Извънземни правят експерименти с деца

Статистиката на похитените от извънземни може да ви удиви: сред похитените има и страшно много деца! С цел научна точност няма да цитираме броя им: част от съобщенията идват пр изследователите много късно – едва когато детето стане възрастен.

Млада жена, счетоводителка в строителна фирма, Антонина Д., както винаги, сложила дъщеря си, малката Ели, да спи. Когато и тя си легнала, оставила в кухнята да свети – през нощта момиченцето често се събуждало.

Ели се събудила и тази нощ. За последен път, вече малко преди да съмне. Антонина отлично си спомня това: погледнала е часовника. Но едва успяла отново да заспи когато я разбудила ярко оранжева светлина в стаята. Светлината идвала от улицата. Антонина отишла до прозореца и видяла, че сетлината идва от ярко светещо кълбо, което висяло над кооперацията.

Младата майка била обхваната от страх. Тя пуснала щорите на прозореца и скрила глава под одеялото. След две минути се отвила и видяла, че лампата в кухнята мига. Започнала да усеща тежест в цялото тяло, все едно я бил ударил ток.

Изведнъж станало страшно тъмно – както на улицата, така и в жилището, а след това чула стъпки – някой ходел вътре в стаята. И тогава видяла, че от прозореца, между дивана, на който спяла и детското креватче, идвал някой, който приличал на нисък на ръст човек, по-нисък от 1,50 м. Той бил облечен в блестящи дрехи, а движенията му били някак си отсечени, като на робот. От пришълеца се чувало някакво монотонно писукане. Неканеният гост дошъл до дивана, замрял и погледнал Антонина в упор. След това жената чула металически глас, който говорел на срички:

– Ще-взе-мем-мо-ми-че-то.

Едновременно с това Антонина чула гласа на Ели:

- Мамо! Мамо!

И тогава жената закрещяла:

- Не! Не! Няма да я дам! Не!

Същият механичен глас произнесъл в отговор:

– Ще-я-вър-нем-ще-я-вър-нем.

Антонина продължавала да крещи, макар че по-късно дъщеря й казала, че не е чула нищо.

Пришълецът се обърнал и тръгнал към антрето. В същия този миг лампата в кухнята отново светнала. Тялото на Антонина било все така сковано. Превъзмогвайки болката, тя се смъкнала на пода и изпълзяла до детското креватче. Ели спяла, но одеялото й го нямало. После го намерили в антрето...

Статистиката на похитените от извънземни може да ви удиви: сред похитените има и страшно много деца! С цел научна точност няма да цитираме броя им: част от съобщенията идват при изследователите много късно – едва когато детето стане възрастен.

Това се случило преди 45 години, когато Мери-Анн Шенефилд била на 11 години. Тя играела в двора на къщата на родителите си в град Агавам, щата Масачузетс.
"Към мен се приближи малко момченце от източен тип, което беше облечено в прилепнал костюм в черно-зелен цвят и носеше голям метален шлем на главата си,- разказва Мери-Анн.- Почувствах, че летя и се събудих в сребрист космически кораб.

Друг извънземен ме сложи пред огромен телевизор на екрана на който видях вътрешните си органи и мозъка. Изплаших се, станах и започнах да викам за помощ мама и татко. След това се втурнах към единия от пришълците. После те ми сложиха нещо като кислородна маска от която излизаше нещо като маркуч."

Спред Мери-Анн, на борда на НЛО имало шестима извънземни. Всички те имали сива кожа и говорели английски с механични гласове. След като направили разни изследвания, извънземните оставили шашардисаното момиче недалече от дома й.

След около пет месеца зрението на Мери-Анн се влошило. Диагнозата на лекарите била доста неутешителна: прогресиращ катаракт и на двете очи. На 42 години Мери-Анн напълно ослепяла. Но същевременно тя придобила способността да чувства енергетиката на хората, животните и растенията.

Известният парапсихолог Андрия Пухарич е уверен, че аномалните способности на Мери-Анн започнали да се развиват именно след срещата й с извънземните. Освен това тя може да различава извънземните на улицата. По нейните думи, те имат особена аура и друга енергетика. И нещо, което не е по-малко интересно: сега Мери-Анн е способна, с помощта на психическо въздействие, да взриви телевизор или предизвика кълбовидна мълния – достатъчно е само да помисли за това.

"Чуждоземните ми отнеха зрението, – казва жената, но в замяна ми дадоха огромна психическа сила. Аз направо виждам през хората. "

- Виждаме пред себе си направо фантастична картина, - казва директорът на изследванията АПРО доктор Хардер, - и не можем да не си зададем въпроса защо извънземните похищават именно деца?

Учените засега нямат отговор. Но щателно изучените факти и възможността да бъдат систематизирани в хронологичен порядък позволяват, смятат те, да се хвърли светлина върху проблема.

1909 г. Уелс, Великобритания

Единайсет годишният Оливър Томаостс бил с родителите си във фермата. Освен родителите му, имало и гости: пасторът с жена си, местният ветеринар и аукционистът – все сериозни хора. Общото количество на изпитият алкохол не превишавал дозата, достатъчна за добро настроение.

В единайсет часа вечерта родителите изпратили момчето да донесе прясна вода от кладенеца. Той излязъл навън и само след няколко секунди чули вика му за помощ. Всички се втурнали към улицата. Пасторът съобразил да вземе със себе си керосиновата лампа, с която осветили двора на фермата. Нямало никой. И изведнъж чули идващият някъде отгоре глас на Оливър: Помогнете, те ме отнасят! После - тишина. Върху снега останали само следите на Оливър, които водели от къщата към кладенеца. На средата на пътя те изведнъж прекъсвали...

След около два часа във фермата пристигнали извиканите от родителите полицаи. Те изследвали кладенеца, претърсили всички къщи наоколо, проверили всички тъмни личности, които живеели в окръга, но нищо не дало резултат. Дори и десетилетия след това никой не мигъл да даде никакво разумно обяснение на случилото се.

Малкото момче би могло да бъде вдигнато във въздуха от гигантски кондор, както е в романа на Жул Верн. Но никой и никога не е виждал такива птици в Англия. През 1909 г. нямало въртолети. Полицаите дори предположили, че момчето би могло да бъде отвлечено с балон и проверили всички балони в окръга: но никой не е летял тази нощ над тази местност, нито пък над цяла Англия.

1912 г.

Осемгодишната французойка Натали Верние играла на канала между Арл и Перон. Изведнъж, неведомо откъде, се появили странни високи същества в метални скафандри. Те със сила отвлекли момиченцето в кръгло тяло с правоъгълни прозорци, сложили я да седне на мек диван в някаква светла стая и изчезнали.

Когато се огледало, момиченцето заплакало. Почти веднага на тавана се отворило прозорче и отгоре се спуснали същества с нисък ръст, плешиви, с големи очи без вежди и с три пръста на ръцете. Съществата започнали да поднасят към тялото на момиченцето неизвестни апарати. У Натали се появило чувство за безразличие и предчувствие, че тази среща не е последна.

И, действително, след две години Натали Верние отново се срещнала с малките същества, но вече у дома й. Родителите й не си били в къщи, а тя седяла в кухнята. Внезапно зад прозореца бляснали огньове и стаята се изпълнила с оранжева светлина. Тогава, сякаш изпод земята, се появили петимата й стари познайници. Те пак я отвели в стаята и отново доближили различни апарати към нея. После й дали съд с червеникава течност. Пий! – чула Натали, макар, че нито едно от съществата не си било отворило устата. Момичето отпило и мигновено заспало. Когато се върнали родителите й я намерили заспала на кухненския под.

1948 г, май

От влака, пътуващ от Белгия за Люксембург, в движение паднало момче. И ... изчезнало. Намерили го едвам след 4 дни, на 30 км от мястото на произшествието, със заздравяваща рана на дясното рамо. Изобщо не си спомнял как е паднал от прозореца на влака, събудил се в кръгла, осветена от синя светлина стая. Глас, някъде отгоре, му съобщил, че е попаднал там случайно, ще бъде излекуван и освободен. След това детето веднага заспало. Събудил се на една поляна близко до ЖП линията.

Септември, 1978 г.

НЛО са се появявали няколко пъти над неголямото аржентинско село Вена-до-Туерто. В утрото на 6 септември дванайсетгодишният Оскар яздел своя кон и внезапно видял как над главата му се събират няколко грамадни летящи чинии. Те излъчвали светлина с различни цветове. Една от тях се приземила недалеч.
От НЛО излязло същество с ръст, примерно, около седем фута, с шлем и ръкавици.

То помолило Оскар да влезе в кораба. Оскар вързал коня към спуснатото подвижно мостче на кораба и се покатерил вътре. Там видял робот, който режел кости на животни, които приличали на крави.

Съществото си свалило ръкавиците и Оскар видял зелена ръка с метални нокти. Съществото уболо Оскара в рамото над дясната ръка. Впоследствие Оскар твърдял, че убождането приличало на ухапване от комар.

Момчето не помнело какво се е случило след това, а се събудило на земята, редом до коня си. През следващите няколко дни Оскар нямал никакъв апетит и се събуждал с викове през нощта. На мястото на убождането се образувала малка ямка.

По този повод известният изследовател на НЛО Жак Вале отбелязва, че на мястото на произшествието бащата на Оскар намерил труп на крава без задните части и ребрата. Сторило му се малко вероятно това да е работа на крадци, защото те биха взели и всичко останало.

1980 г., април

Микробиологът д-р Грейс от болница в Ню-Йорк наблюдавал НЛО с класическа овална форма, което светело, примерно на около 20 метра височина. Изпитвайки животински страх, Грейс се втурнал да бяга. Страхът не преминал цели две седмици. Причината била установена под хипноза: оказва се, че Грейс се срещнал с НЛО още докато бил дете. Това бил диск с бледозелен цвят, той летял над дърветата и на момчето му се сторило, че обектът краде мислите му.

1989 г. Майски район на Кабардино-Балкария
Шестнайсетгодишната Наташа, която учела в СПТУ, излязла вечерта. Било вече тъмно. В двора, под асмата стоял мотопед.

Наташа яхнала мотопеда като си мислела за свои си работи. Изведнъж чула нисък глас, като на робот, който прозвучал в главата й: Стойте мирно. Вдигнала глава и видяла тънка прозрачна мрежа, като от полиетилен. Тя била от правилни многоъгълници, като от всяка клетка струял сноп светлина. Мрежата започвала от кормилото на мотопеда и обгръщала момичето."Бях си глътнала езика, -разказва по-късно тя. – Изведнъж нещо ме грабна и ме вдигна с все мотопеда. Аз се развиках: Мамо, отвличат ме! Гласът ми звънеше и имаше даже ехо. Опитах се да стана, но не можах. Без да искам се хванах за мрежата и ме удари ток.

Изведнъж видях , че през двора към мен тича леля Галя, аз я виждах през мрежата, тя нещо ми говореше, но аз не чувах нищо. Когато тя се приближи, мрежата се вдигна и изчезна."

А ето какво разказва самата леля Галя: "Когато чухме вика на Наташа, с мъжа ми веднага излязохме на двора. Наташа махаше с ръце и крещеше "Мрежа! Мрежа!". Мъжът ми вдигна Наташа на ръце и я занесе в къщата. На пръстите на лявата й ръка имаше следи от изгаряне." Между другото, има много очевидци, които твърдят, че именно този ден са видели НЛО.

1990 г.

През този майски ден 13-годишната Дина Шакирова от Гисарски район на Таджикистан се връщала от консултация в училище. На средата на пътя към дома я заболяла глава. Когато се прибрала вкъщи и се приближила до прозореца, изведнъж я ослепило нещо подобно на лъч на прожектор. Като прикрило очи с длани, момичето се опитало да види какво е това. Отворила леко очи и видяла, че над къщата виси светещо кълбо. В люка тя видяла жена с неприятно лице и черно-бели дрехи. На главата на непознатата бил закрепен някакъв предмет. До жената имало два робота. След това нещо щракнало и металически глас произнесъл на срички: "Ще-по-ле-тиш-с нас!".

На Дина й прилошало и тя загубила съзнание. Когато се събудила почувствала пареща болка в десния крак, малко над коляното. Излязла от къщи, но отново й станало лошо и съседката на Шакирови я прихванала, завела я у тях и извикала Бърза помощ.

През това време се върнала от работа и майката на Дина. Тя решила да смени чорапогащите на Дина и видяла белега на крака й. В историята на болестта за него е написано: "На десния крак, над коляното, има ясно оформена рисунка с оранжев цвят - слънце с лъчи, а под него същество, подобно на космонавт. Рисунката не е релефна, а подобна на белег от изгаряне. Кожата е гладка. Не се измива нито със спирт, нито с вода и сапун."

Този "спомен" от НЛО изчезнал от крака на Дина след 4 дни.Подобни истории се случват много по-често, отколкото предполагаме. От тях можем да си направим извода, че експериментите над деца продължават.
Източник: chudesa.ne

http://nlo.zazz.info/?cat=485

Рептилоидни строители на пирамиди

Рептилоидните хибриди са били заселени из целия древен свят, където - подпомогнати от своите господари - създали първите "цивилизации", след като Земята се съвзела от последния глобален катаклизъм. Тези цивилизации са възникнали на места като Шумер (който впоследствие се превърнал във Вавилон, а в наши дни е Ирак), Египет, долината на Инд, Мезоамерика (включително маите), Андите в Южна Америка (инките), Китай. Връзката на рептилоидите с Африка е още по-стара. Това е причината тези цивилизации да изпреварят останалия свят. Алиансът на рептилите е бил източникът на познанието, необходимо за издигането на техните монументални постройки. Затова именно "примитивни" иначе народи са били в състояние да вдигат зидовете, направени от каменни блокове с тегло стотици тонове. Някои от тези постройки биха ни затруднили дори днес. Нещата стават по-прости, когато осъзнаете, че не става въпрос за нещо "физическо" или "материално", а за холографска проекция от информационното поле. Рептилоидите са строителите на пирамидите, които откриваме по целия свят, не само в Египет. Има толкова много пирамиди, които археолозите още не са открили. Големи пирамиди бяха открити в Босна, където местните са смятали, че това са най-обикновени хълмове или могили, покрити с пръст, трева, дървета. Разкопките обаче показали, че отдолу лежат древни пирамиди. Радиовъглеродният анализ на една от тях, наречена Пирамидата на Луната, показва, че възрастта й е поне 10 000 години.

Смятам, че пирамидите са били построени като част от мрежа, свързвала вълновото измерение на Земята с рептилоидната Матрица или илюзорна реалност, която ние декодираме и приемаме за истинска. Маите от древно Мексико разказват за народ от рептилоиди - хората игуани - дошли от небето, които им показали как да строят пирамиди. Алиансът на рептилиите е източникът на познанието, необходимо за издигането на невероятните каменни постройки, които откриваме по земите, обитавани някога от инките в днешно Перу. Каменни блокове с тегло 400 тона са поставени толкова плътно един до друг, че между тях не можем да пъхнем дори лист хартия. Рептилоидите са "мозъците" зад прокараните в древността линии, покрили платото Наска в Перу - причудливи изображения на птици, насекоми и животни, нарисувани с помощта на една-единствена непрекъсната линия. Те са толкова големи, че могат да бъдат видени в своята цялост единствено от борда на самолет.

Друг пример за това са гигантските каменни статуи на Великденския остров в Тихия океан.
Хибридните родови линии, имплантирани в земите на Шумер и Вавилон, или Месопотамия, както е известен района между реките Тигър и Ефрат, са тясно свързани с фамилиите илюминати, заели ключови позиции - някои явни, други не толкова - в съвременния свят. Същото се отнася и за древен Египет. Има обаче и други, които живеят в "инкубация" в продължение на векове в Далечния Изток (по-специално в Китай) в очакване да се превърнат в играчи с глобално влияние. Аналогично - макар и до известна степен - е положението в Индия. От 90-те години насам повтарям неуморно, че трябва да наблюдаваме отблизо икономическото и военното развитие на Китай. Това е черновата на света, който рептилоидите и рептилоидните хибриди ще създадат за всички нас. Шумер е бил предшестван от културата на убаидите, от която са датирани онези фигурки на рептилоидна майка с бебе. На мястото на Шумер по същите земи възниква Вавилон. По-късно се появяват и други цивилизации, включително асирийската и халдейската, а днес тази страна се нарича Ирак. Регионът е от изключително значение за рептилоидните хибриди и причината за това не е само петролът, както смятат повечето хора. Оттук преди хиляди години са произлезли голяма част от родовите линии на съвременните илюминати. Това не би трябвало да ни изненадва, тъй като древните глинени таблички, открити в Ирак от 19-ти век насетне, разказват за рептилоидна раса, наречена анунаки. Те пристигнали на Земята, за да превърнат хората в робска раса, която да екслоатират за своите цели - добив на злато и други ресурси в Африка. Открити са исторически свидетелства, които показват, че в Африка златодобив се е осъществявал преди повече от 100 000 години. Според глинените таблички анунаките реализирали в Африка програма за генетична манипулация. В Африка се намира местността Цодило Хилс, където според преданието на племето сан хората (каквито ги познаваме) са били създадени от "Великия питон" с неговата символична торба с яйца и където култът към змията датира от поне 70 000 години. Според глинените таблички анунаките ("Тези, които слязоха от Небето на Земята") са били водени от своя цар Ану, но операцията на Земята е била надзиравана от двама братя - Енлил и Енки. Това съвпада със зулуската легенда за рептилоидните читаури, в която също става въпрос за двама братя - Воване и Мпанку. Табличките разказват как Енки, главният учен и генетик, и една жена на име Нин Хур Саг, специалистка по медицина, ръководели генетичната програма, която - след множество неуспехи - най-сетне създала генетичната форма, която познаваме днес. Както споменах по-рано, глинените таблички описват как Зюсудра, шумерската версия на библейския Ной, много преди да бъдат написани библейските текстове, научил от Енки, че анунаките ще предизвикат грандиозен катаклизъм на Земята и той трябва да построи голям кораб. Историята, разказана в Битие, е преразказ на шумерската легенда, която е хиляди години по-стара от библейския мит, в който анунаките са се превърнали в "Бог" (макар тук-там множественото число да е оцеляло). Кредо Мутуа, който е посветил целия си живот на изучаването на древноафриканските легенди и знания твърди, че шумерските и асирийските богове могат да бъдат открити в южните части на Африка много преди да се появят в Северна Африка и Близкия Изток. Това свидетелства в полза на шумерското твърдение, че анунаките първо се установили в Африка.

Дейвид Айк - "Спомнете си кои сте"

Примери за пътуване извън тялото - 2

Примери  за неправилно адресиране, причинено от прекъсващи мисли:

12 април 1963 г. Следобед

Температура 40° по Фаренхайт, ниска влажност, високо барометрично налягане. Използвана е техниката на броенето. Когато преброих до тридесет и едно, почувствах горещина. Освободих се лесно, като възнамерявах да посетя приятел. Приложих метода на протягането. Стори ми се, че пътувам необикновено за разстояние от пет километра… Тогава спрях. Огледах се къде съм и открих, че стоя на ръба на покрива на една двуетажна къща. Под мен изглежда бе задният й двор. Една жена работеше на двора с метла в ръка. Когато я погледнах, тя се обърна, за да се прибере в къщата. Точно преди да влезе, нещо я накара да погледне в посоката, където стоях аз. Тя се стресна и офейка в къщата, затръшвайки вратата. Почувствах, че трябва да напусна, разтревожен, че изплаших жената. Използвах сигнала за връщане чрез физическо движение и се върнах лесно, вмъквайки се в материалното без трудности. Времето на отсъствие бе седем минути и десет секунди.

Коментар: Чудя се какво ли видя тя да стои върху стрехата? Също, защо тази посока? Очевидно концентрацията ми е била отново провалена.

 

29 юни 1960 г. Късна вечер

Температура 70°F, влажност — средна, барометрично налягане — също около средното, физически уморен. Бушуващите страсти се появиха в Точка на задържане, преди заспиване, при изпълнение на заплануваното посещение у д-р Андийа Пухарич някъде в Калифорния. За кратко се движех на сляпо, после спрях. Четирима души бяха насядали около маса, трима мъже и момче на около единадесет години. Очевидно не бе д-р Пухарич, освен ако не бе необикновена ситуация. Попитах ги къде се намираха, къде бе това място, град или щат. Въпросът ми остана без отговор. Почувствах безпокойство и предпазливост от тяхна страна. Попитах отново. Момчето се обърна и вероятно щеше да отговори, когато един от мъжете извика: „Не му казвай!“ Ясно бе, че по някаква причина са изплашени от мен. Извиних се за проявеното безпокойство и обясних, че все още съм новак по отношение на нематериалното. Обърнах се и напуснах, защото не желаех да им причинявам неудобство. Върнах се към материалното без да преживея нищо. Продължителност на отсъствието — осемнадесет минути.

Коментар: Никаква връзка с дейността на д-р Пухарич по същото време, както той ми разказа. Отново неправилна посока, без да е възможно определянето й. Защо присъствието ми предизвика такива страхове?

Тази неспособност да контролирам посоката бе и остава главната пречка пред възпроизвеждането на последователност и повторяемост. Резултатите от тези опити доведоха до много смущения, сходни с горните, а твърде много следваха подобен шаблон. Ето такъв случай, който даде доказателствени данни, въпреки че включените хора не знаеха и не знаят за своето участие.

 

17 ноември 1962 г. Сутрин

Температура 40°F, средна влажност, барометрично налягане — под средното, физически отпочинал. Започнах броенето за релаксация, използвах модела на мозъчния сексуален център заедно с дишане през уста, за да възпроизведа състоянието. За да изляза от тялото, използвах и обелването, сякаш външният пласт на материалното е бил отстранен, почувствах се свободен и започнах да летя из стаята. Планът ми бе да посетя Ендрю Бансън. Началото на пътуването бе бавно, за да мога да разгледам околностите, доколкото е възможно. Преминах бавно през западната стена, усещайки фрактурата на всеки слой от материята на стената. Преминах в друга стая, обзаведена като всекидневна, после в трета — отново всекидневна. Нямаше никой. Скоростта стана по-бърза. Не се виждаше нищо, освен сивочерна мъгла. Все още концентриран върху г-н Бансън, накрая спрях. Намерих се в стая с нормални размери, спалня с трима души в нея. Вдясно имаше огромно легло и в него лежаха двама възрастни. До леглото отляво седеше малко момиче, на около пет-шест години. Момиченцето погледна право към мен и каза възбудено: „Знам какво си ти!“

Обърнах се към нея толкова топло и нежно, колкото ми бе възможно, така че да не я изплаша, и казах: „Наистина ли знаеш? Отлично! И какво съм аз?“ Тя въобще не бе изплашена, когато отговори: „Ти си астрален образ!“ (Може и да е употребила друг израз, например „дух“, но определено бе неразбираем за нея по какъвто и да е начин.) Попитах я къде живее и коя година е в момента, но тя не можа да ми даде отговор и затова се обърнах към двамата в леглото. Опитах се да бъда внимателен, за да ги предпазя от уплаха, но бе очевидно, че те вече са стреснати. Попитах ги коя е годината, но те сякаш не разбраха (няма знание за времето в надсъзнателното?). Концентрирах се върху мъжа и го питах за името му и къде живее. Отговори нервно. Махнах се, защото тревогата му нарасна. Погледнах през прозореца, за да разпозная областта. Навън се виждаше малък покрив, като козирка на покрита тераса. Отдолу бе улица с много дървета и затревени площи в средата. До бордюра бе паркирана кола, тъмна лимузина.

Усетих нужда да се върна към материалното и попитах тримата дали искат да ме видят как „се махам“. Малкото момиче имаше голямо желание, двамата възрастни изглеждаха облекчени. Използвах техниката на протягането, изстрелях се през тавана и без проблеми се върнах към материалното. Причина за обратното връщане във физическото тяло: сухо гърло поради дишане през устата. Време на отсъствие — около четиридесет и две минути.

Коментар: Чрез проверка по телефона установих местоположението на това семейство на адреса, който мъжът ми даде. Ще бъде ли правилно да ги посетя физически под някакъв претекст?

Става ясно, че за по-солидно потвърждаване на дейността на Второто тяло в Място I ще се изисква по-обширно и организирано усилие. Една тема и няколко подбрани учени и психиатри не са достатъчни. Също трябва да се отбележи, че на този етап на контрол неочаквани посещения при неподготвени хора не могат нищо да сторят. Може би ще се спечели повече, ако такива хора бъдат разпитани за това какво са видели и почувствали по време на чуждата поява без покана. Трудността идва при определяне местонахождението на тези хора. Горният случай е едно изключение за получаване на достатъчно данни при идентифицирането на посетеното място.

Интересно е също, когато е възможно да се определят противоречията в наблюдението на дейността в Място I, докато действа Второто състояние. Освен в необикновените случаи, „най-визуалното“ предаване регистрира в нюансите от черно до бяло. Това изглежда е вярно при всякакви условия на осветяване. Въпреки че силна светлина, отразена от тъмната мъжка коса, създава чувството, че мъжът е повече рус, отколкото тъмен.

 

5 май 1961 г.

Температура 60°F, висока влажност, барометрично налягане — средно, физическо състояние — неутрално. След вечеря, ранна нощ. Планирано посещение при д-р Пухарич, използвана техника — дишане с челюстта за релаксация. Достигнато състояние на вибрации след някои трудности чрез техниката протягане на 90°. Приложено обикновено издигане наум и концентрирано съзнателно желание да посетя д-р Пухарич. След кратко пътуване спрях в стая. Имаше дълга, тясна маса с няколко стола и лавици за книги. Един мъж седеше на масата и пишеше нещо на хартия. Приличаше на д-р Пухарич, но бе по-светъл или рус. Поздравих го, а той погледна нагоре и се усмихна. Заяви, че трябва да отдели повече време за нашия проект, извинявайки се за небрежността си. Казах, че разбирам. После почувствах, че не ми е лесно да се върна към материалното, и обясних, че трябва да напусна. Потвърди, че си дава сметка за нуждата ми да бъда по-предпазлив. Обърнах се и бързо се устремих към материалното. Прибрах се без всякакви трудности. Кръвообращението на дясната ми ръка бе затруднено от скованото лежане върху нея, което бе очевидната причина за обратното връщане.

Коментар: При проверката с д-р Пухарич мястото се оказа правилно познато. Същото се отнася и за действията, но той не помнеше нищо за това мое посещение. Силна светлина отгоре може би е причинила мисълта за „блондин“.

Случилото се също илюстрира проблема с комуникацията. Д-р Пухарич, съвсем буден и уведомен за специфичните опити да го „посетя“, не може съзнателно да си спомни за такава среща. Всички други фактори бяха старателно проверени, с изключение на „разговора“, който вече ви предадох. Такова нещо се случваше толкова често, че стана източник на много дискусии. Първоначално предположиха, че си измислям тези разговори. Изглеждаше възможно, че правейки така, аз просто извиквах знанията си за човека, когото посещавах — на подсъзнателно равнище, — за да създам тези „автентични“ разговори. Тази теория бе изоставена, когато множество такива връзки предоставиха данни, известни единствено на втората страна.

Друга трудност при пътуванията из Място I е факторът време. За неудобство най-подходящите периоди за дълбока релаксация, така необходима при възпроизвеждането на Второто състояние, се случват късно през нощта. Съвсем естествено е по тази причина да се възползвам от такива случаи, когато е възможно. Изисква се по-малко усилие и отделянето е малко по-бързо. Все пак физиологичните и психологическите условия, помагащи да се достигне състоянието, са непредсказуеми и не напълно изучени. Тази несъгласуваност причини множество случаи, когато експериментирането за чисто доказателствени данни завършваше с провал. Човекът, който щеше да бъде посетен, не извършваше никакво друго действие, освен да лежи в леглото, сякаш е заспал, според описанията. Повечето хора представят това „действие“ всяка нощ.

Нещо подобно, опитите за потвърждаване през тези часове на деня, когато грееше слънцето, допринесоха за усложненията. Без обещание за „връзка“ в точен час или минута повечето участници си вършеха нормалната работа. Така, когато такива „визити“ се извършваха, не беше правило те да бъдат заварвани да извършват някаква съвсем обикновена или пък крайно неочаквана за тях дейност. Като резултат малките, незначителни действия, наблюдавани по време на визитите, когато имаше нужда от потвърждение, не се превръщаха в нищо повече от мъгляв спомен на хората, с които е станала „връзката“. Притежаваме голяма склонност да забравяме подробностите около рутинно извършваните действия в живота. Можете сам да си го докажете. Просто опитайте да си припомните какво сте правили или казали вчера в три и тридесет и пет следобед. Ако е някаква рутинна задача, има шанс да се сетите само за действието. Точните подробности ще ви убегнат.

И досега експериментирането при посещения в Място I е изключително важно, може би в момента дори и от по-голямо значение от каквито и да било други опити. Защото само по пътя на експерименталните посещения в Място I могат да бъдат събрани доказателствени данни за Второто тяло и Второто състояние. Достатъчно количество подходящи данни означава да се осъществи сериозно проучване от авторитетни научни групи в нашето съвремие. Само с помощта на такова задълбочено и обширно изследване може да се направи пробив от революционно естество по отношение на Второто тяло и да бъде приложено към основното познание на човека. Не се ли стори това, проблемът в най-добрия случай ще остане една неразгадана загадка, а в най-лошия — смешна и неприемлива измислица едновременно и на философа, и на учения. По тази причина най-повтаряната тема в записките за експериментите е: Търсете доказателствени данни.

Робърт Монро

Тук и сега

  

Един от най-обичайните въпроси, задавани по време на всяко обсъждане на Второто тяло и Второто състояние, е: „Къде отиваш?“ При оценката на всички опити се появиха, както изглежда, три обстановки за Второто състояние. Първата бе определена като Място I, по липсата на по-добро наименование. По-подходящо би могло да се нарече „Тук Сега“.
Място I е най-правдоподобно. Състои се от хора и места, които наистина съществуват в материалния свят, добре известен във всеки момент от опита. Това е светът, който ни се представя посредством нашите физически сетива, за които повечето от нас са напълно убедени, че съществуват. Посещенията в Място I, извършвани с Второто тяло, няма да съдържат странни същества, случки или места. Не съвсем близки, може би, но не и странни и непознати. В противен случай възприятието е изопачено.
Дотук това е единственият убедителен резултат, доказуем с помощта на стандартните методи на потвърждение на случилото се, докато се разхождам наоколо посредством Второто тяло в Място I. Всички експерименти от Глава 3 са направени в Място I. Въпреки че и те, и други от тази категория са, за съжаление, твърде малко в сравнение с всички записани опити. На пръв поглед изглежда съвсем просто. Излизаш от материалното, вмъкваш се във второто и после отиваш на посещение при Джордж. Установяваш контакт с него и пак се връщаш в материалното си тяло, като описваш случилото се. Нищо работа.
Де да беше толкова просто! Въпреки че съществуващите фактори, които го правят трудно, са познаваеми. Опознаването на проблема предполага евентуално решение по един или друг начин. Вероятно така и ще стане в тази област.
Нека първо разгледаме факторите по посока на идентифицирането. Представете си например, че сте в пълно съзнание и в материалното си тяло. В състояние сте да се реете из въздуха, вместо да ходите по земята или да се возите в лека кола. Откривате тази си способност и решавате да прелетите до дома на Джордж, за да покажете как действа. Домът или лабораторията ви са извън пределите на огромен град. Джордж живее в предградие на другия край на града.
Един слънчев следобед решавате да започнете. Естествено, издигате се високо във въздуха, така че да се предпазите от сблъсък с дърветата и сградите. Може би все пак няма да се издигнете твърде високо. Иска ви се да можете да разпознавате забележителностите под вас, които вероятно ще бъде трудно да видите от хиляда и петстотин метра височина. По тази причина летите ниско — 30 метра над земята. Сега в коя посока да тръгнете? Търсите познати места. Точно в този момент си давате сметка, че имате проблем. Не можете да се ориентирате за посоката, в която се намира къщата на Джордж. Нямате компас. Безстрашно решавате да пресечете през града, като използвате за ориентир познати сгради и улици. Минавали сте по маршрута много пъти и би трябвало да намерите пътя твърде лесно.
Започвате да летите над къщи и улици, и почти веднага се обърквате. Познатото изведнъж е станало непознато. Поглеждате назад и трудно намирате собствената си къща, дори и от близко разстояние. Минава малко време, докато си дадете сметка защо е така. Били сте свързани със земята и цялостната позиция, от която сте гледали наоколо, е била от равнище, по-малко от метър и осемдесет. През по-голяма част от времето ние по навик гледаме или право напред, или надолу. Само понякога поглеждаме нагоре, когато нещо привлече вниманието ни. Дори и при такова поглеждане нагоре ъгълът на погледа няма нищо общо с гледането надолу от тридесет метра. Колко време ще ви бъде необходимо, за да познаете собствената си къща, ако ви бъде показана снимка, направена точно над главата? Същото се отнася и за всички „познати“ неща, които ни заобикалят, улици, сгради, градове и хора.
Вие може и да отидете в дома на Джордж, но това ще ви отнеме много време. Може и да не познаете къщата от разстояние петнайсет метра, защото знаете само как изглежда фасадата, а пристигате откъм задната й страна. Това не е недостатък, характерен само за вас. Дори пилотите на самолети, ако си отклонят вниманието само за момент, се загубват на разстояние три километра от летището, когато летят ниско в съвсем ясен ден. За миг всичко долу е напълно непознато. Само навигационните устройства могат да помогнат за бързото ориентиране.
Не е трудно да се види как проблемът може да се реши, когато приятелят ви Джордж живее в друг, отдалечен град, който вие никога не сте посещавали, нито пък сте виждали снимки на къщата. Разбира се, ако той изрисува едно голямо флуоресциращо „Х“ на покрива, което свети с мощност десет милиона свещи, с подобни знаци по улиците и магистралите, по които ще минете, вие ще се справите успешно.
Сега нека направим същото пътешествие, но с Второто тяло, и да го изучим, като го сравняваме. Отново сте се издигнали на 30 метра и се реете във въздуха, този път без физическо тяло. Денят е светъл и слънчев, но „видимостта“ е някак нарушена. Все още не сте напълно свикнал с техниката за това „как“ виждате. В резултат зрението ви е изкривено по един или друг начин. Намирате пътя от дома си до къщата на Джордж много по-бавно, отколкото ако бяхте в материалното си тяло. Би бил същият бавен процес, но при по-лоши зрителни условия.
Има и по-добър и бърз начин. За щастие, изглежда, че е изграден в сетивата, показващи посоката, ако е необходимо усъвършенстване на употребата им. Уловката е в „ако“. Както бе отбелязано някъде, вие „мислите“ за личността в края на местоназначението. Никога за мястото, но за човека и използвате установения метод. Само за няколко минути сте там. Можете да разглеждате земната повърхност под вас, ако пожелаете. Смущаващо е донякъде, че когато се втурнете с главата напред срещу сграда или дърво, успявате да преминете през тях. С цел да се предпазите от такива травми, забравете за зрението по време на пътуването. Никога не можете изцяло да преодолеете регулирането на материалното тяло — усещането, че тези неща са твърди. Най-малкото — аз не можах. Все още, когато излизам, имам склонност да се движа по посока на вратата, само за да установя, че ръката на Второто тяло преминава през ключалката. Раздразнен от себе си, след това се гмуркам през стената с по-голямо желание, отколкото през вратата, за да подсиля чувството за способностите на Второто тяло.
Във връзка с този удобен носталгичен инстинкт, който не се влияе от разстоянието, вие ще се сблъскате със следващ проблем — автоматичната навигационна система е съвсем прецизна. Тя си действа, независимо за кого или за какво си мислите. Нека една слаба, разсейваща мисъл се появи доминантно само за микросекунда и вашият курс ще бъде разстроен. Ако прибавите и факта, че съзнателното ви решение може да е в конфликт с надсъзнателното, например за посоката, ще разберете защо толкова много опити за възпроизвеждането на Място I са завършили с неуспех. Това понякога кара човек да се замисли как все пак са се получили такива резултати, след като трудностите са отчетени.
Само като експеримент, опитайте се да се концентрирате за минута върху едно обикновено действие или случка, или нещо, което емоционално и интелектуално ви „отблъсква“ (надсъзнанието, изразяващо желанието си), без да се натрапва каквато и да е мисъл, нямаща връзка с горното. Както ще откриете, необходимо е нещо повече от тренировка.

Робърт Монро

За виденията в Космоса и адът на Слънцето

Наскоро узнахме подробности за първия полет на човек в Космоса. Юрий Гагарин свидетелства, че в орбита е чувал красива музика. На същата музика той се наслаждава години по-късно по радиото - тя е нова композиция за електронни инструменти. В космоса Гагарин я е чул години преди тя да бъде композирана. Опитите за обяснение влизат в мъглявата формулировка "още неизучени явления".
"Светът е холографска вселена. Лично аз смятам, че човекът няма съзнание. Ние само приемаме и препредаваме програми, които ни се изпращат отгоре. Всъщност хората са роботи и те реализират програмата, която е заложена в тях." - шокиращо обясни президентът на Фонда за темпорални изследвания, анализи и прогнози Павел Свиридов.
Видения и звуци преследват всички земни космонавти - някои чуват дъждовен шум или откъслечни фрази, виждат силуети. Специалистите са на мнение, че това не са халюцинации, въпреки натоварванията в космоса, с които човешкото тяло се справя без особени затруднения. Космонавтът Сергей Кричевский е един от малцината, които заявиха, че напускайки Земята, човек попада в съвършено различен свят. Той е виждал сюжети извън границите на нашето разбиране и буквално е пътувал през времето.
"Попаднах в Средновековието... Внезапно видях бъдещето на планета с две слънца... Цялата информация за всичко буквално се изправя пред нас. И в някакъв момент получаваме канал за връзка и научаваме всичко." - признава Кричевский.
За шокиращи видения докладват и американски космонавти. На 9 август 1973 г. Чарлз Конрад, Пол Вайц и Джоузеф Кервин извършват планови изследвания на Слънцето на орбиталната станция "Скайлаб-2". В този момент има слънчево изригване и на 800 000 км от тях бликва стълб хелий. Секунди по-късно космонавтите предават на Земята спешно съобщение: "Това е невероятно! В средата на Слънцето виждаме горящи силуети на хора. Тук ли е адът?"
Всяка нова научна хипотеза опровергава предишната. Вече е опровергана предъвкваната много години теория за Големия взрив. Днес вече може да се каже с пълна увереност, че Вселената не е възникнала случайно. Толкова сложна и прецизна система не би могла да се роди сама по себе си. Нито един взрив не би могъл да създаде баланс и уравновесеност, обратното, той ще засили хаоса. "Немислимо е един взрив да предизвика абсолютния ред и хармония, които царят в Космоса. Ако взривим на полигон дори милион снаряди, вероятността остатъците от тях да образуват на земята сложна геометрична фигура е равна на нула." - казва астрофизикът Греъм Хенкок.

По материали от Интернет

Теорията за етера се завръща

Известно е, че концепцията за етера съществува от древни времена и не е случайно, че древните философи наричат етера "пълнеж на пустотата". Въпреки това, постепенно върху теорията за етера започнаха да се замислят и учените. Така например, през 1618 г. френският физик Рене Декарт предложи хипотезата за съществуването на светоносния етер. След появата на тази хипотеза, за нейната практическа обосновка  много учени са започнали да търсят този тайнствен "етер".

Един от тези учени е бил Дмитрий Менделеев, който включил етера (наричайки го „нютоний“) в своята забележителна таблица на елементите. Въпреки това, до нас тази таблица е достигнала в "орязан", фалшифициран вид, тъй като за световния "елит" не е от полза  обикновените хора да имат достъп до безплатна етерна енергия и технологии без гориво, което би могло да лиши топлинно-енергийните и металургичните концерни, принадлежащи на богатите кланове на Земята от големите им печалби, получени чрез прилагането на традиционните изкопаеми горива и енергетика.

Също така малко известен е фактът, че още през 1904 г. Менделеев публикува концепция за световния етер, която става причина за много дискусии в научния свят. В научната му работа по темата за етера, руският учен е предположил, че "етерът", изпълващ междупланетното пространство е среда, която пропуска светлина, топлина и дори гравитация. Според Менделеев, цялото пространство е запълнено с този невидим етер - газ с много ниско тегло и неизследвани свойства.

Въпреки това, темата за етера и по-специално за етерните технологии е негласно обявена от господарите на световния "eлит" за "табу" за обикновените хора, и заради това служещите на световната паразитна пирамидална структура се постарали да фалшифицират и да обявят за "псевдонаука" всички открития на учените и резултатите от експерименти в тази област. Също така те са "коригирали" и таблицата на елементите на Менделеев.

Ето какво казва за това кандидатът на физико-математическите науки С. Сал: "Противно на експериментите на Майкелсън, Морли и Милър, общността на физиците поема по пътя на отричането на етерния вятър и етера. Върши се измама, при която вместо високо прецизните експерименти на Милър, точността на които е потвърдена от практиката на работа с оптични влакна и микровълнови системи с цифрова връзка, се приемат резултатите от експерименти с интерферометри, разположени в метален корпус, в който етерен вятър не може да има.

Но най-важното е друго. Пътят към усвояването от човечеството на екологосъобразна, безплатна енергия бил затворен, а монополът на илюминатите върху горивните ресурси е запазен. Към днешна дата в областта на енергетиката без гориво има голям напредък.

Въпреки това, опитите да се въведат тези технологии на практика обикновено завършват зле за авторите на тези проекти. Науката, технологиите и най-важното - пресата, са под контрола на илюминатите. В допълнение, нарастващата загриженост за околната среда се използва от Илюминатите за насърчаване на човеконенавистни идеи за радикално намаляване на населението".

Виждате ли, плановете на световния "eлит" за намаляване на населението в света на 500 млн. души се основава на предпоставката за изчерпване на ресурсите на нашата планета. Но именно същата сила държи в тайна от човечеството технологията  за безплатна енергия, която в продължение на десетилетия тайно от обикновените хора се използва активно в подземните градове - убежища на "eлита", разпръснати по целия свят.

Все пак сега още повече независими изследователи и учени, които не са корумпирани служители на световния "eлит", започват отново да се връщат към теорията на етера и етерната технология. Например, докторът на техническите науки В. Ацюковски, който на 25-ти февруари 2011 наблюдава освобождаването на огромна слънчева плазма, която е 50 пъти по-голяма от размера на Земята, зададе един разумен въпрос: от къде нашата звезда взема енергия за такива колосални емисии?

Въз основа на своите предположения Ацюковски изказва уникална хипотеза, че Слънцето черпи своята енергия от етера. Той е напълно убеден в съществуването на този газ, както и че именно под негово влияние, нашето слънце излъчва от повърхността си във всички посоки на пространството комети. Според тази хипотеза, енергията в нашата звезда е толкова много, че всеки момент тя може да изхвърли няколко десетки комети. А самата слънчева корона не е нищо друго, освен емисии на етер.

 

Ето какво той казва за него: ".. Eтерът се оказа обикновен газ с много високо налягане и много разреден. Неговата плътност е 11 пъти по-малка от плътността на въздуха. Но той има огромна енергия, огромно налягане, поради много високата скорост на молекулите му".

Разработването и масовото въвеждане на етерните технологии ще позволи на човечеството да реши много от проблемите си, които вече са се превърнали в планетарни бедствия за всички живи същества. Това се отнася за варварското добиване на традиционните въглеводороди и екологичното замърсяване на околната среда, която придобива все по-катастрофални размери. Също така, въвеждането на тези технологии ще попречи на плановете на собствениците на световния "eлит" за пълното унищожаване на човечеството.

И това трябва да се помни от всички онези, които се продават на тези античовешки сили, опитвайки се да противодействат на масовото внедряване на тези технологии. Не си мислете, че вашите нечовешки господари ще ви оставят живи, след като приключите мисията си за намаляване на населението в първия етап на 500 млн. души.

Човечеството беше готово за въвеждането и развитието на технологиите за безплатна енергия още по времето на изобретенията и откритията, направени от Н.Teслa. Но се намесват враждебни към човечеството сили и са спрели този процес. И дори сега, слугите на тези сили продължават своята вредноносна за човешкото общество дейност. Ето какво е казал за последователите на идеите на Тесла по въвеждането на етерните технологии преди няколко години кандидатът на физическите и математическите науки С. Сал:

"Очевидно е, че първите след Тесла, които са се научили как да се направи са руските учени Филипов от Санкт Петербург и Пилчиков от Одеса. И двамата скоро бяха убити, а техните записки и апаратура изчезнали. В бъдеще цялата работа в тази област е била засекретявана или забранявана. За това са следили от ФБР, ЦРУ, MI6 и други разузнавателни агенции. В СССР с контрола на неразпространението на технологиите за безплатна енергия се е занимавала АН на СССР.

Сега има специална структура към Руската академия на науките - Комисията за борба с псевдонаука, която се опитва да забрани технологиите за безплатна енергия, дори и в отбранителната промишленост и космоса. Въпреки това, такива технологии без голямо афиширане вече се използват в промишлеността и транспорта. Наскоро един прост и ефективен генератор на безплатна енергия бе демонстриран от грузински изобретател. Въпреки това, президентът Саакашвили, като верна марионетка на Запада веднага пресече въвеждането на такива генератори".

 

И все пак, благодарение на честните учени и изследователи процесът по разкриване на човечеството на теорията на етера и постепенното въвеждане на технологии за безплатна енергия стават все по-необратими, въпреки усилията на всички видове слуги на нехуманоидния разум, които са предали интересите на човечеството и се опитват да забавят този процес.

 

По материали от Интернет

Парапсихолози видяха отвъдния свят

Не само го видяха, но го и заснеха на лента. До този факт първи достигнаха гръцки изследователи.
Посредникът е Александрос Белос, роден в Агринио, Гърция през 1912 г. Семейството му е заможно и той няма никакви притеснения за бъдещето. Но войната променя всичко.

През гръцко-италианския конфликт - 1940-41 г. е мобилизиран и заради опита си в алпинизма е изпратен в рота планински стрелци.
Една нощ ротата е заела позиция на плато на 2800 м надморска височина. Към тях настъпват италиански планински стрелци. Всички ги виждат как приближават, изправени като черни сенки върху снега. Лунната светлина ги осветява напълно.
Гръцката рота открива огън, но сенките сякаш изобщо не забелязват куршумите и напредват, без дори да се прикриват. За да пестят боеприпаси спират стрелбата, докато те приближат. Внезапно сенките спират и изчезват.
На сутринта върху заснеженото плато няма никакви следи от стъпки и кървави петна. Дали настъплението на призраците е масова халюцинация?
След време Белос чете статия с разказите на много алпинисти, които на голяма височина усещали "невидимо присъствие". Някои от тях са получавали съвсем реална помощ, но никой не е виждал от кого.
Приема се, че виденията са провокирани от кислороден глад, силно напрежение и умора. Но Белос смята, че и сенките на платото, и невидимите спътници на Еверест са духове, чиято енергия се проявява по-лесно на големи височини.
Погълнат от парапсихологията, Белос записва в дневника си: "Питах се - защо на големи височини в планините хората усещат призраците, а ние, които живеем на морското ниво, толкова силно се затрудняваме при общуването с отвъдния свят. Мисля, че ако успеем да създадем условията на големи надморски височини в лаборатория, ще имаме интересни резултати".
Първи опити: на 21 септември 1953 г. Белос представя своето изобретение в Научния институт по метапсихични изследвания в Атина. То е вакуумно кълбо. В инструкцията пише: "Кълбото се поставя върху експериментален плот пред медиум в транс. Преди това въздухът в кълбото е изпомпан и налягането става такова, каквото е на височина 8 км. Около кълбото се създава верига от хванати за ръце хора.
В помещението трябва да е много тъмно или да свети слаба червена светлина. Запазва се пълно мълчание и участниците не се движат, като балансират емоциите си. След около 20-30 минути във вътрешността на кълбото се посипват искри и се образува плазмен облак. Вече изплуват ясни образи, които могат да се снимат. Тези образи са на намиращищ се в транс медиум".
На 24 февруари 1954 г. е първият публичен експеримент, присъстват журналисти и професионален фотограф.
"Участниците поставиха кълбото върху мраморен плот. Вътре имаше вакуум, съответстващ на височина от 100 км. Направиха човешка верига и изключиха светлината. Посъветваха хората да дишат бавно и да медитират беззвучно. Снимките се правеха последователно или в пълна тъмнина, или със светлавица" - с тези думи описва експеримента вестник "Хиперфос".
Половин час по-късно участниците разказват, че са видели в кълбото "дървета и светещи, бързо трансформиращи се образи". Във вестника е публикувана и снимка - в горната част на кълбото е заснето лице. Ифигения Хадживасилиу, която участва в човешката верига, разпознава в него своя покоен баща.

Спиритоскоп: и други гръцки парапсихолози и спиритисти се опитват да повторят експеримента, но безуспешно. Кълбото на Белос изглежда не е просто стъклено кълбо, в него има и нещо друго. От снимките на първите опити се вижда, че от кълбото излизат 4 тръбички. Едната е с клапан за налягането, втората - за да върне после въздуха обратно, но каква е ролята на останалите две.
Научен екип поръчва второ кълбо, за да го изследва в лабораторни условия. "При експеримента с кълбото лекторът от Атинския университет Теодоридис откри нов метод за наблюдение - пише атинският вестник "Врадини" от 15 юли 1954 г. - Той разработи устройството със стъклена флуоресцираща пластинка и нарече прибора "спиритоскоп". Три дни по-късно върху пластинката се появиха образи. Колкото по-дълго пластинката бе осветявана от 500-ватова електрическа крушка, толкова повече ставаха образите".
Снимки от други светове: Белос поръчва направата на по-голямо кълбо. На 26 октомври 1955 г. д-р Йоанис Павлидис прави първите киноснимки на появяващите се образи. Лентата е демонстрирана пред голяма аудитория.
- В кълбото се виждаха тъжни жени около продълговата маса, които сякаш медитираха едновременно - така пред журналисти описва заснетото Белос. - Жената в десния край бе закрила лицето си с длани. Другата някак отчаяно разперваше ръце с носна кърпа в едната. Случващото се излъчваше угнетяваща атмосфера.
В другия край на кълбото възникна млада жена, която бродираше. образите около нея ту изникваха, ту изчезваха по странен начин, сякаш поглъщани от вакуума. Посред филма се появи жрец, който се усмихна и помаха с лявата си ръка.

През 1956 г. Белос и групата му създават своя организация и я наричат "Научно общество за метапсихични изследвания". Всяка събота в 19:30 те правят нова серия опити.
Входът е безплатен. Но странното е, че вече не се появяват нови видения. Белос търси сред посетителите силен медиум, който би могъл отново да оживи угасналото кълбо. За цвоите експерименти той харчи и последните си пари.
На 3 февруари 1958 г. парапсихолозите в Атина започват нови опити, игнорирайки Белос. Медиум е известният екстрасенс Димитриос Симионидис.
Експериментите са невероятно успешни, защото вместо очакваните "няколко размазани очертания на лица" се виждат отчетливи картини.
В кълбото изникват образи и на монах, и на учениците му от тибетски манастир.
Вторият опит е 5 месеца след смъртта на Белос. Вдовицата предава на екипа оригиналното кълбо. Сред образите в него е и лицето на покойния Белос. То е заснето.
Парапсихологът Димитриос Амбелис и директорът на Атинската обсерватория Константин Хасапис използвали кълбото, за да видят живота на друга планета.
- Там има плътни облаци, горещо и влажно е, непрестанно вали - разказва Димитриос в интервю за списание "Психик". - Много вода, дълбоки реки и гори с високи дървета. Виждаме приличащи на крокодили същества, но без лапи и с огромни очи. Две от тях сме заснели. Има и крилати същества, от които туземците не се страхуват. Заснели сме и животно с плоска муцуна, приличащо на земно куче. Пещерите са обитавани от високи тъмнокожи хора, които готвят в каменни гърнета някаква черна храна, приличаща на суяа.

С времето изследователите сякаш осъзнават, че кълбото на Белос всъщност е огледало, отразяващо и картини от подсъзнанието на медиума, и образи от отвъдни светове. Странно, но интересът към кълбото внезапно изчезнал и чак през 2011 г. Танасис Вембос го издирил в мазето на метапсихичното общество. Оттогава досега се търси силен медиум - посредник, който да го събуди отново за живот.

По материали от сайта на Танасис Вембос

Места на силата на "тъмните"

Какво е това място на сила? Място на силата - това е точка в пространството и на Земята, излъчваща определен спектър енергия. Това могат да бъдат положителни енергии, с благоприятен ефект върху хората и околностите, както и отрицателни, действащи разрушително към съществуващата среда.

Болка, страх, ужас, ненавист - всички тези негативни емоции и чувства, които разрушават пространството, изпълват го с мерзости, наплодяват астрални същности, които се хранят  с тези ниски енергии, а след това, когато eгрегорът нарастне, тези места могат да привлекат и бесовете, за които такава енергия се явява храна.

Едни от най-големите такива места,които са непрекъснати източници на емисии на болка и вледеняващ страх и ужас са кланиците и месопреработвателните предприятия! Трудно е да си представим ужаса от царящия там тормоз и подигравки, където сложното унищожаване на живот е поставено на конвейера, носещ смъртта.

Кланиците са най-силните места на силата на легионите "тъмни", които постоянно и непрекъснато получават енергия от тези гробища и разсадници на болка, страх и ужас.

Тормозът върху живота не знае спирка. Главите се отрязват още на живо, кожата се отстранява също на живо. След това, когато живите все пак умрат след ужасни, адски мъчения, на които ги обричат спящите, зомбираните или просто безмилостни хора, им биват разпаряни коремите, изземват им вътрешностите и заляната в енергиите на ужаса мърша се обработва за задоволяване на стомасите на тези, които са "заспали" или са с напълно изгубена съвест, престанали да бъдат Човеци.

По този начин, местата на силата за адските легиони се подреждат по цялата планета, блокирайки вибрацията на светлината и любовта, замърсяват астралната атмосфера на планетата, превръщайки я в кофа за смет с един куп паразити, кости, кръв и замръзнали под формата на фотографии сцени на ужас, насилие, болка и страдание, които са станали възможни благодарение на духовната деградация и дегенерацията на хората.

Колкото и да е болезнено за мнозина, но суровата истина е, че всеки месояден днес е проводник на тези ниски енергии, директен съучастник на демоничните внедрявания, които разрушават планетата. Всеки от месоядците е спонсор и съучастник на тъмните сили, разрушаващи и замърсяващи майката Земя първо енергийно, а след това физически.

Хора, събудете се! Вие създавате болка, страх и ужас, спонсорирайки кървавата месомелачка, наречена месоядство, което отваря пътя към нашия свят на орди от ужасни сатанински същности, които "запушват" планетата и умножават АДА!

Вие сериозно ли не го виждате??

Пътуване извън тялото - ДОКАЗАТЕЛСТВАТА- 3

10 декември 1960 г. Нощ
 
Трябва да разкажа случая съвсем подробно, защото резултатите бяха противоположни на очакванията ми. В опитите си да получим отговори където и да е, успяхме да се свържем с г-жа М., която в най-общ смисъл притежаваше силата на медиум. Имах и все още продължавам да имам най-добро мнение за нея като личност — много мила и общителна. Независимо от това, след двете „бдения“, в които взехме участие, аз си тръгвах с определеното убеждение, че г-жа М., макар и много искрена, разиграваше някаква форма на раздвоение на личността, когато изпадаше в транс. „Силите“, които обсебваха тялото й и говореха чрез нейните гласни струни, за мен бяха ни повече, ни по-малко проява на това. Не мислех, разбира се, че г-жа М. умишлено създава тази илюзия, но то ставаше като резултат от самовъзбуденото хипнотично състояние и тя наистина нямаше понятие за случващото се. Сигурен бях, че г-жа М. по никакъв начин не се опитва да „симулира“. Тя не бе и не е такъв тип човек.
У мен остана съмнение, защото, когато зададох на нейните „водачи“ (силите, които я направляваха — починалия й съпруг и един американски индианец) определени въпроси и те заговориха чрез нея, получих уклончиви отговори. Най-доброто, до което се добрах, бе: „Ще разкриете интересуващото ви чрез вашите собствени източници.“ За мен стана ясно, че така ме лишават от отговор, който може да бъде получен по друг начин. Важно е да споделя, че изразих крайния си скептицизъм по отношение на г-жа М. и нейните водачи. Р.Г. — приятел на г-жа М., предложи да се опитам да „посетя“ един сеанс на г-жа М., който щеше да се проведе в един нюйоркски апартамент в петък през нощта (миналата нощ). Съгласих се отчасти, защото наистина не бях сигурен, че бе възможно. Честно казано, в петък през нощта срещата се изплъзна от съзнанието ми (най-малкото, доста е любопитно).
И ето какво се случи. След една нормална вечер вкъщи съпругата ми и аз си легнахме около единайсет и половина. Жена ми заспа почти веднага или поне аз останах с такова впечатление от нейното равно и дълбоко дишане. Както си лежах, очевидно съвсем отпуснат и може би полузаспал, изведнъж почувствах студенина и космите по врата ми настръхнаха. Огледах се в полутъмната стая, изплашен, макар и крайно очарован. Не знаех какво очаквам, но до вратата, водеща към хола, стоеше бяла фигура, приличаща на дух. Наистина приличаше на традиционната фигура на дух — около 1,83 метра висока, както си стоеше там, облечена с широка, свободно падаща материя, като хартия, драпирана от главата до пода. Едната ръка опипваше дръжката на страничната каса на вратата.
Бях крайно изплашен и не можех да свържа фигурата с нищо, което бях направил. В момента, в който тя започна да се движи към мен, аз се свих и в същото време почувствах, че трябва да видя какво ще стане. Почти веднага две ръце затвориха очите ми, така че не можех да видя нищо. Независимо от страха си, дърпах ръцете, докато накрая фигурата, приличаща на дух, се настани до леглото ми, на около тридесет сантиметра от мен. След това някой подхвана горната част на ръцете ми съвсем внимателно и аз започнах да се изхлузвам от леглото. Успокоих се, защото очевидно каквото и да бе това, то бе приятелски настроено. Престанах да се боря и съпротивявам.
Веднага почувствах, че се движа и ние (вече разбрах, че бяха двама, по един от всяка страна) изведнъж се оказахме над малка стая и като че ли я наблюдавахме от тавана. Долу в стаята имаше четири жени. Погледнах съществата от двете ми страни. Едното бе рус мъж, другото — тъмнокос, почти ориенталски тип. И двамата изглеждаха съвсем млади, в началото на двадесетте си години. Те ми се усмихваха.
Казах им, че трябва да извинят поведението ми, тъй като не бях сигурен какво правя. След това литнах към единственото празно място и седнах на стола. Висока, огромна жена с тъмен костюм седеше срещу мен. Жена в нещо като бяла роба до глезените заемаше мястото до мен. Другите две бяха неясни. Женски глас попита дали ще си спомня, че съм бил там, и аз я уверих, че със сигурност ще го направя. Друга жена каза нещо за рак, но това бе всичко, което успях да доловя.
После една от жените (тази в тъмния костюм) се приближи и се настани върху страничната облегалка на стола ми и се отпусна точно върху мен! Не почувствах теглото й, но по някаква причина тя стана изведнъж. Избухна смях, но мозъкът ми бе зает с други неща. Очевидно контактът с жената, която седна върху мен, промени нещата. Точно в този момент чух мъжки глас да казва: „Мисля, че той бе навън достатъчно дълго, по-добре да го върнем.“
Раздвоих се от желанието да си отида и да остана, но не спорих. Почти внезапно си легнах обратно в леглото и това бе всичко. Жена ми е била будна през цялото време. Тя твърдеше, че последователно съм пъшкал, скимтял и стенел, и сякаш почти не съм дишал. Друго освен това тя нито бе видяла, нито пък чула. Само дето нашата котка, заспала в стаята, се събудила и била разтревожена. Убеден съм, че и аз бих се тревожил, ако трябваше да преживея всичко това.
„Срещата“ очевидно изискваше проверка и за това телефонирах на Р. Г. Така открих няколко неща. Първо — имало е четири жени на сеанса. По мое настояване те отново се събраха в същия апартамент (много малка стая), носейки същото облекло. Жената с тъмния костюм бе с идентична конструкция на видяното от мен и тя непредпазливо „седна“ на стола, запазен за мен. Това се бе случило късно вечерта, след единадесет и половина, когато вече сеансът отдавна е бил свършил и четирите са седели около масата и са разговаряли. Високата жена скочи от „моя“ стол, когато останалите извикаха „Не сядай върху Боб!“ Разсмяха се на шегата. Една от другите жени бе носила дълга домашна бяла дреха. Думите, отнасящи се до това дали ще си спомня случая, не бяха произнесени на глас (отново тази свръхмисловна комуникация?). Но една от жените твърдеше, че работи в „Кенсър Мемориал Хоспитал“ (Болница за ракови заболявания) и на другия ден. Бях срещал другите две жени и преди, — г-жа М. и Р. Г., но двете, описани тук, ми бяха непознати тогава. Четирите жени, облеклото на двете, конструкцията на едната, сядането на стол, сядането върху мен и скачането от стола, смехът, малката стая, споменаването на думата „рак“ — това бяха твърде много съвпадения дори за мен и извън способността ми да халюцинирам толкова вярно. Убеден съм.
Но двамата мъже… Дали наистина г-жа М. се свързва с починалия си съпруг и някакъв индианец? Не зная нищо повече, освен че е бил рус! Трябва да съм по-малко скептичен и с по-широки възгледи по отношение на г-жа М.
При посещението в апартамента времето съвпада с физическото събитие. Самовнушителната халюцинация, неопределена като идея за пътуване, може да е била запомнена несъзнателно, въпреки че съзнателно такъв опит не е бил правен. Идентични описания с условията на действителните събития:
1. Размер на стаята.
2. Брой на присъстващите жени — четири.
3. Празен стол.
4. Облекло на двете жени.
5. Споменаването на „рак“.
6. Хрумване на жената, седяща в стола.
7. Смях от страна на групата.
Възможности за подсъзнателно предварително знание посредством по-ранно наблюдение на горното:
1. Отрицателна. Не съм посещавал апартамента преди, нито съм притежавал предварително описание.
2. Неопределени. Р. Г. можеше да разкрие, че са поканени да присъстват много хора.
3. Отрицателна. Идеята за празния стол е хрумнала на групата едва същата вечер.
4. Отрицателна. Никога не съм срещал жените, нито пък съм разглеждал облеклото им.
5. Отрицателна. По гореспоменатите причини. Не бих могъл да зная нещо за непознати жени, още по-малко за работата на едната в ракова болница.
6. Отрицателна. Действието не бе планирано.
7. Отрицателна. Реакцията на другите бе спонтанна.

Робърт Монро

Пътуване извън тялото - ДОКАЗАТЕЛСТВАТА- 2

3 май 1959 г. Сутрин

Хотел в Уошингтън-Салем: Станах рано и отидох да закуся в седем и половина. Върнах се в стаята си около осем и половина, и легнах. Щом се отпуснах, започнаха вибрациите, а после и чувството за движение. Малко след това спрях и първото нещо, което видях, бе момче, което ходеше и си подхвърляше баскетболна топка във въздуха, а после я улавяше. Бърза промяна и видях мъж, който се опитваше да сложи нещо на задната седалка на колата, дълга лимузина. Нещото представляваше тромаво устройство, което аз оприличих на малка количка с колела и електромотор. Мъжът извиваше и обръщаше устройството, и накрая успя да го вкара на задната седалка на колата и затръшна вратата. Друга бърза промяна и се намерих до една маса. Имаше седящи хора около масата и тя бе покрита със съдове. Един човек раздаваше нещо като карти, но с размери, доста по-големи от тези на обикновените карти за игра, на другите хора около масата. Стори ми се странно да се играят карти на маса, така отрупана със съдове, и се зачудих от големината и белотата на картите. Друга бърза промяна и вече летях над улиците на град, на височина около сто и петдесет метра, и търсех „дом“. Тогава забелязах кулата за радиопредаване и се сетих, че мотелът бе близо до тази кула. Почти веднага се намерих в тялото си. Седнах в леглото и се огледах. Всичко изглеждаше нормално.

Важни последици: Същата вечер посетих едни приятели — г-н и г-жа Егню Бансън, в дома им. Те отчасти бяха запознати с моите „дейности“. Хрумна ми внезапно, че сутрешната случка имаше нещо общо с тях. Попитах за сина им и те го повикаха в стаята и го попитаха какво е правил тази сутрин между осем и половина и девет часа. Отговори, че е отивал на училище. Попитан по-подробно да разкаже какво точно е правил, докато е отивал към училището, той отговори, че е подхвърлял във въздуха баскетболната си топка и я е хващал. (Независимо че го познавах добре, аз не знаех, че момчето се интересува от баскетбол, макар че това би могло и да се предположи.) След това реших да поговоря за товаренето на колата. Г-н Бансън бе изумен, както ми каза самият той, точно по същото време е натоварвал генератор „Ван де Граф“ на задната седалка на колата си. Генераторът бил огромно, тромаво устройство с колела, електромотор и поставка. Той ми показа устройството. (Странно бе да се види нещо физически, след като си го наблюдавал само от Второто тяло.) След това им разказах за масата и огромните бели карти. Жена му се развълнува от последното. Изглежда че за пръв път от две години, защото всички те се бяха събудили късно, тя бе донесла сутрешната поща на масата по време на закуска и им раздаваше писмата, разпределяйки пощата. Големи бели карти за игра! Те бяха много възбудени от този случай и съм сигурен, че не ми се подиграваха.

При това сутрешно посещение у г-н Бансън и семейството му времето на визитата съвпада с действителните събития. Халюцинациите, причинени от самовнушение, не биха могли да се случат. Не съм имал съзнателно намерение да посетя семейство Бансън, макар че подсъзнателни причини са възможни.

Идентични описания с условия на действителните събития:

1. Синът, вървящ по улицата, подхвърляйки си топка във въздуха.

2. Г-н Бансън при колата.

3. Действията на г-н Бансън до колата.

4. Устройството, което той има при колата.

5. Действията на г-жа Бансън на масата, раздаването на „картите“.

6. Размер на картите и белият им цвят.

7. Съдовете на масата.

Възможности за несъзнателно предварително познание чрез по-предишни наблюдения на горното:

1. Отрицателно, не съм знаел за интереса на сина към баскетбола, както и не съм имал съзнание за основните му интереси.

2. Отрицателни, не съм знаел предварително за сутрешната дейност на г-н Бансън при колата, а описаните действия не са част от обикновените му дневни дейности.

3. Отрицателни, както бе отбелязано, такива действия не са рутинни, тоест товаренето на колата не се прави всяка сутрин по правило. В такъв случай те не биха могли да са част от предварително наблюдаван шаблонен навик на г-н Бансън.

4. Неопределени, възможно е да съм виждал и по-рано устройството, но не и на отбелязаното място.

5. Отрицателни, не са част от предварително видяно, което съм си спомнил, тъй като г-жа Бансън не е имала навика да действа по този начин. Разпределянето на сутрешната поща върху масата за хранене е необикновено събитие.

6. Отрицателни, според току-що споменатите причини. Към липсата на такъв навик да се сортира пощата на масата за хранене може да се прибави и липсата на каквото и да е тълкуване на действието само по себе си.

7. Неопределени, предварително наблюдение би могло да се прибави в този случай по отношение на семейство Бансън, тъй като писателят е закусвал там няколко пъти.

Робърт Монро

Психология на тълпите

В обикновения си смисъл, думата "тълпа" означава събиране на индивиди, независимо каква случайност ги е свързала.
От гледна точка на психологията думата "тълпа" има друго, съвсем различно значение. При дадени обстоятелства, и то само такива обстоятелства, натрупването на хора придобива нови характеристики, съвсем различни от тези на индивидите, съставляващи цялото. Съзнателната личност изчезва, като чувствата и мислите на всички съставни единици се насочват в една и съща посока. Несъмнено се формира преходна колективна душа, която обаче показва много чиста характеристика. После тази общност се превръща в нещо, което можем да наречем организирана тълпа, поради липса на по-добро определение, или ако предпочитате - психологическа тълпа. Тя образува единно същество и започва да се подчинява на закона за душевно единство на тълпите.
Във всичко, свързано с чувства, религия, политика, морал, обич и неприязън, най-видните личности рядко се издигат над равнището на най-посредствените. От гледна точка на интелекта между математика и обущаря може да съществува пропаст, но от гледна точка на характера им тази разлика често или не съществува, или е незначителна. Интелектуалните заложби на индивидите и съответно тяхната индивидуалност се изличават в колективната душа. Хетерогенността преминава в хомогенност и доминират подсъзнателните качества. Именно това единство на обикновени качества обяснява защо тълпите никога не извършват действия, изискващи висок интелект. Решения от общ интерес, взети на събрание на изтъкнати лица, които обаче са специалисти в различни области, не се отличават съществено от решенията, взети на събрание на малоумни. Не талантът, а глупостта обединява тълпите.
Изчезване на съзнателната личност, надмощие на подсъзнателната, насочване чрез внушение и заразяване с чувства и мисли от един и същ порядък, тенденция към незабавно привеждане на внушените идеи в действия - това е основната характеристика на индивида като част от тълпата. Той вече не е същият индивид, а автомат без собствена воля. Вярно е, че със самото си присъединяване към тълпата, човекът слиза много стъпала надолу по стълбата на цивилизацията.
Тълпите покорно се подчиняват на силата и слабо се впечатляват от добротата, която възприемат като проява на слабост.
Те никога не отдават симпатиите си на добрите владетели, а на тираните, които ги смазват със сила. На тях те винаги издигат паметници.
Ако понякога с голямо задоволство погазват падналия деспот, то е защото е загубил силата си, влязъл е в категорията на слабите и бива презрян, тъй като вече не се страхуват от него. Макар че винаги са готови да се разбунтуват срещу слабата власт, тълпите неизменно се прекланят пред силния. Ако силата на властта е колеблива, същата тълпа винаги е склонна към крайности, преминава последователно от анархия към покорство и от покорство към анархия. От друга страна, да вярваме в надмощието на революционните й инстинкти би означавало слабо да познаваме психологията на тълпите. Тази илюзия се създава от склонността й към насилие. Но изблиците на непокорство и разрушителност винаги са мимолетни. Тълпите дотолкова са управлявани от подсъзнанието и по тази причина са дотолкова свързани с многовековната наследственост, че са необикновено консервативни. Ако бъдат оставени сами на себе си, те бързо се отказват от безредиците и инстинктивно се насочват към покорство.

Гюстав льо Бон

Версия: Изкуствената Слънчева система

Преди няколко години на въпроса за това как се е образувала Слънчевата система всеки средностатистически човек щеше да отговори, дори да го събудите и посред нощта. Подобен въпрос, зададен на астрофизик, би породил лекция с изброяване на няколко версии за произхода на Слънчевата система.

Но никой и никога, дори и в най-лошия делириум не би се осмелил да кажe, че нашата слънчева система е изкуствено създадена от някаква по-висша сила. И все пак днес някои учени сериозно обмислят тази версия.

 

Танци около звездата

 

Традиционните представи за структурата на Слънчевата система изведнъж се разклатиха и едва не се сринаха в началото на 2010 г. Причината за това е откриването на планетна система, наречена Кеплер-33, която се намира в съзвездието Лебед, от служители в Астрономическа обсерватория на НАСА. На пръв поглед къде сме ние - и къде са те, каква е връзката? Оказа се - съвсем пряка.

Работата е там, че небесните тела на Кеплер-33 се оказаха в много отношения подобни на планетите от Слънчевата система. Имаше една основна разлика: всички планети на Кеплер-33 са разположени около своята звезда като че по размер! Първа е най-голямата планета, след това по-малка и така нататък. След като буквално се удивиха на подобно "споразумение" на небесните тела, учените отбелязаха планетната система Кеплер-33 в числото на аномалиите, нали в родната ни Слънчева система планетите са разположени хаотично.

Най-близо до Слънцето са малки планети - Меркурий, Венера, Земя, а най-големите - Юпитер и Сатурн - се намират точно в средата. Впоследствие, обаче, учените са променили мнението си - след като внимателно изучили още 146 слънчеви системи, подобни на нашата Слънчева. Установено е, че при всяка от тях планетите обикалят около светилото както при Кеплер-33, разположени с намаляване на размера на планетите от най-големите към най-малките.

Само нашият дом Слънчевата система, с хаотичното подреждане на планетите е била встрани от общата картина. В резултат на това редица учени веднага предположили, че Слънцето и планетите около нея са разположени по такъв аномален, както се оказва по изкуствен начин. И това е направено от много внимателна ръка.

 

Земята - отново център на Вселената?

 

Продължавайки да проучват Слънчевата система, учените стигнали до още едно странно заключение. Въпреки факта, че планетите от Слънчевата система действително се въртят около слънцето, те всичките един вид били настроени спрямо Земята. Например, Меркурий  изненадващо синхронно се движи заедно със Земята и на всеки 116 дни се издига на една права линия със Земята и Слънцето, но винаги се оказва, че е обърнат към Земята от една и съща страна.

По същия начин необяснимо се държи и Венера. Тя, подобно на Меркурий, също веднъж на 584 дни приближава Земята възможно най-близо, но се обръща към нас отново винаги от една и съща страна. Изобщо Венера се държи много "неприлично": докато всички планети на Слънчевата система се въртят по часовниковата стрелка, тя се върти в обратната посока. Въпросът "защо" все още остава без отговор.

 

Зловещите тайни на Юпитер

 

Въпреки това, от всички планети на Слънчевата система най-невероятна за астрофизиката изглежда Юпитер, който логично погледнато, просто не може да се формира там, където е сега. Той именно, както се оказа, носи дисхармония в разположението на планетите от Слънчевата система. Въпросът кой или какво го е разположило в това място на космоса си остава отворен и до ден днешен.

Разбира се, официалната наука веднага ще даде някои доста официални, устройващи света на науката теории за произхода на такава аномална позиция на планетите от Слънчевата система ... Но какъв е смисълът? След като почти сто и петдесет планетни системи са образувани много по-различно!

Така че може би е вярно, че някои сили са избрали Земята за собствен  експеримент? Тази фантастична на пръв поглед версия се поддържа от доста сериозни учени, в това число не веднъж изложилият в медиите своето становище за аномалното разположение на планетите от Слънчевата система - завеждащият лабораторията на отдела по физика на планетите от Института за космически изследвания към РАН, докторът по физика и математика Леонид Kсанфомалити.

 

Слънце, къде е сестра ти?

 

Друга сериозна аномалия, за която астрофизиците смятат, е липсата на втора звезда в Слънчевата система. Да, именно втора! Оказва се, че по-голямата част от планетните системи, подобни на слънчевата са с две звезди, а само ние имаме една. Наистина, някои учени са склонни да вярват, че втората звезда в края на краищата е имало, но след това при процес на делене е трансформирана в планетна система.

И днес тази бивша звезда носи името... Юпитер. Редица американски астрономи са уверени, че все още съществува втора звезда - това е легендарната Немезида, която се върти около Слънцето за 12 000 години. Така именно към тази версия клонят на страниците на списанието Physоrg американските астрофизици Уолтър Кратенден, Ричард Мюлер и Даниел Уитмир.

Точно преди четиридесет години съветският учен Кирил Бутусов публикува "Свойствата на симетрията на Слънчевата система". В него той научно доказа съществуването на абсолютната симетрия в Слънчевата система. Например: Юпитер - Сатурн, Нептун - Уран, Земя - Венера, Марс - Меркурий. Ученият също предполага наличието на втора звезда в Слънчевата система.

Впрочем това, което сега се опитват да изчислят и след това да открият на практика съвременните учени, отдавна е известно на древните цивилизации на Земята, които очевидно дори са наблюдавали второто светило в небето. За този факт говорят много древни скални рисунки и петроглифи по целия свят, които изобразяват втората звезда близо до слънцето.

В световната митология тя е кръстена Тифон, а по описание е подобна на класическата неутронна звезда. Нейният образ може да бъде намерен в близост до древната астрономическа обсерватория на планината Севсар в Армения. На пиктограмата ясно е видима траекторията на необичайно небесно тяло около Слънцето, приличащо на звезда. Подобни рисунки има и на Сан-Eмидиo.

А във всичките рисунки, разпръснати по целия свят, неутронната звезда, която минава покрай Слънцето изхвърля в неговата посока "бучка" вещество - протуберанс. Тъй като езикът на протуберанса донякъде е подобeн на змей, древните художници обичали да го изобразяват като дракон, сражаващ се с героя-бог, олицетворяващ Слънцето. Съществуват подобни рисунки в Шотландия, на египетските стенописи, в Австралия, Мексико - изобщо по цялата земя, където някога са живели древните цивилизации.

 

 

 

Слънчевата система - космическо такси?

 

Да се отговори ясно на въпроса изкуствено ли е създадена Слънчевата система или не, не е възможно сега. Въпреки това е възможно да се предположи, че съществува някаква сила, която има способността да разполага планетите по свое усмотрение. В полза на тази версия е същия този хипотетичен протуберанс, изпуснат към Слънцето от минаващата покрай него звезда, толкова често срещащ се в скалните рисунки.

Ако предположим че това не е звезда, а е изкуствен обект, всичко си идва на място. В крайна сметка, през 1948 г. Фред Цвики твърди, че могат да бъдат придвижени в пространството цели звездни системи, бомбардирайки ги с най-мощните термоядрени бомби. Голямата маса на звездите в този случай ще удържи около светилата своите планети, но ще им позволи да пътуват в космоса заедно с всичките жители. Кой знае, може би някой ден на човечеството ще му се наложи да използва подобен начин за придвижване във Вселената.

Сега обаче, когато изследователите-ентусиасти гонят по петите професионалистите, а обменът и разпространението на информация чрез Интернет престанаха да бъдат проблем, можем да се надяваме, че в най-близко бъдеще човечеството все пак ще получи отговор на въпроса как е създадена Слънчевата система.

 

По материали от Интернет