от щатското здравно министерство, СDС и ААР, когато майка й я носи нагоре по стълбите към банята? И ще плати ли щатът Илиноис сумите, свързани с лечението й, когато й изтече застраховката, и ако Министерството на правосъдието постанови да не й се изплаща компенсация?"
Проф. Вони Дънбар, учен с 25-годишен стаж в областта на ваксините, представя на същото слушане в Спрингфийлд случаите на асистентката, работила с него, и на своя брат, получили увреждания в резултат на ваксинация срещу хепатит В. "Преди три години брат ми, който е геолог, агроном и има четири научни звания, дойде да работи при мен в "Бейлър Колидж ъф медисин" върху един общ проект в областта на молекулярното генно инженерство... Беше му поставено изискване да си направи имунизация срещу хепатит В. От 24-ия час до четвъртия ден след поставянето на ваксината той имаше температура и се чувстваше силно отпаднал. От две до четири седмици след имунизацията се проявиха цял куп симптоми и 15 лекари заявиха, че това са странични ефекти от тази ваксина. От името на щата Тексас дори му беше изплатена компенсация от 300 000 USD, колкото бяха медицинските разходи, свързани с лечението му.
Почти по същото време при мен в лабораторията дойде да работи за през лятото една 21-годишна студентка по медицина. Тя също трябваше да си направи ваксина срещу хепатит В. След първата инжекция вдигна температура и се почувства отпаднала. Три седмици след втората инжекция тя загуби зрението на едното си око, което се възвърна частично след 6 месеца. Тя не искаше да си слага третата доза и затова проведе разговор с нейния лекар, но той й казал, че тази ваксина е най-безопасната (?!) и няма никакъв проблем. След третата инжекция се наложи да бъде приета в болница за два месеца поради сериозните усложнения, които настъпиха и изгуби напълно зрението на окото си."
Д-р Дънбар заявил на слушането, че през последните З години, докато е събирал данни, свързани с ваксината срещу хепатит В, към него са се обръщали стотици лекари и пациенти от целия свят, които са му съобщавали за различни странични ефекти и сериозни автоимунни и неврологични усложнения в резултат на имунизацията в напълно здрави преди това деца и възрастни: много силни обриви, треска, болки в ставите, хронична умора, загуба на зрение, отслабване на паметта, мултиплена склероза и други неврологични проблеми, симптоми, подобни на тези, които се срещат при колагенози и др.
През 1998 г. френски адвокати са завели съдебно дело срещу френското правителство от името на 15 000 граждани на страната с обвинението, че "е омаловажило рисковете, свързани с ваксината, и преувеличило ползите за обикновения човек". Междувременно един френски лекар е събрал данни за над 600 души със сериозни имунологични и неврологични увреждания, настъпили след поставянето на ваксина срещу хепатит В, като много симптоми напомнят на тези при мултиплена склероза.
Ето какво казва през май 1999 г. Барбара Лоу Фишер на слушане пред подкомитета по правителствени реформи за правосъдието, лекарствената политика и човешките ресурси с тема "Ваксината срещу хепатит В": "В NVIC са получени досега стотици съобщения за увреждания и смърт след поставяне на ваксина срещу хепатит В... Имаме съобщения за чернодробен рак, развиващ се при малки деца след имунизация срещу хепатит В. Има семейства, в които двама и дори трима члена са получили трайни увреждания след ваксинирането. Трагичното е, че при новородените и бебетата под 2-месечна възраст страничната реакция може да завърши със смърт.. Семействата, чиито деца са увредени от ваксини, се опитват да се справят с мисълта, че са направили правилния избор. Те са направили това, което са им казвали официалните здравни власти и лекарите. Повечето от тези деца са били много умни и напълно здрави до момента на поставянето на ваксината... В някои случаи родителите са били принудени да сложат (на детето) поредната доза, независимо че вече е имало сериозна реакция от предишната... Ние имаме съобщения от толкова много хора, които са били принуждавани и заплашвани да продължат с имунизирането докрай, независимо че са получавали треска, кожни обриви по цялото тяло, силни ставни болки, неврологични симптоми и признаци, подсказващи за развитието на автоимунен процес."
Хипотезата за демиелинизацията на централната нервна система след поставянето на тази ваксина се подкрепя и от статията на четирима учени, озаглавена "Загуба на зрение и еозинофилия след приложение на рекомбинантна ваксина срещу хепатит В", публикувана в италианското издание на "Лансет" от април 1994 г. Изследвани са 30 пациенти, при които са настъпили гърчове, висока температура или разстройство непосредствено след имунизацията. Установено е било наличието на определени антигени, показващи възможната автоимунна база за възникване на процеса на демиелинизация.
Ето някои цитати от писмото на Пати Уайт, писано от името на група медицински сестри от Мисури до слушане на специална подкомисия на американския конгрес на 18 май 1999 г. по въпроса за ваксината срещу хепатит В: "Ние непрекъснато виждаме все повече и повече засегнати деца в училищата и сме много загрижени, защото огромната част от тези увреждания може би се дължат на въздействието на ваксината срещу хепатит В върху нервната и имунната система на новороденото... За последните три или четири години забелязахме значително увеличение на броя на децата, които влизат в училище с разстройства на развитието, неспособност за учене, намален обем на вниманието и/или сериозни хронични заболявания като диабет, астма или припадъци. Всяка следваща година положението е по-лошо, отколкото предходната. Има само една обща нишка, която свързва тези деца с подобни проблеми: те са получили новата опитна ваксина срещу хепатит като новородени в началото на 90-те... СDС и FDA нямат никаква представа за това какви биха могли да бъдат дълготрайните ефекти на тази ваксина върху развиващата се нервна и имунна система на новороденото. Те само отричат връзката между уврежданията и сложената само няколко часа след раждането ваксина срещу хепатит В. СDС признава, че няма никакви изследвания по въпроса и заявява, че дори не се знае колко време ще действа ваксината.
През 1950 г. (преди започването на масовите имунизации) САЩ е била на трето място в света по най-ниска детска смъртност. Днес е на 24-о.
Основните класове са пълни с деца, при които има симптоми на неврологични и/или имунологични увреждания: епилепсия, гърчове, различни видове парализа, аутизъм, забавено развитие, ювенилен диабет, астма, проблеми със зрението, загуба на слуха и най-различни поведенчески проблеми... Нашите районни училищни здравни статистики погазват, че поне 20% от децата ни имат значителни неврологични увреждания и/или хронични заболявания... Ние вярваме, че ваксината срещу хепатит В е насилие над развиващата се имунна и нервна система на новороденото. Предполага се, че ваксините трябва да ни направят по-здрави, но аз в 25-годишната си практика на медицинска сестра никога досега не съм виждала толкова много болни деца. Нещо много, много лошо става със синовете и дъщерите ни. Статистическите данни погазват за 4 години увеличение с 300% на децата, които ежедневно идват за здравни консултации при нас...
Преживяването, което имах с моята дъщеря след ваксинацията й срещу хепатит В, ме направи много по-отворена към информацията, която получавахме от пациенти, учители и други сестри. Трябваше аз сама, лично да направя проучване, за да установя, че съм прилагала и подкрепяла линия на действие, която всъщност повече е увреждала децата, отколкото да им помага. Аз прекарах безброй часове в четене на книги, свидетелски показания при слушания, научни доклади, статии в медицински списания и интернет-сайтове от целия свят. Не стигнах леко до това решение, уверявам ви. Двадесет и пет години пълно доверие в нещо не се отхвърля толкова лесно.
През тези години аз бях изричала хиляди пъти добре репетирания рефрен "Проявете разум и мъдрост, имунизирайте", и бях успокоявала безброй родители, че те вземат правилното решение, като ваксинират децата си... дори когато идваха при мен със сериозни съмнения и резерви. Сега ще трябва да живея с това.
Сега ние сме изправени пред морална дилема: дали да защитим "свещената крава на конвенционалната имунизационна философия", или да говорим ясно и без колебание и да отстояваме смело здравето и благополучието на невинните деца..."
Нека се спрем и на ваксината за едра шарка (вариола). Никой не знае къде и кога за пръв път се е появила едрата шарка. При домашните животни има подобни заболявания и е възможно още преди хилядолетия човек да е "прихванал" от тях, когато е започнал да ги отглежда и опитомява. Предполага се, че болестта е била позната на дребните китайци и индийци, въпреки че първите писмени сведения за нея ни дава персийският лекар Разес, живял в Багдад през Х в. от н.е. Болестта е била известна в древна Гърция и Рим, но може би не е била смятана за сериозна заплаха за здравето и затова тези култури не са имали специфична дума за обозначаването й, която да е отразена в медицинските трактати от това време. Разес пише, че повечето хора прекарват болестта в една или друга възраст от живота си. Смята се, че едрата шарка навлиза в Западна Европа чрез нашествията на маврите, както по-късно и чрез връщащите се от Кръстоносните походи рицари. Болестта се е оказала много смъртоносна за населението на Южна Америка, което очевидно не е имало преди това контакт с вируса, пренесен от конкистадорите през XV в., и съответно не е имало изработен имунитет.
За развитието на болестта допринася вирусът на вариола. Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шарка също не е лечима със средствата на алопатичната медицина, а се оставя на собствения си ход, като само се назначават симптоматични медикаменти. Болните се изолират, за да не се разпространява заразата.
До XVII в. в Европа вече са знаели, че прекараното заболяване дава траен имунитет. Също така било наблюдавано, че болестта се изявява най-тежко и често при бедните и недохранените, както и във военно време. По време на войната за независимост в САЩ например епидемии от едра шарка избухвали главно в армейските части и в бедняшките квартали на градовете. В Англия някои излагали нарочно децата си на контакт с болни, за да прекарат заболяването с предположението, че е по-добре това да стане, докато организмът е млад и силен. Ако някой не оцелявал, това означавало едно гърло по-малко за хранене. Това е бил един естествен начин да се контролира болестта. Хората от Средния и Далечния изток, които обаче имали контакт с вариолата от доста по-дълго време, развили друг подход, който изглеждал по-резултатен. В Гърция и Отоманската империя прилагали следния способ: изсушен и стрит на прах материал от пустулите (гнойните мехурчета) се втривал в одраскване, което се правело обикновено на ръката. В Китай приемали този прах, като го смъркали. Обикновено третираният по този начин развивал леки симптоми на болестта и най-често оздравявал без последствия. Методът бил въведен в Англия в началото на XVIII в. от лейди Мери Монтегю, след като се запознала с него в Константинопол (сега Истанбул), където мъжът й бил назначен известно време за посланик. Самата тя прекарала едра шарка няколко месеца преди това, която обаче съсипала красотата й. И така, преди да напусне Константинопол, тя подложила на инокулация своя 6-годишен син. Детето развило болестта почти в пълния й вид, но оздравяло и останало имунизирано за цял живот.
Няколко години след като лейди Монтегю се завърнала в Англия, избухнала епидемия от вариола и затова тя приложила същия метод и на дъщеря си, който отново се оказал успешен. Кралското семейство се заинтересувало от този подход и решило да се проведе следният експеримент: на шестима затворници от 19- до 36-годишна възраст, осъдени на смърт чрез обесване, било предложено да се подложат на инокулация, като в замяна щели да получат свободата си, ако оживеят. Експериментът бил извършен пред очите на цялата тогавашна научна общественост, като заразените били наблюдавани за период от няколко седмици. Всички развили леки симптоми на заболяването, но се възстановили безпроблемно. Лекарите все пак не били напълно удовлетворени, затова една от затворничките, 19-годишната Елизабет Харисън, била накарана да се грижи за болни от едра шарка, като дори й наредили да легне в едно легло с 10-годишно дете в самия разгар на болестта. Тя не развила дори и най-малък симптом на вариола.
Принцеса Каролин пожелала обаче още доказателства и предложила всички сираци от едно паство да бъдат инокулирани по същия начин. Успехът бил затвърден. След това тя подложила на същата процедура и двете си 9- и 11-годишни дъщери. Всичко това било нашироко отразено в тогавашната преса. Последвали подобни действия и от страна на други аристократи. Но като цяло методът останал непопулярен сред населението, а освен това предизвикал силна опозиция и от страна на църквата.
За периода 1721 - 1727 г. от 897 инокулирани починали 17 души, докато според някои съвременни автори, като Уилям Кларк, от самата болест жертвите били 1 на всеки 6.
Методът на инокулация постепенно бил изоставен към 30-те години на XVIII в., като се прилагал спорадично само при епидемии.
Междувременно било забелязано, че при хора, заразени по гореописания начин с материал от вариолни пустули, не се изявявали никакви болестни симптоми, ако преди това са прекарали заболяването "кравешка шарка". То се проявява с мехурчета, пълни с гнойна материя, по вимето на кравите, които отминават бързо и е свързано с вирус, който е много подобен на вариолния при човека. Някои дори твърдели, че нарочно заразявали себе си или децата си с кравешка сипаница, за да се предпазят от едра шарка. При хората се появяват някои незначителни признаци, напомнящи за най-леките форми на вариолата - слабо повишена температура, обща отпадналост и болки по тялото, по няколко пустули по пред мишниците.
Английският лекар Едуард Дженер решил да проучи по-задълбочено този въпрос. Всъщност това, което го вълнувало, било възможността някои болести при човека да водят началото си от опитомените животни. Той дошъл до извода, че кравите са възприели тази "шарка" от конете, а човек на свой ред - от кравите някъде назад в далечното минало.
На 14 май 1796 г. той взел материал от пустулата на ръката на една жена, болна от кравешка шарка , Сара Нелмс, втрил в повърхностното одраскване, което направил в предмишницата на Джеймз Фипс, здраво 8-годишно момче, и то се разболяло. Дженер отбелязал, че симптомите били като в леките случаи на инокулиране с изсушен материал от пустули от вариола, прилаган преди това от кралския двор. След няколко седмици Дженер инокулирал в момчето материал от пустула от едра шарка, но то не се разболяло. Дженер провел опити с още няколко души, които затвърдили убеждението му в ефикасността на мероприятието. В началото на XIX в. английският парламент връчил на два пъти награда на Дженер в размер на 30 000 британски лири, като той получил допълнително и различни почести.
Следващата ваксина (срещу бяс) била създадена след повече от 70 г. от Луи Пастьор.
В първите 50 години след откриването и потвърждаването на техниката на Дженер британското правителство започнало не само да окуражава ваксинирането, но и да го прави задължително чрез закони. Това довело до недоволство сред много хора, които смятали, че по този начин се накърняват гражданските им свободи.
Методите на ваксиниране варирали между различните лекари. След едно-две десетилетия се установило, че имунизирани хора също се разболявали от едра шарка, което показвало, че имунитетът, придобит по този начин, не е пожизнен, така както от прекараното заболяване. Затова била въведена и реимунизацията.
Същевременно през XIX в. настъпил голям прогрес в обществената хигиена, което до голяма степен премахнало условията за възникване на епидемии от каквито и да са инфекциозни болести. През 1900 г. Дж. Пийбълс пише книгата "Ваксинацията: проклятие и заплаха за личната свобода, със статистики, които потвърждават опасностите от нея и престъпния й характер".
Смъртността и заболеваемостта от вариола се увеличават значително именно със започване на задължителните масови имунизации! Преди въвеждането им в Англия през 1853 г. най-високата смъртност, отчитана за двегодишен период, е била 2000 случая. Самият д-р Дженер признава че едрата шарка е била относително неизвестна болест, когато той направил първата ваксинация. В Англия по това време имало само няколкостотин случая. След 15 години задължителни ваксинации в Англия през 70-те години на миналия век 23 000 души са жертви на болестта, а в Германия за същия период - над 124 000!
Ваксината за едра шарка не само че не помага за отмиране на болестта, а тъкмо обратното - допринася в определен период от време за възникване на епидемии и изключително висока смъртност! В Япония 29 000 души умират след 7 години стриктни имунизации и реимунизации. За сравнение в Австралия правителството веднага прекратява имунизационната кампания при първите 2 смъртни случая. И в резултат едрата шарка изчезва в тази страна! За период от 15 години е имало само 3-ма заболели!
През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртност при болните от едра шарка. След масова имунизационна програма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти 25% от ваксинираното население! Въпреки това правителството продължава усърдно да имунизира. През 1918 г., когато е най-тежката епидемия от едра шарка, там смъртността достига до 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-малко пострадали жителите на остров Минданао, където е имало и най-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.
Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едра шарка може да бъде изключително опасна! Всички нецензурирани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболяване са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смъртността след проведените имунизации превишавала многократно броят на смъртните случаи от самото заболяване. Но според официален лондонски здравен служител много от заключенията били фалшифицирани, за да не се разбере истинското положение на нещата.
Според публикация от 1980 г. в "Мютейшън рисърч" при реваксинирани деца се установяват хромозомни аверации (промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксината за едра шарка има мутагенен ефект върху човешките хромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано и реваксинирано от д-р Дженер 20 пъти, умира на 20-годишна възраст. Синът на Дженер, също ваксиниран и реваксиниран няколко пъти, умира на 21 г. И двамата починали от туберкулоза - заболяване, което се развива при силно отслабена имунна защита.
Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г. в Ню Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува като заболяване - последният известен случай е бил в Сомалия в края на 70-те. Децата повече не се ваксинират - от една страна се смята, че вероятността от ново естествено появяване на едрата шарка е много малък, а от друга - не може да бъде пренебрегната възможността от усложнения от ваксината.
На 26.10.1979 г. СЗО официално декларира, че едрата шарка е изтрита от лицето на Земята.
Инфекциозните болести вариола, туберкулоза, заушка, полиомиелит и др. са известни още от древността. Според СЗО целта на ваксинациите е да се постигне тяхното "изкореняване". Но дали това е възможно и въобще желателно? Вирусите и бактериите са жизнено необходими за развитие на имунната система и подобна идея е, меко казано, нелепа.
Когато даден вирус циркулира от години в определена популация, се изработва колективен или наричан още "стаден" имунитет. Това се свързва и с по-леко протичане на заболяванията, като епидемични взривове възникват тогава, когато дълго време не е имало досег на вируса с популацията или пък се появи нов щам.
Имайки предвид забележителната способност на вирусите да преживяват и да мутират, подобна цел изглежда недостижима. Освен това, за да се осъществи "изкореняване" на дадена болест, вирусът трябва да не притежава алтернативни госториемници освен човека и ваксинацията да дава доживотен имунитет. Но нито едно от тези условия не е изпълнено.
Американският лекар Едуард Кае, в качеството си на президент на Конвенцията по инфекциозни болести във Виена през 1983 г., заявява: "Целта на епидемиолозите не би трябвало да бъде изкореняването на инфекциозните болести с помощта на масивна употреба на ваксини и антибиотици, а по-скоро контролът и подобряването на качеството на живота. Трябва да приемем съществуването на определен брой болни от туберкулоза, полиомиелит и малария и да навлезем в едно естествено, екологично динамично равновесие, правейки по-ефективни способностите на тялото за самозащита, с помощта на здравна политика, която не е замърсена от интересите на фармацевтичните мултинационални компании."
Още в началото на миналия век хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинациите и е била успешно прилагана превантивно при различни инфекциозни заболявания.
По време на епидемии. Д-р Ханеман установил, че хомеопатичните лекарства могат да действат и профилактично, когато в клиничната им картина, получена от техните доказвания и токсикология се наблюдават симптоми, подобни на тези при съответните заболявания. Така например той използвал с много добър резултат хомеопатичното лекарство приготвено от беладона за профилактика на скарлатина по време на една много вирулентна и смъртоносна епидемия, като през 1801 г. дори публикувал кратка брошура за своя опит в тази насока. По подобен начин Ханеман подходил и при пертусис, тонзилит и еризипел. През XIX в. практиката да се прилагат като профилактични средства хомеопатични лекарства чиито симптоми съответстват на определени заболявания, станала обичайно явление. Например по време на холерната епидемия в Англия в средата на същия век на хората масово се раздавало хомеопатичното лекарство, приготвено от камфор, за което е известно, че има "болестна картина", точно отговаряща на първия стадий на холерата, и по този начин са спасени хиляди човешки животи. Досега много хомеопати по света са постигали добри резултати използвайки като ваксина хомеопатични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.
Нека се върнем назад във времето, отново в средата на XIX в., и да проучим опита на д-р Бьонингхаузен, излекувал и профилактирал успешно много случаи на фаталните едра шарка и бяс: "Аз приложих хомеопатичното лекарство туя при първия случай на едра шарка, който се появи при мен за лечение. Резултатът надмина всички мои очаквания. На четвъртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички те бяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накара да приложа това лекарство не само при всички мои следващи заболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства, където имаше болни и като профилактично средство. Резултатите бяха много добри и в нито един случай след прилагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата. Най-явно след лечението беше отсъствието на характерните белези, които при други случаи са неизбежни и са обезобразили толкова много хубави лица..." Хомеопатичното лекарство вариолинум също е показало профилактичната си ефикасност при епидемии от едра шарка. Ето какво споделя д-р Адамс на една медицинска конференция в началото на века: "Опитът показва, че едрата шарка се развива далеч по-често при ваксинирани, отколкото в случаите когато е даден вариолинум профилактично. Обикновеният начин на ваксиниране често не предпазва - това е наблюдението на много хора, които са си имали работа с епидемии от едра шарка; многобройните смъртни случаи в армията на Филипините независимо от правителствените усърдни ваксинации и реваксинации са пресен пример за всички нас... С едно поразително единодушие лекарите изпитали профилактичния метод с вариолинум, са вече негови верни привърженици, въпреки че много от тях започнаха прилагането му със скептицизъм." Нашият съвременник, известният лекар хомеопат д-р Пиер Шмид, заявява: "Хомеопатията ни дава предимството да имунизираме населението без риск...и никакви вредни странични ефекти. Най-благородната роля на медицината е безспорно профилактиката... Първата профилактика се състои в даването в ранно детство на конституционално хомеопатично лекарство според тоталността от симптоми, правейки по този начин детето по-издръжливо и подобрявайки имунната му защита..."
Ето какво пише д-р Грейди Дийл в статията си "Задължителното ваксиниране е медицински геноцид": "Да приемай! в тялото си ваксини, направени от човешка кръв, абортирани фетуси, болни свине и маймуни, живак, алуминий и формалдехид, е насилие над Божествения закон и много повече причина за възникване на болест, отколкото лечение... Карат ви насила да позволявате невинната плът на вашите деца да бъде замърсявана с ваксини, съдържащи гной, нечистотии и разлагаща се кръв на хора, неродени бебета и животни, и само тогава, след като здравето на любимите ви деца е компрометирано, те могат вече да влязат в "светая светих" на контролираните от правителството училища, които продължават следващата стъпка в програмата за разрушаване на тялото, ума и духа..."
Юстас Мълинз, автор на книгата "Убийство чрез инжекция" заявява: "Днес ние страдаме от цяла плеяда съсипващи ни заболявания както на ума, така и на тялото, като почти всички могат да бъдат проследени директно до операциите на фармацевтичните монополи..."
Д-р Вира Шнайбнер: "Факт е, че много страни, които се наричат свободни, са подложени на медицинска диктатура... и хората са повече болни отколкото здрави... Страна, която е направила ваксинациите задължителни, не е свободна страна... Това е страна от зомби, правещи това, което ги принуждават чрез заплахи корпорациите, които ги използват, за да трупат печалби... Всички ваксинации трябва да бъдат прекратени незабавно и всички жертви на техните странични ефекти да бъдат адекватно компенсирани... Става все по-очевидно, че вместо да лекува хората, ортодоксалната медицинска система сътворява все повече и повече ужасни болести... След като проучих 35 000 страници ортодоксална медицинска литература, аз не открих дори едно доказателство, че ваксините някога са предотвратили някое заболяване... "
Д-р Харълд Бътрам от Квакертаун заявява: "С деспотичните си решения за задължителност на ваксините, които вземат правителствените бюрократи, работейки често ръка за ръка с фармацевтичната индустрия, не се оставят на родителите никакви възможности на избор и така налице са всички потенциални компоненти за една трагедия с исторически характер."
Всички ваксини съдържат различни вещества, които са вредни за здравето и представляват най-малкото алергени за човешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли, тиомерзал (живачно производно), формалдехид (вж. при "Аспартам") и др. Според информационния център на Австралия няма приемливо каквото и да било безопасно количество формалдехид, което може да се инжектира в човешкия организъм.
Друг факт, за който може би огромната част от хора не подозират, е възможността при производството им ваксините да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Вирусите са агенти, чрез които може да се осъществява прехвърляне на генетична информация от един гостоприемник на друг. Те съдържат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), който може да е на самия вирус или вече да е "замърсен" с РНК или ДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човешките клетки част от този чужд генен материал може да бъде внедрен в човешкия геном!
През 50-те години д-р Барбара Клинтък, специалист по генетика, описва поведението на "скачащите гени", наричани още ретротранспозони. Те представляват подвижни генни частици, които преминават от един организъм в друг. Всъщност това са нормално съществуващи гени, които се установяват при различни животни - крави, плъхове, маймуни, птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу полиомиелит през 50-те и 60-те, такива "скачащи гени" са установени и в хората в началото на 80-те. Тяхна ключова характеристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фрагменти от вируси, хора и животни и да образуват нови хибридни ДНК-молекули, наричани "химери".
През 60-те американският учен д-р Джошуа Ледерберг от Станфордския медицински университет заявява, че вирусите са генетични послания, които могат да препрограмират човешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че "ние вече практикуваме биоинженерство в огромен мащаб чрез използването на живи ваксини при масовите имунизационни кампании"!
Ваксините се получават чрез заразяване със съответния вирус на клетъчни култури от маймунски, кучешки или говежди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси и др., които са богати на чужди за човешкия организъм протеини и ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-елементи от различните видове животни навлизат в клетките, като могат да доведат до генна мутация с непредвидими последствия или да останат дълго време в латенто състояние. При промяна във вътрешните условия на организма в резултат на стрес или заболяване могат да допринесат за развитието на автоимунен процес. Какво естествено и здравословно има във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта на човек, още повече на едно бебе?! В края на 50-те години в САЩ десетки милиони американци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена с вируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид рак в мозъка на африкански зелени маймуни. А днес се знае, че той може да доведе и до имунен дефицит, вродени малформации и дори левкемия при малки деца. Но за обществото тези данни са били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързват появата на HIV-вируса и СПИН именно с този вирус.) Според д-р В. Дъглас "като се остави настрана реално съществуващата възможност ваксините да са замърсени с животински вируси, които могат по-късно да предизвикат заболявания като мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта дали изобщо те имат ефекта, за който са предвидени". Тестове, чрез които да се установяват вирусни замърсявания на ваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и те не са успокоително надеждни.
Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумори в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиомиелитна ваксина, е била 13 пъти по-висока, отколкото от неваксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече стана дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.
Различните щамове полиовируси имат способността спонтанно да се рекомбинират и така да създават нов щам. В статия, публикувана в том 196 на "Вайролъджи" от 1993 г., се разкрива, че даваната през устата полиомиелитна ваксина създава благоприятни условия за подобно рекомбиниране чрез едновременно инфектиране на клетките с вируси от различни щамове. Представете си, че в същия този момент полиовирусите срещнат и друг вид вируси, например в червата на детето, и обменят помежду си генетичен материал. Това може да даде начало на съвсем нов вид патогенен микроорганизъм, срещу който човешкият организъм няма имунитет.
Друг проблем, който съществува например при полиомиелитните ваксини, е, че щамовете от живата ваксина на Сабин лесно мутират отново към вирулентни форми, т.нар. див тип. Вирусът, въведен след инокулацията, може да персистира с години, без да се проявяват клинични симптоми. Не е известно колко дълго може да продължава това при различните вируси, които могат да се окажат опасни за неваксинирани индивиди. Според д-р Хоуърд Ърновиц от Бъркли, Калифорния, за развитието на определени оплаквания и заболявания при "синдрома на Залива" сред десетки хиляди американски войници са допринесли и многобройните експериментални ваксини с вируси и бактерии, които са им били поставяне без тяхното информирано съгласие.
Публикация във в. "Гардиън" от 05.02.2001 г. разкрива, че полиомиелитна ваксина (от която 83 500 дози са били изнесени в Ирландия), както и кръвни продукти от британски кръводарители, получени от разболели се впоследствие от болестта на Кройцфелд-Якоб англичани, са продавани в още 10 страни.
Хиляди пациенти в чужбина и неизвестен брой хемофилици във Великобритания вероятно са били лекувани с тези продукти между 1996 и 2000 г. Поне от 12 г. съществуват опасения за възможността за разпространение на заболяването чрез ваксини или кръвни продукти, но според британското министерство на здравеопазването рискът от заразяване бил само теоретичен. Едва през 1996 г. британското правителство заявява, че може да съществува сериозна опасност за здравето на хората. Ирландските власти съобщиха, че по-голяма част от ваксината е правена в периода 1998-1999 г. на бебета и деца в предучилищна възраст.
Какво представлява болестта на Кройцфелд-Якоб? Това е бавно прогресиращо и фатално заболяване, засягащо централната нервна система. Известно е под името "луда крава" (говежда спонгиформена енцефалопатия) и за пръв път е идентифицирано през 1986 г., когато десетки животни започват да измират от нея. Болестта на Кройцфелд-Якоб е човешката форма на болестта и се причинява от консумацията на заразено говеждо. Започнало веднъж да се проявява, заболяването се разбива бързо. Появяват се нестабилност в походката, проблеми с равновесието, тревожност, депресия, безпричинен плач; болният започва да става объркан и да получава все по-големи пролуки в паметта. Постепенно става напълно дезориентиран, има халюцинации, не може да ходи, оглушава и ослепява. Диагнозата се доказва чрез биопсия или ядреномагнитен резонанс.
Досега само във Великобритания (най-засегнатата страна), поне 85 души са жертва на болестта, а 13 от тях са били кръводарители. Според някои учени се очаква да се разболеят между няколкостотин и няколко хиляди души, но никой не се ангажира с точни прогнози. Сред заболелите и починалите има и деца. Болестта е нова и за нея се знае много малко, включително и за инкубационния период, който е необходим, за да се развие.
Д-р Г. Ланкто заявява: "Медицинските власти продължават да лъжат. Ваксинациите представляват катастрофа за имунната система. В действителност те причиняват много заболявания и променят нашия генетичен код... след 10 г. ние ще знаем, че те са били най-голямото престъпление срещу човечеството."
Американските деца, преди да влязат в училище, имат вече поставени средно по 33 дози от около 10 видове ваксини, приготвени от различни вируси и бактерии. Положението не е много по-различно и у нас. Десетки милиони деца по света, както и възрастни са въвлечени насила в този антихуманен експеримент.
Има натрупани наблюдения, които ясно показват връзката между синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) и ваксинациите. За година само в САЩ случаите на СВДС са средно между 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смъртността е между 2-рия и 4-ия месец след раждането, точно когато се правят първите рутинни имунизации. В средата на 70-те, когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от 2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!
През 1979 г. д-р Даниел Шанън описва случаите на 200 деца с толкова сериозни дихателни затруднения след ДТК-ваксинация, че се е налагало да се прибегне до реанимационни процедури.
Е. Тайлър и Дж. Емери пишат през 1982 г.: "Не можем да изключим възможността за скорошната имунизация като един от допринасящите фактори в неочакваната детска смърт." През същата година Уилям Торч, директор на катедрата по детска неврология към университета в Невада, на 34-ата годишна среща на Американската асоциация по педиатрия представя изследване, свързващо ваксината ДТК със СВДС. Неговото заключение е: "Данните показват, че ДТК-ваксината може би е една неразпозната основна причина за СВДС и смъртта в ранна детска възраст и че рисковете от имунизациите може би вземат превес над потенциалните ползи от тях. Изследването навежда на мисълта, че има нужда от преоценка и вероятно промени в сега съществуващите имунизационни процедури." Повече от две трети от изследваните от него случаи са били ваксинирани с ДТК преди смъртта си. От тях 6,5% починали до 12-ия час след ваксината, 13% - до 24-ия час, 26% - до 3-ия ден, 37%, 61% и 70% съответно в периода от една до три седмици след слагане на инжекцията.
Около 85% от случаите на СВДС са между 1-вия и 6-ия месец с пикове между 2-рия и 4-ия месец. Първите три дози ДТК се дават на 2-рия, 4-ия и 6-ия месец!
Както вече може би се досещате, докладът на Торч предизвиква бой в асоциацията и той бил обвинен, че е използвал случайни данни, защото е интервюирал родителите на починалите деца! Интересно от кого друг би трябвало да се осведоми?!
Веднага се предприемат мерки изследването и данните на този лекар да се покрият с мъгла и да се опровергаят в последващо "Клинично контролирано изследване", което е скалъпено и оповестено по обичайния манипулативен сценарий. В него според медицинския изследовател Харис Култър са били допуснати основни нарушения на процедурата и критериите, според които е трябвало да бъдат включени случаите.
Друго важно проучване, показващо връзката между СВДС и ДТК-ваксината и проследяващо честотата на СВДС за периода 1972-1983 г., е проведено от петима лекари и публикувано през август 1987 г. в "Америкън джърнъл ъф пъблик хелт". Въпреки някои ограничения, които са били наложени, авторите отчитат, че за периода непосредствено след ваксинацията до 3-ия ден след поставянето на инжекцията честотата на СВДС е 7,3 пъти по-висока, отколкото в периода до 30-ия ден след имунизацията.
При едно неотдавнашно научно изследване на този проблем с автор д-р Вира Шнайбнер , използвайки специално конструиран компютиризиран уред "Котуоч", са измерени епизодите на апнея (спиране на дишането) и хипопнея (ненормално плитко дишане) преди и след слагане на ДТК-ваксината. Получените данни ясно показват, че ваксинацията причинява силно изразено увеличаване на честотата на епизодите на апнея и хипопнея, като те продължават с месеци след поставянето й!
Има вече достатъчно факти, които показват връзката на различни имунизации с възникването и на диабет! Това става директно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовите острови, чрез автоимунен процес или по двата начина едновременно. Диабетът е втората причина за възникване на слепота в САЩ (близо 24 000 нови случая годишно) и седмата - за преждевременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около 200 000 американци всяка година. Почти половината от всички извършени ампутации на крайници в САЩ, т. е. около 54 000, са свързани е това заболяване. То е и една от водещите причини за развитието на хронична бъбречна недостатъчност.
През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега те са около 10 млн., като за същия период от време населението е нараснало само с 50% - това означава почти 20-кратно увеличение на заболелите. Според статистическия бюлетин на "Метрополитън лайф иншюрънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представлявали около 5 % от населението на САЩ, като за тях са отивали около 15% от всички разходи, свързани със здравеопазването. Освен нездравословното хранене и наследствеността важни фактори, които могат да отключат диабет, са вирусните инфекции и наличието на някакъв автоимунен процес.
Нека сега разгледаме някои от детските заболявания, ваксините срещу тях и диабета.
Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привлечено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е понижено след проявена значителна реакция вследствие на поставянето на противококлюшна ваксина (тя е част от ДТК днес). Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия при мишки и зайци. Гордън Стюарт пише през 1977 г.: "Известно е, че повече от която и да е друга от обичайно прилаганите, ваксината срещу коклюш провокира хипогликемия поради повишеното образуване на инсулин." Токсините на коклюшния бактерий имат афинитет към Лангерхансовите острови в панкреаса. При животни противококлюшната ваксина стимулира свръхпродукция на инсулин, което се последва от изтощаване на жлезата и разрушаване на тези клетки със значително снижаване на продукцията на този хормон. Т. е. първоначално настъпва хипогликемия, а след това - диабет.
През 1978 г. двама датски учени - Ханик и Коен, също забелязали, че деца със сериозни реакции след имунизация срещу коклюш имат проблеми с глюкозната хомеостаза. През 1979 г. немските учени Ханесен и Кваст открили симптоми на хипогликемия при 49 от проучваните 149 деца със сериозни странични реакции след поставянето на противококлюшна ваксина.
Въпреки натрупаните данни отговорните правителствени институции не желаят да се правят изследвания за изясняване на връзката диабет - ваксинации и не отпускат средства за такива.
Ваксината морбили-паротит-рубеола (МПР) и особено компонентите за заушка и рубеола има отношение по-специално към т.нар. ювенилен диабет (I тип), при който е необходимо доживотно приложение на инсулин. Рубеолната част от комбинираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е, че и рубеолата, и заушката могат да отключат диабет, но това важи за ваксината в още по-голяма степен. През 1978 г. Маргарет Мензър пише: "От 1968 г. досега се забелязва нарастващ интерес към възможността вирусни инфекции да играят роля в етиологията на диабета... един вирус, за който редовно се установява, че предизвиква това заболяване при човека, е придобитият с раждането рубеолен вирус." Според Е. Рейфийлд и колеги синдромът, свързан с вродената рубеола, ни дава най-добрата документация за връзката на тази инфекция с развитието на инсулинозависим тип диабет.
През 70-те години учените установиха, че вирусът на рубеолата, когато тя е придобита, може да остане в организма с години и дори за цял живот и така да оказва своето вредно въздействие. Около 20% от тези хора развиват инсулинозависим тип диабет. Вирусът на рубеолата действа чрез образуването на специфични имунни комплекси, съставени от него самия, и антитяло (т.е. стимулират автоимунна реакция). През 1982 г. П. Койл и сътрудници показват, че подобни имунни комплекси се установяват при индивиди .с вродена рубеола и при ваксинирани хора. У две трети от изследваните ваксинирани те са били установени до 8 месеца след имунизацията. Но не могат да бъдат открити у хора, които не са боледували от рубеола или пък които са преболедували и са развили естествен имунитет. Тези имунни комплекси независимо дали са възникнали в резултат на вродена рубеола или след ваксинация, могат да атакуват панкреаса и съответно да предизвикат развитието на захарна болест.
През 1989 г. японският учен Нумазаки и сътрудници заразяват лабораторни култури от човешки панкреасни клетки от Лангерхансовите острови с вируса на рубеолата. Те установили, че клетките започват да произвеждат значително по-малки количества инсулин.
Що се отнася до заушката има достатъчно доказателства за това, че заболяването може да отключи инсулинозависим тип диабет. С опити ин витро е установено също, че вирусът на заушката може да инфектира бета-клетките на панкреаса и да ги разруши. Според Х. Култър има описани многобройни случаи на диабет, развил се след имунизация срещу паротит.
Няма установена пряка връзка между ваксината за морбили и диабета. Но не трябва да се забравя, че всяка ваксина вкарва в организма чужди субстанции и генетичен материал, които могат да провокират автоимунен отговор и съответно да доведат до развитието на различни заболявания, включително и на захарна болест.
Ето и част от едно интервю с доц. д-р Асен Михайлов, завеждащ Лабораторията по морбили, паротит и рубеола, публикувано във в. "Монитор" от 25.04. 2000 г.:
Въпрос: "Доц. Михайлов, има ли смисъл момчетата на 12-години да се реимунизират с трикомпонентна ваксина (става въпрос за МПР ваксината - бел. авт.)?"
Отговор: "Не смятам, че това ще понижи съществено заболяванията от рубеола, нито че ще намали циркулацията на вируса... По-сериозният проблем обаче е, че ваксината не е безопасна."
Въпрос: "Защо?"
Отговор: "Проблемът е в паротитната съставка на тази ваксина. Паротитният вирус има невротропни свойства (т.е. насочва се към нервната система - бел. авт.), които при производството на ваксините не са избегнати. Ваксиналният щам има остатъчна невробирулентност - атакува централната нервна система. Затова смятам, че реваксинирането на 12-годишните момчета и момичета не е безопасно."
Въпрос:"Подобни усложнения след приложение на паротитна ваксина имаше през 1982 г., когато избухна огромен скандал. Тогава твърдяха, че ваксината е "калпава"."
Отговор: "И най-добрата ваксина може да даде подобни усложнения. През 1982 г. бяха имунизирани над 400 000 деца на 4-9 годишна възраст. В резултат на ваксината над 70 от тях развиха серозен менингит. Тогава обвиненията паднаха върху качеството на ваксината. Днес имаме съобщения за подобни усложнения и от други страни, които ползват най-съвременни ваксини. Така че според мен реваксинирането на 12-годишните с 3-компонентната МПР-ваксина не е безопасно. Тук колегите епидемиолози ще скочат. Ако едно неваксинирано дете се разболее, рискът от усложнения нараства с възрастта. При момчетата най-сериозният риск е от безплодие. Така е, но и самата ваксина крие същия риск, макар и в по-слаба степен. Това трябва да се обясни на родителите и задължително да се вземе тяхното съгласие. "
Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизационния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, както беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слага на всички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първата е на 13-месечна възраст). Може би нашето здравно министерство е решило да догони американците поне по отношение на едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, които постъпват за обучение и са между 18 и 20г., да са ваксинирани двукратно с МПР-ваксина.
Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Ню Зийлънд медикъл джърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в Нова Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепатит В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено нарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарен диабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване, обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още доказателства за връзката на ваксините с диабета. Според проучванията му честотата на диабета I тип е била постоянна при децата до 4-годишна възраст до момента, в който правителството не направило няколко промени в имунизационния календар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4 години са били включени в експериментално изпитване на Нib-ваксина. През 1976 г. ваксината за коклюш е била направен "по-силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните от ювенилен диабет деца в сравнение с периода 1970-1977 г. За периода от 1977 до 1996 г. увеличението е общо 124%!
През 1982 г. във Финландия била добавена нова ваксина в имунизационния календар. На децата на възраст между 14 месеца и 6 години била назначавана МПР. Това било последвано от инжектирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 деца над 3 месеца. Въвеждането на тези нови ваксини довело до 62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на деца от 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 години съответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.
В имунизационната практика се пренебрегва и един друг факт: хората от различните раси и култури, всяка със свой начин на хранене и живот и специфична експресия на гените, не реагират по еднакъв начин на ваксините. Само преди няколко години това е било драматично доказано при аборигените от северната част на Австралия, където имунизационна кампания довежда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А. Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недостигът на витамин С в храната е бил ключов фактор за тази смъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организма от този витамин и много от децата са оживели благодарение на допълнителните вливания инжекционно. Но никой не би могъл да каже какви са дълготрайните последици за всички преживели. Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони деца в Африка с отслабена от недохранване и различни болести имунна система. Много от тях след поставянето на ваксината получават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвта или други проблеми и умират, "така че остават малко, които да са податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър начин да получиш хубави статистически резултати, т. е. като убиеш тези, които са склонни да развият заболяването."
При едно проучване в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-голям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, развиват заболяването, отколкото в държавите с по-висок стандарт на живот. Впоследствие била открита и връзка между инжекционното приемане на антибиотици и риска от заболяване при румънските деца. Само една инжекция, направена до един месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9 - 27 пъти, а 10 или повече инжекции - 182 пъти!
Както става ясно, въпросът, свързан с инфекциозните болести и имунизациите, не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия живот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса на определена група от индивиди, печелещи от болестта на другите.
Според някои учени, лекари и медицински изследователи последствията от ваксинациите при много деца се свързват с трайно увреждане на мозъка и нервната система и аутизма , хиперактивността, дислексията и други проблеми, имащи отношение към характера, поведението и обучението, започват да се наблюдават все по-често след въвеждането на масовите имунизационни програми в средата на нашия век.
През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11 случая на ново умствено разстройство, напълно различно от известните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.
Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проблеми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свързано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикновено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мозъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторни нарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.
Първите случаи са установени скоро след въвеждането на масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През 50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. В Япония първият случай е регистриран през 1945 г. също след започване на имунизацията срещу коклюш, а днес всяка година в тази държава се диагностицират по няколкостотин нови. В Европа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те, след въвеждането на ваксината срещу коклюш.
След масовото прилагане в практиката на комбинираната ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили драстично. Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с аутизъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е установен вирусът на дребната шарка.
В Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е увеличил 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 на всеки 69 деца започнало да развива аутизъм. На Шетлъндските и Западните шотландски острови допреди 1988 г. това състояние е било непознато.
Същата е картината и в САЩ. В Ню Джърси случаите на аутизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със 109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6 месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм, което прави по 6 нови случая всеки ден!
В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобритания някои лекари също отказват да я правят. Но във Великобритания правителството не желае да признае връзката между ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семействата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на ваксинации могат да получат само до 40 000 английски лири, и то ако докажат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаете как най-често цялата бюрократична система от държавни и правителствени институции действа в една посока - срещу потърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".
Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, в която се описва нов синдром, включващ аутизъм и възпаление на червата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфекция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело с гастроентеролога Ендрю Уейкфийлд съобщават за извършеното от тях изследване на 12 деца между 3 и 7 години, при които са се развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от тях се появили и поведенчески промени с изоставане в развитието и те били диагностицирани като аутистични. Проблемите при всички тези здрави преди това деца започнали след поставяне на ваксина МПР. При 5 от тях е имало реакции и при предишни ваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобни случая със същия синдром. Той е установил, че в червата на децата се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че те никога не са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от официалните власти и организации, занимаващи се със и печелещи от масовите имунизации, че "подкопава общественото доверие във ваксините и така излага на риск живота на децата" (стандартно изфабрикувано обвинение, но вършещо работа).
Световната конспирация срещу здравето , д-р Атанас Гълъбов
Ето част от свидетелските показания на Барбара Лоу Фишер, президент на NVIC, пред Съвета за обществено здраве в Спрингфийлд на 28 март 1998 г.: "Едно 6-годишно момиче на име Кетрин сега лежи в леглото си в Скууки, Илиноис, и не може да повдигне главата си от възглавницата или да отиде до тоалетната. Само допреди 13 седмици Кетрин с неизчерпаема енергия се пързаляше с кънки на лед и мечтаеше да отиде на олимпиада. Майка й не искаше да й се слага ваксина срещу хепатит В, но нейният педиатър й казал, че това е политически въпрос като СПИН и скоро Американската академия по педиатрия ще направи тази имунизация задължителна. На Кетрин й сложили инжекцията и сега тя може би повече никога няма да може да кара зимни кънки. Къде е нейното право на информирано съгласие? И къде ще бъдат лекарите от щатското здравно министерство, СDС и ААР, когато майка й я носи нагоре по стълбите към банята? И ще плати ли щатът Илиноис сумите, свързани с лечението й, когато й изтече застраховката, и ако Министерството на правосъдието постанови да не й се изплаща компенсация?"
Проф. Вони Дънбар, учен с 25-годишен стаж в областта на ваксините, представя на същото слушане в Спрингфийлд случаите на асистентката, работила с него, и на своя брат, получили увреждания в резултат на ваксинация срещу хепатит В. "Преди три години брат ми, който е геолог, агроном и има четири научни звания, дойде да работи при мен в "Бейлър Колидж ъф медисин" върху един общ проект в областта на молекулярното генно инженерство... Беше му поставено изискване да си направи имунизация срещу хепатит В. От 24-ия час до четвъртия ден след поставянето на ваксината той имаше температура и се чувстваше силно отпаднал. От две до четири седмици след имунизацията се проявиха цял куп симптоми и 15 лекари заявиха, че това са странични ефекти от тази ваксина. От името на щата Тексас дори му беше изплатена компенсация от 300 000 USD, колкото бяха медицинските разходи, свързани с лечението му.
Почти по същото време при мен в лабораторията дойде да работи за през лятото една 21-годишна студентка по медицина. Тя също трябваше да си направи ваксина срещу хепатит В. След първата инжекция вдигна температура и се почувства отпаднала. Три седмици след втората инжекция тя загуби зрението на едното си око, което се възвърна частично след 6 месеца. Тя не искаше да си слага третата доза и затова проведе разговор с нейния лекар, но той й казал, че тази ваксина е най-безопасната (?!) и няма никакъв проблем. След третата инжекция се наложи да бъде приета в болница за два месеца поради сериозните усложнения, които настъпиха и изгуби напълно зрението на окото си."
Д-р Дънбар заявил на слушането, че през последните З години, докато е събирал данни, свързани с ваксината срещу хепатит В, към него са се обръщали стотици лекари и пациенти от целия свят, които са му съобщавали за различни странични ефекти и сериозни автоимунни и неврологични усложнения в резултат на имунизацията в напълно здрави преди това деца и възрастни: много силни обриви, треска, болки в ставите, хронична умора, загуба на зрение, отслабване на паметта, мултиплена склероза и други неврологични проблеми, симптоми, подобни на тези, които се срещат при колагенози и др.
През 1998 г. френски адвокати са завели съдебно дело срещу френското правителство от името на 15 000 граждани на страната с обвинението, че "е омаловажило рисковете, свързани с ваксината, и преувеличило ползите за обикновения човек". Междувременно един френски лекар е събрал данни за над 600 души със сериозни имунологични и неврологични увреждания, настъпили след поставянето на ваксина срещу хепатит В, като много симптоми напомнят на тези при мултиплена склероза.
Ето какво казва през май 1999 г. Барбара Лоу Фишер на слушане пред подкомитета по правителствени реформи за правосъдието, лекарствената политика и човешките ресурси с тема "Ваксината срещу хепатит В": "В NVIC са получени досега стотици съобщения за увреждания и смърт след поставяне на ваксина срещу хепатит В... Имаме съобщения за чернодробен рак, развиващ се при малки деца след имунизация срещу хепатит В. Има семейства, в които двама и дори трима члена са получили трайни увреждания след ваксинирането. Трагичното е, че при новородените и бебетата под 2-месечна възраст страничната реакция може да завърши със смърт.. Семействата, чиито деца са увредени от ваксини, се опитват да се справят с мисълта, че са направили правилния избор. Те са направили това, което са им казвали официалните здравни власти и лекарите. Повечето от тези деца са били много умни и напълно здрави до момента на поставянето на ваксината... В някои случаи родителите са били принудени да сложат (на детето) поредната доза, независимо че вече е имало сериозна реакция от предишната... Ние имаме съобщения от толкова много хора, които са били принуждавани и заплашвани да продължат с имунизирането докрай, независимо че са получавали треска, кожни обриви по цялото тяло, силни ставни болки, неврологични симптоми и признаци, подсказващи за развитието на автоимунен процес."
Хипотезата за демиелинизацията на централната нервна система след поставянето на тази ваксина се подкрепя и от статията на четирима учени, озаглавена "Загуба на зрение и еозинофилия след приложение на рекомбинантна ваксина срещу хепатит В", публикувана в италианското издание на "Лансет" от април 1994 г. Изследвани са 30 пациенти, при които са настъпили гърчове, висока температура или разстройство непосредствено след имунизацията. Установено е било наличието на определени антигени, показващи възможната автоимунна база за възникване на процеса на демиелинизация.
Ето някои цитати от писмото на Пати Уайт, писано от името на група медицински сестри от Мисури до слушане на специална подкомисия на американския конгрес на 18 май 1999 г. по въпроса за ваксината срещу хепатит В: "Ние непрекъснато виждаме все повече и повече засегнати деца в училищата и сме много загрижени, защото огромната част от тези увреждания може би се дължат на въздействието на ваксината срещу хепатит В върху нервната и имунната система на новороденото... За последните три или четири години забелязахме значително увеличение на броя на децата, които влизат в училище с разстройства на развитието, неспособност за учене, намален обем на вниманието и/или сериозни хронични заболявания като диабет, астма или припадъци. Всяка следваща година положението е по-лошо, отколкото предходната. Има само една обща нишка, която свързва тези деца с подобни проблеми: те са получили новата опитна ваксина срещу хепатит като новородени в началото на 90-те... СDС и FDA нямат никаква представа за това какви биха могли да бъдат дълготрайните ефекти на тази ваксина върху развиващата се нервна и имунна система на новороденото. Те само отричат връзката между уврежданията и сложената само няколко часа след раждането ваксина срещу хепатит В. СDС признава, че няма никакви изследвания по въпроса и заявява, че дори не се знае колко време ще действа ваксината.
През 1950 г. (преди започването на масовите имунизации) САЩ е била на трето място в света по най-ниска детска смъртност. Днес е на 24-о.
Основните класове са пълни с деца, при които има симптоми на неврологични и/или имунологични увреждания: епилепсия, гърчове, различни видове парализа, аутизъм, забавено развитие, ювенилен диабет, астма, проблеми със зрението, загуба на слуха и най-различни поведенчески проблеми... Нашите районни училищни здравни статистики погазват, че поне 20% от децата ни имат значителни неврологични увреждания и/или хронични заболявания... Ние вярваме, че ваксината срещу хепатит В е насилие над развиващата се имунна и нервна система на новороденото. Предполага се, че ваксините трябва да ни направят по-здрави, но аз в 25-годишната си практика на медицинска сестра никога досега не съм виждала толкова много болни деца. Нещо много, много лошо става със синовете и дъщерите ни. Статистическите данни погазват за 4 години увеличение с 300% на децата, които ежедневно идват за здравни консултации при нас...
Преживяването, което имах с моята дъщеря след ваксинацията й срещу хепатит В, ме направи много по-отворена към информацията, която получавахме от пациенти, учители и други сестри. Трябваше аз сама, лично да направя проучване, за да установя, че съм прилагала и подкрепяла линия на действие, която всъщност повече е увреждала децата, отколкото да им помага. Аз прекарах безброй часове в четене на книги, свидетелски показания при слушания, научни доклади, статии в медицински списания и интернет-сайтове от целия свят. Не стигнах леко до това решение, уверявам ви. Двадесет и пет години пълно доверие в нещо не се отхвърля толкова лесно.
През тези години аз бях изричала хиляди пъти добре репетирания рефрен "Проявете разум и мъдрост, имунизирайте", и бях успокоявала безброй родители, че те вземат правилното решение, като ваксинират децата си... дори когато идваха при мен със сериозни съмнения и резерви. Сега ще трябва да живея с това.
Сега ние сме изправени пред морална дилема: дали да защитим "свещената крава на конвенционалната имунизационна философия", или да говорим ясно и без колебание и да отстояваме смело здравето и благополучието на невинните деца..."
Нека се спрем и на ваксината за едра шарка (вариола). Никой не знае къде и кога за пръв път се е появила едрата шарка. При домашните животни има подобни заболявания и е възможно още преди хилядолетия човек да е "прихванал" от тях, когато е започнал да ги отглежда и опитомява. Предполага се, че болестта е била позната на дребните китайци и индийци, въпреки че първите писмени сведения за нея ни дава персийският лекар Разес, живял в Багдад през Х в. от н.е. Болестта е била известна в древна Гърция и Рим, но може би не е била смятана за сериозна заплаха за здравето и затова тези култури не са имали специфична дума за обозначаването й, която да е отразена в медицинските трактати от това време. Разес пише, че повечето хора прекарват болестта в една или друга възраст от живота си. Смята се, че едрата шарка навлиза в Западна Европа чрез нашествията на маврите, както по-късно и чрез връщащите се от Кръстоносните походи рицари. Болестта се е оказала много смъртоносна за населението на Южна Америка, което очевидно не е имало преди това контакт с вируса, пренесен от конкистадорите през XV в., и съответно не е имало изработен имунитет.
За развитието на болестта допринася вирусът на вариола. Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шарка също не е лечима със средствата на алопатичната медицина, а се оставя на собствения си ход, като само се назначават симптоматични медикаменти. Болните се изолират, за да не се разпространява заразата.
До XVII в. в Европа вече са знаели, че прекараното заболяване дава траен имунитет. Също така било наблюдавано, че болестта се изявява най-тежко и често при бедните и недохранените, както и във военно време. По време на войната за независимост в САЩ например епидемии от едра шарка избухвали главно в армейските части и в бедняшките квартали на градовете. В Англия някои излагали нарочно децата си на контакт с болни, за да прекарат заболяването с предположението, че е по-добре това да стане, докато организмът е млад и силен. Ако някой не оцелявал, това означавало едно гърло по-малко за хранене. Това е бил един естествен начин да се контролира болестта. Хората от Средния и Далечния изток, които обаче имали контакт с вариолата от доста по-дълго време, развили друг подход, който изглеждал по-резултатен. В Гърция и Отоманската империя прилагали следния способ: изсушен и стрит на прах материал от пустулите (гнойните мехурчета) се втривал в одраскване, което се правело обикновено на ръката. В Китай приемали този прах, като го смъркали. Обикновено третираният по този начин развивал леки симптоми на болестта и най-често оздравявал без последствия. Методът бил въведен в Англия в началото на XVIII в. от лейди Мери Монтегю, след като се запознала с него в Константинопол (сега Истанбул), където мъжът й бил назначен известно време за посланик. Самата тя прекарала едра шарка няколко месеца преди това, която обаче съсипала красотата й. И така, преди да напусне Константинопол, тя подложила на инокулация своя 6-годишен син. Детето развило болестта почти в пълния й вид, но оздравяло и останало имунизирано за цял живот.
Няколко години след като лейди Монтегю се завърнала в Англия, избухнала епидемия от вариола и затова тя приложила същия метод и на дъщеря си, който отново се оказал успешен. Кралското семейство се заинтересувало от този подход и решило да се проведе следният експеримент: на шестима затворници от 19- до 36-годишна възраст, осъдени на смърт чрез обесване, било предложено да се подложат на инокулация, като в замяна щели да получат свободата си, ако оживеят. Експериментът бил извършен пред очите на цялата тогавашна научна общественост, като заразените били наблюдавани за период от няколко седмици. Всички развили леки симптоми на заболяването, но се възстановили безпроблемно. Лекарите все пак не били напълно удовлетворени, затова една от затворничките, 19-годишната Елизабет Харисън, била накарана да се грижи за болни от едра шарка, като дори й наредили да легне в едно легло с 10-годишно дете в самия разгар на болестта. Тя не развила дори и най-малък симптом на вариола.
Принцеса Каролин пожелала обаче още доказателства и предложила всички сираци от едно паство да бъдат инокулирани по същия начин. Успехът бил затвърден. След това тя подложила на същата процедура и двете си 9- и 11-годишни дъщери. Всичко това било нашироко отразено в тогавашната преса. Последвали подобни действия и от страна на други аристократи. Но като цяло методът останал непопулярен сред населението, а освен това предизвикал силна опозиция и от страна на църквата.
За периода 1721 - 1727 г. от 897 инокулирани починали 17 души, докато според някои съвременни автори, като Уилям Кларк, от самата болест жертвите били 1 на всеки 6.
Методът на инокулация постепенно бил изоставен към 30-те години на XVIII в., като се прилагал спорадично само при епидемии.
Междувременно било забелязано, че при хора, заразени по гореописания начин с материал от вариолни пустули, не се изявявали никакви болестни симптоми, ако преди това са прекарали заболяването "кравешка шарка". То се проявява с мехурчета, пълни с гнойна материя, по вимето на кравите, които отминават бързо и е свързано с вирус, който е много подобен на вариолния при човека. Някои дори твърдели, че нарочно заразявали себе си или децата си с кравешка сипаница, за да се предпазят от едра шарка. При хората се появяват някои незначителни признаци, напомнящи за най-леките форми на вариолата - слабо повишена температура, обща отпадналост и болки по тялото, по няколко пустули по пред мишниците.
Английският лекар Едуард Дженер решил да проучи по-задълбочено този въпрос. Всъщност това, което го вълнувало, било възможността някои болести при човека да водят началото си от опитомените животни. Той дошъл до извода, че кравите са възприели тази "шарка" от конете, а човек на свой ред - от кравите някъде назад в далечното минало.
На 14 май 1796 г. той взел материал от пустулата на ръката на една жена, болна от кравешка шарка , Сара Нелмс, втрил в повърхностното одраскване, което направил в предмишницата на Джеймз Фипс, здраво 8-годишно момче, и то се разболяло. Дженер отбелязал, че симптомите били като в леките случаи на инокулиране с изсушен материал от пустули от вариола, прилаган преди това от кралския двор. След няколко седмици Дженер инокулирал в момчето материал от пустула от едра шарка, но то не се разболяло. Дженер провел опити с още няколко души, които затвърдили убеждението му в ефикасността на мероприятието. В началото на XIX в. английският парламент връчил на два пъти награда на Дженер в размер на 30 000 британски лири, като той получил допълнително и различни почести.
Следващата ваксина (срещу бяс) била създадена след повече от 70 г. от Луи Пастьор.
В първите 50 години след откриването и потвърждаването на техниката на Дженер британското правителство започнало не само да окуражава ваксинирането, но и да го прави задължително чрез закони. Това довело до недоволство сред много хора, които смятали, че по този начин се накърняват гражданските им свободи.
Методите на ваксиниране варирали между различните лекари. След едно-две десетилетия се установило, че имунизирани хора също се разболявали от едра шарка, което показвало, че имунитетът, придобит по този начин, не е пожизнен, така както от прекараното заболяване. Затова била въведена и реимунизацията.
Същевременно през XIX в. настъпил голям прогрес в обществената хигиена, което до голяма степен премахнало условията за възникване на епидемии от каквито и да са инфекциозни болести. През 1900 г. Дж. Пийбълс пише книгата "Ваксинацията: проклятие и заплаха за личната свобода, със статистики, които потвърждават опасностите от нея и престъпния й характер".
Смъртността и заболеваемостта от вариола се увеличават значително именно със започване на задължителните масови имунизации! Преди въвеждането им в Англия през 1853 г. най-високата смъртност, отчитана за двегодишен период, е била 2000 случая. Самият д-р Дженер признава че едрата шарка е била относително неизвестна болест, когато той направил първата ваксинация. В Англия по това време имало само няколкостотин случая. След 15 години задължителни ваксинации в Англия през 70-те години на миналия век 23 000 души са жертви на болестта, а в Германия за същия период - над 124 000!
Ваксината за едра шарка не само че не помага за отмиране на болестта, а тъкмо обратното - допринася в определен период от време за възникване на епидемии и изключително висока смъртност! В Япония 29 000 души умират след 7 години стриктни имунизации и реимунизации. За сравнение в Австралия правителството веднага прекратява имунизационната кампания при първите 2 смъртни случая. И в резултат едрата шарка изчезва в тази страна! За период от 15 години е имало само 3-ма заболели!
През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртност при болните от едра шарка. След масова имунизационна програма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти 25% от ваксинираното население! Въпреки това правителството продължава усърдно да имунизира. През 1918 г., когато е най-тежката епидемия от едра шарка, там смъртността достига до 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-малко пострадали жителите на остров Минданао, където е имало и най-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.
Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едра шарка може да бъде изключително опасна! Всички нецензурирани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболяване са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смъртността след проведените имунизации превишавала многократно броят на смъртните случаи от самото заболяване. Но според официален лондонски здравен служител много от заключенията били фалшифицирани, за да не се разбере истинското положение на нещата.
Според публикация от 1980 г. в "Мютейшън рисърч" при реваксинирани деца се установяват хромозомни аверации (промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксината за едра шарка има мутагенен ефект върху човешките хромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано и реваксинирано от д-р Дженер 20 пъти, умира на 20-годишна възраст. Синът на Дженер, също ваксиниран и реваксиниран няколко пъти, умира на 21 г. И двамата починали от туберкулоза - заболяване, което се развива при силно отслабена имунна защита.
Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г. в Ню Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува като заболяване - последният известен случай е бил в Сомалия в края на 70-те. Децата повече не се ваксинират - от една страна се смята, че вероятността от ново естествено появяване на едрата шарка е много малък, а от друга - не може да бъде пренебрегната възможността от усложнения от ваксината.
На 26.10.1979 г. СЗО официално декларира, че едрата шарка е изтрита от лицето на Земята.
Инфекциозните болести вариола, туберкулоза, заушка, полиомиелит и др. са известни още от древността. Според СЗО целта на ваксинациите е да се постигне тяхното "изкореняване". Но дали това е възможно и въобще желателно? Вирусите и бактериите са жизнено необходими за развитие на имунната система и подобна идея е, меко казано, нелепа.
Когато даден вирус циркулира от години в определена популация, се изработва колективен или наричан още "стаден" имунитет. Това се свързва и с по-леко протичане на заболяванията, като епидемични взривове възникват тогава, когато дълго време не е имало досег на вируса с популацията или пък се появи нов щам.
Имайки предвид забележителната способност на вирусите да преживяват и да мутират, подобна цел изглежда недостижима. Освен това, за да се осъществи "изкореняване" на дадена болест, вирусът трябва да не притежава алтернативни госториемници освен човека и ваксинацията да дава доживотен имунитет. Но нито едно от тези условия не е изпълнено.
Американският лекар Едуард Кае, в качеството си на президент на Конвенцията по инфекциозни болести във Виена през 1983 г., заявява: "Целта на епидемиолозите не би трябвало да бъде изкореняването на инфекциозните болести с помощта на масивна употреба на ваксини и антибиотици, а по-скоро контролът и подобряването на качеството на живота. Трябва да приемем съществуването на определен брой болни от туберкулоза, полиомиелит и малария и да навлезем в едно естествено, екологично динамично равновесие, правейки по-ефективни способностите на тялото за самозащита, с помощта на здравна политика, която не е замърсена от интересите на фармацевтичните мултинационални компании."
Още в началото на миналия век хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинациите и е била успешно прилагана превантивно при различни инфекциозни заболявания.
По време на епидемии. Д-р Ханеман установил, че хомеопатичните лекарства могат да действат и профилактично, когато в клиничната им картина, получена от техните доказвания и токсикология се наблюдават симптоми, подобни на тези при съответните заболявания. Така например той използвал с много добър резултат хомеопатичното лекарство приготвено от беладона за профилактика на скарлатина по време на една много вирулентна и смъртоносна епидемия, като през 1801 г. дори публикувал кратка брошура за своя опит в тази насока. По подобен начин Ханеман подходил и при пертусис, тонзилит и еризипел. През XIX в. практиката да се прилагат като профилактични средства хомеопатични лекарства чиито симптоми съответстват на определени заболявания, станала обичайно явление. Например по време на холерната епидемия в Англия в средата на същия век на хората масово се раздавало хомеопатичното лекарство, приготвено от камфор, за което е известно, че има "болестна картина", точно отговаряща на първия стадий на холерата, и по този начин са спасени хиляди човешки животи. Досега много хомеопати по света са постигали добри резултати използвайки като ваксина хомеопатични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.
Нека се върнем назад във времето, отново в средата на XIX в., и да проучим опита на д-р Бьонингхаузен, излекувал и профилактирал успешно много случаи на фаталните едра шарка и бяс: "Аз приложих хомеопатичното лекарство туя при първия случай на едра шарка, който се появи при мен за лечение. Резултатът надмина всички мои очаквания. На четвъртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички те бяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накара да приложа това лекарство не само при всички мои следващи заболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства, където имаше болни и като профилактично средство. Резултатите бяха много добри и в нито един случай след прилагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата. Най-явно след лечението беше отсъствието на характерните белези, които при други случаи са неизбежни и са обезобразили толкова много хубави лица..." Хомеопатичното лекарство вариолинум също е показало профилактичната си ефикасност при епидемии от едра шарка. Ето какво споделя д-р Адамс на една медицинска конференция в началото на века: "Опитът показва, че едрата шарка се развива далеч по-често при ваксинирани, отколкото в случаите когато е даден вариолинум профилактично. Обикновеният начин на ваксиниране често не предпазва - това е наблюдението на много хора, които са си имали работа с епидемии от едра шарка; многобройните смъртни случаи в армията на Филипините независимо от правителствените усърдни ваксинации и реваксинации са пресен пример за всички нас... С едно поразително единодушие лекарите изпитали профилактичния метод с вариолинум, са вече негови верни привърженици, въпреки че много от тях започнаха прилагането му със скептицизъм." Нашият съвременник, известният лекар хомеопат д-р Пиер Шмид, заявява: "Хомеопатията ни дава предимството да имунизираме населението без риск...и никакви вредни странични ефекти. Най-благородната роля на медицината е безспорно профилактиката... Първата профилактика се състои в даването в ранно детство на конституционално хомеопатично лекарство според тоталността от симптоми, правейки по този начин детето по-издръжливо и подобрявайки имунната му защита..."
Ето какво пише д-р Грейди Дийл в статията си "Задължителното ваксиниране е медицински геноцид": "Да приемай! в тялото си ваксини, направени от човешка кръв, абортирани фетуси, болни свине и маймуни, живак, алуминий и формалдехид, е насилие над Божествения закон и много повече причина за възникване на болест, отколкото лечение... Карат ви насила да позволявате невинната плът на вашите деца да бъде замърсявана с ваксини, съдържащи гной, нечистотии и разлагаща се кръв на хора, неродени бебета и животни, и само тогава, след като здравето на любимите ви деца е компрометирано, те могат вече да влязат в "светая светих" на контролираните от правителството училища, които продължават следващата стъпка в програмата за разрушаване на тялото, ума и духа..."
Юстас Мълинз, автор на книгата "Убийство чрез инжекция" заявява: "Днес ние страдаме от цяла плеяда съсипващи ни заболявания както на ума, така и на тялото, като почти всички могат да бъдат проследени директно до операциите на фармацевтичните монополи..."
Д-р Вира Шнайбнер: "Факт е, че много страни, които се наричат свободни, са подложени на медицинска диктатура... и хората са повече болни отколкото здрави... Страна, която е направила ваксинациите задължителни, не е свободна страна... Това е страна от зомби, правещи това, което ги принуждават чрез заплахи корпорациите, които ги използват, за да трупат печалби... Всички ваксинации трябва да бъдат прекратени незабавно и всички жертви на техните странични ефекти да бъдат адекватно компенсирани... Става все по-очевидно, че вместо да лекува хората, ортодоксалната медицинска система сътворява все повече и повече ужасни болести... След като проучих 35 000 страници ортодоксална медицинска литература, аз не открих дори едно доказателство, че ваксините някога са предотвратили някое заболяване... "
Д-р Харълд Бътрам от Квакертаун заявява: "С деспотичните си решения за задължителност на ваксините, които вземат правителствените бюрократи, работейки често ръка за ръка с фармацевтичната индустрия, не се оставят на родителите никакви възможности на избор и така налице са всички потенциални компоненти за една трагедия с исторически характер."
Всички ваксини съдържат различни вещества, които са вредни за здравето и представляват най-малкото алергени за човешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли, тиомерзал (живачно производно), формалдехид (вж. при "Аспартам") и др. Според информационния център на Австралия няма приемливо каквото и да било безопасно количество формалдехид, което може да се инжектира в човешкия организъм.
Друг факт, за който може би огромната част от хора не подозират, е възможността при производството им ваксините да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Вирусите са агенти, чрез които може да се осъществява прехвърляне на генетична информация от един гостоприемник на друг. Те съдържат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), който може да е на самия вирус или вече да е "замърсен" с РНК или ДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човешките клетки част от този чужд генен материал може да бъде внедрен в човешкия геном!
През 50-те години д-р Барбара Клинтък, специалист по генетика, описва поведението на "скачащите гени", наричани още ретротранспозони. Те представляват подвижни генни частици, които преминават от един организъм в друг. Всъщност това са нормално съществуващи гени, които се установяват при различни животни - крави, плъхове, маймуни, птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу полиомиелит през 50-те и 60-те, такива "скачащи гени" са установени и в хората в началото на 80-те. Тяхна ключова характеристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фрагменти от вируси, хора и животни и да образуват нови хибридни ДНК-молекули, наричани "химери".
През 60-те американският учен д-р Джошуа Ледерберг от Станфордския медицински университет заявява, че вирусите са генетични послания, които могат да препрограмират човешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че "ние вече практикуваме биоинженерство в огромен мащаб чрез използването на живи ваксини при масовите имунизационни кампании"!
Ваксините се получават чрез заразяване със съответния вирус на клетъчни култури от маймунски, кучешки или говежди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси и др., които са богати на чужди за човешкия организъм протеини и ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-елементи от различните видове животни навлизат в клетките, като могат да доведат до генна мутация с непредвидими последствия или да останат дълго време в латенто състояние. При промяна във вътрешните условия на организма в резултат на стрес или заболяване могат да допринесат за развитието на автоимунен процес. Какво естествено и здравословно има във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта на човек, още повече на едно бебе?! В края на 50-те години в САЩ десетки милиони американци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена с вируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид рак в мозъка на африкански зелени маймуни. А днес се знае, че той може да доведе и до имунен дефицит, вродени малформации и дори левкемия при малки деца. Но за обществото тези данни са били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързват появата на HIV-вируса и СПИН именно с този вирус.) Според д-р В. Дъглас "като се остави настрана реално съществуващата възможност ваксините да са замърсени с животински вируси, които могат по-късно да предизвикат заболявания като мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта дали изобщо те имат ефекта, за който са предвидени". Тестове, чрез които да се установяват вирусни замърсявания на ваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и те не са успокоително надеждни.
Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумори в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиомиелитна ваксина, е била 13 пъти по-висока, отколкото от неваксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече стана дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.
Различните щамове полиовируси имат способността спонтанно да се рекомбинират и така да създават нов щам. В статия, публикувана в том 196 на "Вайролъджи" от 1993 г., се разкрива, че даваната през устата полиомиелитна ваксина създава благоприятни условия за подобно рекомбиниране чрез едновременно инфектиране на клетките с вируси от различни щамове. Представете си, че в същия този момент полиовирусите срещнат и друг вид вируси, например в червата на детето, и обменят помежду си генетичен материал. Това може да даде начало на съвсем нов вид патогенен микроорганизъм, срещу който човешкият организъм няма имунитет.
Друг проблем, който съществува например при полиомиелитните ваксини, е, че щамовете от живата ваксина на Сабин лесно мутират отново към вирулентни форми, т.нар. див тип. Вирусът, въведен след инокулацията, може да персистира с години, без да се проявяват клинични симптоми. Не е известно колко дълго може да продължава това при различните вируси, които могат да се окажат опасни за неваксинирани индивиди. Според д-р Хоуърд Ърновиц от Бъркли, Калифорния, за развитието на определени оплаквания и заболявания при "синдрома на Залива" сред десетки хиляди американски войници са допринесли и многобройните експериментални ваксини с вируси и бактерии, които са им били поставяне без тяхното информирано съгласие.
Публикация във в. "Гардиън" от 05.02.2001 г. разкрива, че полиомиелитна ваксина (от която 83 500 дози са били изнесени в Ирландия), както и кръвни продукти от британски кръводарители, получени от разболели се впоследствие от болестта на Кройцфелд-Якоб англичани, са продавани в още 10 страни.
Хиляди пациенти в чужбина и неизвестен брой хемофилици във Великобритания вероятно са били лекувани с тези продукти между 1996 и 2000 г. Поне от 12 г. съществуват опасения за възможността за разпространение на заболяването чрез ваксини или кръвни продукти, но според британското министерство на здравеопазването рискът от заразяване бил само теоретичен. Едва през 1996 г. британското правителство заявява, че може да съществува сериозна опасност за здравето на хората. Ирландските власти съобщиха, че по-голяма част от ваксината е правена в периода 1998-1999 г. на бебета и деца в предучилищна възраст.
Какво представлява болестта на Кройцфелд-Якоб? Това е бавно прогресиращо и фатално заболяване, засягащо централната нервна система. Известно е под името "луда крава" (говежда спонгиформена енцефалопатия) и за пръв път е идентифицирано през 1986 г., когато десетки животни започват да измират от нея. Болестта на Кройцфелд-Якоб е човешката форма на болестта и се причинява от консумацията на заразено говеждо. Започнало веднъж да се проявява, заболяването се разбива бързо. Появяват се нестабилност в походката, проблеми с равновесието, тревожност, депресия, безпричинен плач; болният започва да става объркан и да получава все по-големи пролуки в паметта. Постепенно става напълно дезориентиран, има халюцинации, не може да ходи, оглушава и ослепява. Диагнозата се доказва чрез биопсия или ядреномагнитен резонанс.
Досега само във Великобритания (най-засегнатата страна), поне 85 души са жертва на болестта, а 13 от тях са били кръводарители. Според някои учени се очаква да се разболеят между няколкостотин и няколко хиляди души, но никой не се ангажира с точни прогнози. Сред заболелите и починалите има и деца. Болестта е нова и за нея се знае много малко, включително и за инкубационния период, който е необходим, за да се развие.
Д-р Г. Ланкто заявява: "Медицинските власти продължават да лъжат. Ваксинациите представляват катастрофа за имунната система. В действителност те причиняват много заболявания и променят нашия генетичен код... след 10 г. ние ще знаем, че те са били най-голямото престъпление срещу човечеството."
Американските деца, преди да влязат в училище, имат вече поставени средно по 33 дози от около 10 видове ваксини, приготвени от различни вируси и бактерии. Положението не е много по-различно и у нас. Десетки милиони деца по света, както и възрастни са въвлечени насила в този антихуманен експеримент.
Има натрупани наблюдения, които ясно показват връзката между синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) и ваксинациите. За година само в САЩ случаите на СВДС са средно между 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смъртността е между 2-рия и 4-ия месец след раждането, точно когато се правят първите рутинни имунизации. В средата на 70-те, когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от 2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!
През 1979 г. д-р Даниел Шанън описва случаите на 200 деца с толкова сериозни дихателни затруднения след ДТК-ваксинация, че се е налагало да се прибегне до реанимационни процедури.
Е. Тайлър и Дж. Емери пишат през 1982 г.: "Не можем да изключим възможността за скорошната имунизация като един от допринасящите фактори в неочакваната детска смърт." През същата година Уилям Торч, директор на катедрата по детска неврология към университета в Невада, на 34-ата годишна среща на Американската асоциация по педиатрия представя изследване, свързващо ваксината ДТК със СВДС. Неговото заключение е: "Данните показват, че ДТК-ваксината може би е една неразпозната основна причина за СВДС и смъртта в ранна детска възраст и че рисковете от имунизациите може би вземат превес над потенциалните ползи от тях. Изследването навежда на мисълта, че има нужда от преоценка и вероятно промени в сега съществуващите имунизационни процедури." Повече от две трети от изследваните от него случаи са били ваксинирани с ДТК преди смъртта си. От тях 6,5% починали до 12-ия час след ваксината, 13% - до 24-ия час, 26% - до 3-ия ден, 37%, 61% и 70% съответно в периода от една до три седмици след слагане на инжекцията.
Около 85% от случаите на СВДС са между 1-вия и 6-ия месец с пикове между 2-рия и 4-ия месец. Първите три дози ДТК се дават на 2-рия, 4-ия и 6-ия месец!
Както вече може би се досещате, докладът на Торч предизвиква бой в асоциацията и той бил обвинен, че е използвал случайни данни, защото е интервюирал родителите на починалите деца! Интересно от кого друг би трябвало да се осведоми?!
Веднага се предприемат мерки изследването и данните на този лекар да се покрият с мъгла и да се опровергаят в последващо "Клинично контролирано изследване", което е скалъпено и оповестено по обичайния манипулативен сценарий. В него според медицинския изследовател Харис Култър са били допуснати основни нарушения на процедурата и критериите, според които е трябвало да бъдат включени случаите.
Друго важно проучване, показващо връзката между СВДС и ДТК-ваксината и проследяващо честотата на СВДС за периода 1972-1983 г., е проведено от петима лекари и публикувано през август 1987 г. в "Америкън джърнъл ъф пъблик хелт". Въпреки някои ограничения, които са били наложени, авторите отчитат, че за периода непосредствено след ваксинацията до 3-ия ден след поставянето на инжекцията честотата на СВДС е 7,3 пъти по-висока, отколкото в периода до 30-ия ден след имунизацията.
При едно неотдавнашно научно изследване на този проблем с автор д-р Вира Шнайбнер , използвайки специално конструиран компютиризиран уред "Котуоч", са измерени епизодите на апнея (спиране на дишането) и хипопнея (ненормално плитко дишане) преди и след слагане на ДТК-ваксината. Получените данни ясно показват, че ваксинацията причинява силно изразено увеличаване на честотата на епизодите на апнея и хипопнея, като те продължават с месеци след поставянето й!
Има вече достатъчно факти, които показват връзката на различни имунизации с възникването и на диабет! Това става директно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовите острови, чрез автоимунен процес или по двата начина едновременно. Диабетът е втората причина за възникване на слепота в САЩ (близо 24 000 нови случая годишно) и седмата - за преждевременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около 200 000 американци всяка година. Почти половината от всички извършени ампутации на крайници в САЩ, т. е. около 54 000, са свързани е това заболяване. То е и една от водещите причини за развитието на хронична бъбречна недостатъчност.
През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега те са около 10 млн., като за същия период от време населението е нараснало само с 50% - това означава почти 20-кратно увеличение на заболелите. Според статистическия бюлетин на "Метрополитън лайф иншюрънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представлявали около 5 % от населението на САЩ, като за тях са отивали около 15% от всички разходи, свързани със здравеопазването. Освен нездравословното хранене и наследствеността важни фактори, които могат да отключат диабет, са вирусните инфекции и наличието на някакъв автоимунен процес.
Нека сега разгледаме някои от детските заболявания, ваксините срещу тях и диабета.
Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привлечено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е понижено след проявена значителна реакция вследствие на поставянето на противококлюшна ваксина (тя е част от ДТК днес). Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия при мишки и зайци. Гордън Стюарт пише през 1977 г.: "Известно е, че повече от която и да е друга от обичайно прилаганите, ваксината срещу коклюш провокира хипогликемия поради повишеното образуване на инсулин." Токсините на коклюшния бактерий имат афинитет към Лангерхансовите острови в панкреаса. При животни противококлюшната ваксина стимулира свръхпродукция на инсулин, което се последва от изтощаване на жлезата и разрушаване на тези клетки със значително снижаване на продукцията на този хормон. Т. е. първоначално настъпва хипогликемия, а след това - диабет.
През 1978 г. двама датски учени - Ханик и Коен, също забелязали, че деца със сериозни реакции след имунизация срещу коклюш имат проблеми с глюкозната хомеостаза. През 1979 г. немските учени Ханесен и Кваст открили симптоми на хипогликемия при 49 от проучваните 149 деца със сериозни странични реакции след поставянето на противококлюшна ваксина.
Въпреки натрупаните данни отговорните правителствени институции не желаят да се правят изследвания за изясняване на връзката диабет - ваксинации и не отпускат средства за такива.
Ваксината морбили-паротит-рубеола (МПР) и особено компонентите за заушка и рубеола има отношение по-специално към т.нар. ювенилен диабет (I тип), при който е необходимо доживотно приложение на инсулин. Рубеолната част от комбинираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е, че и рубеолата, и заушката могат да отключат диабет, но това важи за ваксината в още по-голяма степен. През 1978 г. Маргарет Мензър пише: "От 1968 г. досега се забелязва нарастващ интерес към възможността вирусни инфекции да играят роля в етиологията на диабета... един вирус, за който редовно се установява, че предизвиква това заболяване при човека, е придобитият с раждането рубеолен вирус." Според Е. Рейфийлд и колеги синдромът, свързан с вродената рубеола, ни дава най-добрата документация за връзката на тази инфекция с развитието на инсулинозависим тип диабет.
През 70-те години учените установиха, че вирусът на рубеолата, когато тя е придобита, може да остане в организма с години и дори за цял живот и така да оказва своето вредно въздействие. Около 20% от тези хора развиват инсулинозависим тип диабет. Вирусът на рубеолата действа чрез образуването на специфични имунни комплекси, съставени от него самия, и антитяло (т.е. стимулират автоимунна реакция). През 1982 г. П. Койл и сътрудници показват, че подобни имунни комплекси се установяват при индивиди .с вродена рубеола и при ваксинирани хора. У две трети от изследваните ваксинирани те са били установени до 8 месеца след имунизацията. Но не могат да бъдат открити у хора, които не са боледували от рубеола или пък които са преболедували и са развили естествен имунитет. Тези имунни комплекси независимо дали са възникнали в резултат на вродена рубеола или след ваксинация, могат да атакуват панкреаса и съответно да предизвикат развитието на захарна болест.
През 1989 г. японският учен Нумазаки и сътрудници заразяват лабораторни култури от човешки панкреасни клетки от Лангерхансовите острови с вируса на рубеолата. Те установили, че клетките започват да произвеждат значително по-малки количества инсулин.
Що се отнася до заушката има достатъчно доказателства за това, че заболяването може да отключи инсулинозависим тип диабет. С опити ин витро е установено също, че вирусът на заушката може да инфектира бета-клетките на панкреаса и да ги разруши. Според Х. Култър има описани многобройни случаи на диабет, развил се след имунизация срещу паротит.
Няма установена пряка връзка между ваксината за морбили и диабета. Но не трябва да се забравя, че всяка ваксина вкарва в организма чужди субстанции и генетичен материал, които могат да провокират автоимунен отговор и съответно да доведат до развитието на различни заболявания, включително и на захарна болест.
Ето и част от едно интервю с доц. д-р Асен Михайлов, завеждащ Лабораторията по морбили, паротит и рубеола, публикувано във в. "Монитор" от 25.04. 2000 г.:
Въпрос: "Доц. Михайлов, има ли смисъл момчетата на 12-години да се реимунизират с трикомпонентна ваксина (става въпрос за МПР ваксината - бел. авт.)?"
Отговор: "Не смятам, че това ще понижи съществено заболяванията от рубеола, нито че ще намали циркулацията на вируса... По-сериозният проблем обаче е, че ваксината не е безопасна."
Въпрос: "Защо?"
Отговор: "Проблемът е в паротитната съставка на тази ваксина. Паротитният вирус има невротропни свойства (т.е. насочва се към нервната система - бел. авт.), които при производството на ваксините не са избегнати. Ваксиналният щам има остатъчна невробирулентност - атакува централната нервна система. Затова смятам, че реваксинирането на 12-годишните момчета и момичета не е безопасно."
Въпрос:"Подобни усложнения след приложение на паротитна ваксина имаше през 1982 г., когато избухна огромен скандал. Тогава твърдяха, че ваксината е "калпава"."
Отговор: "И най-добрата ваксина може да даде подобни усложнения. През 1982 г. бяха имунизирани над 400 000 деца на 4-9 годишна възраст. В резултат на ваксината над 70 от тях развиха серозен менингит. Тогава обвиненията паднаха върху качеството на ваксината. Днес имаме съобщения за подобни усложнения и от други страни, които ползват най-съвременни ваксини. Така че според мен реваксинирането на 12-годишните с 3-компонентната МПР-ваксина не е безопасно. Тук колегите епидемиолози ще скочат. Ако едно неваксинирано дете се разболее, рискът от усложнения нараства с възрастта. При момчетата най-сериозният риск е от безплодие. Така е, но и самата ваксина крие същия риск, макар и в по-слаба степен. Това трябва да се обясни на родителите и задължително да се вземе тяхното съгласие. "
Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизационния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, както беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слага на всички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първата е на 13-месечна възраст). Може би нашето здравно министерство е решило да догони американците поне по отношение на едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, които постъпват за обучение и са между 18 и 20г., да са ваксинирани двукратно с МПР-ваксина.
Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Ню Зийлънд медикъл джърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в Нова Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепатит В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено нарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарен диабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване, обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още доказателства за връзката на ваксините с диабета. Според проучванията му честотата на диабета I тип е била постоянна при децата до 4-годишна възраст до момента, в който правителството не направило няколко промени в имунизационния календар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4 години са били включени в експериментално изпитване на Нib-ваксина. През 1976 г. ваксината за коклюш е била направен "по-силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните от ювенилен диабет деца в сравнение с периода 1970-1977 г. За периода от 1977 до 1996 г. увеличението е общо 124%!
През 1982 г. във Финландия била добавена нова ваксина в имунизационния календар. На децата на възраст между 14 месеца и 6 години била назначавана МПР. Това било последвано от инжектирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 деца над 3 месеца. Въвеждането на тези нови ваксини довело до 62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на деца от 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 години съответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.
В имунизационната практика се пренебрегва и един друг факт: хората от различните раси и култури, всяка със свой начин на хранене и живот и специфична експресия на гените, не реагират по еднакъв начин на ваксините. Само преди няколко години това е било драматично доказано при аборигените от северната част на Австралия, където имунизационна кампания довежда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А. Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недостигът на витамин С в храната е бил ключов фактор за тази смъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организма от този витамин и много от децата са оживели благодарение на допълнителните вливания инжекционно. Но никой не би могъл да каже какви са дълготрайните последици за всички преживели. Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони деца в Африка с отслабена от недохранване и различни болести имунна система. Много от тях след поставянето на ваксината получават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвта или други проблеми и умират, "така че остават малко, които да са податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър начин да получиш хубави статистически резултати, т. е. като убиеш тези, които са склонни да развият заболяването."
При едно проучване в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-голям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, развиват заболяването, отколкото в държавите с по-висок стандарт на живот. Впоследствие била открита и връзка между инжекционното приемане на антибиотици и риска от заболяване при румънските деца. Само една инжекция, направена до един месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9 - 27 пъти, а 10 или повече инжекции - 182 пъти!
Както става ясно, въпросът, свързан с инфекциозните болести и имунизациите, не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия живот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса на определена група от индивиди, печелещи от болестта на другите.
Според някои учени, лекари и медицински изследователи последствията от ваксинациите при много деца се свързват с трайно увреждане на мозъка и нервната система и аутизма , хиперактивността, дислексията и други проблеми, имащи отношение към характера, поведението и обучението, започват да се наблюдават все по-често след въвеждането на масовите имунизационни програми в средата на нашия век.
През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11 случая на ново умствено разстройство, напълно различно от известните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.
Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проблеми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свързано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикновено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мозъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторни нарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.
Първите случаи са установени скоро след въвеждането на масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През 50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. В Япония първият случай е регистриран през 1945 г. също след започване на имунизацията срещу коклюш, а днес всяка година в тази държава се диагностицират по няколкостотин нови. В Европа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те, след въвеждането на ваксината срещу коклюш.
След масовото прилагане в практиката на комбинираната ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили драстично. Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с аутизъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е установен вирусът на дребната шарка.
В Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е увеличил 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 на всеки 69 деца започнало да развива аутизъм. На Шетлъндските и Западните шотландски острови допреди 1988 г. това състояние е било непознато.
Същата е картината и в САЩ. В Ню Джърси случаите на аутизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със 109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6 месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм, което прави по 6 нови случая всеки ден!
В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобритания някои лекари също отказват да я правят. Но във Великобритания правителството не желае да признае връзката между ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семействата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на ваксинации могат да получат само до 40 000 английски лири, и то ако докажат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаете как най-често цялата бюрократична система от държавни и правителствени институции действа в една посока - срещу потърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".
Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, в която се описва нов синдром, включващ аутизъм и възпаление на червата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфекция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело с гастроентеролога Ендрю Уейкфийлд съобщават за извършеното от тях изследване на 12 деца между 3 и 7 години, при които са се развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от тях се появили и поведенчески промени с изоставане в развитието и те били диагностицирани като аутистични. Проблемите при всички тези здрави преди това деца започнали след поставяне на ваксина МПР. При 5 от тях е имало реакции и при предишни ваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобни случая със същия синдром. Той е установил, че в червата на децата се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че те никога не са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от официалните власти и организации, занимаващи се със и печелещи от масовите имунизации, че "подкопава общественото доверие във ваксините и така излага на риск живота на децата" (стандартно изфабрикувано обвинение, но вършещо работа).
Световната конспирация срещу здравето , д-р Атанас Гълъбов
Абонамент за:
Публикации (Atom)