Медицинската наука винаги е била насочвана да разглежда единствено физическото ниво на съществуване. Тя лекува симптомите, а не причините, понеже не разбира тези причини. Как е възможно, когато множество болести се дължат на дисбаланс на човешките нефизически нива, медицинската наука да упорства, че тези нива не съществуват ? Знае се, че хора, които живеят под или до електропроводи или са в тесен контакт с електромагнитни технологии са по-податливи на определени заболявания, в това число и рак. Нашият нефизически Аз е поредица от електромагнитни полета, действащи като едно. Когато влезем в близък и последователен контакт с други мощни електромагнитни полета, отделяни от електропроводи и технологии, безсмъртният Аз бива засяган по различни начини. Този дисбаланс изкривява етерното тяло, което управлява действията на физическото. Така етерната организация се разстройва, а физическото тяло губи баланса, което води до рак или друга болест.
Дори болестите се използват в служба на Системата. Лекарствените компании, контролирани или притежавани от Илюминати финансират научните изследвания и настояват подопечните учени да търсят единствено начини за лекуване на болестите с лекарства или технологии, които могат да се търгуват. Светът е залян от таблетки и еликсири, а лекарствените компании измерват печалбите си в милиарди ( справка - последната кампания за свинския грип ! ). Брутното повишение на цените при някои от тях достига до 90%. Но здравните служби за заляти от хора, които са болни ! Спомням си за времето, когато ходех на лекар - повечето пъти едва са надигали глава да ме погледнат, преди да напишат поредната рецепта. Представителите на фармацевтичните компании имат много начини за "насърчение" на лекарите да използват техните продукти. Толкова много хора са болни, физически или емоционално, че здравните служби приличат на конвейерни ленти, издаващи рецепти за лекарства за непрекъснатия поток от породени от системата болести, който минава покрай тях. Лекарите и сестрите са също такива жертви като пациентите. Те са като икономистите, политиците, учените и журналистите - програмирани да мислят по начина, зададен от Системата и да изпълняват заповедите й в затвора от неправилни разбирания, който тя издига около тях. Но и тук има пробудили се от този сън.
Превантивната медицина, която отстранява причините за болестта, преди да са станали физически проблем е силно пренебрегвана от медицинските учреждения, защото да направиш необходимото би означавало да преосмислиш всички ценности и погрешни принципи. Вместо това дори предотвратяването на болестта се използва за стимулация на финансов опортюнизъм и експлоатация.
Фармацевтичните компании са ужасени пред алтернативите на тази лудост. Те описват алтернативните лечители като "шарлатани", които са опасни, докато често самите те са смъртно опасни. Точно както нефтените и газови компании на Илюминати полагат всячески усилия да спрат технологиите за безплатна енергия, така и техният фармацевтичен бизнес се стараят да дискредитират и унищожат всички лечения, които не включват лекарства. Те не искат лек за рака. Те правят прекалено много пари от продажбата на лекарства, които лекуват неговите симптоми. Не става въпрос за здравето. Става въпрос за богатство.
Алтернативите като акупунктура, хомеопатия, рейки, ароматерапия, рефлексология и други отразяват далеч по-широкото разбиране за човешкото същество. Те се опитват да отстранят дисбаланса на всички нива и лекуват причината, не симптома. При тях предпочитан метод е да определят потенциалния проблем и да ресинхронизират енергийните полета, преди да се почувства физически дискомфорт. Акупунктурата, която е хиляди години по-стара от лекарствените компании използва иглите, за да балансира енергийните потоци, протичащи през чакрите и линиите на енергията, познати като меридиани. Древното лечение с полагане на ръце не е "лечение чрез вяра" ; то пренася енергиите от лечителя през ръцете му до пациента. Фотографията, разработена от руското семейство Кирлиан може да фотографира енергийните полета около тялото. Те са открили, че когато снимат някой, който страда от дадена болест, енергийните му полета са слаби. Когато снимали лечители, енергиите били особено силни и ярки. След лечебен сеанс енергиите на пациента ставали по-силни, а на лечители временно отслабвали. Всеки притежава потенциала да лекува до известна степен в зависимост от избора какво да прави в това си прераждане. През следващите няколко години милиони ще разберат, че са тук , за да бъдат лечители, понеже това ще е от решаващо значение по време на прехода.
Еволюцията на лечението е друг пример за това защо системата трябва да рухне, ако искаме да постигнем истинска положителна промяна. Разрастването на алтернативното лечение се ускорява от провала на здравните служби - както у нас, така и по целия свят. Те непрекъснато страдат от липса на средства, понеже Системата не е в състояние да прави пари от икономическата лудост "направи, използвай и изхвърли", за да се справи с увеличаването на човешките болести, причинени както от свръхконсумация, така и от недоимък ; а когато дадена здравна служба е зависима от лечения на базата на лекарства и скъпи хирургически операции, тя никога няма да има достатъчно пари за всичко, което по разчет трябва да прави. Смъртта на икономическата система насърчава хората да търсят алтернативите далеч по-настоятелно, отколкото при други обстоятелства. Промените в съзнанието ще ускорят този процес, докато не стане сливане на знанията за физическото ниво, както са изразявани от днешните лекари и разбирането за по-висшите нива, притежавано от алтернативните методи. Не виждам това сливане като 50 на 50, нищо подобно. Алтернативните методи ще станат непреодолими основи на здравните грижи и с течение на времето ще се разработят и други, още по-ефективни методи, когато по-висшето познание стане масово достъпно и ще бъдем в състояние да контролираме процеса на стареене и да отстраним генетичните заболявания чрез препрограмиране на генетичния код на ДНК. Дните на "отрежи ги и им пробутай лекарства" са към края си.
Ще видим, че физическото тяло е далеч по-фантастично творение, отколкото се представя от днешната наука и че в основата на здравето и болестта е мисълта. Нашите етерни енергийни полета организират физическото тяло и закодират всяка клетка с памет за онова, което е и което трябва да бъде. Клетката е класически пример за универсалния принцип, че "каквото е горе, такова е и долу". В енергийната система и памет всяко нещо е по-малка версия на цялото тяло. Нашите мисли непрекъснато влияят на този процес положително и отрицателно. Всичко, което става с нас и засяга мислите ни, се отразява на генетичния код на ДНК, който ние предаваме на своите деца , или за да бъдем максимално точни - на физическите тела, които създаваме за съзнанието на нашите деца. Може да се получи генетично заболяване заради емоционална травма или физическа злополука, която някой е преживял в същата генетична линия преди хиляди години. Въздействието на емоциите върху етерната организация се предава до ДНК, докато ДНК не се "почисти" от този наследен генетичен дисбаланс. Това може да стане бързо и лесно, само за няколко минути, ако знаете как и продължителните болести изчезват след такова лечение. Когато то получи признание, вече няма да има хора, купуващи акции на фармацевтичните компании. Очевдино все още хората са силно засегнати от генетичната история на наследствената линия на техните генетични скафандри и всеки ден умират хора поради липсата на елементарно лечение, което може да отстрани генетичната обремененост, носена от всяко тяло. Онова, което правим и преживяваме емоционално и физически през този живот, се предава после на децата. Когато пречистването на ДНК се приеме масово, бъдещите майки и татковци ще преминават през този процес, за да са сигурни, че предават само положителни генетични кодове за децата си. Емоционалното състояние на майката по време на бременността оказва много голямо влияние върху децата, защото бебето в утробата е свързано с кръвоносната система на майката и растящият зародиш бива генетично засегнат от емоциите, които тя преживява. Лечителите в това поле на вибрационната медицина и генетичното пречистване са години пред медицината, която познаваме. Вижте как с напредването на времето лекарствените компании се опитват да ограничат и обявят за незаконни алтернативните лечения пред техните империи на алчността. Те вече го правят и ние трябва да отговорим на това по обичайния начин - като пренебрегваме тях и всеки закон, който се ражда от тяхното лоби.
събота, 29 септември 2012 г.
неделя, 23 септември 2012 г.
Цветът на чакрите
На практика във всяко пособие за медитация , където се споменават чакрите като енергийни центрове на човешкото тяло, вие ще забележите описанието на техните цветове, които са подредени така : червен, оранжев, жълт, зелен, небесносин, тъмносин и виолетов.
Това е класика , догма, която въпреки че е позната и често срещана , има своя природа и обяснение защо именно така изглеждат цветовете на чакрите.
Светлина
Ако за малко се отдалечим от принципите на езотериката и си припомним физиката от училище, ще си спомним как са ни разказвали за слънчевата светлина, която след пречупване през призма се разделя на светлинен лъч, състоящ се от споменатите цветове.
Именно по този начин се пречупва светлината в капки вода, образувайки видимата за нас дъга. Тоест, в конкретен случай ние говорим за видим спектър на светлината, който в зависимост от дължината на вълната ( или по-грубо казано – качеството на енергията ) се показва под формата на определени цветни петна.
И ние, попадайки в този свят и живеейки в него, оперираме именно с тези разпределения на данните от вълните по спектъра. И обосновката във вид на призма или дъга е само веществено доказателство за естествеността на цветовото деление.
Енергиен спектър на чакрите
Що се отнася до енергийния спектър на чакрите , то при него е по-сложно , понеже той не спада към видимия спектър , за който говорихме по-горе и е съставен по метода на аналогия с видимия слънчев спектър.
Ако се каже по-опростено , то спектъра и цветовете на чакрите са общоприетите цветове, които биват възприемани от хора, притежаващи определени способности ( като екстрасенси , ясновидци и т.н. ) за ниво на виждане , което е по-високо от това на слънчевата светлина. И ако , както това е правено неведнъж, тези енергии с помощта на апаратура се приведат на ниво, видимо за обикновеното око, то картината ще съответства на спектралното деление, което е валидно за слънчевата светлина.
Точно на този принцип е базиран метода на Кирлиан , който позволява “материализация” на невидимото за човешкото око.
Но засега този метод не дава нужната пълнота по възприемане на света и тези енергии, които би могъл да даде човек , виждащ енергиите и в частност цвета на чакрите. И не всички са готови да използват такива прибори при наличието на природни инструменти. Но за това ще поговорим по-късно.
Субективност и обективност
Всички сме субективни както в разсъжденията , така и в оценките си за каквото и да било. И знаейки , че различните разсъждения и оценки на действителността водят в задънена улица, в човешкото общество се формирали различни видове еталони. Еталони на тежести, мерки, методи за измерване и т.н. Даже в съвременния свят такова понятие като “стандарт” говори за общоприета система от качества, количества и други компоненти .
Така сиренето, приготвено в една област в съответствие с изисквания стандарт ще съответства на сиренето , приготвено в друга област. И това е възможно благодарение на стандартите и единните или сходни технологии.
Но ако разгледаме областта на езотериката и в частност способността на човек да вижда нематериални обекти, енергии и други компоненти на ефирния свят, то въпреки всички съществуващи варианти ( но не стандарти ) е трудно да се намерят две еднакви мнения. Да , ще има близки, почти еднакви, но все пак ще се отличават едно от друго , както се различава и мирогледа на тези хора.
Нали виждащите, както и обикновените хора са преминали и преминават “курс по обществена стандартизация” или казано по-просто обучение по възприемане на света.
Как се нарича този предмет ? Кръгла ябълка ! Червена диня . И така нататък. Множество епитети и определения, които се складират в определена картина за възприемане на света. Своята картина , на своя свят. Но как това е свързано с енергията на чакрите ? За това – по-нататък.
Невидимите енергии
Не е голяма тайната , че независимо дали виждаме енергията или не, тя продължава своя път и оказва влияние съобразно своите характеристики. Цветът й, за който можем да говорим само от гледна точка на видимия спектър енергия не определя нейните качества и свойства, а само показва или описва нейни качества.
Вземете свещ и я запалете. Ако загледате пламъка, ще видите, че неговата светлина е разнородна. И тази разнородност е обусловена от различните температури на пламъка , изпускан от горящата свещ. Но ако “изключим” пламъка ще остане ли светлината ? Естествено не, понеже светлината, както и цветовата гама са вторични относно пламъка. И вие можете дълго да осветявате свеща с фенерчета, но тя няма да се запали, понеже светлината не определя нейните качества. Същото става и на ниво чакрови енергии, когато цветът на чакрите, виждан от наблюдателя се явява само отражение, условно казано – разказче за това , как те работят.
Визуализация
Това е един от термините и една от техниките, които намират приложение в медитацията . Тя подразбира как човек с усилията на волята и своето съзнание формира образ или цвят като необходим за работата елемент. И по този начин тoй оказва влияние на ...
И тук започва най-интересното, понеже влияние той оказва сам на себе си и на своята енергия. Цветът , светлината , образа – на първо време ги “вижда” само той. Но разбира се това е способен да види и друг виждащ човек , даже и да го почувства. Но това се случва не заради възникналия образ, а заради това, че образът, който се задържа в съзнанието формира временна или постоянна пренастройка на енергиите на човека-оператор.
Така операторът с помощта на визуализация “внушава” на себе си необходимата настройка, която определя къде и как да бъде насочена неговата енергия. Именно на този принцип е изградена работата с цветовата корекция на чакрите.
Цветова корекция
Операторът (екстрасенс, виждащ и т.н.) визуализирайки еталонния цвят на чакрата, го насочва към чакровата област на своя пациент. Но както вече споменахме, на първо място операторът пренастройва и настройва своята енергетика, която резонира с енергията на пациента, формирайки нужното колебание.
В действителност обхвата на оператора, подобно на камертон насърчава енергията на човека за да се слеят в едно, определяйки тази посока, която е зададена от човека, притежаващ голям потенциал. Това може да се нарече енергоубеждение или асимилация. Но фактът си е факт – в областта на конкретната енергия човекът следва оператора и така се постига определен ефект. Защо “определен ефект” – вижте по-нататък.
Дъгата на чакрите
Независимо, че еталоните на чакровите цветове са известни , не е толкова просто по няколко причини.
На първо място – операторът има своя представа за цвета като отражение на нормите на чакрите. Той, запаметявайки всичко гореспоменато го е развивал дълги години. То го устройва и цялостно съответства на вътрешната структура на света, която е налице у него. Но проблемът е, че това не е съвършена представа и например неговия “син” цвят може да не е “син” за другия човек. Почти син , практически син , но все пак различен.
Освен това човека, който открива дисфункции в чакровата област, които могат да са изразени като заболяване или симптом за предстоящо такова, или емоционални проблеми, все пак той има своя представа за цвета. Или по-точно за енергията, която тогава ще се прояви под формата на чакров цвят.
Сега си представете какво може да се случи с човека, който се подлага на терапия от страна на оператора, който обаче има друга настройка или други “цветови схеми” на светоусещане?
Ако разликата е незначителна, то ефектът от такова взаимодействие на физичен план би бил изменение на телесната температура , а може и сънливост – това са най-простите случаи.
А ако тази разлика е значителна, това може да доведе до социални конфликти , а също и до заболявания, които ще са отражение на въпросните конфликти.
Оперирайки и базирайки се само на цветовете на чакрите и на своя светоглед операторът принуждава пациента да възприема света така, както той го вижда. И в области, където пациента има ниско ниво на настройка или то изобщо отсъства – това ще мине безпроблемно. Но там , където има достатъчно натрупан опит – ще доведе до малък или голям конфликт.
И всичко заради това, че са му внесли чуждо усещане за цветния свят на енергията . Задънена улица ? В никакъв случай .
Цветът е вторичен
Ако все пак се разглежда цветът на чакрата като вторичен елемент и вторично проявление, на което се гледа само като на “крушка от инсталацията” , то работата с чакровите енергии ще минава безболезнено най-вече за пациента.
Ако си припомните , вече споменахме , че към всяка чакрова енергия има еталон на същата тази енергия. И ако се потрудим да “запознаем” себе си с това как изглежда идеалната чакра по отношение на възприемане на света, то това ще даде нужната невизуална настройка за нейния цвят, която от своя страна дава неизмеримо по-голям ефект при приложение.
Ако вие знаете и чувствате как изглежда “еталонът на чакровата енергия”, то вас вече не може да подведе нито цвета, нито останалите усещания. Ако държите в ръката си еталон за метъра, то друг метър, различен от него не може да ви подведе.
Цветовите еталони като енергийни еталони
Защо са толкова важни еталонните компоненти ? Защо те не водят до промените , които обсъдихме ?
Поради това, защото те са естествените енергии около нас. Помислете – ще има ли за вас здравословни проблеми с натурални ягоди например ? Най-вероятно не. А с ягоди, които са били подложени на торене и други химични намеси, за да имат по-внушителен размер, вид и цвят ? Никак не е изключено .
Точно в този “ключ” се намира отговора и за нашата тема – чистата енергийна работа без участието на визуализация може да даде по-добър ефект.
Още повече, че ако говорим за чакрата като енергия, която може да се види в определен цвят , то този цвят не е постоянен. Като отразява работата на организма в областта , където се намира, чакрата може да има няколко цвята. Например – можете ли да видите розовия цвят, когато той е разтворен в бордо ? Най-вероятно не, но все пак и бордо, и розовото са съвсем естествени чакрови цветове, които могат и са длъжни да присъстват на тяхното ниво.
Завършвайки разговора за цветовете на чакровите енергии нека обобщим казаното по-горе.
Ако възнамерявате да работите със своите или на друг човек чакри, то се “запознайте” с еталоните на енергиите и съответните им цветове , които присъстват наоколо. Нито вие, нито някой друг има отправна точка за уникалното възприятие на дъгата . Само природата , света могат да ви дадат това.
И не използвайте цвета като определящ компонент на действието. Вашето усещане, настройка и контрол над енергията ще даде по-голям резултат отколкото просто да следвате цветовата гама.
Но ако вие настоявате на цвета поради личното удобство, което ви дава той , то се погрижете вашите цветове винаги да са в нормата.
По материали от Интернет
Това е класика , догма, която въпреки че е позната и често срещана , има своя природа и обяснение защо именно така изглеждат цветовете на чакрите.
Светлина
Ако за малко се отдалечим от принципите на езотериката и си припомним физиката от училище, ще си спомним как са ни разказвали за слънчевата светлина, която след пречупване през призма се разделя на светлинен лъч, състоящ се от споменатите цветове.
Именно по този начин се пречупва светлината в капки вода, образувайки видимата за нас дъга. Тоест, в конкретен случай ние говорим за видим спектър на светлината, който в зависимост от дължината на вълната ( или по-грубо казано – качеството на енергията ) се показва под формата на определени цветни петна.
И ние, попадайки в този свят и живеейки в него, оперираме именно с тези разпределения на данните от вълните по спектъра. И обосновката във вид на призма или дъга е само веществено доказателство за естествеността на цветовото деление.
Енергиен спектър на чакрите
Що се отнася до енергийния спектър на чакрите , то при него е по-сложно , понеже той не спада към видимия спектър , за който говорихме по-горе и е съставен по метода на аналогия с видимия слънчев спектър.
Ако се каже по-опростено , то спектъра и цветовете на чакрите са общоприетите цветове, които биват възприемани от хора, притежаващи определени способности ( като екстрасенси , ясновидци и т.н. ) за ниво на виждане , което е по-високо от това на слънчевата светлина. И ако , както това е правено неведнъж, тези енергии с помощта на апаратура се приведат на ниво, видимо за обикновеното око, то картината ще съответства на спектралното деление, което е валидно за слънчевата светлина.
Точно на този принцип е базиран метода на Кирлиан , който позволява “материализация” на невидимото за човешкото око.
Но засега този метод не дава нужната пълнота по възприемане на света и тези енергии, които би могъл да даде човек , виждащ енергиите и в частност цвета на чакрите. И не всички са готови да използват такива прибори при наличието на природни инструменти. Но за това ще поговорим по-късно.
Субективност и обективност
Всички сме субективни както в разсъжденията , така и в оценките си за каквото и да било. И знаейки , че различните разсъждения и оценки на действителността водят в задънена улица, в човешкото общество се формирали различни видове еталони. Еталони на тежести, мерки, методи за измерване и т.н. Даже в съвременния свят такова понятие като “стандарт” говори за общоприета система от качества, количества и други компоненти .
Така сиренето, приготвено в една област в съответствие с изисквания стандарт ще съответства на сиренето , приготвено в друга област. И това е възможно благодарение на стандартите и единните или сходни технологии.
Но ако разгледаме областта на езотериката и в частност способността на човек да вижда нематериални обекти, енергии и други компоненти на ефирния свят, то въпреки всички съществуващи варианти ( но не стандарти ) е трудно да се намерят две еднакви мнения. Да , ще има близки, почти еднакви, но все пак ще се отличават едно от друго , както се различава и мирогледа на тези хора.
Нали виждащите, както и обикновените хора са преминали и преминават “курс по обществена стандартизация” или казано по-просто обучение по възприемане на света.
Как се нарича този предмет ? Кръгла ябълка ! Червена диня . И така нататък. Множество епитети и определения, които се складират в определена картина за възприемане на света. Своята картина , на своя свят. Но как това е свързано с енергията на чакрите ? За това – по-нататък.
Невидимите енергии
Не е голяма тайната , че независимо дали виждаме енергията или не, тя продължава своя път и оказва влияние съобразно своите характеристики. Цветът й, за който можем да говорим само от гледна точка на видимия спектър енергия не определя нейните качества и свойства, а само показва или описва нейни качества.
Вземете свещ и я запалете. Ако загледате пламъка, ще видите, че неговата светлина е разнородна. И тази разнородност е обусловена от различните температури на пламъка , изпускан от горящата свещ. Но ако “изключим” пламъка ще остане ли светлината ? Естествено не, понеже светлината, както и цветовата гама са вторични относно пламъка. И вие можете дълго да осветявате свеща с фенерчета, но тя няма да се запали, понеже светлината не определя нейните качества. Същото става и на ниво чакрови енергии, когато цветът на чакрите, виждан от наблюдателя се явява само отражение, условно казано – разказче за това , как те работят.
Визуализация
Това е един от термините и една от техниките, които намират приложение в медитацията . Тя подразбира как човек с усилията на волята и своето съзнание формира образ или цвят като необходим за работата елемент. И по този начин тoй оказва влияние на ...
И тук започва най-интересното, понеже влияние той оказва сам на себе си и на своята енергия. Цветът , светлината , образа – на първо време ги “вижда” само той. Но разбира се това е способен да види и друг виждащ човек , даже и да го почувства. Но това се случва не заради възникналия образ, а заради това, че образът, който се задържа в съзнанието формира временна или постоянна пренастройка на енергиите на човека-оператор.
Така операторът с помощта на визуализация “внушава” на себе си необходимата настройка, която определя къде и как да бъде насочена неговата енергия. Именно на този принцип е изградена работата с цветовата корекция на чакрите.
Цветова корекция
Операторът (екстрасенс, виждащ и т.н.) визуализирайки еталонния цвят на чакрата, го насочва към чакровата област на своя пациент. Но както вече споменахме, на първо място операторът пренастройва и настройва своята енергетика, която резонира с енергията на пациента, формирайки нужното колебание.
В действителност обхвата на оператора, подобно на камертон насърчава енергията на човека за да се слеят в едно, определяйки тази посока, която е зададена от човека, притежаващ голям потенциал. Това може да се нарече енергоубеждение или асимилация. Но фактът си е факт – в областта на конкретната енергия човекът следва оператора и така се постига определен ефект. Защо “определен ефект” – вижте по-нататък.
Дъгата на чакрите
Независимо, че еталоните на чакровите цветове са известни , не е толкова просто по няколко причини.
На първо място – операторът има своя представа за цвета като отражение на нормите на чакрите. Той, запаметявайки всичко гореспоменато го е развивал дълги години. То го устройва и цялостно съответства на вътрешната структура на света, която е налице у него. Но проблемът е, че това не е съвършена представа и например неговия “син” цвят може да не е “син” за другия човек. Почти син , практически син , но все пак различен.
Освен това човека, който открива дисфункции в чакровата област, които могат да са изразени като заболяване или симптом за предстоящо такова, или емоционални проблеми, все пак той има своя представа за цвета. Или по-точно за енергията, която тогава ще се прояви под формата на чакров цвят.
Сега си представете какво може да се случи с човека, който се подлага на терапия от страна на оператора, който обаче има друга настройка или други “цветови схеми” на светоусещане?
Ако разликата е незначителна, то ефектът от такова взаимодействие на физичен план би бил изменение на телесната температура , а може и сънливост – това са най-простите случаи.
А ако тази разлика е значителна, това може да доведе до социални конфликти , а също и до заболявания, които ще са отражение на въпросните конфликти.
Оперирайки и базирайки се само на цветовете на чакрите и на своя светоглед операторът принуждава пациента да възприема света така, както той го вижда. И в области, където пациента има ниско ниво на настройка или то изобщо отсъства – това ще мине безпроблемно. Но там , където има достатъчно натрупан опит – ще доведе до малък или голям конфликт.
И всичко заради това, че са му внесли чуждо усещане за цветния свят на енергията . Задънена улица ? В никакъв случай .
Цветът е вторичен
Ако все пак се разглежда цветът на чакрата като вторичен елемент и вторично проявление, на което се гледа само като на “крушка от инсталацията” , то работата с чакровите енергии ще минава безболезнено най-вече за пациента.
Ако си припомните , вече споменахме , че към всяка чакрова енергия има еталон на същата тази енергия. И ако се потрудим да “запознаем” себе си с това как изглежда идеалната чакра по отношение на възприемане на света, то това ще даде нужната невизуална настройка за нейния цвят, която от своя страна дава неизмеримо по-голям ефект при приложение.
Ако вие знаете и чувствате как изглежда “еталонът на чакровата енергия”, то вас вече не може да подведе нито цвета, нито останалите усещания. Ако държите в ръката си еталон за метъра, то друг метър, различен от него не може да ви подведе.
Цветовите еталони като енергийни еталони
Защо са толкова важни еталонните компоненти ? Защо те не водят до промените , които обсъдихме ?
Поради това, защото те са естествените енергии около нас. Помислете – ще има ли за вас здравословни проблеми с натурални ягоди например ? Най-вероятно не. А с ягоди, които са били подложени на торене и други химични намеси, за да имат по-внушителен размер, вид и цвят ? Никак не е изключено .
Точно в този “ключ” се намира отговора и за нашата тема – чистата енергийна работа без участието на визуализация може да даде по-добър ефект.
Още повече, че ако говорим за чакрата като енергия, която може да се види в определен цвят , то този цвят не е постоянен. Като отразява работата на организма в областта , където се намира, чакрата може да има няколко цвята. Например – можете ли да видите розовия цвят, когато той е разтворен в бордо ? Най-вероятно не, но все пак и бордо, и розовото са съвсем естествени чакрови цветове, които могат и са длъжни да присъстват на тяхното ниво.
Завършвайки разговора за цветовете на чакровите енергии нека обобщим казаното по-горе.
Ако възнамерявате да работите със своите или на друг човек чакри, то се “запознайте” с еталоните на енергиите и съответните им цветове , които присъстват наоколо. Нито вие, нито някой друг има отправна точка за уникалното възприятие на дъгата . Само природата , света могат да ви дадат това.
И не използвайте цвета като определящ компонент на действието. Вашето усещане, настройка и контрол над енергията ще даде по-голям резултат отколкото просто да следвате цветовата гама.
Но ако вие настоявате на цвета поради личното удобство, което ви дава той , то се погрижете вашите цветове винаги да са в нормата.
По материали от Интернет
сряда, 19 септември 2012 г.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОСНОВНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА НАУКАТА
В наше време един от най-добрите инструменти, които ние използваме за изследване на непознатите аспекти на реалността, е науката. И все пак, когато дойде време за обясняване на психичните и духовните измерения на човешкия опит, науката в основни линии непрекъснато се проваля. Очевидно, ако науката иска да постигне напредък в тези области, необходимо е тя да претърпи основно преструктуриране, но какво по-конкретно би могло да включва то?
Очевидно първата и най-необходима стъпка е да се приеме съществуването на психични и духовни феномени. Уилис Харман, президентът на Института за духовни науки и бивш старши научен сътрудник в Станфордския международен изследователски институт, смята това приемане за решително важно не само за науката, но и за оцеляването на човешката цивилизация. Освен това Харман, който е писал много за необходимостта от основно реформиране на науката, е изумен, че това приемане все още не е настъпило. „Защо ние не приемем, че всеки клас преживявания или феномени, които са били регистрирани и съобщавани в течение на вековете и в различни култури, имат валидност, която не може да бъде отречена?", казва той.
Както споменахме, поне част от причината е отдавнашното предубеждение, което западната наука има срещу такива феномени, но проблемът не е толкова прост. Да вземем например спомените за минали животи на хора, поставени под хипноза. Дали това са действителни спомени за минали животи, или не, все още предстои да бъде доказвано, но си остава факт, че човешкото несъзнавано има естествена склонност към пораждане най-малкото на привидни спомени от предишни прераждания. В общи линии, придържащата се към общоприетото психиатрична общност пренебрегва този факт. Защо?
На пръв поглед отговорът е, защото повечето психиатри не вярват в такива неща, но нещата не стоят непременно по този начин. Психиатърът от Флорида Брайън Л. Уейс, завършил Йелския факултет по медицина и понастоящем водещ психиатър в медицинския център „Маунт Синай" в Маями, казва, че от момента на публикуването на неговия бестселър Много животи, много учители през 1988 г. - в която той разказва как се е превърнал от скептик в привърженик на прераждането, след като един от неговите пациенти започва да говори спонтанно за своите животи, докато е под хипноза - той бил засипан с писма и телефонни обаждания от психиатри, които му казват, че те също са тайни привърженици. „Аз мисля, че това е само върхът на айсберга - казва Уейс. - Има психиатри, които ми пишат, че те практикуват регресивна терапия от десет-двадесет години насам в частните си кабинети, и „моля те не казвай на никого, но...". Мнозина са благоразположени към нея, но не искат да го заявят."
По същия начин, когато в един скорошен разговор с Уитън го запитах дали смята, че прераждането ще става все по-приеман научен факт, той отговори: „Аз мисля, че то вече е. Моят опит показва, че ако учените са прочели литературата по въпроса, те вярват в прераждането. Данните са просто толкова убедителни, че действително е най-естественото да се появи интелектуално одобрение и съгласие."
Мненията на Уейс и Уитън изглежда са породени от един скорошен обзор на психичните феномени. След като биват уверени, че техните отговори ще останат анонимни, 58% от 228 психиатри, които отговарят (мнозина от тях са ръководители на катедри и декани на медицински факултети), казват, че според тях „едно разбиране на екстрасензорните феномени" е важно за бъдещите дипломанти по психиатрия! 44% признават вярата си, че екстрасензорните фактори са важни в лечебния процес.
Така изглежда, че страхът от осмиване може би е също толкова, ако не и по-голям препъникамък от неверието за подтикването на научната върхушка към това да започне да разглежда екстрасензорните изследвания с дължимата сериозност. Необходими ни са повече проправящи пъртина хора като Уейс и Уитън (и десетки хиляди други смели изследователи, чиито работи бяха обсъждани в тази книга), за да станат публични техните лични убеждения и открития. Накратко, необходим ни е парапсихологичен еквивалент на една Роза Паркс.
Друг признак, който трябва да бъде част от преструктурирането на науката, е разширяването на дефиницията за това, какво съставлява едно научно доказателство. Екстрасензорните и духовните феномени са играли значима роля в човешката история и са спомогнали за оформяне на някои от най-фундаменталните аспекти на нашата култура. Но тъй като не е лесно да бъдат уловени и изследвани в лабораторна среда, науката е склонна да ги пренебрегва.
Още по-лошо е, че когато те са изследвани, често пъти най-маловажните аспекти на феномените са изолирани и каталогизирани. Например едно от няколкото открития относно извънтелесните пътешествия, смятани за валидни в научен смисъл, е че мозъчните вълни се променят, когато извънтелесният пътешественик напусне тялото. И все пак, когато човек чете отчети като тези на Монро, той разбира, че ако тези преживявания са реални, те обхващат открития, които биха могли да имат толкова огромно въздействие върху човешката история, колкото откриването на Новия свят от Колумб или изобретяването на атомната бомба. Действително хора, които са наблюдавали работата на наистина талантливи ясновидци, незабавно разбират, че те са станали свидетели на нещо далеч по-дълбоко, отколкото е предадено в сухата статистика на Р. Х. и Луиз Райн.
С това не искам да кажа, че работата на Райн не е важна. Но когато огромен брой хора започват да съобщават за едни и същи преживявания, техните разкази за случките също трябва да бъдат разглеждани като важни данни. Те не трябва да бъдат отхвърляни просто защото не могат да бъдат документирани толкова строго, колкото други и често пъти по-малко значими признаци на един и същи феномен. Както казва Стивънсън: „Аз смятам, че е по-добре да се изучи вероятното за важните неща, отколкото сигурното за маловажните."
Заслужава да се отбележи, че това правило вече е приложено към други по-приемливи природни явления. Идеята, че вселената започва от единична, първична експлозия, или Големият взрив, се приема без въпроси от повечето учени. А това е странно, защото въпреки наличието на убедителни доказателства, които ни карат да вярваме, че наистина е било така, никой никога не е доказал, че това е вярно. От друга страна, ако един изучаващ преживяванията на прага на смъртта психолог трябва да заяви категорично, че сферата, в която пътешествениците от светлина достигат по време на техните преживявания на прага на смъртта, е едно действително друго измерение на реалността, психологът ще бъде атакуван, че твърди неща, които не могат да бъдат доказани. А това е странно, защото има също толкова убедителни причини да смятаме, че това е вярно. С други думи, науката вече приема това, което е вероятно за най-важните въпроси, ако тези въпроси попадат в категорията на „модните неща за вярване", но не и ако те влизат в категорията на „немодните неща за вярване". Този двоен стандарт трябва да бъде премахнат преди науката да е в състояние да започне да прави значими пробиви в изследването на екстрасензорните и духовните феномени.
Най-решително от всичко науката трябва да замени своята влюбеност в обективността - представата, че най-добрият начин да се изследва природата е да бъдеш отчужден, аналитичен и безпристрастно обективен - с един подход, който включва по-голямо съучастие. Важността на тази смяна е подчертавана от мнозина изследователи, включително Харман. Свидетелства за тази необходимост многократно бяха привеждани в настоящата книга. Във вселена, в която съзнанието на физика влияе върху реалността на една елементарна частица, нагласата на лекаря влияе върху това дали някое плацебо работи или не, умът на експериментатора влияе върху начина, по който работи дадена машина, а имагиналното може да се излива във физическа реалност, ние не можем повече да претендираме, че сме отделени от това, което изследваме. В една холографска и омниктивна вселена, вселена, в която всички неща са част от един безшевен континиум, строгата обективност вече не е възможна.
Това е особено вярно, когато изследваме психични и духовни феномени и изглежда затова някои лаборатории са в състояние да постигнат впечатляващи резултати, когато правят експерименти за непряко дистанционно виждане, а други се провалят безславно. Всъщност някои изследователи в паранормалното поле вече са сменили подхода си от строго обективен към по-съучастнически. Например Валери Хънт открива, че нейните експериментални резултати се влияят от присъствието на хора, които са пили алкохол, и затова не допуска такива хора в лабораторията си, докато прави измервания. В същия дух руските парапсихолози Дубров и Пушкин откриват, че те по-успешно дублират резултатите на други парапсихолози, ако хипнотизират всички от участниците в експеримента. Изглежда че хипнозата премахва интерференцията, причинявана от съзнателните мисли и вярвания на участниците и помага да се получат „по-чисти" резултати. Макар подобни практики може би изглеждат крайно странни за нас сега, те може би ще станат стандартни действащи процедури, когато науката разкрие още тайни на холографската вселена.
Едно изместване от обективност към съучастничество (партиципативност) с най-голяма сигурност ще повлияе върху ролята на учения. Тъй като става все по-очевидно, че именно преживяването на наблюдаваното е важно, а не просто актът на наблюдаване, логично е да се допусне, че учените на свой ред ще разглеждат себе си все по-малко като наблюдатели и все повече като преживяващи. Както казва Хартман: „Готовността да бъде преобразен е същностна характеристика на един съучастващ учен."
Освен това има данни, че някаква подобна трансформация в малък мащаб вече е настъпила. Например вместо просто да наблюдава какво се случва на хората от племето конибо, след като те консумират виното на душата аяуаска, Харнър сам приема халюциногена. Очевидно е, че не всички антрополози биха били готови да поемат такъв риск, но е ясно също, че като става съучастник, вместо просто наблюдател, той е бил в състояние да научи много повече, отколкото би могъл, ако седеше отстрани и просто си водеше бележки.
Успехът на Харнър показва, че вместо просто да интервюираме извънтелесни пътешественици, хора с преживявания на прага на смъртта и други пътешественици във фините сфери, съучастващите учени на бъдещето ще трябва да изобретят методи да отидат там сами. Изследователите на осъзнатите сънища вече са изследвали и докладвали своите преживявания по време на осъзнатите си сънища. Други могат да развият различни и все по-нови техники за изследване на духовните измерения. Например, макар да не е учен в най-строгия смисъл на думата, Монро е разработил записи на специални ритмични звуци, които според него улесняват извънтелесните преживявания. Той открива също изследователски център, наречен Монро институт за приложни науки, в планините Блу Ридж и твърди, че е обучил стотици хора да правят същите извънтелесни пътешествия, каквито самият той е правил. Дали такива развития са предвестници на бъдещето, предугаждания на едно време, когато не само астронавти, но и „психонавти" ще станат героите, които гледаме по вечерните новини?
"Холографската вселена" - Майкъл Толбът
Очевидно първата и най-необходима стъпка е да се приеме съществуването на психични и духовни феномени. Уилис Харман, президентът на Института за духовни науки и бивш старши научен сътрудник в Станфордския международен изследователски институт, смята това приемане за решително важно не само за науката, но и за оцеляването на човешката цивилизация. Освен това Харман, който е писал много за необходимостта от основно реформиране на науката, е изумен, че това приемане все още не е настъпило. „Защо ние не приемем, че всеки клас преживявания или феномени, които са били регистрирани и съобщавани в течение на вековете и в различни култури, имат валидност, която не може да бъде отречена?", казва той.
Както споменахме, поне част от причината е отдавнашното предубеждение, което западната наука има срещу такива феномени, но проблемът не е толкова прост. Да вземем например спомените за минали животи на хора, поставени под хипноза. Дали това са действителни спомени за минали животи, или не, все още предстои да бъде доказвано, но си остава факт, че човешкото несъзнавано има естествена склонност към пораждане най-малкото на привидни спомени от предишни прераждания. В общи линии, придържащата се към общоприетото психиатрична общност пренебрегва този факт. Защо?
На пръв поглед отговорът е, защото повечето психиатри не вярват в такива неща, но нещата не стоят непременно по този начин. Психиатърът от Флорида Брайън Л. Уейс, завършил Йелския факултет по медицина и понастоящем водещ психиатър в медицинския център „Маунт Синай" в Маями, казва, че от момента на публикуването на неговия бестселър Много животи, много учители през 1988 г. - в която той разказва как се е превърнал от скептик в привърженик на прераждането, след като един от неговите пациенти започва да говори спонтанно за своите животи, докато е под хипноза - той бил засипан с писма и телефонни обаждания от психиатри, които му казват, че те също са тайни привърженици. „Аз мисля, че това е само върхът на айсберга - казва Уейс. - Има психиатри, които ми пишат, че те практикуват регресивна терапия от десет-двадесет години насам в частните си кабинети, и „моля те не казвай на никого, но...". Мнозина са благоразположени към нея, но не искат да го заявят."
По същия начин, когато в един скорошен разговор с Уитън го запитах дали смята, че прераждането ще става все по-приеман научен факт, той отговори: „Аз мисля, че то вече е. Моят опит показва, че ако учените са прочели литературата по въпроса, те вярват в прераждането. Данните са просто толкова убедителни, че действително е най-естественото да се появи интелектуално одобрение и съгласие."
Мненията на Уейс и Уитън изглежда са породени от един скорошен обзор на психичните феномени. След като биват уверени, че техните отговори ще останат анонимни, 58% от 228 психиатри, които отговарят (мнозина от тях са ръководители на катедри и декани на медицински факултети), казват, че според тях „едно разбиране на екстрасензорните феномени" е важно за бъдещите дипломанти по психиатрия! 44% признават вярата си, че екстрасензорните фактори са важни в лечебния процес.
Така изглежда, че страхът от осмиване може би е също толкова, ако не и по-голям препъникамък от неверието за подтикването на научната върхушка към това да започне да разглежда екстрасензорните изследвания с дължимата сериозност. Необходими ни са повече проправящи пъртина хора като Уейс и Уитън (и десетки хиляди други смели изследователи, чиито работи бяха обсъждани в тази книга), за да станат публични техните лични убеждения и открития. Накратко, необходим ни е парапсихологичен еквивалент на една Роза Паркс.
Друг признак, който трябва да бъде част от преструктурирането на науката, е разширяването на дефиницията за това, какво съставлява едно научно доказателство. Екстрасензорните и духовните феномени са играли значима роля в човешката история и са спомогнали за оформяне на някои от най-фундаменталните аспекти на нашата култура. Но тъй като не е лесно да бъдат уловени и изследвани в лабораторна среда, науката е склонна да ги пренебрегва.
Още по-лошо е, че когато те са изследвани, често пъти най-маловажните аспекти на феномените са изолирани и каталогизирани. Например едно от няколкото открития относно извънтелесните пътешествия, смятани за валидни в научен смисъл, е че мозъчните вълни се променят, когато извънтелесният пътешественик напусне тялото. И все пак, когато човек чете отчети като тези на Монро, той разбира, че ако тези преживявания са реални, те обхващат открития, които биха могли да имат толкова огромно въздействие върху човешката история, колкото откриването на Новия свят от Колумб или изобретяването на атомната бомба. Действително хора, които са наблюдавали работата на наистина талантливи ясновидци, незабавно разбират, че те са станали свидетели на нещо далеч по-дълбоко, отколкото е предадено в сухата статистика на Р. Х. и Луиз Райн.
С това не искам да кажа, че работата на Райн не е важна. Но когато огромен брой хора започват да съобщават за едни и същи преживявания, техните разкази за случките също трябва да бъдат разглеждани като важни данни. Те не трябва да бъдат отхвърляни просто защото не могат да бъдат документирани толкова строго, колкото други и често пъти по-малко значими признаци на един и същи феномен. Както казва Стивънсън: „Аз смятам, че е по-добре да се изучи вероятното за важните неща, отколкото сигурното за маловажните."
Заслужава да се отбележи, че това правило вече е приложено към други по-приемливи природни явления. Идеята, че вселената започва от единична, първична експлозия, или Големият взрив, се приема без въпроси от повечето учени. А това е странно, защото въпреки наличието на убедителни доказателства, които ни карат да вярваме, че наистина е било така, никой никога не е доказал, че това е вярно. От друга страна, ако един изучаващ преживяванията на прага на смъртта психолог трябва да заяви категорично, че сферата, в която пътешествениците от светлина достигат по време на техните преживявания на прага на смъртта, е едно действително друго измерение на реалността, психологът ще бъде атакуван, че твърди неща, които не могат да бъдат доказани. А това е странно, защото има също толкова убедителни причини да смятаме, че това е вярно. С други думи, науката вече приема това, което е вероятно за най-важните въпроси, ако тези въпроси попадат в категорията на „модните неща за вярване", но не и ако те влизат в категорията на „немодните неща за вярване". Този двоен стандарт трябва да бъде премахнат преди науката да е в състояние да започне да прави значими пробиви в изследването на екстрасензорните и духовните феномени.
Най-решително от всичко науката трябва да замени своята влюбеност в обективността - представата, че най-добрият начин да се изследва природата е да бъдеш отчужден, аналитичен и безпристрастно обективен - с един подход, който включва по-голямо съучастие. Важността на тази смяна е подчертавана от мнозина изследователи, включително Харман. Свидетелства за тази необходимост многократно бяха привеждани в настоящата книга. Във вселена, в която съзнанието на физика влияе върху реалността на една елементарна частица, нагласата на лекаря влияе върху това дали някое плацебо работи или не, умът на експериментатора влияе върху начина, по който работи дадена машина, а имагиналното може да се излива във физическа реалност, ние не можем повече да претендираме, че сме отделени от това, което изследваме. В една холографска и омниктивна вселена, вселена, в която всички неща са част от един безшевен континиум, строгата обективност вече не е възможна.
Това е особено вярно, когато изследваме психични и духовни феномени и изглежда затова някои лаборатории са в състояние да постигнат впечатляващи резултати, когато правят експерименти за непряко дистанционно виждане, а други се провалят безславно. Всъщност някои изследователи в паранормалното поле вече са сменили подхода си от строго обективен към по-съучастнически. Например Валери Хънт открива, че нейните експериментални резултати се влияят от присъствието на хора, които са пили алкохол, и затова не допуска такива хора в лабораторията си, докато прави измервания. В същия дух руските парапсихолози Дубров и Пушкин откриват, че те по-успешно дублират резултатите на други парапсихолози, ако хипнотизират всички от участниците в експеримента. Изглежда че хипнозата премахва интерференцията, причинявана от съзнателните мисли и вярвания на участниците и помага да се получат „по-чисти" резултати. Макар подобни практики може би изглеждат крайно странни за нас сега, те може би ще станат стандартни действащи процедури, когато науката разкрие още тайни на холографската вселена.
Едно изместване от обективност към съучастничество (партиципативност) с най-голяма сигурност ще повлияе върху ролята на учения. Тъй като става все по-очевидно, че именно преживяването на наблюдаваното е важно, а не просто актът на наблюдаване, логично е да се допусне, че учените на свой ред ще разглеждат себе си все по-малко като наблюдатели и все повече като преживяващи. Както казва Хартман: „Готовността да бъде преобразен е същностна характеристика на един съучастващ учен."
Освен това има данни, че някаква подобна трансформация в малък мащаб вече е настъпила. Например вместо просто да наблюдава какво се случва на хората от племето конибо, след като те консумират виното на душата аяуаска, Харнър сам приема халюциногена. Очевидно е, че не всички антрополози биха били готови да поемат такъв риск, но е ясно също, че като става съучастник, вместо просто наблюдател, той е бил в състояние да научи много повече, отколкото би могъл, ако седеше отстрани и просто си водеше бележки.
Успехът на Харнър показва, че вместо просто да интервюираме извънтелесни пътешественици, хора с преживявания на прага на смъртта и други пътешественици във фините сфери, съучастващите учени на бъдещето ще трябва да изобретят методи да отидат там сами. Изследователите на осъзнатите сънища вече са изследвали и докладвали своите преживявания по време на осъзнатите си сънища. Други могат да развият различни и все по-нови техники за изследване на духовните измерения. Например, макар да не е учен в най-строгия смисъл на думата, Монро е разработил записи на специални ритмични звуци, които според него улесняват извънтелесните преживявания. Той открива също изследователски център, наречен Монро институт за приложни науки, в планините Блу Ридж и твърди, че е обучил стотици хора да правят същите извънтелесни пътешествия, каквито самият той е правил. Дали такива развития са предвестници на бъдещето, предугаждания на едно време, когато не само астронавти, но и „психонавти" ще станат героите, които гледаме по вечерните новини?
"Холографската вселена" - Майкъл Толбът
събота, 8 септември 2012 г.
Градината на Рьоанджи
"Градината с камъните”, “Философската градина”, “Градината на Рьоанджи”... Десетки имена има главната забележителност на японския град Киото и може би най-голямата му ценност. И по десетки начини се тълкува същността, която е вложил преди векове мъдрият монах Соами в петнайсетте необработени и различни по големина черни камъка, пръснати по белия пясък. Дзен-градините са“направени” от камъни и пясък. В градината са разположени петнайсет камъка. А в действителност се виждат само четиринадесет. Петнадесетият не се вижда. Скриват го съседните.Прави се крачка по дървената галерия около пясъчния правоъгълник и отново се виждат четиринайсет камъка. Петнадесетият – същият,който досега е оставал скрит, сега се оказва сред тях, а изчезва друг.Следваща крачка – същият гениално планиран хаос се осъществява отново – оказва се, че откъдето и да погледнеш, един от камъните винаги остава скрит. Това е нагледен модел на познанието и езотерична метафора. Колкото и да търсим, непременно нещо ще остане неизвестно, непресметнато, несъобразено. Сигурни сме, че виждаме всичко, и не ни и идва наум, че има още нещо, което не виждаме. Можете да попитате пълната с хора галерия от противоположната страна на градината – те виждат абсолютно еднакъв брой камъни. Но всеки вижда своите четиринайсет камъка.Може би Соами е искал да каже, че работата не е в камъните, а в хората, които идват в градината? Може би смисълът на градината е в това, че хората възприемат едно и също нещо по различен начин,всеки – по свой? И при това на никой от източните хора не му идва наум да твърди: “Аз виждам света правилно, а останалите – не.”Може би ключът към заложената в “Градината с камъните” идея е конституцията, съставена, както твърдят японските хроники, от принц Сьотоку още през VII век, която и до ден днешен поразява с дълбочината си “Всеки човек има сърце. А всяко сърце има свои наклонности. Той смята това за добро, а аз – за лошо. Аз смятам това за добро, а той – за лошо. Но съвсем не е задължително аз да съм аз да съм мъдрец, а той – глупак. И двамата сме обикновени хора.”
Абонамент за:
Публикации (Atom)