Написани са стотици биографии на Адолф Хитлер, неговата съдба е занимавала различни историци, и все пак в живота на Хитлер има много тайни. Пример? Моля! Факт е, че аз многократно се сблъсквах с предположенията, че фюрерът е един истински медиум. Все пак, доста време заделях настрана тези предположения като не особено достоверни. Е, явно е време да се върна към тях.
Медиум или екстрасенс - това е човек с подчертано парапсихични способности, включително способността да предвижда. За това, че фюрера е имал такава способност има сериозни доказателства, включително и тези, които са подкрепени от реални исторически факти. Именно заради това сатанистите са го видeли като този, който трябва да се превърне в олицетворение на Антихриста на Земята.
Първа история. Веднъж, по време на Първата световна война, група войници се установяват за обяд в един от окопите на първа линия. Изведнъж един от войниците чува глас, който му заповядал да се изправи и да се отдалечи. Гласът прозвучал като обикновена военна команда на началството и войникът се подчинил механично. Той се отдалечил от останалите на 50 метра и изведнъж е поискал да се върне, но в този момент право в групата на обядващите войници се приземил снаряд. Всички са убити от прякото попадение. Войникът, който оцелява, се е казвал Адолф Хитлер. Потвърждение на това, което се е случило там има както в спомените на Хитлер, така и във военната записка, посветена на тази история.
Случаи втори и трети, наречени "Неуспешни опити за убийство на Хитлер". 1939 г., 9 Ноември - членове на нацистката организация "Стари бойци" се събрали в бирария в Мюнхен, Германия, за да отбележат 16-та годишнина от мюнхенския "Бирен пуч". Скоро се появил и фюрера, и веднага започнал речта си. Речта на Хитлер се излъчва на живо в цяла Европа. Отначало всичко вървяло както обикновено - обявено е кратко резюме на блицкрига в Полша и е отдадена почит на загиналите през 1923 година. Цялата реч е била сведена до факта, че всеки истински националсоциалист трябва да бъде готов да жертва живота си в името на партийните цели.
Краят на речта по някаква причина е бил претупан, сякаш прекъсната на половината дума. Фюрерът, изменяйки на навика си да остане след официалната част на дружеско общуване с приближените си, казал довиждане и си тръгнал много по-рано от очакваното. Часовникът е показвал девет без три минути вечерта, а след 12 минути в кръчмата станала експлозия. Бомбата избухнала точно зад подиума, където току-що бил говорил Хитлер. Цялата стая станала в руини, убити са седем от "старите бойци", 63 са били тежко ранени. Като резултат фюрерът на германския народ напуснал залата само няколко минути преди да я посети смъртта.
Провалил се и опита за убийство на Хитлер, предприет през февруари 1945. Планиран е от Алберт Шпеер, министър на въоръжението и архитект на личния подземен бункер на Хитлер в Берлин. Шпеер лично проектирал бункера, включвайки жизненоважен компонент - вентилационна система, чиито изход на повърхността е надеждно маскиран, но е достъпен за Шпеер.
Планът на Шпеер бил през вентилацията да се пусне в бункера токсичен газ. Когато са направени всички необходими приготовления - намерени газ и оборудване, Шпеер установява, че по заповед на фюрера вентилационната тръба е удължена с тръба от 12 фута и до нея има въоръжено наблюдение. Шпеер е действал сам и не е посветил никого в плана си, така че е изключено предателството. Сработила ли е свръхестествената интуиция на фюрера? Или е нещо друго? За тази история сме научили от дневника на злочестия терорист Шпеер.
През втората половина на ХХ век психиатри, психолози, психоаналитици и психопатолози изследвали внимателно самоличността на фюрера във всичките и проявления. И става ясно на всички изследователи, че стандартния подход в рамките на науката не може да даде пълна картина за тази личност, защото извън границите са неговите явно нестандартни способности.
В "Преглед на парапсихологията" за 1975 г. е публикувана голяма статия на известния американски психиатър и парапсихолог Джон Eренвалд. Статията се нарича "Хитлер: Шаман, шизофреник, медиум?". Намерих в библиотеката фотокопия от списанието и с любопитство започнах да ги изучавам. Eренвалд, който на 9 ноември 1939 г. лично чува, а след това анализира речта на Хитлер, още в първите редове на статията си сравнява влиянието на фюрера върху германския народ с влиянието на шамана върху племето си.
С течение на времето Хитлер не само продължава да вярва в свръхестественото, но все повече и повече е убеден в истинността на собствените си интуитивни предчувствия. Особеният усет при комуникация с други хора, както и изключителната политическа проницателност на Хитлер неведнъж са смайвали дори най-близките му сътрудници. Някои моменти в поведението на Хитлер наистина са имали всички признаци на рационално мислене, но тяхната поразителна точност абсолютно не съответства на недисциплинирания му ум и хаотично образование. Eренвалд привежда и писмени доказателства за думите си. Така в дневника на един доста голям нацистки чиновник, който е присъствал на много от речите на Хитлер, се казва:
Фюрерът не е склонен да решава проблеми на интелектуално ниво. Той обръща вниманието си към нещо друго, през което време подсъзнанието му намира за него неопровержимо верни отговори. В решаващите моменти той е в ръцете на своя основен демон - интуицията. Това му дава безгранична увереност и презрение към реалността.
Психиката на фюрера е действала в противоречие със стандартната логика, отхвърляйки морала и всякаква възможност за последователно планиране. По този начин Хитлер, както е посочено в заключенията от статията на Eренвалд, се връща към архаичната си характер - черната магия, магьосничество и демонизъм.
Въпреки, че този вид твърдения за фюрера не са нови и ги е имало и преди Eренвалд.
Струва си да се повтори отново: Адолф Хитлер е медиум. Хората от нашата епоха, деформирани от материализма, могат да се объркат тотално от неговите странни действия. Посветените в окултните науки няма да бъдат изненадани. Това, което изглежда странно за лаиците е напълно ясно за посветения.
Тези думи са казани от френския писател Едуард Саби, който през 1939 г. издава в Париж книгата си "Хитлер и окултната сила". И разбира се, разплатата за прекалената приказливост идва веднага: Саби е арестуван и осъден на една година затвор за анти-германска пропаганда, а книгата по възможност е изтеглена от обращение. Второто издание на книгата на Саби излязло в края на 1945 г., озаглавено "Нацисткият тиранин и окултните сили". В нея Хитлер е представен като демон, който води потаен и неизвестен за другите хора живот - при това демон в истинския смисъл на думата.
От спомените на колеги войници на Хитлер по време на Първата световна война, той е ексцентричен, а неговите забележки са били неразбираеми и неприятни. В едно от писмените доказателства се казва: Ние едва успявахме да го изтърпим. Той беше сред нас като бяла врана. Седеше често, без да обръща никакво внимание на никого, потънал в мисли с главата си в ръце. После изведнъж скачаше и започваше да говори развълнувано за това, че ние сме обречени на неуспех, защото невидимите врагове на Германия са по-опасни от най-мощните оръжия на врага.
Но и след като станал фюрер, Хитлер остава същия странник - ако не и повече. Ето едно от наблюденията на неговата мания:
Хитлер стоял в стаята си, оглеждайки се с безнадежден поглед. "Това е той! Това е той, той дойде тук!"- казвал той. Устните му били бели, много пот се търкаляла по лицето му. Изведнъж, без никакъв смисъл той започва да произнася цифри, след това думи, откъслечни фрази - получила се странна комбинация ... Било ужасно. После млъквал, все още тихо движейки устните си. Тогава го разтрили, насилили го да пие. И изведнъж той изревал: "Там! Там! В ъгъла! Той е там!". Тропнал с крак по паркета и закрещял. Опитали да го успокоява ... Тогава той заспал за дълго време, а след това отново се проявил почти нормален и приемлив.
И такъв вид повече или по-малко надеждни доказателства има много сред личните документи на нацистите.
Автор: Ханс-Улрих фон Кранц
петък, 31 март 2017 г.
сряда, 29 март 2017 г.
Г. Сидоров: истинското разбиране за вселената може да даде само цялостното знание
За много хора, способни на независимо мислене и анализ на серии от факти става ясно, че нашата историческа наука по отношение на "официалната версия" на историята се основава главно на изкривени, а някъде и на честно казано измислени от фалшификаторите исторически факти и събития. Но дори и с цялата останала наука положението не е по-добро. И точно затова модерното научно знание е в най-дълбоката системна криза. Само че ситуацията е изкуствено създадена, и то от съвсем определени сили - за недопускане на човечеството до "забранените" знания.
Ето какво пише за това руският пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ": "Срамота е, че арийските народи го осъзнаха твърде късно. Читателят може да си състави погрешно мнение, че сатанизма е повлиял най-вече на хуманитарните науки, като история, философия и други. Но това не е всичко! Силите на унищожението контролират без изключение всички науки; и най-страшното в това явление е, че те предотвратяват сливането на някога разчленените науки в единни познания за природата и космоса. Черният егрегор отлично знае, че истинската представа за Вселената може да даде само цялостното знание.
Още някога, при неговото подаване, това знание е било разделено на няколко отделни, почти несвързани помежду си дискретни направления. Но времето си течало и растежа на тези отделни части на единното знание ги водел към прага на обединението в едно цяло, и точно тук всичко спряло. Не е тайна, че бурното развитие на научната мисъл е останало далеч назад. В момента, без изключение всички области на човешкото познание тъпчат на едно място, задоволявайки се с открития от предимно частен характер. Големите открития в представата за естеството на полевото и материалното се случват предимно на границите на науката; всичко това просто говори, че разделението на единните познания на отделни части е остаряло и че е време за човечеството, ако не иска да изчезне, да преразгледа отношението си към самия процес на познание.
Но истинският проблем е, че много полезни насоки дори в легитимната наука, ако те по някакъв начин могат да нарушат хода на еволюцията, или по-точно на инволюцията на съвременната технократска цивилизация, биват безсрамно покрити от някакви невидими сили.
Силата на сатанистите е в това, че те управляват не само финансите на планетата, но и тяхното движение. Това им позволява да унищожат из корен всяко опасно за тяхната цивилизация научно откритие. Още през 70-те години редица физици от Съветския съюз бяха близо до разрешаването на проблема с получаването на енергия от водата, но този много сериозен, наистина революционен пробив в науката изплаши световните царе на петролната и газова промишленост. В крайна сметка, новото научно откритие, макар и да обеща да направи енергетиката на Земята по-евтина и на практика неизчерпаема, в същото време застраши с намаляване и евентуално закриване на традиционни отрасли на горива и енергии, като например добив и преработка на нефт, газ, въглища, на нефтени шисти и други въглеводородни носители.
И със страх от бъдещето представителите на съветската и западната петролна олигархия направили всичко възможно да се прекратят изследванията в тази област на руските физици. Те спрели работата на учените, въпреки факта, че в екологично отношение двигателите, работещи на вода са абсолютно чисти. А всички двигатели, работещи на петролни продукти, както и петролната индустрия носят огромни щети на екологичното здраве на планетата, на всяко живо същество на нея и на човечеството в частност.
По същия начин бяха ликвидирани разработките на руските учени за получаването на минерална хартия. Не по-щастлива бе съдбата на работата на учените, занимаващи се със слънчева енергия. Дейността им не е обявявана за антинаучна и безперспективна, но финансирането е станало толкова оскъдно, че много от научните изследвания е трябвало просто да се "замразят". Ако започнем да изброяваме всички научни области, които се контролират и закриват в полза на промишлени и финансови олигарси от корумпирани, специално избрани за тази роля академици, можем да получим отделна книга. Научните престъпления срещу човечеството са много. И няма как да се обхване всяко едно от тях.
Бих искал да спомена за опита на Съвета на Руската академия на науките (разбира се, в името на западните си господари) да спре разработките, обявявайки ги за псевдонаучни, на блестящите руски физици Шипов и Акимов. Както споменахме по-горе, и двамата, започвайки изучаването на древната ведическа арийска цивилизация, стигнали до разбирането на информационното поле, а оттам и на енергийния процес, протичащ във вакуума. Техните работи обясняват много от това, което се казва във Ведите, и най-важното - показват пътя на земното човечество към технологията за получаване на енергия директно от вакуума. Това е, което най-много вбесява сатанистите. В края на краищата и Шипов, и Акимов, и техните последователи на Запад придвижват напред с този ход съзнанието на човечеството към хиперборейското разбиране на Вселената.
Съвсем ясно е на кого служат и чии интереси защитават псевдонаучните комисии, създадени в различни страни за контрол (цензура) на развитието на научното познание и именно затова всички тези слуги на световния паразитен "eлит", виждайки, че плановете им са се провалили и човечеството започва да открива "забранената" зона на знание, повдигат в последно време нова вълна от мракобесие, ту атакувайки хомеопатията, ту "рекламирайки" на хората ползата от ГМО. Тези служители на тъмнината имат и други важни планове, но не им е съдено да ги сбъднат, защото процесът на пробуждане съзнанието на хората, програмиран от Висшите сили те вече не са в състояние да спрат.
По материали от Интернет
Ето какво пише за това руският пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ": "Срамота е, че арийските народи го осъзнаха твърде късно. Читателят може да си състави погрешно мнение, че сатанизма е повлиял най-вече на хуманитарните науки, като история, философия и други. Но това не е всичко! Силите на унищожението контролират без изключение всички науки; и най-страшното в това явление е, че те предотвратяват сливането на някога разчленените науки в единни познания за природата и космоса. Черният егрегор отлично знае, че истинската представа за Вселената може да даде само цялостното знание.
Още някога, при неговото подаване, това знание е било разделено на няколко отделни, почти несвързани помежду си дискретни направления. Но времето си течало и растежа на тези отделни части на единното знание ги водел към прага на обединението в едно цяло, и точно тук всичко спряло. Не е тайна, че бурното развитие на научната мисъл е останало далеч назад. В момента, без изключение всички области на човешкото познание тъпчат на едно място, задоволявайки се с открития от предимно частен характер. Големите открития в представата за естеството на полевото и материалното се случват предимно на границите на науката; всичко това просто говори, че разделението на единните познания на отделни части е остаряло и че е време за човечеството, ако не иска да изчезне, да преразгледа отношението си към самия процес на познание.
Но истинският проблем е, че много полезни насоки дори в легитимната наука, ако те по някакъв начин могат да нарушат хода на еволюцията, или по-точно на инволюцията на съвременната технократска цивилизация, биват безсрамно покрити от някакви невидими сили.
Силата на сатанистите е в това, че те управляват не само финансите на планетата, но и тяхното движение. Това им позволява да унищожат из корен всяко опасно за тяхната цивилизация научно откритие. Още през 70-те години редица физици от Съветския съюз бяха близо до разрешаването на проблема с получаването на енергия от водата, но този много сериозен, наистина революционен пробив в науката изплаши световните царе на петролната и газова промишленост. В крайна сметка, новото научно откритие, макар и да обеща да направи енергетиката на Земята по-евтина и на практика неизчерпаема, в същото време застраши с намаляване и евентуално закриване на традиционни отрасли на горива и енергии, като например добив и преработка на нефт, газ, въглища, на нефтени шисти и други въглеводородни носители.
И със страх от бъдещето представителите на съветската и западната петролна олигархия направили всичко възможно да се прекратят изследванията в тази област на руските физици. Те спрели работата на учените, въпреки факта, че в екологично отношение двигателите, работещи на вода са абсолютно чисти. А всички двигатели, работещи на петролни продукти, както и петролната индустрия носят огромни щети на екологичното здраве на планетата, на всяко живо същество на нея и на човечеството в частност.
По същия начин бяха ликвидирани разработките на руските учени за получаването на минерална хартия. Не по-щастлива бе съдбата на работата на учените, занимаващи се със слънчева енергия. Дейността им не е обявявана за антинаучна и безперспективна, но финансирането е станало толкова оскъдно, че много от научните изследвания е трябвало просто да се "замразят". Ако започнем да изброяваме всички научни области, които се контролират и закриват в полза на промишлени и финансови олигарси от корумпирани, специално избрани за тази роля академици, можем да получим отделна книга. Научните престъпления срещу човечеството са много. И няма как да се обхване всяко едно от тях.
Бих искал да спомена за опита на Съвета на Руската академия на науките (разбира се, в името на западните си господари) да спре разработките, обявявайки ги за псевдонаучни, на блестящите руски физици Шипов и Акимов. Както споменахме по-горе, и двамата, започвайки изучаването на древната ведическа арийска цивилизация, стигнали до разбирането на информационното поле, а оттам и на енергийния процес, протичащ във вакуума. Техните работи обясняват много от това, което се казва във Ведите, и най-важното - показват пътя на земното човечество към технологията за получаване на енергия директно от вакуума. Това е, което най-много вбесява сатанистите. В края на краищата и Шипов, и Акимов, и техните последователи на Запад придвижват напред с този ход съзнанието на човечеството към хиперборейското разбиране на Вселената.
Съвсем ясно е на кого служат и чии интереси защитават псевдонаучните комисии, създадени в различни страни за контрол (цензура) на развитието на научното познание и именно затова всички тези слуги на световния паразитен "eлит", виждайки, че плановете им са се провалили и човечеството започва да открива "забранената" зона на знание, повдигат в последно време нова вълна от мракобесие, ту атакувайки хомеопатията, ту "рекламирайки" на хората ползата от ГМО. Тези служители на тъмнината имат и други важни планове, но не им е съдено да ги сбъднат, защото процесът на пробуждане съзнанието на хората, програмиран от Висшите сили те вече не са в състояние да спрат.
По материали от Интернет
понеделник, 27 март 2017 г.
Как да победим "информационния вирус" на нашата реалност?
Нашият свят съвсем не е това, което изглежда. Нашата представа за възприемането на реалността е внимателно филтрирана от петте сетива и от изкривените нагласи, концепции, модели на мислене, с които в хода на живота ни надгражда обществото. Реалността около нас не е "твърда" - всичко е енергия и информация, а дори по-скоро море от енергия и информация, голяма част от която ние не възприемаме, поради сериозно занижения диапазон на възприятие на честотите.
Едновременно с това, нашето възприятие е изкривено от демонични същества и техните слуги посредством сатанински ритуали, насочени към изкривяване на първоначалния хармоничен свят. Ето например какво казва на тази тема в скорошно интервю известният английски писател Дейвид Айк: "Аз го наричам вълново-вибрационен магнетизъм. И следователно, това, което излъчвате, се връща към вас. Ето защо, когато обозначиш някакво намерение, каквото и да е това намерение, то е представено като честота, която привлича към себе си съответната честота. И така, ние във всеки един момент от живота ни зависим от състоянието на нашето битие, от отношението към всичко, от емоционалното ни състояние, каквото и да е то.
Ние вибрираме с определена честота в определен честотен диапазон. И този диапазон се излъчва - проявява в полето на нашата аура. И затова ние привличаме към себе си определени хора и места в начина на живот, преживявания, корелирани с честотите, които ние излъчваме. И ако поставим това в по-голямата цялостна картина на света, се оказва, че ние живеем вътре в "енергийно море" ... Може да го наречем - "енергийно поле на Земята". Между всичко съществуващо няма празно пространство. Това са различните проявления на "морето от енергия".
А ако искате да въздействате върху всички риби едновременно, вие въздействате на морето. Ако искате да въздействате върху всички човешки същества, вие въздействате върху това "море от енергия". Когато си спомните, че нивото на технологичните излъчвания в нашето "море от енергия" се е увеличило милион пъти през последните 50 години. Това "море от енергия", в който ние сега разговаряме, е значително по-различно от това, в което ние бихме разговаряли преди 50 години.
Това е фундаментално важно поради следната причина: нашите енергийни полета, това, което ние наричаме "хора", си взаимодействат с "енергийното море". И, следователно, то въздейства върху нас и засяга нашето състояние на съществуване. И когато поради тази причина се промени състоянието на нашето битие, то променя своята честота и ние привличаме към себе си честоти, съответстващи на излъчените от нас. Това означава, че работата не е само в манипулирането на енергийното поле на Земята, а това е манипулиране на всичко, намиращо се на нея чрез това, което правите с него.
Попаднах на документ преди няколко години, написан както беше казано от един от водещите австралийски сатанисти. Той направил това, знаейки, че умира. И това не е някакво разкаяние ... Не, той всъщност похвалил всичко това и е обяснил как то работи ... Едно от нещата, за които той казва е, че те (сатанистите) посещават определени "точки" в енергийното море. И много от тези "точки" са маркирани с помощта на каменни кръгове, стоящи изправени камъни, древни земни съоръжения, често и църкви. Защото толкова много църкви са построени на местата, където по-рано са извършвали езически ритуали. Ето защо много църкви се намират на някои от тези "фунии енергия" в "енергийното море".
Той обясни, че те периодично провеждат ритуали в тези "точки". И тъй като го правят постоянно, това променя характера на енергийното поле и понижава неговата честота.
Аз отдавна казвам, че този свят е манипулиран от същности, намиращи се извън човешкото зрение. Всички ги наричат "демони" ... Те имат много различни имена по света. Древните гностици ги наричат "архонти". И аз се усмихвам, когато християните ме осъждат, ако заговоря за това: "Той говори за рептилите! Той е луд! Той говори за всякакви същности!!!". Но какво да кажем за демоните в Библията? Това е написано в книгите им. И тези същности са посочени по цялата планета и биват описвани почти по един и същи начин, но с използване на различни имена. Те действат в определен честотен диапазон.
Като цяло, този честотен обхват е изкривяване. Това е нещо като компютърен вирус, ако си позволим такава аналогия. Тази сила сама по себе си е изкривяване. И затова, те трябва да имат контрол над всяка популация, да я въвлекат в това изкривяване. И ако погледнем нашия свят: това не е просто изкривяване, това е изкривяване до точката, където всичко е преобърнато с главата надолу.
Има естествен порядък на баланса: това е - любов, доброта, грижа един за друг. Обратното е - войната, конфликта, хората, умиращи от глад в света на изобилието. Това всичко са инверсии на естествения ред на нещата. Нашето общество е манипулирано (и то все още продължава да е) не само чрез въвеждане на изкривявания в енергийното поле, за да бъдат вкарвани хората в изкривено състояние. Ако не разбереш това изкривяване, то напълно контролира твоето възприятие".
Следователно нашият свят не е точно това, което ни описва "официалната" картина на реалността, на която ни учат в училища и университети. По-специално - отклоняват ни от знанието, че съществуват някои невидими за нас демонични същности, които с помощта на слугите си и провежданите от тях сатанински ритуали в "местата на сила", изкривяват както самата реалност, така и нашето възприятие. И когато ние се синхронизираме с това "изкривяване" или "информационния вирус" на реалността, създадена от силите на мрака, ние ставаме част от него, а заедно с това и роби на тъмния егрегор.
Ето защо е толкова важно да не реагираме на злото със зло, на агресията с агресия. За да се излезе отвъд изкривената реалност на този "информационен вирус", е необходимо не само да не отговорим на опитите му да буди в нас негативни чувства и емоции, мисли и действия, но и активно да се противопоставим, повишавайки своята собствена честота на вибрациите чрез любов и положително отношение към хората и обстоятелствата, към другите същества. След като хората започнат не само да го разбират, но и активно да го практикуват, никакви сатанински ритуали на паразитните слуги на тъмнината, извършени в "местата на силата" няма да имат власт над техните възприятия и поведение.
Освен това, ще започнат промени в честотите на нашия свят, които дълго време са били задържани от тези сили на нивото на негативна нискочестотна енергия. И това е най-ефективния начин за победа над силите на мрака, защото когато се променя честотата на нашата реалност, те или ще се превърнат в хармонични светещи същества, или ще се оттеглят от нашия свят, за да не загинат в неговата високочестотна енергия. Това трябва да се вземе предвид от всички тези, които искат положителни промени в нашия свят и не искат плана за унищожаването на човечеството от тъмните сили да се реализира.
По материали от Интернет
Едновременно с това, нашето възприятие е изкривено от демонични същества и техните слуги посредством сатанински ритуали, насочени към изкривяване на първоначалния хармоничен свят. Ето например какво казва на тази тема в скорошно интервю известният английски писател Дейвид Айк: "Аз го наричам вълново-вибрационен магнетизъм. И следователно, това, което излъчвате, се връща към вас. Ето защо, когато обозначиш някакво намерение, каквото и да е това намерение, то е представено като честота, която привлича към себе си съответната честота. И така, ние във всеки един момент от живота ни зависим от състоянието на нашето битие, от отношението към всичко, от емоционалното ни състояние, каквото и да е то.
Ние вибрираме с определена честота в определен честотен диапазон. И този диапазон се излъчва - проявява в полето на нашата аура. И затова ние привличаме към себе си определени хора и места в начина на живот, преживявания, корелирани с честотите, които ние излъчваме. И ако поставим това в по-голямата цялостна картина на света, се оказва, че ние живеем вътре в "енергийно море" ... Може да го наречем - "енергийно поле на Земята". Между всичко съществуващо няма празно пространство. Това са различните проявления на "морето от енергия".
А ако искате да въздействате върху всички риби едновременно, вие въздействате на морето. Ако искате да въздействате върху всички човешки същества, вие въздействате върху това "море от енергия". Когато си спомните, че нивото на технологичните излъчвания в нашето "море от енергия" се е увеличило милион пъти през последните 50 години. Това "море от енергия", в който ние сега разговаряме, е значително по-различно от това, в което ние бихме разговаряли преди 50 години.
Това е фундаментално важно поради следната причина: нашите енергийни полета, това, което ние наричаме "хора", си взаимодействат с "енергийното море". И, следователно, то въздейства върху нас и засяга нашето състояние на съществуване. И когато поради тази причина се промени състоянието на нашето битие, то променя своята честота и ние привличаме към себе си честоти, съответстващи на излъчените от нас. Това означава, че работата не е само в манипулирането на енергийното поле на Земята, а това е манипулиране на всичко, намиращо се на нея чрез това, което правите с него.
Попаднах на документ преди няколко години, написан както беше казано от един от водещите австралийски сатанисти. Той направил това, знаейки, че умира. И това не е някакво разкаяние ... Не, той всъщност похвалил всичко това и е обяснил как то работи ... Едно от нещата, за които той казва е, че те (сатанистите) посещават определени "точки" в енергийното море. И много от тези "точки" са маркирани с помощта на каменни кръгове, стоящи изправени камъни, древни земни съоръжения, често и църкви. Защото толкова много църкви са построени на местата, където по-рано са извършвали езически ритуали. Ето защо много църкви се намират на някои от тези "фунии енергия" в "енергийното море".
Той обясни, че те периодично провеждат ритуали в тези "точки". И тъй като го правят постоянно, това променя характера на енергийното поле и понижава неговата честота.
Аз отдавна казвам, че този свят е манипулиран от същности, намиращи се извън човешкото зрение. Всички ги наричат "демони" ... Те имат много различни имена по света. Древните гностици ги наричат "архонти". И аз се усмихвам, когато християните ме осъждат, ако заговоря за това: "Той говори за рептилите! Той е луд! Той говори за всякакви същности!!!". Но какво да кажем за демоните в Библията? Това е написано в книгите им. И тези същности са посочени по цялата планета и биват описвани почти по един и същи начин, но с използване на различни имена. Те действат в определен честотен диапазон.
Като цяло, този честотен обхват е изкривяване. Това е нещо като компютърен вирус, ако си позволим такава аналогия. Тази сила сама по себе си е изкривяване. И затова, те трябва да имат контрол над всяка популация, да я въвлекат в това изкривяване. И ако погледнем нашия свят: това не е просто изкривяване, това е изкривяване до точката, където всичко е преобърнато с главата надолу.
Има естествен порядък на баланса: това е - любов, доброта, грижа един за друг. Обратното е - войната, конфликта, хората, умиращи от глад в света на изобилието. Това всичко са инверсии на естествения ред на нещата. Нашето общество е манипулирано (и то все още продължава да е) не само чрез въвеждане на изкривявания в енергийното поле, за да бъдат вкарвани хората в изкривено състояние. Ако не разбереш това изкривяване, то напълно контролира твоето възприятие".
Следователно нашият свят не е точно това, което ни описва "официалната" картина на реалността, на която ни учат в училища и университети. По-специално - отклоняват ни от знанието, че съществуват някои невидими за нас демонични същности, които с помощта на слугите си и провежданите от тях сатанински ритуали в "местата на сила", изкривяват както самата реалност, така и нашето възприятие. И когато ние се синхронизираме с това "изкривяване" или "информационния вирус" на реалността, създадена от силите на мрака, ние ставаме част от него, а заедно с това и роби на тъмния егрегор.
Ето защо е толкова важно да не реагираме на злото със зло, на агресията с агресия. За да се излезе отвъд изкривената реалност на този "информационен вирус", е необходимо не само да не отговорим на опитите му да буди в нас негативни чувства и емоции, мисли и действия, но и активно да се противопоставим, повишавайки своята собствена честота на вибрациите чрез любов и положително отношение към хората и обстоятелствата, към другите същества. След като хората започнат не само да го разбират, но и активно да го практикуват, никакви сатанински ритуали на паразитните слуги на тъмнината, извършени в "местата на силата" няма да имат власт над техните възприятия и поведение.
Освен това, ще започнат промени в честотите на нашия свят, които дълго време са били задържани от тези сили на нивото на негативна нискочестотна енергия. И това е най-ефективния начин за победа над силите на мрака, защото когато се променя честотата на нашата реалност, те или ще се превърнат в хармонични светещи същества, или ще се оттеглят от нашия свят, за да не загинат в неговата високочестотна енергия. Това трябва да се вземе предвид от всички тези, които искат положителни промени в нашия свят и не искат плана за унищожаването на човечеството от тъмните сили да се реализира.
По материали от Интернет
неделя, 26 март 2017 г.
И З К Р И В Я В А Н Е Н А В Р Е М Е Т О
Докато експериментите продължаваха, през 1979 г. беше забелязано много странно явление. Докато мислите на Дънкан се излъчваха от предавателя, понякога внезапно преставаха. Това беше разочароващо и изглеждаше като неизправност. Забелязано беше обаче, че излъчването на мисли от Дънкан не беше спряло. Те просто се случваха извън нормалния поток на времето!
Например той се съсредоточаваше върху нещо в осем вечерта, а предметът или случката ставаха в полунощ, или дори в шест сутринта. Това, за което той си мислеше не ставаше тогава, когато го мислеше.
Така се установи, че учените от Монтоук ще могат да използват психичните сили на Дънкан за огъване на времето!
Те нетърпеливо започнаха да изследват това явление. От всички нас се изискваше да участваме в това, което беше известно като „Конференциите Сигма“, провеждани в Олимпия, Вашингтон.
Тези обсъждания бяха свързани с функциите на времето и ние бяхме там, за да получим по-добри познания за това как работи времето. Беше ни казано, че трябва да оптимизираме използването на предавателя, за свързани с времето манипулации.
Научихме, че използваното оборудване е достатъчно силно, за да огъне времето, но не може да свърши цялата работа. Използваните антени ни даваха нещо, което можеше да бъде страничен ефект от „огъването на времето“. Този страничен ефект от изместването на времето обаче показа, че основното оборудване беше достатъчно, за да го направи. Но ни беше необходима антена, която беше много по-ефективна при създаването на времеви потенциали.
След посещението на няколко конференции и разговори с много хора, нашият изследователски екип реши, че радиочестотата, която използвахме, не работеше. Трябваше да бъдат направени промени – например да се настроят импулсите в дадена намотка. Учехме и базирана на пирамидите геометрия и това как да използваме тези знания, за да огънем полето на времето. В допълнение, трябваше да научим още нещо за това, което е известно като Делта-Т функция (функция за промяна на времето).
Ключът към разбирането на времето от нас беше предложението да използваме специален тип структура на антената, която сега ще наричам Орион Делта-Т антена. Споменавам я като „Орион“, защото упорито се говореше, че нейният дизайн е даден от извънземни от съзвездието Орион (това е друга група – различна от тази на Сириус, чиито познания бяха използвани във връзка със стола в Монтоук). Според слуховете, тези от Орион знаеха, че сме близо до постигането на своята задача и имаха свои собствени планове, поради които ни помагаха.
Орионската Делта-T антена представляваше огромна осмостенна антена и беше поставена под земята. Нейната височина беше от 30 до 45 м. от край до край. Разкопките бяха спрени на около 90 м., за да може антената да се побере под предавателя.
Столът на Монтоук беше поставен под предавателя и над Делта-Т антената. Това беше направено, за да се постави във фаза намиращата се над земята радиочестотна антена с разположената под земята контурна антена така, че столът да попадне в нулевата точка между тях. Целта беше нулевата точка да прекъсне интерференцията на още по-дълбоко ниво. Така и стана – интерференцията беше изцяло прекъсната.
Предаващата Делта-Т антена беше снабдена с три честотни задвижвания. Две от тях идваха от импулсните модулатори на двата предавателя и подадени в х и у намотките на Делта-Т антената. (Същият импулс, който доставяше мощност на амплитрона, осигуряваше мощност и на Делта-Т антената, разположена под земята.) Третата ос беше оста z. Тя беше поставена около периметъра на антената и беше изведена от източник на бял шум* (Белият шум е импулс при всяка честота по едно и също време. Когато настройвате своя FM радиосигнал, шумът, който чувате между станциите, е бял шум. За него можете да мислите като за внезапно избухване при всяка честота или като за букет импулси, събрани заедно), който идваше от 250 киловатовия аудиоусилвател. Белият шум корелираше с целия предавател и за това ще бъде казано повече впоследствие.
Радиочестотата беше подавана в многопосочна антена разположена над земята върху сградата с предавателя. Освен това не-херцовия компонент (който е етерен по природа) от радиочестотата беше прекаран под земята и свързан с магнитното поле, което беше генерирано под земята. Когато тези честоти бъдат събрани по такъв начин, възникват нарушения и изкривявания във времето.
Основните техники бяха същите като използваните в експеримента „Филаделфия“. На Елдридж имаха радиочестотни предавания на главната мачта на кораба. Намотките бяха поставени около палубата и задействани посредством импулси. В основата си бяхме дублирали, но осъвременили машината от проект Дъга. Тази техника направи проекта и далеч по-контролируем.
В допълнение към Делта-Т антената има две ключови точки, които трябва да бъдат разбрани: нулевото време и белия шум.
За нулевото време вече беше споменато, но сега ще дам по-пълно разбиране за него. Първо, нулевото време е извън реалията на нашата нормална триизмерна вселена. То би се считало за „по-старо“ спрямо създадения свят, тъй като нулевото време е съществувало преди нашия създаден свят. Нулевото време е нашата основна връзка с вселената.
Докато нашата вселена се върти, тя се върти около нулевото време. Но нашата вселена не е единствената. Всяка вселена има своя нулева точка. Всички нулеви точки на различните вселени съвпадат и никога не се движат: ето защо се нарича нулева точка.
Може да ви е от помощ да си представите въртележките по панаирите, които се въртят около една централна кабина. Човекът вътре в кабината е нулевата точка. В допълнение към въртележката ще има няколко въртележки на различни нива, но всичките ще бъдат под контрола на централната кабина на нулевата точка.
Референтен генератор за нулева точка вече е бил конструиран от Никола Тесла през 20-те години. Той се е състоял от груби въртящи се около оста си приспособления и въртящи се колела. Наричахме го „въртележката“. Това е едно странно устройство, защото след като го включиш, можеш да чуеш как се „заключва“ към нещо, с което нямаме предвид захранването. Казвали са ми, че се заключва в ротацията на самата Земя, която е вторична референция за нулевото време. Вторична е, защото ротацията на Земята е инерционно свързана към Слънчевата система, която пък е инерционно свързана с галактиката и така нагоре до Вселената. Вселената се върти около точката на нулевото време.
Можете да разберете това по-добре като прочетете как Тесла е открил променливия ток чрез прилагане на принципите на въртене на магнитните полета на Земята. Генераторът на нулевата точка е до известна степен екстраполация на това, но не се отнася само до ротацията на Земята. Той взема предвид орбитата на Слънцето, на нашата Галактика и Земята и накрая – центърът на нашата реалност.
Другият ключов момент е да разберем белия шум. Той може да се счита за лепилото, което кара цялата операция да функционира. По принцип той съгласува цялата система. Това е високо техническа операция, която ще опростя.
SAGE предавателят съдържаше около 40-50, контролирани от кристали осцилатори, смесители и усилватели, които генерираха 425 MHz сигнал. Имаше и „честотна подвижност“, което означаваше, че може спонтанно да се превключва от една честота на друга.
Заедно с предавателя имаха и онова, което се нарича „устройство с кохерентни осцилатори“. Нормално то функционира само с една честотна референция. Но предавателят на Монтоук не постигна съгласуваност по този начин.
За да го направим изцяло кохерентен, взехме всички налични осцилатори и ги модулирахме амплитудно с бял шум. Тъй като белият шум е на 50% свързан с всичко, той изпълнява универсална авто-свързваща функция. Резултатът беше, че всички етерни компоненти на осцилатора сега вече бяха съгласувани помежду си. Не се опитвахме да съпоставяме нормалните електрически функции, тъй като те не ни интересуваха. Интересувахме се само от етерните функции, тъй като те дадоха резултатите, които търсехме.
От генератора на нулево време се изискваше една много стабилна времева референция. Това създаде две 30 херцови вълни, отнасяни към нулевото време. Едната беше свързана с компютрите и синхронизираше часовника или времевите функции. Другата модулираше генератора на белия шум. Чрез регулиране на фазата между тях можахме да се фокусираме и да наблюдаваме цялата операция. Това ни даде възможност да вземем корелациите на белия шум и да ги отнесем към централната точка на времето, където се пресичат всички времена.
Целта на този опит беше да направим психични предавания на Дънкан, съгласувани във времето. Д-р фон Нюман ни беше инструктирал, че предавателят трябваше да бъде времево съгласуван по отношение на нулевото време. Референцията спрямо нулевото време на „въртележката“ служеше и като свидетелска точка назад към експеримента „Филаделфия“ и това беше много важно. Проектът целеше да отвори портал до Елдридж през 1943 г.
Модификациите на оборудването продължиха през 1979 г., докато получихме съгласувана система за предаване по отношение на времевата фаза.
Сега вече трябваше да съгласуват Дънкан. Това означаваше, че те трябваше да напасват и модифицират оборудването, за да го съгласуват с него. Той вече беше демонстрирал, че има свои собствени референции на нулева точка, когато беше станало неволното огъване на времето. Това би могло да бъде обяснено по-добре с неговия предишен опит по време на експеримента „Филаделфия“. Там той беше скочил от Елдридж и бе засмукан от времево завихряне. Сега в Монтоук той беше в напълно различна ситуация, но неговото познаване на нулевото време очевидно никога не го бе напускало.
Имаше и други хора с пси-способности, но Дънкан беше първият, който бяха използвали и той прекарваше в стола 90% от времето, през което системата функционираше. Ако се разболееше или не се чувстваше добре, изчакваха ден, защото всеки път, когато сменяха оператора, трябваше да коригират и програмират отново компютрите и импулсния модулатор и това им отнемаше около цели два дни. Ако Дънкан отсъстваше повече от две седмици, слагаха друг оператор, но си спомням само за един случай, в който направиха това. Беше пълен провал, защото не отделиха достатъчно време за първоначално калибриране. Оттам нататък Дънкан беше единственият който работеше с оборудването. Но разбира се трябваше да има и резерви – за в случай, че с Дънкан се случеше нещо.
Към 1980 г. големият радарен рефлектор (който изглежда като голяма бананова кора) върху сградата вече не се използваше. Сега имаше два предавателя, които захранваха многопосочната антена (тази, която беше над земята). Импулсните модулатори на предавателите захранваха и тази антена, и намотките на Делта-Т антената (под земята).
Свързан с компютъра бе също и столът на Монтоук, който сега беше поставен между двете антени в нулевата точка. Към това време компютърната система беше огромна и беше разположена вътре в контролната стая до кулата на радара. В допълнение компютърната стая съдържаше множество различни терминали и монитори, за да се наблюдават различните свързани с проекта дейности.
Дънкан започваше като сядаше в стола. След това включваха предавателя. Съзнанието му беше празно и изчистено. След това го насочваха да се съсредоточи върху отвор във времето от да речем 1980 (тоест, текущото тогава време) до 1990 г. В този момент, точно в центъра на Делта-Т антената се появяваше една „дупка“ или времеви портал – можехте да минете през портала от 1980 до 1990 г. Имаше отвор, през който можеше да се погледне. Приличаше на кръгъл коридор със светлина в другия край. Времевият портал оставаше отворен докато Дънкан се съсредоточаваше върху 1990 и 1980 г.
Тези, които влизаха в тунела са ми казвали, че изглеждал като спирала – подобно на тези, които в научната фантастика ги представят като водовъртежи. Когато си извън тунела, изглежда сякаш гледаш през пространството – от един кръгообразен отвор през пространството, до един кръгообразен, но малко по-малък прозорец в другия край. Мен ме смятаха за твърде ценен за техническата част, затова не ми беше позволено да пътувам през портала.
От 1980 до края на 1981 г. беше калибрирана времевата функция. Отначало времевите портали биваха отклонявани. Можеше да влезеш през портала и да излезеш в 1960 г. Но когато после, за да го открият, се връщаха назад, макар че биваше все още проследим в реално време, порталът не се появяваше там, където трябваше да бъде. Човек лесно можеше да се изгуби във времето и пространството. Първоначално порталът се отваряше, но се изместваше. Причината беше, че самият Дънкан се „отклоняваше“. Трябваше да премине през усилено обучение, за да постигне стабилност на портала. Освен това, трябваше да се съсредоточим по-отблизо върху предавателя и да затегнем превода на мисъл-формата, за да бъде всичко наред. Прекарвахме дни просто опитвайки се да накараме дадена времева промяна да се получи както беше предвидено. Нямаше особени проблеми при създаването на времево отклонение. Трудното беше да се предвиди какво щеше да направи то. Най-после, към края на 1981 г. се научихме как да го стабилизираме, така че когато порталът се появи – да се задържи. Макар че функционирането не беше абсолютно перфектно, то беше предсказуемо, стабилно и работеше в съответствие с плановете.
Онова което учените основно правеха, беше да използват тунела на времето от 1943, 1963, 1983 г., който се основаваше на естествените 20-годишни биоритми на Земята. 1943, 1963 и 1983 г. действаха като точки на закотвяне за главния тунел. Подтунелите или „тунелите с отворен край“, се създават от главния тунел през точката на закотвяне (43-та, 63-та или 83-та година). В Монтоук беше използвана датата 12 август 1983 г.
Да речем, например, че искаха да стигнат до ноември 1981 г. Трябваше да има точка, която да послужи като мост от ноември 1981 г. до 12 август 1983 г. От 12 август 1983 г. можеха да отидат до което време поискат. Тунелът преминаваше между 12 август 1943 г. и 12 август 1983 г., защото това беше главният портал. Това им даде стабилността да създадат онова, което наричаме „тунел с отворен край“. Нарича се така, защото в другия му край нямаше устройство, което да го закотви.
Макар че бяха стабилизирали времевия аспект на порталите, те трябваше да работят и върху пространствения аспект. Стабилизираха този аспект така, че не само можеха да поставят портал в определено време, но и в определено пространство.
След като времето се стабилизира и споменатото по-горе беше направено, те изритаха всички и изчистиха цялата база – оставиха само ключовите фигури. Аз останах там, тъй като бях технически оператор и бях основна фигура за проекта. Дънкан пък остана, защото той беше човекът с пси-способностите, който спомагаше операцията да работи. Цялата система беше настроена спрямо него.
Други двама екстрасенса също останаха там като резерви – за в случай, че Дънкан бъде убит или изваден от строя. Директорите на проекта също останаха, но военните напуснаха. Беше сформиран изцяло нов екип, който да се грижи за поддръжката на базата.
До този момент проектът работеше на принципа „трябва да знам“. Степента на сигурност вече беше висока, но искаха да я повишат още. Не искаха военните да знаят какво правеха с времето. Всички обаче бяха наясно, че там става нещо странно. Просто не знаеха какво точно.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
Например той се съсредоточаваше върху нещо в осем вечерта, а предметът или случката ставаха в полунощ, или дори в шест сутринта. Това, за което той си мислеше не ставаше тогава, когато го мислеше.
Така се установи, че учените от Монтоук ще могат да използват психичните сили на Дънкан за огъване на времето!
Те нетърпеливо започнаха да изследват това явление. От всички нас се изискваше да участваме в това, което беше известно като „Конференциите Сигма“, провеждани в Олимпия, Вашингтон.
Тези обсъждания бяха свързани с функциите на времето и ние бяхме там, за да получим по-добри познания за това как работи времето. Беше ни казано, че трябва да оптимизираме използването на предавателя, за свързани с времето манипулации.
Научихме, че използваното оборудване е достатъчно силно, за да огъне времето, но не може да свърши цялата работа. Използваните антени ни даваха нещо, което можеше да бъде страничен ефект от „огъването на времето“. Този страничен ефект от изместването на времето обаче показа, че основното оборудване беше достатъчно, за да го направи. Но ни беше необходима антена, която беше много по-ефективна при създаването на времеви потенциали.
След посещението на няколко конференции и разговори с много хора, нашият изследователски екип реши, че радиочестотата, която използвахме, не работеше. Трябваше да бъдат направени промени – например да се настроят импулсите в дадена намотка. Учехме и базирана на пирамидите геометрия и това как да използваме тези знания, за да огънем полето на времето. В допълнение, трябваше да научим още нещо за това, което е известно като Делта-Т функция (функция за промяна на времето).
Ключът към разбирането на времето от нас беше предложението да използваме специален тип структура на антената, която сега ще наричам Орион Делта-Т антена. Споменавам я като „Орион“, защото упорито се говореше, че нейният дизайн е даден от извънземни от съзвездието Орион (това е друга група – различна от тази на Сириус, чиито познания бяха използвани във връзка със стола в Монтоук). Според слуховете, тези от Орион знаеха, че сме близо до постигането на своята задача и имаха свои собствени планове, поради които ни помагаха.
Орионската Делта-T антена представляваше огромна осмостенна антена и беше поставена под земята. Нейната височина беше от 30 до 45 м. от край до край. Разкопките бяха спрени на около 90 м., за да може антената да се побере под предавателя.
Столът на Монтоук беше поставен под предавателя и над Делта-Т антената. Това беше направено, за да се постави във фаза намиращата се над земята радиочестотна антена с разположената под земята контурна антена така, че столът да попадне в нулевата точка между тях. Целта беше нулевата точка да прекъсне интерференцията на още по-дълбоко ниво. Така и стана – интерференцията беше изцяло прекъсната.
Предаващата Делта-Т антена беше снабдена с три честотни задвижвания. Две от тях идваха от импулсните модулатори на двата предавателя и подадени в х и у намотките на Делта-Т антената. (Същият импулс, който доставяше мощност на амплитрона, осигуряваше мощност и на Делта-Т антената, разположена под земята.) Третата ос беше оста z. Тя беше поставена около периметъра на антената и беше изведена от източник на бял шум* (Белият шум е импулс при всяка честота по едно и също време. Когато настройвате своя FM радиосигнал, шумът, който чувате между станциите, е бял шум. За него можете да мислите като за внезапно избухване при всяка честота или като за букет импулси, събрани заедно), който идваше от 250 киловатовия аудиоусилвател. Белият шум корелираше с целия предавател и за това ще бъде казано повече впоследствие.
Радиочестотата беше подавана в многопосочна антена разположена над земята върху сградата с предавателя. Освен това не-херцовия компонент (който е етерен по природа) от радиочестотата беше прекаран под земята и свързан с магнитното поле, което беше генерирано под земята. Когато тези честоти бъдат събрани по такъв начин, възникват нарушения и изкривявания във времето.
Основните техники бяха същите като използваните в експеримента „Филаделфия“. На Елдридж имаха радиочестотни предавания на главната мачта на кораба. Намотките бяха поставени около палубата и задействани посредством импулси. В основата си бяхме дублирали, но осъвременили машината от проект Дъга. Тази техника направи проекта и далеч по-контролируем.
В допълнение към Делта-Т антената има две ключови точки, които трябва да бъдат разбрани: нулевото време и белия шум.
За нулевото време вече беше споменато, но сега ще дам по-пълно разбиране за него. Първо, нулевото време е извън реалията на нашата нормална триизмерна вселена. То би се считало за „по-старо“ спрямо създадения свят, тъй като нулевото време е съществувало преди нашия създаден свят. Нулевото време е нашата основна връзка с вселената.
Докато нашата вселена се върти, тя се върти около нулевото време. Но нашата вселена не е единствената. Всяка вселена има своя нулева точка. Всички нулеви точки на различните вселени съвпадат и никога не се движат: ето защо се нарича нулева точка.
Може да ви е от помощ да си представите въртележките по панаирите, които се въртят около една централна кабина. Човекът вътре в кабината е нулевата точка. В допълнение към въртележката ще има няколко въртележки на различни нива, но всичките ще бъдат под контрола на централната кабина на нулевата точка.
Референтен генератор за нулева точка вече е бил конструиран от Никола Тесла през 20-те години. Той се е състоял от груби въртящи се около оста си приспособления и въртящи се колела. Наричахме го „въртележката“. Това е едно странно устройство, защото след като го включиш, можеш да чуеш как се „заключва“ към нещо, с което нямаме предвид захранването. Казвали са ми, че се заключва в ротацията на самата Земя, която е вторична референция за нулевото време. Вторична е, защото ротацията на Земята е инерционно свързана към Слънчевата система, която пък е инерционно свързана с галактиката и така нагоре до Вселената. Вселената се върти около точката на нулевото време.
Можете да разберете това по-добре като прочетете как Тесла е открил променливия ток чрез прилагане на принципите на въртене на магнитните полета на Земята. Генераторът на нулевата точка е до известна степен екстраполация на това, но не се отнася само до ротацията на Земята. Той взема предвид орбитата на Слънцето, на нашата Галактика и Земята и накрая – центърът на нашата реалност.
Другият ключов момент е да разберем белия шум. Той може да се счита за лепилото, което кара цялата операция да функционира. По принцип той съгласува цялата система. Това е високо техническа операция, която ще опростя.
SAGE предавателят съдържаше около 40-50, контролирани от кристали осцилатори, смесители и усилватели, които генерираха 425 MHz сигнал. Имаше и „честотна подвижност“, което означаваше, че може спонтанно да се превключва от една честота на друга.
Заедно с предавателя имаха и онова, което се нарича „устройство с кохерентни осцилатори“. Нормално то функционира само с една честотна референция. Но предавателят на Монтоук не постигна съгласуваност по този начин.
За да го направим изцяло кохерентен, взехме всички налични осцилатори и ги модулирахме амплитудно с бял шум. Тъй като белият шум е на 50% свързан с всичко, той изпълнява универсална авто-свързваща функция. Резултатът беше, че всички етерни компоненти на осцилатора сега вече бяха съгласувани помежду си. Не се опитвахме да съпоставяме нормалните електрически функции, тъй като те не ни интересуваха. Интересувахме се само от етерните функции, тъй като те дадоха резултатите, които търсехме.
От генератора на нулево време се изискваше една много стабилна времева референция. Това създаде две 30 херцови вълни, отнасяни към нулевото време. Едната беше свързана с компютрите и синхронизираше часовника или времевите функции. Другата модулираше генератора на белия шум. Чрез регулиране на фазата между тях можахме да се фокусираме и да наблюдаваме цялата операция. Това ни даде възможност да вземем корелациите на белия шум и да ги отнесем към централната точка на времето, където се пресичат всички времена.
Целта на този опит беше да направим психични предавания на Дънкан, съгласувани във времето. Д-р фон Нюман ни беше инструктирал, че предавателят трябваше да бъде времево съгласуван по отношение на нулевото време. Референцията спрямо нулевото време на „въртележката“ служеше и като свидетелска точка назад към експеримента „Филаделфия“ и това беше много важно. Проектът целеше да отвори портал до Елдридж през 1943 г.
Модификациите на оборудването продължиха през 1979 г., докато получихме съгласувана система за предаване по отношение на времевата фаза.
Сега вече трябваше да съгласуват Дънкан. Това означаваше, че те трябваше да напасват и модифицират оборудването, за да го съгласуват с него. Той вече беше демонстрирал, че има свои собствени референции на нулева точка, когато беше станало неволното огъване на времето. Това би могло да бъде обяснено по-добре с неговия предишен опит по време на експеримента „Филаделфия“. Там той беше скочил от Елдридж и бе засмукан от времево завихряне. Сега в Монтоук той беше в напълно различна ситуация, но неговото познаване на нулевото време очевидно никога не го бе напускало.
Имаше и други хора с пси-способности, но Дънкан беше първият, който бяха използвали и той прекарваше в стола 90% от времето, през което системата функционираше. Ако се разболееше или не се чувстваше добре, изчакваха ден, защото всеки път, когато сменяха оператора, трябваше да коригират и програмират отново компютрите и импулсния модулатор и това им отнемаше около цели два дни. Ако Дънкан отсъстваше повече от две седмици, слагаха друг оператор, но си спомням само за един случай, в който направиха това. Беше пълен провал, защото не отделиха достатъчно време за първоначално калибриране. Оттам нататък Дънкан беше единственият който работеше с оборудването. Но разбира се трябваше да има и резерви – за в случай, че с Дънкан се случеше нещо.
Към 1980 г. големият радарен рефлектор (който изглежда като голяма бананова кора) върху сградата вече не се използваше. Сега имаше два предавателя, които захранваха многопосочната антена (тази, която беше над земята). Импулсните модулатори на предавателите захранваха и тази антена, и намотките на Делта-Т антената (под земята).
Свързан с компютъра бе също и столът на Монтоук, който сега беше поставен между двете антени в нулевата точка. Към това време компютърната система беше огромна и беше разположена вътре в контролната стая до кулата на радара. В допълнение компютърната стая съдържаше множество различни терминали и монитори, за да се наблюдават различните свързани с проекта дейности.
Дънкан започваше като сядаше в стола. След това включваха предавателя. Съзнанието му беше празно и изчистено. След това го насочваха да се съсредоточи върху отвор във времето от да речем 1980 (тоест, текущото тогава време) до 1990 г. В този момент, точно в центъра на Делта-Т антената се появяваше една „дупка“ или времеви портал – можехте да минете през портала от 1980 до 1990 г. Имаше отвор, през който можеше да се погледне. Приличаше на кръгъл коридор със светлина в другия край. Времевият портал оставаше отворен докато Дънкан се съсредоточаваше върху 1990 и 1980 г.
Тези, които влизаха в тунела са ми казвали, че изглеждал като спирала – подобно на тези, които в научната фантастика ги представят като водовъртежи. Когато си извън тунела, изглежда сякаш гледаш през пространството – от един кръгообразен отвор през пространството, до един кръгообразен, но малко по-малък прозорец в другия край. Мен ме смятаха за твърде ценен за техническата част, затова не ми беше позволено да пътувам през портала.
От 1980 до края на 1981 г. беше калибрирана времевата функция. Отначало времевите портали биваха отклонявани. Можеше да влезеш през портала и да излезеш в 1960 г. Но когато после, за да го открият, се връщаха назад, макар че биваше все още проследим в реално време, порталът не се появяваше там, където трябваше да бъде. Човек лесно можеше да се изгуби във времето и пространството. Първоначално порталът се отваряше, но се изместваше. Причината беше, че самият Дънкан се „отклоняваше“. Трябваше да премине през усилено обучение, за да постигне стабилност на портала. Освен това, трябваше да се съсредоточим по-отблизо върху предавателя и да затегнем превода на мисъл-формата, за да бъде всичко наред. Прекарвахме дни просто опитвайки се да накараме дадена времева промяна да се получи както беше предвидено. Нямаше особени проблеми при създаването на времево отклонение. Трудното беше да се предвиди какво щеше да направи то. Най-после, към края на 1981 г. се научихме как да го стабилизираме, така че когато порталът се появи – да се задържи. Макар че функционирането не беше абсолютно перфектно, то беше предсказуемо, стабилно и работеше в съответствие с плановете.
Онова което учените основно правеха, беше да използват тунела на времето от 1943, 1963, 1983 г., който се основаваше на естествените 20-годишни биоритми на Земята. 1943, 1963 и 1983 г. действаха като точки на закотвяне за главния тунел. Подтунелите или „тунелите с отворен край“, се създават от главния тунел през точката на закотвяне (43-та, 63-та или 83-та година). В Монтоук беше използвана датата 12 август 1983 г.
Да речем, например, че искаха да стигнат до ноември 1981 г. Трябваше да има точка, която да послужи като мост от ноември 1981 г. до 12 август 1983 г. От 12 август 1983 г. можеха да отидат до което време поискат. Тунелът преминаваше между 12 август 1943 г. и 12 август 1983 г., защото това беше главният портал. Това им даде стабилността да създадат онова, което наричаме „тунел с отворен край“. Нарича се така, защото в другия му край нямаше устройство, което да го закотви.
Макар че бяха стабилизирали времевия аспект на порталите, те трябваше да работят и върху пространствения аспект. Стабилизираха този аспект така, че не само можеха да поставят портал в определено време, но и в определено пространство.
След като времето се стабилизира и споменатото по-горе беше направено, те изритаха всички и изчистиха цялата база – оставиха само ключовите фигури. Аз останах там, тъй като бях технически оператор и бях основна фигура за проекта. Дънкан пък остана, защото той беше човекът с пси-способностите, който спомагаше операцията да работи. Цялата система беше настроена спрямо него.
Други двама екстрасенса също останаха там като резерви – за в случай, че Дънкан бъде убит или изваден от строя. Директорите на проекта също останаха, но военните напуснаха. Беше сформиран изцяло нов екип, който да се грижи за поддръжката на базата.
До този момент проектът работеше на принципа „трябва да знам“. Степента на сигурност вече беше висока, но искаха да я повишат още. Не искаха военните да знаят какво правеха с времето. Всички обаче бяха наясно, че там става нещо странно. Просто не знаеха какво точно.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
събота, 25 март 2017 г.
Т В О Р Е Н И Е О Т Е Т Е Р А
Щом пуснаха предавателя в действие, отне още година, за да се разработят компютърни програми такива, че системата да приема и предава всички психо-активни функции. Към края на 77-ма година, предавателят възпроизвеждаше мисъл-форми без грешки и с много висока степен на достоверност. На този етап премахнаха всички спирачки. Караха човекът с пси-способности, Дънкан Камерън, да се концентрира върху даден твърд предмет и познайте какво се случваше – твърдият предмет просто „излизаше“ от етера!
В съзнанието си той се съсредоточаваше върху твърд предмет и този предмет се появяваше някъде в базата. Каквото и да визуализираше Дънкан, предавателят предаваше матрицата за него и изграждаше достатъчно сила, за да се материализира това, за което той мислеше. Предметът се материализираше на всяко отделно място, към което той отправяше мисълта си. С други думи, ако той държеше даден предмет в ръката си и/или го визуализираше, той щеше да се появи на даденото място. Те вече бяха открили как става чистото сътворяване посредством мисълта и с помощта на предавателя.
Появяваше се всичко, за което Дънкан си мислеше. Много пъти то беше само видимо, без достатъчна твърдост – нещо като призрак. Понякога беше реален твърд предмет, който беше стабилен и си оставаше такъв. Друг път това беше твърд предмет, който оставаше солиден, само докато работи предавателя и при изключването му избледняваше. Показанията дадени от компютъра представяха точно за какво си мисли Дънкан. След това изследователите можеха да изберат какви мисли да предадат чрез предавателя. Повечето от тези мисъл-форми бяха излъчени в областта на въздушната база в Монтоук, но се използваха и други места.
Това, за което Дънкан мислеше като за субективна реалност, беше създавано като обективна реалност (или твърда, или прозрачна – в зависимост от обстоятелствата). Например той можеше да си мисли за цяла сграда и сградата се появяваше в базата. Експерименти от този тип бяха нещо рутинно.
Системата работеше с добра степен на надеждност. Вече искаха да видят какво могат да направят с това. Първият експеримент се наричаше „Виждащото око“. Държейки косъм от косата на дадено лице или друг подходящ предмет в ръка, Дънкан можеше да се концентрира върху човека и да гледа така, сякаш гледа през неговите очи, да чува с неговите уши и да чувства посредством неговото тяло. Той всъщност можеше да гледа чрез други хора независимо къде на планетата се намираха те. Експериментираха много с това, но не знам докъде се стигна.
Наистина е забележително, че подобен подвиг можеше да бъде постигнат, но планът който се осъществяваше, беше повече зловещ, отколкото грандиозен. Те се интересуваха как да контролират мислите на човешките същества. Следващата стъпка беше да видят дали могат да вкарват мисли в главата на друг човек. Например Дънкан срещаше някого. След срещата и без индивидът да знае това, Дънкан се концентрираше върху това лице. В деветдесет и девет процента от времето, обектът имаше мисли сходни с мислите на Дънкан. Имайки способността да имплантира мисли на друг човек, Дънкан можеше да го контролира и да го накара да направи каквото си поиска. Този контрол се осъществяваше на ниво по-дълбоко от това при обикновената хипноза.
Посредством Дънкан, оборудването и предавателя в Монтоук, учените можеха да зареждат информация, команди и програми в ума на даден индивид. Мислите на Дънкан просто се превръщаха в мисли на съответния индивид. И използвайки този процес, индивидът можеше да бъде накаран да направи нещо, което при обичайни обстоятелства той не би направил. Това беше началото на аспекта „контрол над съзнанието“ в проекта Монтоук.
Тази линия на изследвания продължи до около 1979 г. Последваха множество други различни експерименти. Някои от тях бяха интересни, но други имаха ужасни последици. Набелязваха като цел даден индивид или маси хора, животни, места и технология. На практика можеха да набележат като цел всичко, което искаха. Например можеха да накарат даден телевизионен приемник да се повреди. Можеха да спрат картината му или напълно да го изключат. Телекинетично преместваха предмети и разрушаваха помещения.
Веднъж Дънкан се концентрира върху това да разбие един прозорец. Генерирана беше достатъчна сила до точката, в която той действително счупи един прозорец в градче разположено близо до Монтоук. Можеха да влияят и върху животните – край Монтоук и в самото градче. Можеха да предизвикат и вълна от престъпност сред хората.
Трябва да имате предвид, че когато Дънкан правеше тези експерименти, той беше в изменено състояние на съзнанието. Той беше специално обучен така, както можеше да бъде обучен от ЦРУ или NSA*( NSA – National Security Agency – Агенцията за Национална Сигурност на САЩ. – бел. ред.) При всяко едно събитие, вниманието на съзнателния му Аз беше отклонявано чрез сексуално блаженство. Тогава на повърхността излизаше онова, което може да се нарече „примитивно съзнание“. Индивидът Дънкан биваше вкарван в оргазмен транс. Неговото примитивно съзнание, което тогава вече биваше на разположение на изследователите, ставаше много податливо на внушения и следователно – контролируемо.
Информацията за това програмиране можеше да бъде инсталирана посредством което и да било от сетивата на тялото. След това Дънкан биваше насочен към това да концентрира примитивното си съзнание върху така инсталираната информация. Например щом веднъж това примитивно съзнание излезеше на повърхността и му се кажеше да се концентрира върху нещо, той го правеше с цялото си същество. Цялото съзнание на Дънкан се фокусираше върху един предмет, докато тялото му беше неподвижно.
Примитивното съзнание можеше да бъде изчистено от предишното програмиране и да бъде вмъкнато нещо друго. Имаше дословен преводач, чрез който можеха да програмират каквото искат. Изречени думи, написани думи, филми, музика или всичко което беше необходимо, бе прилагано, за да накарат примитивното съзнание да работи.
Тези техники бяха ключът към получаването на ясни мисъл-форми от предавателя, които можеха или да окажат влияние върху съзнанието на друг човек, или да сътворят нещо от етера.
Към 1978 г. техниките за контрол над съзнанието бяха напълно разработени и записани. Направени бяха подходящи записи и те бяха разпределени по различните агенции, за да могат да се използват на практика.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
В съзнанието си той се съсредоточаваше върху твърд предмет и този предмет се появяваше някъде в базата. Каквото и да визуализираше Дънкан, предавателят предаваше матрицата за него и изграждаше достатъчно сила, за да се материализира това, за което той мислеше. Предметът се материализираше на всяко отделно място, към което той отправяше мисълта си. С други думи, ако той държеше даден предмет в ръката си и/или го визуализираше, той щеше да се появи на даденото място. Те вече бяха открили как става чистото сътворяване посредством мисълта и с помощта на предавателя.
Появяваше се всичко, за което Дънкан си мислеше. Много пъти то беше само видимо, без достатъчна твърдост – нещо като призрак. Понякога беше реален твърд предмет, който беше стабилен и си оставаше такъв. Друг път това беше твърд предмет, който оставаше солиден, само докато работи предавателя и при изключването му избледняваше. Показанията дадени от компютъра представяха точно за какво си мисли Дънкан. След това изследователите можеха да изберат какви мисли да предадат чрез предавателя. Повечето от тези мисъл-форми бяха излъчени в областта на въздушната база в Монтоук, но се използваха и други места.
Това, за което Дънкан мислеше като за субективна реалност, беше създавано като обективна реалност (или твърда, или прозрачна – в зависимост от обстоятелствата). Например той можеше да си мисли за цяла сграда и сградата се появяваше в базата. Експерименти от този тип бяха нещо рутинно.
Системата работеше с добра степен на надеждност. Вече искаха да видят какво могат да направят с това. Първият експеримент се наричаше „Виждащото око“. Държейки косъм от косата на дадено лице или друг подходящ предмет в ръка, Дънкан можеше да се концентрира върху човека и да гледа така, сякаш гледа през неговите очи, да чува с неговите уши и да чувства посредством неговото тяло. Той всъщност можеше да гледа чрез други хора независимо къде на планетата се намираха те. Експериментираха много с това, но не знам докъде се стигна.
Наистина е забележително, че подобен подвиг можеше да бъде постигнат, но планът който се осъществяваше, беше повече зловещ, отколкото грандиозен. Те се интересуваха как да контролират мислите на човешките същества. Следващата стъпка беше да видят дали могат да вкарват мисли в главата на друг човек. Например Дънкан срещаше някого. След срещата и без индивидът да знае това, Дънкан се концентрираше върху това лице. В деветдесет и девет процента от времето, обектът имаше мисли сходни с мислите на Дънкан. Имайки способността да имплантира мисли на друг човек, Дънкан можеше да го контролира и да го накара да направи каквото си поиска. Този контрол се осъществяваше на ниво по-дълбоко от това при обикновената хипноза.
Посредством Дънкан, оборудването и предавателя в Монтоук, учените можеха да зареждат информация, команди и програми в ума на даден индивид. Мислите на Дънкан просто се превръщаха в мисли на съответния индивид. И използвайки този процес, индивидът можеше да бъде накаран да направи нещо, което при обичайни обстоятелства той не би направил. Това беше началото на аспекта „контрол над съзнанието“ в проекта Монтоук.
Тази линия на изследвания продължи до около 1979 г. Последваха множество други различни експерименти. Някои от тях бяха интересни, но други имаха ужасни последици. Набелязваха като цел даден индивид или маси хора, животни, места и технология. На практика можеха да набележат като цел всичко, което искаха. Например можеха да накарат даден телевизионен приемник да се повреди. Можеха да спрат картината му или напълно да го изключат. Телекинетично преместваха предмети и разрушаваха помещения.
Веднъж Дънкан се концентрира върху това да разбие един прозорец. Генерирана беше достатъчна сила до точката, в която той действително счупи един прозорец в градче разположено близо до Монтоук. Можеха да влияят и върху животните – край Монтоук и в самото градче. Можеха да предизвикат и вълна от престъпност сред хората.
Трябва да имате предвид, че когато Дънкан правеше тези експерименти, той беше в изменено състояние на съзнанието. Той беше специално обучен така, както можеше да бъде обучен от ЦРУ или NSA*( NSA – National Security Agency – Агенцията за Национална Сигурност на САЩ. – бел. ред.) При всяко едно събитие, вниманието на съзнателния му Аз беше отклонявано чрез сексуално блаженство. Тогава на повърхността излизаше онова, което може да се нарече „примитивно съзнание“. Индивидът Дънкан биваше вкарван в оргазмен транс. Неговото примитивно съзнание, което тогава вече биваше на разположение на изследователите, ставаше много податливо на внушения и следователно – контролируемо.
Информацията за това програмиране можеше да бъде инсталирана посредством което и да било от сетивата на тялото. След това Дънкан биваше насочен към това да концентрира примитивното си съзнание върху така инсталираната информация. Например щом веднъж това примитивно съзнание излезеше на повърхността и му се кажеше да се концентрира върху нещо, той го правеше с цялото си същество. Цялото съзнание на Дънкан се фокусираше върху един предмет, докато тялото му беше неподвижно.
Примитивното съзнание можеше да бъде изчистено от предишното програмиране и да бъде вмъкнато нещо друго. Имаше дословен преводач, чрез който можеха да програмират каквото искат. Изречени думи, написани думи, филми, музика или всичко което беше необходимо, бе прилагано, за да накарат примитивното съзнание да работи.
Тези техники бяха ключът към получаването на ясни мисъл-форми от предавателя, които можеха или да окажат влияние върху съзнанието на друг човек, или да сътворят нещо от етера.
Към 1978 г. техниките за контрол над съзнанието бяха напълно разработени и записани. Направени бяха подходящи записи и те бяха разпределени по различните агенции, за да могат да се използват на практика.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
петък, 24 март 2017 г.
Електромагнитен смог
Ние живеем в електромагнитен смог!
Да се приеме истината е трудно, а още повече да се живее с нея !
Електросмог („Electrosmog“),
който започна да се развива с внедряването на електричеството в бита ни
преди около век, в момента обхваща и засяга почти всеки жител на Земята.
Същият този Електросмог („Electrosmog“) носи отговорност за много от
заболяванията и смърните случаи.
През 2007 г. работната група от световно
известни учени пусна Bioinitiative доклад до ЕС, състоящ се от 650-те
страници, основавайки се на повече от 2000 проучвания (много от тях са
били направени наскоро), който описва в подробности на токсичните ефекти
на ЕМП от всички източници. Периодично излагане дори на ниски нива на
излъчване (както и от мобилните телефони) може да доведе до различни
видове рак, уврежда имунната система и допринася за болестта на
Алцхаймер и деменция (слабоумие), сърдечно-съдови заболявания и много
други заболявания.
„За първи път в нашата еволюционна история, ние сме създали цял
вторичен, виртуален, плътен комплекс на околната среда –
електромагнитната супа – който надеждно обхваща човешката нервна
система,“ казва д-р Майкъл Пърсингер – професор по психология и
неврология, кандидат на медицинските науки, който е изследвал
въздействието на ЕМП върху раковите клетки. И ми се струва, че
повече от един век, след като Томас Едисон включил първата електрическа
крушка, последиците за здравето, постоянно прикриващи ползата от това
откритие, едва сега започват да се оформят и документират.
„Те не трябва да използват тези увреждащи честоти, но те това искаха!”
Пенсионерът от британското
военно разузнаване, ученият Бари Трауер, който в продължение на много
години е работил с микровълновото излъчване и стелт технологиите,
направи разкрития и предостави научна документация във връзка със
сериозните опасности от ЕМП, и получените резултати.
Той обяви:
През
1950-те и 1960-те, по време на Студената война, по случайност, стана
ясно, че микровълните могат да бъдат използвани като оръжие. Когато
руските спецслужби облъчвали посолството на САЩ по време на Студената
война, това е станало причина всеки, който е работил там да развие
злокачествено заболяване, рак на гърдата, левкемия. И тогава станало
ясно, че ниското ниво на микровълните е идеалното оръжие, за да се
използва от дисидентски групи по цял свят, защото бихте могли да
направите дисиденти пациентите болни от рак. По този начин се цели да
променят техния психически възглед за живота, не осъществявайки никакъв
контакт с тях и дори без те да знаят, на какво са разпространители.
Електромагнитния спектър, който се
използва идва от гама и рентгенови лъчи в един сноп, представляващи
много високи вълни енергия, и това отива надолу чрез видимата светлина,
който сноп също включва някои излъчвания, и след това този сноп
преминава чрез инфрачервени микровълнови печки, телевизорите и
радиоапарати. Сега в отрасъла на приноса на информация се използват само
тези вълни, които наистина ни влияят, явяващи се микровълни, и тези
микровълни имат специална способност на смущения (интерференция) с
водата, а както знаете нашето тяло се състои и от вода.
Всички химически и електрически сигнали
използват водата в нашето тяло, обезпечавайки така или иначе
електрическите връзки в организма. Затова индустрията е избрала
най-лошата част от електромагнитния спектър, за да въздейства на малки
деца и възрастни чрез клетките за мобилни телефони.)
Ужасното въздействие на WiFi и радиационния фон от клетките за връзка с мобилните телефони върху младите момичета:
Експертът Бари Трауер (Barry Trower):
Имам три научно-изследователски работи. Аз съм научен съветник на пет
организации. Кратка част от международните научни статии, аз преведох на
тези езици, на които повечето хора могат да ги разберат.
Имам три документи, показващи, че ниското ниво микровълни може да се намесва в генетиката на фоликулите в яйчниците. Сега, какво означава това във всекидневния живот? Микровълните могат да доведат до увреждане на генетичната структура, което ние вече знаем, т.е. увреждат яйчниците на младите момичета и жени. По този начин, когато това младо момиче израства, се жени и се надява да има деца, и ако тя има дъщеря, това по-точно води до непоправимо генетично увреждане в митохондриалната ДНК. Не съществува нищо, което би могло да я възстанови или отремонтира.
Имам три документи, показващи, че ниското ниво микровълни може да се намесва в генетиката на фоликулите в яйчниците. Сега, какво означава това във всекидневния живот? Микровълните могат да доведат до увреждане на генетичната структура, което ние вече знаем, т.е. увреждат яйчниците на младите момичета и жени. По този начин, когато това младо момиче израства, се жени и се надява да има деца, и ако тя има дъщеря, това по-точно води до непоправимо генетично увреждане в митохондриалната ДНК. Не съществува нищо, което би могло да я възстанови или отремонтира.
На 24 Август 2010 година г-н Бари Трауер
(Trower), британски физик – оръжеен специалист и специалист по
свръхвисоките честоти, работил за военноморските и британските тайни
служби, изнесе официален доклад в Университета на Торонто върху здравето
вследствие WiFi и други форми на електромагнитно облъчване.
Г-н Бари Трауер подал оставка, защото
той се опасявал, че свръхвисоките честоти (влизащи в диапазона на
мобилните оператори, телевизии и др.) и тяхната интензивност, на които
децата са подложени в училищата, са подобни на тези, които се използват
за свръхвисокочестотни оръжия.
Ако обърнете внимание на клетките или
мачтите за мобилните телефони, може да сте забелязали, колко от тях са
разположени в близост до училища, учреждения, агенции, съдилища,
предприятия и жилищни райони. Вие можете да бъдете сигурни, че това
много добре известно на „Телефонните компании“, и те много добре знаят
какво правят, както им е известно и за опасното въздействие на
излъчваните свръхвисоки честоти за хората. Ние се занимаваме с умишлено
увреждане, причинено на нашите млади хора от същите „корпорации“, които
генетично модифицират добива от селскостопански култури, тровят ни
водата чрез флуориране, а така също добавят канцерогенни генетично
модифицирани добавки в храните.
http://zzv-bg.com/emp/prilozhenie/
сряда, 22 март 2017 г.
Психометрия - ефирно сканиране на предмети
Има много описания на окултното практикуване на психометрия, определяна като четене на ефирна информация от предмети с помощта на ръка. Тук се предлага по-сложна версия на сканирането в следната техника. Тя е с висока степен на сложност и ще се реализира само от единици, които са в състояние точно да се контролират и не са склонни към прекалено емоционална реакция.
Преди да вземете непознатия предмет във физическите ръце, докоснете го с лъч на вниманието. Това е важен момент! Внимание - практиката трябва да се изведе от диктата на физическите сетива и да бъде прехвърлена към мисловната концентрация и опериране.
Всъщност актът на психометрия се състои в следното. Докоснете всеки интересуващ ви предмет с лъча на внимание (без ръце!) и спирайки мислите, слушайте впечатленията, идващи в съзнанието ви. Може да се наложи да се постараете. От първия или дори от третия път нищо няма да се случи. Разбира се, важна роля играе вътрешната чистота на практикуващия, свободата от силни впечатления, получени по-рано, които биха могли да се запишат в етерната и астрална аура.
А чистия ум и добрата концентрация ще дадат плодове. И тогава вие ще уловите. Това е астрална памет - фина материална следа, оставена на обекта на сканирането след контакт с друг човек. Следата може да бъде изразена като образ на човек, като чувство на негови емоции в този момент или просто като специфичен усет за този човек.
Ако обектът е бил в контакт с няколко човека, най-яркото впечатление ще е от астралната памет от последния човек. Ако обектът е част от обзавеждането на обществено място, психометричното сканиране ще донесе шума от много безразборни впечатления, насложени едно върху друго.
По материали от Интернет
Преди да вземете непознатия предмет във физическите ръце, докоснете го с лъч на вниманието. Това е важен момент! Внимание - практиката трябва да се изведе от диктата на физическите сетива и да бъде прехвърлена към мисловната концентрация и опериране.
Всъщност актът на психометрия се състои в следното. Докоснете всеки интересуващ ви предмет с лъча на внимание (без ръце!) и спирайки мислите, слушайте впечатленията, идващи в съзнанието ви. Може да се наложи да се постараете. От първия или дори от третия път нищо няма да се случи. Разбира се, важна роля играе вътрешната чистота на практикуващия, свободата от силни впечатления, получени по-рано, които биха могли да се запишат в етерната и астрална аура.
А чистия ум и добрата концентрация ще дадат плодове. И тогава вие ще уловите. Това е астрална памет - фина материална следа, оставена на обекта на сканирането след контакт с друг човек. Следата може да бъде изразена като образ на човек, като чувство на негови емоции в този момент или просто като специфичен усет за този човек.
Ако обектът е бил в контакт с няколко човека, най-яркото впечатление ще е от астралната памет от последния човек. Ако обектът е част от обзавеждането на обществено място, психометричното сканиране ще донесе шума от много безразборни впечатления, насложени едно върху друго.
По материали от Интернет
неделя, 19 март 2017 г.
С Т О Л Ъ Т Н А М О Н Т О У К
През 50-те години ITT разработиха сензорна технология, която буквално можеше да покаже какво мисли дадено лице. По принцип това беше машина за четене на мисли. Тя работеше на принципа на прихващане на електромагнитните функции на човека и превеждането им в разбираема форма. Състоеше се от стол, в който лицето трябваше да седне. Около стола се поставяха намотки, които служеха като сензори. Имаше и три приемника, шест канала и компютър Cray 1*(Cray 1 е бил суперкомпютър, проектиран от Сиймор Крей. По официални
данни, първата Cray 1 система е била инсталирана в националната
лаборатория Лос Аламос през 1976 г. и в последствие той станал един от
най-известните и най-успешни суперкомпютри в историята. – бел. ред.), който показваше онова, което човекът мисли – в цифров вид, или на екрана.
Все още е загадка начинът, по който беше разработена тази технология. Предполагаше се, че изследванията са били подкрепени от извънземни от Сириус, тоест – от извънземната раса, дошла от звездната система, известна ни под името Сириус. Говореше се, че извънземните осигурили основния проект, а хората го разработили.
Около стола бяха поставени три комплекта намотки под формата на пирамида. Намотка имаше и около върха на пирамидата, за да стои успоредно на основната намотка. Човекът биваше поставян вътре в полето, създавано от намотките. Трите комплекта намотки бяха свързани с три различни радиоприемника (Hammerland Super ProP 600) и шест изхода. Един независим детектор на страничната лента, който имаше референтна система за плуващия носещ сигнал, осигуряваше от трите приемника шест изхода. Три от тях бяха за страничния диапазон честоти под носещата вълна. Другите три бяха за страничния диапазон честоти над носещата вълна. Това ни води до много важен въпрос. Ако това устройство четеше умовете, какво представляваше носещата вълна, която то използваше за тази цел?
С помощта на осцилатор детекторите в приемниците бяха в състояние да се синхронизират с улавян от намотките фантом или етерен сигнал. Нямаше действителна носеща вълна такава, каквато обикновено я знаехме. Детекторите се синхронизираха с шумовия пик, който намотките улавяха от трите комплекта честоти, спрямо които бяха настроени приемниците.
В този момент изследователският екип всъщност беше в състояние да открие сигналите, които представляваха сравнимите функции на човешкия ум. Солидните сигнали, които се променяха заедно с мислите на лицето, в действителност излизаха от приемниците. Това устройство всъщност четеше човешката аура – това е думата, която хората с пси-способности използват, за да опишат електромагнитното поле, което обгръща човешкото тяло. По същият начин, по който човешката реч се пренася чрез радиовълни, това устройство пренасяше мисли (които теоретично се проявяват в аурата).
След това шестте изходни канала от приемниците бяха прекарани през цифров преобразувател (превеждайки ги на компютърен език) и подадени в компютър. Използван беше компютър Cray 1 за декодиране на онова, което улавяха приемниците. Доста тежка работа и скърцане на компютри докараха нещата до етапа, в който вече компютърът можеше да разпечата диалог. Това беше диалогът на мисленето на човека.
С допълнителна работа се стигна дотам лицето да визуализира нещо, а на екрана на монитора да се появи картина. Подобренията и усъвършенстването продължиха, докато триизмерното изображение на действителния аудио-визуален аспект (на мислите на човека) се появяваше на монитора на компютъра и на свой ред можеше да бъде разпечатано.
Когато хората в Монтоук чуха за това устройство за четене на ума, те решиха че е велико. Искаха да превърнат тази машина за четене на ума в предавател. Това може би щеше да премахне риска за човешките същества, които биваха подлагани на експерименти за осигуряване на невидимост или пътувания във времето. Теорията беше, че лицето което седеше в стола, щеше да предава на екипажа алтернативна реалност (както при експеримента „Филаделфия“). И когато корабът станеше невидим, екипажът щеше да бъде в синхрон с алтернативната реалност и нямаше да се дезориентира и да полудее.
На този етап беше осигурен един стол, който днес наричаме „Столът на Монтоук“. Той беше свързан с намотка разработена от ITT. Компютърът Cray 1, използван за декодиране на предаденото от човека в стола, беше свързан с един IBM 360. На свой ред той пък беше свързан с предавателя на Монтоук. Компютърът IBM 360 беше необходим за контролиране на модулацията на предавателя така, че той да може свободно да осъществява честотно прескачане в целия диапазон.
Това беше времето, по което си спомням, че Ал Биелек пое водещата роля. Ал е един от авторите на „Експериментът „Филаделфия“ и други НЛО конспирации“. Той също така има и спомени как е бил включен в проект Дъга. Първоначално той беше вкаран в проекта, за да обясни метафизично какво става при използване на предавателя върху хора. Избраха го защото не само имаше инженерна подготовка, но беше и психически чувствителен и имаше обширни познания по езотеричните въпроси.
Сега работата на Ал се състоеше в това да помага за свързване на компютрите Cray 1 и IBM 360. Cray 1 даваше тонове информация. Не знаеха какво да правят с нея – трябваше им някой с езотерични познания, за да я разчете. Трябваше да преобразуват онова, което Cray 1 извеждаше така, че да го синхронизират с онова, което компютърът за импулсна модулация искаше. IBM 360 изпълняваше тази функция и по принцип се използваше като преводач и база за записване на извежданото от Cray 1. Ал се включи много сериозно в проекта, защото беше част от екипа, който определяше каква програма да се сложи в IBM 360, за да може да се преведе извежданото от Cray 1 така, че да задвижи предавателя.
Предавателят имаше модулиращ компютър, който беше дигитално захранван с 32 битовия код, който компютърът 360 подаваше. Модулиращият компютър и предавателят бяха настроени. Този IBM 360 казваше на модулиращия компютър как да модулира предавателя. Сега имахме система, където човек можеше да вкара 32 битови думи от данни и предавателят щеше да върне обратно нещо. И тук столът захранваше приемниците, захранващи компютъра Cray 1, който казваше за какво мисли лицето. Трябваше да вземат „това“ и да преведат онова, което идваше от Cray 1 и да направят така, че IBM 360 да може да кодира отново мисъл-формата, която в действителност предаваше. Успешното свързване на компютрите отне около година.
По това време аз се присъединих към проекта, за да работя с радиочестотите и предавателя. Макар че беше постигната известна връзка с компютрите, имаха големи проблеми с обратната връзка от предавателя до стола. Решението на проблема с обратната връзка беше да преместят стола в центъра на ITT в Саутхемптън, Лонг Айлънд. Там дадено лице с пси-способности сядаше в стола и се свързваше посредством компютър с предавателя в Монтоук.
След това екстрасенсът мислеше, а компютърът Cray 1 декодираше мислите му. Подаваха ги по 32 битова радиовръзка и ги изпращаха в Монтоук, където се подаваха в IBM 360. След това IBM компютърът ги предаваше чрез предавателя и можеше да изгради в Монтоук мисъл-форма от това, което екстрасенсът си мислеше в Саутхемптън. В основата си устройството представляваше усилвател на мислите.
Още една година изследвания измина преди да получат четлив сигнал (въз основа на това, което лицето с пси-способности мислеше в Саутхемптън) изпратен до Монтоук и излъчен чрез предавателя. Това беше първата им цел: да получат някакви достоверни мисли от стола чрез предавателя в Монтоук и да ги предадат посредством антената. Освен Дънкан, на мястото имаше и две допълнителни лица с пси-способности. Те буквално настройваха компютърната програма. Накрая мисъл-формите станаха ясни. Човек с пси-способности можеше да се съсредоточи върху нещо в Саутхемптън и предавателят в Монтоук щеше да предаде много ясен образ на онова, което той си мислеше.
Това беше първият случай, когато предавателят в Монтоук работеше с висока надеждност на мисълта.
През 1975 г. откриха друг проблем. Ако възникнеше грешка в потока от време в нашата реалност, всичко се разпадаше. С други думи, ако лицето с пси-способности в стола проектираше реалност (в този случай с оглед на времето), която не беше съвместима с нашата реалност (тоест с потока време в нашата реалност), това предизвикваше прекъсване на връзката между Саутхемптън и Монтоук. Всяка грешка във време-пространството между двата града прекъсваше предаването на мисъл-формата.
За да разберете по-добре понятието грешка във времето, представете си времето като непрекъсната пулсация или поток. Докато основната пулсация на времето взаимодейства и променя формата си с други потоци или явления, имаме движението такова, каквото го познаваме, срещу екрана на времето. Когато тези „сърцевинни“ пулсации, които съставляват времето бъдат изместени (поради промяна в реалността или друго явление), посоката, скоростта или потока от време се променя. Това е известно като грешка във времето или времева грешка. Теоретично те се случват периодично, но тъй като имаме референтност спрямо нашата реалност, ние в действителност не забелязваме тази грешка. Явленията дежа вю могат да послужат като добър пример за времева грешка в тъканта на времето.
Със стола в Саутхемптън експериментите, свързани с контрол над съзнанието посредством предавател, не винаги работеха. Това можеше да се отдаде на грешките във времето. Известно беше и това, че ако има голямо количество мощност, подадена на предавателя по време на времевата грешка, последиците могат да бъдат ужасяващи.
Сега стана наложително стола в Монтоук да бъде накаран да работи. Отначало поставиха огромно екраниране около стола така, че електромагнитните полета в Монтоук да не могат да му повлияят. Това не свърши работа, затова се опитаха да поставят стола в мъртва, в електромагнитно отношение, зона. Намериха най-добрата такава зона, но и този опит не бе успешен.
Работеха до средата на 75-та, но продължиха да имат трудности, докато се консултираха с оригиналния прототип, на който беше базиран стола (според слуховете, изобретен от сирианците). Това устройство не беше идентично на онова, което бяха направили ITT. То имаше различен тип намотка – при него намотките бяха свързани с приемници от кристален тип. Това бяха истински кристали, а не електронни устройства.
След преглед на прототипа беше направен таен търг за нов стол – спечели RCA*. През 30-те Никола Тесла** беше изобретил приемници за RCA. Работата му през този период беше вършена под името „Н. Тербо“ – това беше моминското име на майка му. Тези приемници на Тесла имаха много специални структури на намотките. Те бяха нормален тип радионамотки, но бяха подредени в странни конфигурации, направени от Тесла.
* RCA – Radio Corporation of America – Американската Радиокорпора ция. – бел. ред.
** Никола Тесла беше гений по електроника – първият, който откри и приложи принципите на променливия ток. С финансова подкрепа от Джордж Уестингхаус, той революционизира начина, по който беше използвано електричеството по света. Виж Приложение Г за повече информация относно Тесла.
Столът в Монтоук беше усъвършенстван и с намотки на Хермхолц. Те бяха поставени около стола, за да служат като улавящи намотки. В обикновената електроника намотките на Хермхолц се състоят от два комплекта намотки. Те притежават уникални свойства с оглед на това, че могат да бъдат свързани по фаза така, че да създадат постоянно поле (от енергия) вътре в намотките. В Монтоук изследователите екстраполираха върху принципите на намотките на Хермхолц. Използваха три комплекта намотки (X, Y и Z) и ги свързаха така, че докато вътре в намотките се поддържаше постоянно ниво на енергията, това не оказваше абсолютно никакво влияние отвън.
Структурата на намотките в приемниците, проектирани от Тесла, беше идеална за проекта Монтоук. Не само столът беше с намотки, но и самите приемници.
Това екранираше енергийното поле.
Трябва да се отбележи и това, че структурите от намотки в приемниците на Тесла са известни и като структури от намотки Делта-Т. Свойството за екраниране на енергийното поле е част от онова, което позволи около Елдридж да се изгради „ефекта на бутилката“ в експеримента „Филаделфия“. Тези Делта-Т намотки всъщност улавяха трите оси на времевите сигнали. Отнасящи се към проекта, те вече нямаха микровълнова връзка, която да дава неизправности по време на изместването на реалността. За да бъде накаран стола на Монтоук да работи без интерференция, трябваше да направят копие на онова, което кристалните приемници направиха с технологията от Сириус. Структурите с намотки в приемниците на прототипа бяха структури с Делта-Т намотки. А Делта-Т функцията осъществяваше самия приемник, а не антената. ITT бяха обезпечили Делта-Тайм функцията в антената вместо в приемниците. Версията на RCA използваше стандартния тип улавящи намотки на Хелмхолц, които можеха да осъществят Делта Тайм преобразуването в приемниците. Те имали и същия вид детекторна система и синхронизиране на осцилатора, които ITT използваха с компютъра Cray 1.
По онова време това включваше само намотката. Извън структурата на намотката нямаше чувствителност. Можеха да сложат стола на мъртвото място, което беше между предаващата антена върху сградата на предавателя и магнитната антена на предавателя, която беше под земята. Това беше в подземното мазе на сградата с предавателя, което вече беше солидно екранирано. В следващата стая имаше специално проектирани приемници с друг комплект оборудване. Те бяха използвани за синхронизиране на всички локални осцилатори със сигнал сходен с този на системата на ITT.
Антената, предавателят и столът, бяха в една и съща времева равнина. Компютрите бяха в своя собствена времева равнина. Нямаше значение това, че столът беше под земята, а компютрите Cray и IBM 360 – в другата стая (обезпечаващи обратната връзка със сградата на предавателя). Когато всичко се представи в цифров вид, човек вече не е в реално време. Създава се „фалшиво време“. Компютрите можеха да се намират където и да е. Сградата с компютрите беше проектирана така, че да осигурява работата на самите компютри и да екранира електромагнитните полета и енергията от антената, за да не карат компютрите да полудяват. Оперативният център беше изцяло екраниран с цимент и стомана.
И накрая, създадоха второто и последно поколение от стола на Монтоук. Той изпълняваше същата цел както първия стол. Поемаше информацията и от шестте канала за информация от компютрите, но имаше едно допълнително предимство. Не се влияеше от сигнала на антената. Сега сигналът от антената не осъществяваше обратна връзка и не предизвикваше интерференция. И така, вече всичко беше на място. Прекараха още шест месеца до към края на 75-та година. В началото на 76-та просто подреждаха, напасваха и се уверяваха, че всичко работи.
Накрая пуснаха предавателя да функционира, което беше поразително. Това, което стана впоследствие беше още по-изумително.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
Все още е загадка начинът, по който беше разработена тази технология. Предполагаше се, че изследванията са били подкрепени от извънземни от Сириус, тоест – от извънземната раса, дошла от звездната система, известна ни под името Сириус. Говореше се, че извънземните осигурили основния проект, а хората го разработили.
Около стола бяха поставени три комплекта намотки под формата на пирамида. Намотка имаше и около върха на пирамидата, за да стои успоредно на основната намотка. Човекът биваше поставян вътре в полето, създавано от намотките. Трите комплекта намотки бяха свързани с три различни радиоприемника (Hammerland Super ProP 600) и шест изхода. Един независим детектор на страничната лента, който имаше референтна система за плуващия носещ сигнал, осигуряваше от трите приемника шест изхода. Три от тях бяха за страничния диапазон честоти под носещата вълна. Другите три бяха за страничния диапазон честоти над носещата вълна. Това ни води до много важен въпрос. Ако това устройство четеше умовете, какво представляваше носещата вълна, която то използваше за тази цел?
С помощта на осцилатор детекторите в приемниците бяха в състояние да се синхронизират с улавян от намотките фантом или етерен сигнал. Нямаше действителна носеща вълна такава, каквато обикновено я знаехме. Детекторите се синхронизираха с шумовия пик, който намотките улавяха от трите комплекта честоти, спрямо които бяха настроени приемниците.
В този момент изследователският екип всъщност беше в състояние да открие сигналите, които представляваха сравнимите функции на човешкия ум. Солидните сигнали, които се променяха заедно с мислите на лицето, в действителност излизаха от приемниците. Това устройство всъщност четеше човешката аура – това е думата, която хората с пси-способности използват, за да опишат електромагнитното поле, което обгръща човешкото тяло. По същият начин, по който човешката реч се пренася чрез радиовълни, това устройство пренасяше мисли (които теоретично се проявяват в аурата).
След това шестте изходни канала от приемниците бяха прекарани през цифров преобразувател (превеждайки ги на компютърен език) и подадени в компютър. Използван беше компютър Cray 1 за декодиране на онова, което улавяха приемниците. Доста тежка работа и скърцане на компютри докараха нещата до етапа, в който вече компютърът можеше да разпечата диалог. Това беше диалогът на мисленето на човека.
С допълнителна работа се стигна дотам лицето да визуализира нещо, а на екрана на монитора да се появи картина. Подобренията и усъвършенстването продължиха, докато триизмерното изображение на действителния аудио-визуален аспект (на мислите на човека) се появяваше на монитора на компютъра и на свой ред можеше да бъде разпечатано.
Когато хората в Монтоук чуха за това устройство за четене на ума, те решиха че е велико. Искаха да превърнат тази машина за четене на ума в предавател. Това може би щеше да премахне риска за човешките същества, които биваха подлагани на експерименти за осигуряване на невидимост или пътувания във времето. Теорията беше, че лицето което седеше в стола, щеше да предава на екипажа алтернативна реалност (както при експеримента „Филаделфия“). И когато корабът станеше невидим, екипажът щеше да бъде в синхрон с алтернативната реалност и нямаше да се дезориентира и да полудее.
На този етап беше осигурен един стол, който днес наричаме „Столът на Монтоук“. Той беше свързан с намотка разработена от ITT. Компютърът Cray 1, използван за декодиране на предаденото от човека в стола, беше свързан с един IBM 360. На свой ред той пък беше свързан с предавателя на Монтоук. Компютърът IBM 360 беше необходим за контролиране на модулацията на предавателя така, че той да може свободно да осъществява честотно прескачане в целия диапазон.
Това беше времето, по което си спомням, че Ал Биелек пое водещата роля. Ал е един от авторите на „Експериментът „Филаделфия“ и други НЛО конспирации“. Той също така има и спомени как е бил включен в проект Дъга. Първоначално той беше вкаран в проекта, за да обясни метафизично какво става при използване на предавателя върху хора. Избраха го защото не само имаше инженерна подготовка, но беше и психически чувствителен и имаше обширни познания по езотеричните въпроси.
Сега работата на Ал се състоеше в това да помага за свързване на компютрите Cray 1 и IBM 360. Cray 1 даваше тонове информация. Не знаеха какво да правят с нея – трябваше им някой с езотерични познания, за да я разчете. Трябваше да преобразуват онова, което Cray 1 извеждаше така, че да го синхронизират с онова, което компютърът за импулсна модулация искаше. IBM 360 изпълняваше тази функция и по принцип се използваше като преводач и база за записване на извежданото от Cray 1. Ал се включи много сериозно в проекта, защото беше част от екипа, който определяше каква програма да се сложи в IBM 360, за да може да се преведе извежданото от Cray 1 така, че да задвижи предавателя.
Предавателят имаше модулиращ компютър, който беше дигитално захранван с 32 битовия код, който компютърът 360 подаваше. Модулиращият компютър и предавателят бяха настроени. Този IBM 360 казваше на модулиращия компютър как да модулира предавателя. Сега имахме система, където човек можеше да вкара 32 битови думи от данни и предавателят щеше да върне обратно нещо. И тук столът захранваше приемниците, захранващи компютъра Cray 1, който казваше за какво мисли лицето. Трябваше да вземат „това“ и да преведат онова, което идваше от Cray 1 и да направят така, че IBM 360 да може да кодира отново мисъл-формата, която в действителност предаваше. Успешното свързване на компютрите отне около година.
По това време аз се присъединих към проекта, за да работя с радиочестотите и предавателя. Макар че беше постигната известна връзка с компютрите, имаха големи проблеми с обратната връзка от предавателя до стола. Решението на проблема с обратната връзка беше да преместят стола в центъра на ITT в Саутхемптън, Лонг Айлънд. Там дадено лице с пси-способности сядаше в стола и се свързваше посредством компютър с предавателя в Монтоук.
След това екстрасенсът мислеше, а компютърът Cray 1 декодираше мислите му. Подаваха ги по 32 битова радиовръзка и ги изпращаха в Монтоук, където се подаваха в IBM 360. След това IBM компютърът ги предаваше чрез предавателя и можеше да изгради в Монтоук мисъл-форма от това, което екстрасенсът си мислеше в Саутхемптън. В основата си устройството представляваше усилвател на мислите.
Още една година изследвания измина преди да получат четлив сигнал (въз основа на това, което лицето с пси-способности мислеше в Саутхемптън) изпратен до Монтоук и излъчен чрез предавателя. Това беше първата им цел: да получат някакви достоверни мисли от стола чрез предавателя в Монтоук и да ги предадат посредством антената. Освен Дънкан, на мястото имаше и две допълнителни лица с пси-способности. Те буквално настройваха компютърната програма. Накрая мисъл-формите станаха ясни. Човек с пси-способности можеше да се съсредоточи върху нещо в Саутхемптън и предавателят в Монтоук щеше да предаде много ясен образ на онова, което той си мислеше.
Това беше първият случай, когато предавателят в Монтоук работеше с висока надеждност на мисълта.
През 1975 г. откриха друг проблем. Ако възникнеше грешка в потока от време в нашата реалност, всичко се разпадаше. С други думи, ако лицето с пси-способности в стола проектираше реалност (в този случай с оглед на времето), която не беше съвместима с нашата реалност (тоест с потока време в нашата реалност), това предизвикваше прекъсване на връзката между Саутхемптън и Монтоук. Всяка грешка във време-пространството между двата града прекъсваше предаването на мисъл-формата.
За да разберете по-добре понятието грешка във времето, представете си времето като непрекъсната пулсация или поток. Докато основната пулсация на времето взаимодейства и променя формата си с други потоци или явления, имаме движението такова, каквото го познаваме, срещу екрана на времето. Когато тези „сърцевинни“ пулсации, които съставляват времето бъдат изместени (поради промяна в реалността или друго явление), посоката, скоростта или потока от време се променя. Това е известно като грешка във времето или времева грешка. Теоретично те се случват периодично, но тъй като имаме референтност спрямо нашата реалност, ние в действителност не забелязваме тази грешка. Явленията дежа вю могат да послужат като добър пример за времева грешка в тъканта на времето.
Със стола в Саутхемптън експериментите, свързани с контрол над съзнанието посредством предавател, не винаги работеха. Това можеше да се отдаде на грешките във времето. Известно беше и това, че ако има голямо количество мощност, подадена на предавателя по време на времевата грешка, последиците могат да бъдат ужасяващи.
Сега стана наложително стола в Монтоук да бъде накаран да работи. Отначало поставиха огромно екраниране около стола така, че електромагнитните полета в Монтоук да не могат да му повлияят. Това не свърши работа, затова се опитаха да поставят стола в мъртва, в електромагнитно отношение, зона. Намериха най-добрата такава зона, но и този опит не бе успешен.
Работеха до средата на 75-та, но продължиха да имат трудности, докато се консултираха с оригиналния прототип, на който беше базиран стола (според слуховете, изобретен от сирианците). Това устройство не беше идентично на онова, което бяха направили ITT. То имаше различен тип намотка – при него намотките бяха свързани с приемници от кристален тип. Това бяха истински кристали, а не електронни устройства.
След преглед на прототипа беше направен таен търг за нов стол – спечели RCA*. През 30-те Никола Тесла** беше изобретил приемници за RCA. Работата му през този период беше вършена под името „Н. Тербо“ – това беше моминското име на майка му. Тези приемници на Тесла имаха много специални структури на намотките. Те бяха нормален тип радионамотки, но бяха подредени в странни конфигурации, направени от Тесла.
* RCA – Radio Corporation of America – Американската Радиокорпора ция. – бел. ред.
** Никола Тесла беше гений по електроника – първият, който откри и приложи принципите на променливия ток. С финансова подкрепа от Джордж Уестингхаус, той революционизира начина, по който беше използвано електричеството по света. Виж Приложение Г за повече информация относно Тесла.
Столът в Монтоук беше усъвършенстван и с намотки на Хермхолц. Те бяха поставени около стола, за да служат като улавящи намотки. В обикновената електроника намотките на Хермхолц се състоят от два комплекта намотки. Те притежават уникални свойства с оглед на това, че могат да бъдат свързани по фаза така, че да създадат постоянно поле (от енергия) вътре в намотките. В Монтоук изследователите екстраполираха върху принципите на намотките на Хермхолц. Използваха три комплекта намотки (X, Y и Z) и ги свързаха така, че докато вътре в намотките се поддържаше постоянно ниво на енергията, това не оказваше абсолютно никакво влияние отвън.
Структурата на намотките в приемниците, проектирани от Тесла, беше идеална за проекта Монтоук. Не само столът беше с намотки, но и самите приемници.
Това екранираше енергийното поле.
Трябва да се отбележи и това, че структурите от намотки в приемниците на Тесла са известни и като структури от намотки Делта-Т. Свойството за екраниране на енергийното поле е част от онова, което позволи около Елдридж да се изгради „ефекта на бутилката“ в експеримента „Филаделфия“. Тези Делта-Т намотки всъщност улавяха трите оси на времевите сигнали. Отнасящи се към проекта, те вече нямаха микровълнова връзка, която да дава неизправности по време на изместването на реалността. За да бъде накаран стола на Монтоук да работи без интерференция, трябваше да направят копие на онова, което кристалните приемници направиха с технологията от Сириус. Структурите с намотки в приемниците на прототипа бяха структури с Делта-Т намотки. А Делта-Т функцията осъществяваше самия приемник, а не антената. ITT бяха обезпечили Делта-Тайм функцията в антената вместо в приемниците. Версията на RCA използваше стандартния тип улавящи намотки на Хелмхолц, които можеха да осъществят Делта Тайм преобразуването в приемниците. Те имали и същия вид детекторна система и синхронизиране на осцилатора, които ITT използваха с компютъра Cray 1.
По онова време това включваше само намотката. Извън структурата на намотката нямаше чувствителност. Можеха да сложат стола на мъртвото място, което беше между предаващата антена върху сградата на предавателя и магнитната антена на предавателя, която беше под земята. Това беше в подземното мазе на сградата с предавателя, което вече беше солидно екранирано. В следващата стая имаше специално проектирани приемници с друг комплект оборудване. Те бяха използвани за синхронизиране на всички локални осцилатори със сигнал сходен с този на системата на ITT.
Антената, предавателят и столът, бяха в една и съща времева равнина. Компютрите бяха в своя собствена времева равнина. Нямаше значение това, че столът беше под земята, а компютрите Cray и IBM 360 – в другата стая (обезпечаващи обратната връзка със сградата на предавателя). Когато всичко се представи в цифров вид, човек вече не е в реално време. Създава се „фалшиво време“. Компютрите можеха да се намират където и да е. Сградата с компютрите беше проектирана така, че да осигурява работата на самите компютри и да екранира електромагнитните полета и енергията от антената, за да не карат компютрите да полудяват. Оперативният център беше изцяло екраниран с цимент и стомана.
И накрая, създадоха второто и последно поколение от стола на Монтоук. Той изпълняваше същата цел както първия стол. Поемаше информацията и от шестте канала за информация от компютрите, но имаше едно допълнително предимство. Не се влияеше от сигнала на антената. Сега сигналът от антената не осъществяваше обратна връзка и не предизвикваше интерференция. И така, вече всичко беше на място. Прекараха още шест месеца до към края на 75-та година. В началото на 76-та просто подреждаха, напасваха и се уверяваха, че всичко работи.
Накрая пуснаха предавателя да функционира, което беше поразително. Това, което стана впоследствие беше още по-изумително.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
събота, 18 март 2017 г.
П Р О Е К Т Ъ Т М О Н Т О У К З А П О Ч В А
Не е тайна, че Конгресът се беше опитал да принуди ЦРУ да открие всичко, което става в тази общност. Орязаха им бюджета, ограничиха правните им правомощия и даже най-наивният би признал, че до известна степен съществува празнина в достоверността. Но тук ние нямаме работа с истинското ЦРУ. Наистина, ако ЦРУ бяха замесени, това щеше да е някакво отцепило се крило или крила от тях, използвани от някакъв източник различен от директора на ЦРУ.
Когато Конгресът разформирова проекта Феникс, групата в Брукхейвън вече беше изградила цяло царство около този проект. Имаха технологии на Райх и стелттехнологии, които определено можеха да повлияят върху съзнанието на човека.
Групата в Брукхейвън отиде при военните и ги информира за фантастичната нова технология, по която работеха. Казаха им за устройство, което може да накара врага да се предаде без битка, просто с натискането на едно копче. Разбира се, военните се заинтересуваха. Та това беше мечтата на всеки военен експерт. Представете си устройство, което казва на враговете да се предадат преди началото на битката!*(В приложение В съм включил някои доказателства, които показват, че по време на войната в Персийския залив, срещу иракчаните са били използвани устройства за контрол над съзнанието.)
Военните се ентусиазираха и бяха готови да сътрудничат. Бяха информирани, че няма нужда да се включват във финансирането, тъй като това се прави от групата на Националните Лаборатории Брукхейвън. Но хората от Брукхейвън имаха нужда от уединено място, където да се провеждат експериментите. Имаха нужда от определено оборудване и персонал, които трябваше да им бъдат осигурени от военните. Дадоха на военните списък с цялата технология, която им беше необходима.
В него от особено голямо значение беше старият SAGE радар. За целта имаха нужда от огромна радиосонда, която да работи в диапазона 425-450 MHz. От по-ранните изследвания се знаеше, че това е една от „порталните честоти“ (честотите, които отварят портали) за навлизане в човешкото съзнание. Беше необходимо много мощно радарно устройство, което да работи при 425-450 MHz.
Военните имаха точно това, което търсеха – една остаряла база на военновъздушните сили на нос Монтоук, която съхраняваше излязла от употреба SAGE радарна система, която им пасваше точно. Системата вече имаше радиочестотни секции и модулатора, който би бил необходим за изграждането на огромна радиосонда.
SAGE радарът в Монтоук първоначално беше част от една защитна система за ранно предупреждение, използвана през 50-те и 60-те години. Днес сателитите и радарът за засичане отвъд хоризонта, правят тази технология остаряла за отбранителни цели. Това определено повдига важен въпрос, дори ако човек не вярва в тези истории. Защо една стара и станала вече старомодна отбранителна система беше задействана и използвана в течение на над десет години?
Официалното име на този проект беше „Феникс 2“. Оттогава в разговорната си реч, аз и другите които участваха в него, го наричаме „проекта Монтоук“.
Дотогава Конгресът беше информиран за онова, което се случваше. Но от този момент вече независими хора се занимаваха с проект, официално отказан от Конгреса, извън всякакъв контрол. Даже използваха американските военни в този процес. Разбира се, това бързо се превръща в „Кой кого използва?“
Въпросът на който се набляга тук, е какво се прави без надзора на избраните чрез избори официални лица и въпреки техните възражения.
Базата в Монтоук беше отворена отново. SAGE радарът беше спрян през 1969-70 г., когато базата беше предадена на GSA. Тя беше излишна за правителството база, без нищо в нея и правителството спря да я финансира.
Очевидно е, че за подобни начинания се изисква голямо финансиране. То беше обгърнато в тайнственост, но изглеждаше че е изцяло частно. Не разполагам с веществено доказателство относно финансирането, но от моите познати в Монтоук ми беше казано, че парите идват благодарение на нацистите.
През 1944 г. един военен влак преминава през френски тунел и носи нацистко злато на стойност 10 милиарда долара. Този влак бива взривен с динамит в тунела, заедно с 51 войника, които са били на него. Генерал Джордж Патън по това време бил в Европа и разследвал случая, но не могъл да открие как американски военен влак би могъл да бъде взривен в западна съюзническа територия. Като генерал и човешко същество, него го било грижа за войниците. Десетте милиарда долара също били загадка, но усилията на Патън били блокирани.
На мен ми бе казано, че това злато в крайна сметка се е появило в Монтоук и е представлявало злато за десет милиарда при цена на златото по онова време 20 долара за унция. Това се равнява на 200 милиарда долара при днешния курс. Използвано било за финансиране на проекта първоначално и през следващите години. След изхарчването на всички тези пари, проектът, според слуховете, бил финансиран от омразното семейство Круп*(Круп са собствениците на заводите за муниции в Германия през Първата и Втората световна война. След като на Нюрнбергския процес били обявени за виновни във военни престъпления и съучастие с Хитлер, главата на фамилията Круп бил освободен от лека затворническа присъда и му било позволено да продължи с неговите известни сделки за оръжия), което контролирало корпорацията ITT.
В края на 1970 и 1971 г. базата на военновъздушните сили в Монтоук, 0773-ти радарен батальон, търпеше активно възстановяване. Трябваше да съберат персонал, да накарат оборудването да заработи и да изградят цялата апаратура за изследванията. Това отне година и в края на 71-ва, проектът Монтоук беше в действие.
Приложени бяха най-строги мерки за сигурност, част от които все още са в сила. Макар че беше замесена поверителната стелт-технология, не е тайна че самолетът Стелт е направен с абсорбиращо покритие и намалено напречно сечение на повърхността. Това което е тайна, са определени аспекти на технологията на „електромагнитната бутилка“ и начинът, по който се разпространява. Няма да описваме или обсъждаме това, тъй като то си остава военна тайна, която засяга отбраната на САЩ. Тук нас ни интересува разкриването на един проект, който преди всичко никога не е трябвало да бъде активиран. Без никакви военни или защитни цели, той беше създаден единствено, за да контролира съзнанието на населението, въпреки забраната на Конгреса.
Персоналът беше смесица от военни, правителствени лица и хора от различни корпорации. Аз бях едно от тези доставени от корпорации лица и се включих в проекта през 1973 г.
Имаше техници на въздушните сили, които бяха работили на SAGE радара през 60-те години. Въздушните сили ги бяха прикрепили към Монтоук, въпреки че тази база се водеше изоставена. Техническите лица казаха на групата от Феникс, че могат да променят общото настроение в базата чрез промяна на честотата и продължителността на импулса на радара. Бяха забелязали това от професионално любопитство след като бяха работили с този радар в продължение на години.
Това изненада хората от Феникс и те решиха, че то е много интересно. Чрез промяна на скоростта на импулсите и на тяхната ширина, можеха да променят принципния начин, по който хората мислеха. А те търсеха именно това.
Тази нова информация послужи като начало на това, което споменавам като експериментите с „микровълновата фурна“. Взеха рефлектора (който изглежда като огромна обелка от банан и може да се види от разстояние на нос Монтоук), завъртяха го на запад и под ъгъл надолу така, че да го фокусират върху една сграда в това, което мислеха за безопасно място.
Вътре в тази сграда имаше стол поставен в екранирана стая. Първо слагаха някого в стола – обикновено това беше Дънкан Камерън. След това отваряха и затваряха вратата, за да определят колко УКВ/микровълнова енергия влиза в стаята. Всичко това се прави докато антената се върти и фокусира до точка пред сградата. В същото време предавателят бълваше гигавати мощност.
Експериментираха да пуснат предавателя с импулси с различни ширини, различни скорости на импулсите и различни честоти. Опитаха всичко, за което се сетиха – просто емпирично експериментиране. Искаха да видят какво ще стане с лицето в стола, ако бъде бомбардирано от „х“ честота, импулс и т.н. Установиха определени изменения – например заспиване, плач, смях и др. Носеха се слухове, че когато SAGE радарът работи, настроението в цялата база се променя. Това беше много интересно за ръководителите на проекта, защото те се интересуваха предимно от изучаването на човешкия фактор.
Искаха да видят как могат да обучат и променят мозъчните вълни. Това се правеше чрез промяна скоростта на повторяемост на импулса и амплитудата, в съответствие с различни биологични функции. По този начин можеха да се контролират мислите на хората. В диапазона 425-450 MHz на радиочестотната мощност, те всъщност отваряха портал в човешкото съзнание. Следващата стъпка беше да открият какво има в него.
Макар че през по-голямата част от времето вратата на екранираната стая беше затворена, това не беше достатъчно, за да работи оборудването изрядно. Обектите бяха изложени на достатъчно силно магнитно поле, което да окаже влияние върху мозъчните вълни, но не достатъчно, за да ги увреди. Ако човекът останеше изложен на въздействието им в течение на няколко дни обаче, това въздействие можеше да бъде доста увреждащо.
Дънкан претърпя сериозно увреждане на мозъка и тъканите в резултат от продължително излагане на 100 киловата радиочестотна мощност на разстояние от около 90 м. Радиовълните изпържиха неговия мозък и гръден кош. Навсякъде в тялото му, където имаше промяна в плътността, се появяваха зони на топлина и енергия, създавани от концентрацията на микровълновите лъчи.
Когато през 1988 г. Дънкан отиде на лекар, лекарят му каза за наличието на необичайни белези по тъканта в дробовете му. Той никога не беше виждал такова нещо. Друг лекар, с който той се консултирал, бил виждал нещо подобно, когато някой попадал пред радарен лъч с висока мощност.
Предишното изследване около 1986 г., показало че Дънкан в действителност е с умъртвен мозък. Първоначално бях карал различни хора с пси-способности да „гледат“ Дънкан. Те определиха, че мозъкът му е мъртъв. Знаех, че е възможно да се инжектира специална боя в мозъка и да се използват рентгенови лъчи или да се направи КОТ-сканиране (Компютъризирана Осова Томография. Устройство предоставящо ясни снимки на вътрешните структури на тялото. Използвайки рентгенови лъчи и един детектор за радиация, то доставя данни на компютъра, който после създава триизмерен образ. – бел. ред), за да се види кои области от мозъка използват кислород. Хората с умъртвени мозъци страдат от липса на кислород до главния мозък. Ако това, което каза ясновидецът, беше истина, щеше да се види че неговият мозък не използва много кислород.
Попитах един невролог, с когото се бях сприятелил и той каза, че определено е възможно някой да бъде с умъртвен мозък и въпреки това да се движи. Той ми цитира множество аутопсии, правени на хора в Англия и САЩ, с необичайни покрития вътре в черепа. Тези покрития били дебели около един милиметър.
По-интересен беше случаят, на който той се беше натъкнал преди около 10 години. Той извади група рентгенови снимки на нормален човек и ми показа червените области. Показа ми и сини области, но ми каза, че това са области, които не изискват много кислород. След това ми показа една снимка, мозъкът на която беше изцяло със сини области. Това означаваше, че лицето е живо и се движи сред другите като нормален човек с изключение на това, че има проблеми, свързани със загуба на паметта. Той беше с мъртъв мозък, който използваше кислород само колкото да не загние. Забелязах ъгъла на рентгеновата снимка и бях изненадан да видя името на Дънкан. Въз основа на тази информация може да се каже, че Дънкан е на практика с мъртъв мозък.
Помолих един лекар за обяснение, но той не беше сигурен и успя да ми предложи само теоретично заключение на база психичните сили. Каза ми, че неговата професия признава съществуването на психичния феномен, но не го разбира.
На този етап научихме, че единствената причина днес Дънкан да е жив, се дължи на силната му екстрасензорна дарба. Психичната част от неговото съзнание преобладава над физическата и движи тялото. Мозъчният му ствол е жив, гръбначният – също, тялото му е живо, но главният му мозък е мъртъв. Психичната му енергия управлява тялото посредством мозъчния ствол.
Дънкан не беше единственият засегнат. Не знаем точно колко души са били засегнати, но броят им вероятно беше голям.
Едва през 1972 или 73 г. окончателно установихме, че стелт-технологията работи с неизгаряща радиация. Едната теория беше, че действителната неизгаряща радиация, която е по-високият ред на компонентите (в противовес на изгарящата радиация), в действителност преминава през рефлектор и би била обратна на фокусната точка на антената.
Опитаха и обърнаха антената на 180 градуса. Насочиха изгарящите лъчи в небето, а на човека въздействаха с неизгарящите лъчи. Така установиха, че те притежават същите способности да променят настроението – даже по-големи, но това не увреждаше хората. Но на каква цена за хората, с които експериментираха по-рано!
На този етап от проекта се интересуваха от наблюдаване на хората и от промяна на техните мисли, настроения и т.н. Не беше толкова важно как се променят, а самият факт, че изобщо се променят при някакви обстоятелства. Каниха в базата различни военни единици, за да почиват там. За войниците това беше безплатна почивка на едно красиво място.
Външната база имаше хубава гимназия и алея за боулинг с отлична храна и стаи. Без членовете на обслужващия персонал да знаят, те се превърнаха в морски свинчета относно провежданите експерименти, свързани с контрола над настроението. Те обаче не бяха единствените опитни зайчета. Правеха се експерименти и с хората от града, с цивилни от Лонг Айлънд, Ню Джърси, горната част на щата Ню Йорк и Кънектикът – правеха това просто, за да видят доколко далеч могат да стигнат.
Но повечето от експериментите се правеха с почиващите си в базата войници.
Прекарваха времето в наблюдение на действието на различни импулси, като опитваха това или онова. Отбелязваха и категоризираха различните ефекти. Това бяха чисто емпирични експерименти и беше натрупана огромна база данни. Щом събраха достатъчно данни, започнаха да разбират кои функции какво правят.
През този период експериментираха и с прескачане по честотите. Скачането по честотите се състои от предавател, който внезапно и произволно скача по петте различни честоти (които се подават на предавателя). Това стана много важно впоследствие, тъй като представляваше ключа за огъване на времето.
Откриха, че много бързото скачане на честотата прави модулациите по-психоактивни. След това беше разработена база данни, в която бяха отбелязани времената на скачане на честотата (времето за преминаване от една честота на друга), как те модулират импулсно, скоростта, при която модулираха импулсите, ширината на импулсите и изходящата мощност, при която излъчваха импулсите. После свързаха това с ефектите, които биваха оказвани. Базата данни беше много обширна и покриваше изключително широк обхват от причини и следствия.
След продължителното експериментиране разработиха контролно табло, с което можеха да задават различни импулсни модулации и времена. Знаеха, че тези различни импулси и функции представляват определени мисловни модели на индивида. Можеха да настройват модулаторите и времената така, че да генерират предаване, което да постави различни мисловни модели в индивида. Това означаваше, че могат буквално да настроят този импулс към всичко, което искат и да очакват да възникне желания от тях ефект.
Всичко това отне 3-4 години изследвания. Сега вече предавателят работеше изцяло. Можеха да бъдат написани програми, които да накарат предавателя да премине през различните фази. Изготвени бяха програми, които можеха да променят настроението на хората, да повишават нивото на престъпността, или да карат хората да изпитват безпокойство. Даже животните в околността биваха програмирани да правят странни неща.
Изследователите бяха в състояние да изработват програми, чрез които можеха да се съсредоточат върху дадена кола и да спрат всички електрически функции в нея. Не знам какви са модулациите, но разбирам, че откриха това съвсем случайно.
Един ден в базата се движеха някакви военни возила. Внезапно спряха да оперират без всякаква функция. Направено беше разследване, за да се види какво става с предавателя по това време и беше разработена програма. Отначало програмата успя само да накара светлините на една кола да намалеят. Впоследствие беше усъвършенствана така, че да може да спре всички електрически функции на превозното средство.
Няколкогодишни изследвания и събиране на информация накрая бяха довели до устройство за контрол над съзнанието. Следващата цел беше да се създаде прецизна технология – за целта беше използвана помощ от много странни източници.
В основата си – захранван с високо напрежение УКВ усилвател – амплитронът служеше като последният усилвател от предавателя, преди да се излъчи функция от антената. Бидейки голяма тръба, той тежеше 136 кг. и достигаше 88 см. в неговата най-голяма част.
Един от четирите импулсни тиратрона, които бяха използвани.
Те задвижваха изходната тръба. Чрез осигуряване на импулса през импулсния трансформатор до изходната тръба, тиратрони-
те регулираха източника на „скачаща честота“. Именно скачането на честотата беше онова, което осъществяваше контрола над съзнанието и правеше възможно огъването на времето.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
Когато Конгресът разформирова проекта Феникс, групата в Брукхейвън вече беше изградила цяло царство около този проект. Имаха технологии на Райх и стелттехнологии, които определено можеха да повлияят върху съзнанието на човека.
Групата в Брукхейвън отиде при военните и ги информира за фантастичната нова технология, по която работеха. Казаха им за устройство, което може да накара врага да се предаде без битка, просто с натискането на едно копче. Разбира се, военните се заинтересуваха. Та това беше мечтата на всеки военен експерт. Представете си устройство, което казва на враговете да се предадат преди началото на битката!*(В приложение В съм включил някои доказателства, които показват, че по време на войната в Персийския залив, срещу иракчаните са били използвани устройства за контрол над съзнанието.)
Военните се ентусиазираха и бяха готови да сътрудничат. Бяха информирани, че няма нужда да се включват във финансирането, тъй като това се прави от групата на Националните Лаборатории Брукхейвън. Но хората от Брукхейвън имаха нужда от уединено място, където да се провеждат експериментите. Имаха нужда от определено оборудване и персонал, които трябваше да им бъдат осигурени от военните. Дадоха на военните списък с цялата технология, която им беше необходима.
В него от особено голямо значение беше старият SAGE радар. За целта имаха нужда от огромна радиосонда, която да работи в диапазона 425-450 MHz. От по-ранните изследвания се знаеше, че това е една от „порталните честоти“ (честотите, които отварят портали) за навлизане в човешкото съзнание. Беше необходимо много мощно радарно устройство, което да работи при 425-450 MHz.
Военните имаха точно това, което търсеха – една остаряла база на военновъздушните сили на нос Монтоук, която съхраняваше излязла от употреба SAGE радарна система, която им пасваше точно. Системата вече имаше радиочестотни секции и модулатора, който би бил необходим за изграждането на огромна радиосонда.
SAGE радарът в Монтоук първоначално беше част от една защитна система за ранно предупреждение, използвана през 50-те и 60-те години. Днес сателитите и радарът за засичане отвъд хоризонта, правят тази технология остаряла за отбранителни цели. Това определено повдига важен въпрос, дори ако човек не вярва в тези истории. Защо една стара и станала вече старомодна отбранителна система беше задействана и използвана в течение на над десет години?
Официалното име на този проект беше „Феникс 2“. Оттогава в разговорната си реч, аз и другите които участваха в него, го наричаме „проекта Монтоук“.
Дотогава Конгресът беше информиран за онова, което се случваше. Но от този момент вече независими хора се занимаваха с проект, официално отказан от Конгреса, извън всякакъв контрол. Даже използваха американските военни в този процес. Разбира се, това бързо се превръща в „Кой кого използва?“
Въпросът на който се набляга тук, е какво се прави без надзора на избраните чрез избори официални лица и въпреки техните възражения.
Базата в Монтоук беше отворена отново. SAGE радарът беше спрян през 1969-70 г., когато базата беше предадена на GSA. Тя беше излишна за правителството база, без нищо в нея и правителството спря да я финансира.
Очевидно е, че за подобни начинания се изисква голямо финансиране. То беше обгърнато в тайнственост, но изглеждаше че е изцяло частно. Не разполагам с веществено доказателство относно финансирането, но от моите познати в Монтоук ми беше казано, че парите идват благодарение на нацистите.
През 1944 г. един военен влак преминава през френски тунел и носи нацистко злато на стойност 10 милиарда долара. Този влак бива взривен с динамит в тунела, заедно с 51 войника, които са били на него. Генерал Джордж Патън по това време бил в Европа и разследвал случая, но не могъл да открие как американски военен влак би могъл да бъде взривен в западна съюзническа територия. Като генерал и човешко същество, него го било грижа за войниците. Десетте милиарда долара също били загадка, но усилията на Патън били блокирани.
На мен ми бе казано, че това злато в крайна сметка се е появило в Монтоук и е представлявало злато за десет милиарда при цена на златото по онова време 20 долара за унция. Това се равнява на 200 милиарда долара при днешния курс. Използвано било за финансиране на проекта първоначално и през следващите години. След изхарчването на всички тези пари, проектът, според слуховете, бил финансиран от омразното семейство Круп*(Круп са собствениците на заводите за муниции в Германия през Първата и Втората световна война. След като на Нюрнбергския процес били обявени за виновни във военни престъпления и съучастие с Хитлер, главата на фамилията Круп бил освободен от лека затворническа присъда и му било позволено да продължи с неговите известни сделки за оръжия), което контролирало корпорацията ITT.
В края на 1970 и 1971 г. базата на военновъздушните сили в Монтоук, 0773-ти радарен батальон, търпеше активно възстановяване. Трябваше да съберат персонал, да накарат оборудването да заработи и да изградят цялата апаратура за изследванията. Това отне година и в края на 71-ва, проектът Монтоук беше в действие.
Приложени бяха най-строги мерки за сигурност, част от които все още са в сила. Макар че беше замесена поверителната стелт-технология, не е тайна че самолетът Стелт е направен с абсорбиращо покритие и намалено напречно сечение на повърхността. Това което е тайна, са определени аспекти на технологията на „електромагнитната бутилка“ и начинът, по който се разпространява. Няма да описваме или обсъждаме това, тъй като то си остава военна тайна, която засяга отбраната на САЩ. Тук нас ни интересува разкриването на един проект, който преди всичко никога не е трябвало да бъде активиран. Без никакви военни или защитни цели, той беше създаден единствено, за да контролира съзнанието на населението, въпреки забраната на Конгреса.
Персоналът беше смесица от военни, правителствени лица и хора от различни корпорации. Аз бях едно от тези доставени от корпорации лица и се включих в проекта през 1973 г.
Имаше техници на въздушните сили, които бяха работили на SAGE радара през 60-те години. Въздушните сили ги бяха прикрепили към Монтоук, въпреки че тази база се водеше изоставена. Техническите лица казаха на групата от Феникс, че могат да променят общото настроение в базата чрез промяна на честотата и продължителността на импулса на радара. Бяха забелязали това от професионално любопитство след като бяха работили с този радар в продължение на години.
Това изненада хората от Феникс и те решиха, че то е много интересно. Чрез промяна на скоростта на импулсите и на тяхната ширина, можеха да променят принципния начин, по който хората мислеха. А те търсеха именно това.
Тази нова информация послужи като начало на това, което споменавам като експериментите с „микровълновата фурна“. Взеха рефлектора (който изглежда като огромна обелка от банан и може да се види от разстояние на нос Монтоук), завъртяха го на запад и под ъгъл надолу така, че да го фокусират върху една сграда в това, което мислеха за безопасно място.
Вътре в тази сграда имаше стол поставен в екранирана стая. Първо слагаха някого в стола – обикновено това беше Дънкан Камерън. След това отваряха и затваряха вратата, за да определят колко УКВ/микровълнова енергия влиза в стаята. Всичко това се прави докато антената се върти и фокусира до точка пред сградата. В същото време предавателят бълваше гигавати мощност.
Експериментираха да пуснат предавателя с импулси с различни ширини, различни скорости на импулсите и различни честоти. Опитаха всичко, за което се сетиха – просто емпирично експериментиране. Искаха да видят какво ще стане с лицето в стола, ако бъде бомбардирано от „х“ честота, импулс и т.н. Установиха определени изменения – например заспиване, плач, смях и др. Носеха се слухове, че когато SAGE радарът работи, настроението в цялата база се променя. Това беше много интересно за ръководителите на проекта, защото те се интересуваха предимно от изучаването на човешкия фактор.
Искаха да видят как могат да обучат и променят мозъчните вълни. Това се правеше чрез промяна скоростта на повторяемост на импулса и амплитудата, в съответствие с различни биологични функции. По този начин можеха да се контролират мислите на хората. В диапазона 425-450 MHz на радиочестотната мощност, те всъщност отваряха портал в човешкото съзнание. Следващата стъпка беше да открият какво има в него.
Макар че през по-голямата част от времето вратата на екранираната стая беше затворена, това не беше достатъчно, за да работи оборудването изрядно. Обектите бяха изложени на достатъчно силно магнитно поле, което да окаже влияние върху мозъчните вълни, но не достатъчно, за да ги увреди. Ако човекът останеше изложен на въздействието им в течение на няколко дни обаче, това въздействие можеше да бъде доста увреждащо.
Дънкан претърпя сериозно увреждане на мозъка и тъканите в резултат от продължително излагане на 100 киловата радиочестотна мощност на разстояние от около 90 м. Радиовълните изпържиха неговия мозък и гръден кош. Навсякъде в тялото му, където имаше промяна в плътността, се появяваха зони на топлина и енергия, създавани от концентрацията на микровълновите лъчи.
Когато през 1988 г. Дънкан отиде на лекар, лекарят му каза за наличието на необичайни белези по тъканта в дробовете му. Той никога не беше виждал такова нещо. Друг лекар, с който той се консултирал, бил виждал нещо подобно, когато някой попадал пред радарен лъч с висока мощност.
Предишното изследване около 1986 г., показало че Дънкан в действителност е с умъртвен мозък. Първоначално бях карал различни хора с пси-способности да „гледат“ Дънкан. Те определиха, че мозъкът му е мъртъв. Знаех, че е възможно да се инжектира специална боя в мозъка и да се използват рентгенови лъчи или да се направи КОТ-сканиране (Компютъризирана Осова Томография. Устройство предоставящо ясни снимки на вътрешните структури на тялото. Използвайки рентгенови лъчи и един детектор за радиация, то доставя данни на компютъра, който после създава триизмерен образ. – бел. ред), за да се види кои области от мозъка използват кислород. Хората с умъртвени мозъци страдат от липса на кислород до главния мозък. Ако това, което каза ясновидецът, беше истина, щеше да се види че неговият мозък не използва много кислород.
Попитах един невролог, с когото се бях сприятелил и той каза, че определено е възможно някой да бъде с умъртвен мозък и въпреки това да се движи. Той ми цитира множество аутопсии, правени на хора в Англия и САЩ, с необичайни покрития вътре в черепа. Тези покрития били дебели около един милиметър.
По-интересен беше случаят, на който той се беше натъкнал преди около 10 години. Той извади група рентгенови снимки на нормален човек и ми показа червените области. Показа ми и сини области, но ми каза, че това са области, които не изискват много кислород. След това ми показа една снимка, мозъкът на която беше изцяло със сини области. Това означаваше, че лицето е живо и се движи сред другите като нормален човек с изключение на това, че има проблеми, свързани със загуба на паметта. Той беше с мъртъв мозък, който използваше кислород само колкото да не загние. Забелязах ъгъла на рентгеновата снимка и бях изненадан да видя името на Дънкан. Въз основа на тази информация може да се каже, че Дънкан е на практика с мъртъв мозък.
Помолих един лекар за обяснение, но той не беше сигурен и успя да ми предложи само теоретично заключение на база психичните сили. Каза ми, че неговата професия признава съществуването на психичния феномен, но не го разбира.
На този етап научихме, че единствената причина днес Дънкан да е жив, се дължи на силната му екстрасензорна дарба. Психичната част от неговото съзнание преобладава над физическата и движи тялото. Мозъчният му ствол е жив, гръбначният – също, тялото му е живо, но главният му мозък е мъртъв. Психичната му енергия управлява тялото посредством мозъчния ствол.
Дънкан не беше единственият засегнат. Не знаем точно колко души са били засегнати, но броят им вероятно беше голям.
Едва през 1972 или 73 г. окончателно установихме, че стелт-технологията работи с неизгаряща радиация. Едната теория беше, че действителната неизгаряща радиация, която е по-високият ред на компонентите (в противовес на изгарящата радиация), в действителност преминава през рефлектор и би била обратна на фокусната точка на антената.
Опитаха и обърнаха антената на 180 градуса. Насочиха изгарящите лъчи в небето, а на човека въздействаха с неизгарящите лъчи. Така установиха, че те притежават същите способности да променят настроението – даже по-големи, но това не увреждаше хората. Но на каква цена за хората, с които експериментираха по-рано!
На този етап от проекта се интересуваха от наблюдаване на хората и от промяна на техните мисли, настроения и т.н. Не беше толкова важно как се променят, а самият факт, че изобщо се променят при някакви обстоятелства. Каниха в базата различни военни единици, за да почиват там. За войниците това беше безплатна почивка на едно красиво място.
Външната база имаше хубава гимназия и алея за боулинг с отлична храна и стаи. Без членовете на обслужващия персонал да знаят, те се превърнаха в морски свинчета относно провежданите експерименти, свързани с контрола над настроението. Те обаче не бяха единствените опитни зайчета. Правеха се експерименти и с хората от града, с цивилни от Лонг Айлънд, Ню Джърси, горната част на щата Ню Йорк и Кънектикът – правеха това просто, за да видят доколко далеч могат да стигнат.
Но повечето от експериментите се правеха с почиващите си в базата войници.
Прекарваха времето в наблюдение на действието на различни импулси, като опитваха това или онова. Отбелязваха и категоризираха различните ефекти. Това бяха чисто емпирични експерименти и беше натрупана огромна база данни. Щом събраха достатъчно данни, започнаха да разбират кои функции какво правят.
През този период експериментираха и с прескачане по честотите. Скачането по честотите се състои от предавател, който внезапно и произволно скача по петте различни честоти (които се подават на предавателя). Това стана много важно впоследствие, тъй като представляваше ключа за огъване на времето.
Откриха, че много бързото скачане на честотата прави модулациите по-психоактивни. След това беше разработена база данни, в която бяха отбелязани времената на скачане на честотата (времето за преминаване от една честота на друга), как те модулират импулсно, скоростта, при която модулираха импулсите, ширината на импулсите и изходящата мощност, при която излъчваха импулсите. После свързаха това с ефектите, които биваха оказвани. Базата данни беше много обширна и покриваше изключително широк обхват от причини и следствия.
След продължителното експериментиране разработиха контролно табло, с което можеха да задават различни импулсни модулации и времена. Знаеха, че тези различни импулси и функции представляват определени мисловни модели на индивида. Можеха да настройват модулаторите и времената така, че да генерират предаване, което да постави различни мисловни модели в индивида. Това означаваше, че могат буквално да настроят този импулс към всичко, което искат и да очакват да възникне желания от тях ефект.
Всичко това отне 3-4 години изследвания. Сега вече предавателят работеше изцяло. Можеха да бъдат написани програми, които да накарат предавателя да премине през различните фази. Изготвени бяха програми, които можеха да променят настроението на хората, да повишават нивото на престъпността, или да карат хората да изпитват безпокойство. Даже животните в околността биваха програмирани да правят странни неща.
Изследователите бяха в състояние да изработват програми, чрез които можеха да се съсредоточат върху дадена кола и да спрат всички електрически функции в нея. Не знам какви са модулациите, но разбирам, че откриха това съвсем случайно.
Един ден в базата се движеха някакви военни возила. Внезапно спряха да оперират без всякаква функция. Направено беше разследване, за да се види какво става с предавателя по това време и беше разработена програма. Отначало програмата успя само да накара светлините на една кола да намалеят. Впоследствие беше усъвършенствана така, че да може да спре всички електрически функции на превозното средство.
Няколкогодишни изследвания и събиране на информация накрая бяха довели до устройство за контрол над съзнанието. Следващата цел беше да се създаде прецизна технология – за целта беше използвана помощ от много странни източници.
В основата си – захранван с високо напрежение УКВ усилвател – амплитронът служеше като последният усилвател от предавателя, преди да се излъчи функция от антената. Бидейки голяма тръба, той тежеше 136 кг. и достигаше 88 см. в неговата най-голяма част.
Един от четирите импулсни тиратрона, които бяха използвани.
Те задвижваха изходната тръба. Чрез осигуряване на импулса през импулсния трансформатор до изходната тръба, тиратрони-
те регулираха източника на „скачаща честота“. Именно скачането на честотата беше онова, което осъществяваше контрола над съзнанието и правеше възможно огъването на времето.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
четвъртък, 16 март 2017 г.
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
spiralata.net
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
spiralata.net
вторник, 14 март 2017 г.
Юнг. Синхронията: аказуален обединяващ принцип
Групи или поредица от произшествия са представени, най-малко в светлината на нашия модерен начин на мислене като безсмислени и намиращи се като цяло в границите на вероятното. Въпреки това се случват и събития, чиято "случайност" може да бъде поставена под въпрос. Ще дам само един от твърде многото примери.
Аз го записах на 01 април 1949 г.:
Днес е петък. За закуска имаме риба. Някой в разговор с мен спомена обичая да направиш от някого "априлска риба". В същата сутрин аз записах в своя бележник нещо, който гласеше: "Est homo totus medius piscis ab imo".
През деня една от моите бивши пациентки, която не бях виждал в продължение на няколко месеца, ми показа някои впечатляващи картини с изображения на риби, които тя нарисувала през времето, в което не сме се виждали.
Вечерта ми показаха парче гоблен с изобразени върху него рибоподобни чудовища. На сутринта на 2 април друга пациентка, с която не се бях виждал в продължение на няколко години, ми разказа един сън, в който тя стои на брега на езеро и видяла една голяма риба, която доплувала чак до нея и скочила от водата в краката й. По това време аз се занимавах с изучаване на историята на символа на рибата. Само едно от лицата, които споменавам тук, знаеше за това.
Всичко това предизвиква доста естествената идея за идейно съвпадение, което означава, че връзката има друго, а не причинно-следствено свойство. Трябва да призная, че тази верига от събития ми направи значително впечатление. Струваше ми се, че в нея присъства някакво божествено качество. При такива обстоятелства ние сме склонни да кажем: "Това не може да бъде просто съвпадение", дори не знаейки за какво всъщност става дума. Независимо от това, силата от произведеното впечатление не е доказателство, че това не е случайно съвпадение на всички тези "риби". Разбира се, изключително странно е, че темата за рибата бе повдигната най-малко шест пъти в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки това, не бива да забравяме, че рибата в петък - това е съвсем нормално, и че на 1 април е уместно да се говори за "априлска риба". До този момент аз, в продължение на няколко месеца работех върху историята на символа на рибата. Рибата често е символ на съдържащото се безсъзнателно. Следователно, няма основания да се види в тази верига нещо друго, различно от случайно съвпадение. Веригата или серията от напълно обикновени събития все още трябва да се разглежда като съвпадение. Колкото и да е дълга, тя следва да бъде заличена от списъка на възможните безпричинни връзки. Ето защо е широко разпространено убеждението, че всички съвпадения са "успешни попадения" и не изискват безпричинно обяснение. Това предположение може, и със сигурност трябва да се счита за вярно, докато липсват доказателства, че тези съвпадения излизат извън рамките на вероятностите. Все пак, ако се появи такова доказателство, то в същото време ще бъде истинско доказателство за безпричинни комбинации от събития, които ние можем да обясним само като се позовем на фактора, несъизмерим с причинната връзка. Тогава ние трябва да приемем, че събитията по принцип се намират едно до друго, от една страна в причинно-следствената връзка, а от друга - в някаква смислова кръстосана модулация.
Тук бих искал да насоча вниманието към трактата на Шопенхауер "За очевидния модел в човешката съдба", който е "кръстник" на гледни точки, разглеждащи се в наши дни. В трактата става дума за "едновременността, която не е причинно свързана, която ние наричаме "съвпадение". Шопенхауер илюстрира тази едновременност с географска аналогия, където паралелите са кръстосани връзки между меридианите, които се считат за причинно-следствена верига.
Всички събития в живота на човека се намират в два коренно различаващи се видове комуникация: първи тип - обективна причинно-следствена връзка на природен процес; втори тип - субективна връзка, която съществува само за индивида, който я чувства, и следователно тя е толкова субективна, както са и сънищата му ... Тези два вида връзки съществуват едновременно, и едно и също събитие, макар и да е звено между две коренно различни вериги, все пак се подчинява и на единия, и на другия тип, така че съдбата на един човек винаги съответства на съдбата на другия, и всеки индивид е герой на своята собствена игра, като в същото време играе и в пиесата на друг автор - това е отвъд нашето разбиране и може да се счита за възможно само въз основа на убедеността в съществуването на предварително определена забележителна хармония.
От гледна точка на Шопенхауер "големият сън на живота ... има само един субект", трансценденталната Воля , prima causa (първопричината-лат.), от която излизат всички причинни вериги, както линиите на меридианите от полюсите, и благодарение на кръговете паралели са един до друг в семантичните отношения на едновременността. Шопенхауер вярвал в абсолютния детерминизъм на природния процес и в първопричината. Няма доказателства за вярност нито на първото, нито на второто предположение. Първопричината е философски мит, който изглежда правдоподобно само, когато приеме формата на стария парадокс "Ev то rcav (един навсякъде -. лат), единството и многообразието на един и същ свят с Идеята, че точките на едновременността в причинно-следствените вериги или меридианите са едни "смислени съвпадения" има право на живот само в случай, че първопричината е наистина единството. Но ако тя е била многобразието, то не по-малко вероятно е цялата теория на Шопенхауер да се разпадне. Същият такъв тежък удар й носи факта, който ние едва напоследък осъзнаваме, а именно, че законът на природата е верен само от статистическа гледна точка, че оставя вратичка за неопределеността. Нито философските разсъждения, нито усещанията могат да предоставят доказателство за редовната поява на тези два вида връзки, в които едно и също нещо е едновременно субект и обект. Шопенхауер е мислил и писал във времена на пълното господство на причинността като категория априори и поради това не може да я използва в опит да обясни "смислените съвпадения". Но, както вече видяхме, причинността може да служи като относително правдоподобно обяснение само в случай, ако ние разчитаме на друго, също необосновано допускане за единството на първопричините. Тогава това неминуемо води до следното: всяка точка на даден меридиан трябва задължително да се намира в отношения на "смислено съвпадение" с всички други точки на същия градус на ширина. Въпреки това, този извод е далеч извън обхвата на емпирично възможното, защото това означава, че "смислените съвпадения" се случват толкова редовно и систематично, че тяхното съществуване или не е необходимо да се доказва, или доказването им е от просто по-просто. Приведените от Шопенхауер примери също са неубедителни, както и всички останали. Все пак може да му се признае, че е видял проблема и осъзнал невъзможността да бъде лесно и бързо решен. Тъй като този проблем е свързан с основите на нашата епистемология, то той, в съответствие с общата насока на своята философия, го смята за източник на трансцеденталните предпоставки, за волята, която създава живот и е на всички нива, модулирайки всяко едно от тези нива, така че те са не само в хармония със своите синхронни паралели, но също така и подготвят и организират бъдещи събития, играещи ролята на съдбата или Провидението.
По материали от Интернет
Аз го записах на 01 април 1949 г.:
Днес е петък. За закуска имаме риба. Някой в разговор с мен спомена обичая да направиш от някого "априлска риба". В същата сутрин аз записах в своя бележник нещо, който гласеше: "Est homo totus medius piscis ab imo".
През деня една от моите бивши пациентки, която не бях виждал в продължение на няколко месеца, ми показа някои впечатляващи картини с изображения на риби, които тя нарисувала през времето, в което не сме се виждали.
Вечерта ми показаха парче гоблен с изобразени върху него рибоподобни чудовища. На сутринта на 2 април друга пациентка, с която не се бях виждал в продължение на няколко години, ми разказа един сън, в който тя стои на брега на езеро и видяла една голяма риба, която доплувала чак до нея и скочила от водата в краката й. По това време аз се занимавах с изучаване на историята на символа на рибата. Само едно от лицата, които споменавам тук, знаеше за това.
Всичко това предизвиква доста естествената идея за идейно съвпадение, което означава, че връзката има друго, а не причинно-следствено свойство. Трябва да призная, че тази верига от събития ми направи значително впечатление. Струваше ми се, че в нея присъства някакво божествено качество. При такива обстоятелства ние сме склонни да кажем: "Това не може да бъде просто съвпадение", дори не знаейки за какво всъщност става дума. Независимо от това, силата от произведеното впечатление не е доказателство, че това не е случайно съвпадение на всички тези "риби". Разбира се, изключително странно е, че темата за рибата бе повдигната най-малко шест пъти в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки това, не бива да забравяме, че рибата в петък - това е съвсем нормално, и че на 1 април е уместно да се говори за "априлска риба". До този момент аз, в продължение на няколко месеца работех върху историята на символа на рибата. Рибата често е символ на съдържащото се безсъзнателно. Следователно, няма основания да се види в тази верига нещо друго, различно от случайно съвпадение. Веригата или серията от напълно обикновени събития все още трябва да се разглежда като съвпадение. Колкото и да е дълга, тя следва да бъде заличена от списъка на възможните безпричинни връзки. Ето защо е широко разпространено убеждението, че всички съвпадения са "успешни попадения" и не изискват безпричинно обяснение. Това предположение може, и със сигурност трябва да се счита за вярно, докато липсват доказателства, че тези съвпадения излизат извън рамките на вероятностите. Все пак, ако се появи такова доказателство, то в същото време ще бъде истинско доказателство за безпричинни комбинации от събития, които ние можем да обясним само като се позовем на фактора, несъизмерим с причинната връзка. Тогава ние трябва да приемем, че събитията по принцип се намират едно до друго, от една страна в причинно-следствената връзка, а от друга - в някаква смислова кръстосана модулация.
Тук бих искал да насоча вниманието към трактата на Шопенхауер "За очевидния модел в човешката съдба", който е "кръстник" на гледни точки, разглеждащи се в наши дни. В трактата става дума за "едновременността, която не е причинно свързана, която ние наричаме "съвпадение". Шопенхауер илюстрира тази едновременност с географска аналогия, където паралелите са кръстосани връзки между меридианите, които се считат за причинно-следствена верига.
Всички събития в живота на човека се намират в два коренно различаващи се видове комуникация: първи тип - обективна причинно-следствена връзка на природен процес; втори тип - субективна връзка, която съществува само за индивида, който я чувства, и следователно тя е толкова субективна, както са и сънищата му ... Тези два вида връзки съществуват едновременно, и едно и също събитие, макар и да е звено между две коренно различни вериги, все пак се подчинява и на единия, и на другия тип, така че съдбата на един човек винаги съответства на съдбата на другия, и всеки индивид е герой на своята собствена игра, като в същото време играе и в пиесата на друг автор - това е отвъд нашето разбиране и може да се счита за възможно само въз основа на убедеността в съществуването на предварително определена забележителна хармония.
От гледна точка на Шопенхауер "големият сън на живота ... има само един субект", трансценденталната Воля , prima causa (първопричината-лат.), от която излизат всички причинни вериги, както линиите на меридианите от полюсите, и благодарение на кръговете паралели са един до друг в семантичните отношения на едновременността. Шопенхауер вярвал в абсолютния детерминизъм на природния процес и в първопричината. Няма доказателства за вярност нито на първото, нито на второто предположение. Първопричината е философски мит, който изглежда правдоподобно само, когато приеме формата на стария парадокс "Ev то rcav (един навсякъде -. лат), единството и многообразието на един и същ свят с Идеята, че точките на едновременността в причинно-следствените вериги или меридианите са едни "смислени съвпадения" има право на живот само в случай, че първопричината е наистина единството. Но ако тя е била многобразието, то не по-малко вероятно е цялата теория на Шопенхауер да се разпадне. Същият такъв тежък удар й носи факта, който ние едва напоследък осъзнаваме, а именно, че законът на природата е верен само от статистическа гледна точка, че оставя вратичка за неопределеността. Нито философските разсъждения, нито усещанията могат да предоставят доказателство за редовната поява на тези два вида връзки, в които едно и също нещо е едновременно субект и обект. Шопенхауер е мислил и писал във времена на пълното господство на причинността като категория априори и поради това не може да я използва в опит да обясни "смислените съвпадения". Но, както вече видяхме, причинността може да служи като относително правдоподобно обяснение само в случай, ако ние разчитаме на друго, също необосновано допускане за единството на първопричините. Тогава това неминуемо води до следното: всяка точка на даден меридиан трябва задължително да се намира в отношения на "смислено съвпадение" с всички други точки на същия градус на ширина. Въпреки това, този извод е далеч извън обхвата на емпирично възможното, защото това означава, че "смислените съвпадения" се случват толкова редовно и систематично, че тяхното съществуване или не е необходимо да се доказва, или доказването им е от просто по-просто. Приведените от Шопенхауер примери също са неубедителни, както и всички останали. Все пак може да му се признае, че е видял проблема и осъзнал невъзможността да бъде лесно и бързо решен. Тъй като този проблем е свързан с основите на нашата епистемология, то той, в съответствие с общата насока на своята философия, го смята за източник на трансцеденталните предпоставки, за волята, която създава живот и е на всички нива, модулирайки всяко едно от тези нива, така че те са не само в хармония със своите синхронни паралели, но също така и подготвят и организират бъдещи събития, играещи ролята на съдбата или Провидението.
По материали от Интернет
Абонамент за:
Публикации (Atom)