Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 16

Вратичката в аурата

Дотук разгледахме предпоставките и предразположе­нията, позволяващи образуването на астрални връзки. Ендопсихичните модели, както и физическите болести благоприятстват по различни причини астралното свърз­ване, което най-вече при психическа или кармична обу-словеност трае дълго и съответно често бива повтаряно. Но и хора, които не са никак склонни да се привързват болезнено и организират своите отношения както решат, понякога също изпадат в зависимост. Това става, когато някоя среща или друго събитие са съпроводени с чувства или когато поради съвсем делнични неща аурата намаля­ва донякъде защитната си функция.

Нито една астрална пъпна връв не може да просъщест­вува без резонанс от отсрещната страна. Тя укрепва само ако намери астрална опорна точка в енергийното поле на другия човек. Тази точка може да е зародила се симпа­тия, любов или просто сексуално привличане. Негатив­ните емоции като чувство за вина, прекалено състрада­ние, прекалена загриженост, гняв или омраза също мо­гат да дадат нужния резонанс. Техните енергийни сег­менти в аурата или в съответната чакра изпращат сигна­ли, които търсещото око на астралната пъпна връв ула­вя и за които се захваща.

Когато става дума само за мимолетни, непроникнали надълбоко емоции, астралната пъпна връв бързо изгубва опората си и не след- дълго се разсейва. Ако обаче истин­ски владеят човека, тези емоции все едно излъчват раз­решение, тоест - отварят вратичка в аурата, през която влиза онзи, по когото копнеем, към когото изпитваме състрадание.

Но аурата може да стане изключително чувствителна, че и направо рехава и от различни други въздействия. Тогава дори промяната на времето се отразява върху енер­гийното поле на тялото. Стресът, големите натоварва­ния, негативното мислене, грижите, болестите, наркоти­ците, злоупотребата с алкохол и цигари, нараняванията, силните медикаменти, електросмогът и земните лъчения могат да я увредят, да намалят защитните й функции или изобщо да ги ликвидират, да я направят уязвима и подат­лива на кратковременни астрални нападения и на най-различни психични влияния. Понякога не сме „съвсем във форма'', но в повечето случаи нарушението в енер­гийното ни поле остава незабелязано. Увредената и чув­ствителна аура представлява относително слабо препят­ствие пред чуждото посегателство, изразяващо се било то в психическо внушение, било в желание за енергийно обвързване. Затова трябва винаги да внимаваме за мен-талната и астралната си защита. Тя спада към отговор­ностите на всеки човек. В следващата глава ще ви изло­жа моите методи, но съществуват и много други. Вие най-вероятно също знаете някои, които са ви се сторили тъкмо като за вас. Важното е да ги прилагате всекиднев­но (както използвате четката за зъби и крема за лице!). За съжаление, непрекъснато срещам хора, които са наясно как точно да се предпазват, но не го правят и обик­новено се оправдават: „Да бе, знам, че е важно, ама все забравям." Малко дисциплина, докато си създадете навик, ще ви спести обаче доста неприятни неща. Струва си!

Прекъсване на нежеланите енергийни връзки

Лекуване на двете страни

Бих искала да напомня отново, че ефектът от астралната пъпна връв е като от незатворена телефонна слу­шалка. Тази слушалка трябва първо да се сложи на мя­стото й, за да послужи като бариера на информационния поток, което, разбира се, се отразява и на двете страни. Това не означава, че никога повече няма да набирате съответния номер, но отсега нататък след разговора ще трябва да прекъсвате връзката, за да избегнете продъл­жителния нежелан симбиотичен контакт.

Ако сте сигурни, че причината за онова, което ви сму­щава в отношенията ви с определен човек, е наличието на астрална пъпна връв, можете да си послужите с някой от многото различни начини за бързо реагиране, възпре­пятстващи едно или друго неприятно енергийно влияние или появата на психични феномени. Впоследствие обаче ще се наложи да промените собствения си модел, който ви диктува да приемате и да създавате неравностойни връзки. Промяната може да се осъществи с помощта на подходяща терапия, а защо не и със собствени сили, със самонаблюдение и самопознание.

Решите ли се на такава стъпка, първото най-важно не­що ще е постигането на обратна духовна връзка с Пър­воизточника. Прилепването към всичко земно на мате­риално, ментално и емоционално ниво произлиза от из­губената връзката с висшия Аз. При раждането си все още сме били едно с всичко. Усвоявайки уроците на жи­вота и срещайки се с други хора, ние „изпадаме" от със­тоянието на единение в света на ограниченията и отделността. Този процес е от изключително значение, тъй като само когато се отдели и разграничи, човек се индиви­дуализира. Същевременно обаче, ако преживяванията му са мъчителни и деструктивни, неговата духовна връзка с Първоизточника може напълно да се прекъсне.

За да обърнем това развитие, трябва отново да повяр­ваме във висшия Аз като в пътеводна звезда, защото той е носител на базисното доверие и упованието в цялото съществуване, които могат да ни освободят от всички из­мамни убеждения и зависимости. Описаната в тази кни­га работа с енергиите и чакрите ще подпомогне вашето израстване. Измолена за себе си, енергийната благосло­вия, на която се спрях в предходната глава, е друго сред­ство за възстановяване на връзката с висшия Аз. Просто променете текста според нуждите си. Но всекидневната молба да бъдеш воден и защитаван според мен е най-ефикасна. Висшият Аз ще избере най-добрия път за ре­шаване на всички ваши задачи и проблеми и с времето ще привлича вниманието ви върху себе си все по-често, дарявайки ви с прозрение и интуитивна увереност.

Както бе казано неведнъж, астралната пъпна връв ви­наги е двустранна. В основата й стоят любовта или най-малко симпатията. Това обстоятелство прави прекъсва­нето й толкова трудно и съответно нерядко води до реци­диви. Любовта, която желае да властва, не може да се до­зира, при нея винаги става дума за „всичко или нищо". Спешната помощ в енергийната сфера дава временен ре­зултат и не може да замести работата върху себе си.

Срещала съм хора, които просто изтръгват от аурата си нежеланите връзки, „защото другият ги дърпа". После обаче си продължават постарому. По този начин пъпна­та връв почти веднага се образува отново. Само когато се поровите в себе си за причините и осъзнаете всички взаи­мозависимости, ще промените успешно своя модел и рес­пективно - своите отношения. Това включва както сис­темно очертаване на границите на физическо и на астрално ниво, така и отказ от собствения стремеж за до­миниране и оказване на контрол.

На второ място се налага да преосмислите предста­вата си за любовта и да се конфронтирате с проблема за преходността на физическото съществуване. Всяко прия­телство или любовна връзка все някога свършват. Дори ако тази мисъл отначало ви натъжава, постарайте се да не се вкопчвате в каквото и да било, опитвайки се да го задържите, а да се наслаждавате на това, което се случва в момента. Ако можете да приемете идеята за края, ще подхождате  по-отговорно  към  скъпоценното време, което ви е дадено да сте заедно с любимия човек. И убе­дили се, че никой друг не е в състояние да засити косми­ческия ви глад за любов и свързаност, ще намерите пра­вилната, подходяща за вашия съюз човешка мяра.

Надявам се, че сте открили и себе си в списъка с дис­позициите и в общи линии сте наясно кога и в какво да се самонаблюдавате, ако искате да избегнете симбиозата.

Когато близостта е твърде голяма, а не се предвижда прекратяване на отношенията, е желателно другият съ­що да се потруди съзнателно над собственото си преобразяване. В противен случай най-вероятно ще реагира със страх и ще се мисли за изоставен, което на свой ред ще породи у вас състрадание и чувство за вина. Така ед­ностранните ви усилия ще бъдат подкопани. Ако обаче и двамата сте съгласни да се освободите взаимно, можете да пристъпите към ритуала за прекъсване на пъпната връв.

Необходимостта да се заемете сами с разрушаването на властническите структури, защото партньорът/ парт­ньорката ви не ще и да чуе за отграничаване или пък смята енергийната работа за чиста безсмислица, ще ви изправи пред споменатите противодействия. Да свърши­те работата и на двамата е, разбира се, много по-трудно. Ще ви трябва повече време и повече търпение, а ако партньорът ви се окаже абсолютно резистентен към как­вато и да било положителна промяна, бъдете готови при определени обстоятелства окончателно да се разделите.

Докато отстранявате астралната пъпна връв, съзна­нието ви също ще се променя, а невидимите взаимовръз­ки ще започнат да се проявяват. Съвместният живот на хора с твърде различна степен на осъзнатост е меко ка­зано сложен. Те схващат погрешно думите на другия и от това общуването страда. За да се нивелират крайно раз­личните хоризонти в една връзка, се иска много само­отвержена любов. Само истинската любов е в състояние да приеме различията и да уважава партньора такъв, какъвто е.

Тя обаче може да вирее единствено при наличието на равнопоставеност. Подчинението и самолишаването не са любов, а само жертвената страна на модела сила/без­силие. Осъзнаете ли тези взаимовръзки и започнете ли да се освобождавате от тях, с течение на времето ще ви бъде все по-малко възможно да живеете заедно с човек, който се опитва да властва над вас. Ако той не приема несъгласието ви с всичко и не го споделя, а се придържа здраво към старите параметри, вие вече не си подхожда­те и пътищата ви се разделят. Този акт ще се отрази по­зитивно и на него (не само на вас), защото собственият му опит ще го научи, че вкопчването, доминирането и за­висимостта разрушават любовта и съвместния живот.

Но каквото и да се случи, ще бъдат излекувани и двете страни. Излекуване означава постигане на цялост. То включва и интегрирането на собствените сенчести стра­ни. Ако един човек не приема негативните си аспекти, ако сам не полага усилия да ги осъзнае и трансформира, то волю-неволю ще се конфронтира с тях посредством реакциите на другите. А ако след отстраняването на ас­тралната пъпна връв връзката се разпадне, понеже еди­ният от двамата не желае да се раздели с претенцията си да доминира, той по принцип ще бъде принуден от съд­бата да се занимае отново със същата тема. Тази съдба обаче не е нещо външно, а собственото му твърдоглавие. Човекът ще продължи да създава връзки по старата схе­ма, които ще се провалят навярно все по същата позната ни вече причина, но всеки път с нещичко ще го проме­нят, колкото и да е инертен.

Сигурно трябва да се мине многократно един и същ път и темата за доминирането да се отработва в продъл­жение на много животи. От еволюцията обаче не може да се избяга, колкото и всеки да се развива според соб­ствения си ритъм. Не бива да упреквате партньора си, че се развивате по-бързо от него. Разделете се с добро, прос­тете си и продължете по своя си път!

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 15

Окултни интереси

Днес все повече хора се занимават с магия, лечение по духовен път, енергийна работа, с енергийна трансмисия и т. н. Те развиват психическите си способности и ги при­лагат повече или по-малко разумно и отговорно. Някои се раждат с тях благодарение на това, че най-вероятно са получавали духовни посвещения в предишни свои инкарнации. Конкретното знание за закономерностите на тези сили вече го няма, но те присъстват в латентна форма. Сензитивните развиват усет за енергийните връзки и в повечето случаи бързо забелязват, че използвайки ги, по­лучават власт над другите (или вече притежават власт по кармични причини). Някои съвсем преднамерено се при­качват психически към партньорите си по пъпна връв и после се опитват да ги управляват. Телепатичните въ­здействия върху волята на дадена личност са особено ефективни при наличието- на траен астрален рапорт. Но онези, на които черната магия им е хоби, рядко осъзна­ват факта, че и те седят на същия клон!

Всяка магия има две страни и се нуждае от два полю­са - един, който изпраща, и един, който приема. Когато са свързани, „всичко отива в едно котле". В рамките на една връзка или приятелство магическият бумеранг е почти неизбежен, макар хората, които са наясно какво представлява магията, единодушно да твърдят, че всяка невидима пратка се връща обратно. Нищо в космоса не съществува само за себе си и всичко е свързано с всичко. На това ниво всеки носи пълна отговорност за собстве­ните си действия.

Известен ми е случай, в който жертвата на една ин­тензивна маниакална астрална връзка проклина домини­ращия, явно доста добре изглеждащ партньор да му изпа­дат косите и зъбите, за да погрознее и да не е „длъжна" да го обича толкова много. Близо до ума е кого са стиг­нали клетвите! По-просто е щяло да бъде, ако жената е поела отговорност за своите чувства и се е решила да се откаже от собственото си безумие. Тогава е щяла да си спести тези крайно негативни резултати.

Има хора, дълго време били безсилни пленници на да­дена болезнена страст, които си мислят, че ако поне един-единствен път им се удаде да властват над другия, както той винаги е властвал над тях, би настъпило уравновесяване и биха се освободили от зависимостта. Оба­че и жаждата за мъст е вид зависимост. Само че дрогата е друга. Болезнената страст доста често се трансфор­мира в омраза и злопаметност, докато структурата си­ла/безсилие остава. Връщаш ли със същата монета, ни­кога няма да се освободиш. Напротив, добавяш още една нишка, още една съставка на астралната пъпна връв, а собственото ти желание за разплата и властване те привързват по-здраво за личността, от която бездруго си вече зависим. Закон на магията е: ако имаш дълбокото усещане, че си жертва, не ставай отмъстителен. Приема­нето на тази роля ще те превърне в жертва на самия теб. Тоест - това не е пътят да излезеш от неравностойните отношения.

Крайно предпазливо трябва да се пристъпва и към умишлено завоюване на харесвания от вас човек. Какви­то и да са били мотивите ви, би следвало да разградите всичко, което сте привързали нарочно към себе си - ако не веднага, то поне малко преди смъртта си, инак е въ­зможно да продължите да влачите същите обстоятелства от инкарнация в инкарнация. Магическата връзка функ­ционира като астрална пъпна връв и работи като психи­ческа програма.

Илюзията за доминиране е особено примамлива най-вече в окултната сфера. Много хора се стремят с най-раз­лични средства към духовно майсторство, като се втур­ват към тази цел с едри крачки, отказвайки да проумеят, че за такова развитие е нужно време. Отношението ни към духовните сили трябва да е изключително отговор­но, понеже те представляват гигантски енергиен потен­циал. Някой непречистен характер може да си реши да ги използва за лично надмощие, без да предполага в как­ва кармична мрежа се заплита.

Астрални рапорти при болни

Болните хора, които имат нужда да бъдат обгрижвани и поради това са доста зависими от другите, често завър­зват астрални връзки с тях. Такова нещо може да се слу­чи и някому, който по принцип е неподатлив. Когато един човек е зле и разчита на помощ, у него се обажда де­тето от времето, когато майка му му е осигурявала всич­ко. Боледуването ни вкарва в аналогична ситуация. Чес­то статусът на физически страдащ означава същата без­помощност и необходимост от съдействие, както тогава в младенческа възраст. От един възрастен е нормално да се очаква сам да организира живота си и да задоволява потребностите си. Болните или ранените не са в състоя­ние да го правят. Трябва им нещо като заместник-майка, от която стават зависими според степента на своята не­самостоятелност.

По тази причина обслужващият персонал, че и лека­рите и психотерапевтите често са подвластни на астрал­ни рапорти, но пък и те самите проявяват силна склон­ност към тях. Въз основа на казаното дотук за астрална-та пъпна връв става ясно, че тъкмо онези, които са в по­зицията на майка (а те могат да бъдат и мъже), провоки­рат отношения на астрално ниво. Болните често прех­върлят цялата отговорност за живота и здравето си вър­ху лекаря или психотерапевта, а последните за съжале­ние също обичат да се виждат в ролята на всемогъщи.

Симптомите са подобни на онези, които се наблюдават между партньори. Нерядко настъпва енергийно изтоще­ние, далеч по-силно от степента на обичайната за тези професии умора. Обикновено засегнатите си мислят, че е от пренапрежение. Ако се вгледат по-отблизо обаче, ще установят, че изтощението им е свързано със съвсем опре­делени ситуации и съвсем конкретни хора. Болните не мо­гат сами да повишат енергията си, освен ако не са започ­нали да оздравяват. Прекият междучовешки контакт по принцип не е достатъчен, за да подпомогне този процес. Тъй като болестта изчерпва резервите им, не е чудно, че мнозина „се закачват" за заобикалящите ги хора.

Може да се стигне дотам някой надарен с психически способности пациент да „преследва" санитарката чак до вкъщи, да занимава мислите й извън рамките на работ­ното й време или да й се явява насън. Това ще да е по-скоро някоя нуждаеща се или наплашена душа, а не ата­ка на вампир. Ако сте създали астрална пъпна връв с па­циент, би следвало непременно да я прекъснете. Тя не трябва да се бърка с протегната за помощ ръка. Лечебна енергия може да се доставя и без рапорт.

Техниките за защита и прекъсване на връзките ще на­мерите в следващата глава. Що се отнася до болния, не бива да забравяме, че в момента душата му се намира в отслабено тяло и вероятно изобщо не може да си помогне сама, ето защо ви препоръчвам да му отправите енер­гийна благословия.

Поддържането на устойчива астрална връзка с цел да помогнете е крайно неразумно, затова незабавно я прекра­тете. Изтощената болногледачка няма как да е полезна на болния, а съществува опасността и тя самата да се разбо­лее. Съответните защитни мерки за предотвратяване на нежелани астрални контакти могат ви опазят от тях.

● Упражнение

Енергийната благословия, която всеки човек може да отправи към друг, е равностойна на енергийна трансми­сия, но не от собствения резервоар, а от едно доста по­мощно енергийно поле, каквото е космическото. При то­ва става дума за духовна техника, която не зависи от ва­шата психична енергия и не се осъществява през емоцио­налния слой на аурата ви. Тя представлява кратка молит­ва и може да бъде изцяло съчинена от вас. Обърнете се към някоя известна ви висша лечебна инстанция, която ви се вижда подходяща, и й поверете изцелението на бол­ния.

Ако не вярвате в никаква духовна инстанция, т. е. ако нямате религиозни представи, естествено че не ще да мо­жете убедително да помолите за помощ същество от Бо­жествената йерархия и не ще бъдете добър посредник за получаване на благословия от него. Но вероятно приема­те, че човекът има висш Аз и този висш Аз е представи­тел на всичко, което е, на иманентния, безкраен Дух. За това не се налага да сте член на религиозна общност.

Жизнената сила на Духа е достъпна за всички, докол­кото всичко съществуващо е част от нея и е в непрекъс­нат обмен с нея. Но болните често не са в състояние да я асимилират. Вие можете да им помогнете, като помоли­те космическата енергия да стигне до тях посредством вашия висш Аз. Който и начин да изберете, първо се кон­центрирайте върху образа на човека, когото желаете да благословите. После визуализирайте образа, символ на инстанцията, която призовавате, или произнесете името й и почувствайте как се свързвате с нея и как силата й се предава и на вас. Ще я усетите със сетивата си, с вътреш­ното си зрение като лъч светлина или нещо съвсем дру­го. Поемете го в себе си, докато ви изпълни докрай.

Висшия Аз си представяйте като сияйно кълбо от бя­ла светлина над главата ви. Това е образът на духовната сила, от която сте родени. Тя няма нищо общо с егото, което си пробива път с глава. Затова я визуализираме над темето си като символ на надличностното състрада­ние и висшето водителство. Почувствайте как се свърз­вате с тази сила и как тя прониква във всяка ваша клет­ка. Нека се влива във вас, докато ви изпълни целите.

Тогава изречете молитвата си на глас или на ум. Тя би могла да гласи: „Х (определена Божествена инстанция или просто безкраен Дух), препоръчвам ти моята паци­ентка У и Ти поверявам излекуването й, оставям на Теб да я избавиш от постигналата я беда и Ти предавам ней­ния зов за помощ. Да бъде волята Ти." Ако смятате за нужно, повторете изречението много пъти, докато се по­чувствате вътрешно облекчени и освободени от излиш­ната енергия. После прекъснете астралната връзка, как­то е описано по-нататък.

Изцелението на болните е едно от духовните тайнства на живота, като понякога под изцеление на душата се разбира именно преминаването през болестта или смъртта. Вие също би следвало да се разделите с мисъл­та, че сте способни да спасите всички. Ако трябва да бъ­дете посредник и инструмент, то това ще се случва от са­мо себе си и автоматично, в хода на вашата работата. Действайте с любов и ще направите достатъчно добри неща за другите. Не е необходимо непрекъснато да им изпращате енергия. Животът и смъртта на всеки човек са подчинени на свои закони, които не ви е дадено да знаете. Затова не пожелавайте нещо определено като, на­пример, повече енергия, физическо здраве или пък друго, което според вас би било полезно в момента. Молитвата ви за болните ще има по-голям смисъл и ще се отрази далеч по-благоприятно, ако предоставите на Божестве­ната инстанция да избере начина за решаването на про­блема. Бъдете сигурни, че всичко, което става, е правил­но, тогава участието ви ще е било продиктувано от лю­бов, а не от самонадеяност.

Известно е, че зад добрите намерения може да се крие стремеж към превъзходство. Той се подхранва и от ця­лостния подход на официалната медицина, която воюва с болестите и отбелязва като победа всяко изчезване на симптомите. На болестта, старостта и смъртта се гледа като на недостатък, който трябва да се отстрани. За съ­жаление, и езотериката не винаги е на прав път и се случ­ва причините за страданието да се свеждат единствено до несъвършенствата на личността и погрешния й начин на мислене. Психосоматичното тълкуване на болестите не бива да се превръща в цинизъм спрямо болните.

Макар поемането на отговорност за себе си и за болестта да ни дава сила и надежда, не би следвало да забравяме, че съществуват и глобални болестотворни фактори и порочни мисловни модели, от които отдел­ният човек е само потърпевш и не е в състояние да пре­одолее сам. Това обаче често се отчита едва когато броят на жертвите започне да бие на очи, а те сами по себе си не носят вина за нещастието си. Но тяхното страдание като цяло има смисъл, защото служи за осъзнаване на дълбоко вкоренени грешки в поведението на колектива, които инак най-вероятно още дълго биха останали скрити.

Така че силата на медицинските технологии и на ду­ховното лечение си имат граници. Да се проумее дълбо­кият смисъл на болестта не е толкова е лесно, колкото би се искало на обществото, желаещо всичко да става на момента. Работата с тежко болни пациенти изисква мно­го вътрешна сила и стабилност. Ето защо най-вече в та­кива случаи би трябвало да се пазите от емоционално об­вързване, каквото представлява астралната пъпна връв, и да приемате чуждото страдание като задача на съот­ветната душа. Тя се себеизразява посредством него, то е част от нейния път, само една отсечка от който ще бъде измината с ваше участие. Има съществена разлика в то­ва, дали посрещате човека сърдечно и се грижите за не­го доколкото можете с любов, дали искате да му помог­нете да си възвърне здравето заради него самия или се идентифицирате с победата над болестта, евентуално - с претърпяното поражение, и следователно излекуването е от значение лично за вас.

Само ако действате с искрено внимание и съчувствие, подкрепяте изцяло другия човек и го приемате такъв, какъвто е. Тогава това е акт на безусловна любов, при който всички енергии текат свободно и се стремят към своята реализация - противно на проблематичното, его-центрично сантименталничене, лишено от истинското приемане. Прекъсването на астралната пъпна връв вина­ги е свързано с отърсване от собственото желание за до­миниране. Лекарят или лечителят, който се отдава на грандоманията си и заради своето изкуство си въобразя­ва, че е господар на живота и на смъртта, ще се вкопчва в своите болни или умиращи пациенти точно толкова, колкото навярно и те в него.

В този контекст искам да обърна внимание на още ед­но важно нещо, което често ми е правило впечатление. Все повече хора се занимават с енергийно лечение (с рей­ки, да речем, или с прана) и ежедневно го практикуват за свое и чуждо добро. Няма съмнение, че то може да е от помощ както за вас, така и за вашите близки. Не забра­вяйте обаче да прекъснете енергийната връзка след приключване на сеанса. Това е особено важно в случаите, когато изпращането на енергия е било продиктувано и придружено от лични интереси и чувства.

Преди да се заемете с лечителска работа, се запитай­те за мотивите си. Начинаещите, желаещите да си свър­шат особено добре работата или хората с незрели харак­тери, които толкова често изтъкват тези си способности, че замърсяват духовния си канал с лични емоции, се под­веждат най-вече. Тогава към висшата воля, управляваща процеса на лечението, може да се присламчи едно чисто човешко творение, каквото е астралната пъпна връв, и тя трябва да се прекъсне веднага след предаването на енер­гията.

За да се срещнете с висшата воля на безкрайния Дух или на лекуващата инстанция и съответно - на енергий­ното поле, с което работите, би следвало да координира­те своите опити с тях, защото не вие лекувате, а Божия­та сила, която протича през вас. Изцелението и благопо­лучието идват по тяхна, а не по ваша воля! Ако някое ле­чение не даде резултат според чисто човешката ни пре­ценка, то значи предопределението на висшата воля е друго. Обяснявайте това всеки път, когато предлагате помощта си като канал, за да не хранят хората излишни надежди и да не прилепват към вас.

Към настоящия раздел се числят и случаите на астрална пъпна връв в психотерапията. Щом човекът се е решил на такова лечение, той не може да е съвсем безпо­мощен, а търси себепознание по принцип. Задачата на психотерапевта е да го подкрепи.

По време на терапията обаче биват възкресени и определени ситуации от миналото, каращи клиента да се чувства безпомощен и налагащи намесата на терапевта или психолога, които му служат за водачи през кризата и през дълбините на собствената му психика. Това обстоя­телство ги поставя в позицията на силния и клиентът им припева понякога функцията на избавител; клиентката пък обикновено се влюбва истински.

Възникналата в такива случаи енергийна връзка мо­же да послужи за основа на много силна зависимост. Не­ка пак отбележим: връзката винаги е двустранна! Отго­ворният терапевт със сигурност ще се опита да я унищо­жи веднага, щом я забележи, инак успехът от лечението ще бъде съмнителен. Добре подготвеният психолог като правило успява да подходи конструктивно към психични­те преноси на клиентите си, за да може да ги обсъди с тях и да ги превърне в средство на осъзнаването. За съжале­ние, не винаги се процедира точно така. Психолозите имат доста голяма икономическа изгода от зависимост­та на своите клиенти, които им носят толкова повече па­ри, колкото по-дълго време ги посещават.

Макар понякога да се стига до женитба, романсът вър­ху кушетката на психолога се разиграва най-вече в астралното. Психологът бива идеализиран подобно на меч­тания партньор, бива увенчан с ореола на „повече от ба­ща" (или „повече от майка"), а и на него тази роля не е изключено да му хареса. От това може да произлезе дъл­гогодишна енергийна и материална зависимост, но лошо­то тук е, че с тази форма на злоупотреба се причиняват нови рани на психиката, вместо да се излекуват старите.

Обитатели на астралния свят

   Лaрва (латински ларва - привидение, маска) - енергоинформационна същност. Паразитира върху човешкото биополе, поглъщайки енергия. В състояние напълно да покори човек, пълен контрол над него. Предизвиква устойчива зависимост.



              Характеристики

   Повлиява на носителя. Придвижва събирателната точка, принуждавайки да я възприемат като част от личността, а нейните нужди - като собствените желания на човека. Тя има елементарен интелект. Способност за възпроизводство, може да се предава от носителя на други хора около него. Може да се прояви на физически план. Лaрвата може да обхване енергийните канали в тялото или да блокира чакрите ( обикновено Муладхара или Свадхистана чакра - чакрите са предназначени за получаване и съхранение на енергия), поглъщайки енергия.
   Няколко лaрви могат да паразитират на един и същи носител, участвайки в симбиоза.

                Жизнен цикъл

   Лaрвата се появява , когато е налице силно желание, образувало на астрален план мисъл-форма. Захранва се с енергията, освободена по време на удовлетворяването на желанията на породилия ги. Влияе на носителя, принуждавайки го да си мисли за своето желание, като по този начин я храни.

   Лaрвата поглъща енергия периодично на порции. След всяко поглъщане на енергията ларвата се нуждае от време, за да преработи получената енергия. Енергията, генерирана от лaрвата отива за нейния растеж и развитие.

   Лaрвата постепенно расте, прониква надълбоко в фините тела на носителя и изисква още по-интензивно захранване. Развивайки се, лaрвата може напълно да подчини носителя, като прави основната цел на съществуването му удовлетворяване на нейните потребностите.
   Достатъчно развитият паразит е в състояние да си създаде тяло на физически план. Това могат да бъдат всички видове рак ( рак на белия дроб в случай на тютюнопушене, уголемяване на черния дроб в случаи на алкохолизъм и др.).
   В някои случаи развитата лaрва може напълно да подчини носителя. Най-често тя заставя човек да я храни , причинявайки му голяма болка. Може да генерира други силни желания у носителя, ако усети липса на енергийна храна по главния канал.

   Отпадъчните продукти на ларвата тровят тялото на носителя и могат да причинят здравословни проблеми, включително смърт (в случаите на алкохолизъм - цироза на черния дроб).
   Лaрвата може да напусне носителя, ако усети липса на енергия за своето съществуване. Това се случва преди смъртта на носителя. Развитата лaрва може да надживее нейния създател.

                    Структура

   Прилича на топка или на петно в аурата с неестествен или тъмен цвят. На вид фуниевидна и изглежда сякаш се придържа към аурата. По време на развитието си се усуква около нея във вид на помътен мухъл.
   На достатъчно напреднал етап лaрвата може да се предава на други хора (да се възпроизвежда), пaразитирайки едновременно на няколко носителя. В този случай тя е една и съща същност.

                 Диагностика

   В случай на поява на ларва човек развива постоянна зависимост. Психологическа и физическа. Да се освободи от психологическата зависимост е много по-трудно, отколкото от физическата. Често се случва дори и да е потиснал физическата зависимост, човекът се отказва от навици ( лишава от храна ларвата) за дълго време, но след това се връща към тях, тъй като ларвата не е напълно унищожена.

               Лечението

   Необходимо е да се преодолее физическата и психологическата зависимост преди всичко. Пречиствателните ритуали не са ефективни и не могат да убият ларвата, тъй като тя е продукт на носителя и е част от него. Но спомага за облекчаване на последиците от паразита, както и ритуали, насочени към изгонване на натрапника.
С цел да се унищожи ларвата трябва да е налице проява на волята. Необходимо да се отделят въздействията на паразита от своето мислене. Да се прекрати хранителния канал на ларвата (отказване от навици / желания). Проследяване на състоянието си, за да се предотврати преминаването на ларвата към друг захранващ канал . Определяне на предпоставки за психологическа зависимост, тъй като ларвите не се появяват от нищото, и след това да се отстранят. Ларвата продължава да живее толкова дълго, колкото е човешкото желание.

              Oсобености

   Ларвата може да бъде създадена и вселена в един човек и като вид проклятие.


          Други видове обитатели на астрала

   "Пиявици". Много подобни по форма на пиявица или попова лъжичка. Черни, около 30 см дължина, преливат и имат кръгла уста. Плахи и предпазливи. Ловят се за сексуалната енергия. И колкото това да звучи смешно и лудо , но ако ги зaсечеш, те рязко се отстраняват и започват да излъчват изключителна скромност и невинност, а след това вече искат разрешение за получаване на енергия.

   "Гремлин" - с rазмер на голяма котка. Той върви в изправено положение на къси крака. Кафява и груба козина, като на куче. Широки уста и издадени напред зъби. Нос не е забелязан, ако все пак има, то под козината не се вижда. И ушите не се виждат. Според наблюдения не са зли. Много приветливи и любопитни.

   "Сиви дистрoфици" . Те изглеждат oколо метър високи. Сива кожа. На външен вид приличат на малки деца, но са прекалено слаби. Лицата им не са забелязани нито веднъж. Много е тъмно в това пространство, като в сумрак. Но главата е точно пропорционална на тялото. Т.е. не приличат на сивите извънземни. Тези неорганични създания са любители на консумацията на личната човешка енергия. Вкопчват се във всяка част от тялото с малките си ръце. След като се докоснат, в същия момент съзнанието започва да избледнява, сякаш има изпадане в несвяст . Ако човек успее да отхвърли от себе си вмешателството още преди да се изпълни с тази зараза , след това всичко се връща към нормалното и съзнанието отново се прояснява. Съзнанията им са примитивни.

    "Давила". Тя изглежда като черна човешка сянка . И почти винаги е само мъжка. Просто се чувства мъжката енергия . Винаги се появява в краката и постепенно се налага , не влиза в тялото, а именно постепенно се налага към тялото, като гъвкав лист хартия, започвайки с краката и така все по-високо и по-високо. И тази част от тялото, която е заел, става изтръпнала от тежестта,  обездвижена (като че ли върху нея са сложили бетонна плоча) и се вижда в тъмни цветове. Колкото по-голяма част от тялото е завзел, толкова по-малко остава сила, за да се устои. Съзнанието е отключено. Впечатлението е, че това същество измества собственото съзнание, изстисква го или по-скоро го потиска.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 14

От гледна точка на астрологията

Един поглед в собствения ни натален хороскоп също може да даде яснота относно предразположението ни към симбиотични връзки. Разбира се, тези съществени отделни аспекти не бива да се разглеждат изолирано от пълния хороскоп, тъй като са само една малка част от цялото. Отсъствието им не означава, че човекът не би за­вързал астрални връзки. Но наличието им увеличава ве­роятността от това, като съзнанието и степента на разви­тие на личността също не са без значение.

Няма как да се пренебрегнат и определени позиции на лунните възли. Те имат отношение към темата на живо­та, която би трябвало да се разгърне. Южният лунен въ­зел е показателен за онази част от развитието, която е важна за сегашното ни въплъщение. Тя може да съдър­жа наследено знание или знание, придобито вследствие на отработена карма. Точно на противоположна позиция е северният лунен възел, показателен за темата, по която тепърва ще се работи, но която е почти недоловима в началото на живота. С течение на времето ние се науча­ваме да уравновесяваме двата полюса. За обекта на на­шето изследване - астралната пъпна връв, са интересни само лунните възли, намиращи се в домове на хороскопа, отговорни за връзките между хората.

Лунни възли в първи и седми дом, съответно Овен и Везни (и асцендент в един от двата знака) поставят като задача отношенията Аз и Ти, субект и обект, както и раз­личаването на двете категории, и ориентират основната тема на човека към сферата на общуването. Лунните въз­ли „разказват" и кармичната история, която се разиграва между полюса на Овена и полюса на Везните.

Ако северният лунен възел се намира в първи дом или в знака Овен, то сегашният живот ще доведе до възход, който в съответствие със символиката ще бъде в посока самостоятелност, инициатива, лично развитие. Тези хора идват от седми дом или от полюса на Везните, т. е. от_ вътрешното сливане и пълното съобразяване с другия. Целта на тяхното развитие е да се освободят от тази за­висимост. Вместо да се вкопчват, те следва да развият любов към себе си и увереност в собствените си сили. Обикновено попадат на доста независими партньори, ко­ито не желаят да се обвързват или бързо започват да се чувстват емоционално потискани.

В обратния случай, когато северният възел е в седми дом или във Везни, трябва да се постигне заедност и дру­гият да бъде допуснат в собствения живот, който е беля­зан от значителна самостоятелност и стремеж към сво­бода. Всъщност би следвало да предположим, че такъв човек не е склонен да се свързва астрално, тъй като се намира изцяло на полюса на самостоятелността и ди­станцията. Обаче тъкмо личности от този тип често се натъкват на партньори, отразяващи техния северен възел и държащи на симбиозата и сливането.

Темата за възлите в пети и единадесети дом, съответ­но в Лъв и Водолей (и асцендент в един от двата знака) също се отнася до сферата на връзките. Тук става дума за себереализация и индивидуална свобода в рамките на да­дена група. Ако северният лунен възел е в пети дом или в Лъв, то притежателят на хороскопа чисто кармично ид­ва от ситуация, в която творческата му реализация не се е състояла поради задължения към другите.

Това са хора, които се жертват в името на нечий на­предък и непременно искат да принадлежат към някак­ва общност. Те очакват любимите им да са им нещо ка­то „съзаклятници" и претендират за позицията на силния или контролиращия. Целеполагането им е свързано със самоосъществяването и креативността, както и с осво­бождаването от отговорност за неща, които не ги засягат пряко.

Ако северният лунен възел е в единадесети дом или във Водолей, тогава фонът често пъти се изразява в крайно, надхвърлящо всякакви граници своенравие. Този тип личности са крайно себични и се преструват, че не забелязват потребностите и изискванията на околните. Понякога се затварят напълно в своята субективност. Целта на тяхното учене като партньори е постигането на баланс между себереализацията и задълженията, които са поели към другите (включително и към децата) и чий­то смисъл е да съхранят връзката. Те обикновено дълго време не регистрират, че са узурпирани на астрално ни­во, тъй като себичността замъглява погледа им върху за­обикалящата ги среда. От друга страна е възможно да манипулират другите, за да ги държат далеч от себе си. Свързаните с астралната пъпна връв теми сила/безси­лие, раждане/смърт, приемане/освобождаване се нами­рат на оста между втори и осми дом, съответно Телец и Скорпион (с асцендент в един от двата знака). Тази пози­ция има много общо с темите субстанция/сътворение и тяхното разпадане. Хората с такава констелация биват изправяни многократно пред загуби и раздели, но в тази полярност се крие и изконната сила на избавлението. Ако северният лунен възел е във втори дом или в Телец, те идват почти от нищото, от тъмната бездна на несъзнаваното. Най-често мъкнат със себе си голям товар от кармична бъркотия, натрупван в минали прераждания чрез злоупотреба с магическа сила и затаен в душевните им глъбини. В тяхното подсъзнание са капсулирани не само кармични спомени, а и спомени за смърт, насилие, загуби, раздели от ранното им детство. Тези хора почти спонтанно установяват астрален контакт, тъй като за тях астралното ниво е терен, на който в повечето случаи се ориентират добре. Отличават се с окултни интереси и ду­ховни прозрения от предишни съществувания и са твър­де емоционални.

Те трябва да се стремят да не изпадат в крайности, да са изцяло Тук и Сега и ясно да осъзнават отговорността за собствените си постъпки. Трябва да са способни да стоят здраво на земята, инак, при съответната склон­ност, южният лунен възел в осми дом може да ги отнесе изцяло в друга реалност отвъд очертанията на живота, да ги вкара в психотично състояние или „лудост".

Ако северният лунен възел е в осми дом или в Скор­пион, човекът трябва да се научи да освобождава. Би следвало да разбере, че нищо материално не е вечно, че нищо не можем да задържим и че един ден дори самата вселена ще се разпадне. Ако приеме кръговрата (ражда-не-смърт), няма да се вкопчва панически в другите хора и да ги охранява ревниво, за да се предпази от загуби.

Наред със споменатите лунни възли и асцендентната ос, за установяване отношения на зависимост допринасят и други тъй наречени тежки аспекти. Към тях се числят тау-квадратът с Плутон на върха (равнозначен на опози­цията на две планети, при която Плутон образува ъгъл от 90° с всяка от тях) или Космическият кръст с участието на Плутон (равнозначен на 4 планети на разстояние от по 90° една спрямо друга).

Изобщо силно изразеният Плутон (или Скорпион) ви­наги е знак за мощна психична енергия и за съпътстващи я проблематични преживявания. Тази ситуация е харак­терна и за разположението на лунните възли във втори и осми дом. Хората с такъв хороскоп тепърва ще се учат да си служат конструктивно със своя потенциал. Силният Плутон може да бъде разпознат посредством множество аспекти, аспекти със Слънцето и Луната, позиция на асцендента или в първи дом.

Както вече видяхме при сравняването на хороскопите, връзките между Плутон и Венера също съдържат комби­нацията сила/безсилие. Хората с изразен Плутон трябва да се конфронтират със силата (в себе си и навън) дото­гава, докато започнат да я използват разумно. В негатив­ните си изяви Плутон е абсолютно обвързващ и ограб­ващ, а и деструктивен. Ако самонаблюдаващият се и раз­виващ се човек насочи енергията му в положителна по­сока, тя ще му донесе изцеление и избавление.

Силният Нептун също може да бъде индикатор за установяване на солидни астрални връзки. Нептун е сим­вол на финия свят и на духовните сили. Той, както и не­говият зодиакален знак Риби, символизират трансцендентното единство на битието. За съжаление, когато енергията на Нептун се влива в междуличностните отно­шения, нептуновите хора често бъркат надличностното духовно Едно с астралното единение.

В противовес на очевидната Плутонова мощ енергия­та на Нептун е по-фина и субтилна. Нептунианците при­тежават медиумна дарба, подчертан интерес към света на сънищата и силна способност за емпатия (вчувстване). Нека анализираме думата в-чувстване от позицията на вече казаното за астралната пъпна връв! За разлика от конкретния физически контакт, вчувстването не спи­ра до „границата на дрехите". Това понятие може да се използва и като елегантен евфемизъм за психо-енергийно проникване, и то именно тогава, когато липсва рес­пект и зачитане на другата душа и нейното своеобразие. Астралната пъпна връв под знака на Нептун често се проявява като безсмъртна, романтична любов, която просъществува понякога доста дълго без сексуални кон­такти или пък дори без нито една реална среща (мечта­ният партньор). Истинският нептунов тип в обожанието си би си закачил снимката на любимото същество на ня­какъв свой олтар, докато плутоновият най-вероятно би изрекъл над нея няколко магически заклинания.

Този списък с астрологически белези със сигурност не е пълен, защото един хороскоп трябва винаги да се раз­глежда в неговата цялост, а тя е постигната, когато ана­лизираме аспектите на всички релевантни фактори. Все пак се надявам, че споменатите констелации ще ви дадат по-добро разбиране за самите вас или за вашите близки, а с разбирането идва и промяната.

Наличието на горните аспекти не означава, че чове­кът не би могъл да направи от себе си нищо повече и че цял живот ще се свързва астрално само защото така е за­ложено в хороскопа му. Един отделен астрологически фактор не ни дава основание да слагаме някому клеймо; .напротив - тъкмо души с такива качества са си постави­ли задачата да отработят точно тази проблематика в се­гашния си живот.

Семейно кондициониране

Склонни към създаване на трайни астрални връзки са и хората, които произхождат от тъй наречените „инцестни" семейства, дори да не са били обект на сексуално на­силие. А астралната симбиоза е определяща за личност­ното развитие на всички, намиращи се в нейния обхват. Би могло да се каже, че цялата семейна структура пред­ставлява един-единствен психо-енергиен организъм. Всичките й членове са свързани помежду си и поради то­ва живеят при пълно незачитане на личните си граници. При тях няма такова нещо като индивидуалност или ин­тимна сфера на отделния човек. Сексуалната злоупотре­ба е само една конкретна проява на отсъствието на гра­ници, израз на съединяването и обсебването, практику­вани от енергийната форма на астралната пъпна връв. И тук става дума за власт, контрол, нарцисизъм, страх от загуба, обаче не и за любов или сексуалност.

Сексуалното и емоционално насилие заличават гра­ниците между Аз и Ти. Хора, които като деца са били обект на посегателство, трябва да се научат да поставят (и да приемат!) граници, и то не само в полето на физи­ческото, а и в астралната или душевната сфера на същест­вуването си. Сексуалната или емоционалната злоупотре­ба води до насилствено разкъсване, пробиване или в най-тежките случаи - до пълна негодност на душевния слой на аурата и така осигурява възможност за по-нататъшни астрални въздействия.

Предполагам, че тази е една от причините за диагно­зата множествена личност, поставяна на човек, обеди­няващ в себе си няколко различни личности. Явлението най-често е предхождано от много тежки душевни трав­ми и злоупотреби в ранното детство. Клиничната пси­хиатрия се позовава на шизофренията. Според мен става дума за групиране на повече човешки души на астрално ниво, от които по нормален път се е инкарнирала само една. Другите са били отначало привързани към земята[1], а след групирането са се присламчили към същото физи­ческо тяло. И сега всички те са свързани помежду си с астрална пъпна връв, а то функционира съобразно лич­ността, която го обитава в момента. В зависимост от нея се регистрират например не само промени от външен ха­рактер като жестове, мимика, почерк и т. н., а и различ­ни болестни прояви, стойности на кръвта, острота на зре­нието - и всичко това в едно тяло!

Деца, които са изнасилвани или малтретирани, в теж­ка ситуация си помагат, като се отправят спонтанно в ас­трално пътуване, при което съзнателната личност и душа­та напускат физическото тяло. Нещо подобно се случва, когато човек умира, само че тогава се скъсва онази ниш­ка, благодарение на която душата се връща в материята, щом опасността отмине. По време на пътуването тялото е енергийно незащитено, ако не се вземат съответните мер­ки. Шаманите или медиумите никога не оставят своето без защита, защото в противен случай току-виж го обсеби­ли други енергийни същности или други души. Спонтанно излизащото в астрала дете не знае естествено нищо за те­зи неща. Там то може би дори среща приятели, на които понякога разрешава да влязат в тялото му.

Терапията, провеждана след сексуално или емоцио­нално насилие, би следвало наред с психологическата ра­бота да включва и енергийна, за да се затворят и да се за­щитят границите на наранената индивидуална душа (както е описано в практическата част). Постигането на обратна връзка с духовния аспект на човека също ще я укрепи, доколкото висшият Аз е неуязвимата, божестве­ната съставна част на нашето съществуване. Основната централна тема на лечението е преоткриването на себеусещането и на самочувствието, както и завръщането към свещените корени на живота.

Това може да стане чрез транс, медитация, непрестан­но развитие на собствената духовност. Тук не става дума за възприемане на догми и чужди дефиниции, а за едно постоянно самонаблюдение и навлизане навътре, за да бъде открита собствената истина.

---

[1] Виж и: Дейвид Ешуърт, „Което нашите очи не виждат", Аквариус, София, 2006

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 13

Силата на кармичния рапорт

Кармичната връзка е съществен фактор при възник­ването на астрална пъпна връв. От нея човек се освобож­дава най-трудно, понеже сега вече не става дума за пре­даване на актуални мисли и чувства, а за моментен проблясък на кармична информация. Веднъж Марчело ми заяви: „Отгоре ми се даде, че отново ще имаш сериозна нужда от мен." Той не успя да назове нищо конкретно или да опише някакъв образ. Изплаших се, защото за бе­да и аз смътно усещах, че в това има нещо вярно.

Опитвах се да си представя различни кризисни ситуа­ции, в които би ми потрябвала помощта му. Естествено, старанията ми само още повече укрепваха досадната пъпна връв. По-късно наистина се установи, че тя е съ­ществувала някога в предишен живот. Тогава Марчело ми е бил наистина нужен, но не и днес, а вече бих казала - и занапред.

Що се отнася до моята потребност от него, той по принцип имаше право. Аз също долавях нещо подобно. Но понеже не владееше добре медиумните си способно­сти, се бе заблудил за времето.

Информации от друго ниво, несъвместимо с нашите представи за време, не бива да ни се предават безогледно без прецизна проверка. Това предизвиква само обърква­не и нито помага, нито е приятно. Но прозвучалото ми като заплаха внушение на Марчело ми послужи за повод да потърся кармичните корени на връзката помежду ни. Инстинктивно усещах, че сама не бих успяла да се изба­вя от него, като разруша всички мостове в сегашния ни живот. Оживотворената за пореден път кармична връзка би продължила да си съществува; аз щях само да я из­тласкам, но не и да я прекъсна.

Карма означава причина. Карма са призраците на неотстранените мисли и чувства. Все едно дали се отна­сят до някоя минала инкарнация или пък са символна метафора на собственото ни несъзнавано. Така или ина­че винаги се активират неотработени съдържания, които запълват значително пространство от настоящето. Пора­ди това кармичната връзка е изключително мощна; не й трябва време да се разгърне отново, защото се задейства веднага в целия си диапазон.

В случаите на кармичен рапорт пъпната връв представлява нещо като спяща връзка между двете души, която „се събужда” при физическата среща в настоящото пре­раждане. Когато емоционалното напрежение е голямо, може да се прибегне до регресивна терапия при опитен специалист или човек сам трябва да се занимае с прера­ботването на собствената си карма, с вникването в нейни­те съдържания и тяхното отстраняване. Само така може да се постигне прекъсване на кармичната пъпна връв. На­товарената със силна амбиция за доминиране връзка между мен и Марчело е била подновявана в продължение на много животи и дообогатявана с нови брутални аспек­ти. Така че в хода на нашите отношения неведнъж бях принудена да се конфронтирам с кармата си. Аз лично ус­пях да се добера до съответните кармични епизоди и да се освободя от влиянието им, тъй като от години навлизам в състояние на транс в лабиринта на подсъзнанието си.

Дълбоката релаксация и смелостта да се изложим на подсъзнателните си импулси позволява да се докоснем до непонятните си чувства (които по принцип не са нищо друго освен много стара енергийна форма в аурата). Ко­гато кармичната енергия достигне прага на съзнанието, вече не е трудно да ги изкараме на бял свят. Не бива оба­че да си мислим, че ще бъдем само в ролята на психична „видеолента". Емоциите са истински и моята препоръка към хората, които се страхуват да надникнат в своето подсъзнание, е е никакъв случай да не си правят сами то­зи експеримент. Предупрежденията на инстинктите не­пременно трябва да се вземат под внимание!

Настоятелно ви съветвам преди всеки транс, всяка ме­дитация, всяко - най-общо казано - навлизане навътре, да подновявате ауричната си защита, като я визуализира­те (вижте главата „Енергийна работа и защита"). Бих ис­кала всички терапевти, които прилагат подобни техники, да вземат думите ми присърце и неотстъпно да се съобразяват с тях. Неведнъж съм виждала „незавърнали се в себе си" хора след пътуване в подсъзнанието, незаземени или дори прилепили по някой астрален „паразит", въз­ползвал се от отворената им аура.

Време е и психолозите, много от които все още не проявяват достатъчно разбиране за духовните взаимо­връзки, да забележат, че някои от лечебните методи из­веждат пациентите далеч извън пределите на собствено­то им подсъзнание, в области, където съществуват авто­номни същества, нямащи нищо общо с човека. А не всички от тези същества са добронамерени лечители или подпомагащи терапията архетипове. Въпрос на отговор­ност е да обърнем внимание на защитата и изчистването на аурата, както и на доброто заземяване.

След като „се оградите", помолете своя висш Аз да ви води. Той ще се погрижи в съзнанието ви да постъпва са­мо онова, което можете да понесете и трябва да знаете, за да разберете причината за едни или други свои чув­ства. Отпуснете се, седнали или легнали удобно (с прав гръбначен стълб!), дишайте спокойно и бавно, дълбоко, и регистрирайте появилото се в тялото ви усещане. По­канете го да ви се покаже. В момента, в който кармичният спомен се откъсне от пределите на подсъзнанието, пред вътрешния ви взор могат да се появят образи или цели сцени, както и телесни усещания, миризми или шу­мове. Понякога резултатът е само дълбока вътрешна си­гурност за кармичния произход на обстоятелствата.

Щом изпод повърхността на съзнанието ни започнат да напират мъчителни спомени, ние инстинктивно ги блъс­ваме обратно в подпраговата тъмница. Съпротивата сре­щу преследващите ни образи отнема много енергия, коя­то би могла да се оползотвори по друг начин. Това пораж­да силно вътрешно напрежение. Ето защо си струва да от­делите необходимото време и сили, за да изкарате изтла­сканите чувства навън и да се освободите от тях.

Този процес включва тяхното повторно изживяване. Той не е лек, а и не винаги е приятен. Тъй като на свет­ло излизат обикновено не любовни сцени, а най-често страх, болка, скръб и т. н., към работа с подсъзнанието се пристъпва само когато е действително необходимо. Склонните към авантюри изследователи на кармата по-добре да гледат исторически филми и просто да си пред­ставят, че са Клеопатра или Хенри VIII. Няма такова не­що като бегъл поглед в бездната, а може да се окаже, че някой не притежава нито силата, нито способностите да преработи онова, което му се открива.

Когато се заех със своите минали съдържания, аз съ­вестно си записвах всички взаимовръзки и осъзнати фак­ти. Както и сънищата, които като правило се появяват през активната фаза на разбутването на пластовете. От тях след време произтича едно по-задълбочено разбира­не за модела на собствената душа и вие навярно ще на­мерите обяснение за начините на поведение, чиито при­чини винаги са били загадка за вас.

След като изживеете кармично обусловените чувства и образи, осъзнайте, че всички те вече не принадлежат към настоящето. Убедете се, че сте напълно будни, а съз­нанието ви е здраво закотвено в тялото. Заземете се, ка­то например хапнете нещичко (бавно и осъзнато) и, ко­ето е много важно: направете нещо добро за себе си.

Пътуванията във времето за изучаване на кармата са твърде изтощителни.

Позволете си няколкочасова почивка! Седнете под някое дърво сред природата. Послушайте хубава, нежна музика. Вземете си вана с успокояващи масла и се нас­лаждавайте на това, че сте напълно Тук и Сега.

Докато бях с Марчело, аз през цялото време бях някак си абсолютно сигурна, че странните чувства, които ме обземаха, принадлежат на друго време. Ясно усещах, че този рапорт не е от вчера и днес, и това ми даваше кураж да сложа край на връзката, без да се колебая. За нищо на света не исках да провокирам реално повторение на ис­торията помежду ни.

Не можех да разчитам на помощта на Марчело, поне­же той не се самонаблюдаваше ни най-малко, нито пък осъзнаваше поведението си. Егото му го караше да власт­ва над другите (значи и над мен), като използва психиче­ските си способности, и аз не бях в състояние да му вну­ша, че с енергиите не се борави безотговорно. В това от­ношение при него явно нищо не се бе променило от ве­кове насам. Когато открих кога и как сме се срещали и преживях отново някогашните емоции, осъществих отде­лянето по начин, подобен на изложения в главата за освобождаване от нежелани енергийни връзки.

Астралната пъпна връв беше толкова силна, защото беше възникнала за пръв път по време на една интензив­на до боготворене любов, прекъснала поради ранната смърт на мъжа. Вдовицата, която тогава бях аз, не може­ше да даде воля на скръбта си и да освободи душата на своя любим. В транса си видях ридаещи жени-оплаквачки, срещу които стоях като вкаменена. Сцената носеше силен емоционален заряд. След като излязох от това със­тояние, което ми бе позволило да надникна в моето подсъзнание, допуснах до себе си всичко описано още веднъж и поставих липсващото парченце в мозайката на житието си. А то беше: неизживяната скръб. Тя ме изпълни полека-лека и тогава самата аз се превърнах в оплаквачка на един несъществуващ (в този ми живот) покойник и на една изгубена любов, която също не бе от сега.

Наблюдавах се колебливо отстрани, като поддържах ума си буден, но дълбоко в себе си не се съмнявах, че са­мо повторното цялостно вчувстване в някогашната си­туация ще ми позволи да се отърся от нея. След като на­ваксах пропуснатото, отдавайки се на скръбта, освободих Марчело абсолютно съзнателно, отделих се от него в на­стоящето и промених съответната част от душевната си структура. Така стана възможно окончателното отстра­няване на тази кармична връзка. Марчело вече нямаше достъп до душата ми и на досадния психо-енергиен ра­порт бе сложен край.

Прави впечатление, че доста хора успяват да иденти­фицират силната кармична връзка. Причината се крие във факта, че днес мнозина приемат идеята за завръща­нето на душата. Но не е изключено да е и в това, че кармичната връзка е по-интензивна и многостранна от астралната пъпна връв с некармичен произход. Две души биха могли да се срещат в продължение на много живо­ти и да разиграват своята тема в множество варианти, така че отличителният знак да присъства в най-различ­ни делнични ситуации. Той именно ни кара да се чувства­ме странно близки с някой абсолютно чужд човек, който ни се струва отдавнашен познат.

Белязаната от страст и влюбеност симбиоза обаче не гарантира появата на прекрасна любовна двойка в бъде­що въплъщение. Тя може да премине в друг вид роднин­ски отношения. От астралната пъпна връв може да се ро­ди ситуация майка-дете или прекалената задушевност да се обърне в отхвърляне и дистанцираност. Понякога въ­просът за силата/безсилието се поставя толкова остро, че единият убива другия. Отдавнашният кармичен рапорт съдържа обикновено най-разнообразни аспекти на тема­та за властта; душите са се борили една с друга по много различни начини. Ето защо кармичната среща често из­глежда многопластова. Някои от изплувалите спомени и чувства са крайно плашещи, други свидетелстват за лю­бов и страст. Произтичащото от тях хипнотично привли­чане и отблъскване затруднява съзнателното освобожда­ване от обвързаността.

Кармичният рапорт често се възприема като принуда, дори като предопределеност свише или някаква външна сила, която диктува нещата. Тази „предопределеност" обаче не е от Бог, а е причинена от самия човек. На Бог Му е все едно кого обичаме. Той никога не би ни заста­вил да правим каквото и да е. Усещането за насилие в случая идва от астралната пъпна връв, която като енер­гийна форма е била натоварена в миналото неизвестно с какво, а сега изплува от глъбините на душата и - както вече бе споменато - води напълно самостоятелен живот и иска да се възпроизвежда.

В този момент би следвало да осъзнаем, че определе­ни чувства и копнежи принадлежат на друг живот и на друго време. И като ги сравним с реалността, с онова, ко­ето желаем, от което наистина се нуждаем, да се запита­ме дават ли ни нещо и какво? Силната воля е най-ефек­тивното средство в борбата срещу старите призраци.

Кармичните съдържания винаги са някаква отживе­лица, а тя няма място в нашия днешен ден, освен ако не сме забравили нещо важно. Защото това нещо може да ни преследва настойчиво също както необходимостта да освободим някой починал или пък да преодолеем старо чувство за вина, гняв, желание за мъст, несбъдната лю­бов и т. н. Ако в сегашния си живот се срещнем с обекта на тези някогашни чувства, ние се впускаме да наваксва­ме пропуснатото. Иска ни се да изживеем неосъществе­ната тогава любов, да навредим на врага си или да сто­рим някому добро, за да изкупим вина. Вместо да се замислим кое да допуснем в своето настояще и кое - не. Защото само то е от значение! Кармата ни не бива да властва над нас и над здравия ни човешки разум, нито пък да ни служи за извинение. Ние и само ние носим от­говорност за действията си.

Някои двойки гледат на вече доказаната в отноше­нията им кармична връзка като гаранция за добри отно­шения, други пък използват думата „карма", за да обяс­нят пламналите помежду им чувства („Ние имаме обща карма" или пък „Той/тя ми, е кармата"). Което значи, че погледът е обърнат към миналото. Точно повторение на събитията естествено не е възможно, тъй като душите са се придвижили напред във времето, израснали са, както Земята и Космосът междувременно също са се промени­ли. Общият фон е друг. Тоест - изключено е срещата да се осъществи при предишните обстоятелства, дори и когато детайли като например силни чувства (с които не сме се разделили тогава) се появят отново. Повторното свързване се случва само ако душата е изостанала в раз­витието си тъкмо в този конкретен аспект. Тогава непре­работената карма се превръща в препъникамък за ис­тинската, дълбока връзка в сегашния момент, доколкото очакванията или опасенията от миналото ни пречат да възприемем другия такъв, какъвто е сега.

Спомнете си моята история: в едно минало преражда­не не съм се примирила със смъртта на съпруга си, което ще рече, че душата ми не е надраснала статуса на скър­бящата, привързана към покойния си мъж вдовица. Ако съм приела и преработила загубата, моята душа е щяла да навлезе в ново измерение. Аз обаче съм отнесла в гро­ба тези силни чувства и съм продължила да държа на тях в търсене на ... на какво всъщност? На същия човек? Привидно - да. Но не той е можел да ме излекува, а са­мо изживяването на скръбта; тогава натрапливата кар­мична връзка е щяла да бъде прекъсната.

Благодарение на това, че услужих на онази вдовица в мен със сегашното си тяло, за да пролее сълзите си, „изо­станалата" част от душата ми също успя да се интегрира в настоящето. Така тя „бе актуализирана" и спрялото й развитие - наваксано. Значи липсвал ми е не човекът, а силните емоции, които съм потиснала тогава. Този път аз съвсем целенасочено търсих техния корен и колкото и истински и интензивни да бяха, осъзнах, че са ненавре­менни и следователно не хармонираха с желанията ми в този живот. Като вникнах в кармичните взаимовръзки, можах да остана вярна на себе си. Яснотата на моите це­ли не ми позволи да обслужвам егото на Марчело и да добавя ново съдържание към старите причини. Навярно бях срещнала този мъж само за да възстановя целостта на душата си и да излекувам още един аспект от карма­та си. Макар срещата да бе съпроводена с много големи трудности, аз все пак съм безкрайно благодарна за про­зренията, с които ме дари. Вероятно и на вас ви се е случвало някога нещо подобно и след това сте се питали за ползата от изпитания гняв? Ето защо давам материал за размисъл: всяка връзка по принцип е само огледало на нашия вътрешен свят, на собствената ни душа и - както е отвътре, така е и отвън.

В този смисъл силата на кармичния рапорт се равня­ва на силата на собствената ни душа да се развива и да се издигне над овехтелите си представи и самоограничения. Все едно дали тълкувате явилите ви се образи като карма или като метафори на вашето подсъзнание, вие лич­но сте ги създали по своя воля и по своя воля можете да ги отстраните. Погледнато от такава перспектива, вие вече не сте подвластни на кармата, а се отнасяте съзна­телно към нея и имате шанса и да я избегнете.

Диалог с другия свят - част 4

 ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ

   Коментира Франц Зусмaн, доктор по история:

   По време на изследванията си се натъквах отново и отново на феномена с мeдиумните способности и се научих да разпознавам тяхното многообразие. В днешно време, когато едва ли можем да се откажем от помощните технологии, съществуват дори и мeдиумно талантливи хора, които използват тези помощни технологии за предаване на информация. Така че съществува едно широко разпространено явление на комуникация чрез гласовете на лента.

  Клаус Шрайбер отива една крачка напред и изследва дали е възможно с помощта на техническо оборудване да направи духовните същества не само чуваеми, но и видими. И е успял. След няколко месеца на подготвителна дейност неговото дело се увенчало с успех. На екрана се появил поразително ясен портрет на дъщеря му, починала на 18 години, и с която вече има постоянен контакт чрез магнетофон. След този успешен старт Клаус Шрайбер работи още, като в резултат и други членове на семейството стават видими. Първооткривателят винаги предизвиква скептицизма на своите съвременници. С Шрайбер е същото. Как така? Това, което до сега не е било, внезапно се превръща в реалност? Това нормалния човешки ум не може да разбере. Но за всеки, който е имал работа с проява на мeдиумните способности, това не е толкова необичайно. Изобретателите Никола Тесла и Томас Едисон са търсели технически възможности за връзка с фините светове. Аз гарантирам за този човек и му пожелавам много сила за в бъдеще и търпение в изследователската му работа.

       Гласове върху магнитната лента и видеокадри от Клаус Шрайбер

   Коментира д-р Ернст Сенковски, професор по физика:

   Методите на записи имат едно общо нещо: те са енергия в затворена верига в нестабилно състояние. В това състояние структурата на тази енергия, т.е. честотата и амплитудата може да бъде модифицирана с нисък разход на допълнителна енергия. Явяват ли се гласовете и образите "истински", т.е. това наистина ли е проява на свръхестествени същества? След повече от година на внимателно наблюдение на тези процеси за мен е извън съмнение. Проекция на филмовата лента от съзнанието на Шрайбер се изключва, тъй като доста често използвани думи, ясно чути от Шрайбер, не принадлежат към речника му. Въпреки, че той отличава тези думи акустично, но не разбира тяхното значение. И другите приети, отчетливо чути изказвания не могат да бъдат проекция, защото тяхното значение често за дълго време или изобщо остава неразкрито.

   При запис на видеокадри принципно възниква същия феномен. Клаус Шрайбер получава често много отчетливи портрети на хора, които не са познати за него. Едва след появата на тези портрети в пресата някои хора са били идентифицирани. При магнетофонните и видео записи става въпрос, с известна вероятност, за обхвата на информацията, свързана с "другия свят". Този вид информация в човешката история е идвала при нас чрез много способи. Защо в ерата на технологиите, тя да не може да се предава чрез използване на технически средства? Що се отнася до метода на възникване на изображенията, то водещо е предположението, че става въпрос за проекции от морфогенетичното поле. Това е, както се установи при всички експерименти с гласовете на касета, не само технически проблем. Желанието на човека, неговата искреност, и в никакъв случай не на последно място медиумните му способности са били и са от решаващо значение за контакт "с другия свят." Психическата енергия на един човек, известна също като силата «Od», е очевидно от съществено значение за тези контакти (Od от исландски "чувство ", име на енергия, излъчвана от предмети и хора, сякаш от магнити, дадено от австрийския химик фон Райхенбах 1788 - 1869). Клаус Шрайбер е надарен с дарбата на медиум и се стреми в съответствие с това да спазва високите етични стандарти в начина си на живот. От както той работи с гласовете и видеоизображенията, мeдиумните му способности значително се повишиха и укрепнаха. Доверието му в Бог, неговото съвършено духовно състояние и любовта му към духовните приятели със сигурност са възпрепятствали появата на негативни видения.
   Тази информация може да даде храна за размисъл и да вдъхнови собствени експерименти.

         Аномалните ефекти на Клаус Шрайбер

   Клаус Шрайбер става известен от получените (или разработените) и отчасти публикувани "паранормални" видео изображения. Тези аномални ефекти могат да бъдат ( също и по времето на развитието им) разделени в три групи.

а) Гласове на магнетофонна лента;
б) ТВ / видеоизображения;
в) изображение на платното на екрана
   1. Гласовете на магнетофонна лента. Клаус Шрайбер показва на експерти примери на "паранормални" гласове на лентата, като използва метод, който се използва и от други експериментатори. В устройството влиза: широколентов радиоприемник ("психофoн"), които в зависимост от конфигурацията "поставя" речевата смес; параметричен филтър (за намаляване на някои от звуковите радиочестотни ленти), генератор на правоъгълни импулси, горните колебания на който са промените в ELF обхвата ("генератора на полето" ) и записващо устройство.
   Гласовете показват добре известни характеристики: кратки, сравнително бързо произносими фрази в "психофоничен стил ." Слабите сигнали "в задния план" на записите може да се тълкува поне отчасти като медиумен процес, в който може да се различи доста дълга информация.

   2. ТВ и видеоизображения. Паранормалните магнитни записи на реч отдавна съдържат, според Клаус Шрайбер, повтарящи се съобщения за желанието на "далечните му събеседници" да се появят по телевизията. След безплодни субективни наблюдения на телевизионния екран, настроен на свободен канал, а по-късно използване на видео и позициониране на съоръженията така, че камерата да е насочена към празния стол, Клаус Шрайбер осъществява връзка, следвайки инструкциите, съдържащи се в записите на магнитни ленти в своето работно мазе чрез следната комбинация на апаратурата. Основните елементи от нея са черно-бял телевизор в качеството на монитор, една (доста стара) видеокамера, няколко видеокасетофона и два усилвателя за презаписване. Шрайбер направлявал камерата на разстояние няколко метра малко отстрани и отдолу на екрана и записвал визуалните и звуковите сигнали. В зависимост от наличните средства за осветление (дневна светлина от прозорците, флуоресцентно осветление на тавана, два УВ излъчвателя), техническите качества на системите за обратна връзка и неколкократно променяната от Шрайбер за всеки запис позиция на камерата (направлението на оптичната ос е настроено към телевизора ) се появяват повече или по-малко бързо променящи се, генерирани електрони, отчасти периодично вибриращи модели на екрана заедно с отраженията (Шрайбер ги нарича "огледални образи") на намиращи се в помещението източници на светлина и предмети.

   Клаус Шрайбер предугажда или разпознава ( бързо визуално възприятие, опит и умения, медиумни компоненти ) група от особени форми или мигновено ставащи промени като "заподозрени" в "паранормалното" съдържание. След края на записа с продължителност до три минути, той разглежда този видеозапис на екрана на телевизора (понякога с помощта на устройство за показване на забавен кадър) и се опитва да намери интересни места и да ги фиксира. Ако това са сравнително рядко "изскачащи кадри", то при тяхно задоволително качество процесът на обработка чрез презаписване на оригинала (и ако е възможно, на отделни изображения) на втори филм завършва.

  Според евентуалното разпознаване на индивидите могат да се съставят четири групи.

а) много мъртви роднини на Шрайбер (майка, баща, съпруга, дъщеря, зет ...)
б) някои от най-известните хора в миналото (Кийлинг, Курт Юргенс, Роми Шнайдер, баварския крал Лудвиг II),
в) няколко млади хора, които след смъртта са били или са във вербален контакт със семействата си;
г) няколко неизвестни.

   Сходството на записите на Шрайбер със снимките на някога живяли хора, включително и тези, които той лично не познавал и чиито снимки до преди записите не са му показвали (които първоначално са били класифицирани като "неизвестни") се признава в толкова много случаи, че дори като се вземат предвид неизбежните допустими граници на отклонение, за критичните наблюдатели хипотезата на случайността може да се елиминира. В присъствието на експерти Клаус Шрайбер предприема опит за приемане на образ, по време на който всички присъстващи различили в горния десен ъгъл на екрана в полето за кратко време едно лице.

   3.Силуети на прожекционен екран. С натрупването на опит в получаването на "паранормални" изображения Шрайбер започва разработването на метод за получаване на изображения без използването на видео оборудване . Първата стъпка тук е, че в тъмната стая, един (или два) снопа светлинни лъчи са насочени към една (или две) огледални топки, висящи на тавана на помещението, които бавно се въртят или се люлеят по вертикалната ос (електрическо задвижване, въртене или незначителни промени на позицията на ъгъла на наклон ). Светлината се отразява от тези оглeдала (също влияе върху лицата им), и отчасти пряко, отчасти косвено от разположеното на тавана на стаята алуминиево фолио се наблюдава на вертикално монтирания на няколко метра от топката малък прожекционен екран. Заедно с пряко отразените светли движещи се светлинни петна се образуват по-слаби, с много оттенъци, вариращи от светли до тъмни фигури, които имат прилика с грубо образувани интерференчни фигури . Клаус Шрайбер наблюдавал в първия си такъв опит един оптичен феномен, който той вижда като лицето на дъщеря си Карин. Серия от снимки на този феномен, извършени от инженер Венцел дават един диапозитив, на който при разглеждане на един обикновен проектор и след кратко "привикване" човек може да види това лице. След демонстрацията и обяснение на метода Шрайбер проецира този диапозитив и също го възпроизвежда чрез видео система. Вероятно поради промени в контрастното съотношение на телевизора се появил този човек, който в субективното възприятие е доста по-ясно разпознаваем, отколкото на прожекционния екран.

      ЗАКЛЮЧЕНИЕ

   За да се предотврати неизбежното, крайно досадно "недоразумение", в заключение да цитирам от многократно издаваната книга на Oлхавер "Мъртвите живеят", публикувана за първи път през 1916 г.: "Може да се твърди, че моите тестове не отговарят на научните възгледи. Искам да се съглася с това. Намерението ми не е да уча другите чрез изследванията си, аз просто исках да се убедя сам, и постигнах това. Но мисля, че трябва да кажа, че тези изследвания напълно отговарят на практическите изисквания. " Към това може би аз нямам какво да добавя !



Крал Лудвиг II по време на видеовръзка с Клаус Шрайбер - юни 1986 г.

                Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"  

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 12

Разпределение на властта в отношенията

Астралната пъпна връв винаги води до неравнопоставеност и конкурентно поведение. Една връзка, прия­телство или други отношенията, в които двамата партньори по никакъв начин не се опитват да властват един над друг, се осъществява с участието на сърдечната или гърлената чакра, или пък - на разблокирания слънчев сплит.

Това ще рече, че благодарение на развитието и осъз­наването на личността, стремежът й към доминиране се е трансформирал от неизменна форма на властване над хора и ситуации в положителна форма на себевладеене (владеене на собственото его и подсъзнание).

Господар на себе си е онзи човек, който знае мястото си във вселената и се самонаблюдава и изучава. Но тук се включва и една духовна компонента. Господар на себе си е и онзи човек, който се оставя на Бог или на косми­ческия порядък да го ръководи и съществува скромно сред останалите частички на Цялото. Ето защо той е по-спокоен и не изпитва необходимост да си осигурява пре­вес, като властва над другите. Освен това се чувства ду­ховно закрилян сред вселената и приема кръговрата, съ­стоящ се от възникване и разпадане. Такъв човек общу­ва посредством слънчевия си сплит отговорно, с любов и със съчувствие към всички хора.

Блокираният слънчев сплит се стреми да властва и контролира. Той действа безогледно, воден от чист его­изъм и желанието да се налага. В този контекст е умест­на древната мъдрост, че всеки, който не е господар на себе си, предпочита да стане господар на волята на съсе­да си!

Словесно това се изразява в отстояването на собствената безусловна правота. Страстно се брани единствена­та истина - онази именно, която служи на собственото благо. Гледната точка на другия почти няма значение. Човекът се върти само около себе си.

Така слънчевият сплит се превръща в бариера за енергийния поток по продължение на гръбначния стълб, свързващ една с друга всички чакри. Следователно сек­суалната емоционална жизнена енергия не може да се из­качи до сърдечната и до по-горните чакри, а се събира в центъра на властта. Такъв човек подменя любовта с над­мощието, като това е определящо за начина, по който общува, но прави невъзможно преживяването на по-дъл­боки чувства. Сексуалността се проявява единствено за задоволяване на чисто физиологичните потребности. Тя или дегенерира до средство за доминиране над останали­те или пък всички отношения подсъзнателно се сексуализират. Сексуалността и чувствата се възприемат като две отделни неща, които не могат да бъдат изпитвани ед­новременно и съответно биват държани настрана едно от друго с идеята, че съществуват две партньорства - едно сексуално и едно чисто платоническо. Сексуалното удо­волствие често е неразривно свързано с усещанията за сила/безсилие; затова вълненията на сърцето се обличат в думи. Безкрайните монолози, чийто обект са емоциите, възпрепятстват действителното преживяване на собстве­ната спонтанност.

На този стадий съпринадлежност се постига не благодарение на искрената любов, а на астралната пъпна връв. Всеки от обвързаните е своего рода мост в енергийния кръговрат, тъй като е отражение и на двете - на сексуал­ната вещественост и на емоционалността, и така създава връзка между сакралната и сърдечната си чакра. Едва тогава, посредством другия, те са в състояние изобщо да възприемат собствените си чувства. Това ги изправя пред дилемата на зависимост от партньора, защото ако пъп­ната връв се прекъсне, блокираният слънчев сплит ще послужи отново за бариера и те отново ще са болезнено изолираният сърцето, тоест - от своя чувствен свят. По тази причина всяко „посегателство" върху астралната пъпна връв е обременено със страх от загуба.

Това обяснява защо истинската любов (към ближния) може да бъде резултат единствено от любовта към самия себе си или с други думи - от свободното протичане на енергията от първата и от сакралната чакра към собственото сърце. Само тогава човекът постига вътрешен мир и е искрено отворен към себе си и към ближните си. Превъзнасяната „голяма любов" най-често е пропита от също толкова голям егоизъм. Отначало, в стихията на страстта, това почти никога не се осъзнава; когато обаче бъде инсталирана пъпната връв, партньорите започват по някакъв начин „да се задушават" и в повечето случаи единият прави опит да се дистанцира, което пък другият усеща като непоносимо отдалечаване и отхвърляне.

Така се създава един омагьосан кръг, който непре­станно се разширява, докато накрая се скъса. Вследствие на това астралната връзка често бива разрушена силом и без съзнателното участие на въображението. Отваря се астрална рана, която много скоро се запушва с подходящ заместител. Или пък след раздялата бившите партньори възобновяват пъпната връв, което води до редуването на раздели и събирания в отношенията на някои двойки.

Рана в аурата може да възникне и при хора, които се отделят рязко от семейството си - или поради разрив вследствие на скандал, или в случай на смърт. Тогава те се привързват към „заместник-родители".

За да се установи наличието на астрална пъпна връв, човек би трябвало да си отговори на следните въпроси:

•    Как участниците употребяват властта?

•    Доколко са егоистични?

•    В каква степен са нарцистични? Или по-добре: какво си въобразяват за себе си и за своята голяма любов?

•    Как е разпределена властта във връзката? Опитва ли се единият да властва над другия (или го правят и два­мата), пък било то и само в отделни сфери?

•    Конкурират ли се двамата помежду си? Чувства ли се единият по принцип по-слаб от другия (по-грозен, по-некадърен, по-незначителен и т. н.)?

•    Зачитат ли се личните граници и различия или се усе­щат като причиняващи дисхармония и като лична обида?

•    Какво е отношението на хората към родителите им (към бившите им партньори)? Таят ли непреодолима омраза и/или нежелание да им простят за неща, кои­то са се случили някога?

Позиция от рода на: „Родителите са виновни за всич­ко! Ако те се бяха държали с мен по друг начин, днес щях да съм далеч по-добре" свидетелства за вкопчване в ми­налото. Или пък съществува силно, несъответстващо на реалността идеализиране на хората от доброто старо вре­ме? („Имах най-прекрасното детство и най-милите роди­тели, които винаги правеха за мен и невъзможното. Не съм преживял нищо лошо и никога не съм бил нещастен. Ах, де да бях отново дете!")

И в двата случая и на омраза, и на идеализиране - най-често съществува неразградена връзка в астралната сфера. Личното царство на емоциите също се намира в астралното ниво. Силните, дълготрайни чувства към някого винаги образуват съответната енергийна форма и така ни обвързват с адресата.

Хора, които не са се отделили астрално от родители­те си или от предишните си партньори след физическото прекратяване на отношенията си с тях, продължават да не са сами по себе си, независимо от възрастта си. Те все още не са излезли от обсега на астралната симбиоза и за­това са доста склонни към образуване на нова. Отдалеча­ването в пространството или във времето не променя нищо.

Дори и смъртта на единия обвързан не води до авто­матично освобождаване от пъпната връв. В астрала ча­совниците се движат различно от часовниците във физи­ческата реалност, а разстоянията не съответстват на зем­ните. Съпоставени с представите ни за време и простран­ство, валидни за нашата планетарна биосфера, астрално-то време и астралното пространство са почти вечни.

Въпросът за неразрешените астрални връзки, продъл­жаващи да съществуват и след изчерпването на предишни близки (родствени) отношения е много важен. Те често подкопават всяко ново познанство още в самото му начало. Ако разглеждаме една такава връзка като живо енергийно създание (чието съдържание представлява съвсем определен психически модел или система), ще се убедим, че това създание ще иска да живее и да се въз­произвежда и в по-нататъшния ни живот. То може дори да ни принуди да възстановим някогашната, носила ни страдание структура на отношенията.

Астралната пъпна връв от отдавна приключили отно­шения с родители или с партньор като нищо може да проектира стария модел върху новата любов и да се пре­върне в неин реален убиец. Уникалността на другия човек дори няма шанс да бъде забелязана, тъй като пъп­ната връв управлява случващото се. Тя „преслушва" но­вия партньор/ новата партньорка за използваеми и неиз­ползваеми структури и целенасочено свързва нишките, отговарящи на проекциите от миналото.

Тъй като в останалия от старата енергийна форма фрагмент са запаметени и всички натрупани негативни преживявания, несбъднати желания, рани и т. н., сега, след поредното свързване, те биват подхранени с енергия и съживени. Именно затова още след зараждането на връзката усещаме да изплува вече познат ни проблем, който обаче впоследствие - ако цялата ситуация бъде об­съдена откровено - се оказва несъществуващ. А работата е там, че партньорът Б по погрешка се взема за партньо­ра А (или за лошия/добрия родител). Колкото по-силно човек е привързан към фрагмента, толкова по-голямо ще бъде влиянието на последния върху бъдещата близост.

Ето защо е желателно старата връзка напълно да се прекрати, преди да е положено началото на следващата. Понякога астралните фрагменти (отцепени, изтласкани в подсъзнанието чувства) биват разградени в рамките на новата връзка, ако имаме шанса да се натъкнем на парт­ньор, упорито съпротивляващ се на опитите ни за астрал­но скачване, така че да нямаме друг изход, освен да про­меним вижданията си и да се решим на равнопоставени отношения. Тогава остатъците от астралната пъпна връв изсъхват и излиняват, докато изчезнат напълно.

Истински изчистената от астрални фрагменти няко­гашна емоционална връзка се познава по това, че не е подвластна на силни емоции, които я забулват като обла­ци. Това не означава, че преставаш да обичаш съответ­ния човек или че ставаш безразличен. А означава само, че сега любовта идва направо от сърцето - извора и на всички останали чувства, които се проявяват спокойно и се подхранват от взаимно приемане и уважение. Ако то­зи процес приключи успешно, омразата или желанието за мъст отпадат и правят място на прошката, взаимното зачитане и респективно - спазването на границите на другия.

И тъй, много важно е какво говори човек за минали­те си отношения, като тяхното статукво в настоящето е без значение. Погрешно е да се смята, че ако мъжът спо­менава с неприязън бившата си съпруга и ругае често по неин адрес, тя не представлява опасност за сегашния му съюз. Разбира се, може да няма сила, която е в състояние да го върне при нея. Но може пък и все още да е зависим и да е движен от емоции като омраза и гняв.

Обърнете внимание: неговите емоции! Той е този, който трябва да ги преработи в себе си и да постигне освобождение, дори някогашната му партньорка от своя страна да не иска да му го позволи. Една астрална връзка не функционира без резонанс.

Когато единият от двамата е бил последователен и е приел раздялата, като се е освободил, а другият не е, те едва ли ще съумеят да се държат непринудено, срещнат ли се случайно. Сякаш енергийната форма на пъпната връв още плава в пространството, затова всеки от тях на­вярно ще каже, че е по-добре да не се виждат, инак тя ка­то нищо ще се активира отново. Както ще стане дума по-късно, ако само единият полага усилия, постигането на дистанция и пълното отпадане на пъпната връв ще отнеме повече време.

Не трансформираме ли старата връзка, бившият ни партньор може дори и без да желае или осъзнава да се превърне в своего рода призрак и да продължи да ни съ­пътства. Този призрак или по-точно енергийната форма на старата пъпна връв се усеща впрочем доста отчетли­во. Напълно човешко е новата ни любима/новият ни лю­бим да влязат в нашия тон и да ругаят заедно с нас бив­шата или бившия, смятайки, че така постигат някакво разграничаване. Обаче става тъкмо обратното! Чувства­та се обострят и енергийната форма бива снабдена с емо­ционална храна.

Понеже пъпната връв още си съществува, на астрално ниво се образува емоционален триъгълник. Най-често новите партньори се опитват да олицетворят положител­ната част на проекцията (доброто и красивото), а нега­тивната част се отпраща към предишните.

Те пък олицетворяват противника и същевременно са база за сравнение („С теб сега всичко ще бъде различно и много по-добро"). Такъв е механизмът, гарантиращ повторението на астралния рапорт, а с това - и оцелява­нето на астралната пъпна връв. Интересното е, че омразата и идеализирането се намират в тясна взаимовръзка. Те са амбивалентни противоречия, числящи се към един и същ тематичен кръг. Ако рапортът е изпълнен с омра­за към вече преживяното, положителната енергия (оно­ва, което някога сигурно е било добро, инак е нямало да има любовни отношения) се изтегля от пъпната връв и се проектира върху настоящето. Проекцията на негатив­ното остава при бившия партньор. Значи астралната пъпна връв се разделя на две части: една добра и една ло­ша, белязана от някогашната близост с майката, бащата, любимите.

Добрата (новата любов) бива идеализирана, на нея й се позволява да бъде само добра и отговаряща единстве­но на положителните желания на партньора. Обикновено проекцията на всичко положително винаги се призе­мява при новия човек, понеже нали за в бъдеще нещата трябва да изглеждат различно. Лошата (старата любов) се превръща в омразен враг и за известно време бива на­товарена с всичко негативно, но тежко и горко на добра­та, когато вече не ще бъде в състояние да играе ролята си и престане да е обект на идеализиране. Тогава лоша­та току-виж се появила отново!

Не че тя ще се възроди, но проектираните върху нея съдържания, тоест - онези проблематични енергийни части на пъпна връв, които сме смятали за отдавна из­чезнали, изникват досущ изпратени ни покорни духове.

Случаят е аналогичен и когато призракът е идеализи­раната стара любов. Ето че позитивното се проектира единствено върху нея и човек остава с тъжното убежде­ние, че никой не е на висотата на изгубения идеал.

Жалко, защото така той сам се лишава от перспекти­вата да изживее нещо ново и не преработва проектирано­то от него самия. То ще продължи да бъде препятствие, с което омагьосаният кръг ще се затвори, затвърждавайки усещането, че друга освен тази специалната връзка е наистина невъзможна.

Аз споделям може би трудно смилаемото за някои мнение, че нашето холистично съзнание постоянно твори енергийни форми на всички нива, като по такъв начин трайно се възпроизвежда. Това според мен е безсмъртие­то, тъй като този процес не завършва със смъртта. Про­странството, обозначавано от нас най-общо като физичес­ка реалност, е само една от неизброимите сфери, към ко­ито принадлежи нашият висш Аз. Жизнените и еволюци­онните процеси на тази планета са само частичка от съв­купния космически организъм. Но човешкото ни съзна­ние отразява прецизно космическата холограма. В също­то това време ни дава възможност да депонираме в астралното пространство например (а и в душата си) важни енергийни съставки от висшия си Аз. Тези „квартиранти" са енергийни форми с различна интензивност, способни да водят повече или по-малко същностен собствен живот. Следователно, когато са заредени със силни емоции, те наистина трябва да се разглеждат като живи същества, с които може да се взаимодейства, в смисъл - да се комуни­кира, и които в екстремни случаи се автономизират.

Астралната пъпна връв обикновено влияе на човека силно и против волята му, макар той самият да я е създал. Тъй като целта й е да властва над другите, то тя ще се опита да властва и над него. Тогава човекът се оказва потърпевш от собствената си склонност да се разпореж­да и манипулира.

Ревността и недоверието също са проблеми на астралната пъпна връв. Един стопроцентов властнически тип рядко би се задоволил с малкото пръстче или с ръката, която му се подава. Той ще посегне към другия със сила (също и психо-енергийно), стремейки се да го погълне без остатък. Уви, трябва да кажа, че изпитващият подоб­ни чувства изобщо не е способен на чиста човешка любов. Неговото разбиране за нея винаги ще предполага вкопчване, претенции и собственическо отношение към партньора. Обсебването и манията за доминиране не е любов, но често бива вземана за такава.

Този тип хора, които бих нарекла екстремисти, се ин­тересуват на първо място от себе си, а не от взаимността във връзката си. Колкото по-трагични са причините за конкретния поведенчески модел, толкова по-настойчиво бих ви уговаряла да не си правите терапевтични експери­менти. Срещала съм предимно жени, които мислеха, че с любвеобилно отношение (много често и саможертвено) могат да променят човек с подобни характеристики. Най-лошото е, че той изобщо не е в състояние да усети любовта ви, понеже, както вече описах по-горе, е изоли­ран от сърдечната чакра и искрените си чувства и обърква властването и зависимостта с любов. Обаче който бива привлечен от него, по принцип има заложен в себе си същия модел! Подобното привлича подобно и така ця­лото укрепва, още повече.   

Една връзка не може да замести на страдащия нито терапията, нито самопознанието, но може да се отрази положително на работата му над себе си. Във всеки слу­чай е изключително важно да очертаете границите си спрямо онзи, който ви ревнува и иска да ви обсеби, но без да го предавате като човек и изоставяте или пък да се отвръщате от него след някоя кавга. Просто не му позволявайте да ви въвлича в присъщите му крайни състояния и двамата ще спечелите много. Сигурна съм, че описаните в настоящата книга методи за енергийно освобождаване ще ви послужат.

С времето ревнивецът може би ще се научи да общу­ва и чувства със сърцето си. Първата крачка за измъква­не от неувереността, която лежи в основата на ревност­та, минава през истинското приемане на самия себе си. Ако се обичате, поривът да доминирате и притежавате в бъдеще няма да ви пришпорва.

Не забравяйте обаче, че този процес може да трае го­дини, ако не и цял живот. Кой знае колко столетия душа­та е възпроизвеждала все същия модел? Така че той не може да бъде отхвърлен от днес за утре и ако вашият спътник се преобразява, вие също ще растете и ще се развивате, понеже всяка промяна у единия или другия повдига отношенията ви на ново ниво, което тепърва ще трябва да се затвърждава. Няма никакво съмнение, че за всичко това е необходимо голямо търпение.

Сред властолюбивите и обсебващи хора има такива, които осигуряват с пъпна връв всичките си приятелства и връзки. Зад нея стоят панически страх от загуба и стремеж към контролиране и потискане на другите. Минало­то на тези хора е изпълнено с емоционални загуби, довели ги още в ранното им детство до извода, че животът няма да им предложи нищо кой знае колко приятно. И сега те се противят на естествения процес на зараждане и разпад (не само в любовта), като трескаво се вкопчват във всичко по пътя си и искат да го задържат. Човеците, пък и въобще живите същества, се задушават под товара на подобни претенции, ето защо болезнените раздели се повтарят една след друга - любимите се оттеглят, преди да бъдат обсебени, или пък отношенията претърпяват срив поради липсата на каквато и да било дистанция. Мо­делът може да е заседнал толкова надълбоко, че радост­та да е винаги съпроводена с болка, а приятелството - със страх от загуба, и всеки слънчев ден да се посреща с ми­сълта, че утре най-вероятно пак ще вали.

Тези хора са като сомнамбули и създават енергийни връзки някак си машинално, тъй като им се струва, че пъпната връв им дава (макар и измамна) власт над дру­гия. Те не се стремят непременно да го потискат, а като прилепват към него несъзнателно, се застраховат от евентуална загуба. Едно е сигурно - че са изолирани от сърцето си, не вярват в любовта, не вярват, че са достойни да бъдат обичани.

По принцип това е съпротива срещу ритъма на живо­та, включващ раждането и отмирането на всичко сътво­рено. Тя не може да бъде преодоляна без обръщане към духовното и без помиряване с Божественото. Обикнове­но в такива души дреме огромен гняв срещу Бог и света, понеже дълбоко в себе си са убедени, че Бог или някой друг им е виновен за претърпените загуби.

Склонността им да дават воля на гнева си също може да премине в рапорт, ако стигат до сблъсък и крамоли с астрално привързаните към тях. Вредата за връзката е голяма, но в повечето случаи настъпват и нови кармични усложнения. Инстинктивното отдръпване и дистанци­ране на обкръжението се изживява болезнено. Хората, чиято душа съдържа модела „Винаги трябва да си добър", като правило също имат афинитет да се свързват астрално. Те страдат под давлението на собствения си порив към върхови постижения и перфекционизъм и за да го компенсират, оказват давление върху другите. Това е отдушник за високите им изисквания, които обаче не отпадат по този начин.

Зад споменатите модели често се крие нежелание за конфронтация и страх от конфликти, които се възприе­мат като причина за разрив. Хората от този тип вярват, че ако са добри, тоест - ако отговарят на очакванията на средата си, ще отпаднат всички поводи за конфликти и те ще заживеят в безкрайна хармония и любов с ближни­те си (романтичната представа на астралния близнак).

Нищо не ги плаши толкова, колкото възможността да отстояват собствените си позиции, когато останалите са на различно мнение. След като известно време изкарат криво-ляво така, идва моментът да осъзнаят, че угаждай­ки винаги само на другите, се отдалечават от себе си и от собствените си потребности. Липсата на самочувствие и увереност ги подвеждат да се свързват с хора, които тайно им се възхищават и ги идеализират.

В този случай отново прозира стремеж да се властва - да се властва над чуждите желания, понеже ако те съвпа­дат с представите на страдащия, ще се възцари най-пре­красна хармония. Ето как астралната пъпна връв при­крива бягството от истинската конфронтация в междучовешките отношения и се превръща в инструмент за целе­насочено манипулиране.

В един по-краен вариант различността на другия бива игнорирана във всекидневието, а той - подложен на не­прекъсната обработка, докато спре да показва от какво се нуждае. Така неговите потребности вече не са фактор, смущаващ илюзията за хармония (с което обаче и другият без да иска вътрешно се е съгласил). Никой не би предположил, че тази на пръв поглед толкова спокойна и хармо­нична връзка е твърдина на интензивно упражняване на власт. Манипулаторът е усвоил умението да играе със скрити карти и то - в зависимост от характера и степента на притворството - може да стигне до груба лъжливост, ако той, което също не е изключено, все пак вече не се е примирил, че няма да получи мечтаното партньорство.

Хората, които не_се_чувстват обичани или смятат, че постоянно трябва да извършват нещо особено, за да бъдат обичани, също са податливи на астрална симбиоза. Те са винаги   склонни да правят повече от очакваното добро и отдават голямо значение на това да са необходи на другите, като направо разцъфтяват, когато срещ­нат „нещастни и слаби". В тяхно лице се натъкваме на синдрома на спасителя и помощника или пък на героя в ролята на супермен/супергърл. Всички те биха били „безработни", ако никой не се нуждаеше от услугите им.

Така беше и с Марчело, който със своите уж лечител­ски психически способности безразборно „благославя­ше" минаващите край него, без да са го молили. Сигурно ще си помислите, че е правел само добро. Но откъде е можел да знае дали, да речем, онази красива жена до све­тофара тъкмо в този момент изпитва потребност от не­говия енергиен подарък (който не беше нищо друго ос­вен проекция на желанието на самия Марчело да получи от другите благословено внимание!)

Преди да предават космическа енергия, сериозните лечители най-често питат наред с пациента и редица дру­ги инстанции - духовните му водачи, висшия Аз, висши­те същества и т. н., за да установят правилно и в съответ­ствие с Божествения порядък ли ще постъпят. Само он­зи, който добре познава този порядък, има правото да за­почне. Но не би ли следвало това да е самият Бог?

В една обичайна връзка или приятелство много рядко се случва единият от двата полюса изведнъж да се извиси до Бог. Могат обаче да се появят родителски структури, при което доминиращият винаги е наясно какво е добро за другия, от рода на: „Облечи си жилетка, студено ти е." То­зи начин на изразяване, подсказващ наличието на рапорт, дава ефект и ни оставя с впечатлението, че единият човек е вътре в другия. Той произтича от преноса, осъществяван чрез астралната пъпна връв, а ние вече знаем, че наисти­на става дума за смесване на Аз и Ти, тъй като по нея се предават от душа на душа най-съкровени неща и чувства. Посочените примери не обозначават установени чо­вешки типове, а начини на поведение, характерни за един повече, за друг - по-малко. Общият знаменател обаче е маниакалното вкопчване в другия.