Мистиката във феномена Хитлер - част 3

Теорията на космическия лед довежда до буквалното осъществяване на тази идея на практика - "огънят" се оказва вътре в "леда". Уфологичната литература е пълна с доклади за летящи чинии, където обясняват произхода им било с фините светове, било с пристигането на пришълците. Но поне можем да предположим, че някои от неидентифицираните летящи обекти (НЛО) имат чисто земен характер, явявайки се изкуствени продукти на човеци, а в същото време са произведени отдавна.
Твърди се, че още през 1944 г. в Германия била създадена първата летяща чиния, проектирана от Техническата академия на Луфтвафе. Други подобни летателни апарати с необичайни форми и дизайни са били в различни етапи на готовност. Съгласни ли сте с тези твърдения? Третият райх е считан от мнозина за един от пионерите в космическите изследвания. Там работели Херман Оберт и Вернер фон Браун. Oберт теоретично изчислил през 1923 г. ракета за полет в космоса, а неговият верен ученик фон Браун, работещ в нацистки ракетен център върху балистична ракета, провел експерименти за пускане на ракети в космоса.
През 1998 г. в Звездното градче дошъл американският уфолог В. Терзинский. Той говорил пред руските космонавти в лекция за уфологията и показва редки филми и фотографии, свързани с Третия райх. Американците, които през 1945 г. намират архиви, проекти и продукти от ракетния център на нацистите са били удивени колко далеч са стигнали нацистките учени при разработването на напреднали ракетни технологии. Фау-2 е балистична ракета, която може да достави ядрена бойна глава от Европа до САЩ. Намерен е и проект на двукомпонентна крилата ракета A9 / A10, в която е предвидена кабина за космонавт.
Известният командос от Третия райх Ото Скорцени набрал отряд от 500 космонавти. В един от вариантите на проекта Фау-2 трябвало да управлява космонавт-камикадзе (в същото време има и опция за негово спасение чрез катапултиране при приближаване към целта). Тази ракета била насочена към Ню Йорк. Нацистките технологии в областта на космическите изследвания са били възприети и продължени не само в Съединените щати в рамките на програмата "Аполо", за които с разработката на ракета-носител е ангажиран Вернер фон Браун, но и на тайните бази, чиято принадлежност е била неизвестна, а точно там са се създавали нов тип летателни апарати.
През април 1945 г. майор Робърт Стейвър, офицер от разузнаването на САЩ, инспектирал подземния ракетен завод за производство на Фау-2. Появилото се пред очите на опитния разузнавач го зашеметява и изумява. "Беше като пещера от чудесата на Аладин" - не може да се удържи американеца от думите на възхищение пред нацистката технология. Затова е напълно възможно немските конструктори да са продължили и след падането на Третия райх да разработват и тестват нова техника.
Не ги ли е видял точно тях американският бизнесмен Кенет Арнолд, който прелита над Скалистите планини, щата Вашингтон, през 1947 г.?
След това в световен мащаб започва "чиниен" бум. Всички тези факти са се превърнали в нещо като класика за уфологията. Но тъй като по-голямата част от материалите са с военен характер и естествено са засекретени, то е трудно да се говори за пълна достоверност. Що се отнася до източниците на научни идеи, положението е фантастично.
В Третия райх се практикували и нетрадиционни методи за придобиване на знания - под въздействието на халюциногенни наркотици, в транс или контакт с Висши неизвестни, или както ги наричали "Външни умове".
Използвали се и намерени старинни окултни ключове (формули, заклинания и т.н.), които позволили да се установи контакт с "Чужденците". За "сеанси с боговете" се привличали най-опитните медиуми и контактори (Мария Оте и др.). За чистотата на резултатите експериментите били извършвани независимо в две различни общества.
По два независими канала е получена почти идентична информация от техногенен характер. По-специално, чертежите и описанията на "летящи дискове" с характеристики, значително надминаващи авиационната техника от онова време.
Основната цел на бившите германски специалисти, които са отишли в нелегалност и са снабдени със златото на Райха била възпроизвеждането на "черния интернационал" с помощта на най-новата супермодерна военна техника. Само по този начин те виждали бъдещ реванш за поражението на Третия райх.

Край

Автори: Фуад Фейзулаев - доктор на историческите науки, професор;
Вагиф Алекперов - кандидат на физическите науки

Мистиката във феномена Хитлер - част 2

Да, това е борба не само за оцеляването на всяка от нациите, но и антагонизъм на темпераменти. Холеричният темперамент на фюрера е бил изправен пред флегматизма на лидера на СССР. В мистичен план е имало смъртоносна, безкомпромисна битка между "огъня" и "леда". Всъщност теорията за борбата между леда и огъня в универсален мащаб била издигната от немския учен Ханс Хорбигер, като по този начин той косвено предсказва бъдещата конфронтация между Сталин и Хитлер. Той смятал, че на всички нива на съществуване, включително и космическите сили, се противопоставят тези две крайности: огнената стихия и противостоящата й хладна стихия.
Хитлер е много подходящ за ролята на пламъка и огъня и той започнал да се смята, че именно в това се състои неговата космическа и мистична  мисия. На теорията на Хорбигер отговарял добре темперамента на фюрера. Чрез вътрешна еволюция израства твърдия и безпрецедентно циничен Хитлер. Една от причините за това прераждане е мистичната вяра в неговата специална съдба за преустройство на света. Войната със Сталин, олицетворяващ студената северна цивилизация, била логическа кулминация на стройната теория на Хорбигер.
Хитлер избира свастиката като огнен символ на делото, на което той вече е посветил живота си. В решаващ и повратен момент на войната с Русия му "отговаря" леда - четиридесет градусови студове до Москва, и това било истински мистичен катаклизъм. Асиметрията на противоположностите се потвърждава и от датите. Хитлер напада Съветския съюз през нощта на 21.6. Обратното движение стартира от датата 6.12 - битката при Москва. Вижте тези цифри - те са огледално противоположни. Освен това, те могат да бъдат получени, като се умножи броя на цифрите на прочутото число на "звяра" 6х6х6 = 216 (интересно е, че според църквата истинският рожден ден на Сталин се пада на 6.12).
Космическите сили са явно на страната на флегматика Сталин. Хитлер е бил толкова сигурен в магическата си власт да влияе върху световните събития, че се отнесъл към зимната кампания в Русия с лекомислие, което би било неразбираемо, ако не бяхме разгледали мистичната страна на въпроса. Той вярвал, че неговото "Колело на огъня" ще стопи вечния студ на Русия и нейното завоюване ще бъде лесно и бързо дело. Космическите сили на "леда" дошли на помощ на Русия и лавината от "кафявия огън" бе спряна. Въпреки факта, че на свастиката обикновено се приписват зловещи прояви на човешката природа, нейният произход се корени в културните и религиозни традиции на много страни. Оставяйки настрана емоциите, нека да поговорим за нейната история.
Свастиката е древен арийски символ, почитан във всички земи, където са живели индоевропейци - Индия, Иран, Централна Азия, Римската империя. Свастиката е привнесена в Тибет и е била използвана в древната будистка религия бон по. Според древните вярвания, този кръст с извити ръбове символизира слънцето или търкалящо се огнено колело. Хитлер решава да придвижи това огнено колело, според неговия мистичен смисъл, по заледените територии на Русия. Някои учени предполагат, че целта му е да отиде в Индия и да се свърже с местните огнепоклонници, почитащи този древен символ.
Пентаграмът - петолъчната звезда на Съветския съюз, е древен мистичен питагоров символ и нацистка свастика. Няма ли прилики тук с теорията за "леда" и "огъня"? Аналогията не е трудно да се намери. Космическият студ на звездите - звездата на Сталин - се противопоставя на бушуващата силата на огъня - свастиката на Хитлер. Лидерите на съветската държава най-вероятно не са знаели за древното значение на Пентаграма, но мистично, както се оказа, той изиграл именно тази роля. Макар и неведомо, безсъзнателно използвана от идеолозите на Съветска Русия. Но точно такава е тя в действителност. И това е изненадващо: знакът предпазва Русия от огнената стихия още един път.
През лятото на 1942 г., когато Хитлер решава да атакува със своите огнени армади на юг - в посока към Сталинград и Кавказ. Къде там може да има студове - основна пречка за елемента огън на свастиката? Но мистицизмът триумфира и там: в степите на Сталинград се разиграва не само най-голямата битка на армиите, но и борбата между "лед" и "огън". Тук, далеч на юг от "замразената" Москва, през зимата на 1942-43 г. ударил такъв студ, че за войниците от Вермахта нямало спасение нито с топли ботуши, шалове, партенки, дамски шалове, различни дрипи. Висшите сили очевидно не са били на страната на германското огнено колело. Това бил и мистичния край на огнения план на Хитлер. И още веднъж за символиката - възможно е да уловите и закономерности в числата: кръста има 4 края, а звездата - 5. Войната завършва през 45-та година. Ледът примамил Хитлер и в буквален смисъл.
Известно е, че през 1938 г. нацистите изведнъж проявили интерес към Антарктида и в периода 1938-1939 г. те организират две експедиции. Отначало самолетите на Третия райх правят подробни снимки на неизследваната територия, а след това пуснали там няколко хиляди метални знамена с пречупен кръст. Цялата изследвана територия била наречена Нова Швабия и се считала за част от Райха. Какви планове е имал Хитлер? Поне за плановете му за Антарктида никой не разбира до самия край. За да се оформи логична хипотеза е необходимо да си спомним за значителния дял на мистичното в живота на Хитлер.
Тибет го привличал с идеята за безсмъртието. В края на краищата, както е известно, в пещерите на Тибет и до сега седят в състояние на анабиоза хиляди хора на възраст, която е фантастична - 700 и повече години. Тази невероятна истина бе потвърдена от скорошната експедиция на проф. Ернст Mулдашев.
Не надявайки се да влезе в пещерата и да удължи живота си по окултен начин, Хитлер решава да го направи чрез науката - да се замрази с цел последващо оживяване. За мнозина това може да изглежда твърде невероятно. Но погледнете фактите. На Земята сега живеят около 70 души, чиито ембриони се съхраняват в течен азот - при температура от около 200 градуса под нулата. На медицината е известен случай, когато едно момиче излиза от къщата и замръзва до вратата, а когато се събудили родителите, телесната й температура е минус пет градуса. Независимо от това успяват да я съживят.
Дали с цел да съживи себе си и съпругата си, Хитлер е заповядвал да извършват ужасяващи експерименти, в които затворници от лагерите са изложени на ниски температури, последвани от затопляне? Имайки данните на германските учени за такава възможност, фюрерът е подготвял специални камери за себе си и близките си сътрудници, възнамерявайки да запази генофонда на Райха. Поради това е естествено, че операцията е била дълбоко засекретена. Но войната не се развила в полза на Германия и германците не са имали време за цялостно изпълнение на плановете за създаването на бази.
През май 1945 г., предварително подготвил двойници на себе си и съпругата си, Хитлер и Ева Браун имитират самоубийство, после избягали на подводница в база в Антарктида, където са били поставени в специална камера и след това камерата бива заредена в леда. Самият фюрер имал няколко двойника. Най-удачният, почти напълно съвпадащ с външния вид на фюрера е Густав Велер. На Ева двойнички не са нужни, тъй като до пролетта на 1945 г. тя почти непрекъснато живее в планините на Бавария и рядко се появява на публични места. Според една от версиите, в края на войната, в една от многото болници в Берлин успели да намерят жена, изненадващо подобна на Ева Браун. Тя била преоблечена в рокля на Ева, и есесовецът натрошил в устата на жертвата ампула с отрова.
След минута безжалостно застреляли Велер, облечен във форма на Хитлер, и оставили труповете в стаята. Много години по-късно е  публикувана много интересна информация, че останките не принадлежат на Ева Браун, а на съвсем друга жена. Като експерт тук се изказва професор Рейдар Согинаес, декан на катедрата по анатомия и биология на устната кухина към Денталната академия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Той публикувал много интересни данни. Още през 1981 г. той авторитетно заяви, че "идентифицираните" от съветската СМЕРШ останки не принадлежат на Ева Браун, а на съвсем друга жена! Самият професор участва в идентифицирането и е знаел какво говори - останал е почти непокътнат и неизгорен принадлежащия на Ева зъбен мост със зъбни протези, изработени от бяла пластмаса. Има доказателства, че той е специално подхвърлен от германците - като направен за Ева Браун. Професорът твърди, че протезата никога не е стояла в устата на Ева. Как би могла да оцелее - тя е направена от пластмасови зъби! - ако труповете са били изгорени? Асистент-стоматологът, който е трябвало да напасне протезата по мерките, разкрива по време на разпит, че работата дори не е стигнала до първоначално монтиране. Така че, когато тялото започва да изгаря, протезата е все още при германските стоматолози.
Черепът на "Ева" е толкова силно повреден, че са запазени буквално само фрагменти от кости, а всичко останало огъня и травмите обезобразили до неузнаваемост. Но откъде са се взели ужасяващите черепни травми при Браун? Навярно на есесовците, изпълняващи една от последните супер секретни задачи на Мартин Борман, специално им заръчали да приведат тялото до пълна неузнаваемост, така че по-късно никакво изследване да не може да даде абсолютно точен отговор. И костотрошачите се потрудили доста. От друга страна, тогава всички били нетърпеливи да се сложи край на тази тема и да докладват на висшето ръководство: Хитлер и Ева Браун са мъртви! Все пак тайната на Третия райх ние много вероятно сме разкрили. Хитлер и Ева Браун са в очакване на своето възкресение.


Автори: Фуад Фейзулаев - доктор на историческите науки, професор;
Вагиф Алекперов - кандидат на физическите науки

Мистиката във феномена Хитлер - част 1

Нашето търсене ни убеди, че историята е нещо повече, отколкото обикновено се счита. Личността на Хитлер е необичайна и загадъчна. Понякога си мислим, че знаем за него твърде много, опитвайки се да обясним неговите мистични възможности. Но най-вече разбираме, че нашите знания са явно недостатъчни. Някои му се покланят и искрено го смятат за Месията, а други - за въплъщение на дявола и олицетворение на злото на земята.
Мистиката на фюрера е обвита в тъмнина и мистерия. Той беше най-митичния герой, чието идване на власт е толкова неизбежно, колкото и неговия крах. Коментирайки темата за мистицизма в явлението Хитлер, ние не се стремим да го осъдим или оправдаем. Просто зад тези исторически събития има универсален принцип, даващ възможност за обобщения и изводи, а това е много важно за историята.
Римският легионер Гай Kaсий намушкал с копие от състрадание, когато Исус е бил на Кръста. Това копие за в бъдеще бива наречено Копието на Лонгин (Копието на Съдбата), според легендите притежава чудотворна сила. В бъдеще всеки, който го е притежавал - постига всичко, което иска! Това копие е било притежавано от Константин Велики, Карл Мартел, Хенри Фаулър, Oтон Велики, Хоенщауфените и Хабсбургите.
Хитлер е седмия му притежател. Нацистите по време на Втората световна война сериозно се занимавали с търсенето на предмети, надарени с магическа окултна сила, главният от които е Светия Граал, който дава на собственика безсмъртие.
Тази страна от биографията на фюрера остава слабо изучена. Представяме оригинална гледна точка към загадката на историята. Пристрастяването на много сериозни хора да търсят и събират магически атрибути - шамански барабани, звънчета и т.н. - за мнозина изглежда интересно занимание. Ние изучаваме и изследваме незнайни страници от историята, и вероятно също събираме по нещо.
Напоследък все по-гръмко звучат изказвания, че при формирането на идеологията на Третия райх огромна роля изиграла мистиката, а по-специално идеята за произхода на арийската раса от древните могъщи атланти и техните потомци.
Тайнственият Тибет, митичната родина на легендарната Шамбала, привличал фюрера с древните мистерии. Даже има мнения, че истинската причина за атаката срещу Русия е да се открие пътя към Тибет. Ние като изследователи имаме своя гледна точка по този въпрос. Да започнем от по-далеч.
Хитлер преди идването си на власт често е общувал с един тибетски лама, който е живял в Берлин и на три пъти успешно е прогнозирал резултатите от изборите за Райхстага. Той винаги носел зелени ръкавици, а посветените го наричали държател от ключовете за мистериозното царство Агарта, което е свързано с мощната духовна организация "Обществото Туле".
Неин член е бил и Хитлер. Основателите й твърдят, че преди 30-40 века, в района на пустинята Гоби е процъфтявала голяма цивилизация. По време на глобална катастрофа не са загинали всички. Останалите отишли в хималайските пещери и се разделят на две части. Едните нарекли своя център Агарта, отдали се на съзерцание и не се намесвали в земните дела.
Според легендата, жителите на Aгарта все още живеят в пещерите. Другите основават страната Шамбала (център на мощта и насилието, управляващи света), която е хранилище на непознати сили, достъпни само за посветените. Твърди се, че част от гобийците са мигрирали към Северна Европа и Кавказ и са предците на арийската раса. Ето защо, само арийската раса може да се съюзи с Aгарта и Шамбала и да овладее тайните на управлението на фината енергия, което дава възможност да се научат например с поглед да преобръщат многотонни камъни.
От всички тези идеи Хитлер формулирал теорията на "магичния социализъм", според която хората на всеки 700 години достигат до ново ниво на развитие. Предвестник на трансформацията на расите е появата на гигантски маг. За истинска раса, призвана да поведе следващия цикъл, Хитлер счита арийците. Другите хора според фюрера са само повърхностно близки до човека, но са по-далеч от арийците дори повече от животните. Ето защо, унищожаването на евреи, цигани и така нататък той не счита за престъпление срещу човечеството.
По заповед на Хитлер е създаден специален институт "Аненербе", който организира експедиция в Тибет в търсене на легендарните страни. На съвременния език на науката, Хитлер е търсил източниците на биоенергия. Ето каква е работата.
След освобождението от Кир Велики (властелин на първата в света империя - Ахемениди, издигнала се чрез учението на Заратустра) на еврейския народ от Вавилонско робство през VI век - еврейският народ възприема голяма част от зороастризма.
Както по отношение на основните положения, включени в Тората, така и в плана на взаимстването на практически знания - магия. В действителност, "тевтонската" магия и магията на Кабала са двете насоки, излизащи от магическата практика на зороастризма.
Едното - внесено от скандинавците и готите учение за структурата на Вселената. Другото - чрез праотеца на еврейския народ Авраам в Книгата "Зохар" (1300 г). Вземайки от ученията на Заратустра идеята за необходимостта от запазване на семейството и паметта на предците, Адолф Хитлер по своему я "развива", изкривявайки я до неузнаваемост: В ученията на Заратустра се съдържа не само описание на картината на Вселената, йерархията на силите на доброто и злото, но и практически технологии: как да се противопоставиш на злото, как да използваш всички възможности на тялото и душата - непрекъснато развивайки я. В крайна сметка, човек, който е осъзнал своето предназначение в тази борба, би било логично, повлиян от учението на Заратустра заедно със силите на доброто да се противопоставя на злото - да се присъедини към тази борба. Но, за съжаление, това не се случва. Механизмите на въздействие, дарени свише, са били използвани за постигане на политически и идеологически цели.
Теоретичните основи на нацистката идеология са черпени и от писанията на Елена Блаватска, особено от нейната "Тайна Доктрина". Дъщеря на порусначен немски военен, в младостта си е пътувала много, посетила Тибет, където проумяла мъдростта на ламите, и като се върнала, казва, че има дарбата за ясновидство и е в състояние да установи контакт с невидими адепти на "висшите сили", които й разкрили "първоначални познания". Нацистите, в частност, възприели тезата за необходимостта да се съживи духа на древните германци, "арийците", които спят в пещерите на Тибет и Хималаите в златни обвивки, да ги събудят и да превърнат германците в богочовеци.
Още един от идеолозите на фашизма е емигранта от Русия - Алфред Розенберг. Интересно е, че когато съветските войски влезли в Берлин, намират по улиците хиляди трупове на тибетски лами, облечени в германски униформи, които са се самоубили, за да се спаси райха. Това още веднъж подчертава окултните корени в историята на Втората световна война и международния характер на фашизма.
Между другото, някои от фрагментите са популярно описани в телевизионния сериал на Спилбърг за Индиана Джоунс и имат тясна връзка с мистериозните приключения на Хитлер в Тибет, при които струи поток енергия, подмладяваща и даваща безсмъртие. За някои тайни, дошли му от Провидението Хитлер умишлено премълчава пред мистиците - те били лично за него. Ето едно от неговите изказвания: "На определени места на Изток има скрит град, над който царува "Властелинът на света", известен още като "Крал на терора". Подписалите пакта с него ще променят за хиляди години живота на Земята и ще придадат смисъл на сегашното безцелно наследство на човечеството".
Предлагаме малко да се отклоним и да поговорим за един много интересен астролог - Сергей Вронски, който прогнозира съдбата на Ева Браун и е работил в централата на Хитлер. Прогнозите на този човек са шокиращи и  се сбъдват. Към него след войната се обръщали Мери Пикфорд, Мерилин Монро, Голда Меир, Александър Алехин, Жорж Помпиду, Мао Цзе Дун.
Сергей Вронски бил личен астролог на Рудолф Хес, лекувал Хитлер и ... работил за Сталин. Баща му бил генерал в царската армия, началник на отдела за шифроване към Генералния щаб, владеел 42 езика. През 1933 г. Сергей Вронски става студент в медицинския факултет в университета в Берлин. Заради необичайните му способности е прехвърлен в Биорадиологическия институт. Тук обучават специалисти за лечение на особено ценни хора от върховете на Третия райх. В това необикновено учебно заведение, освен традиционните медицински дисциплини изучавали психотерапия, хипноза, шаманизъм. Лекции изнасяли тибетски лами, индийски йоги, китайски лекари. Студентите ходели на практика в Африка, Индия, Америка и Испания. Вронски е прилежен студент и завършва по-рано от останалите. Много години по-късно той пише: "В онези ужасни години аз бях не само студент, но и подземен работник". Вронски се среща с Рудолф Хес, който е увлечен по астрологията. Скоро той печели пълното доверие на Хес, наричан втория наследник на Фюрера. Веднъж на някакво парти Рудолф запознава Сергей с Ева Браун. По-късно Вронски й предрекъл необичайно издигане във връзка с брак. Когато неговата прогноза се сбъднала, астрологът бил поканен в щаба на Хитлер.
По този начин, тайната война се водила и на астрологичния фронт. В едно от произведенията на Вронски ние се натъкнахме на цитат от Нострадамус за съдбата на Хитлер. Защо Вронски, като експерт по Нострадамус, не го предупреждава за неминуемия колапс на Великата Германия? В това е и тънкостта на "астрологическите" войни.
Очевидно Вронски, използвайки авторитета и доверието, умишлено не е свел до знанието на Хитлер пророчествата на Нострадамус, което е описано в следното четиристишие:
"Диви зверове от глад ще преминат реките,
Повечето от лагера ще бъдат срещу Хистер.
В стоманена (на руски - стальная) клетка ще поставят изтъкнат човек
Когато нищо не ще спаси децата на Германия "
Името на Хитлер - "Хистер" - в съчетание с името на Сталин - "стоманена клетка". Резултатът от битката е достатъчно ясен - "Хистер е в стоманена клетка", той не може да направи нищо, за да се спаси. Но и тук ние стигнахме по-далеч от Вронски. Използвайки метода на компютърен анализ, ние отделихме четиристишията, в които е написано името "Хистер". Те са още два в тях става въпрос за човек от Рейн и отношенията му с "Венецианското царство" - Италия, където царува фашизма. Това е известно на мнозина. Но фактът, че сумата от номерата на четиристишията дава числото 12.21- рождения ден на Сталин - не се знае. Хитлер и Сталин изглежда са свързани с една нишка: историческа, психологическа и мистична едновременно...

Автори: Фуад Фейзулаев - доктор на историческите науки, професор;
Вагиф Алекперов - кандидат на физическите науки

ИСПОЛИНИ, ТИТАНИ, ЕЛФИ – МИТОЛОГИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ?

Векове наред в митологията и литературното творчество на различни народи присъства мотивът за великани и джуджета. Исполини, титани, елфи, гноми, гоблини, гиганти и др. подобни същества са обект и на днешни приказки и фентъзи произведения. Много често народите, които са творили митологията, са нямали контакт помежду си.

Може да се предположи, че освен хомо сапиенс на Земята са живели и други видове хора, може би духове, ангели, бесове, джинове, божества или извънземни, дошли от Космоса. А е възможно митовете да са въплъщение на идеалите, страховете и мечтите на хората.

От древногръцката митология познаваме мита за Прометей, който откраднал огъня от титаните  и го дал на хората, като ги дарил с основните науки, изкуства и занаяти.

В Библията, шеста глава от Битието, се разказва, че Синовете Божии посещавали земни жени и от тези бракове се раждали Нефилимите, исполини и гиганти. Един от Нефилимите е прочутият Голиат, който бил победен от Давид.

Съществува мнението, че Световният Потоп не бил изпратен от Бога срещу хората, а срещу Нефилимите, които се смятали за противоестествено потомство между богове и хора и били определяни като полубогове. Ной бил чистокръвен потомък на Адам и нямал роднински връзки с Нефилимите, затова бил спасен.

В гръцките митове откриваме версията, че полубоговете-герои имали смесена кръв, наполовина божествена, наполовина човешка; божествената половина ги правела храбри, воинствени и жестоки.

По-рано героите били нужни, за да очистят Земята от демоничните и титаничните чудовища, след което те били вече ненужни, тъй като трудно се управлявали. Затова боговете устроили Троянската война, за да могат героите да се избият помежду си.

Еврейският господ Саваот ликвидирал Нефилимите и тяхното потомство чрез Потопа.

Археолози и днес откриват гигантски скелети и смятат, че са на някаква древна раса.

И днес изследователи задават въпроса кой все пак е построил пирамидите в Египет, Стоунхендж, долмените и пр.?

Хората от това време с тяхното ниво на технологии не са могли да ги построят. Според една от версиите хората били ръководени от извънземни, гиганти и пр., които след това напуснали планетата и много от техните тайни знания били забравени и загубили първоначалния си смисъл. Така възникнала религията; народите започнали да вярват в различни богове, да изпълняват ритуали, въпреки това тайните знания останали скрити.

Повечето богове и демони са антропоморфни, което насочва към мисълта, че на Земята са се появили някакви могъщи създания, които по-късно били обожествени.

Изследователи твърдят, че  войнствеността и агресивността на човека, които не са характерни за други същества, насочват към мисълта, че човекът не е продукт на естествена еволюция, а плод на експеримент, при който са кръстосани извънземни с някакви други  същества.

Човекът е създаден по образ и подобие Божие, но не е равен на Бога, а е само подобен.

Има твърдения, че извънземните са въвели някакъв вид, който е подобен на тях.

А полубоговете-герои, великаните, джуджетата и др. се оказали много силни, изкусни, но неконтролируеми и когато станали излишни, те били унищожени, тъй като внасяли дисбаланс в плановете на боговете-извънземни. Може би е имало бракове на извънземни с хора.

Според някои учени теорията на еволюцията не е съвсем вярна. Хората живеели едновременно с динозаврите и за да съществуват с такива чудовища, не били необходими хора, а по-силни и могъщи същества, които да се противопоставят на чудовищата. Така се появили героите, полубоговете и великаните. След като станали ненужни, били унищожени с потопа, войните и пр., тъй като се превърнали в заплаха за нормалните хора.

Освен всичко това, вероятно е имало палеоконтакт с извънземни, но много факти били забравени или обяснени със сложен метафизичен език и така те се превърнали в мит и символ.

Много митове намират потвърждение. Да вземем например алхимията. Трансмутацията, превръщането на оловото в злато е възможно, което се доказва от ядрената физика, т.е. легендите не са лъжа.

Известен е митът за Атлантида и Хиперборея. Населението на тези страни било много мъдро, имало много знания, които са недостъпни за нас, но в същото време било жестоко, деспотично и затова земята им изчезнала във вълните на океана. Явно се вижда връзката с еврейските Нефилими и Световния потоп.

Следователно е напълно възможно да са съществували някакви Синове Божии, Нефилими и пр. хибриди между извънземни и хора, добри и зли божества, титани, гиганти и пр. които използвали благата на цивилизацията и ги делили с хората.

Отдалечени един от друг народи имат еднакви митове и приказки и това означава, че става дума за някакво историческо събитие в далечното минало, което след това било забравено и обвеяно в метафори, легенди и пр. характеристики на мита, трансформирало се в приказка, в която трудно се отделя истината от измислицата.

http://rasper-bg.com/?p=1731

Новата Атлантида се готви да повтори съдбата на предишната

Поредната демонстрация на равнодушие към принципите на международното право само потвърждава още веднъж, че Новата Атлантида (САЩ) е същата паразитна и сатанинска цивилизация, която е съществувала по времето на късната Атлантида.
Същите сатанински култове на "eлита", поклонение на култа към властта и "златния телец", същият стремеж към неразделно световно господство и водене на завоевателни войни по целия свят. Единственият нов елемент, изобретен от модерните неоконсерватори, които контролират в Съединените щати, е създаването и подпомагането на терористични организации и цели нации, както и имитация на "борбата срещу тероризма", с цел насърчаване на интересите на финансово-олигархичната "върхушка" на световния паразитен "eлит".
Заради какво фалшификаторите на историята крият историята на Атлантида? За да не могат жителите на САЩ да се усетят, че те ще повторят тъжната съдба на тази деградирала цивилизация. Всяка паразитна цивилизация рано или късно, но неминуемо стига до самоунищожение. И новият президент на САЩ със своите действия само потвърди, че не съществува никаква друга алтернатива за Нова Атлантида. А фактът, че повечето от прехвалените американски "Томахоук", пуснати на територията на Сирия с разрушители, така и не са достигнали целта, е друга характерна черта за неизбежния спад на тази терористична атлантическа държава.
Военната операция на САЩ и техните сателити в Сирия може и да изиграе същата роля за тях, която изигра за СССР войната в Афганистан. И процесите, които протичат в момента в страната все повече и повече напомнят за Съветския съюз в края на 80-те години. Докато САЩ се занимават с подбуждането към сепаратизъм и провокирането към граждански войни в целия свят, вътре в тях самите узряват сепаратистки настроения, които могат да доведат до една бъдеща гражданска война.
Законът за възмедието е необратим, независимо от това дали някой вярва или не в неговите действия. И това за пореден път доказва, че Нова Атлантида се готви да повтори съдбата на предишната. А как точно ще стане унищожаването на последната паразитна империя - в резултат на природно бедствие, гражданска война, тероризъм и пр. - това не е толкова важно. Важно е, че родените чудовища винаги унищожават собствените си създатели. И тези "чудовища" САЩ са направили достатъчно, за да прекратят съществуването си. Това дори не е предсказване или прогноза, а е съвсем очевидно нещо.

По материали от Интернет

Присаденият орган носи от личността на донора

Придобиването на част от вкусовете, интересите или навиците на бившия собственик се наблюдавало при трансплантации на сърце, бял дроб, бъбреци или черен дроб.

Пациентите, прекарали операция за присаждане на жизненоважни органи, могат да придобият и най-характерните черти от характера на бившия им собственик, твърди известният учен и професор по психология и медицина от Университета на Аризона, Гари Шварц (Gary Schwartz), чийто изследвания, публикувани в специализираните издания, предизвикаха истинска сензация в научните среди.
Според проф. Шварц, при поне 10% от хората, прекарали трансплантация на сърце, бял дроб, бъбреци или черен дроб, се наблюдават странни изменения в психиката. Лекарят смята, че те се дължат на това, че заедно с органите пациентът получава и част от вкусовете, интересите или навиците на бившия им собственик. “След операцията при такива пациенти се наблюдава невероятна промяна на личността”, отбелязва професорът, който е изучил детайлно 70 подобни случая.
Установени са случаи, когато прекаралите трансплантация на вътрешни органи пациенти впоследствие по необясними причини напълно променят вкусовите си предпочитания относно храната и дори цялостния си начин на живот. При това се оказвало, че тези черти в поведението им били характерни за донорите, от които са получили органите си. У оперираните често се забелязвали и нови таланти, които преди били характерни за донорите.
“Резултатите от изследванията повдигат и изключително важен етически въпрос. Според мен хората, чакащи за трансплантация, трябва да бъдат предупредени за възможните последствия, свързани с промените в личността. Не искам да плаша никой, задачата ми е просто да им помогна да се ориентират докрай в ситуацията”, коментира проф. Шварц. Според ученият, вътрешните органи на човека имат собствена биохимическа памет и енергийно-физиологически характеристики. Присадени в новия организъм, те отделят в кръвта химични вещества, които могат да доведат до промени в психосоматичните рефлекси, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на главния мозък.
В края на 90-те години на миналия век, проф. Шварц получи широка известност с формулирането на собствена теория за съществуването на човешкото съзнание след смъртта в особени физически форми, която и досега се приема противоречиво и буди спорове в научните среди. Новата си теория за влиянието на присадените органи върху характера, Гари Шварц изложи по време на специализираната конференция Icons Of The Field на 18 и 19 март в Лондон.
Като илюстрация на теорията си, професорът е събрал информация за повече от 70 случая, потвърждаващи изводите му. Сред тях е случаят на млада балерина, получила ново сърце и бял дроб. Преди трансплантацията тя водила изключително здравословен начин на живот, но след изписването си, първото което направила било да посети ресторант за бързо хранене Kentucky Fried Chicken и за пръв път през живота си да поръча голяма порция пържени пилешки хапки. След трансплантацията характера на момичето също се променил – тя станала агресивна и невъздържана. Впоследствие се оказало, че донорът на органите й бил 18-годишен младеж на име Тим, известен с агресивния си и буен нрав, който загинал при катастрофа с мотора си. Тим бил изключително привързан към пилешките хапки, които дори били открити в якето му на мястото на катастрофата.
В друг от случаите, 8-годишно момиче наследява сърцето на 10-годишна жертва на жестоко убийство. След присаждането, детето започнало да страда от тежки кошмари, в които бива убито. Кошмарите били толкова силни и реалистични, че родителите се обърнали за помощ към психиатър. Историите на момиченцето убедили лекаря, че става въпрос за описание на обстоятелствата около смъртта на момичето-донор. Информацията, която била предадена на полицията, се оказала толкова точна, че спомогнала за разпознаването и залавянето на убиеца.

http://www.epochtimes-bg.com

Ф О Н Н Ю М А Н Е Ж И В !

След приключването на първата чернова на тази книга, нещата взеха нов обрат. Става дума за случки, започнали преди години и разрешили се едва наскоро.
Те са свързани с Джон фон Нюман и потвърждават теорията, че не е умрял през 1958 г., както по принцип се смята.
През 1983 г. с мен се свърза мой приятел от Ню Йорк, когото ще нарека Кларк. Той знаеше, че се интересувам от далекосъобщително оборудване и ми каза за един дилър от старите времена, занимаващ се с подобна техника 2-ра ръка, когото ще нарека д-р Райнхарт*(Д-р Райнхарт е псевдоним използван, за да не бъде нарушавано уединението на този човек). Той беше легенда в местната общност интересуваща се от подобна апаратура.
Кларк каза, че човекът имал колекция от оборудване датираща чак от 30-те и 40-те години. Уговорена беше среща с д-р Райнхарт под претекст, че се интересувам да изкупя нещата му. Кларк ме представи и Райнхарт ми показа колекцията си на драго сърце. Той искрено искаше да я продаде, но според мен цената му бе твърде висока. Голяма част от нещата бяха боклуци и щяха да струват колкото да бъдат извозени.
Смятах цените му за прекомерно високи и мислех, че е малко луд. Очевидно след като ме срещна той полудя още повече. Кларк го посети отново сам и онзи го посрещнал на вратата с ловджийска пушка. Райнхарт насочил оръжието и казал на Кларк, че „не иска да вижда това копеле Престън да стъпва на територията на неговия имот“. Той не искаше да види в границите на имота си нито Кларк, нито мен. Каза че ако ни види – ще ни застреля.
Кларк се опитал да го успокои и попитал какво става. Нямал представа защо човекът е толкова разстроен. Райнхарт заявил, че след миналото си посещение там, последната нощ „Престън се бил върнал и го ограбил“.
Както се оказа, някой отишъл в къщата му, вързал го за стола, претършувал къщата и му откраднал пари. Това определено не бях аз и естествено двамата с Кларк бяхме много объркани. Годините минаваха и аз престанах да мисля за обстоятелствата свързани с д-р Райнхарт.
Когато паметта ми за проекта Монтоук се върна, аз си спомних и за д-р Райнхарт. Всъщност той беше Джон Ерик фон Нюман – мозъкът, който стоеше зад експеримента „Филаделфия“ и проекта Монтоук!
Преди много години, може би някъде към 1958 г., фон Нюман беше прикрепен към една програма свързана със защита на свидетелите. Дадена му беше нова идентичност като д-р Райнхарт и той влезе в нова роля – като търговец на вещи втора употреба в северната част на щата. Освен това той остана и на разположение на властите, които движеха проектите Феникс и Монтоук и щеше да работи за тях винаги, когато беше необходимо. Понякога с месеци.
Този човек не само изглеждаше като фон Нюман, неговите докторати по математика и физика бяха на стената и идваха от Германия. Независимо от това, той твърдеше че никога не е напускал САЩ.
Освен това беше очевидно, че способностите и паметта му са манипулирани.
Бях обсъждал това с Ал Биелек и предполагахме, че моето присъствие в къщата на фон Нюман е било твърде много за него. Той си ме беше спомнил от Монтоук и това вероятно го беше уплашило и го беше накарало да избухне.
Всичко това само по себе си е очарователно, но моят главен интерес беше в странно изглеждащия приемник, който той имаше. Известен е като приемник FRR 24. Бях го забелязал при моето първоначално посещение и той все още беше там. Нямах намерение да се върна у тях предвид заплахите му, но изпратих хора и те потвърдиха, че приемникът си е все още там.
Ал също си спомняше фон Нюман и искаше да го посети. Всъщност, фон Нюман като д-р Райнхарт, беше харесал Ал. Тъй като се надявах да се докопам приемника му, закарах Ал до къщата на Райнхарт в северната част на щата.
Не бяхме сигурни как да се обърнем към него по отношение на приемника. Мислехме да се маскирам някак, но накрая решихме, че е по-добре Ал да се обади, за да купи приемниците вместо мен.
Ал слезе от колата и го поздрави. Аз останах в колата с надеждата, че той няма да ми обърне внимание. Започна да вали, затова Райнхарт каза на Ал да влязат в караваната, която беше в другия край на имота му. Там се намираше оборудването. Райнхарт премина точно покрай колата ми и ме погледна право в лицето. Държеше се приятелски и заяви, че и аз трябва да дойда. Очевидно не ме позна. Последвах ги като че ли нищо не се беше случило между нас.
Ал говореше с него и го предразполагаше, а аз само слушах. Личността на фон Нюман не се прояви. Докато ни говореше той беше стриктно с идентичността си на „д-р Райнхарт“.
Като спря да говори, казах на Райнхарт че съм чул, че той има голямо оборудване от приемници, където всеки приемник е в отделна касетка.
Той каза: „А, онова нещо! Мислех да си го задържа. Но по дяволите, никога няма да го използвам. Не мога даже да го помръдна. Или ще си го оставя, или ще го продам.“
Попитах го колко иска за него и той каза, че ще ми го даде за 1000 долара. Казах му, че Ал и аз не можем да си позволим такава сума, затова той предложи да се пазарим.
Ал ми каза да измисля оферта, така че му предложих 600 долара за четирите касетки с приемниците. Той каза, че това е малко по-малко от онова, което иска, затова ще си помисли. Разделихме се в добри отношения и се прибрахме.
Впоследствие беше уредена друга среща. Той каза, че иска качествено оборудване и бе склонен да направим размяна. Изнамерихме някакви устройства с висока точност на възпроизвеждане и се започна отново. Той погледна към оборудването и в очите му се появиха сълзи. Беше развълнуван да види устройствата и да си спомни за хората, които всъщност бяха проектирали голяма част от тях.
Извини се и каза, че всъщност не може да използва нищо от това. Искаше да му се плати в брой. Каза, че ако успеем да препродадем нещата на друг, можем да се върнем и да му платим в брой за приемниците.
Отново отнесохме всичко в Лонг Айлънд. Бях разочарован, но не смятах да се отказвам. Поинтересувах се и установих, че мога да продам нещата. Струваха 750 долара при другите дилъри и незабавно ги продадох.
Исках бързо да взема приемниците му, защото местните колекционери започнаха да се навъртат отново и щяха да ги отмъкнат, ако не се задействам скоро.
Взех 800 долара и отидох да се видя с д-р Райнхарт. Водех и няколко приятели, за да пренесем оборудването. За щастие денят беше ясен и времето нямаше да попречи на нашите планове.
Д-р Райнхарт се появи в приятелско настроение, показах му 750 долара, но той каза че не иска никакви пари докато не види, че съм останал доволен от приемниците.
Разведе ни из мястото. Отидохме да видим приемниците и аз бях изненадан. Той имаше четири касетки с оборудване, а аз помнех само една. Беше склонен да се раздели с тях срещу офертата ми от 750 долара, което беше повече от честно от негова страна. Открих, че е доста приятен. Всъщност, бях малко объркан. Първоначално беше поискал 1 200 долара на касетка, което правеше 4 800 долара за цялата система. Сега, седем години по-късно, приемаше срещу 750 долара. По мое мнение, поради някаква причина, той искаше да имам оборудването. Все още не знам точно каква беше тази причина.
Докато зяпах наоколо и гледах приемниците, двамата ми приятели отидоха до кокошарника, тъй като се интересуваха от някакво оборудване на Уестърн Електрик, което се съхраняваше там. Д-р Райнхарт седеше на един стол недалеч от приемниците. Внезапно забелязах, че той вече не беше Райнхарт. Той беше фон Нюман! Спомни си истинската си идентичност и започна да говори.
Той определено ме помнеше и ми разказа неща, които са твърде лични и за които съм поел задължение да не повтарям. Каза ми и това, че през годините е видял милиони долари заделяни в тайни швейцарски банкови сметки. Тези пари трябвало да се използват, за да компенсират мнозина от работилите в Монтоук, които са пострадали в резултат от проекта. Очевидно, когато го бях посетил преди години, някакъв сигнал е обезпокоил тайната група, която стояла зад Монтоук. Следващата нощ той бил завързан, обран и неговите тайни банкови книги изчезнали. Сега си спомнил, че аз не съм участвал.
Не можах да започна с пренасянето на приемниците преди следващия ден. Беше много работа. Извадих ги от касетките им и ги разглобих, за да мога да ги преместя безопасно. Райнхарт беше там и взе ту да се появява, ту да изчезва. Първо беше Райнхарт, след това фон Нюман.
Като йо-йо. Накрая остана като фон Нюман.
Като фон Нюман каза, че е получил тези приемници по много добра причина. Всъщност те бяха способни да се настройват на един от двата проекта: проект Дъга (експеримента „Филаделфия“) или проекта Монтоук. Освен това приемниците можеха да се настроят на проект от друго време и пространство в нашата вселена. Tой вярваше, че този приемник е главният „свидетел“ от Монтоук за Елдридж. Каза, че той може да ползва шаблона на Елдридж от 43-та година.
Изглеждаше, че фон Нюман е казал каквото е имал да каже. Върна се Райнхарт и аз натоварих приемниците, за да ги закарам в Лонг Айлънд.
Не бях сигурен как работят приемниците и изобщо за какво бяха предназначени. Първо накарах Дънкан да направи психичен сеанс. Той посочи, че приемникът може да се настрои на която и да е определена точка във времето посредством нулевото време. Каза, че ако измисля как да го настроя, можем да го настроим и към всяка друга точка във времето.
Установихме това, което фон Нюман вече ми беше казал: това оборудване беше ключова част в машината на времето в Монтоук. Не мисля, че оборудването, което имах, е било на Елдридж или в Монтоук. Мисля, че е било използвано във военноморската база във Филаделфия през 40-те години.
Исках да проследя това оборудване по-нататък, за да видя дали имаше логически произход. Обадих се на най-големия дилър на радиочасти в страната. Не бяха чували за приемник FRR 24. Говорих с много приятели, които търгуваха с части втора употреба и само един от тях беше виждал или чувал за такъв. Той ми каза, че този приемник идвал от RCA. Той притежавал част от един от приемниците през един период от време. Те преминали в други ръце, когато дошъл някакъв старец от северната част на щата Ню Йорк и платил извънредно висока цена за тази част от приемника.
Когато проследихме това до д-р Райнхарт, той потвърди, че именно той е купил оборудването. Но според него това се отнасяло само до частите от двете касетки, които ми беше продал. А те бяха общо четири, така че той вероятно е купил останалите от някой друг. С помощта на д-р Райнхарт разбрах за този друг човек. Той беше млад и също каза, че приемникът FRR 24 идва от RCA.
Реших да открия колко от тези приемници всъщност са били пуснати. Обадих се на агенцията за вторични суровини, дадох им номера на приемника и те провериха в компютъра. Една жена от агенцията ми каза, че само три такива приемника FRR 24 били пуснати за продан. Всички други системи били или все още в употреба, или унищожени. След това тя посочи, че доскоро този приемник е бил засекретен. Според нея, ако някой от тези приемници е бил даден на вторични суровини, то дневниците са били унищожени.
Освен това имало бележка, посочваща че всяко FRR 24 устройство е съдържало 32 кг. сребро. Докладвано било, че устройствата са дадени за скрап на дилъри за възстановяване на сребро. Когато се дават за скрап, те не са толкова полезни, колкото когато се прекарват през трошачка.
Според доклада, приемниците FRR 24 били пуснати едва когато правителството се съгласило да ги продаде на една свързана с далекосъобщенията компания. Споменати били три такива случая. Един от тези приемници отишъл в RCA, един – в ITT на западния бряг и един – във Вироу Бийч, Флорида.
Опитах се да проследя хората, които са работили с FRR 24. И накрая, открих пенсиониран господин, който беше работил в RCA на нос Роки (на източния бряг на Лонг Айлънд). Той беше работил в приемателната станция на нос Роки.
Господинът посочи, че FRR 24 са били в предавателната станция на RCA от години. Той говореше с възторг за приемниците и каза, че са били красиви и фантастични. Когато били включвани обаче, много странен тип интерференция била уловена навсякъде по тесния пролив на Лонг Айлънд. Това било загадка и нито той, нито някой друг можел да разбере явлението. Освен това спомена, че приемниците произвеждали странни шумове и че накрая RCA решили да не ги използват.
Това беше интересно, защото фон Нюман ми каза, че две от касетките с приемниците от RCA на нос Роки, били изпратени обратно до 30-те години. Едната се озовала в корабостроителницата на Филаделфия и била използвана, за да подпомогне проект Дъга през 1943 г. Другата касетка с приемници се озовала в RCA за разглобяване и проучване, така че да може да се копира, размножи и приложи към технологията на това време.
Интересно е да се отбележи, че през 30-те години RCA направиха огромни крачки напред в радиотехнологията. 1933 и 1934 г. бяха особено наситени с нови открития.
Ако фон Нюман е прав, RCA получила и анализирала една касетка с приематели от бъдещето. Възможно е самият фон Нюман да ги е изпратил назад в миналото.
Касетката с приемниците, която се озовала в корабостроителницата на Филаделфия, стана мое притежание и аз все още я имам. Разглобената касетка била подсилена и подобрена от RCA и се озовала на нос Роки. Това беше осъществено посредством примка във времето и така има известни разлики в приемниците на RCA (FRR 24 приемниците, които наскоро получих от фон Нюман) и този, който беше използван по време на експеримента „Филаделфия“. Двата приемника обаче имат повече сходства, отколкото различия. В допълнение към горното, имам и оборудване разработено от Тесла, което изглежда е вдъхновено от приемниците FRR 24, които бяха изпратени назад от бъдещето от фон Нюман.
Каквато и да е причината, радиотехнологията беше тласната доста напред през 30-те години. Като инженер и професионалист в областта на радиото, моето лично заключение е, че това не може да се направи без професионална помощ отнякъде. Например, Никола Тесла винаги нарушаваше статуквото като казваше, че е осъществил комуникация с извънземните.
Има още нещо много интересно относно приемника FRR 24. Когато ги закупих от Райнхарт, забелязах че алуминиевата обшивка беше корозирала от външната страна. Самият алуминий не корозира – това може да стане само когато е смесен с примеси. Алуминиевият панел в шасито обаче нямаше такава корозия. Поради това шаситата бяха направени от много чист алуминий. Търговският алуминий, използван в радиооборудването, обикновено не е толкова чист.
Какво ни казва всичко това?
Трябваше да има причина за това алуминият да е толкова чист. Наскоро на повърхността в стандартните научни кръгове излезе информацията, че алуминият може да бъде превърнат в свръхпроводник. Един приятел от НАСА ми каза, че като се смеси живак с алуминий и алкохол се получават микроканали достатъчно големи, за да могат електроните да направят канал през алуминия. Това по принцип създава свръхпроводник при стайна температура.
Райнхарт също ме предупреди за шасито. Той каза, че може да има малко замърсяване с живак по него. По-нататъшният оглед разкри, че шасито е било подлагано на някакъв вид процес на обработка с живак.
Понастоящем аз вярвам, че процесът на третиране е свързан със сребърните резонатори, които са кондензатори и намотки. Живакът и алуминият създават микро фини канали покрай свръх-провеждащите шасита и каналите се превръщат в многоизмерен резонатор.
И за да завърша, този приемник е всъщност многоизмерен време-пространствен резонатор и би бил неразривна част от всяка машина на времето, използвана за експеримента „Филаделфия“ или в Монтоук.



 От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

Край

Б А З А Т А В М О Н Т О У К Б И В А З А П Е Ч А Т А Н А

След събитията на 12 август 1983 г., базата на военновъздушните сили в Монтоук беше изоставена. До края на тази година нямаше никаква информация за това, че някой е в базата.
През май или юни 1984 г. в базата били изпратени отряд от Черните барети. Мисля, че са от морските сили, но не съм абсолютно сигурен. Било им наредено да стрелят по всичко, което мърда. Целта им била да очистят всеки, който може да е в базата.
След тях отишъл втори отряд. Те махнали тайното оборудване, което се смятало за твърде чувствително, за да бъде оставено там.
Следващата стъпка била подземието да бъде подготвено за запечатване. Тогава били отстранени някои инкриминиращи доказателства. Чух, че в процеса била очистена стая със стотици скелети.
Около 6 месеца по-късно в базата се появили един керван бетоновози. Мнозина са виждали тези камиони. Те напълнили огромните подземни области в Монтоук с цимент. Това включвало напълване с цимент и на асансьорните шахти.
Вратите били затворени и базата била изоставена завинаги.
Ако днес отидете до нос Монтоук и паркирате на щатския паркинг близо до фара, можете да видите огромния радарен рефлектор, който е върху сградата на предавателя.
За онези, които са или много смели или много глупави, могат да бъдат последвани черните пътища, които водят до базата. Повечето от входовете бяха разрушени, така че влизането в нея е лесно. Вероятно това беше направено от местните младежи, които понякога се напиват или си правят бирени партита в базата. Но разхождането из нея е забранено от нюйоркските паркови надзиратели, които периодично обхождат зоната*( Целият форт Хироу, включително и вътрешната база в Монтоук, са дарени на щата Ню Йорк като парк. Макар че и до днес има особени политически споразумения за базата, рейнджърите продължават да държат хората на разстояние от нея. Сградите се разпадат и са потенциално опасни за онези, които решат да се разхождат там). Покрай главните пътища, които водят до базата има и заети сгради.
Трябва да се отбележи, че не давам тази информация, за да накарам хората да се втурнат към базата. Казвам това, защото след като прочетат книгата, те биват обхванати от любопитство и затова се чувствам длъжен да ги предупредя. Не съм абсолютно сигурен за правната страна на въпроса, но движението в базата вероятно е незаконно. Човек отива там на свой собствен риск.
Трябва да се вземат под внимание и други опасности.
Двама участвали в проекта Монтоук, които познавам, посетиха зоната в края на 80-те години и казаха, че били отвлечени и не помнят какво е станало с тях.
През август 91-ва година, друг човек докладва, че от върха на сградата с предавателя могат да се видят видеокамери. Това е нещо ново и странно, като се има предвид, че мястото е опразнено и изоставено.
Има и сведения, че подземните зони на базата биват отваряни отново. Това са догадки, но трябва да послужат като предупреждение към всеки, който си прави планове да отиде в Монтоук. 

 

От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

РАЗУМ В ЗЕМНИТЕ НЕДРА

От незапомнени времена световният фолклор съхранява разкази за тайнствени подземни жители. В древността и Средновековието хтоничните същества са възприемани като богове, демонични духове-пазители на царството на сенките и като реално съществуващ народ с физически осезаеми представители. Този синкретизъм ориентира и съвременните хипотези за естеството на контактите с чуждия разум. Въпреки, че за мнозинството от нас тролите, гномите, коболдите или гобелините са фантастични същества, обитаващи въображението на суеверните ни предци или са персонажи, вплетени в сюжетните линии на психотрилъри и хорър-романи, събраното през хилядолетията познание ни позволява да възстановим облика на реално съществуващи подземни раси, създали мощна инфраструктура и зони на обитание в земните недра и влияещи върху съдбата на цялата планета.
Изглежда най-могъщо влияние върху човешките възприятия и модели за това как изглежда и с какви напреднали технологии разполага една чуждопланетна цивилизация оказва обитаващата обширни подземни кухини по цялото земно кълбо раса от същества с нисък ръст, известни и като greys - сивите. Някои отъждествяват малките “сиви” с ръст между 60 см и 1,20 см с енлонавти от далечни звездни системи, други - с природни духове - елементали, които са астрални същества, способни да се преобразуват в твърда телесна субстанция. Тази хуманоидна раса, известна с генетичните си експерименти върху хора и животни и със своите дисковидни космически апарати, е оставила солидни доказателства за съществуването си. Известни са норвежките зети , ирландските сиди, лапландските чакли, сихиртите в Заполярието, джуджетата мулу-курумби в Индия, островните менехуни в Океания и наннибите от Северна Америка. В Северна Европа, по островите в Северния ледовит океан, в Кавказ, Южна Америка и другаде са разкрити материални следи от съществуването на цивилизация от човекоподобни лилипути - могили с миниатюрни жилища и сечива в основите им, каменни формации с култов характер - долмени, погребения в пещери, прокопани кариери, достъпни за хора с нисък ръст, подземни съоръжения и дори градове.
Диаметрално противоположна в своята телесна морфология, но не и като технологичен капацитет, е цивилизацията на исполини със събирателното название anakim. Ако се позовем на авторитети от римокатолическата църква, се оказва твърде вероятно старозаветните родоначалници на човечеството Адам - висок 45 м и Ева с ръст 35 м да са принадлежали към тази раса. На анаким се приписват също мегалитните съоръжения Стоунхендж /Англия/, Баалбек /Азия/, Саксауаман и Тиауанако /Южна Америка/, както и грандиозните антропоморфни фигури върху перуанското плато Наска, в чилийската пустиня Тарапакар, в алжирската планина Тасили или край Керн Абас в Южна Англия. На Стария континент ги познаваме като обитаващите недрата на планините троли, асирийците ги наричат сапари, в Индия са известни като снажните и светлокожи тоди, на о-в Крит има спомени за сходен антропологичен тип свакии, а в Централна Америка преданията говорят за кинаме - огромни, много силни хора. През 1908 г. на смъртния си одър 95-годишният норвежки мореплавател Янсен споделя с писателя Уилис Емерсън преживени от него преди десетилетия събития, описани в излязлата същата година книга “Димящият бог”. След продължило месеци плаване с едномачтов платноход в арктическите морета, Олаф и баща му Йен срещат далеч зад полярния кръг земи с буйни потоци, мощни гори, буйна растителност и невероятно многообразие от птици, огрени от странна червеникава светлина. По време на буря проникват през отвор в Северния полюс и са посрещнати от обитателите на подземния свят - хиперборейците, описани като великодушни исполини с ръст до 4 метра, живеещи между 400 и 800 години и общуващи посредством транслиращи електромагнитни вълни странни устройства. Счита се, че представители на великанската раса, обитаващи разположени на голяма дълбочина обширни пещерни комплекси от Аляска до Мексико, разполагат с космически апарати, способни да преодоляват междузвездните пространства.
Велика подземна империя, отъждествявана със световен генофонд, библиотека на човешкото познание и резиденция на световно “правителство в сянка” е Агарта със столица Шамбала. Преди хилядолетия воденият от азиатски принц след опустошителен катаклизъм народ agarti открива изоставена инфраструктура от времената преди потопа и навлизайки в земните недра, влиза в конфликт с расата на рептилиите, който продължава и днес. Агарта включва повече от 100 свързани в мрежа от многобройни тунели и пещери подземни градове , чието население според американският монах Ърнест Дикхоф възлиза на 20 милиона души. Подземните мегаполиси на Агарта Шингуа, Шонше и Рама са разположени под Хималаите. Империята има свои колонии и тесни контакти с разположени под другите континенти подземни поселения, а един от 9-те входа към Агарта се намира в Антарктика.
Лидерството на предходните хуманоидни цивилизации се оспорва от други доминиращи на планетата подземни обитатели - расата на рептилиите. В Индия те са известни като nagas - змиеподобни хора или хора-гущери, които обитават подземните градове Патала и Бхагавати. Счита се, че тези центрове се намират под Хималаите в Азия и оттам нагите водят войни със себеподобните, с хората и с други подземни обитатели от великата империя Агарта. И днес милиони хиндуисти вярват, че входът към Патала се намира в “Кладенеца на Шеша” в Бенарес. В книгата си “Отровните влечуги” изследователят Шерман А. Минтън отбелязва, че се касае за реален вход, с четиридесет стъпала, които водят до концентрична депресия и свършват срещу затворена каменна врата, покрита с барелеф, изобразяващ кобри. Тибет също се свързва с мистична гробница, също наречена Патала, до която води система от тунели, завършваща с огромна подземна кухина. Тези подземни “магистрали” вероятно преминават през целия азиатски континент и дори отвъд него. Цивилизацията “нага” е високоразвита и притежава авангардни технологии. Сред техните изобретения са т.нар. “поразяващи лъчи” и “вимана” или дисковидни въздушни кораби. Тези машини са детайлно описани в древните ведически текстове, включително “Бхагавадгита” и “Рамаяна”. Расата на рептилиите изпитва презрение към човешките същества, които понякога отвлича, измъчва, с които се кръстосва и дори изяжда. Генетичното съчетаване продуцира широко разнообразие от форми, от влечугоподобни до почти човешки на вид същества. Изследователите ги класифицират в три основни групи. Зеленокожите рептилии от смесен тип - т.нар. hybrids са идентични с расата на джуджетата, чиито представители преобладават в близките срещи с екипажите на НЛО. Втората разновидност - reptoids представляват смесица от змиевидни извънземни гени и хуманоиди и са с крехко телосложение, широки и тъмни очи, три пръста на крайниците и зеленикаво-кафява кожа. Съществата от вида драконовидни рептилии - dracons са черни на цвят хуманоиди с бронзов оттенък и приличат на праисторическите птеродактили. Притежават крила, сходни с тези на прилепите, а според очевидци - подобни на рога израстъци на главата, които ги приближават да описанията на слугите на Луцифер. Китайската и централноамериканската митологии изобилстват с описания на тези известни със своята интелигентност и агресивност персонажи, притежаващи транспортни средства и подземни бази в САЩ, Мексико и Сибир. Много от съобщенията за тайнствените “мъже в черно” описват същества, които могат да бъдат рептоиди или драконоиди. Драконовидните хуманоиди използват като стражи, охраняващи подземните тунели и хранилища огромни змии - serpents, способни да умъртвят човек за секунди със своите челюсти и тела. За чудовищни змии, насекоми и други гротескни влечуги, гърчещи се в подземния сумрак зад стъклоподобните стени на безкрайни тунели, ни съобщава изследователят Чарлз Маркос, позовавайки се на очевидци, спускали се неколкократно в разположени на повече от 9 км дълбочина подземни кухини под Северен Арканзас от края на 50-те до началото на 60-те години. В много редки случаи са виждани и dragonworms - друга мутация от расата на рептилиите, свързана с многовековно атрофиране на крайниците. Тези считани за много интелигентни същества приличат на гигантски червей или гол охлюв.
Подобно на разнообразието от раси, етноси и култури на повърхността, подземният свят не се изчерпва със споменатите високоразвити форми на разум. Освен джуджета и великани, недрата на Европа приютяват и загадъчните oliverians - човекоподобни същества, различаващи се от Хомо Сапиенс само по маслиненозеления цвят на кожата си. Те обитават подземни кухини, наричани “Земята на Свети Мартин”. Описаните в английските хроники от ХІІ век “зелени деца” от Уулпит и техните по-късни аналози от испанското градче Баньос през 1887 г. са твърдели, че идват именно от “Земята на Свети Мартин”, описана като страна, където “слънцето никога не изгрява и цари вечен полумрак”.
Африка също крие тайнствена раса в своите дълбини. По време на своите контакти с пришълци “от Плеядите”, швейцарският контактьор Били Майер получава информация за съществуването на обширна система от лабиринти и огромни обитавани пещери в Египет, в които се съхраняват много книги за висшата наука, пазени от механични устройства. Изследователи твърдят, че са виждали т.нар. Giza people, облечени като древните египтяни. Според Leading Edge Research тези същества са в тясна връзка със секретно американско правителство, а други свидетелства определят “народа на Гиза” като контролирана от рептилиите цивилизация.
През март 1945 г. редакторът на списание “Амейзинг сториз” Рей Палмър запознава читателите с твърденията на младия оксиженист Ричард Шейвър, че е посетил обширна пещерна система и общувал с представители на високоразвита цивилизация в недрата на Северна Америка. Според Шейвър в праисторически времена Земята е посетена от космически същества teros от друга планетна система, потърсили спасение от смъртоносната слънчева радиация под повърхността. Възприемани като богове от простосмъртните земни жители, teros демонстрират своите авангардни технологии, създавайки устройства за получаване на триизмерни изображения от разположени зад плътни прегради обекти, за телепатия, телепортация и “пречистване” на физическото тяло, мощни лъчеви пушки за раздробяване на скали и машини за генериране на лишена от радиоактивност слънчева светлина. Злоупотребата с мощните механизми постепенно създава дегенерати от драконовиден тип - deros, лишени от морал и човешки инстинкти същества, упражняващи зловреден ментален контрол върху човечеството и периодично отвличащи хора, които след садистични оргии умъртвяват или превръщат в роби. Именно техните зловещи експерименти провокират религиозните представи за демоните и ада.
В продължение на четири години Рей Палмър поддържа полемиката по повод “загадката Шейвър”, обхванала и списанията “Фантастик адвенчърз”, “Мамът адвенчърз” и “Саут си сториз”. Разкриват се данни и за други обитаващи недрата на Новия свят раси. В дълбоки пещерни системи под региона Озаркс-Арканзас очевидци срещат миролюбиви хуманоиди с ръст около 2,40 м, бледосиня кожа и огромни овални и силно светлочувствителни очи, наречени moon-eyes. Според изследователя Джон Лиър те са идентични със съществата, на които астронавтите се натъкват на Луната, а друга версия ги свързва с нордическия тип пришълци. Счита се, че moon-eyes са потомци на Ной, които векове след потопа откриват и заселват изоставени пещерни комплекси и технологии в недрата на Западното полукълбо. Под Южна Невада, северната част на Ню Мексико и вероятно под щата Юта са разположени владенията на т.нар. orangeans. Някои източници ги определят като хуманоидна раса. Друга класификация ги интерпретира като генетично модифицирани червенокоси хибриди между рептилиите и човешката раса, доколкото имат човешки облик и притежават човешки репродуктивни органи. Съществуват сведения, че се касае за манипулирани чрез ментален контрол подобно на хаитянските зомби рептилии с оранжев цвят на кожата. Частично свързана с разположената под Дулче, Ню Мексико, подземна система е и т.нар. империя Финикс. Остава неясно дали нейните обитатели - phoenicians, принадлежат към хуманоидния тип или към цивилизацията на рептилиите. Осезаемата концентрация на подземни раси под Северна Америка се допълва от разположената под Маунт Шаста в Северна Калифорния колония на telosians с главен град Телос, разположен на пет нива с население повече от милион души. За прародина на този хуманоиден тип се посочва съзвездието Плеяди. Телозианците са заселили и усвоили населявани преди потопа от т.нар lemurians подземни градове. Преодолели са стареенето и мутациите. Известни са техните поддържани в изолирана биосфера растителни и животински видове, електромагнитни шейни , метро, ускоряващо до над 5500 км/ч и космически апарати, пътуващи през пространствено-времеви портали.
Поляризация между агресивни и протагонистично настроени към обитателите на външния свят същества откриваме и в легендите и преданията за загадъчните обитатели в недрата на Южна Америка. Предания и разкази на местни племена говорят за сражения с ниски космати хуманоиди със завършващи с копита крайници, наричани ikels, а в древногръцката митология- сатири. Считат се за представители на изчезнала преди Адам раса, притежаваща ангелически, зооморфни и хуманоидни характеристики. Свързани са с цивилизацията на рептилиите и подобно на тях от векове отвличат жени и деца или загиват от ръката на въоръжените с мачете разгневени туземци. Значително по-дружелюбни са обитаващите пещерни комплекси под региона Мато Гросо и други съседни райони в Бразилия atlanteans. Предполага се, че безследно изчезналият между двете световни войни при търсене на древен град в джунглите на Бразилия полковник Пърси Фосет и неговия син са се натъкнали на обитаем подземен град на неоатлантите в недрата на планините Ронкадор на региона Мато Гросо. Тези същества са както антропоморфни като облик и ръст, така и подобни на европейските гноми и притежават напреднали аерокосмически технологии, включително дисковидни летателни апарати. Те са потомци на раса, преоткрила и заселила изоставени преди хилядолетия от империята Атлантида инсталации и пещерни комплекси. Тези подземни съоръжения са били добре известни на инките. Вероятно в периода 1532-1574 г. поне осем милиона от тях са потърсили спасение от испанското нашествие в земните недра през входове при столицата Куско, при високопланинския град Мачу Пикчу и в чилийската пустиня Атакама.
Повечето от жителите на малкия град Орнидж, разположен в Западните равнини на Нов Южен Уелс в Австралия дори не подозират, че в недрата под тях се намира огромна пещера, свързана с легендарната подземна област Бинумеа. Австралийският изследовател на паранормалните явления Рекс Гилрой се позовава на местни предания, според които прадедите на аборигените дошли от земните недра, прекосили континента и създали нови племена. След това те се отправили в неизвестна посока или се върнали под повърхността. Аборигените говорят за свои предци, които наричат “жители на пещери под планината”, имайки предвид Големия Водоразделен хребет. Те са убедени, че съществува система от свързани помежду си пещери и тунели, простиращи се на стотици километри от Тамуерта до Канбера. В този подземен свят, който коренните жители на Зеления континент наричат Бинумеа, се намирали огромни кухини, подземни реки и дори голямо езеро. Бинумеа била обитавана и от огромни гущери, подобни на крокодили и странни летящи маймуни с големи червени очи. Народите от други области в Австралазия също пазят легенди за подземна раса. Според местните традиции на Каролинските острови, Папуа Нова Гвинея и Малайзия в древни епохи цивилизация от гиганти, обитавали изгубения континент Шамат (Лемурия) се отправила към бездните в недрата на Земята, за да се върне някога и отново “преобрази света”. А жителите на островите Тробианд вярват, че техните праотци дошли от подземни светове през отвор на повърхността.
Обнародваните от австралийското “Общество на кухата земя” засекретени фрагменти от бордовия дневник на световноизвестния полярен изследовател адмирал Ричард Бърд (1888-1957г.) предизвикаха истинска сензация сред привържениците на хипотезата за обитаемата сърцевина на Земята. На 19 февруари 1947 г. Бърд се отправя със самолета си към вътрешността на Антарктида и изминава над 3000 км. В дневника си отбелязва, че в продължение на 17 мили лети над планински области с езера, реки, зони с растителност и древни животни, включително мамути. Апаратурата на борда се разстройва, а след това изгубва контакт с базата. Накрая съзира “кристален” град и е пресрещнат от дисковидни летящи обекти. Бърд и екипажът му слизат в земните недра и осъществяват контакт със стройни руси мъже с немски акцент, представили се за емисари от Агарта. Бърд разговаря с владетеля на подземната империя, който изразява своята загриженост от възможно ядрено самоунищожение на човечеството. През март същата година Бърд е задържан, разпитван близо 7 часа в Пентагона и инструктиран да не споделя с никого предупрежденията от подземния свят.
Многобройни легенди, предания и свидетелства на очевидци потвърждават непосредственото присъствие, съперничество и могъщо ментално и технологично въздействие върху човешкия род на разумни същества в земната утроба. Разчупването на ревностно охраняваните от тайни общества и посветени правителства печати на секретността ще разкрие детрониращата хегемонистичното светоусещане на човечеството истина, че адресът на боговете не са космическите бездни, а адските дълбини на нашия общ дом, откъдето те ни наблюдават и ирационализират нашата “усвоена” реалност.
Автор:Мирослав Минчев
Източник:http://www.secretsbg.com/

АУРА ИЛИ ПОСЛЕОБРАЗ?

Разликите между виждането на аурата и виждането на послеобраз.
Повечето хора, без да разбират напълно изложеното от мен, пишат, че моите методи за виждане на аурата са измама, и че ние виждаме не аурата, а само един остатъчен образ. Тези погрешни, според мен, убеждения ме накараха да напиша това допълнение към методите ми за виждане на аурата.
Нашето око е уникално и съвършено оптично средство, което възприема определен диапазон на излъчвания и не е в състояние да възприема такива крайни излъчвания като инфрачервените и ултравиолетовите излъчвания. Само въз основа на това вече може да се твърди, че окото не работи на пълна мощност, но може да бъде развито. Могат, разбира се, да се приведат доводи за това, че очите ни не виждат нито радиовълните, нито ултразвука, но сами разбирате, че това са съвсем различни физически явления, а ние говорим само за визуалното възприятие.
Никой, например, не се учудва, когато с помощта на микроскопи и телескопи ние проникваме в макро и микро светове. Освен това никого не смущава фактът, че ние не можем да видим тези макро и микро светове с помощта на физическото си зрение, като по този начин ние можем да говорим за нещо, което, реално погледнато, не съществува за нас. Бих искал да отбележа също така, че някои хора имат астрално и клетъчно зрение, което е аналогично на виждането на макро и микро светове. Оттук следва, че развитието на такъв вид зрение е възможно.
Аурата е пулсираща обвивка, затова тя се състои от определена енергия. Известно е, че аурата може да се зарежда на слънце, затова може да се говори за елементарни частици, които може би влизат в състава на аурата. Всеки обект възприема определен диапазон на излъчване. Когато светлинната енергия достига до обекта, атомите му преминават във възбудено състояние (или в по-малко възбудено състояние), като по този начин те приемат (или отдават) енергийни кванти (фотони). Когато един предмет е осветен, той може би ще излъчва повече енергия, отколкото ще отдава. Ако изолираме обекта от източника на светлина, атомите на веществото ще продължат да отдават фотони в заобикалящата ни среда. Следователно предметът формира около себе си конкретно излъчване с N-на плътност, което може да се заснеме на лента.
Методите за виждане на аурата се основават върху разфокусирането на очите. Зрението ни не е като автоматична камера, то по-скоро прилича на фотоапарат, който заснема картината, постоянно обновява кадрите и запаметява всеки кадър в мозъка ни. Методът за разфокусиране на очите позволява да се спре постоянната смяна на кадрите и да се замрази изображението. Вие можете сами да се убедите в това, ако гледате с разфокусиран поглед в една точка, без да мигате дълго време. В един момент изображението ще изчезне напълно и ще се превърне в еднородно петно.
Много хора не могат да повярват, че някакви картинки на монитора могат да имат аура. Затова ще ви дам пример с видеозаписи на хора. Когато гледате телевизионно изображение на човек, у вас не възникват въпроси дали това е човек и дали той има аура, която може да се види. Същото е и с картинките. Всяко нещо, всяко изображение носи в себе си информация и енергия, затова изображенията, заснети върху лента, или просто изкуствено възпроизведени, също носят в себе си информация и енергия.
А сега да се върнем към послеобразите и аурата. Послеобразът представлява остатъчен образ, който остава в съзнанието ни след като видим определен обект. Или казано по народному – „халюцинация”. В това няма нищо чудно. В началото наистина повечето хора могат да видят върху картинките послеобраз и да си помислят, че виждат аурата, но това съвсем не е така. Сложно е за обяснение, но ауричната обвивка лежи зад пределите на послеобраза, и, без съмнение, някаква част от послеобраза остава и при самото виждане на аурата. Това, както вече съм споменал по-горе, е свързано с кадрирането на картината.
След необходимите тренировки послеобразите ще изчезнат и вие ще виждате само бяла мъгла, която обгръща човека отгоре до долу и се намира на около 30-50 см. от тялото на човека. Съгласете се, че това вече не може да се нарече послеобраз.
Нека да разгледаме този факт по-подробно чрез изображението на аурата, получено с помощта на уреда за газоразрядна визуализация, изобретен от професор Коротков.
Вие виждате контур на човек, като този човек се намира в бял пашкул. Това е ефирното тяло, първата обвивка, която можете да видите. След това има светлосиньо излъчване. Това излъчване може да бъде оцветено в който и да било цвят, но най-често е светлозелено, светлосиньо или розово. Вие ще започнете да виждате това излъчване след по-нататъшни тренировки. След това ще можете да видите спектъра, но само след като имате вече определен опит във виждането на аурата. В този случай е сложно да се каже каквото и да било, защото всеки човек притежава различен потенциал при виждането на аурата, а виждането на разноцветните обвивки вече може да се нарече висш пилотаж.
Забележете, че около главата на човека аурата е неравномерна, от нея излизат откъслечни лъчи. Равномерната обвивка е свойствена за уравновесените хора, но като цяло човешката аура е неравномерна. Това може да се види дори върху ефирното тяло. Най-често се забелязват енергийните канали на хората. Те приличат на конус, прикрепен към главата на човека. Също така е възможно и виждането на чакрите и енергийните натрупвания.
А сега бих искал да поговорим за духовността. В йогата виждането на аурата, телепатията и телекинезата се наричат сидхи, затова твърдението, че човек се сдобива със сидхи в зависимост от духовния си напредък е напълно вярно. Хората, които се занимават с духовно развитие, понякога абсолютно случайно откриват в себе си необикновени способности. Това е все едно да живееш в голяма къща с хиляда стаи, но да познаваш добре само онези помещения, които използваш най-често. Щом веднъж се отклониш от шаблона и установените си навици обаче, веднага започваш да откриваш нещо ново. Разликата между хората се състои в това, че всички живеят в различни къщи. Някои имат само две стаи, а други – хиляда, затова има два варианта: или да се преместиш в нова къща с повече стаи, или да започнеш да правиш допълнителни стаи. Съгласете се, че добавянето на нови стаи е много по-сложно, затова се надявам, че с помощта на тези методи за виждане на аурата вие ще разберете колко е важен духовният път на развитие.

http://www.zdraveto.eu

П Р И Р О Д А Т А Н А В Р Е М Е Т О

Настоящата книга ще повдигне множество въпроси, особено тези за природата на самото време. Въз основа на моя опит от разговорите с групи, ще се опитам да изясня някои неща, които често объркват хората.
Преди всичко, миналото и бъдещето могат да се променят.
От помощ ще бъде да прецените идеята за шахматната дъска. В шахмата може да има 30 хода в една игра. Всеки от тях създава различна конфигурация на шахматната дъска. Ако някой се върне „назад във времето“ и промени хода, който е бил направен, това следователно ще промени и всички останали конфигурации на дъската, които са следствие от тази промяна.
Времето може да се смята за хипнотичен импулс, с който всички ние се съгласяваме на подсъзнателно ниво, или на който всички се подчиняваме. Когато някой може да предизвика промяна във времето, той манипулира и нашите подсъзнателни съображения и опитности. Поради това, ако времето се промени, човек няма непременно да си даде сметка за това.
Този сценарий предполага, че ние сме просто фигурки от една огромна шахматна дъска. До известна степен това е вярно. Например пенсионираните генерали често се оплакват от това, че са били пионки на международните банкери. Това е пресилено твърдение, но може би наистина нямаше да има война, ако генералите имаха реална представа за истинските машинации зад международната политика.
Съществува и примера с омировата „Илиада“, в която се разказва историята на Троянската война. Според тази легенда, боговете буквално са манипулирали хората на Земята като фигурки на шахматна дъска. Историята е пълна с интрига между смъртните и боговете. Сценариите стават толкова сложни и дълбоки, че понякога изглежда сякаш Омир се опитва да ни даде микрокосмически поглед за цялата вселена.
Какъвто и да е случаят, всички ние сме играчи в играта, известна като „време“. Очевидният начин да се защитят нечии интереси, е разбира се да се съберат познания за самото време. Дали някой иска да направи това посредством медитация или астрофизика си е вече изцяло личен въпрос.
В Монтоук учените също така гледаха и бъдещето. Наблюдателите с които разполагаха им бяха дали възможността да видят различни бъдеща. Щом избираха определен сценарий и го активираха чрез пътуването на някой или нещо към него, това бъдеще се фиксираше. Тази точка се заключваше към времето, от където се правеше връзката. То създаваше примка, която беше фиксирана.
Например да речем, че гледаш множество бъдещета, при които различни хора стават президент. Да предположим че поради някаква причина, като президент от учените е било избрано бъдещето със „Сам Джоунс“. Свързването на лице или предмет от настоящето би заключило сценария с президента Сам Джоунс независимо от всичко. Но нищо от това не означава, че сценарият с фиксирана точка не може по-нататък да бъде променян от учените посредством допълнителни манипулации.
В момента на писането на тази книга, ние сме във времева примка. Тя се простира оттам, откъдето изследователите в Монтоук проникнаха в миналото и стига дотам, където те проникнаха в бъдещето. Тя е фиксирана и изглежда непроменима. Но това не означава, че сме захвърлени като безнадеждни роби на манипулаторите на времето. Подсъзнанието има свои автоматични или хипнотични нива, но съдържа и семената на свободата – мечтите. Ако някой може да мечтае за нещо, то може да бъде материализирано.
Лесно е да разсъждаваш философски за всичко това и да се изгубиш в този процес. Това, което искам да кажа с тази книга е, че е имало манипулиране на времето. При това са използвани хора и са предизвиквани огромни нещастия. Това лесно може да бъде отдадено на действието на тъмни сили.
Един основен въпрос все още стои на дневен ред – кой в действителност стоеше зад проекта Монтоук? Има безброй интриги и сценарии, които човек може да си представи. Религиозните дейци могат да намесят Бог или Дявола. Привържениците на НЛО могат да говорят за извънземните, които се борят за нашата слънчева система. Привържениците на лявото крило ще говорят за ЦРУ и тайното правителство.
Вярвам, че всички могат да хвърлят светлина върху онова, което действително се случи в Монтоук. Освен това се надявам, че тази книга ще накара повече хора да се раздвижат. Така можем да имаме повече отговори и по-малко загадки.

От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун

С Б Л Ъ С Ъ К С Ъ С З В Я Р А

На 5 август 1983 г. ни дадоха нареждане трансформаторът да работи непрекъснато – казаха ни просто да го включим и да го оставим да работи. Изпълнихме нареждането, но до 12 август нищо необичайно не се случи. След това стана нещо много странно. Внезапно оборудването като че ли изпадна от синхронизация с нещо друго. Не знаехме към каква функция беше настроена системата сега, но в този момент Елдридж (корабът използван в експеримента „Филаделфия“) се появи през портала. Бяхме се заключили към Елдридж.
Не съм сигурен дали това беше чист инцидент, но ако учените от Монтоук се опитваха да се закачат към Елдридж, трябваше да се направи опит на точно тази дата. Това се дължи на 20-годишните биоритми на планетата Земя (това беше откритие, което направихме в хода на тези експерименти) и на експеримента с Елдридж, проведен на 12 август 1943 г.
На този етап Дънкан от 1943 г. се появи и можеше да бъде видян през времевия портал заедно със своя брат. И двамата бяха членове на екипажа на Елдридж. Пазехме Дънкан от 1983 г. да не види себе си, за да избегнем времевия парадокс и произтичащите от него негативни ефекти.
Сега проектът беше достигнал апокалиптични пропорции. Природните закони се нарушаваха и изглеждаше, че всеки от включените в него участници се чувстваше некомфортно. Трима колеги и аз изразявахме опасения за проекта в течение на месеци. Бяхме говорили за капаните на работата с времето и за начина, по който това можеше да окаже влияние върху кармата на тази планета. Надявахме се, че проектът ще се самосъкрати.
Следователно, нашият малък заговорнически екип създаде програма за непредвидени случаи, която само Дънкан можеше да активира. Тя беше проектирана така, че да срине целия проект.
Най-накрая решихме, че всичко свързано с експеримента вече ни беше писнало. Нашата програма беше активирана от някой, който се приближи докато Дънкан беше в стола и просто прошепна: „Сега е момента“.
В този момент той пусна на свобода едно чудовище от своето подсъзнание и предавателят наистина създаде едно чудовище. То беше огромно, космато, гадно и гладно. Не се появи под земята в нулевата точка. Появи се някъде в базата. Ядеше всичко, което можеше да намери и разби всичко наоколо. Няколко души го видяха, но почти всеки го описваше различно. Беше или 2.7 или 9 м. високо, в зависимост от това кой го е видял. Лично аз вярвам, че е било 2.7-3 м. на височина. Страхът прави странни неща с хората и никой не беше сигурен какъв е точният физически вид на това чудовище. Никой не беше в състояние хладнокръвно и свързано да анализира точната му природа.
Моят началник нареди да спрем генераторите, за да прекъснем протичащите явления. Това не проработи и затова бе решено, че създанието трябва да бъде спряно.
Взе се решение, че трябва да бъде спрян предавателя. В тази насока бяха направени две неща. Едното беше да бъде изпратен някой обратно и да спре предавателите на Елдридж, дори ако за целта се окажеше необходимо те да бъдат разбити.
Другото беше направено от мен и от директора на проекта. Опитахме се безуспешно да спрем предавателя в Монтоук. След това влязохме в станцията и изключихме тока от електрокомпанията на Лонг Айлънд. Но токът продължаваше да тече и нищо не спря.
За осветлението не ни беше грижа. Искахме да спрем само самия предавател. Решихме, че следващото най-добро нещо, което може да се направи, е да влезем в електроцентралата и да срежем кабелите водещи в земята от големите трансформатори. Сложих си ацетиленова горелка на гърба и срязах тези кабели, които отиваха под земята. Осветлението в базата продължи да свети. Трябваше да внимавам, защото бяха горещи. Но пак нищо не стана. Осветлението в сградата си работеше.
Предполагах, че вероятно някъде имаше друго захранване. Отидохме до трафопоста, който беше до сградата на предавателя и срязахме кабелите, които излизаха от земята. Тогава вече светлините в базата угаснаха и компютъра спря. Но осветлението в трафопоста остана!
Влязохме в сградата и изтеглихме кабелите от панела, който управляваше предавателя, а след това и кабелите от самия предавател. Светлините в сградата угаснаха, но предавателят продължи да работи.
След това се качих горе и срязах действителното оборудване. Срязах кожуха. Накрая срязах достатъчно много от предавателя, той изръмжа и спря. Цялото осветление угасна. Бяхме успели. И днес все още могат да се видят следите от горелката, с която рязах тогава.
Едва тогава чудовището спря да се движи, избледня и се разсея в етера. Порталът се затвори и това беше краят на епизода.
След като спряхме, предавателят и нещата се уталожиха, установихме какво е станало. Когато първоначално бяхме изключили прекъсвачите в станцията, осветлението в базата остана включено. Към базата не се подаваше ток. Когато срязах линиите, които отиваха до сградата на предавателя, останалата част от базата спря, включително компютрите. Но предавателите работеха без компютрите.
Всъщност системата се беше включила на режим свободна енергия. Двете системи (тоест двата генератора – от 1943 г. на борда на Елдридж и този от 1983 г. в Монтоук) бяха заключени една към друга. Имаше огромно количество енергия, която прескачаше между генераторите. С толкова много енергия между тях, всички свързани електрически вериги оставаха активни. Светлините оставаха включени.
Което е по-важно – генераторите установиха връзка от 1983 до 1943 г. Чрез прескачане на енергия между двата времеви периода, бе създаден стабилен тунел. Това служеше като котва. Посредством този тунел след това можеше да се проектира един времеви тунел до определена точка във времето.
Например, ако човек искаше да отиде от 1983 до 1993
г., тунела от 1983 до 1943 г. първо трябваше да функционира, за да послужи като котва. Проекцията до 93-та година (или каквато и друга точка във времето беше избрана) щеше да излезе през края на тунела в 1983 г.
Ако някой искаше да стигне до 1923 г., той трябваше да се проектира през края на тунела в 1943 г. Времената между 1943 и 1983 г. можеха да бъдат достигнати чрез преминаване, през който и да е от двата края на тунела. Датите след 1963 г. бяха достъпни през тунел от 1983 г. А датите преди 1963 г. – посредством тунел от 1943 г.
Това не означава, че пътуването във времето трябваше да става по този начин (посредством главния тунел от 1943 до 1983 г.). По време на тези експерименти не бяха открити никакви генератори нито в миналото, нито в бъдещето, които да могат да бъдат свързани и да се създаде тунел от този тип. Разбира се наоколо има много генератори, но трябваше да се създаде успешна връзка между тях. Тази връзка изискваше т.нар. „ефект на свидетеля“.
„Свидетел“ е окултен термин. Като съществително се отнася до обект, който е свързан с (или който се отнася до) някого или нещо. Например кичур от нечия коса или снимка, могат да послужат като „свидетел“. Като глагол този термин означава използване на обект, за да навлезеш в съзнанието на този човек или да повлияеш по някакъв друг начин върху него.
Един пример за „ефекта на свидетеля“ би бил, ако някой вземе кичур коса от човек и го използва с някакъв любовен елексир, за да накара собственика на кичура да се влюби.
В Монтоук имахме три „свидетелски“ ефекта. Можеше да се счита, че те бяха три различни нива на „свидетелстване“.
Първото ниво се състоеше от физическите хора, които в действителност бяха на Елдридж. Намерените оцелели членове на екипажа бяха отведени в Монтоук за експеримента през 1983 г. Това включваше и персонала, който се считаше за реинкарниран от експеримента „Филаделфия“ нататък. Дънкан и Ал Биелек бяха там и бяха двама от главните „свидетели“.
Второто ниво беше свързано с технологията. Референтният генератор на нулево време (въртележката) използван на Елдридж, беше използван и в Монтоук. Когато Елдридж беше разглобен през 1946 г., въртележката беше оставена на съхранение. Тя беше занесена в Монтоук и свързана със системата там. В допълнение към въртележката имаше и две много странни приемо-предавателни устройства*(Успях да се добера до няколко от приемо-предавателите, които бяха използвани при експериментите. До този момент не разбирам напълно тяхната функция. Невъзможно е човек да се сдобие с каквато и да е била литература или наръчници на тази тема. Единственият начин да се получи информация за приемо-предавателите, е да се питат хората, които са ги използвали. Единствените отговори, които получих досега, са че те са строго секретно оборудване. Хората, с които говорих знаеха, че те са за самолетите Стелт, но не знаеха за какво точно служат), свързващи двата проекта. Те бяха „презвремеви“ предаватели. Предаваха през времето и това беше използвано, за да заключи двата проекта.
Третото ниво на „свидетелстване“ беше планетарният биоритъм. Терминът „биоритъм“ е езотеричен и се отнася до по-високият ред канали, които регулират живота в един организъм. Биоритмите са резултат от резонанса, чрез който природата функционира. При хората процесите на сън и ядене включват биоритмите. Разбира се има много фини такива, които могат да бъдат изучавани до безкрайност. Когато на Земята се гледа като на организъм – тя също има биоритми. Сезоните и ежедневното въртене на планетата са свързани с биоритмите. Учените в Монтоук изучаваха изключително задълбочено биоритмите на Земята и начина, по който те са свързани с цялата вселена. Откриха, че съществува основен планетарен биоритъм, чийто пик е на всеки 20 години.
Експериментът „Филаделфия“ стана през 1943 г. Макар че 1983 г. беше 40 години по-късно, той беше множество от 20 и послужи като много силен „свидетел“. Това даде възможност да се свържат двата проекта. Трябва да спомена и това, че е напълно възможно връзката да се осъществи и без този „ефект на свидетеля“, но неговото приложение се оказа много полезно за проекта.
Сега вече читателят има някаква представа за общите теории и приложения, използвани в Монтоук.
След странните събития на 12 август 1983 г. базата в Монтоук беше буквално опразнена. Токът беше пуснат, но осветлението – не. По-голямата част от персонала беше събрана, инструктирана и мозъците им бяха съответно промити.

От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун