петък, 23 септември 2011 г.

Сириус и догоните - част 3


СЪЗДАВАНЕТО НА МАТЕРИЯТА


Необикновените знания на неграмотните догони се появяват не само в техните космологични концепции, в техните възгледи за началото на Вселената, за нашата планетна система или за комплекса от звезди Сириус. За тях, без да осъзнават този факт, както и за нас, които си даваме отчет за това, възгледите за строежа на Вселената И за нейното развитие се свързват нераз­делно с възгледите за строежа на материята въобще и за появяването на живата материя в частност.
Всичко всъщност се свежда до онова зърно „по", кое­то представлява, както знаем,най-малката частица ма­терия.
Цитираме:
(...) по е образът на началото на материята (...') Творческата воля на Амма 6euie вместена в по, най-малкото от нещата (...) За нея се казва „по", но тя има същия този корен (словесен), както и „поло" — начало... От гледна точка на големината си то (по) е началото на света ...
Ио не само в това изречение се говори за произхода па материята. Догоните повтарят много важни форму­ли в различни конструкции или подреждания. Да не забравяме, че при нормална ситуация тези знания от векове са били предавани на избрани, които не са се стараели да разберат тяхната същност. Всичко тук представлява мнемотехничен начин, който трябвало да слу­жи за запаметяване на текста — нищо чудно тогава, че едни и същи истини се повтарят често.
Всички неща, които сътворил Амма, имат своето начало в най-малкото зърно по. Започвайки от това най-малкото, всички неща, сътворени от Амма, ще се съз­дават чрез поредно прибавяне на идентични елемен­ти (!) .. . Амма започва всички неща, създавайки ги такива малки като по, след това прибавя към сътво­рените вече (неща) тези същите (най-малките от не­щата — по). Колкото Амма ги свързва (зърната по), нещото става по-голямо.
Това може да изглежда, ако става дума за стила или формулировката, недодялано, примитивно, но да не за­бравяме колко века цивилизация са били необходими за създаването на нашия научен език. Все пак, ако трябва да обясним на неграмотни, като използуваме нашия апарат за научно мислене, как от най-малките частици материя се създават цели атомни структури, как се изгражда мощната архитектурна структура на молекулите, със сигурност не бихме направили това по начин, който да е по-ясен и по-понятен.
Ясно е, че като излагаме догонския мит в рамките на една глава, трябва да направим някои съкращения. В противен случай няма да ни стигнат стотици стра­ници, за да предадем отделните подробности.
Така например пропускахме интересния иначе факт, че в догонската митология голямо място заема инфор­мацията за това, че Амма двукратно е сътворил све­та. Бил недоволен от първия и го унищожил.
Може би е нужно някакво научно обяснение за по­вторението на този мотив в повечето религии и митоло­гии на света. А за да го обясним, психологията или исихоанализът на създаването на миговете не са до­статъчни. Трябва да се е случило някакво събитие (по­тъването на Атлантида? потоп?) и с него да се обяс­ни мотивът за унищожаване на света от бога, недово­лен от своето дело. И така в този първи, сътворен от Амма, свят осно­вата на всички неща е бил най-малък елемент — зър­ното на акацията. Трудно е да се обясни дали тук ста­ва дума за друга версия на една и съща легенда, или пък се наслагват едно върху друго клишетата на раз­лични елементи от посвещаването. Може би по-ната­тъшният анализ, който ще направят френските учени, ще съумее да го обясни.
Тази информация изглежда необходима и затова, че илюстрира най-добре богатството на материала, които съдържа догонският мит, където, освен елементите па несъмнени знания, се намират у елементи на нормал­ните религиозни системи — например забраните. Само че според примера, който ще приведем, в този случай въпросът не е толкова ясен. Трудно е да се разберат мотивите, които са ръководили забраните.
Началото на нещата е най-голямата тайна на Амма. Дори повече: по е било създадено по подобие на своя творец. Самият Амма не е бил голям, но за това не трябва да се говори. На своето място (това значи, че нещо е могло да го замени) превърнал по във вятър и така оставил това; от момента, когато Амма сътво­рил всичките неща, всички те били в по, те растели, но по не се увеличавало; зърното по било превърнато във вятър, но за това не трябва да се говори.
Френските етнолози не съумели да обяснят на как­во се гради забраната и какво е нейното значение. Не е изключено, когато догонската гностика се е зараж­дала, да се е появило опасението, че изображението на Амма, сведено до големината на зърното по, ще на­мали величието на бога.
От друга страна, макар и объркан, този цитат все пак може да се обясни. Тук по един по-малко или по­вече ясен начин е изразен принципът за превръщането на материята в енергия и обратимостта на тези про­цес.
В Библията се говори за създаването на човека по подобие на бога, а тук се говори за това, че най-мал­ката елементарна частица, от гледна точка на заклю­чаващите се в нея възможности, е била създадена по подобие на цялата вселена, свита в суперплътна бомба!

СЪЗДАВАНЕ НА ЖИВАТА МАТЕРИЯ

Освен мъртвата материя, съществува все пак и жи­ва материя, съществува живот. Във всички религии в света животът е нещо напълно откъснато от материя­та и само някон философи преди материалистите са се опитвали да решат този проблем по научен начин. Да видим какво казват за това догонските знания:
Когато животът се развива, развива се във вихър, което е повторение на първия акт на Амма (...) Жи­вотът се е развил в същото това време, както и него­вата подпора, създадена от свързани (наложени един на друг) елементи (частици).
С други думи животът е форма на енергията, след като повтаря първия акт на Амма. Живата материя е създадена от същите тези частици, както всяка форма на материята, и не представлява изключение, що се отнася до законите, управляващи материята въобще. И така истината, която нашето знание притежава от неотдавна, за догоните е била ежедневен хляб, ако мо­жем да се изразим така...
И като помним, че знанието на догоните е предста­вено с помощта на всевъзможни перифрази и мета­фори, да се постараем да прочетем следващия цитат:
Думата „по" произхожда от същия този корен, от който и думата „завивам" (в спирала). По този начин създаването на по е свидетелство за движението, което е движение на света (това значи въртене по спирала) (...) Не било достатъчно на Амма-творец, че самият е въртящо дихание, че неговата „дума" се е превърнала в различен вид трептения (...) нито също, че техният (става дума за трептенията) спирален характер е мо­гъл да изпълни с вътрешно движение всички неща на този свят (!) .. . Нужно било също, щото това движе­ние да бъде (по какъв начин) така смесено (по-точно: пресечено), щото в резултат да може да се окаже пло­дотворно (...) По, завито около себе си, запазва „ду­мата" чак до момента, когато Амма ще го надари със задачата за освобождаване (на тази дума), за да я предаде на всички създания. Ще бъде свидетел на „жи­вотворния аспект" на думата на Амма.
Текстът отново може да изглежда объркан, но не дотолкова в светлината на казаното дотук. Отчетливо става дума за това, щото тази форма на енергията, коя­то е животът, която е свойствена на живите същества, да предава своите качества по-нататък — за да раж­да животът живот. А може би става дума и за това всяко живо същество да предава на следващите съще­ства някои определени качества и форми ... Нима от­ново ще отидем далеч с предположението, което иска да види в този текст само доказателство, че догонската гностика съдържа и известни резерви от знания за наследствеността? Възможно... Hо ето че в описа­нието как на Земята слиза космически кораб с първи­те хора намираме следното поетично, може би не са­мо поетично сравнение:
Корабът (космическият), слизайки, правеше двойна спирала, възпроизвеждайки самото движение на живо­та във вихъра, който оживил първото зърно.
Двойна спирала?! Този термин също ни е известен. Нали форма на двойна спирала има молекулата на дезоксирибонуклеиповата киселина — с други думи ДНК, носителят на генетичния код. Откриването на фор­мата на тази молекула донесе на Крик, Уотсън и Уилкинз Нобелова награда. Не бихме желали отново да отиваме твърде далеч в нашето тълкуване, но тази спи­рала се състои от подредени нуклеотиди, които без труд може да се сравнят с „думите" на генетичния код. Впро­чем това сравнение вече беше правено ...
Както се знае, основна роля в процесите на обмяна­та на материята и органичния синтез играят ензими­те. Ензимите са субстанции, които ускоряват и даже правят възможни някои химически реакции, без да взе­мат участие в тях. От 1897 г., т. е. от откритието на братята Бухнер, термините ензим и фермент са синони­ми и означават едно и също. Впрочем думата ензим произхожда от гръцката дума „зиме" — втасало тесто.
А ето какво изречение срещаме в догонската версия за живота. То е толкова еднозначно, че го цитирам из­цяло на отговорността на френските етнолози.
Животът, намиращ се в зърното, благодарение на ду­мата е подобен на ферментацията . ..
(Нужна е уговорката, че у догоните често съществу­ва объркване между най-малката частица — зърното по и зърното — жив организъм.)
И така догоните отлично знаят какво е това фермен­тация и всякаква грешка тук е изключена.
.. . Изглежда, че учените биха си спестили доста уси­лия, ако старателно изучат догонските знания. Кой знае дали такъв труд няма да бъде от полза и за бъдещето?


КОСМИЧЕСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ


Изложението на този мит не би било пълно, ако се пропусне изключително важната глава, посветена на началото на цивилизацията. Това е глава, която трети­ра едновременно и пътуванията на първите колониза­тори на нашата планета. Разбира се, става дума за пътувания в космоса.
В страната, обитавана от догоните, се намира езеро с името Дебо (или Деб). Край езерото се издига въз­вишение, наричано Гурао, а на това възвишение се на­мира долмен (постройка, съставена от няколко камъ­ка), изобразяващ „ковчега на Номмо" по времето, ко­гато кацал на Земята. Малко по-далеч между менхирите (единични камъни) изобразяващи Сириус и Слън­цето, се издига камък, изобразяващ „ковчега" на Зе­мята. Всичко това се допълва от езерото. Тук трябва да е бил извършен десантът на първите хора.


Космитът Ого


В догонения мит са описани две епопеи на космиче­ски пътувания. Първата е свързана с пътуването до Земята на същество, носещо името Ого. А другата — с десанта на „ковчега", на чиито борд се намирали Номмо и първите хора.
Кой е Ого? Това е същество, напомнящо сатаната. Това е архангелът, който се разбунтувал и частично овладял секрета на знанията на Амма. Според догонския мит Ого три пъти е пътувал в космоса. Впрочем веднага трябва да се каже, че тази част от догонския мит е твърде неясна. Без съмнение тук са се насложи­ли едно върху друго различни събития, които действи­телно са се случили, а също и тяхното алегорично из­разяване от догонските легенди.
В разказа веднъж става дума за това, че Ого е пъ­тувал до Земята на малки космически кораби (есте­ствено също „ковчези"), друг път — че Амма е пре­върнал първия ковчег на Ого в нашата планета. Есте­ствено не трябва да се отхвърля възможността (съвет­ските учени вече са изказали подобни мисли), че ня­каква развита галактическа цивилизация би могла да използува цели планети като космически кораби, но, първо, това би изисквало невероятно големи енергийни ресурси и, второ, въпреки объркаността на самия мит, не изглежда той да разказва историята на такава раз­вита цивилизация.
Второто пътуване на Ого, както следва от разказа, е изисквало изключително добра организация и пред­видливост. Корабът този път бил значително по-малък и като гориво Ого използувал зърната „по" — основен източник на енергия на цялата космическа система. Това е важна информация, която позволява да се оти­де далеч в тълкуването. Именно във връзка с втората експедиция на Ого се говори за „сполучлив брак" и „несполучлив брак" — и двата брака са представени със символични рисунки.
В догонския мит Сириус заема централно място. Във връзка с това важно е обяснението по какъв начин тази звезда се свързва с нашата планета в смисъл на пряка в известна степен комуникация. Имаме „сполуч­лив брак" тогава, когато посоката на полета на кора­ба е същата, както посоката на въртене на небесните тела, към които той се насочва или които напуска. Бра­кът е несполучлив, ако посоката на полета е обратна на посоката на въртене на тези тела. От принципа на „сполучливия брак" се ръководят всички специалисти по космическите полети и той съответствува с постанов­ките на балистиката. Следователно догонският мит по­казва познаване на практиката и теорията, но е труд­но да се каже защо това е описано и предавано с та­кава точност. Дали не става дума за указание на бъ­дещите поколения?
Третото пътуване на Ого, както и първото, показва, че той се е превърнал в нещо като корабокрушенец на Земята. Краят на тези пътувания в мита се свърз­ва с окончателното сътворяване на Космоса от Амма, Слънчевата система и Земята ... Догоненият мит за­пазва тази йерархия напълно.


Космитът Номмо



Втората фигура, чиито приключения са свързани с космическо пътуване, е Номмо. Номмо, за разлика от Ого, е архангел, изпълняващ заповедите на Амма. Не­гова задача е населяването на Земята, сътворена от Амма.
Догоненият мит описва приготовленията за това пъ­туване. Ако се отхвърли метафората и символиката, те напълно напомнят приготовленията на нашите кос­монавти. Става дума за това, че корабът преди отлитането се снабдил с източник на енергия, който в този случай е зърното „по". Номмо взел тази енергия ог „по-толо", т. е. от близнака на Сириус. Освен това на ковчега попаднало всичко, което било необходимо за населяването на Земята. Включително и хората.
(Въпреки че тази част на мита напомня историята на Ноевия ковчег и макар че произходът на двата раз­каза може да бъде общ, приликата в имената на глав­ните герои е по-скоро случайна.)
Ковчегът на Номмо бил пълен — казва митът, коедо трябва да означава, че в него имало всичко, необходи­мо за живот на Земята.
В разказа могат да се намерят много детайли, отна­сящи се за строежа на „ковчега" или кораба. Известно е, че той бил разделен на 60 отделения. Във връзка с тези отделения митът подчертава характерен факт: не всички отделения били достъпни за хората, които се приземили на нашата планета. Останалите щели да бъдат предадени по-късно. Тогава те ще променят кар­тината на света. Говори се, че това съдържание ще бъде предавано отначало бавно, а след това внезап­но — като дъжд и вятър. От знаците, които обясняват съдържанието на ковчега, може да се направи изводът, че тази първа „до­ставка" се състои изключително от онова, което е необ­ходимо на първобитното общество, занимаващо се със селско стопанство и животновъдство. Дали останала­та част е трябвало да символизира все по-резкия тех­нически и общокултурен прогрес?
Ковчегът на Номмо изразявал ролята, която Амма поверил на Номмо: да организира, да ръководи и кон­тролира съвкупността на света, т. е. на Земята.
На кораба се намирали Номмо и четири двойки близ­наци, т. е. осем предци.
Ковчегът на Номмо напуснал отвора в небето, кой­то Амма приготвил за неговия старт. Окачен бил, как­то гласи митът, на медна верига, а описанието на тази верига несъмнено подсказва мисълта за електромаг­нитни вълни и за управлението на ковчега-кораб с по­мощта на радиовълни.
От по-нататъшнпя разказ следва, че „ковчегът" на Номмо преселил хората на Земята от същата част на космоса, където „по-толо" най-напред зародила жи­вота, за да го предаде след това на Земята, и след то­ва станала близнак на Сириус, за да завърши живота си като „бяло джудже".
В пътя си към Земята „ковчегът" се люлял на небе­то в продължение на осем „периода" (години): заемал това небе от единия хоризонт до другия като голяма дъга. Люлял се от изток до запад, премествайки се в северна посока, а след това в южна.
А от това отчетливо следва, че „ковчегът" в продъл­жение на известно време е бил спътник на Земята, за което сочи това „люлеене" в течение на осем години, представляващо очевидно синусоидалния цикъл на спътник около земното кълбо.
По-нататъшното описание разказва, че ковчегът при­личал повече на това, което наричаме летяща чиния, отколкото на нашите космически кораби. Люлеещият се ковчег се въртял около собствената си ос. Точно на това място митът казва, че слизайки на Земята, ковче­гът очертал онази „двойна спирала", за която вече стана дума.
Въртеливото движение на ковчега било подпомагано от въртящ се вихър, който преминавал през сопло, имащо формата на онзи вятър. Това цветисто описание е подкрепено с рисунка (тону), носеща името па вър­тенето на ковчега по време на спускането.
Когато ковчегът се спускал, пространството се съ­стояло от четири ъгъла. Когато се намерил на Земя­та, пространството се заменило в четири стени. Герис счита, че не може по-кратко да се формулира замяна­та на ъгловата геометрия, необходима по време на космическо пътуване, с линейната геометрия — след капането на Земята.
Излизайки от ковчега, Номмо поставил най'напред левия крак на Земята, което означавало, че я взема в притежание. Следата, оставена от стъпалото на Номмо, припомняла следата на сандал от мед.
След Номмо всички същества, намиращи се в ковчега, го напуснали поред. А когато космическият ко­раб бил вече празен, Амма изтеглил към небето вери­гата, която поддържала ковчега, и небето се затворило.
Това означава, че всякакви радиовръзки или други такива между ковчега и цивилизацията, откъдето за­почнал пътуването си Номмо, били прекъснати. Няма връщане от Земята ... В този жест има нещо от сим­вола, изобразяващ отрязването на пъпната връв.
Хората, които, като тръгвали на път, видели Сириус, сега видели Слънцето. Това като че ли е ясно .. .
От описанието научаваме още, че ковчегът се плъз­нал по калта и че в падината, образувала се на място­то, където ковчегът се сблъскал със Земята, се запъл­нила с вода и се образувало езерото Деб.
И накрая още една информация — след извършване­то на всички тези действия Номмо се завърнал във водата, откъдето ще осъществява опеката над хо­рата до момента, когато отново ще се покаже — в де­ня на думата (както Оанес от шумерския мит).


□ □ □

Това е с големи съкращения изложението на тази част от мита, която е посветена на пребиваването на Земята на същества от друга планета.
Ако този фрагмент беше разказ на някакво случило се събитие, той би обяснил в известна степен източни­ка на знания, които от поколение на поколение си пре­дават посветените племена.
Във всеки случай това, което вече знаем за догонския мит, поставя под въпрос немалка част от знания­та за древната история на нашия род на планетата, на­ричана Земя.

□ □ □

Нашият разказ изисква още много дребни, но съще­ствени коментарии.


БЛИЗНАКЪТ НА НОММО


Да започнем от историята на Номмо, който според съдържанието на мита след пътуването в космоса тряб­вало да кацне на Земята, недалеч от езерото Деб. Към края на тази история се говори за близнака на Номмо, който ще слезе по-късно заедно с ковача.
Проф. Дитерлен в последния си доклад изнася до­пълнителни информации, които трябва ла изяснят оно­ва „слизане .на ковчега". Добре би било да посветим на това няколко бележки.
Работата е в това, че догонският мит съдържа под­робности от падането в околностите на друго от мест­ните езера - Босумтву — или на огромен метеор, или на огромен космически кораб. Първата хипотеза се вмества в рамките "на достъпните ни знания; втората прекрачва в областта на фантастиката и фикцията.
Онзи ковач, за ,когото говори митът, се свързва с историята на желязото. Първото желязо, към което посегнали догоните (впрочем не само догоните), е про­изхождало от метеоритите (6% от всички падащи на Земята метеорити са метеорити, съдържащи желязо).
Догоните много подробно описват как огромен мете­ор е паднал до езерото Босумтву. Големи метеорити падат доста рядко на Земята. А този от езерото Бо­сумтву ,(ако действително е бил метеорит) е могъл да падне не по-късно от преди милион и половина години. Прекрасно. Само че в такъв случай кой е разказал за това на догоните, които са пристигнали на терито­риите, обитавани в момента от тях, преди около 4000 години?
Ако това е бил космически кораб с представители на някаква извънземна цивилизация, кацнал на наша­та планета значително по-късно, всичко би било по-лесно за обяснение.
Но това е хипотеза, която всеки уважаващ себе си учен ще отхвърли. Трябва обаче да се каже, че това е единствената хипотеза, която съдържа най-малко празноти от всички други и обяснява голяма част от пленителната догоиска загадка.
Едно .е сигурно: невъзможно е в миналото някаква цивилизация да е могла самостоятелно да съз­даде цялата тази система от знания, представляващi съдържанието на догонената гностика. В това няма ни най-малко съмнение.
В желанието си да подобря астрономическите си знания въобще и в частност да науча още нещо за Сириус отидох във Варшавската астрономическа обсер­ватория, където, на въпроса свързан с догонскня миг, наистина не намерих отговор, но се сблъсках с друга необикновена загадка, свързана именно със Сириус.



ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА?


Сириус, както се знае, блести на небето с бледосин цвят. Но се оказа, както прочетох за това в една ан­глийска книга, посветена на астрономията, че древните хора наричали Сириус (Сириус А) звездата, която виждаме с невъоръжено око, червена звезда!
Как може да се обясни подобно разминаване с фак­тическото състояние на нещата? Само по един начин. И така, Сириус В, който е бил някога „червен гигант", с блясъка си е затъмнявал блясъка на Сириус А. Всич­ко е наред. Само че според повечето учени Сириус В е бил „червен гигант" преди някакви си 100 000 или милион години. Следователно не е възможно по рим­ско, гръцко или дори египетско време да е затъмнявал с червения си блясък бледосинята светлина на Сири­ус A!
И моите английски автори се питат възможно ли е явлението, видяно с очите на питекантропуса или неандерталеца, да просъществува в паметта на стотици и дори хиляди поколения човешки същества на най-ниска степен на .развитие и да стане елемент от зна­нието на египетските жреци или гръцките мъдреци, конто нито са го виждали, нито пък са получили за него някакво писмено предание!
Това не изглежда нито възможно, нито вероятно. И така — защо гърците и римляните са определяли бледосинпя Сириус с име, което идва от наблюдения, направени преди всичко от няколкостотин хиляди го­дини и които отдавна са били остарели? Откъде, от кого са имали те сведения за това явление?
Ето още една загадка, която няма отговор.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса"


понеделник, 19 септември 2011 г.

Позиция с невъзмутимост ( откъс от мой изпит по облигационно право )

Много ми е интересно какво според "правната наука" е собствеността ? Знам - ще кажете , че има достатъчно точно и ясно определение за нея. Например : едно лице е собственик на недвижим имот, понеже го владее и се разпорежда с него на съответно правно основание. Всъщност личността "притежава" собственост и всички произтичащи от нея права до момента на напускане на физическата си обвивка, т.е. докато е "физическо лице". Следователно по-правилно ще е да се обозначи с термина "временен ползвател". Разбира се, това не е "правно релевантно" и не се вписва в "стройната правна матричност" ! А и нали "научно" е доказано, че форми на живот съществуват само в тази реалност и никъде другаде ! Но това е друга тема.
Но на кого ли му се иска да оценява нещата от тази гледна точка ? Много по-удобно и безопасно е да се съобразим безпрекословно с утвърдените постулати и да зачеркнем веднъж завинаги опцията "еволюция" от съзнанието си ! Интересно е обаче докъде ще стигне обществото и в частност "правната наука" с тези принципи ? ......




четвъртък, 15 септември 2011 г.

Сириус и догоните - част 2


ПРАНАЧАЛОТО СПОРЕД СЪВРЕМЕННИТЕ ХИПОТЕЗИ

В началото няколко думи за съвременните космого-иически и космологически хипотези.
От първите мигове на своята история, от първите прояви на своето интелектуално развитие човекът се е стараел да отговори на въпроса как се е появила Земята, как са се появили звездите, какъв е строежът на заобикалящия ни космос. В продължение на десет­ки хиляди години са му били достатъчни отговорите, които му давали митовете и различните религии. За щастие живеем във време, когато това не ни удовлет­ворява, а някои конкретни нужди ни принудиха да по­търсим по-автентични сведения от тези, които се пре­дават под формата на религиозни митове.
Приближаването до научната истина изискваше все по-сложни инструменти на познанието. Благодарение на тях познахме много неопровержими истини, като напри­мер въртенето на Земята около Слънцето, като съще­ствуването на милиарди планетни системи или милиар­ди отдалечаващи се една от друга галактики. Благо­дарение на тях науката може да наложи някои хипо­тези, повече или по-малко вероятни, отнасящи се за началото на Вселената или нейния строеж. Трудно е впрочем да се предрече кога човешката мисъл ще пре­крачи стадия на хипотезите по въпроси, така отдалечени във времето и пространството.
Преди няколко години в Полша се появи книгата на съветския учен Е. И. Парнов „Па кръстовището на без­крайността". В тази книга авторът включва между дру­гото най-новите теории и хипотези за еволюцията на Вселената. Почти всички тези теории, независимо на какъв модел се се позовават, имат много общи положения. И така, първо: някога, преди около 15—20 милиарда години, цялата Вселена е заемала незначително про­странство. Това може да се пресметне, като се опре­дели скоростта, с която се раздалечават галактиките, т. е. скоростта на разширяване, на експанзия на Все­лената. Парнов пише:
„Всеки опит да се създаде теория на еволюцията на Вселената води с неумолима последователност към съвсем вероятното предположение, че нашият свят се е намирал някога в необичайно сгъстено състояние и е заемал нищожен обем. Първите хипотези за изходния състав на предзвездната материя предполагат, че тя се е състояла изключително от неутрони ... В един мо­мент, който може да се приеме за начало на еволюция­та на Вселената, всички разстояния били безкрайно малки, а плътността безкрайно голяма. Така е изглеж­дал светът преди „взрива"."
Парнов прави уговорката, че терминът „преди взри­ва" е неточен. „Ако приемем експлозията (биг бенг) за начало на еволюцията на Вселената, трябва да се примирим с това, че времето започва да се брои едва от този момент." Просто преди това не е имало нито време, нито пространство, съществувала е само „супер-плътна бомба", 1 см3 от която е тежал сто хиляди ми­лиарда тона. Приемането на хипотеза, че никога не е имало нито време, нито пространство, изисква също така огромно въображение. Това очевидно е свързано с интелектуално  развитие.
Второ, от момента на „голямата експлозия", което означава началото на Вселената, тя започнала да се разширява и се разширява все по-бързо. Хипотезите, които се отнасят за по-нататъшното развитие на Все­лената, са също увлекателни, но ние не разполагаме с място, за да се разпростираме по тях.
Преди обаче да се върнем към нашите догони и тех­ния космически мит, още едно изречение на Парнов и по-точно част от изречение: „(...) от суперплътната бомба като от яйце се излюпил нашият свят." Трудно е да се намери по-добра метафора. Моля да я за­помните.

ПРАНАЧАЛОТО СПОРЕД ДОГОНИТЕ


Навярно никой не очаква, че хипотези, отнасящи се за Вселената, ще бъдат отразени в догонския мит със същите изрази, както в книгата на Парнов. Става ду­ма за тълкуване на разказите, в които догоните си пре­дават от поколение на поколение истината за праначалото на света. Тълкуването преди всичко е дело на Герие, частично и мое, но, общо взето, всеки трябва сам да стигне до него. Герие пише:
„За разлика от всякакви теории, които са резултат на религиозни откровения и чиито текстове притежават объркана и неясна поетика, тук се сблъскваме с уди­вително ясни разкази, придружени с двоен коментар: на посветените и на етнолозите.
(За да се избегнат неяснотите, това, което е дадено в курсив, представлява запис на догонския разказ с техния собствен коментар и обяснението на френските етнолози. Останалото е тълкуване или пък опит за превеждане на разказа на научен език.)
Разказът започва така:
„В началото на всички неща беше Амма — Бог, кой­то на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено.. . Освен това не съществуваше нищо друго."

Може би текстът е банален. Но да обясним преди всичко какво означава думата Амма, с която неведнъж ще се срещаме. На езика на догоните Амма означава да се държи нещо много свито и гъсто. Да се стис­не нещо силно и да се държи на същото място.
От по-нататъшните текстове и от догонския комен­тар неизменно следва, че Амма-Бог и Яйцето-топка са едно и също нещо и че както след малко ще видим, Амма всъщност е материална сила или движение, енер­гия. Във всеки случай такава личност на бога никъде не е срещана. Във всички религии бог е нематериално същество. Тук тон е свита топка, извън която няма нищо.
Според догонската митология Амма начертал в Яй­цето веднъж завинаги всички закони, които управля­ват Вселената. Подчертавам: сътворил е не Вселената, а законите, които я управляват.
„В Яйцето Амма бил самият той като спирално дви­жение, наречено „ускорена топка", и именно тогава би­ло сътворено зърното „по", което се намира в средата."
Какво е това „по"? Като се има предвид, че и то е един от важните термини на догонския мит, френските етнолози много точно са обяснили тази дума. „По" е това зърно просо или сорго, най-малкото от зърната, с които догоните се хранят. В тяхното тълкуване „по" е най-малката частица, изключително малка. „По" сле­дователно се е появило, както следва от цитираното изречение, от спиралното движение, от „въртящото се кълбо". Следователно то е било нещо като зърно енер­гия, което ни най-малко не е в разрез със съвремен­ната наука. Но да прочетем следващото изречение:
„Тази частица,като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшум­но. По-скоро това била мисъл, отколкото дума."
И така имаме енергия, „свита" във формата на зър­но, което прилича на въздушен мехур. Сравнението мо­же да изглежда хипотетично, ... но все пак в известен смисъл то изобразява идеята за елементарна части­ца, съдържаща квантове енергия. Всичко това е ви­хър, който излъчва частици материя ..."
И по-нататък:
„Зърното „по" е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите... Когато Амма разбил Яй­цето на света и от него излязъл, появил се въртящ ви­хър; този въртящ вихър е Амма."
Защо терминът „биг-бенг" или „първична експлозия" да отговаря по-добре на онова, което считаме за на­чало на Вселената, отколкото определението „въртящ вихър", което със сигурност е по-поетично? Все пак от този текст отчетливо следва, че се касае за енергия.
Но да се върнем пак към Бога-Амма. Това е било много свито Яйце топка. (Сравнение, използуване и от Парнов.) Да прочетем какво казват догоните за тази топка:
Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно.
Определението е на догоните и никой не им го е под­сказал. И по друг начин не би могъл да го формулира никой съвременен учен. По отношение на Амма, как­то и на свитата в малък обем Вселена, също няма сми­съл да се задава въпросът какво е имало преди това ...
От момента на първичната експлозия започва раз­ширяването на Вселената ... така казват съвременни­те учени. А догоните?
(. ..) Амма отворил очите си. Този акт предизвикал излизането на иала от спиралата, която въртейки се в утробата на Яйцето, очертала бъдещото разширяване на Вселената (експанзия във френския текст. — А. М.)
„Иала" е една от четирите думи, които догоните из­ползуват за определянето на различните фази на пре­минаването на Амма от абстрактна мисъл и абстрак­тен знак до реалност. Първата фаза е „буммо", вто­рата „иала", която е отражение на абстрактния знак на пространството, третата „тону", а четвъртата „тои-му". (За догоните между другото сътворението на Все­лената включва в себе си нещо от работата на учения.)
Целостта на тази картина, както виждаме, не изиск­ва специално сложно или пресилено тълкуване. Както казах, и виждането на съвременната наука, и догонският мит се основават на въображението. Само че ако в нашия случай то се опира на базата на науката (а при любителя също и на немалка доза вяра), то у до­гоните се сблъскваме с посвещаване, което те не раз­бират напълно, по в което не могат да променят ни­то една дума.
Въртеливото и спирално движение според догонския мит е свойствено както на най-малките частици, така и на целия свят. Дори в мита дословно става дума за затворена кривина иа Вселената, в която цари върте­ливо движение и движение в спираловидна форма!
Да цитираме още веднъж Парнов:
„В началния етап на разширяването, когато радиу­сът на кривината на Вселената бил едва няколко сан­тиметра, съществували само неутрони (. . .) Хипотеза­та за неутрониата топка е произлязла от желанието само една частица да бъде призната за основна (...)."
ЗНАНИЯТА ЗА КОСМОСА


Астрономията на догоните като логична последица от възгледите им за еволюцията на Вселената представ­лява най-ярък пример за познанията им за света и Вселената. Но може да се намери някой, който да сметне, че тълкуването на разказа за Амма — Яйцето е пресилено и сам да намери друго решение. Затова пък, що се отнася до астрономичните им познания, вся­ко тълкуване тук е излишно. От друга страна изглеж­да, че тези знания биха били невъзможни без позна­ването на основните факти за космогонията.
Например определението „граница на местата" дого­ните дават на това, което ние наричаме Млечен път, т. е. нашата галактика. За етнолозите не е било труд­но да проверят това на необикновено чистото небе на Централна Африка.
Границата на местата определя известна цялост на звездния свят, чиято частица представлява нашата Зе­мя, цялост, въртяща се спираловидно.
Догоните говорят за много такива светове, които из­пълват Вселената — „безкрайна и все пак измерима", сътворена от Амма — Бог — енергия.
Амма е създал 7х2, т. е. безкраен брой светове... Седем тук изразява умножаването и разширяването на почти неограничени звездни светове с формата на спи­рала .. .
Нужно ли е да припомням, че болшинството от по­знатите ни галактики имат форма на спирала?
Световете на звездите с форма на спирала са насе­лени светове. Тъй като едновременно с нещата Амма, който дал на света движение и форма, сътворил и всич­ки живи същества ... Така както на нашата планета, има живи същества и на другите земи . . .
Да припомним, че същото е твърдял и Джордано Бруно, за което преди 375 години (само!) е бил изгорен на кладата на инквизицията. Следователно няма­ме достатъчни основания да сс гордеем от състоянието на науката ни, щом като догоните отдавна са знаели (откъде?) за основните въпроси на развитието на света.
. . . Преди малко, като цитирахме догонския мит, използувахме термина „планета". Все пак това е опре­деление за обекти от определен тип, които се намират във Вселената. Но то не е само плод на труда на преводачите-етнолози. Използували са го догоните, кои­то отлично познават звездите, планетите и спътниците на планетите, което вече само за себе си представлява направо невероятен факт.
Постоянни звезди са звездите, които не обикалят около други звезди, а планети и спътници на планети са вид звезди, които се въртят и образуват кръгове. Слънцето се върти около собствената си ос. Що се отнася до това, днес съмнение не съществува, но и този факт ние знаем относително отскоро, т. е. от XVII или XVIII век.
Земята се върти около себе си и освен това минава голям кръг, „кръгът на света" като пумпал, който, вър­тейки се, прави кръг.
Добре би било това изречение да се напечата не с курсив, а с дебели черни букви. Може би тук няма смисъл да се припомня онази голяма епопея в исто­рията на познанието за въртенето на Земята около Слънцето. За разлика от всички други религиозни ми­тове и легенди, догоните не правят от Земята център на света.
Като описват Луната, догоните казват, че е суха и мъртва като изсъхнала кръв. Едва неотдавна можехме да се убедим, и то с очите си, в тази истина. Но до­гоните твърдят също, че Луната е извадена ча­стица от плацентата... Тази метафора се свър­зва с целостта на тяхната теория за произхода на на­шата планетна система.
Впрочем тази метафора може лесно да се обясни. Техният мит гласи:
... Земята е част от плацентата ... Слънцето — оста­налата част от плацентата, а Луната е допълнение към отвора, образувал се от откъсването на част от пла­центата ...
Целостта може да изглежда объркана и напълно не­свързана с историята на нашата система. Но си поз­волихме да надникнем в книгата на Й. С. Шкловски ,.Вселена, живот, мисъл" (1965 г.), където на страни­ца 151 се намира следното изречение:
„Според хипотезата на Джейнс изходната материя, от която по-късно били създадени планетите, е била откъсната от Слънцето (...) от някаква минава­ща наблизо звезда (...) При такова близко премина­ване вследствие притегателните сили, дължащи се на преминаващата непосредствено край Слънцето звезда, от повърхностните му слоеве била изхвърлена извест­на маса газ. След отминаването на звездата този газ останал в сферата на привличане на Слънцето, а по-късно се кондензирал и дал началото на планетите от Слънчевата система."
Да припомним само още, че твърде правдоподобна е хипотезата, предполагаща, че Луната е възникнала в резултат на откъсване на част от земното кълбо в ранния период на неговото развитие ...
Нима всичко това се нуждае от допълнителен комен­тар? Нима трябва още веднъж да подчертаваме каква огромна загадка представлява целият догонскн мит?


АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ  ЗНАНИЯ



Знанията на догоните пленяват. Пленяват със зага­дъчността си, с това, че самите те не предлагат никак­во обяснение иа натрапващия се въпрос: Откъде са се появили техните знания?
От планетите на Слънчевата система догоните по принцип споменават само тези, които се виждат с не­въоръжено око: Марс, Венера, Сатурн и Юпитер. При което тези сведения понякога са съвсем непонятни. До­гоните казват например, че планетата Венера има соб­ствен спътник, а нали науката не е потвърдила такъв факт. Освен те да знаят по-добре; в светлината на то­ва, което казахме досега и което тепърва ще бъде ка­зано, тази хипотеза не е особено необикновена.
Догоните представят Юпитер чрез нарисуван сим­вол, който се състои от кръг и четири малки кръгчета отвън. Тези малки кръгчета се определят като луни на планетата с наименованието „прикрепени", „закли­нени". Но Юпитер има не четири луни, а дванадесет, както е установено досега. Четири от тях се отличават с блясъка си. Големи приблизително колкото нашата Луна, те може би щяха да се виждат с невъоръжено око, ако не бяха толкова близо до планетата. Остана­лите осем са малки луни, чиито диаметър не надви­шава няколко десетки километра. Първите четири лу­ни бяха открити едва от Галилей, а останалите към края на XIX и в началото на XX век.
Самият факт, че догоните знаят за съществуването на тези четири луни, е удивителен. Добре би било да припомним, че те се завъртат около собствената си ос за същото време, за което се завъртат около Юпи­тер. По този начин, както и нашата Луна, те са обър­нати винаги с една и съща страна към планетата. Това означава, че те притежават „принудително въртене". Ако догоните определят това като „заклиняне" или „при­крепване" към планетата, то това е само друга мета­фора, но смисълът е един и същ. Да, но за да се знае това, трябва да се разполага — дреболия! — със съответни астрономически прибори. Да добавим още, че от дванадесетте известни луни на Юпитер само че­тири се намират в същата плоскост — точно така, как­то това е представено на рисунката.
Планетата Сатурн догоните представят също с по­мощта на рисунка-символ и тя е свидетелство, че те знаят за пръстена, който я заобикаля.
Затова пък централно място в митологията им зае­ма Сириус. По отношение на тази звезда догоните раз­полагат с един направо нечуван запас от знания. Те считат тази звезда за централен елемент на своя мит, за негов гръбнак.


БАЛЕТЪТ НА СИРИУСИTЕ



Сириус е звезда, която свети с най-силен блясък не само на догонското небе. Египтяните също са отдава­ли голяма почит на тази звезда, за тях нейното поя­вяване означавало времето, по което се разливал Нил. В древна Гърция „малките елевсински мистерии" съ­що били определяни според положението на Сириус.
Но за догоните тя има съвсем друго значение. Тя е точка, около която се съсредоточава тяхната гностика, заключаваща огромните им резерви от знания — в най-научния смисъл на тази дума.
Те считат, че Сириус е елемент на система от звез­ди, оказали определящо влияние върху живота на Зе­мята и които са „фундамент на основата на света".
Тази система звезди обхваща Сириус, съпровожда­щата го звезда, невидима с невъоръжено око, която догоните наричат „по-толо" („толо" значи звезда, а „по", както знаем, означава най-малката частица, зър­но енергия), след това втората съпровождаща звезда с името „емме-иа-толо" и най-накрая спътника на по­следната звезда — „пиан-толо".
За трите допълнителни обекта догоните казват, че се намират толкова близко до Сириус, че не винаги могат да се видят . . .
Не винаги! „Красив евфемизъм[1]" — казва Герие. Ев­фемизъм и може би скромност... Тъй като тези три обекта изобщо не се виждат с невъоръжено око, а историята на астрономическите открития в тази област е много поучителна.
Казано по-просто: с помощта на мощни телескопи и математически пресмятания беше открита втората от споменатите звезди, тъй нареченият Сириус В. Съще­ствуването на Сириус С и до днес е доста дискусион­но, а що се отнася до спътника на тази планета ... Не си струва да говорим. Никой нищо не знае.
В полската Всеобща енциклопедия може да се про­чете:
„Сириус, най-голямата звезда на небето, се намира в съзвездието Голямо куче ... Сириус е двойна звез­да, по-слабата и съставка (Сириус В) е открита през 1862 г. от Олвън Грахъм Кларк и е първото извест­но бяло джудже. Сириус е една от най-близките звез­ди; разстоянието до пея е 2,7 парсека."

А какво казва за Сириус В (по-толо) догонският мит?
Звездата по-толо се върти около Сириус. Времето на завъртане — 50 години ... Тя регулира въртенето на Сириус, което единствено не се извършва по пра­вилна крива.
(Делението на времето у догоните произтича от це­лия им мит. То е доста сложно и се базира на 60-го­дишни промеждутъци от време.)
Всичко съвпада. Действително учените пресметнаха, че завъртането на Сириус В е 50 години. То наистина оказва решаващо влияние върху орбитата на Сириус А. Впрочем тъкмо поради това, че тази орбита е не­правилна, учените се досетиха за съществуването на Сириус В.
Френските учени установили, че за Сириус В знаят не само догоните, а също и негрите бамба и боро — техни съседи. А в другия край иа Африка хотентотите наричат Сириус „звездата встрани", от което може да се предположи, че и те знаят за съществуването на нейния другар.
Догоните казват в своя мит:
Щом като Сириус се появил, по-толо започнал да се върти около него.
Независимо от това какво означава изречението, тряб­ва да се каже, че тази двойна (двойна за нашите аст­рономи) звезда е астрономическа загадка. Сириус е звезда, относително млада, а Сириус В е бяло джудже, т. е. звезда, относително стара, която приближава КЪМ финала на своя космически живот.
Догоните казват:
Когато по-толо се намира по-близо до Сириус, той започва повече да блести, когато по-толо се отдалечава, започва да блещука, така че на наблюдателя (?) му се струва, като че вижда много звезди.
Първият въпрос, който се натрапва: За какъв наблю­дател става дума след като никой още не е виждат Сириус В с невъоръжено око, а до средата иа XIX век никой освен негрите от Централна Африка не е знаел за него? Когато догоните трябва да изобразят движе­нието на Сириус със символична рисунка, те винаги правяг това с помощта на елипса. Елипса, а не кръг!
Припомням, че едва Кеплер откри елипсовидната фор­ма на планетните орбити. Интересно, че на тази ри­сунка по-толо, т. е. Сириус В е представен като кръг­че с точка в средата. На рнсунките-символи няма ни­то една излишна черта. Вместо коментар ще цитирам Шкловски, който пише следното за белите джудже­та, особено през първия етап на тяхното развитие:
„Белите джуджета като че ли съзряват в червените гиганти и се появяват, след като от гигантите се от­делят външните им слоеве."
Допълнителният коментар е като че ли излишен. Но още веднъж ще цитирам догоните:
... По-толо е най-тежкият от небесните обекти . .. има такава плътност, че всички хора, събрани заедно, не биха успели да повдигнат една негова частица . . .
Действително многобройните пресмятания на астро­номите позволиха да се изчисли, че Сириус В е бяло джудже, чийто радиус е 2,1% от радиуса на Слънце­то, а диаметърът му е около 3000 км., т. е. два и по­ловина пъти повече от диаметъра на Земята. Затова пък масата на това джудже е 98% от масата на Слън­цето, което дава плътност, равна на 50 000 или 50 то­на на един кубически сантиметър!!!
Каква е тази толкова тежка субстанция? Догоните обясняват:
Звездата (по-толо) се състои от три основни елемен­та: въздух, вода и огън . . . Елементът „земя" е бил за­менен с друг — „сагала", който блести повече от же­лязото.
Естествено малък е шансът в най-близко бъдеще да се убедим с очите си какво е това, което блести пове­че от желязото и е толкова тежко ... Но да се опитаме да направим изводи: И така знае се, че когато настъпва имплозия на звез­да, т. е. когато под влияние на огромното налягане от­вън тя започва да се свива, се извършват редица тер­моядрени реакции, които след необходимия етап за из­гарянето на водорода в хелий довеждат до цяла вери­га реакции, благодарение на които се създават все по-тежки химически елементи, а веригата свършва с желя­зото. Звездата се е свила така, че диаметърът й е ве­че твърде малък. Не елементът желязо, от който се състои нейното ядро, не е познатото ни на Земята же­лязо. Неутроните в такава звезда са толкова уплътне­ни, че между тях няма никакво пространство. Когато звездата преминава от нормално в неутронно състояние. тя започва да блести с ослепителна светлина. То­ва е свръхнова звезда.
Оказа се, че догоненият мит неколкократно спомена­ва за момента, когато „по-толо" внезапно започнала да блести. И то не само се споменава, а е представено и със съответния символ-рисунка. Когато хората — та­ка твърди митът — били едва от една година на Зе­мята, „звездата внезапно заблестяла" и нейният бля­сък постепенно намалявал в течение на следващите 240 години. Кога е станало това, естествено не знаем. Но затова пък знаем, че то напълно съвпада със съвремен­ното състояние на знанията ни за космоса. Отначало пламване на „свръхновата" звезда, след това премина­ването й в състояние на бяло джудже.
А догоните добавят:
Нейното (на по-толо) съдържание било изхвърлено в пространството под формата на „безкрайно малки" (елементи), напомнящи зърната по.
Това вече не е мит — това е научна лекция.
През следващия етап настъпило свиване, намалява­не на обема на по-толо, което догоните също предста­вят със специална рисуика-символ, като добавят в ко­ментара, че се отнася за бяла звезда. Това впрочем не било напълно понятно до 1914 г., когато ученият Адамс, ползвайки устройствата на обсерваторията на Маунт Уилсън, установил, че не става дума за черве­на звезда, а само за бяло джудже.
На догонената рисунка (тону) чертичките, насочени навътре в кръга, показват, че звездата се намалява.
Интересен е коментарът на френските учени за та­зи част на мита. Те неколкократно питали догоните ко­га, при какви условия или обстоятелства са могли да наблюдават Сириус В и толкова да научат за него, след като той не се вижда без телескоп (а и телескопът няма да помогне, ако Сириус В се намира близо до Сириус А). Отговорът на догоните бил доста странен. Те твърдели, че всички космически обекти, отнасящи се към групата Сириус, могат да се наблюдават от пеще­ра, чието място се пази в строга тайна. И въпреки прия­телските отношения, свързващи догоните с френските етнолози, учените не успели да достигнат до тази пе­щера, където като че ли също се пазят „основни дока­зателства в голямо количество". Този термин предста­вителите на племето не обяснили. Но проф. Дитерлен се надява, че все пак някога ще успее да попадне в тази пещера.




[1] Евфемизъм — заменяне на по-грубо звучащи думи с по-благоприлични или „меко казани". — Б. пр.

Арнолд Мостович - "Ние от космоса"

вторник, 13 септември 2011 г.

Сириус и догоните - част 1

НЕОБИКНОВЕНИЯТ КОСМОЛОГИЧЕСКИ МИТ НА ДОГОНИТЕ

 Кои са догоните? Кратка информация за тях може да се намери в полската Всеобща енциклопедия. „Догоните — четем там — са судански негри, живеещи в планинските области на Бандиагара при резкия завой на река Нигер (република Мали). В момента те наброяват около 25 000. Занимават се предимно със земеделие, а самобитното им художествено творчество се отнася към най-интересните образци на африканското изкуство ..." Последният факт не е от съществено значение за понататъшните ни изводи. Не той предизвика в научния свят внезапно нарастване на интереса към тяхната история и култура. Първите сведения за това племе и неговите космо-логични знания се появиха сравнително отдавна. А именно — през 1950 г. Точно тогава във втория том на „Доклади па африканското дружество" в Париж беше публикувана информация, която постави началото на всеобщия интерес към догоните. Автори на тази информация бяха двама френски учени — проф. Марсел Гриол и г-жа проф. Жермен Дитерлен. Двадесет години преди това, през 1931 г., проф. Гриол, известен френски етнограф, се натъкнал на догоните. Прекарал известно време при тях и бил очарован както от тяхното изкуство, така и от съдържанието на техните митове. Проф. Гриол, за разлика от много други етнографи, не се научил да пише своите доклади в стила на Жан Жак Русо. Той се въздържал от всякакви съобщения и решил да пристъпи към продължителна и необикновено трудна изследователска работа. От 1931 г. насам Гриол организирал непрекъснато (с изключение на военния период) научни експедиции и етнографски мисии, всяка от които оставала при догоните с месеци. В състава на тези мисии влизали много учени. Там била и Жермен Дитерлен, която след смъртта на Гриол през 1956 г. поела ръководството на експедициите н продължава изследванията до ден днешен.

ПЪРВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

 Подчертавам още веднъж дълготрайния характер на изследванията, което ги определя като единствено по рода си събитие. Но не само дълготрайността на тази дейност доказва колко съществени са те. След смъртта на проф. Гриол се оказало, че само той е успял да вникне в дълбочината на огромния и богат комплекс от митове на един примитивен народ, комплекс, който представлява една затворена система от знания за света. През 1956 г., когато проф. Гриол починал, до-гонският народ му отдал необикновени почести по време на специална и тържествена церемония. Оказало се, че това били тържества, с които догоните почитат само „посветените" личности. Посвещение на бял човек там било направено за първи път. Нито проф. Гриол, нито проф. Днтерлен си давали сметка доколко, докато изследвали догоните, те самите били обект на изучаване. На този факт те обърнали внимание в увода към издадения през 1950 г. труд под заглавие „Суданската система на Сириус".В него авторите подчертават, че докладът им обхваща само първия етап от посвещаваието, до което са били допуснати. През 1965 г. се появи — вече след смъртта на Марсел Гриол, но под авторството на двамата учени — книгата „Бялата Лисица". Книгата е издадена от Института по етнология и от Музея на човека в Париж. Особено интересен бе един фрагмент от увода към този труд, написан от Жермен Дитерлен. „От 1932 г. насам догоните отговаряха на въпросите, които им поставяхме и коментираха нашите наблюдения, като се ръководеха от принципа на такова тълкуване на фактите, което те определят като „разговор лице в лице". Тук става дума за информации, които се предават на този, който иска да научи нещо в първата фаза на разговорите ...Но след като видяха настойчивостта, която проявяваше екипът на Марсел Гриол, и се изправиха пред необходимостта да отговарят на все по-голям брой въпроси, догоните си дадоха сметка, че ще им бъде все по-трудно да отговарят, като избягват да навлизат в дълбочината на мита и ... взеха необикновено важно решение. Важно както за тях, така и за нас. Взеха го също и поради това, че взаимоотношенията ни не се ограничаваха със сухи контакти, а бяха пропити с едно наистина сърдечно приятелство. За това решение ние научихме много по-късно. И така патриарсите на родовете и главните жреци на догоните се събрали и решили да допуснат Марсел Гриол до посвещаване ..." Накратко казано, на френския учен била предадена „светла дума" или с други думи „добра, четвърта дума". Това всъщност било последният етап на посвещаването, което самите догони постигат след много години търпеливо учение. Проф. Дитерлен подчертава, че като постъпили по този начин, догоните напълно са си давали сметка за тежкото задължение, което поемат за много месеци и години интензивни обяснения и тълкуване на предаваните знания. Необходимо е да добавим още, че и пключеното във втората книга не представлява цялото знание, до което догоните допуснали френските изследователи. Целостта се състои не само в съдържанието на предаваните митове, но също и в обширната система от графични знаци, хиляди на брои, които трябва старателно да се опознаят, за да се обхване изцяло сферата на но-свещаването. Но независимо ог това „Бялата Лисица" не съдържа мита на догоните в цялост. Разговорите и обясненията продължават без прекьсване. Цели 45 години!

 КНИГАТА НА ЕРИК ГЕРИЕ

 Ако днес мога да споделя сьс своите читатели всички тези подробности, то не се дължи на това, че съм попаднал на трудовете на френските изследователи и съм почерпил от тях моите знания. Не. Просто прочетох книгата на Ерик Герие „Есе на тема космологията на догоните — ковчегът на Номмо", издадена през 1975 г. от френското издателство Робер Лафон. Книгата представлява коментар на споменатите две публикации. Ерик Герие е професор по архитектура в Марсилия. Интересува се от археология и астрономия. Сътрудник е в Катедрата по предистория в Марсилия. И както обяснява в книгата си, подтик да се заеме с всичко това му дала телевиз: ята. По-точно излъченото предаване за първия човек на Луната. Тогава Герие си спомнил, че това, което гледал, е някъде подробно описано. Най-напред прегледал публикациите на френските етнолози от 1965 г. В някои от тях ставало дума за архангел с името Номмо, който дошъл с „ковчег" на Земята и стъпил за първи път на нея. Описанието съвпада и по отношение на следата, оставена и в двата случая от стъпалото на космонавт ... Герие още веднъж прочел и двете публикации и бил поразен от нещо, на което отначало етнолозите изобщо не обърнали внимание. Като описвали знанията на догоните за Сириус, френските изследователи не забелязали, че те съдържат елементи, известни на съвременните астрономи едва отскоро. Герие, който се интересувал от тази наука, разбрал, че космогоничната наука на догоните съдържа направо поразителни съвпадения с най-новите космогонични теории и хипотези за строежа на Вселената. И така Герие се заел с основно изследване на трудовете на професорите Гриол и Дитерлен. И в първия, и във втория си труд френските учени се постарали да предадат материала, без да го разкрасяват, обективен и „чист". Нито веднъж например те не си задават въпроса: Откъде догоните имат тези знания? Къде, през кой период от своята история са могли да ги получат? Този въпрос, който непрекъснато се промъква в коментара на Герие, нито за момент не напуска и заинтересувания читател. Естествено той остава без отговор. Но както вече някой беше казал, има въпроси без отговори, които са по-плодоносни от надутата самоувереност. Книгата на Ерик Герие е коментар, написан от определена гледна точка. Митът на догоните и обясненията на етнолозите са изтълкувани и по-скоро преведени на езика на съвременната наука и съвременните знания за света. Нито Гриел, нито Дитерлен са правили това. Не са го правили макар и поради това, че в тази област те се считали за любители. Този факт трябва да се подчертае като твърде съществена причина. Става дума предварително да се възрази на обвинението, което може да възникне: че като са разговаряли с догоните, френските учени са им внушили определения, термини, образи или думи, произтичащи от съвременната астрономия. Естествено това би могло да стане несъзнателно (френските учени не могат да бъдат обвинени в абсолютно никаква измама). Но както се вижда, дори и това е малко вероятно, като се има предвид, че изследователите са знаели малко за космогонията и астрономията и дори за космическите полети .. . Разбира се, коментарът на Ерик Герие от чисто научна гледна точка е доста спорен. Но Герие е могъл да го направи на същия принцип, от който са се ръководели тълкувателите на Библията. Самата истина за митовете на догоните няма да понесе загуби, след като е била вече предадена от учени-професори най-подробно. И второ, кому би могла да навреди подобна дейност? Като четем книгата на Герие, оставаме с убеждението, че в нея няма никакъв камуфлаж, никаква мистификация, че нищо в нея не е преувеличено. Нещо повече, докато писал книгата, Герие през цялото време се консултирал с Жермен Дитерлен, т. е. с човека, чието мнение е основно по въпроса за догоните. Тя му е помагала в това тълкуване, макар че, както Герие лоялно признава, не е била съгласна с окончателните му изводи, въпреки че приела тяхната логика.

 НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ИНФОРМАЦИИ

 Право да си кажем, важността на изложеното трудно ще бъде разбрана без още един съществен коментар. Бих искал да обясня това, за да знаем най-после на какви позиции сме и за какво всъщност става дума. И така, догоните са неграмотни! Тяхната богата устна традиция, подкрепена с цял арсенал от графични знаци, се предава от поколение на поколение чрез образи, метафори, синоними, сравнения, присъщи на културата им и на начина им на мислене. Думата при тях има не само своето обикновено значение, но също и по-широк обхват. Френските етнолози отбелязват на първо място тези думи, в които е вложено съдържанието на разказа. А след това отбелязват коментара на самите догони по повод на разказаното. И разбира се, това е не само научно вярно, но и съвсем близко както до буквата, така и до духа на предадения мит. Ето например едно изречение, което дава представа как изглежда митът в устен разказ: „По този начин Амма във вътрешността на яйцето бил самият тон като кръгово въртящо движение, като „ускорен куршум": тогава било създадено зърното „по", което невидимо се разположило в средата." За това какво е „Амма" и какво е „по" ще говорим нататък, но изречението дава представа за стила, с който догоните предават своите знания. Следващият етап изисквал от учените да преработят със своя мисловен апарат подобно изречение и да го преведат на език, който би позволил да се разбере смисълът на казаното. Разбира се, всяка устна традиция изисква коментар. Както вече казах, този, с който си е послужил Герие, е опит да се преведе догонският мит на езика на съвременната наука за космоса и съвременните хипотези за строежа на Вселената. Догонските митове като всички митове представляват, за разлика от научното предаване — гностика. Гностиката е комплекс от вярвания или елементи на знанието, които се предават устно, и то само по пътя на посвещаването. В такива знания не трябва да се променя нито една дума, нито една буква, тъй като това може да промени целостта, която няма да бъде разбрана. За разлика от гностиката, на науката й е достатъчно да разбере същността на нещата. Пещерняците от Нова Гвинея могат да си предават теорията на относителността, без да я разбират. Някога могат да я разберат, но дотогава тя трябва да бъде предавана под формата па посвещаване и това трябва да бъде напълно запазено съобщение, което нищо няма да промени във формулата. Подобен характер има всичко онова, което догоните са предали на френските учени. Впрочем тези митове не са монопол изключително само на догоните. Негрите бамбара, боро, малинка, които догоните смятат за свои братовчеди, имат системи от митове, твърде близки до догонските. Но както твърди проф. Дитерлен, у догоните това е система, развита във висша степен. Да добавим още, че публикуване чака и онази част, която се отнася до историята на човека ... Преди да пристъпя към подробно обсъждане съдържанието на догонския мит, бих искал да обърна внимание на още един съществен факт. Като се вземе под внимание нивото на цивилизация и на културно развитие на догоните, очевидно е, че от тяхна страна е невъзможна каквато и да е мистификация. Съобщавам това само за точност, без намерение предварително да отричам всякакви критични забележки или поне скептични. Само че често зад паравана на скептицизма се крие убеждението, което обикновено ни кара навсякъде да виждаме опит за измама. На картината - Догонското изображение за Сириус


 Арнолд Мостович - "Ние от космоса"