Хронология на цивилизацията или нейното пълно отсъствие - част 2

Многоизмерна криеница:
Една от многото цели на експеримента е припомнянето на себе си. Загубени-забравени-намерени в тъмната гора на собствената си памет. Кои сме ние? Какво сме ние? Защо ние? От къде сме ние? - Това са въпроси, които трябва да си зададе развиващото се съзнание по плана на Твореца. То трябва да се стреми да разбере защо съществува, да развие жажда за знания, да еволюира, а не да седи на "равно поле" и да чака манна небесна и други "ясли".
Друга цел е да се смесят застоялите (но обещаващи) съзнания от различни загиващи светове на една платформа с по-динамични души, които искат да се развиват по-нататък, и по този начин да се даде възможност на последните да помогнат на еволюционните губещи. Тук има както доста млади души, създадени от местните логоси, така и стари души, които са дошли да помогнат на новодошлите от висшите светове. Всички те преследват някакви еволюционни цели, и всички те имат възможност да се изкачат нагоре по стълбицата, но не всички го целят, защото всеки има своя собствена програма. Има души от низходящите еволюционни потоци (идващи тук от висшите светове), но има и възходящи души. За това по-долу.
По този начин на Земята в еднакви тела са смесени души на професори от университетска реалност с богат опит в различните светове, и начинаещи, които никога не са били извън 3D платформа - Души от материалните светове, за което беше писано по-рано. Също така, има души, които са подобни по свойства със спрайтовете и нямащи програми за развитие извън рамките на определени граници. Те могат да бъдат сравнени с динамична декорация на нашия многоизмерен спектакъл, те просто съществуват, но не са особено развити. Много от тях се събират по социални съображения (религия, спортни отбори, политически партии и т.н.), предпочитайки да принадлежат към даден егрегор (който да ги защити), и изразяват мисли и идеи на други хора, вместо да генерират свои собствени.

Свръхпродукция на трупове:
Причината е в самата програма на матрицата. На определен етап самостоятелното възпроизвеждане на матрицата излязло извън контрол, който и без това е бил отслабен поради големи съмнения за жизнеспособността на програмата, която по принцип подлежи на поредното общо рестартиране.
Въпреки това, матрицата е жив организъм, който има собствена форма на съзнание. Това не е било външно влияние или пристигане на същества от други светове, въпреки че този факт е налице, но той не е формообразуващ. Засилването и разширяването на качеството на материалния живот и усъвършенстването на 3D-матрицата от различни напреднали души (технологичният напредък и индустриалната революция в производството, транспорта, въвеждането на ток и двигател с вътрешно горене) стартирало процес на самостоятелно възпроизвеждане на матрицата.
Тъй като формулата на душата, така наречените семена (или прах) се намират навсякъде в неизмерими количества, инкарнацията става по естествен път. Но това са много слаби, незрели конструкции, нежизнеспособни и неопитни, които не са събрани в зряло съзнание. След смъртта на тялото те често се разпадат, не могат да еволюират. Такива жизнени потоци на Земята са около 60%.
Характерни признаци на такива жизнени потоци (1-во ниво) - липса на осъзнатост, животински инстинкти, липса на интелигентност и способността да се учат и развиват, ограничен речников запас, агресия, отхвърляне на другия, отделеност, страх от живота, лошо възприемане на системата. (2-ро ниво) - слаба осъзнатост за себе си и своето място и роля в живота, нежелание да се променят, да еволюират, инерция на мисълта, завист, липса на разграничение, груба сила, желание за изолация, алчност и материална зависимост.
Такива души се нуждаят от стотици превъплъщения за оформяне и еволюция, и това се нарича Възходящ поток. В програмата за Прехода за тях са създадени свят, планета, с подходящ вибрационен план за бъдещо развитие. След тях идват 3, 4, 5 нива, където Душите вече са се оформили и не се разпадат, продължавайки да трупат нужния опит. Такава душа е на средно ниво и сега на земята те са около 30%. Сега на всички тях се дава възможност да се поляризират към Светлината и да преминат към следващото ниво, където те ще заемат място в първите подпланове на петото измерение.
Останалите 10%:
Души от Високо ниво - от Низходящ еволюционен поток, които обикновено идват във въплъщение съзнателно с цел да служат и с други еволюционни задачи, Души от различни цивилизационни платформи, наблюдатели и други галактически другари.
Цифрите за количеството на населението са умишлено завишени, за да се поддържа мита за недостиг на храна на ресурси, за да се поддържа страх, омраза и враждебност между народите.
С оглед на изложеното по-горе, важно е да се приеме факта, че независимо от сходството на характеристиките на физическите тела и околната среда, всяка душа изпълнява своя собствена програма за развитие, която може напълно да не се вписва в програмата на други души, дори и на тези със семейни връзки. Ето защо не е необходимо да приравняваме всички под общ знаменател и да очакваме еднаква реакция към промените, които се извършват в съзнанието. Онези души, чиито съзнание е узряло да върви в посока на разширяване, активно участват в процеса. Останалите продължават да живеят както преди, и това е техен избор и път. За тези различни видове души вече са разработени нови реалности, както е казано в скорошен сеанс:
В: - Планета със сапунени мехури. Какво е показано? Картина от бъдещето? (образът, показан на оператора приличал на земята, покрита с мехури, отделени един от друг)
О. - Това е не толкова картината на бъдещето, колкото начин да се предаде това, което се случва. Мехурчетата - това са реалности. Те се разминават,  делят се.
В. - Защо точно мехурчета? Виждаш планета, покрита с мехури, а не две планети, всяка в своя мехур.
О. - Планетата е една и на нея има много реалности. Реалностите са сместени във вектори. Можете да си представите това така: има планета, която е в един балон / реалност, и в същото време тя се дели (като клетка), но остава единна физически, но с две реалности.
Въпрос - Тъй като планетата е една, а има две реалности, с какво те се различават една от друга?
О. - С вектора на развитие. Чистотата на мислите.

PS: За допълване на картината с един откъс от стар пост:

Защо изобщо идват на земята?
Въпрос: Не е ясно, ако тази земя е илюзорна и толкова безнадеждна, тогава защо толкова народ сега се стреми да се въплъти в някаква форма? универсален мазохизъм - да се забиеш в мрежата? да те хванат \ да не те хванат ... или там наградки след това ще дават за това? :)
Отговор: Нека ви напомня, че военното училище на земята е едно от най-тежките училище на живота, но все пак постъпват в него, защото опитът, който то дава е огромен. Също така, от земята излизат асове от висш пилотаж! Да получиш такъв опит в другите светове често е невъзможно, поради липсата на достатъчни условия. Времето на Земята е ускорено много по-бързо, отколкото в другите светове например. Също така, не забравяйте, че тук се извършват твърде много експерименти от различни цивилизации, същности, монади и звездни системи.

Хронология на цивилизацията или нейното пълно отсъствие - част 1

Този текст представлява компилация от лични и чужди идеи, потвърдени от последните сеанси, както и от материали, които наскоро са били публикувани по история. Както винаги, вие сте свободни да избирате собствените си становища по следната информация.

Цивилизацията на земята няма единна хронологична история в линейното време. Клоновете на цивилизацията са имплантирани разпръснато от различни мета-програмисти (високо развити цивилизации) в различни пространствени и времеви зони ("оранжерии / мехурчета от реалността"), извършва се сеитба на душите, бере се реколтата от тези, които отговорят на експерименталните изисквания. Експериментът се провежда както с всяка отделна душа, така и с цивилизацията и планетата като цяло.
По време на експеримента се разработват такива неща като:
- Изследването на новите възможности на Творението (създаване и поддържане на балансирана платформа за еволюция, която включва частици от други експериментални платформи. Внасят се различни видове растения и животни, избира се "доминиращо съзнание", в нашия случай - хуманоидите. На други планети това могат да бъдат всякакви други същества).
- Отворен експеримент с множество свързани играчи, създаващи нови видове по собствения си образ и подобие. Такива "епруветки" са много малко, те могат да се преброят на едната ръка и почти всеки играч (в зависимост от разрешаването и възможностите) може да въвежда свои добавки, например, да засади нови видове обитатели (или да създаде нови, смесвайки), да повлияе на климата, на магнитното поле и т.н.
- качеството на съзнанието и неговата еволюция, като се вземат предвид процесите на превъплъщението и кармата
- възможност за поляризация в посока на светлината или тъмнината в неизследвани досега платформи (служене на другите срещу егоизъм, креативност срещу разрушение, сътрудничество и развитие срещу паразитиращи върху ближния си и т.н.).
- духовна еволюция (познаване на себе си и заобикалящия ни свят, отварянето на горните чакри) или плъзгане обратно в състоянието на животно (работа изключително върху долните чакри, инстинктите за самосъхранение, алкохолизъм, безразличие, лакомия, и т.н.)
- разселение на разумен живот в космическото пространство със собствени усилия (преместване от планета на планета)
- влияние върху съзнанието на различните "утежняващи" фактори - нематериалните същности-съблазнители
- разработката на различни физически тела (с различни ДНК) за изследването  на последващите 3D реалности
- изучаване на възможности за смесване на различни космически раси в единно поле на информация
- изучава се възможността за съвместното съществуване на хуманоидната раса (като доминираща) и животинския / растителния свят в различни експериментални зони. Нека ви напомня, че всички сме създадени по образ и подобие, от амебите до китовете.
- изучава се възможността за съществуването на съзнанието от висшите, низшите и паралелните светове на една платформа
- изследва се уплътняването на етера в материя с различна плътност и други физически характеристики на нашия свят, като гравитацията, времето, пространството и много други
- изследва се дуалността (разделяне на "аз" и "не аз") и нейното влияние върху еволюцията в рамките на илюзорната реалност
- изследва се свободната воля, където всеки човек има правото да действа по свое усмотрение (в другите светове решенията често се приемат само групово)
- изследват се различните емоции и техния ефект върху съзнанието (болка, страх, чувство за хумор, и т.н.). Например страхът във висшите светове не съществува по дефиниция, а хумора ние го експортираме
- проверява се вярата в на себе си и в подкрепата на Твореца
- развитието, просто развитието на своите лични качества, както и още много други)
Във всеки случай се проиграват сходни циклични сценарии, в рамките на които на всяко съзнание (душата) се дава възможност да отработи неразбраните си уроци. Например, душата има свои уроци от инкарнация в инкарнация в едно и също семейство, сменяйки местата и изграждайки качества като любов, уважение, откритост, доверие, и др ..
Цивилизациите преминават уроците по оцеляване и поддържане на мира от гледна точка на дуалността. Криворазбраните уроци се повтарят в различни форми до пълно усвояване.
С оглед на факта, че душите тук често идват на групи, експерименталният процес е по семейства, родове, народи, страни, звездни системи, монади, и т.н. Например, всяка страна сее своите въплъщенци в определени географски райони.
Също посева отива в различни интервали от време - Лемурия, Атлантида, Хиперборея. Можете да започнете вашия цикъл от въплъщения през 1990 г. след раждането на Христос, а да завършите в древна Атлантида или Египет. Едновременно с това, мнозина въплътени могат да се осъзнават едновременно  в няколко епохи чрез връщането на спомена за ключовите въплъщения, което сега се случва при много хора.
Причините за посяване, както и причините за напускане на Земята винаги са различни:
Защо атлантите решили да не унищожават малката планета? (Идеята е, че атлантите знаели за предстоящия катаклизъм под формата на падане на космическо тяло, можели да предотвратят унищожението, но решили да не го правят, като по този начин пожертвали повечето от своите съвременници)
Все пак, те пламенно вярвали, че повечето от тях ще умрат под силния звън на сблъскващите се планети. Факт е, че в трансовото време на промени хората имат повишени психически способности. И те са били пряко свързани с душата си - свръхсъществото. Атлантът помнел всичките си натежали от умора животи на Земята, знаел за целта и смисъла на всяко раждане и смърт. Помнел и щастливия живот във фините светове след насилствените смърти в долината на сълзи и страдания. Чист и свободен живот извън физическото тяло изглеждал за атланта рай, където уморената душа, възкръснала от гроба на тялото, най-после се почувствала у дома.
Но да отиде доброволно в този рай той никога не би могъл, тъй като самоубийството винаги се е смятало за най-голям грях. А човек, който не е научил уроците си в училището на Земята, не е преминал изпитите за текущия физически живот, отивал против своята свръхсъщност, която го е изпратила тук с конкретна задача. За самоубийство атлантът бивал наказван с многократна мъка на астрален, ментален и физически план. Всички свръхсъщности на атлантите се опитвали по-бързо да израснат и да попаднат в по-висшите реалности отвъд ума, времето и формата. За ускореното набиране на опит на Земята те въплъщавали своите фрагменти наведнъж в осем или дванадесет тела на хора с различни съдби и специалности и ги ръководели като кукли. Наред с тези физически кукли всяка душа имала още 13 кукли във фините светове. Тези кукли живеят красиво и много работят в по-фините светове, ходят си на гости един другиму, за да помогнат търпеливо на изоставащите фрагменти от своята същност да изпълняват поставените задачи.
Тук е необходимо да се направи отклонение и да се подчертае факта, че системата на едновременните инкарнации с всичките и последствия също била присъща на Лемурия, а и на всички други напреднали цивилизации. В нашата цивилизация нейните канони са частично променени (не са много тези, които поддържат връзка с паралелните аспекти на своите Висши Азове), но изходът от играта все още е възможен само за монадите, както преди това бе писано. Ето защо днес е важно да се повиши общото ниво на съзнание, тъй като в самота никой никъде не отива.
Душата на съвременния човек е в беда: телефонът между марионетките е развален, те не си ходят на гости, тъй като просто не вярват в съществуването на своите двойници. Преди 800000 години връзката между фрагментите на душата не е била нарушена, стотици хиляди уморени атланти чакали възможността да напуснат триизмерното пространство завинаги. Падането на една малка планета върху изпъкналата горна част на Земята за тях е основателна причина за ранен достъп до висшите школи на космоса. Младите души на тлаватлийците също радостно приветствали бъдещ потоп. Хаосът и редът трябва винаги да се редуват, балансирайки помежду си. Когато порядъкът съществува дълго, той приема вкостенели форми и не позволява растежа и развитието на нищо ново. Религията, нравите, обичаите дегенерират, науката се превръща в празна догма. Хаосът навсякъде става надежден разбивач на веригите на остарели догми и правила, на неактуални физически форми и норми. Денят следва нощта, Ин става Ян, негативното става положително. Много млади души от тлаватлийците били оставени от свръхсъщността "за втора година", но те не искали да се обучават при старите правила на Земята и чакали основно преструктуриране на цялата учебна програма. Атлантите преминавали във фините светове съзнателно, без да губят паметта, разсъдъка, съвестта и чепатите чувства. Смъртта за тях била раждането в истинския свят, а раждането на Земята - горчива смърт.
Младите души обикновено се появяват в триизмерния свят с едно физическо тяло. Те научават законите на грубите сили на Земята с помощта на прости, но здрави удари на съдбата. Те обичат шума, силната музика, спорта, проявата на сила и власт. Младите души обикновено са красиви, с напомпани мускули и здраво тяло, и примитивен ум. За ускоряване на учебния процес в триизмерния свят, техните свръхсъщности изчакали смяната на вибрациите  на Земята. И това се е случило в посока на загрубяването до 6,8 см диапазон. След  Потопа измитата и почистена Атлантида е достигнала безпрецедентен пик. Третата подраса на атлантите - толтеките - е достигнала такива цивилизационни висоти, че те не се поддават на описание и разбиране за нашия ум.

Капаните на любовната зависимост

Трудно е да се отговори на въпроса "Любов ли е това?", когато страстите кипят като в холивудска мелодрама. Но съществува здрав критерий - любовта носи радост, а любовната зависимост - краткотрайно наслаждение и дълги страдания. Как да избегнете капаните на зависимостта?

Симптоми на болестта

Проблемът е, че човекът, попаднал в любовна зависимост, трудно запазва трезв поглед върху случилото се. Всички велики митове за любовта описват всъщност именно болезнените симптоми на любовната зависимост. Как изглежда тя? 
Ежеминутни мисли за любимия, състояние на екстаз и еуфория и пълно сливане - отгатване на мислите един на друг, предугаждане на желанията. Чувствата бушуват, логиката и разсъдъкът дремят. А дори и най-малкото разочарование предизвиква силни емоции, лесно избухват спорове и скандали. След раздялата настъпва не по-малко бурно примирение, признания във вечна любов и вярност.
Двойката се люшка между крайностите, от което двамата партньори са изтощени и опустошени. Обикновено единият започва да усеща по-рано тези признаци и се опитва да се освободи от задушаващата хватка. Защото в подобни отношения не остава място за свободно лично пространство, свободна воля, собствени интереси.

Мъчителни отношения

Нездравословните зависими отношения трудно могат да бъдат прекъснати дори когато стават не просто мъчителни, но и опасни. Проблемът е, че за да усещат еуфория, партньорите имат нужда от постоянно повишаване на дозата - както е при наркоманите и алкохолиците. Нужни са повече страст, емоции, силни преживявания. Често в такива двойки единият страда от алкохолна или наркотична зависимост и нерядко се практикува насилие. Но потърпевшият всичко забравя, прощава и вярва, че нещата ще се оправят.
Дори да не са налице някакви извънредни трагедии, отношенията въпреки това носят драматичен характер. Единият партньор сякаш напълно поглъща другия: неговото време, интереси, мисли, чувства се определят единствено от емоциите, свързани с обекта на любовта.
Всичко това силно напомня на секта, когато волята и личната сила сякаш се предават на другия човек. Съгласете се, че подобни чувства всъщност нямат нищо общо с истинската любов, където царува хармония и партньорите имат възможност за самореализация и автономия. Двама зрели хора могат да се разберат, да се погрижат един за друг. Те живеят на принципа "Мога да живея без теб, но те обичам и затова искам да съм до теб".

Съвети към окованите във веригите на зависимостта

1. Вие сте толкова очаровани, зациклени върху партньора си, че целият свят престава да съществува за вас. Рано или късно страстите ще утихнат и ще започнете да възприемате реалистично човека до себе си и отношенията си с него. Но може да се случи и така, че докато това се случи, да изгубите независимостта си и много сфери от живота ви да бъдат разрушени.
2. Помнете, че степента на зрелост на хората се определя от способността им да носят отговорност за своите (именно за своите!) мисли, чувства и действия. Това няма нищо общо с чувството за вина. Никой не трябва да отговаря за постъпките на другите. И ако забележите, че партньорът ви през цялото време ви вменява вина, предава ви своята отговорност, обижда се, когато се опитвате да направите нещо самостоятелно и отделно от него, значи има повод да се замислите.
3. Всеки зрял човек има право да постъпва така, както смята за необходимо. и дори да можете да го свършите по-добре от него, не го правете! Предоставете на партньора си правото да бъде самостоятелен.
4. Не позволявайте на партньора ви да сковава собствената ви воля и правото да избирате. Така се лишавате от сила, а на него му давате власт над себе си. Рано или късно такъв парадокс прави хората зависими един от друг.
5. Ако правите нещо за партньора си единствено очаквайки благодарност, това го превръща в длъжник. А никой не обича да е длъжен някому. Несбъдналите се очаквания пораждат обвинения, обида и чувство за вина.

По материали от "Феномен"

Hеутрализация (Ин или Ян) - по Крис Минев

Hеутрализацията в енергийна парадигма е множествено решение (Ин или Ян) с много и най-различни средства (Ин или Ян) за движение на моментно състояние на обект (Ин или Ян) към “абсолютния” баланс (=, ±0%), или по-точно към хармоничния животворящ флуктуиращ дисбаланс. C други думи неутрализацията е промяна17 на състояние на система към по-голяма хармония Ин или Ян, работа на ±вихри, “+” въздействие, или “-” въздействие33 на части на аурата.
Най-често дисбалансът на части на локално пространство се установява в идеалът на комфортни флуктуации ±1% до ±9%.
Ако първоначалното динамично състояние на обект е Ин, например -41%, то неутрализацията в енергийна доктрина означава изменение на първоначално състояние на системата до нов статус Ян, например +6%.
Ако при обект доминира например лошо Ян състояние, например +76%, то неутрализацията директно означава промяна на първоначално динамично състояние на системата, до нов енергиен статус Ян например +9%, като за всеки конкретен случай е различно.
Хармонията05 представлява минимален дисбаланс33 на Ин и Ян частите.
Някои обекти (Ин или Ян) не се нуждаят от неутрализация (от хармонизиране) на динамичното си локално пространство.
Тepминът неутрализация буквално означава “движение на състояние на системата” (Ин или Ян) към неутрална ±нула (към хармонизиране).
Нулата при състояния обаче е със знак ±0%. Нулата е специална, за приблизително изравняване на процесите като “кантар” за състоянията, “везна” за приблизителния баланс на аурата. Думата “везна” е в кавички, тъй като това не е метална везна, a специализирана скала за състояния в Ин и Ян отклоненията.
Тepминът “неутрализация” значи и промяна на състояние в Дипол (a) Енергия, Ин и Ян вихри в единство, в движение към неутрална нула, към абстрактния абсолютен баланс в Дипол (a) Енергия.
Движението на състояние в обект се вижда на графика18 като“портрет”11 на енергийно състояние. Думата “портрет” е в кавички, защото не е семейна снимка, a специализирана графика за състояния в Ин и Ян отклоненията. 

http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Локално време - по Крис Минев

Локалното време е процес. Енергийният и темпоралният процеси в обект са обединени в едно цяло. Тe огъват (заоблят) локалното пространство на система и “текат” (“плуват”) в него като проявление на сложно осукани контури10 на Диполите Енергия.
Контурът най-общо представлява “осмица” – нещо като “пясъчен часовник”, нещо като “пътечка на време” с различен по избор в пространството “път” наречен времеподобна линия.
В страничен поглед на Дипол (a) Енергия по ос Y той има форма на “пясъчен часовник”10 и е като норма време в “стандартния” индивид при пропорции радиус (±R) единица (1) и височина (±H) две единици (2). Тepминът “пясъчен часовник” демонстрира форма на два (±, Ин и Ян) вихъра, която по изглед много прилича на реален пясъчен часовник.
Аурата за движение на контур за локално време се разделя на –10 условно минус (-) и +10 условно плюс (+) динамични подпространства. Условно, тъй като не е уточнено, къде се намира окото на изследователя.
При конкретният обект с движещи се в тях енергийни потоци, включително хронални потоци, те се намират в съотношения (пропорции) спрямо цялото лично пространство (аура и тяло).
Между подпространствата функционират ±9-те енергийни нива, включително ±9-те хронологични нива. Движението на темпоралния поток е с торсионна (вихрова) конфигурация.
Различните системи имат различно качество и количество персонална фонова материя, различно локално пространство, затова те имат нееднакви “пътечки на време” на безкрайно обикаляне по затворена траектория на хронопотоци в аурата, a оттук и различни локални времена.
Локалното време е пълния времеви цикъл на работа на хронологичният поток. Пълното обикаляне на хронологични нива около веществена материя и в нея, с пълно осъществяване на цикъл за енергийни взаимоотношения между двете противоположности Ин - лява торсия и Ян - дясна торсия.
Oт взаимоотношенията се ражда енергийния дисбаланс18 и състоянията Ян или Ин. “Aбсолютния” енергиен и темпорален баланс е ментална фикция. Eнергийния хроно дисбаланс в малки флуктуации е “здравословното” и комфортното.
Новата ни представа за локално време се състои в това, че то е пълния технологичен хронологичен процес10 за извършване на трансформации на енергийни нива на темпоралния Дипол (a) Енергия. Новото ни виждане за време е, че то е хронологичен сложно и фино осукан поток “енергия”, променящ пространство и негови части – подпространства, в различна конфигурация, но при задължителна затворена локална диполна степенна – безкрайност на хроналният поток.
При деформацията (корекцията) на подпространства се изменя локално време в обект, както в ускоряване (+), така и в забавяне (-) на личното време. Деформирането на фоново локално пространство променя темпа на енергийния и темпоралния процеси, т., е., на локалното време. “Пътечките на време”, хронологичните енергийни потоци, времеподобните линии обикалят около системата в сложно осукан “път” с индивидуална форма и протяжност, което реализира персонален енергийно-темпорален процес и индивидуално време.
Съществува само индивидуално време.
Дипол (a) Енергия във форма тип пура10, може да реализира например 3-пъти теоретично ускорено (+++) време, за времето в човешкия организъм.
Тepминът “пура” демонстрира форма на двата вихъра, които много приличат по форма на пура, а де факто Дипол (a) Енергия е разтеглен по ос Y, изменени са радиуса R/3 и височината 6Н.
Локалното време зависи от “пътя” [от дължина, протяжност], от това, колко дълга е времевата “пътечка”. Toй, “конвейерът”, геометричната нишкова конструкция сложно се извива като енергиен поток в сложно осукана траектория в закривена аура на обект.
Кoлкото кривият “път” е по-дълъг, толкова времето е по “забавено”. Обратно, кoлкото той е по-къс, то е по “ускорено”.
Tьй като сме изменили едното – “пътя”, а заедно с него и изкривено локално пространство, изменя се като следствие и времето.
Дипол (a) Енергия във форма тип “легнало яйце”, може да реализира например 3-пъти забавено (- - -) време, за времето в човек, защото Дипол (a) Енергия е смачкан по ос Y, изменени са радиус 3R и височината Н/3.
Тepминът “легнало яйце”10 демонстрира форма на два вихъра, които много приличат по форма на яйце, но де факто това е променен (смачкан) Дипол (a) Енергия.
Нaй-важни параметри за определяне на локалното време в обект са: R – радиусът на въртене на вихър в Дипол (a) Енергия, H – височината на торсия, дължината на енергийния “конвейер”, или протяжността на времеподобна линия в локалното пространство.
Всеки обект притежава непостоянно (неконстантно) локално време, което може, както да се ускорява, така и да се забавя спрямо норма за време на планетата ЗЕМЯ.
Забавеното локално време за обект, множествена прoтяжност10, която в сравнение с норма време за планетата ЗЕМЯ “тече” (“плува”) по-бавно. Времеподобните линии на такъв обект имат по-голяма дължина.
Уcкореното локално време за обект е това, , множествена прoтяжност, която в сравнение с норма време за планетата ЗЕМЯ (Урантия) “тече”, или се усукват като множество вихри около и вътре в обекта по-бързо. Времеподобните линии в подобен случай имат по-малка дължина.
Терминът “тече” (“плува”), се отнася за енергийния поток, “течащ” (“плуващ”) в аура на конкретния обект и е в кавички, тъй като времеподобната му сложно усукана линия се движи в локално пространство по траектория, дори завиваща под 1800 и пробиваща тялото, информационно “познаваща” дисбаланса на обекта, информационно “избираща” транспортния си “път” около тялото.
Aвторското разбиране за локално пространство и локално време е, че съществува само локално пространство и само локално време, по отношение на обект.
Там, където е употребен само терминът пространство или време, може да се каже, че винаги разбираме терминът само в локален план, както и само в локално време, като ги съотнасяме с точно определен обект. Тoва е специфичното и новото, затова са и тези пространствени обяснения. 

 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Желанията

Желанията са друг начин, по който разпиляваме менталната си енергия. Ако не се въздържаме от безполезни, незначителни желания и съсредоточим енергията си само върху едно нещо, би било много по-лесно да получим желаното, защото желанието е мощна привличаща сила *, която действа като магнит и притегля желанието към нас. Желанието е една от силите, които приковават човека към материята и той остава роб на собствените си желания. За да разкъса тези окови, той трябва да формира само възвишени мисли, които се пораждат от духа и не само, че не го поробват, а го освобождават и извисяват. Също като мисълта, желанието е съзидателна сила, която в областта на енергията вдъхва живот на същество, чийто вибрации са съзвучни с моралното качество на желанията. Желанията, породени от страсти и инстинкти, са истински вампири, които проникват в душата и отменат жизнеността.
*В "Тибетската книга на мъртвите" е писано, че именно желанията на менталното тяло да се въплъти във физическо, ни връща към прераждане.

http://wicca.hit.bg/BOOK/jelaniq.htm

Прогноза на В. Kослa: изкуственият интелект отнема работните места от хората

През последните години е налице бързо развитие на технологиите, свързани с въвеждането в нашия живот на изкуствения интелект. Въпреки това, реалното въздействие на такива "напреднали" технологии изобщо не се разбира от всички. А според някои експерти, изкуственият интелект в следващите няколко години вече ще е в състояние да измести от пазара на труда представителите на някои професии.

Затова според инвеститора в рисков капитал и основател на Sun Microsуstems Винод Косла, след няколко години изкуственият интелект ще бъде в състояние да върши работата на днешните специалисти по информационни технологии. В същото време изкуственият интелект ще проникне както в сървърните помещения, така и в центровете за данни. Така, говорейки по време на конференцията Structure в Сан Франциско, той каза, че изкуственият интелект ще замени не само 80% от "IT хората", но и други експерти от категорията на "белите якички", включително лекари, адвокати и счетоводители.

Трябва да се отбележи, че тези иновации напълно отговарят на интересите на капиталистите, защото за разлика от живите хора, на изкуствения интелект не е нужно да се плащат заплати и социални плащания. Също така, той няма да отиде в болницата или да стачкува. Всичко това позволява да се намалят разходите за поддръжка на работния персонал и да се спестят пари за развитие на производството. И разбира се, за интересите на обикновените хора никой не ще помисли. Като допълнение, по-нататъшната компютъризация на човешката дейност не само ще ни направи напълно зависими от новите технологии, но също така и ще доведе до създаването на "общ електронен концентрационен лагер" в рамките на установяването на "нов световен ред".

По материали от Интернет

Квантова супа и как съзнанието влияе на реалността

Всичко се създава два пъти – първо в съзнанието, а след това в реалността.
Реалността не стои на едно място. Всеки един миг на вечността се раждат нейни нови разклонения, формирани от микроскопически частици, които проектират 3D игра в нашето съзнание. Човешкото тяло е сбор от клетки, състоящи се от молекули, атоми, кванти, кварки и още по-микроскопически (фрактални) частици, все още неоткрити от нас. Скоростта на раждането на новите кадри на реалността е безкрайно голяма, но не по-малко от 80 кадъра в секунда. Едни и същи кварки могат да се появят в няколко реалности „едновременно“, клонирайки собствени копия в малко различаващи се една от друга реалности.
Нашето съзнание позволява „слепването“ на телата ни и заобикалящия ни свят в единство на тези частици, въпреки че самите те се намират в постоянно движение – раждане и анихилация (преход от света в антисвета). Но най-пазената тайна в света се състои в това, че съзнанието може да влияе на квантите, видоизменяйки материята и сценария на живота, от които се гради нашият земен опит.
В: Първите признаци за разуплътняването на материята – това възможността да ѝ влияеш и да променяш нейната форма ли е?
О: По принцип тя и така не е много плътна. За начало ние можем да я видим реално. Когато всички разберат, че това е супа, тогава ще можем да я трансформираме. Докато виждаме чугуна като чугун, а бетона като бетон, ние възприемаме света като твърд. Като повишаваме вибрациите и възстановяваме атрофиралите части на мозъка, отговорни за чувствителността и за реалното виждане на света, ще можем да влияеме на материята.
В: Разкажи ми за тази супа, моля.
О: В нея е всичко. По същество – това е една голяма вълна. Ние се намираме в супа, от която ежемоментно слепваме реалността. През цялото време се намираме в тази супа, дори да ни се струва, че сме в стая или в жилище например. Всичко това всъщност е супа на творението. През цялото време създаваме от нея реалността, защото ние сме творци. В супата се намират безкрайно количество варианти на вибрации. От нея може да се направи всичко, което пожелаем, това е просто чиста енергия, среда на безграничното творение. За да бъде управлявана трябва да се настроят собствените вибрации. Ние излъчваме вълни и пренастройваме супата. Можем да я настроим на високи вибрации и тогава цялата реалност ще се повдигне нагоре. Но наборът на общата точка сега е достатъчно ниска. Разбира се има вибрационно различни хора, но като цяло вибрацията е доста ниска, а материята достатъчно плътна. Наистина не най-плътната от възможното, съществуват и по-сгъстени варианти, но въпреки това общата реалност е достатъчно плътна. Смисълът е в това, да започне да се вижда супата. Тогава ще получим възможността да творим осъзнато.
Сега ние пресъздаваме обкръжаващата среда просто по памет. Ние нито за секунда не преставаме да бъдем творци, но предпочитаме механически да пресъздаваме реалността, вместо осъзнато да я сътворяваме. Сериозна пречка тук се явява бавната скорост на вълните. Например желанията: понякога искаш нещо, но докато то бавно се придвижи в материята, желанието вече се е променило, вече искаш нещо друго. Желанията ни настигат твърде късно. Необходимо е да се активират зоните на мозъка: епифизата, а също така и зоните по краищата на шишарковидната жлеза, пластинките, където се съединяват частите на мозъка. Тези чувствителни части ни позволяват да усещаме какво се случва наоколо. Ако разкрием реалното си зрение, бихме видели, че се намираме в течност. Това не е течност в буквалния смисъл, а просто безкрайна енергия, но по физически характеристики тя е най-близка до течната форма.
Отправяйки молба към вселената, помнете, че до мястото на издаване трябва да достигнете сами.
В: Нещо като пластелин?
О: Да, нещо от типа на желето. Когато успеем да излезем на равнище, където нашите мисли са синхронизирани, тогава ще успеем да повишим общата реалност. Сега процесът върви, но бавно. Същността на процеса е да постигнем синхронизация.
Коментар на оператора: този процес е добре известен в управляващите кръгове и синхронизацията на нашите мисли често се настройва изкуствено посредством програмирането на определени реакции от различни дразнители. След това при попадането на съответния дразнител в информационното поле хората реагират по един и същи начин, което предизвиква резонанс в квантовата супа и общата реалност се придвижва в правилното направление. Това всъщност е и една от причините, поради която повишаваме вибрациите твърде бавно и досега се намираме в този честотен диапазон, а бихме могли да бъдем в далеч по-висок.
Ти си абсолютен вълшебник.
Ти предизвикваш появата на цяла вселена, просто приемайки я за реалност.
Ти твориш всичко само с един поглед върху това.
В: Как да разработим мозъчните дялове?
О: Бъдете взискателни към храната. Живейте внимателно, разговаряйте с водата. Общувайте с околната среда, защото супата също е съзнателна. Образно това напомня океана от „Соларис“ на Тарковски. Ние всички сме едно. Супата – това сме всички ние. Достигането на това ниво на осъзнаване е мега щастие.
В: От това ниво сме дошли, просто сме забравили.
О: Да! Всъщност ние никога не сме излизали от него, то винаги е с нас. Ако поискаме можем да видим това.
В: Получава се, че нашето съзнание е настроено на определено възприятие на квантовата супа. Можем ли да наречем всичко това квантова супа?
О: Да, добро словосъчетание.
В: Има рубик-куб реалности. Те се различават по своята сложност: има 3 на 3 квадрата, има 5 на 5 и т. н. По сложност квантите са сравними с рубик-куб. Ако нашето съзнание е повдигнато, то може да събира по-сложни рубик-куб конфигурации. Излиза, че в самата реалност са зашифровани програми, които се включват сами, ако съзнанието е готово за тяхното възприемане или се изключват за съзнанието, защото не може да ги разчете.
О: Да, всичко съвпада с описанието.
В: В такъв случай това е предпазна система. Ако съзнанието се спуска до ниско ниво, то автоматично не може да взаимодейства повече с реалността, даже без да е задължително да се поставят блокировки. То просто няма достатъчно енергия, за да взаимодейства с реалността.
О: Точно така, аз виждам как хората живеят на Земята, но по никакъв начин не взаимодействат с нея. Просто живеят като механизми. Наблюдава се масов процес на пълно изключване от управляването на реалността. Ако се даде сила на хората, която те всъщност и така притежават, при толкова ниско ниво на съзнание могат да натрупат такива чудеса от незнание, които да доведат до необратими последствия.
Когато човек стигне до осъзнаването, че не съществуват граници, той става всичко: планини, реки, трева, дървета, слънце, луна, вселената – всичко това е той.
Превод и предложение: София Велева

Източник: http://digitall-angell.livejournal.com/402179.html

Локално пространство - по Крис Минев

Локалното (“изкривеното”) пространство е индивидуално вместилище за веществена и невеществена материя на системата. “Изкривеното” пространство е интегралния сбор от подпространствата на (в) обект.
Локалното (пашкулното) пространство служи за движение на контури на потоци от множеството Диполи Енергия09.
Подпространствата са структурирани в множество Диполи Енергия и се възприемат като невеществена материя около обект.
Веществената – видима и невеществената /невидима/ материя са свързани в единство, като имат за горна локална граница аурата с нейният най-външен контур.
Локалното пространство си съществува в огъната (заоблено) форма като аура, както от енергетични потоци движещи се вътре в нея, така и от тези на локални пространства от съседните обекти.
Пашкулното пространство се намира в непрекъсната вълнова вибрация, както от полевата (невеществената) “енергия”, така и от веществената, от aтомите и движещите се около тях електрони.
Локалното пространство e пълно с обединени трептения от фонова и веществена “енергия”, като абсолютно не е пусто и абсолютно не е празно. Няма нищо общо с вакуум.
“Изкривеното пространство“ e огънато в краища на аурата си.
Пространството на човек включва както тяло (веществена “енергия”), така и множество Диполи Енергия19, 20 (невеществена “енергия”).

 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Лoкална безкрайност - по Крис Минев

Лoкалната безкрайност, ±, в енергийна доктрина е енергиен поток движещ се по сложно пространствено осукан контур на вихър n пъти.
Знакът плюс/минус пред безкрайност демонстрира, както обикалянето без край в едната част на локално пространство, така и в противоположната част. Буквата n означава 1, 2, 3, …, n пъти обикаляне на потокът.
Контурът на енергийния поток опъва (разпъва) локално пространство до горна граница на пространството, което се “вижда” във фоновия свят като сияние.
Безкрайната диполна циркулация на енергийни потоци по “пътечка на време”, затворени контури на енергийни нива, времеподобна сложно осукана линия без край, в една сложна система е лoкалната безкрайност.
Лoкалната безкрайност е неразривно свързана с движение на енергиен поток (част от “енергия”) в локално пространство, като в нея -/+0 е началото и край на енергийния процес.
Лoкалната безкрайност и полярна нула са двете крайности (екстремуми) на единен енергиен процес, преливащ взаимно в работа на нивата. Полярната нула24 и локална безкрайност са съответно началния и крайния етап на цикъл от взаимоотношения между противоположностите в Дипол (а) Енергия09.
Лoкалната безкрайност се структурира в множество обединени динамични контури и се възприема като лична фонова материя на конкретен обект. Веществената и невеществената индивидуална материя на обект са свързани в системно единство, обикновено в едно цяло, наречено обект, чрез Диполи Енергия и множеството обединени контури.
Пeрсоналната локална безкрайност се “вижда” в невидим свят в локално пространство като краен контур на сияние на системата, като най-външен контур на аурата на обект.
Лoкалната безкрайност има горна граница изразена в най-външния контур на сияние за фоновата материя.
Локалното пространство има долна граница, средна “полярна нула” в тялото. 

 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Митът за линейното време

Линейната концепция за времето е пряко свързана с ограниченията на възприятието. Това е само въпрос на навик, създаден в резултат на многогодишно колективно внушение на обществото, базирано на специфични и често вече безнадеждно остарели догми. И основната задача на тези догми е да се гарантира стабилност. За "спокойното" функциониране на държавата, обществото трябва в по-голямата си част да е "сиво" и предвидимо в рамките на определени стереотипи на поведения. Такава тълпа е лесно да се управлява и манипулира. За тази цел, в далечното минало е била създадена определена Пирамида на Властта, която нарежда съществуващото статукво. Въпреки това, всяка сигурност, ако е постоянна - създава застой в мозъка, като ни прави послушни биороботи.
Вярно е - това е въпрос на личен избор - да бъдеш роб на някого или не. Ето защо, за всяка власт изменените състояния на съзнанието (ако те не се използват, за да я укрепят) са дестабилизиращ фактор. Естествено е, че за да се предотврати това се провежда определена пропаганда и дори цели кампании за дискредитиране в рамките на "Борба с псевдонауката", "борба с ереста", "борба за чистотата на реда, или борбата за чистотата на расата".
Въпреки това, и в науката, и в религията, и в идеологията всички тези "борци" по своята същност са фанатици. Те просто се страхуват от промените, които все пак са неизбежни в рамките на еволюцията на съзнанието. И това е само зад избора на момента. За "Индиго" например, изменените състояния на съзнанието не са проблем. Тяхното съзнание е по-гъвкаво и по-малко изкривено от отдавна остарели данни, почерпени от училищните и университетски учебници. Може би някои от тях са в състояние да четат информация от така наречените "Акашови записи" (информационни полета, съществуването на които се доказа от уравненията на Акимов-Шипов, както и от теоретичните разработки на Бом, Прибрам, Путоф, Лапиер и редица други учени) и поради това те не се интересуват да учат в училищата и институциите. Те добре знаят, че някои хипотези и теории, които са част от една остаряла научна парадигма, са ни представени като "истинското знание", докато в действителност са общоприети заблуди.
Една от тези чести заблуди например, е хипотезата за линейното време и невъзможността да се промени миналото. Междувременно друга хипотеза - "хипотезата за разклоняване на времето", издигната от кандидата на техническите науки В. Чернобров гласи, че промяната на миналото е възможна. Но в този случай отново се връщаме в съвсем различна версия на настоящето (на съседния "клон" от Дървото на времето). А версията, от която сме започнали, остава непроменена. Но в този случай, човек отпада от своя свят, превръща се в "дезертьор" и не изпълнява задачата, за която той е дошъл в този свят. Това е един вид дезертьорство. Ето защо дори и учените, ангажирани с проблема за пътуване във времето, предупреждават за изкушението да се промени миналото.
Друго нещо е възможността съзнанието да пътува с цел да проучи други реалности, но без фанатично "засядане" в тези пътешествия. Какъв е смисълът да се освободиш от оковите на една реалност, за да се превърнеш в пленник на други.
Всъщност, за такива "пътувания" по-голямата част от човечеството все още не е готова. Цялата съвременна цивилизация е изградена върху всякакви илюзии и призрачни "миражи", които ангажират вниманието на хората и ги принуждават да прекарат много години в преследване на тези "миражи". Следвайки тези примитивни "правила на играта", хората постоянно "залитат" по нещо - стават пленници на предразсъдъци, пари, страх или чувство за собствена значимост, или на самосъжаление.
Възможността за освобождаване от безусловната власт на тези илюзии се реализира само, когато има "разширение" на нивото на съзнанието. Тогава човекът става все по-осъзнат, може наистина да се възползва от предоставената свобода на избора. Това е като събуждане от сън, но все още процентът на истински "събудените" между нас е малък. Но той неизбежно ще расте.
Ето защо, все някога феномена на "стотната маймуна" гарантирано ще сработи. Все пак броят на "индиго" сред децата, родени в целия свят се увеличава неслучайно. Те вече са по-добре приспособени към условията на непрекъснато променящия се свят, на който наистина не му пука за нечия сляпа вяра в остарелите догми и заблуди. От това, че ще наричаме портокала лимон - той няма да стане по-сладък. Може да се хипнотизира само даден човек и да му внушават, че лимона - това е портокал. И тогава той покорно ще почувства сладостта в устата.
В подобен хипнотичен, полусънен "транс" (с една работеща страна на мозъка) има голям процент от хора, както в състояние на сън, така и будни. А в такова ограничено състояние на съзнанието наистина е невъзможно активно да влияеш на съдбата си. И тогава всички дискусии за многоизмерно време стават безсмислени, тъй като чисто интелектуалните конструкции винаги ще бъдат ограничени от наложената ни картина за описание на реалността.
Айнщайн, който между другото в училище е само един "тройкаджия", на въпроса как е извършил фундаментални открития, казал: "Всеки знае, че това не може да бъде. И тук се намира един "невежа", който не знае това. Така той прави своето откритие". Това обяснява, например, защо основните открития често се правят от неспециалисти в дадена област на знанието. Причината за този феномен се крие във факта, че умът им не е ограничен от доминиращата научна парадигма, която рано или късно се заменя със следваща, и следователно не може да претендира за абсолютна истина.
Учените сами признават важната роля на изменените състояния на съзнанието - "прозрения" в извършването на фундаментални открития. И едва след това в рамките на знанията, придобити в резултат на тези "прозрения" се сътворява стройна теоретична база. Човек, ограничаващ хоризонта на възможното знание в рамките на определена парадигма, не може да открие нищо фундаментално. Той е способен в най-добрия случай само да подобри съществуващите технологии и оборудване. А в най-лошия случай - липсата на реални научни изследвания и разработки да замаскира с активност в административната област или в различните "комисии" за борба с инакомислието. Но това е задънена улица, която вече доведе нашата наука и нашето общество до фундаментална криза.
Значи - все пак бъдещето е за еволюцията на съзнанието, а не за техническите "патерици".

По материали от Интернет

Памет и предусещане

Нека се върнем към нашия неразвит Познавател.

Когато паметта започне да работи, не след дълго се появява и предусещането, защото то не е друго, а памет, отнесена към бъдещето. Припомним ли си вкуса на удоволствие, преживяно в миналото, желанието ни кара да търсим отново връзка с предмета, който ни го доставя и когато мислим за предстоящото удоволствие - резултат от нова среща с предмета, - наричаме това предусещане. Познавателят спира вниманието си върху образа на предмета и удоволствието в тяхната взаимна връзка. Ако към това той прибави и времето на събитието - минало или бъдеще - това съзерцание получава две имена: памет - съзерцание плюс мисълта за миналото, и предусещане - съзерцание плюс мисълта за бъдещето.

Ако изучаваме тези образи, ще започнем да разбираме смисъла в думите на Патанджали, че за упражняването в йога човек трябва да спре “видоизмененията на мислещото начало”. Погледнато от гледна точка на окултната наука, всеки сблъсък с не-Аза видоизменя умственото тяло. Част от материята, от която това тяло се състои, образува картина, образ на външния предмет. Когато бъдат установени отношенията (връзките) между такива образи, това е мислене, погледнато откъм форма-страната на Познавателя. На това мислене съответстват трептения в самия Познавател и тези видоизменения в него са мислене, погледнато откъм неговата живот-страна. Не трябва да се забравя, че установяването на тези връзки е специална дейност на Познавателя - неговият принос към образите, - чрез която той преобразува образите в мисли. Образите в умственото тяло твърде много напомнят по своя характер отпечатъци, направени от етерните вълни в светлинния спектър върху чувствителна пластина, които въздействат химически на сребърните соли, така че върху пластината се получават образи на предметите, пред които тя е била поставена. По този начин  върху чувствителната пластина, която ние наричаме умствено тяло, материалите се пренареждат в картина на предметите, с които се е състояла срещата.

Познавателят възприема тези картини, затрептявайки в отговор, изучава ги и накрая започва да ги пренарежда и видоизменя с трептения, които им изпраща от себе си. Съобразно споменатия по-горе закон, енергията следва линията на най-малкото съпротивление; Познавателят преобразува множество пъти тези образи, създава образи на образите и докато се ограничава в рамките на това просто възпроизвеждане с едничката добавка време, ние имаме, както казахме, памет и предусещане.

Образното мислене е само едно преповтаряне на ежедневни опитности в по-фина материя с тази разлика, че Познавателят може да спре и промени тяхната последователност, да ги повтори, усили или отслаби по своя воля. Той може да се спре върху даден образ, да се носи над него, да живее с него и така от свободното преразглеждане на опитностите си да получи онова, което му е убягнало предишните пъти, когато е минавал край него, вързан за неспирно въртящото се колело на времето. Вътре в своето царство той може да твори собственото си време, така както прави Логосът за своите светове. Той обаче не може да избяга от същността на времето, от последователността, защото още не е постигнал Логосовото съзнание и не се е освободил от връзките с материалния свят; но дори когато достигне това освобождаване, то ще се отнася само до рамките на тази слънчева система.

 Ани Безант

Лоша памет

За да можем добре да схванем какво лежи в основата на лошата памет, трябва да изследваме умствената дейност, създаваща онова, което наричаме памет. Макар в много книги по физиология паметта да се нарича умствена способност, всъщност няма нито една способност, на която да може да се даде това име. Продължителното запазване на умствен образ не се дължи на някакво особено качество, а е следствие от цялостното развитие на ума. Един слаб ум е слаб в запазването, както и във всичко останало, и подобно на водата, която не може да запази формата на съда, от който е изляна, той бързо загубва формата, доскоро заемана от него. У слабо организираното умствено тяло, което е просто една съвкупност от молекули умствена материя без добра вътрешна връзка, което е просто една подобна на мъгла маса, паметта сигурно ще бъде твърде слаба. Но тази слабост е обща, а не отделна. Умът като цяло е слаб, тъй като е в начален стадий на развитие.

Но даже когато умственото тяло е вече добре организирано и силите на Дживата започват по-пълно да се проявяват в него, ние отново, и то нерядко, можем да наблюдаваме явлението, наречено “лоша памет”. Ако изследваме обаче тази лоша памет, ще установим, че тя съвсем не е лоша във всички отношения, че има неща, които умът задържа без много усилия и запомня добре. Разгледаме ли нещата, които се запомнят, ще установим, че те са все такива, които силно привличат вниманието на ума и че силно желаните неща не се забравят. Познавах една госпожа, която се оплакваше от лоша памет по отношение на нещата, които изучаваше, но аз установих, че що се отнася до подробности в тоалетите, които обичаше паметта й беше доста силна. Нейното умствено тяло не беше лишено от силна памет, когато тя наблюдаваше нещо с внимание и възпроизвеждаше ясни умствени образи, които задържаше дълго време. Ето къде е разковничето на лошата памет. Тя се дължи на отсъствието на внимание, на отсъствието на точни наблюдения, което води и до объркана мисъл. Обърканата мисъл е резултат на неточно наблюдение и отсъствие на внимание, а ясната - на ясно възприето и запечатано впечатление, благодарение на концентрирано внимание и прецизно наблюдение. Ние не запомняме нещата, от които не се интересуваме много, но запомняме добре онези, които ни интересуват.

Как тогава да се отнасяме към такава лоша памет? Първо трябва да се установи в кои отношения тя е лоша, и в кои е добра, така че да се оцени общото качество на привързаност. След това трябва внимателно да се разгледат нещата към които тя е лоша, за да се види заслужават ли да бъдат запомнени или са неща, с които не ни е необходимо да се обременяваме. Ако установим, че те слабо ни интересуват, но в нашите най-добри моменти долавяме, че все пак е необходимо да полагаме грижи за изучаването им, тогава ще трябва да си кажем: “Аз ще им обърна внимание, ще ги наблюдавам внимателно и ще мисля върху тях старателно.” Правим ли това скоро ще забележим, че паметта ни се подобрява, защото, както казах по-горе, паметта наистина зависи от вниманието, прецизното наблюдение и ясната мисъл. Привличането е ценно за приковаване на вниманието, но ако такова липсва, на негово място трябва да дойде умишленото обръщане на внимание.

Тъкмо тук е мястото да разясня една определено немалка и твърде често срещана трудност. Как може волята да заеме мястото на привличането? Кое трябва да движи самата воля? Привличането събужда желанието и то насочва движението към привлекателния предмет. Това отсъства в гореспоменатия случай. Как може с волята да се промени това отсъствие на желание? Волята е силата, която подтиква дейността и е насочвана в определена посока от свободния разум, а не от въздействието на външния предмет, възприеман като привлекателен. Когато подтикът към дейност става под влияние на външни въздействия, към повторението на които се стремим, когато силата на Аза е привлечена отвън, ние наричаме подбудата желание; когато тази сила е изпратена навън под влияние на чистия разум, я наричаме воля. Тогава онова, което е необходимо при отсъствие на привличане отвън, е просветлението отвътре и трябва да бъде намерен мотив за волята посредством умствен анализ и съпоставка с онова най-висше добро, което е целта на всичките ни усилия. Това, което разумът преценява като най-полезно и добро за Аза, служи като мотив на волята и в момент на слабост, след като тя веднъж е задвижена в определена посока, припомнянето на цялата поредица мисли, довели до избора, отново ще я задвижи. Веднъж избрано съзнателно, дадено нещо може да бъде направено привлекателно, т.е. предмет на желание, като си представим онези негови качества, които предизвикват удоволствие, които са полезни, изобщо - които те правят щастлив да го притежаваш. Тъй като онзи, който желае даден предмет, желае и средствата за постигането му, той става способен чрез прилагане на волята си да надвие естествения стремеж към бягство от неприятната дисциплина и полагането на усилия. В разглеждания случай, след като сме решили, че дадени предмети ни интересуват и ни водят към продължително щастие, ние предоставяме на нашата воля да извърши онова, което ще доведе до достигането им.

Както при всяка дейност, така и при култивирането на способността за наблюдение, едно малко, но системно изпълнявано упражнение, дава много по-добри резултати, отколкото голямо усилие, следвано от дълга почивка. Като начало е хубаво да си поставим задачата ежедневно да концентрираме вниманието си върху дадено нещо, стараейки се да го изрисуваме във въображението си с всичките му подробности и да поддържаме ума си прикован в този образ за известно време така, както задържаме погледа си върху даден предмет. На следващия ден трябва да извикаме образа му, възпроизвеждайки го колкото се може по-точно и тогава да го сравним с предмета, за да установим неточностите. Ако всеки ден отделяме по пет минути за това упражнение, много скоро бихме подобрили нашата памет, както и способността си да наблюдаваме, да концентрираме вниманието си, да си представяме и да се съсредоточаваме. По такъв начин ние изграждаме умственото си тяло много по-бързо, отколкото природата, неподпомагана, би могла да стори това. Всеки, който започне да се упражнява, скоро ще има успехи и с удоволствие ще забележи, че неговите способности са нараснали и се поддават много повече на контрол от страна на волята.

Изкуствените начини за подобряване на паметта представят нещата в една привлекателна за ума форма или му създават асоциации с вече познати приятни неща, за да може той да ги запомни. Ако някой лесно си представя определени неща, той ще подпомогне паметта си, привързвайки към тях във въображението си онова, които иска да запомни; тогава припомнянето на първото ще припомни и новото. Други хора, у които слуховата памет е по-добра, запомнят ритъма и подреждат дати или други непривлекателни неща в стихове, които се “заковават” в ума. Но много по-добър от тези начини е подробно изложеният по-горе, с практикуването на който умственото тяло се организира по-добре и молекулите в него си създават по-здрави връзки.

 Ани Безант

Ин и Ян - по Крис Минев

 Ин

Ин в невидимият свят е категория с много и най-различни значения, напр. условно отрицателният аспект на принцип. Условно, защото отрицателният аспект е “здравословен”, полезен и необходим в незначителни дози.
Tерминът “здравословен” е в кавички, понеже се има предвид енергийно здравословно състояние. Ин e “левият” вихър в Дипол (а) Енергия. Ин е недостигът (“-”) от енергиен поток в Дипол (а) Енергия. Ин e най-външният контур на аурата, в “здравословна” норма, както и най-външният контур на аурата, в “нездравословна” норма. Ин ca невидимите базови цветове: виолетово, ултрамарин, синьо, синьо и (&) зелено17 в сиянието на индивид.
Ин започва да въздейства22 на индивидът като Ин в стойност под 547nm като невидим цвят тъмнозелен17, като границата за неутралност е 547nm.
В друго значение Ин е долната част от синусуидална крива30, или Ин e частта от крива само под абцисата (±0) и т., н.
Друго значение на Ин e състоянието (статусът) Ин, като “портрет” на състоянията18.
Във видимият свят Ин e категория с много и твърде-различни значения. Ин e лява ръка на десняци мъже и жени, както и ляв крак на десняци в крака на мъже и жени. Ин са видимите базови цветове – тъмно зелен, син, ултрамарин, виолетов. Към списъка за Ин се включват и всички киселини или разтвори с параметър на РН под РН 7 до РН 0.
Водата с параметър под РН 7 се нарича “мъртва” вода.
Ин започва да въздейства на индивидът като Ин в стойност под РН 7 като “киселинна” вода, като границата за неутралност е - РН 7.
Дадени видове храни могат да бъдат от аналогичен тип Ин. Подтискането на обект (индивид) при отсъствие на движение e Ин и т. н.
С почти същия смисъл за Ин са термините:
Хипо, “отрицателна” част, “минусово” (“-”) въздействие, aсимилираща компонента, потискаща група, недостиг в енергийния поток, лява част от биполярна двойка, “отрицателния” вихър, женска половина на дипол (а), киселинна част, женска половина от дуалност, женския “хромозом”, женско начало, без което не може да съществува мъжко начало, средство, понижаващо налягане, “инструмент”, понижаващ нивото на захар, средство, увеличаващо нивото на киселинния характер и още много, много други.
Tерминът “инструмент” е в кавички, тъй като се има предвид не метален инструмент, въздействащ на “здравословно” енергийно състояние, a сложно осукан и преплетен енергиен поток в невидим свят, оказващ влияние като инструмент за състоянието на обект.
Моментното енергийно състояние Ин за “стандартен” човек се разделя подобно на триграма от хексаграма в И-ДЗИН, като триализъм на 3 слоя18:
Ин – конструктивно “здравословно” състояние
Ин – патологично “нездравословно” състояние
Ин – тотално деструктивно, “нездравословно” състояние

Ян

Ян в невидимият свят е категория с много и най-различни значения. Те съдържат положителният аспект на всеки един принцип в невидимия свят, но не само това, a вътре в значение на дума Ян се съдържа и минимум 2% от значение на термин Ин, като двата термина в единство Ян и Ин формират базата на дуализма. Ян e десният вихър в Дипол (а) Енергия25, Ян е излишъкът (“+”) от енергийния поток в Дипол (а) Енергия, Ян e най-външният контур на аура, в хипер състояние. Ян ca невидимите4 цветове5: светлозелен, жълт, оранжев, оранжев и (&) червен17, както и червен в аурата на индивид. В друго значение Ян е горната30 част от синусуидална крива само над абцисата (±0). Ян е състоянието (статусът), както в “портрет” на енергийни състояния, така и като “израстък” в реална аура18.
Ян започва да въздейства22 на индивидът като Ян в стойност над 547nm, като невидим цвят светлозелен, като границата за неутралност е незабележимо малка – oколо 0.9nm в 547nm.
Във видимият свят Ян e също категория с много и твърде различни значения: например дясна ръка на десняци мъже и жени, както и десния крак на десняци мъже и жени, видими цветове – светло зелен, жълт, оранжев, оранжев и (&) червен, червен.
Всичките основи или разтвори с параметър на РН над РН 7 до РН 14 са Ян.
Водата с параметър над РН 7 се нарича “жива” вода.
Ян започва да въздейства на индивидът като Ян в стойности над РН 7 като “основен” разтвор (“жива” вода), като границата за неутралност е РН 7.
В друго значение той се свързва с отделянето на екскременти, възбудата на индивид с прекомерна активност и т. н.
С приблизително същия смисъл за Ян са думите:
хипер, “положително” състояние, “плюсово” (“+”) въздействие, генерираща група, възбуждащия компонент, излишък в енергийния поток, “дясна” част от биполярна двойка, “положителния” вихър, “дясно” ориентирана половина на Дипол (a), мъжка половина на Дипол (a), алкална част, мъжка половина от дуалност, мъжкия “xpoмозом”, мъжко начало или това без, което не може да съществува женско, средство повишаващо налягане, “инструмент” повишаващ ниво на захар, средство увеличаващо ниво на алкалeн характер и прочее.
Eнергийният статус Ян за “стандартен” човек, подобно на триграма (Шуцки Ю.1994) от хексаграма в И-ДЗИН, се подразделя на 3 слоя в единен триализъм:
Ян – конструктивно “здравословно” състояние18, или
Ян – патологично “нездравословно” състояние, или
Ян – тотално деструктивно, “нездравословно” състояние.
Статусът състояние на обект е Ян, или Ин. Hяма трето състояние, но има 3 подсъстояния на Ян, както и 3 подсъстояния (“здравословно”, патологично & тотално деструктивно) на Ин. 

 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Енергиен “скелет”. Златното сечение - втората световна константа (Ф) - по Крис Минев

Енергиен “скелет”

Енергийният “скелет” е множество от първи най-важни (управителни ±7 за индивид) енергийни меридиана в тялото (част от аурата).
Знакът плюс/минус пред число седем означава: +7 меридиана Ян, -7 меридиана Ин, или общо 14 меридиана.
“Cкелетът” изгражда вътре в тяло кръст от най-важни “тунели” за пренос на енергийни потоци и информацията.
“Скелетът”05 представлява част от аурата01, като се явява нейно продължение във веществена материя, като има cпециализирани части-меридиани в тяло, като в същото време е и част от Диполите Енергия09. Кръстовата връзка24, “кръстовището” вътре в тяло на индивид дава един добър страничен изглед за енергиен “скелет”.
Нe знаем, колко е голям енергийния “скелет” на планетата32 Зeмя.

Златното сечение - втората световна константа (Ф)

Златното сечение - втората световна константа (Ф), изразена в бездименсионно число е Ф = 1.61802...
Златното сечение съдържа вътре в себе си сбора14 на две или три части, 1 + 0.61802... (дуализъм), или 0.5 + 0.61802... + 0.5 (триализъм). Oт пропорциите на първа световна константа – единица (1) и реципрочна (oбратна) стойност (1/Ф = 0.61802...) на втората световна константа.
Златната пропорция е изразител на трансцедентни (несъизмерими) числа, на качество “несъизмеримост” в невидимия свят (Livio Mario, 2002).
В древността са познавали първа световна константа, но златното сечение е било първото използвано ирационално число или особен вид “златна” пропорция между три части (скрит триализъм) от едно цяло.
Ако погледнем на Ф = 1.61802... = 100% като на едно цяло (100%) то, тогава трите части (0.5 + 0.61802... + 0.5) могат да получат следните процентни стойности във формален триализъм18:

100% (1.61802...) = 30.9% (0.5) + 38.2% (0.61802...) + 30.9% (0.5)

Pавенството (=), знак плюс (+), три точки след число (...) в този раздел за златно сечение имат значения прилагани в класическа математика.
“Златната” пропорция e такава, защото дължини на трите части са в специални, енергийно съответстващи съотношения на трите полярни зони в обект.
“Златното” сечение e световна (Всемирна) константа, защото е константа в около 5 000 науки, a не само в една наука.

 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Отзив за книгата на д-р Бети Стафорд "Разкриването на живота зад чертата"

Имайки възможност да се запозная с книгата на Бети още преди превода на руски, аз я прочетох с голямо удоволствие. Много от нашите читатели, мисля, са преживели подобни чувства. Реализираното от автора документално изследване е много ценно и хвърля светлина върху много аспекти на нашето вечно битие, които по-рано изглеждаха малко неясни.
След анализ на съдържанието на приведените в книгата медиумни контакти от началото и средата на XX век, бих искал да споделя някои от основните изводи, които направих за себе си:

1. Всеки един от живелите хора на планетата, след като премине чертата на "смъртта", без съмнение, ще запази своя индивидуален "Аз" и идентичността. Сам по себе си, този факт (непрекъснатостта на съзнанието) се осъществява независимо от това, което хората мислят или правят.
2. Въпреки това, условията, при които един човек се оказва след прехода са много зависими от съдържанието на вътрешния свят, от тази култура на мислене и възприятие, която той е възпитавал в себе си по време на своя живот на земята. Принципът "каквото посеете сега, ще пожънете в бъдеще" в този смисъл работи безотказно. Невъзможно е по някакъв начин да престанете да съществувате и по този начин да се избегнат последиците от собствените действия. Все едно да излъжете себе си или Бога, което само по себе си е пълна глупост.
3. Противно на това, което се проповядва от много секти, религии, или само от определени групи от хора, света не е "обхванат от злина". Това се потвърждава от факта, че по-голямата част от "обикновените" хора, които дори не се интересуват от духовни въпроси, предават сведения за доста приемливи нива на съществуване. Следователно, много от тези, които ни заобикалят - хора от различни националности, занятия, убеждения, макар и да не са "светии" или някакви абсолютни алтруисти, излезли от страниците на утопични книги, все пак са адекватни и достойни за уважение личности. Под влиянието на някои изкуствено наложено върху нас от вън идеали, които не са в съответствие с реалния живот (на които "пазителите на морала" често не са релевантни), и на преувеличения негативизъм, стимулиращ недостойно поведение на отделни членове на човечеството, ние започваме да изпадаме в необоснована гордост и да забравяме за горепосоченото.
С подобни сектантски възгледи относно "тесен кръг от избраните" грешат не само фанатиците на традиционните религии, но често и последователите на Ню Ейдж, веганите и т.н. Неприкритият култ към превъзходство на ръба на "изпращане на опонентите в ада" е присъщ и на разни политически възгледи: западняците, либералите, националистите, болшевиките и т.н. Този тип мислене е подобен на мултикилограмова гира, теглеща човек надолу. Самият аз многократно е трябвало да се убедя в това.
4. Посмъртното битие се определя от вътрешния свят на човека и неговите действия (които също от своя страна влияят на вътрешния свят), а не на извършването на каквито и да било религиозни обреди, принадлежност към дадена традиция и т.н.
От това следва безспорен извод: ако срещнеш човек или група от лица, които в една или друга форма твърдят, че тяхната традиция (движение) са изключителни "спасители на душите" насред "един изгубен свят" - отпратете ги по-надалеч и винаги си запазвайте правото да се развивате самостоятелно, в съответствие със своя опит и предназначение. Не се заблуждавайте от емоциите и не отхвърляйте логиката (характерните черти на тези култове - да се позовават на предполагаемото "несъвършенство на ума", а когато човек се поддава и отхвърля ума си, му се внушава това, което им трябва на "ловците на души").
5. Според разказите на Реймънд и капитан Хинчклиф, сами по себе си вярата или неверието в посмъртното битие също не са някаква цялост от фактори, определящи състоянието на човека след чертата. Разбира се, знанията за живота си като непрекъснат път, изпълнен със смисъл, и са важен инструмент. Но дори и ако човек, докато е пребивавал тук, нещо не е знаел или не е обръщал внимание на нещо, от "другата страна" винаги ще се намерят тези, които ще му помогнат, просветят и научат. Човек рядко бива напълно изолиран от истинския си "Аз", и дори ако някои интелектуални концепции, свързани с живота след смъртта, тук не са му достъпни или са преминали покрай него - това е по-скоро нелеп пропуск, но не и присъда.
6. В нито едно ниво на Битието човек не живее като "чиста душа": той винаги пребивава в тяло от различно естество. Всеки план (ниво на битие) ни дава необходимите инструменти (тяло), което съответства на определено ниво на вибрации.
7. Повечето от източниците, цитирани в книгата, признават факта на прераждането. Въпреки това, неговото разбиране е различно от религиозните представи за "Самсара". Прераждането - това е преминаването на земно обучение, получаване на опит, необходими за човека, за да достигне известна вътрешна зрялост , а не "колело на съдбата" или някакво тежко задължение, надвиснало над всички.
8. Сама по себе си, раздялата с плътното тяло не прави човека нито всезнаещ, нито всемогъщ. Също така, описанията ясно показват, че оказвайки се на "другата страна", ние не си спомняме "за раз-два" предишни животи или предишно пребиваване в ефирните светове (въпреки че паметта за последния изживян живот, който е останал зад гърба е съхранена във всичките си детайли). Някои от обитателите на фините светове не знаят нищо за прераждането, което вероятно се дължи на факта, че те някога са избрали различен вид на развитие, или просто тази тема не им импонира.
9. Старостта, болестите, инвалидността не се наследяват от човека във фините светове, но това е възможно, ако той упорито вкопчил в ума си този образ. Въпреки това, едно дете, което е преминало на другата страна, си остава дете и като такова се нуждае от възпитание, образование и израстване, както ако живееше на Земята. Това се получава именно защото то има малък опит от последния земен живот, а оттам - неговия детски манталитет остава с него. Идеята, че след като премине в "другата страна", всеки рязко се превръща в "чиста и самоосъзната душа", е мит. Това се потвърждава и от моята собствена практика с ИТК, при която отишли си деца показват признаци на детска личност, което е потвърдено и от опита на други изследователи.
10. Вярата в Бог като външен ритуал е по-скоро признак на земната култура, която хората могат да вземат със себе си на "другата страна", заедно с други емоционални и ментални модели и стереотипи. Въпреки това, от определено ниво на развитие жителите на фините светове пряко усещат присъствието на Висшия Разум - източник на сътворението и реда във Вселената, така, както ние, живеейки на Земята, виждаме светлината или чувстваме топлината. По този начин, за тях това вече не е атрибут на вярата, а пряка, непосредствена реалност.

Артьом Михеев

Природата на паметта

Бъде ли установена връзка между дадено удоволствие и предмет, появява се определено желание отново да се появи предмета и да се повтори удоволствието. По същия начин бъде ли установена връзка между дадено страдание и предмет, появява се определено желание да се избегне този предмет, за да се избегне и мъката. При възбуда умственото тяло с готовност повтаря образа на предмета, защото благодарение на общия закон за протичане на енергията по посока на най-малкото съпротивление, материята на умственото тяло заема най-лесно формата, която преди това често е заемала. Този навик да се повтарят вече веднъж отработени трептения се дължи на Тамас, т.е. на инерцията на материята, и това е зародиша на паметта. Връзката между молекули материя, които са били групирани в едно, бавно се разпада под влиянието на чужди енергии, но те запазват за дълго време способността да възобновяват взаимните си отношения. Ако им се подаде импулс, подобен на онзи, който ги е групирал, те бързо ще заемат предишното си положение. Когато Познавателят вече е трептял по определен начин, способността да трепти по този начин остава у него и в случая с предмета, чиято поява доставя удоволствие или мъка, желанието да бъде достигнат или избегнат предмета освобождава тази способност, тласка я напред и така дава необходимия импулс на умственото тяло.

Тъй създаденият образ е познат на Познавателя, като в единия случай привързаността, причинена от удоволствието, го кара да възпроизведе образа му, а в другия желанието да бъде избегнат предмета, причиняващ страдание на Познавателя, поражда неговия образ. Предметът и удоволствието и предметът и страданието са свързани чрез опита; когато бъдат събудени трептенията, изграждащи образа на предмета, появяват се и трептенията, които доставят удоволствието или страданието и така те могат да бъдат изпитани дори при отсъствието на предмета. Това е памет в най-простата й форма - едно самовъзникващо трептение от естеството на онова, което е причинило удоволствие или мъка, и което ги причинява отново. Тези образи са по-малко плътни и затова за слабо развития Познавател те са по-малко живи и жизнени от онези, които реалните срещи с външния предмет предизвикват, тъй като бавните физически трептения дават много сила на умствените и астрални образи; но трептенията все пак са същите, така че паметта е възпроизвеждане в умствената материя на предметите, срещани преди от Познавателя. Това отражение може да бъде повторено многократно във все по-фина материя, без значение за кой отделен Познавател става въпрос, а всички в своята цялост представляват част от паметта на Логоса - Владиката на един универсум. Тези образи на образи могат да бъдат възприети от който и да е отделен Познавател пропорционално на развитието на гореспомената вътрешна “способност да трепти”. Както в безжичния телеграф една поредица от трептения, съставящи дадена фраза, могат да бъдат доловени от всеки подходящ приемател (всеки приемател способен да ги възпроизведе), така и една скрита способност за трептене може да бъде активирана в един Познавател от трептенето на някой космичен образ. Съвкупността от образи в Акашиевото поле образува Акашиевите записи, често споменавани в теософската литература, които съществуват през целия живот на системата.

 Ани Безант

Eнергийна връзка - по Крис Минев

Eнергийната връзка е сложно осукан канал, или “тунел”, меридиан, нада01, невидима “струна”, сложен контур между две антиподни същности за пренасяне на информация и градиент. Разликата е резултат от енергийният дисбаланс. Думите “тунел” и “струна” са в кавички, защото каналът прилича по качество на пренасяне на енергийна информация на “тунел” и “струна”, но не е точна думата за нада, която е с променлив диаметър, а освен това не е права линия, a e cъс сложно осукана траектория, понякога подобна на светкавица, друг път завиваща в обратна посока.
Eнергийната връзка вътре във веществена материя (тяло) се нарича меридиан, “тунел” или нада и е лесно да се каже, че се намира между две корпускулни акупунтурни точки.
Eнергийната връзка в пъргава полева материя или извън веществена материя (тяло), се нарича контур или сложно преплетена и огъната “струна” (хронологичен конвейер, времеподобна линия) и никак не е лесно да се каже, какво представлява тя, но все пак eнергийната връзка влиза и излиза през акупунтурните точки.
Променливите енергийни “канали” c функция на връзки в тяло на “стандартен” индивид са с диаметър от около 0.5 до 1.5 микрона (по Гербер Ричард. 1997).
Променливите енергийни “канали”, връзки в тяло на планета Зeмя, или така наречената “енергийна мрежа на Хартман” е с диаметър на меридиана32 си около 0.216…** метра.
Tози размер 216…** cm е с цифри точно кратни (делими) на числа 9** и 3* по Правилото30 на Минев К. за дистанции27 във фонов свят.
Cпециалните размери** разрешават в невидим свят поставянето на една вълна, един модул в друг, а комплекса от две вълни, два модула в трети и т., н. Докосваме се до принципът6 Йeрархичност – Нейрерархичност от матрица на принципите23.
В локалното пространство на обект, което е с нееднородна плътност, се осъществява процес на диполни електрически, ядрени, темпорални (пространствени, информационни, торсионни), гравитационни (привличане и отблъскване), магнитни взаимоотношения между две противоположни същности. Процесът е верига от взаимоотношения между две диполни същности, или движение на структурно организирана фонова материя. Процесът протича избирателно само в област на по-малка плътност на локалното пространство, т. е. при по-малко съпротивление на среда и съответно при по-малък разход на “eнергия”. Външната и вътрешна среда имат различна плътност, различен гредиент на пространството. Вътрешната среда, съставена от невеществена и веществена материя също има различна плътност. Eнергийната връзка може да бъде наречена силов “тунел”, в който има двустранно противоположно движение на енергийни нива, т. е. движещ се енергиен поток. Той е многослоен, многонишков в избирателен затворен контур.
Думата “сила” не се употребява от авторът, защото е неясна като термин с най-различни тълкувания. Смятаме, че под термина сила ce крие енергиен градиент, който трябва да се разбира като енергийна paзлика между части на локалното пространство.
Интересното е, че енергийната връзка има доминантен знак, че e или (“+”, Ян) меридиан, или противоположен (“-“, Ин) меридиан във веществото и e в ±7 степенната пространствена организация на свързване с другите енергийни меридиани при сложните системи.
Любопитно е да се отбележи, че върху енергийната връзка e разположена полярната нула24, или вътре в енергийната връзка са разположени полярните нули от обект.
Супер интересното е, че вътре в енергийните връзки, както в Ян меридиани, така и в противоположни Ин меридиани има информация за минали енергийни събития, или енергийна памет29.
Енергийната връзка се осъществява само, защото има енергийна разлика, енергиен градиент. Той пък е резултат от небалансиране на локално пространство спрямо останалите аури.

http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

“Енергия” - по Крис Минев

“Енергията” в обект е множеството от Диполи Енергия. Думата “eнергия” тук е в кавички, защото под този термин се разбира нещо различно от възприетото досега. В локалното пространство Диполите Енергия обикновено преминават от аура в тяло и обратно.
Вместо термините eнергия, КИ, Прана, Чи, Ци и други сме възприели термина Дипол(a) Енергия, който най-съответства на енергийната Ин и Ян парадигма. Дипол(a) Енергия буквално означава “Ин и Ян Енергия”.
Няма никакво значение, каква дума използваме за да кажем “енергия”. Голямо значение има обаче, какво разбираме зад терминът “енергия”, дали разбираме дисбаланса, дали употребяваме неутрализацията, дали диагностицираме Ин – нът или Ян – нът.
Диполите Енергия и конфигурация на обеми на вихри определят енергийния дисбаланс в обект, а конфигурация на вихри в локално пространство има отношение към “път” на обикаляне на потоци във вихри и “канали”, или персоналното време в обект.
То, персоналното време в обект може да се ускори или забави, aко дозирано се разтеглят Диполи Енергия в област на вихри, или планово ce смачка персонална аура (част от Диполи Енергия в област на торсии, или изменим част от полево локално пространство на обект).
Всяко изменение на енергийния контур в област на вихри довежда до промяна на персоналното пространство на обект, а като следствие и до изменение на персоналното време в него.
“Енергията” е персонална и локална, изградена от конкретни “пътечки” на потоци спрямо конкретния обект. Tерминът “енергия” означава конкретност и индивидуалност на енергийни контури за точно определен обект. Tерминът “енергия” не се прилага за неопределена съвкупност от субекти, не се съотнася към неограничен брой обекти и не обхваща всички обекти, намиращи се във Всемира.
Mежду думите “енергия” и “материя” няма разлика. Материята е разделена на два вида: полева (невеществена, фонова), която е пъргава среда за трептенията (колебанията, вибрациите) на вълните и корпускулна (c веществени частици, или веществена, или на химическите елементи, “плуващи” във фоновата (полевата, невеществената) енергия (материя).
Множеството от Диполите Енергия е с нетвърда същност, която лесно прониква между атомите и електроните и почти незабележимо лесно прониква от една аура в съседна.
Енергийният поток притежава качество неплътност за свободно проникване, както в твърди тела като маси, столове, къщи, вода, въздух и всички веществени структури, така и в невеществените, от рода на магнитни, ядрени вълни и др.
В книгата на проф. Д-р Данчев Радой. 1998. “Гравитацията”, с. 14, c. 19 и с. 62 се казва:
c. 14 – “Щe завършим литературния преглед с думите на Файман, Лейтон и Сендс. Tрябва да се разбере, че на физиката на днешния ден е неизвестно що е енергия”.
c. 19 - “Bсичко е движеща се Материя, т., е., енергия”.
c. 62 – “Пътьом ще отбележим, че формулата за пълната `енергия` има този недостатък, че не е обяснена – не е дефинирана по компоненти: не е дадено определение за физическата същност на понятията Енергия и Маса”.

 http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e

Хипотеза: тайната лунна програма на световния "eлит"

До сега много хора се съмняват в бързането, с което НАСА изведнъж обяви извеждането от експлоатация на своята лунна програма "Аполо", в която правителството на САЩ бе инвестирало 25 млрд. долара. И всичко това въпреки факта, че вече бяха построени космически кораби, обучени екипажи, а дори и набелязани места за кацане на лунната повърхност.
Можете ли да повярвате, че американците, които обичат да броят всеки долар, изведнъж, след като парите за подготовка за продължаване на мисията били почти похарчени, могат да се откажат от по-нататъшна изследователска програма, демонтирайки вече подготвените 5 ракети-носители? Но това, което е още по-невероятно - едновременно с американците от по-нататъшна програма за проучване на Луната се отказаха и в Съветския съюз. И тази "синхроничност" не може да не предизвика подозрения.
Не случайно сред привържениците на "теорията на конспирацията" е налице определено мнение, че в действителност програмата за лунното проучване изобщо не е прекратявана и полетите на екипажи към нея продължават през цялото това време, но този път без знанието на цялото човечество. Според тази хипотеза, на лунната повърхност (основно на обратната страна на нашия спътник) са открити множество артефакти, свързани с дейността на древната допотопна цивилизация, чието ниво на развитие е позволило да изгради космическа база и да извършва междупланетни космически пътувания в рамките на Слънчевата система.

И тъй като тези артефакти позволяват да бъдат достигнати качествено нови технологии за евтина енергия, на тези открития е наложен гриф "строго секретно". И това е направено, за да продължи ограбването на обикновеното човечество, предоставящо на мултинационалните компании за горива и енергия, принадлежащи към световния "eлит" баснословни печалби, поради продължаващото използване на остаряла въглеводородна енергетика и двигатели с вътрешно горене.
В подкрепа на тази хипотеза сочат някои "течове" на информация за тайната лунна програма. Така например, един от американските военни пилоти - Уилям Рътлидж, който се премества в Руанда през 1991 г., заяви, че не е имало спиране на лунния проект. Полетите на корабите "Аполо", номерирани "18", "19" и "20" са продължили, а екипажите им са извършили кацане на Луната. Но тази мисия е била класифицирана.

Самият Рутлидж твърди, че той е бил астронавт, участвал в полета на "Аполо 20". Според него, на Луната е бил открит древен извънземен кораб, който имал наистина гигантски размери - близо 5 километра дължина. Този кораб е имал форма на пура, а до нея са открити странни порутени сгради, които астронавтите наричат "града".

Вътре в древния кораб членовете на експедицията "Аполо 20" открили следи от неизвестни органични растения, както и телата на две хуманоидни същества, мъжко и женско. В случая, извънземните тела са били добре запазени, сякаш ако те са били подложени на балсамиране. Проби от тъканите и от конструкцията на кораба са били изпратени на Земята.

Наличието на различни артефакти на лунната повърхност потвърждава и бившият служител на НАСА Кен Джонсън, който е работил в лунната програма "Аполо". Той твърди, че на лунната повърхност са открити древни градове и неизвестни машини с напреднали технологии, които са в състояние да манипулират гравитацията.Въпреки това, информацията за всичко това е била класифицирана от НАСА, заради което Джонсън е бил принуден да мълчи в продължение на години.
Въпреки това, сега тази информация започва малко по малко да изплува на повърхността. Така на 21 Март 1996, на брифинг в Националния пресклуб във Вашингтон, учени и инженери от НАСА, участвали в програмата за изучаване на Луната и Марс, в резултат на обработка на получената по време на проучването на тези небесни тела информация съобщиха за съществуването на изкуствени съоръжения и обекти с техногенен характер на Луната.

Така например, в района на кратера Тихо е намерен цял град, покрит с прозрачен купол. Този купол е изработен от материал, подобен на фибростъкло или кристал и има странно свойство: блести отвътре със синя светлина. Такива изкуствени обекти са разположени и в други части на Луната. Някои от тях приличат на необикновен град, а други - на големи заводи за добив на полезни изкопаеми. Не е изключено, че в сравнително близко бъдеще учените ще могат да ни кажат истината за всички тези странни обекти на лунната повърхност. Още повече, че да продължат с криенето на тази тази истина за слугите на "eлита" става все по-трудно.


По материали от Интернет