Изчезване на хората и технологиите,
сякаш разтворени във въздуха винаги е вълнувало умовете на човечеството.
Но без значение колко много учени са се борили над решаването на тази
загадка, теория, която да устройва всички така и не се появи.
Разбира се, в някои случаи на изчезване на въздухоплавателни средства
или плавателни съдове няма нищо необичайно. Корабът може мигновено да
отиде на дъното в резултат например на експлозия. Самолетът може да
падне във водата или отломките веднага да бъдат засипани от сняг - а ако
катастрофата е настъпила в ненаселен район, вероятността за откриване
на самолета клони към нула.
А как е в тези случаи, когато хора и оборудване се преместват в пространството и / или времето?
Пилоти под атака
Чували ли сте някога за преместване във времето и пространството на военни пилоти?
Изтъкнатият учен, астрофизик от НАСА Ричард Ларсън, получил достъп до
архива на Държавния департамент на САЩ твърди, че от 1983 г. насам и до
днес са известни повече от 287 случая, в които пилотът, летящ на мисия
изведнъж се озовава в миналото. Ето само няколко примера.
През 1976 г. съветският пилот Виктор Орлов свидетелства, че докато лети с
МиГ-25, вижда под себе си сухопътна война. По неговото описание излиза,
че Орлов е станал свидетел на известната битка през 1863 г., близо до
германския град Гетисбърг по време на Гражданската война.
През 1994 г. пилотът от ВВС на САЩ Р. Уитман, летящ над щата Флорида,
изведнъж фиксира, че е над територия, напомняща на средновековна Европа.
Уитман казва: "Видях огромен огън на открито и наоколо купчини от
човешки тела". Очевидно той е попаднал в момент, когато чумата бушува в
Европа.
Любопитното е, че полетът в миналото почти никога не надвишавал 20
секунди, а често е продължавал дори по-малко. Полетите били както на
свръхзвукови, така и на дозвукови скорости. Но защо всичко това се
случва? ..
Липсващият баталион
Въпреки това, най-неочаквания случай на масово изчезване се случил сутринта на 12-ти август 1915.
"Денят беше ясен, както може да бъде само един красив ден на Средиземно
море. Картината донякъде била нарушавана само от няколко облаци във
формата на хляб, всички напълно еднакви, които кръжаха над височина
"60". Бе забелязано, че въпреки бриза от юг, духащ със скорост от 4-5
мили в час, облаците не променят своята позиция и форма и не се
изместват. Те продължиха да висят на височина около 60 фута, когато се
гледа от наблюдателен пункт, намиращ се на 500 метра над морското
равнище.
Също така неподвижен, разположен на земята точно под тази група облаци е
бил подобен по формата облак, който имал около 800 фута дължина, 250
височина и 200 ширина. Този облак е бил доста гъст, почти твърд на
външен вид и се намирал на 14-15 чейна (1 чейн = 20,12 м) от сражаващите
се на окупираната от англичаните територия. Всичко това са наблюдавали
22 души от 3-ти взвод на 1-ва полева рота, включително и аз, от нашите
окопи по рододендроновите разклонения около 2500 ярда югозападно от
облака, лежащ на земята. Нашият наблюдателен пункт бе разположен на
около 300 метра над височината "60". Както се оказа, този странен облак
бе оседлал сухото русло на ручея и пътя в долинката Каяджикдере, и ние
видяхме отлично и краищата, и страните на облака, лежащ на земята.
Цветът му беше като другите облаци - светло сив.
Скоро се появил Четвърти Норфолкски полк на британците, няколко стотин
души, маршируващи по този път в долината на потока към височината "60".
Въпреки това, когато те се приближиха към облака и без колебание
продължиха по пътя си през него, никой вече не излезе от него, за да се
разшири бойния порядък и да се атакува височината "60".
Около час по-късно, когато и последния човек от колоната изчезна в
облака, той много бавно и внимателно се вдигна от земята като нормална
мъгла или облак, докато не се присъедини към останалите облаци,
споменати в началото на този доклад. Сега всички те изглеждат като
"грахчета в шушулка". През цялото това време групата облаци продължаваше
да виси на едно място, но веднага след като "земния" облак се вдигна до
тяхното ниво, всички те се отдалечиха на север, т.е. към България. За
около 45 минути те се скриха от полезрението.
Този полк се броял за "изчезнал" или "унищожен".
И след капитулацията на Турция през 1918 г., първото нещо, за което
Великобритания настоя пред Турция беше за връщането на полка.
Турция отговори, че тя не само не е вземала пленници от този полк, но
изобщо не е имала контакт с него и дори не знае за неговото
съществуване.
Тези, които са наблюдавали този инцидент, могат да гарантират за това,
че турците никога не са взели този полк в плен и не са имали контакт с
него.
Ние, долуподписаните, макар и 50 години след кацането на ANZAC
(Австралийски и Новозеландски армейски корпус) декларираме, че
горепосоченият инцидент е истински дума по дума.
Подписано от свидетели:
4/165 сапьор О. Рейхарт, Матата, залив Пленти;
13/416 сапьор Р. Нюнес, 157 Кинг Сант, Кембридж "
Ето такова писмо е публикувано в новозеландското списание "Спейсвю" през
октомври 1965 година. Журналистите с удоволствие подхващат тази
история, доукрасявайки го с всички цветове на въображението си. Малцина
от тях успели да погледнат в архивите ...
И така, нека се обърнем към официалните документи.
На първо място следва да се отбележи, че норфолкското подразделение
"1/4" (т.е., четвърти батальон на Норфолкския полк, както е посочено в
повечето публикации по мистериозното изчезване, не би могъл да изчезне
нито близо до Галиполи през август 1915 г., нито някъде другаде. Според
оцелелите документи в архивите, то участва активно в действията на
армията до края на годината, след като е било прехвърлено от Галиполи на
друг театър на военните действия. Обаче неопровержим исторически факт
е, че още един батальон на кралския Норфолкски полк - "1/5" -наистина
изчезнал в близост до Галиполи през август 1915 година. И какво се е
случило с хората му все още никой не може да каже ...
По материали от Интернет
вторник, 29 април 2014 г.
четвъртък, 24 април 2014 г.
Много хора в състояние на регресивен транс си спомнят свои животи на други планети
Древни легенди и исторически
източници, като Библията, "Рамаяна, Махабхарата, руските Веди ни казват,
че на земята в древни времена са долетяли "хора от звездите", за
определено време са живели на земята и отново отивали на небето.
Вкаменени следи от боси и oбути човешки крака редом с динозавърска стъпка са намерени в геоложки слоеве на Земята, които са на милиони години. Изхождайки от това, можем да предположим, че хората са живели на Земята или са я посетили много, много отдавна.
И ето сега се откриват наши съвременници, които са изненадани да научат повече за извънземния си произход. Методът на регресивния транс, който използват в своите изследвания уфолози от Толиати под ръководството на Татяна Макарова, неочаквано довел изследователите към ситуации, които свидетелстват именно за това, без никакви резерви и спекулации. Ясно е, че уфолозите все още не са в състояние да предоставят убедителни веществени доказателства, но това, което е станало известно, предизвиква истински интерес. Участниците си припомнят особености на техния живот на други планети или на космическите кораби в друго хуманоидно общество! Освен това, процентът на извънземни е много висок: от 18 участника от Толиати, които през последните три години са се подложили на регресия, девет души лесно си спомнят за своя живот и дейност извън нашата цивилизация. Половината ! И в общи линии това не били контактьори - хора, които са явно контролирани от някои нечовешки сили, а обикновени граждани, любопитни и понякога дори скептични към всякаква аномалия.
- Искам да подчертая - обяснява Татяна техния метод на сугестия - ние не използваме класическия хипнотичен транс. Т.е. съзнанието на регресанта не се отключва, той лично държи всичко под контрол, и споменът за това, което е видял се съхранява след сесията. Ние не му налагаме нещо изкуствено, не внушаваме, а и не можем да внушим никакви фантастични образи. Всичко, което се извлича, идва само от подсъзнанието му.
- И няма ограничения? Няма блокажи от типа "не мога да кажа"?
- Най-вероятно не. Освен това, въпреки необикновеността, нетрадиционните сценарии на съществуване за регресантите в извънземни условия, спомените им се раждат лесно. Човек остава с впечатлението, че този опит психологически е много важен за тях и затова е толкова лесно да се отвори. Но в интерес на истината, имаше един случай със забрана ...
Макарова разказва, че 20-годишен участник на име Иван, потопен в точка от времето пет години преди раждането, изведнъж се видял на космически кораб в дълбокия космос. Другите обитатели на кораба са изглеждали "почти като хора", били облечени в скафандри с шлемове. Иван усетил себе си напълно - психически и физически - че е същия като останалите, и че е равен на тях по статус. Но следва неочаквана реакция: Иван категорично отказал да участва в следващи сеанси с хипноза. Той или не е могъл, или не е искал да опише момента на преход от този кораб в земната си инкарнация и отказва да говори за мисията си с идването на Земята. Впрочем, съдейки по всичко, той едва ли я знае. Но от ранно детство Ваня значително се различава от връстниците си, бил сред тях като бяла врана.
Изследователите заключават, че природата на този млад човек е само наполовината човешка, а каква е неговата мисия на земята - все още не е ясно.
Друга регресантка - Олга, ветеринарен лекар по професия, е отправена на Земята с някаква лична мисия. Представяме фрагмент от диалога.
- Каква е целта на вашето раждане на Земята?
- Трябва да. Трябва да ... отида до Земята. Трябва.
- Вашият престой тук, той е важен за хората или за вас?
- Подготовка на хората към други взаимоотношения. Друг живот ще имат хората. Преход ще има скоро, и то качествен. Има общи закони на космоса и хората трябва да се научат да ги приемат и следват. Това е важно ...
- Планиран ли е този преход?
- Да, за да не унищожават. Хората да не унищожават, или да се самоунищожават. Ако не се съобразяват със законите.
Така че има доста твърди установки по отношение на човечеството. При това Олга смята, че е принудена в земния си живот да се адаптира и да живее доста потайно. Очевидно, това е причината за нейната некомуникативност и предпочитание към общуването с животни. По време на сеанса с регресията също така се разкри, че тя до навършване на две години и половина е била в контакт със същества, които тя идентифицира като свои и които се появили в дома й във видима за нея форма. Но след това този контакт спрял, тъй като детето започва да изпитва голям страх.
Сравнително често историите на регресантите са изпълнени с описания на личното, макар станало в далечното минало, участие в колонизацията на Земята. Характерно е, че предложението да си спомнят себе си в толкова далечно минало първоначално го възприемали с неприкрит скептицизъм: "Глупости, това не може да бъде, аз не знам нищо и не си спомням". Въпреки това, скептицизмът изчезнал веднага, след като хората започнали в образите, усещанията и детайлите да си спомнят събитията, в които са участвали преди много време. Обикновено историята и подробностите от спомените му за регресанта е било пълна изненада. Толкова много, че той, буден в този момент, отказва да повярва в тяхната достоверност.
Имало е случаи, когато изследователите трябвало да търсят в спецлитература аналози на спомените на регресантите. Така един от участниците на име Сергей, описвайки среща на аборигените от руския север с пилотите на дисковиден апарат, която се състояла преди хиляди години, много искал да "направи точната картина", но това не се получавало. А "аномалията" била в това, че откритата част на тялото на пилотите леко блестяла. Именно леко, без всякакви лъчи, нимбове и други религиозни атрибути.
За Сергей това е нещо непознато, а Татяна Макарова и нейният колега Николай Гусев след сеанса намират споменаване, че пришълците, които са участвали в създаването на шумерската цивилизация са имали навик да намазват кожата си с антисептичен мехлем, който създава ефект на сияние на кожата. Упоменаването на факта се съхранило в археологически обекти от тази епоха, но се среща в публикуваната литература само веднъж, и Сергей очевидно не го е знаел. В същото време той не може да съотнесе в съзнанието си това, че външно апарата е напълно непрозрачен, а вътре част от него е била прозрачна и позволявала да се види околното пространство.
Между другото, такива "грешки" дават основание да се смята, че това не е фантазия, а виденията са реални: те са свързани с личния опит на този човек.
При отделни регресанти било възможно да се идентифицират спомени не само за определени етапи на колонизацията на Земята, но и за последващи животи в земни условия. Така например, регресантът Евгени си припомнил живота си в древното селище на един от славянските народи. В тази нация от уста на уста преминавала легендата за предците, които слезли от небето на коконообразни канута. Един от новодошлите някога е бил и самият той. Евгени е напълно наясно, че той не е от първата, а от третата вълна на пришълци от друга планета. По време на сеанса Евгени с удивление изброил особеностите на колонизираните места : централен кръгъл остров, постоянен ден (!), широко водно пространство около острова - полуканал-полуморе, от който се разклоняват четири континента. А обратната страна на планетата по негови усещания била почти изцяло покрита със сняг и лед.
Малко е да се каже, че описанието на Хиперборея не е било познато на Евгени, но спомените му имат една основна разлика от историческите източници.
Ние знаем от историята, че в Хиперборея е имало половин година ден, половин година - нощ, което съответства на сегашното състояние на подполярната област. Евгени описва място с постоянен ден. Спомените му свидетелстват, че по това време нашата планета е била постоянно обърната към Слънцето от една страна, както е сега Луната спрямо Земята, въпреки че светилото в небето описвало кръг на височина от 30-35 градуса над хоризонта. Евгени с голяма трудност успял да формулира идея за такова разположение на планетата и звездата. Видяната от него картина не подлежи на проверка, но фактът за такова взаимно разположение на звездите и планетите ние не можем да отхвърлим с лекота. Ами ако се окаже, че е възможно? С Луната това е така ...
Друга регресантка първо описва как представителите на нейната общност, които имали славянски външен вид, в даден период от миналото извършили кацане в района, който по вида на растителността наподобявал тундра. А от друга част от личните й спомени може да получите представа за постепенната асимилация на извънземните в човешката общност.
- Интересно е, че вече сме срещали няколко случая, които показват, че може би вълните на заселване са настъпили по различно време, но най-вече в Северното полукълбо - отбелязва тази особеност Татяна Викторовна. - Например, част от регресантите описаха кацане в областта на сегашния, но навремето доста годен за живот Северен полюс, а други - кацане в полярните региони, но тогава, когато полюсът бил вече необитаем, а е била населена южната част на планетата.
Друго изненадващо в сеансите било, че мястото на извънземното пребиваване се възприема от по-голямата част от регресантите като роден дом, с топлота, любов и ярко изразено страдание от дългата принудителна раздяла. Понякога дори имало сълзи ...
- Връщането обратно в реалността е трудно за много хора, и ние започнахме да правим нещо под формата на психо-корекция с цел получателя правилно да разбере това, което е научил за себе си - казва Макарова. - Те трябваше да приемат настоящата действителност и да не се травмират със спомени от миналото ...
Според изследователите от Толиати използването на регресивен транс е един от най-перспективните методи на уфологическите изследвания.
По материали от esotericnews
Вкаменени следи от боси и oбути човешки крака редом с динозавърска стъпка са намерени в геоложки слоеве на Земята, които са на милиони години. Изхождайки от това, можем да предположим, че хората са живели на Земята или са я посетили много, много отдавна.
И ето сега се откриват наши съвременници, които са изненадани да научат повече за извънземния си произход. Методът на регресивния транс, който използват в своите изследвания уфолози от Толиати под ръководството на Татяна Макарова, неочаквано довел изследователите към ситуации, които свидетелстват именно за това, без никакви резерви и спекулации. Ясно е, че уфолозите все още не са в състояние да предоставят убедителни веществени доказателства, но това, което е станало известно, предизвиква истински интерес. Участниците си припомнят особености на техния живот на други планети или на космическите кораби в друго хуманоидно общество! Освен това, процентът на извънземни е много висок: от 18 участника от Толиати, които през последните три години са се подложили на регресия, девет души лесно си спомнят за своя живот и дейност извън нашата цивилизация. Половината ! И в общи линии това не били контактьори - хора, които са явно контролирани от някои нечовешки сили, а обикновени граждани, любопитни и понякога дори скептични към всякаква аномалия.
- Искам да подчертая - обяснява Татяна техния метод на сугестия - ние не използваме класическия хипнотичен транс. Т.е. съзнанието на регресанта не се отключва, той лично държи всичко под контрол, и споменът за това, което е видял се съхранява след сесията. Ние не му налагаме нещо изкуствено, не внушаваме, а и не можем да внушим никакви фантастични образи. Всичко, което се извлича, идва само от подсъзнанието му.
- И няма ограничения? Няма блокажи от типа "не мога да кажа"?
- Най-вероятно не. Освен това, въпреки необикновеността, нетрадиционните сценарии на съществуване за регресантите в извънземни условия, спомените им се раждат лесно. Човек остава с впечатлението, че този опит психологически е много важен за тях и затова е толкова лесно да се отвори. Но в интерес на истината, имаше един случай със забрана ...
Макарова разказва, че 20-годишен участник на име Иван, потопен в точка от времето пет години преди раждането, изведнъж се видял на космически кораб в дълбокия космос. Другите обитатели на кораба са изглеждали "почти като хора", били облечени в скафандри с шлемове. Иван усетил себе си напълно - психически и физически - че е същия като останалите, и че е равен на тях по статус. Но следва неочаквана реакция: Иван категорично отказал да участва в следващи сеанси с хипноза. Той или не е могъл, или не е искал да опише момента на преход от този кораб в земната си инкарнация и отказва да говори за мисията си с идването на Земята. Впрочем, съдейки по всичко, той едва ли я знае. Но от ранно детство Ваня значително се различава от връстниците си, бил сред тях като бяла врана.
Изследователите заключават, че природата на този млад човек е само наполовината човешка, а каква е неговата мисия на земята - все още не е ясно.
Друга регресантка - Олга, ветеринарен лекар по професия, е отправена на Земята с някаква лична мисия. Представяме фрагмент от диалога.
- Каква е целта на вашето раждане на Земята?
- Трябва да. Трябва да ... отида до Земята. Трябва.
- Вашият престой тук, той е важен за хората или за вас?
- Подготовка на хората към други взаимоотношения. Друг живот ще имат хората. Преход ще има скоро, и то качествен. Има общи закони на космоса и хората трябва да се научат да ги приемат и следват. Това е важно ...
- Планиран ли е този преход?
- Да, за да не унищожават. Хората да не унищожават, или да се самоунищожават. Ако не се съобразяват със законите.
Така че има доста твърди установки по отношение на човечеството. При това Олга смята, че е принудена в земния си живот да се адаптира и да живее доста потайно. Очевидно, това е причината за нейната некомуникативност и предпочитание към общуването с животни. По време на сеанса с регресията също така се разкри, че тя до навършване на две години и половина е била в контакт със същества, които тя идентифицира като свои и които се появили в дома й във видима за нея форма. Но след това този контакт спрял, тъй като детето започва да изпитва голям страх.
Сравнително често историите на регресантите са изпълнени с описания на личното, макар станало в далечното минало, участие в колонизацията на Земята. Характерно е, че предложението да си спомнят себе си в толкова далечно минало първоначално го възприемали с неприкрит скептицизъм: "Глупости, това не може да бъде, аз не знам нищо и не си спомням". Въпреки това, скептицизмът изчезнал веднага, след като хората започнали в образите, усещанията и детайлите да си спомнят събитията, в които са участвали преди много време. Обикновено историята и подробностите от спомените му за регресанта е било пълна изненада. Толкова много, че той, буден в този момент, отказва да повярва в тяхната достоверност.
Имало е случаи, когато изследователите трябвало да търсят в спецлитература аналози на спомените на регресантите. Така един от участниците на име Сергей, описвайки среща на аборигените от руския север с пилотите на дисковиден апарат, която се състояла преди хиляди години, много искал да "направи точната картина", но това не се получавало. А "аномалията" била в това, че откритата част на тялото на пилотите леко блестяла. Именно леко, без всякакви лъчи, нимбове и други религиозни атрибути.
За Сергей това е нещо непознато, а Татяна Макарова и нейният колега Николай Гусев след сеанса намират споменаване, че пришълците, които са участвали в създаването на шумерската цивилизация са имали навик да намазват кожата си с антисептичен мехлем, който създава ефект на сияние на кожата. Упоменаването на факта се съхранило в археологически обекти от тази епоха, но се среща в публикуваната литература само веднъж, и Сергей очевидно не го е знаел. В същото време той не може да съотнесе в съзнанието си това, че външно апарата е напълно непрозрачен, а вътре част от него е била прозрачна и позволявала да се види околното пространство.
Между другото, такива "грешки" дават основание да се смята, че това не е фантазия, а виденията са реални: те са свързани с личния опит на този човек.
При отделни регресанти било възможно да се идентифицират спомени не само за определени етапи на колонизацията на Земята, но и за последващи животи в земни условия. Така например, регресантът Евгени си припомнил живота си в древното селище на един от славянските народи. В тази нация от уста на уста преминавала легендата за предците, които слезли от небето на коконообразни канута. Един от новодошлите някога е бил и самият той. Евгени е напълно наясно, че той не е от първата, а от третата вълна на пришълци от друга планета. По време на сеанса Евгени с удивление изброил особеностите на колонизираните места : централен кръгъл остров, постоянен ден (!), широко водно пространство около острова - полуканал-полуморе, от който се разклоняват четири континента. А обратната страна на планетата по негови усещания била почти изцяло покрита със сняг и лед.
Малко е да се каже, че описанието на Хиперборея не е било познато на Евгени, но спомените му имат една основна разлика от историческите източници.
Ние знаем от историята, че в Хиперборея е имало половин година ден, половин година - нощ, което съответства на сегашното състояние на подполярната област. Евгени описва място с постоянен ден. Спомените му свидетелстват, че по това време нашата планета е била постоянно обърната към Слънцето от една страна, както е сега Луната спрямо Земята, въпреки че светилото в небето описвало кръг на височина от 30-35 градуса над хоризонта. Евгени с голяма трудност успял да формулира идея за такова разположение на планетата и звездата. Видяната от него картина не подлежи на проверка, но фактът за такова взаимно разположение на звездите и планетите ние не можем да отхвърлим с лекота. Ами ако се окаже, че е възможно? С Луната това е така ...
Друга регресантка първо описва как представителите на нейната общност, които имали славянски външен вид, в даден период от миналото извършили кацане в района, който по вида на растителността наподобявал тундра. А от друга част от личните й спомени може да получите представа за постепенната асимилация на извънземните в човешката общност.
- Интересно е, че вече сме срещали няколко случая, които показват, че може би вълните на заселване са настъпили по различно време, но най-вече в Северното полукълбо - отбелязва тази особеност Татяна Викторовна. - Например, част от регресантите описаха кацане в областта на сегашния, но навремето доста годен за живот Северен полюс, а други - кацане в полярните региони, но тогава, когато полюсът бил вече необитаем, а е била населена южната част на планетата.
Друго изненадващо в сеансите било, че мястото на извънземното пребиваване се възприема от по-голямата част от регресантите като роден дом, с топлота, любов и ярко изразено страдание от дългата принудителна раздяла. Понякога дори имало сълзи ...
- Връщането обратно в реалността е трудно за много хора, и ние започнахме да правим нещо под формата на психо-корекция с цел получателя правилно да разбере това, което е научил за себе си - казва Макарова. - Те трябваше да приемат настоящата действителност и да не се травмират със спомени от миналото ...
Според изследователите от Толиати използването на регресивен транс е един от най-перспективните методи на уфологическите изследвания.
По материали от esotericnews
сряда, 23 април 2014 г.
Земята не се върти около Слънцето
Ако мислите, че теорията за въртене на Земята около Слънцето е абсолютно доказан факт, то вие сте, за съжаление, в голяма заблуда. В тази теория има толкова много несъответствия, че тя отдавна се намира на същия рафт с теорията на Дарвин за произхода на човека от маймуната.
На някого е изгодно, хората да не знаят истината и тази измама, втълпявана още от детството, от училище, след това на човека, израснал в едно напълно погрешно възприемане на света. Най-невероятното е, че толкова много хора вярват, че Земята се върти около Слънцето, че те не е са състояние да възприемат реалността. Смехът им е информация, която ги прави подобни на пациентите в психиатрична болница.
Колко ужасно може да прозвучи за вас сега, информацията, че Слънцето се върти около Земята? Вероятно у вас би се случила емоционална драма, вътре във вас. Вашият мозък би отказал да го приеме. Но за да разберете точно, трябва да се окажете на Слънце, за да видите, че Земята се върти около него. Това е невъзможно да се направи, така че всичко, което съществува е теория и друга теория.
Дори космически кораб не може да ви помогне да разберете, какво около какво се върти. Защото там няма и не може да има космически причини, някои точки, по които можем да съдим за движението на нещо. Например, вие седите във влак, или обратното, срещу вас седи влак. И тук виждате движение. Кой се движи? Влакът срещу вас или вашия влак? Вие гледате земята надолу, и знаете, че се движи. Но в пространството това е невъзможно, там всичко се движи. И е невъзможно, не само да се разбере това, което се движи, но и това, което се движи наоколо.
Все повече и повече учени в наше време са дошли до заключението, че е налице съвместно движение на Слънцето и Земята, по отношение едно към друго. Това означава, че няма (а в действителност няма как да има) твърда концепция, че Земята се върти около Слънцето. За това, в момента, има два най-важни факти: съществуването на аналемите и уравнението на времето. Но всичко това излиза извън простите думи и разговорът тече на по-високо ниво. Така че ако искате да знаете повече за това, го изучавайте. Познаването на истината е много важно. Особено, че може да разклати мащаба на измамата, която царува наоколо.
На някого е изгодно, хората да не знаят истината и тази измама, втълпявана още от детството, от училище, след това на човека, израснал в едно напълно погрешно възприемане на света. Най-невероятното е, че толкова много хора вярват, че Земята се върти около Слънцето, че те не е са състояние да възприемат реалността. Смехът им е информация, която ги прави подобни на пациентите в психиатрична болница.
Колко ужасно може да прозвучи за вас сега, информацията, че Слънцето се върти около Земята? Вероятно у вас би се случила емоционална драма, вътре във вас. Вашият мозък би отказал да го приеме. Но за да разберете точно, трябва да се окажете на Слънце, за да видите, че Земята се върти около него. Това е невъзможно да се направи, така че всичко, което съществува е теория и друга теория.
Дори космически кораб не може да ви помогне да разберете, какво около какво се върти. Защото там няма и не може да има космически причини, някои точки, по които можем да съдим за движението на нещо. Например, вие седите във влак, или обратното, срещу вас седи влак. И тук виждате движение. Кой се движи? Влакът срещу вас или вашия влак? Вие гледате земята надолу, и знаете, че се движи. Но в пространството това е невъзможно, там всичко се движи. И е невъзможно, не само да се разбере това, което се движи, но и това, което се движи наоколо.
Все повече и повече учени в наше време са дошли до заключението, че е налице съвместно движение на Слънцето и Земята, по отношение едно към друго. Това означава, че няма (а в действителност няма как да има) твърда концепция, че Земята се върти около Слънцето. За това, в момента, има два най-важни факти: съществуването на аналемите и уравнението на времето. Но всичко това излиза извън простите думи и разговорът тече на по-високо ниво. Така че ако искате да знаете повече за това, го изучавайте. Познаването на истината е много важно. Особено, че може да разклати мащаба на измамата, която царува наоколо.
zahariada.blog.bg
четвъртък, 17 април 2014 г.
СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ РЕАЛНОСТИ
Защо
толкова упорито пресъздаваме една и съща реалност? Защо все се
захващаме с един и същи вид работа и постоянно се повтаряме? В този
безкраен океан от възможности, които съществуват около нас защо
постоянно пресъздаваме една и съща действителност?
На нас ни е внушено да вярваме, че външният свят е по-истински от нашия вътрешен свят. Новата научна парадигма ни казва точно обратното - тя ни учи, че това, което става вътре в нас, създава онова, което се случва вън от нас. Съществува една физическа реалност, която е абсолютно истинска и стабилна но тя се реализира, когато дойде в съприкосновение с друга физическа реалност.
Тази друга реалност, разбира се, може да сме ние, ние сме част от този свят, но това не е задължително. Например, би могъл случайно отнякъде да падне камък и да взаимодейства с тази неопределена маса като я трансформира по определен начин. В миналото е имало философи, които са казвали: "Виж сега, ще ритна този камък ако си ударя крака и ме заболи, значи камъкът е истински."
Но това е едно преживяване. Истинно е усещането на този човек за събитието. Научните опити са показали, че ако вземем един наблюдател и го свържем с електроди към компютърен скенер и му предложим да наблюдава определен обект и той се вгледа в него, тогава определени области от мозъка му се активизират. А след това, ако го помолим да затвори очи и да си представи този, същият обект, когато той си го представи мислено същите области от мозъка му отново се активират точно така, както когато наблюдава обекта с очите си.
Това накарало учените да се замислят и да си зададат следния въпрос:
Всъщност кой вижда? Мозъкът ли? Или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си или това, което виждаме с очите си? А истината е, че за мозъка няма разлика между това, което наблюдава и това, което си представя, защото и в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги.
На нас ни е внушено да вярваме, че външният свят е по-истински от нашия вътрешен свят. Новата научна парадигма ни казва точно обратното - тя ни учи, че това, което става вътре в нас, създава онова, което се случва вън от нас. Съществува една физическа реалност, която е абсолютно истинска и стабилна но тя се реализира, когато дойде в съприкосновение с друга физическа реалност.
Тази друга реалност, разбира се, може да сме ние, ние сме част от този свят, но това не е задължително. Например, би могъл случайно отнякъде да падне камък и да взаимодейства с тази неопределена маса като я трансформира по определен начин. В миналото е имало философи, които са казвали: "Виж сега, ще ритна този камък ако си ударя крака и ме заболи, значи камъкът е истински."
Но това е едно преживяване. Истинно е усещането на този човек за събитието. Научните опити са показали, че ако вземем един наблюдател и го свържем с електроди към компютърен скенер и му предложим да наблюдава определен обект и той се вгледа в него, тогава определени области от мозъка му се активизират. А след това, ако го помолим да затвори очи и да си представи този, същият обект, когато той си го представи мислено същите области от мозъка му отново се активират точно така, както когато наблюдава обекта с очите си.
Това накарало учените да се замислят и да си зададат следния въпрос:
Всъщност кой вижда? Мозъкът ли? Или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си или това, което виждаме с очите си? А истината е, че за мозъка няма разлика между това, което наблюдава и това, което си представя, защото и в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги.
What the Bleep Do We Know!?
неделя, 13 април 2014 г.
Най-добрият начин за разрушаване на Системата е да се изгради нещо ново
Революционери: Най-добрият начин да се разруши Системата е да се построи нещо ново
Източник 9.02.2012
Заради възмутителната несправедливост, която е част от съществуващата система, гневни тълпи, лишени от правата на протестиращи, тласка голяма част от света към ръба на световна революция. Разбира се, това е страхотно, когато хората търсят по-голямо единство в опозицията към деструктивния характер на системата.
Въпреки това, идеята, че обществото, излизайки по улиците, някога ще застави укрепените по света корпоративни държави, да се подчинят на волята им, е далеч от истината. Дори ако протестите ескалират в насилие бунтове като гръцките, желязната хватка няма да се отслаби. На практика, както показва историята, тя просто ще ги стисне още по-здраво.
Освен това, всички тези, които търсят системни решения, изглежда, правят това с добри намерения и предлагане на идеи, които са достойни за всякаква похвала. Но колкото повече осъзнаваме, че архитектите и бенефициентите на системата не искат да се променят, толкова повече осъзнаваме, че дори безспорни решения никога няма да получат въплъщението, тъй като те ще бъдат приспособявани към потребностите и нуждите на надзорните органи. Поради тази причина, така наречените колективни решения, наложени от съществуващата система за контрол, са малко вероятно в полза на обществото като цяло, дори ако изглежда, че на крепостните селяни са предложени повече от трохи от масата на господаря.
Човек остава с усещането, че борбата със системата изразходва океан от енергия, което е равносилно на плуване срещу течението.
Какво ще стане, ако всеки от нас съсредоточи силите си, да го кажем образно, за да изгради свой собствен сал за да плува срещу течението? Какво ще стане, ако всеки вземе свое конструктивно решение? И какво би се случило, ако всеки спре да протестира за да иска нещо, а вместо това сам да започне да прави промени?
Аз не говоря за такива решения, като подготовка на петиция или законодателен акт или да събира подписи, за да оказва влияние върху правителството. Това е перфектен пример на опити да плува срещу течението. Дори и ако са успешни, те ще се използват само чрез държавните инструменти за принуда, за да налагане на вашите идеи в обществото, които никога няма да заработят, без значение колко чудесен вид са имали, не могат да бъдат колективно решение.
Аз говоря за системен проблем, който ще предизвика у вас максимума от ентусиазъм за да установите за себе си промените, които трябва да направите в личния си живот, за да определите границите на своя принос за решаването на проблема, и в същото време да намерите осезаема алтернатива, изцяло приложима към вашите сили. В идеалния случай, това ще бъде алтернатива, пазарно-ориентирана, за да ви осигури средства за живот, откривайки в същото време тези промени, които искате да видите в света.
Например, ако сте горещ привърженик на "чиста" енергия като част от решението, не си губете времето в митинги срещу "мръсната" енергия. Фокусирайте се върху това, което можете да направите в собствения си живот. Ограничете консумацията на "мръсна" енергия, монтирайте за вашите домашни нужди слънчеви панели, направете си блог, или открийте работа в областта на алтернативните енергийни източници, организирайте се в местен съюз, за да направите средата "по-чиста" и самодостатъчна, или всичко по-горе заедно.
Ако достатъчно хора вземат инициативата за техните собствени условия, разнообразието на техните действия ще унищожи съществуващата енергийна парадигма много по-бързо, отколкото чрез постоянно стоене с плакати и викове против ядрената енергетика, петролните картели, или за по-безопасни условия на труд на миньорите.
Или, ако сте срещу корпоративното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост, не губете цялото си време да просвещавате хората за злините на тази система, а направете промяната за себе си и помагайте на другите да направят същото. Произвеждайте своя собствена храна и я споделяйте с местнто общество, или просто я купувайте директно от местни фермери. Провеждайте обучителни семинари за органични храни, или подобрени методи в селското стопанство. С други думи, впрегнете цялата налична енергия, за да се извлече полза от производство на лични цели и решения, които ще разцъфтят навсякъде около вас.
По принцип, ако всеки от нас се откаже от горивото, с което храним преизподнята, огънят сам ще изгасне. В същото време, ние ще придобием пълнота на нашето съществуване, внедрявайки в живота нашия стремеж за реални подобрения в себе си и общото благо на обществото.
Ако всеки от нас прави това, в което вярва и колкото по-страстно е увлечен, а не по принуда, нищо не може да спре ентропията на промяна. Няма да има нито едно послание, което може да бъде избрано, или законопроект, който ще бъде написан за последващото спиране на неговото развитие, или определена група от протестиращи, чието значение може да бъде сведено до минимум. Съвкупното тегло на колективната енергия на хората, които създават на много места нещо ново, ще погребе старата прогнила система под нейните собствени развалини. Няма нужда от преизпълнени с омраза лозунги. Не е нужно да се руши. Насилие не се изисква.
Време е ние самите да станем променители.
zahariada.blog.bg
Човешките тела : ментално, каузално, будическо, атманично
Ментално тяло
Мислене, промяна на мисловните образи, обмисляне на това, което се случва. Умът в общи линии е нужен, за да осмислим събитията, да намираме решения за каузалните мъртви зони, за създаване на почва за бъдещи събития (чрез поток на Козирога). Менталното тяло е много гъвкаво и следователно събитието може да се тълкува от различни гледни точки, като се използват различни модели, символни системи, които могат да доведат до съществени различия в констатациите (например, различни хора, попадали в сходна ситуация, понякога правят противоположни заключения) и осигурява по-голяма възможност за всички видове измами и самозаблуда.
На по-високо ниво на отработка човек развива набор от модели на интерпретация на събития, които му позволяват постоянно да е в ритъма на пулса, т.е. чрез потока на събитията той може да следи за своите ценности, да определя тенденциите и да намери отговори на свои въпроси. Така, спускайки се надолу по стълбата, по знаци и сигнали може да разбере предварително в кои магазини си струва да отиде на пазар днес и в кои - не. В основите на тази система са народните суеверия (черна котка пресече пътя, виждате паяк и т.н.). По-напредналите версии - гадание с карти таро или руни, работа с радиестезично махало.
Каузалният план е по-ефирен от менталния и следователно моделирането, осмислянето, планирането на всяко събитие случва с някаква степен на огрубяване. При планиране на големи проекти, разработки, по пътя на изпълнението им изникват неточности, изненади, дори съществени различия, поради което са се появили различни методологии, при които процесът на планиране и анализ на резултатите е разделен на малки етапи, за да не се увеличат грешките на менталното моделиране, с което да застрашат целия проект.
Не е необходимо менталните модели да са логични и взаимосвързани, преди всичко те трябва да позволяват на човек да реши своите събитийни трудности (така кардиологът по кардиограмата ще определи, че човек има проблеми със сърцето, а селската знахарка може да види това като жаба в човешкото тяло, която няма й попречи да препоръча билкова отвара и да даде подходящи препоръки за подобряване на здравето).
Желателно е менталните модели постепенно да еволюират, рафинират, коригират, за да се отговори на предизвикателствата, породени от живота, в противен случай може да възникне задръстване на даден етап и на човека ще бъде по-трудно и по-трудно докато се удря в стереотипите на ограничената умствена рамка, които могат постепенно да преминат към нивото на ценности и да започнат да влияят на хода на събитията (например обобщението: "Всички мъже са кочове", което в някакъв момент в живота на едно момиче е помогнало в решаването на проблемите, но сега, когато тя иска да създаде добро семейство би било полезно да разсее този стереотип), или стереотипните реакции не дават възможност адекватно да тълкуваме това, което се случва и съответно да се търси решение, изход (например, преди е било достатъчно да си мисля, че хората са лоши, но сега, когато броят на атаките е завишен и силата им се увеличава, трябва да започнеш да мислиш по-дълбоко, по посока на това, което можеш да направиш, да намериш начин, да не спираш на повърхностен отговор).
Много важен момент - че човек си мисли нещо, което често е слабо свързано с това, което прави: произходящите събития са генерирани от ценностите, а действията са причинени от давлението на каузалния поток, така че, не рядко думите са в противоречие с делата. Например, човек може да мисли, че пушенето е вредно, но продължава да пуши, защото пушенето за него е някаква ценност (вероятно неосъзнавана).
Ето защо, без значение колко много книги за планирането е прочел човек, той редовно ще закъснява, ако не се формира ценноста да бъде в крак с времето.
Каузално тяло
Потокът от събития, действия, актове, цели, внимание. Събитието е това, което парите могат да купят (не на голяма цена). Ценността (будическо ниво) се различава от стойността (каузално ниво) с това че : първо - е някакъв капитал, който се натрупва достатъчно за дълъг период от време (силно приятелство, знания и умения, социален статус, качество на характера, клиентска база, здраво тяло), второ - е еднократно събитие (среща с човек, изпит, джогинг в парка, закупуване на сладкиши). Вътрешната проява на каузалното тяло е веригата от събития в съзнанието на човек.
Силата на въображението определя реализационната власт (намерение) - способността да образува поток от събития (напр. изпълнение на желанията, удачното стечение на обстоятелства). Събитията, породени от фалшиви ценности - не са интересни на хората. Каузалните вампири - това са провокатори, изяждащи личното време.
Ако целта не е санкционирана от будическото тяло, нейното постижение може да доведе до големи проблеми за човека. Можете да се пренапрягате, "тласкате", да постигнете нещо чрез сила, но ако целта е наложена, а не идва от душата (будическо и атманично тяло), това и в бъдеще ще донесе много неприятности и човекът ще губи повече от това, което е получил. Например абитурент в съответствие с внушението, че в технически ВУЗ ще е добре да се учи (или да стане счетоводител, икономист, борсов маг ...), с голям труд постъпва там. Но в края на краищата не изкарва докрай обучението и една година по-късно отива в армията, или с цената на изключителни усилия и родителската помощ все пак завършва своето образование, получава диплома. Но професията е отблъскваща, няма познания, няма умения. И смисъл от такъв специалист също няма. Въпреки, че душата му го зовяла за Художествената академия, много му харесваше да рисува ... Но ето - получава огризки! Излиза, че е нужно да получиш професия. И да водиш скучно съществуване, от понеделник да чакаш уикенда, за да си починеш и поне малко да отпуснеш каишката си. В някои варианти, особено нехармонични, каузалното и будическото тела започват да отиват извън рамките на атманичното - струпват се разрушителни и сериозни проблеми и започна процес на прекратяване на настоящата инкарнация - човек тежко заболява или си отива от живота по някакъв друг начин, ако не се преустрои радикално. Така, понякога след сериозна операция, заболяване, злополука човек става напълно различен, изхвърля люспите, приоритетите се променят и животът продължава.
Скок може да бъде направен върху каузалната енергия, но този процес постоянно нараства - към будическата, т.е. устойчивия резултат осигурява преработката на човешките ценности. За стабилно движение по избраната пътека е необходима ценност, която постоянно осигурява енергия за действие.
Будическо тяло
Система от ценности, етика, основната картина на света, морал. Психология. Ценностите биват същностни (екзистенциални, истински) - тези, които наистина докосват човека, представляват основната част от съдържанието на живота, осигуряват енергия за преодоляване на етапа на житейския си път, и симулативни - ценности, които са само номинални, от които дълбините на човешката душа не се интересува (има израз "ценност на думи ", но в действителност се проявяват истинските ценности). Системата на ценностите генерира поток от събития (каузалното тяло), дългосрочните тенденции,определят се основни етапи на човешкия живот.
При всяка смяна на ценностите се променя и начина на живот, хода на събитията, както външни, така и вътрешни. Ако нещо се случи в противоречие с декларираните ценности, това означава, че има скрити ценности и те са антагонистични на обявените (които може да се окажат номинални, т.е. само на думи) и за регулиране потока от събития е необходимо да се работи с будическото тяло. Занимания "за душата" - занимания, които се контролират от будическото тяло са истинската ценност, поради това се освобождава енергия за тяхното изпълнение и човекът може дни и месеци с интерес да се занимава целенасочено с нещо. Енергията престава да действа, когато човек започва да решава поставените задачи не по съвест, да насочва енергията за други цели, или проблемът е решен и е нужно да се премине към друг. В този момент може да се случат всякакви събития, които са сигнали, че трябва да започне промяна на курса, постепенно преустройство, с всеки път сигналите като правило стават по-силни и по-строги.
Атманично тяло
Основната програма на развитието на човека в сегашната инкарнация, мисията, която определя пространството на допустимите ценности, принципи и насоки (будическо тяло). Усеща се като някаква мисия, в която човек живее съзнателно, разбира смисъла на живота.
Идеалите биват истински - тези, които дават вътрешния, дълбок ентусиазъм, решителност, увереност и основната част от енергията, разпределяща се по низходящите тела, и бутафорни – обещаващи нещо веднага след завършека на мисията, но не даващи нищо за нейното изпълнение.
Мислене, промяна на мисловните образи, обмисляне на това, което се случва. Умът в общи линии е нужен, за да осмислим събитията, да намираме решения за каузалните мъртви зони, за създаване на почва за бъдещи събития (чрез поток на Козирога). Менталното тяло е много гъвкаво и следователно събитието може да се тълкува от различни гледни точки, като се използват различни модели, символни системи, които могат да доведат до съществени различия в констатациите (например, различни хора, попадали в сходна ситуация, понякога правят противоположни заключения) и осигурява по-голяма възможност за всички видове измами и самозаблуда.
На по-високо ниво на отработка човек развива набор от модели на интерпретация на събития, които му позволяват постоянно да е в ритъма на пулса, т.е. чрез потока на събитията той може да следи за своите ценности, да определя тенденциите и да намери отговори на свои въпроси. Така, спускайки се надолу по стълбата, по знаци и сигнали може да разбере предварително в кои магазини си струва да отиде на пазар днес и в кои - не. В основите на тази система са народните суеверия (черна котка пресече пътя, виждате паяк и т.н.). По-напредналите версии - гадание с карти таро или руни, работа с радиестезично махало.
Каузалният план е по-ефирен от менталния и следователно моделирането, осмислянето, планирането на всяко събитие случва с някаква степен на огрубяване. При планиране на големи проекти, разработки, по пътя на изпълнението им изникват неточности, изненади, дори съществени различия, поради което са се появили различни методологии, при които процесът на планиране и анализ на резултатите е разделен на малки етапи, за да не се увеличат грешките на менталното моделиране, с което да застрашат целия проект.
Не е необходимо менталните модели да са логични и взаимосвързани, преди всичко те трябва да позволяват на човек да реши своите събитийни трудности (така кардиологът по кардиограмата ще определи, че човек има проблеми със сърцето, а селската знахарка може да види това като жаба в човешкото тяло, която няма й попречи да препоръча билкова отвара и да даде подходящи препоръки за подобряване на здравето).
Желателно е менталните модели постепенно да еволюират, рафинират, коригират, за да се отговори на предизвикателствата, породени от живота, в противен случай може да възникне задръстване на даден етап и на човека ще бъде по-трудно и по-трудно докато се удря в стереотипите на ограничената умствена рамка, които могат постепенно да преминат към нивото на ценности и да започнат да влияят на хода на събитията (например обобщението: "Всички мъже са кочове", което в някакъв момент в живота на едно момиче е помогнало в решаването на проблемите, но сега, когато тя иска да създаде добро семейство би било полезно да разсее този стереотип), или стереотипните реакции не дават възможност адекватно да тълкуваме това, което се случва и съответно да се търси решение, изход (например, преди е било достатъчно да си мисля, че хората са лоши, но сега, когато броят на атаките е завишен и силата им се увеличава, трябва да започнеш да мислиш по-дълбоко, по посока на това, което можеш да направиш, да намериш начин, да не спираш на повърхностен отговор).
Много важен момент - че човек си мисли нещо, което често е слабо свързано с това, което прави: произходящите събития са генерирани от ценностите, а действията са причинени от давлението на каузалния поток, така че, не рядко думите са в противоречие с делата. Например, човек може да мисли, че пушенето е вредно, но продължава да пуши, защото пушенето за него е някаква ценност (вероятно неосъзнавана).
Ето защо, без значение колко много книги за планирането е прочел човек, той редовно ще закъснява, ако не се формира ценноста да бъде в крак с времето.
Каузално тяло
Потокът от събития, действия, актове, цели, внимание. Събитието е това, което парите могат да купят (не на голяма цена). Ценността (будическо ниво) се различава от стойността (каузално ниво) с това че : първо - е някакъв капитал, който се натрупва достатъчно за дълъг период от време (силно приятелство, знания и умения, социален статус, качество на характера, клиентска база, здраво тяло), второ - е еднократно събитие (среща с човек, изпит, джогинг в парка, закупуване на сладкиши). Вътрешната проява на каузалното тяло е веригата от събития в съзнанието на човек.
Силата на въображението определя реализационната власт (намерение) - способността да образува поток от събития (напр. изпълнение на желанията, удачното стечение на обстоятелства). Събитията, породени от фалшиви ценности - не са интересни на хората. Каузалните вампири - това са провокатори, изяждащи личното време.
Ако целта не е санкционирана от будическото тяло, нейното постижение може да доведе до големи проблеми за човека. Можете да се пренапрягате, "тласкате", да постигнете нещо чрез сила, но ако целта е наложена, а не идва от душата (будическо и атманично тяло), това и в бъдеще ще донесе много неприятности и човекът ще губи повече от това, което е получил. Например абитурент в съответствие с внушението, че в технически ВУЗ ще е добре да се учи (или да стане счетоводител, икономист, борсов маг ...), с голям труд постъпва там. Но в края на краищата не изкарва докрай обучението и една година по-късно отива в армията, или с цената на изключителни усилия и родителската помощ все пак завършва своето образование, получава диплома. Но професията е отблъскваща, няма познания, няма умения. И смисъл от такъв специалист също няма. Въпреки, че душата му го зовяла за Художествената академия, много му харесваше да рисува ... Но ето - получава огризки! Излиза, че е нужно да получиш професия. И да водиш скучно съществуване, от понеделник да чакаш уикенда, за да си починеш и поне малко да отпуснеш каишката си. В някои варианти, особено нехармонични, каузалното и будическото тела започват да отиват извън рамките на атманичното - струпват се разрушителни и сериозни проблеми и започна процес на прекратяване на настоящата инкарнация - човек тежко заболява или си отива от живота по някакъв друг начин, ако не се преустрои радикално. Така, понякога след сериозна операция, заболяване, злополука човек става напълно различен, изхвърля люспите, приоритетите се променят и животът продължава.
Скок може да бъде направен върху каузалната енергия, но този процес постоянно нараства - към будическата, т.е. устойчивия резултат осигурява преработката на човешките ценности. За стабилно движение по избраната пътека е необходима ценност, която постоянно осигурява енергия за действие.
Будическо тяло
Система от ценности, етика, основната картина на света, морал. Психология. Ценностите биват същностни (екзистенциални, истински) - тези, които наистина докосват човека, представляват основната част от съдържанието на живота, осигуряват енергия за преодоляване на етапа на житейския си път, и симулативни - ценности, които са само номинални, от които дълбините на човешката душа не се интересува (има израз "ценност на думи ", но в действителност се проявяват истинските ценности). Системата на ценностите генерира поток от събития (каузалното тяло), дългосрочните тенденции,определят се основни етапи на човешкия живот.
При всяка смяна на ценностите се променя и начина на живот, хода на събитията, както външни, така и вътрешни. Ако нещо се случи в противоречие с декларираните ценности, това означава, че има скрити ценности и те са антагонистични на обявените (които може да се окажат номинални, т.е. само на думи) и за регулиране потока от събития е необходимо да се работи с будическото тяло. Занимания "за душата" - занимания, които се контролират от будическото тяло са истинската ценност, поради това се освобождава енергия за тяхното изпълнение и човекът може дни и месеци с интерес да се занимава целенасочено с нещо. Енергията престава да действа, когато човек започва да решава поставените задачи не по съвест, да насочва енергията за други цели, или проблемът е решен и е нужно да се премине към друг. В този момент може да се случат всякакви събития, които са сигнали, че трябва да започне промяна на курса, постепенно преустройство, с всеки път сигналите като правило стават по-силни и по-строги.
Атманично тяло
Основната програма на развитието на човека в сегашната инкарнация, мисията, която определя пространството на допустимите ценности, принципи и насоки (будическо тяло). Усеща се като някаква мисия, в която човек живее съзнателно, разбира смисъла на живота.
Идеалите биват истински - тези, които дават вътрешния, дълбок ентусиазъм, решителност, увереност и основната част от енергията, разпределяща се по низходящите тела, и бутафорни – обещаващи нещо веднага след завършека на мисията, но не даващи нищо за нейното изпълнение.
четвъртък, 3 април 2014 г.
Човешките тела : физическо, етерно, астрално
Човекът се състои не само от
физическото тяло, но и от етерно, астрално, ментално,
причинно-следствено, будическо и атманично, които се намират на
съответните планове. Между всяка двойка тела има канали, по които тече
енергийна информация. В естествено състояние на организма комуникацията е
основно чрез ключови канали, свързващи съседните тела. Това са каналите
на Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец,
Козирог, Водолей и Риби.
По-нискостоящите тела служат за разрешаване на безизходицата на висшестоящите. Например , човек започва да мисли ( ментално тяло ) , защо той не успява да направи нещо ( причинно-следствен план ). Висшестоящите задават контурите на нискостоящите (семената на бъдещата медитация ), а нискостоящите създават за висшестоящите почва за израстване. Моделът е взет от книгите на Авесалом Подводни.
Физическо тяло
Най-плътната обвивка на човека. Върху физическото тяло се проектират и се проявяват във времето промените, настъпили във висшестоящите тела (проблемите, които са видими на етерното ниво, постепенно, ако не се промени ситуацията може да се появят върху физическото като заболявания, мускулни схващания, които нарушават потока на кръвта в тялото, намалявайки достъпа и към различните органи. Също така, може да се види връзката между мисли, действия, емоции, етиката на човека и това, което се случва с физическото тяло. Така психосоматиката разглежда и изследва взаимовръзката между нарушенията в работата на човешката психика и от какво започва да боледува физическото тяло. Има ситуации, в които външността на човека се променя бързо с преживяването на кризи, стрес.
Жертвено тяло - няма къде по-нататък да се трупат нерешените проблеми, така че тук се проявява всичко, което не е решено във висшестоящите тела.
В този дух, за да се възстанови напълно организма, трябва да се занимаваме не само с физическото тяло (например да направим операция), а да се съсредоточим предимно върху висшестоящите - да осъзнаем какви мисли и емоции са потиснати, какви постъпки и ценности трябва да се коригират, да разберем мисията си, призванието, какви блокажи да отстраним.
Етерно тяло
Това е матрица, по която се "построява" физическото тяло. Неговата енергия се възприема като жизненоважна, тонус, физическа сила.
За да почувствате ефирната енергия потъркайте затоплените си ръце, а след това започнете бавно да ги свивате и разпускате - ще почувствате някаква еластичност, топка. Етерно тяло има също и у предметите. Ако ефирната енергия е приятна, то до човека или предмета ти се иска да се докоснеш, задържиш, погалиш.
A парцаливия, опърпан вид, слабостта, падането на предмети от ръцете е сигнал за недостатък на етерна енергия. Нивото на етерна енергия може да се попълва, например чрез храна (и тук е важно да се слушат желанията на своето етерно тяло, то ще каже кои продукти е по-добре да се купуват, какво да се яде, колко енергия е необходима), от околната среда ( излет сред природата) или по време на триене на мускулите и ставите. Така, направил сутрешна гимнастика, човек е преобразувал енергията на движение на тялото в етерна, вече има жизненост и заряд. Движенията първо се изготвят в етерното тяло (например, по време на танца по тялото преминава вълна) и ако подготовката е преминала лошо, движенията изглеждат неугледни, неестествени, има и повишен риск от травми за физическото тяло. Обикновено при покупка вещта е наситена ефирно, хваща окото, но с течение на времето, ако отношението към нея е небрежно, тя избледнява, разваля се, разкъсва се, превръща се в унил парцал.
Като експеримент, можете да си купите някаква добра вещ, да я помачкате и да я захвърлите някъде далеч в продължение на няколко дни. Вещта бързо ще загуби своя "първоначален вид". Обратното се случва, ако й обърнем внимание, изгладим я, окачим я както трябва и правим всичко с любов - вещта направо оживява пред очите ни, ще бъде като нова.
Човек с добро етерно и астрално тяло привлича вниманието, дори ако е трудно да се определи като красив или красива. Такъв човек свети, очите горят, изглежда свеж и весел. Когато етерната енергия е изчерпана му е нужна почивка, човекът става муден, слаб, тромав, може да започне да се препъва и пада, да изпуска предмети, нарушена координация. Продължителният недостиг на етерна енергия може постепенно да се превърне в най-различни заболявания на физическото тяло.
Има етеричен вампиризъм, например, когато един човек сваля етерната енергия от предмета, тя се затъмнява, гасне, не ти се иска да го държиш в ръцете, затова по-добре да не давате особено личните ценни вещи на никого ( понеже така предмета може да започне да се усеща като "не свой").
Астрално тяло
В това тяло ние изживяваме нашите емоции. Емоциите не възникват от само себе си - те са резултат от отработването на енергията, слизаща от менталното тяло. И тук има много важно нещо - не събитието само по себе си предизвиква емоции, а менталното му тълкуване. Т.е.човек се радва или ядосва в резултат на оценката, направена в менталното тяло , а не в резултат на някакво събитие. Хората често потискат емоциите си, изместват ги, не си позволяват да ги изживеят (пример - хлапето, което не може да убеди родителите си да се купи дадена играчка се разстройва, плаче и десет минути по-късно той играе така, сякаш нищо не се е случило. Енергията на емоциите ако бъде изживяна, след известно време цялата изсъхва, изчезва), като в същото време те създават отрицателна почва за ментална медитация (какви мисли предизвиква агресивния или тъжен ум) и също отравят етерното тяло - там се формират различни патологии, стрес, нарушава се притока на енергия и след известно време това може да доведе до увреждане на физическото тяло.
В телесно ориентирана терапия се работи чрез физическото тяло със застоялата енергия (етерен план), следват емоцията (астрален), мислите (ментален) и събитията (причинно-следствен или каузален), които са довели до потискане. Този процес протича както съзнателно, така и несъзнателно. Добър резултат - когато човек по този начин стига до нивото на ценностите (будически план) и се направи някакво преструктуриране, за да няма повече такива събития, мисли и по-нататъшна верига от потискане. Поради това е важно не само да се освободят от стреса области от тялото, но също така и да се извърши психологическа работа над себе си. Следва да се отбележи, че човек потиска не само емоциите, но също така и процеса на мисълта, който може да доведе до нежелани заключения. Тогава процесът е избутан от съзнанието и отива на астрално ниво, което се проявява в гняв, агресия, неразбираеми и "безпричинни" емоционални изблици.
Например, един човек вътрешно разбира, че работата му вече не е интересна, но не иска да го признае за себе си и тогава и общия фон на живота му може да бъде тъжен, макар и да "има всичко" и "да трябва да е щастлив".
Следва
По-нискостоящите тела служат за разрешаване на безизходицата на висшестоящите. Например , човек започва да мисли ( ментално тяло ) , защо той не успява да направи нещо ( причинно-следствен план ). Висшестоящите задават контурите на нискостоящите (семената на бъдещата медитация ), а нискостоящите създават за висшестоящите почва за израстване. Моделът е взет от книгите на Авесалом Подводни.
Физическо тяло
Най-плътната обвивка на човека. Върху физическото тяло се проектират и се проявяват във времето промените, настъпили във висшестоящите тела (проблемите, които са видими на етерното ниво, постепенно, ако не се промени ситуацията може да се появят върху физическото като заболявания, мускулни схващания, които нарушават потока на кръвта в тялото, намалявайки достъпа и към различните органи. Също така, може да се види връзката между мисли, действия, емоции, етиката на човека и това, което се случва с физическото тяло. Така психосоматиката разглежда и изследва взаимовръзката между нарушенията в работата на човешката психика и от какво започва да боледува физическото тяло. Има ситуации, в които външността на човека се променя бързо с преживяването на кризи, стрес.
Жертвено тяло - няма къде по-нататък да се трупат нерешените проблеми, така че тук се проявява всичко, което не е решено във висшестоящите тела.
В този дух, за да се възстанови напълно организма, трябва да се занимаваме не само с физическото тяло (например да направим операция), а да се съсредоточим предимно върху висшестоящите - да осъзнаем какви мисли и емоции са потиснати, какви постъпки и ценности трябва да се коригират, да разберем мисията си, призванието, какви блокажи да отстраним.
Етерно тяло
Това е матрица, по която се "построява" физическото тяло. Неговата енергия се възприема като жизненоважна, тонус, физическа сила.
За да почувствате ефирната енергия потъркайте затоплените си ръце, а след това започнете бавно да ги свивате и разпускате - ще почувствате някаква еластичност, топка. Етерно тяло има също и у предметите. Ако ефирната енергия е приятна, то до човека или предмета ти се иска да се докоснеш, задържиш, погалиш.
A парцаливия, опърпан вид, слабостта, падането на предмети от ръцете е сигнал за недостатък на етерна енергия. Нивото на етерна енергия може да се попълва, например чрез храна (и тук е важно да се слушат желанията на своето етерно тяло, то ще каже кои продукти е по-добре да се купуват, какво да се яде, колко енергия е необходима), от околната среда ( излет сред природата) или по време на триене на мускулите и ставите. Така, направил сутрешна гимнастика, човек е преобразувал енергията на движение на тялото в етерна, вече има жизненост и заряд. Движенията първо се изготвят в етерното тяло (например, по време на танца по тялото преминава вълна) и ако подготовката е преминала лошо, движенията изглеждат неугледни, неестествени, има и повишен риск от травми за физическото тяло. Обикновено при покупка вещта е наситена ефирно, хваща окото, но с течение на времето, ако отношението към нея е небрежно, тя избледнява, разваля се, разкъсва се, превръща се в унил парцал.
Като експеримент, можете да си купите някаква добра вещ, да я помачкате и да я захвърлите някъде далеч в продължение на няколко дни. Вещта бързо ще загуби своя "първоначален вид". Обратното се случва, ако й обърнем внимание, изгладим я, окачим я както трябва и правим всичко с любов - вещта направо оживява пред очите ни, ще бъде като нова.
Човек с добро етерно и астрално тяло привлича вниманието, дори ако е трудно да се определи като красив или красива. Такъв човек свети, очите горят, изглежда свеж и весел. Когато етерната енергия е изчерпана му е нужна почивка, човекът става муден, слаб, тромав, може да започне да се препъва и пада, да изпуска предмети, нарушена координация. Продължителният недостиг на етерна енергия може постепенно да се превърне в най-различни заболявания на физическото тяло.
Има етеричен вампиризъм, например, когато един човек сваля етерната енергия от предмета, тя се затъмнява, гасне, не ти се иска да го държиш в ръцете, затова по-добре да не давате особено личните ценни вещи на никого ( понеже така предмета може да започне да се усеща като "не свой").
Астрално тяло
В това тяло ние изживяваме нашите емоции. Емоциите не възникват от само себе си - те са резултат от отработването на енергията, слизаща от менталното тяло. И тук има много важно нещо - не събитието само по себе си предизвиква емоции, а менталното му тълкуване. Т.е.човек се радва или ядосва в резултат на оценката, направена в менталното тяло , а не в резултат на някакво събитие. Хората често потискат емоциите си, изместват ги, не си позволяват да ги изживеят (пример - хлапето, което не може да убеди родителите си да се купи дадена играчка се разстройва, плаче и десет минути по-късно той играе така, сякаш нищо не се е случило. Енергията на емоциите ако бъде изживяна, след известно време цялата изсъхва, изчезва), като в същото време те създават отрицателна почва за ментална медитация (какви мисли предизвиква агресивния или тъжен ум) и също отравят етерното тяло - там се формират различни патологии, стрес, нарушава се притока на енергия и след известно време това може да доведе до увреждане на физическото тяло.
В телесно ориентирана терапия се работи чрез физическото тяло със застоялата енергия (етерен план), следват емоцията (астрален), мислите (ментален) и събитията (причинно-следствен или каузален), които са довели до потискане. Този процес протича както съзнателно, така и несъзнателно. Добър резултат - когато човек по този начин стига до нивото на ценностите (будически план) и се направи някакво преструктуриране, за да няма повече такива събития, мисли и по-нататъшна верига от потискане. Поради това е важно не само да се освободят от стреса области от тялото, но също така и да се извърши психологическа работа над себе си. Следва да се отбележи, че човек потиска не само емоциите, но също така и процеса на мисълта, който може да доведе до нежелани заключения. Тогава процесът е избутан от съзнанието и отива на астрално ниво, което се проявява в гняв, агресия, неразбираеми и "безпричинни" емоционални изблици.
Например, един човек вътрешно разбира, че работата му вече не е интересна, но не иска да го признае за себе си и тогава и общия фон на живота му може да бъде тъжен, макар и да "има всичко" и "да трябва да е щастлив".
Следва
Абонамент за:
Публикации (Atom)