РАЗУМ В ЗЕМНИТЕ НЕДРА

От незапомнени времена световният фолклор съхранява разкази за тайнствени подземни жители. В древността и Средновековието хтоничните същества са възприемани като богове, демонични духове-пазители на царството на сенките и като реално съществуващ народ с физически осезаеми представители. Този синкретизъм ориентира и съвременните хипотези за естеството на контактите с чуждия разум. Въпреки, че за мнозинството от нас тролите, гномите, коболдите или гобелините са фантастични същества, обитаващи въображението на суеверните ни предци или са персонажи, вплетени в сюжетните линии на психотрилъри и хорър-романи, събраното през хилядолетията познание ни позволява да възстановим облика на реално съществуващи подземни раси, създали мощна инфраструктура и зони на обитание в земните недра и влияещи върху съдбата на цялата планета.
Изглежда най-могъщо влияние върху човешките възприятия и модели за това как изглежда и с какви напреднали технологии разполага една чуждопланетна цивилизация оказва обитаващата обширни подземни кухини по цялото земно кълбо раса от същества с нисък ръст, известни и като greys - сивите. Някои отъждествяват малките “сиви” с ръст между 60 см и 1,20 см с енлонавти от далечни звездни системи, други - с природни духове - елементали, които са астрални същества, способни да се преобразуват в твърда телесна субстанция. Тази хуманоидна раса, известна с генетичните си експерименти върху хора и животни и със своите дисковидни космически апарати, е оставила солидни доказателства за съществуването си. Известни са норвежките зети , ирландските сиди, лапландските чакли, сихиртите в Заполярието, джуджетата мулу-курумби в Индия, островните менехуни в Океания и наннибите от Северна Америка. В Северна Европа, по островите в Северния ледовит океан, в Кавказ, Южна Америка и другаде са разкрити материални следи от съществуването на цивилизация от човекоподобни лилипути - могили с миниатюрни жилища и сечива в основите им, каменни формации с култов характер - долмени, погребения в пещери, прокопани кариери, достъпни за хора с нисък ръст, подземни съоръжения и дори градове.
Диаметрално противоположна в своята телесна морфология, но не и като технологичен капацитет, е цивилизацията на исполини със събирателното название anakim. Ако се позовем на авторитети от римокатолическата църква, се оказва твърде вероятно старозаветните родоначалници на човечеството Адам - висок 45 м и Ева с ръст 35 м да са принадлежали към тази раса. На анаким се приписват също мегалитните съоръжения Стоунхендж /Англия/, Баалбек /Азия/, Саксауаман и Тиауанако /Южна Америка/, както и грандиозните антропоморфни фигури върху перуанското плато Наска, в чилийската пустиня Тарапакар, в алжирската планина Тасили или край Керн Абас в Южна Англия. На Стария континент ги познаваме като обитаващите недрата на планините троли, асирийците ги наричат сапари, в Индия са известни като снажните и светлокожи тоди, на о-в Крит има спомени за сходен антропологичен тип свакии, а в Централна Америка преданията говорят за кинаме - огромни, много силни хора. През 1908 г. на смъртния си одър 95-годишният норвежки мореплавател Янсен споделя с писателя Уилис Емерсън преживени от него преди десетилетия събития, описани в излязлата същата година книга “Димящият бог”. След продължило месеци плаване с едномачтов платноход в арктическите морета, Олаф и баща му Йен срещат далеч зад полярния кръг земи с буйни потоци, мощни гори, буйна растителност и невероятно многообразие от птици, огрени от странна червеникава светлина. По време на буря проникват през отвор в Северния полюс и са посрещнати от обитателите на подземния свят - хиперборейците, описани като великодушни исполини с ръст до 4 метра, живеещи между 400 и 800 години и общуващи посредством транслиращи електромагнитни вълни странни устройства. Счита се, че представители на великанската раса, обитаващи разположени на голяма дълбочина обширни пещерни комплекси от Аляска до Мексико, разполагат с космически апарати, способни да преодоляват междузвездните пространства.
Велика подземна империя, отъждествявана със световен генофонд, библиотека на човешкото познание и резиденция на световно “правителство в сянка” е Агарта със столица Шамбала. Преди хилядолетия воденият от азиатски принц след опустошителен катаклизъм народ agarti открива изоставена инфраструктура от времената преди потопа и навлизайки в земните недра, влиза в конфликт с расата на рептилиите, който продължава и днес. Агарта включва повече от 100 свързани в мрежа от многобройни тунели и пещери подземни градове , чието население според американският монах Ърнест Дикхоф възлиза на 20 милиона души. Подземните мегаполиси на Агарта Шингуа, Шонше и Рама са разположени под Хималаите. Империята има свои колонии и тесни контакти с разположени под другите континенти подземни поселения, а един от 9-те входа към Агарта се намира в Антарктика.
Лидерството на предходните хуманоидни цивилизации се оспорва от други доминиращи на планетата подземни обитатели - расата на рептилиите. В Индия те са известни като nagas - змиеподобни хора или хора-гущери, които обитават подземните градове Патала и Бхагавати. Счита се, че тези центрове се намират под Хималаите в Азия и оттам нагите водят войни със себеподобните, с хората и с други подземни обитатели от великата империя Агарта. И днес милиони хиндуисти вярват, че входът към Патала се намира в “Кладенеца на Шеша” в Бенарес. В книгата си “Отровните влечуги” изследователят Шерман А. Минтън отбелязва, че се касае за реален вход, с четиридесет стъпала, които водят до концентрична депресия и свършват срещу затворена каменна врата, покрита с барелеф, изобразяващ кобри. Тибет също се свързва с мистична гробница, също наречена Патала, до която води система от тунели, завършваща с огромна подземна кухина. Тези подземни “магистрали” вероятно преминават през целия азиатски континент и дори отвъд него. Цивилизацията “нага” е високоразвита и притежава авангардни технологии. Сред техните изобретения са т.нар. “поразяващи лъчи” и “вимана” или дисковидни въздушни кораби. Тези машини са детайлно описани в древните ведически текстове, включително “Бхагавадгита” и “Рамаяна”. Расата на рептилиите изпитва презрение към човешките същества, които понякога отвлича, измъчва, с които се кръстосва и дори изяжда. Генетичното съчетаване продуцира широко разнообразие от форми, от влечугоподобни до почти човешки на вид същества. Изследователите ги класифицират в три основни групи. Зеленокожите рептилии от смесен тип - т.нар. hybrids са идентични с расата на джуджетата, чиито представители преобладават в близките срещи с екипажите на НЛО. Втората разновидност - reptoids представляват смесица от змиевидни извънземни гени и хуманоиди и са с крехко телосложение, широки и тъмни очи, три пръста на крайниците и зеленикаво-кафява кожа. Съществата от вида драконовидни рептилии - dracons са черни на цвят хуманоиди с бронзов оттенък и приличат на праисторическите птеродактили. Притежават крила, сходни с тези на прилепите, а според очевидци - подобни на рога израстъци на главата, които ги приближават да описанията на слугите на Луцифер. Китайската и централноамериканската митологии изобилстват с описания на тези известни със своята интелигентност и агресивност персонажи, притежаващи транспортни средства и подземни бази в САЩ, Мексико и Сибир. Много от съобщенията за тайнствените “мъже в черно” описват същества, които могат да бъдат рептоиди или драконоиди. Драконовидните хуманоиди използват като стражи, охраняващи подземните тунели и хранилища огромни змии - serpents, способни да умъртвят човек за секунди със своите челюсти и тела. За чудовищни змии, насекоми и други гротескни влечуги, гърчещи се в подземния сумрак зад стъклоподобните стени на безкрайни тунели, ни съобщава изследователят Чарлз Маркос, позовавайки се на очевидци, спускали се неколкократно в разположени на повече от 9 км дълбочина подземни кухини под Северен Арканзас от края на 50-те до началото на 60-те години. В много редки случаи са виждани и dragonworms - друга мутация от расата на рептилиите, свързана с многовековно атрофиране на крайниците. Тези считани за много интелигентни същества приличат на гигантски червей или гол охлюв.
Подобно на разнообразието от раси, етноси и култури на повърхността, подземният свят не се изчерпва със споменатите високоразвити форми на разум. Освен джуджета и великани, недрата на Европа приютяват и загадъчните oliverians - човекоподобни същества, различаващи се от Хомо Сапиенс само по маслиненозеления цвят на кожата си. Те обитават подземни кухини, наричани “Земята на Свети Мартин”. Описаните в английските хроники от ХІІ век “зелени деца” от Уулпит и техните по-късни аналози от испанското градче Баньос през 1887 г. са твърдели, че идват именно от “Земята на Свети Мартин”, описана като страна, където “слънцето никога не изгрява и цари вечен полумрак”.
Африка също крие тайнствена раса в своите дълбини. По време на своите контакти с пришълци “от Плеядите”, швейцарският контактьор Били Майер получава информация за съществуването на обширна система от лабиринти и огромни обитавани пещери в Египет, в които се съхраняват много книги за висшата наука, пазени от механични устройства. Изследователи твърдят, че са виждали т.нар. Giza people, облечени като древните египтяни. Според Leading Edge Research тези същества са в тясна връзка със секретно американско правителство, а други свидетелства определят “народа на Гиза” като контролирана от рептилиите цивилизация.
През март 1945 г. редакторът на списание “Амейзинг сториз” Рей Палмър запознава читателите с твърденията на младия оксиженист Ричард Шейвър, че е посетил обширна пещерна система и общувал с представители на високоразвита цивилизация в недрата на Северна Америка. Според Шейвър в праисторически времена Земята е посетена от космически същества teros от друга планетна система, потърсили спасение от смъртоносната слънчева радиация под повърхността. Възприемани като богове от простосмъртните земни жители, teros демонстрират своите авангардни технологии, създавайки устройства за получаване на триизмерни изображения от разположени зад плътни прегради обекти, за телепатия, телепортация и “пречистване” на физическото тяло, мощни лъчеви пушки за раздробяване на скали и машини за генериране на лишена от радиоактивност слънчева светлина. Злоупотребата с мощните механизми постепенно създава дегенерати от драконовиден тип - deros, лишени от морал и човешки инстинкти същества, упражняващи зловреден ментален контрол върху човечеството и периодично отвличащи хора, които след садистични оргии умъртвяват или превръщат в роби. Именно техните зловещи експерименти провокират религиозните представи за демоните и ада.
В продължение на четири години Рей Палмър поддържа полемиката по повод “загадката Шейвър”, обхванала и списанията “Фантастик адвенчърз”, “Мамът адвенчърз” и “Саут си сториз”. Разкриват се данни и за други обитаващи недрата на Новия свят раси. В дълбоки пещерни системи под региона Озаркс-Арканзас очевидци срещат миролюбиви хуманоиди с ръст около 2,40 м, бледосиня кожа и огромни овални и силно светлочувствителни очи, наречени moon-eyes. Според изследователя Джон Лиър те са идентични със съществата, на които астронавтите се натъкват на Луната, а друга версия ги свързва с нордическия тип пришълци. Счита се, че moon-eyes са потомци на Ной, които векове след потопа откриват и заселват изоставени пещерни комплекси и технологии в недрата на Западното полукълбо. Под Южна Невада, северната част на Ню Мексико и вероятно под щата Юта са разположени владенията на т.нар. orangeans. Някои източници ги определят като хуманоидна раса. Друга класификация ги интерпретира като генетично модифицирани червенокоси хибриди между рептилиите и човешката раса, доколкото имат човешки облик и притежават човешки репродуктивни органи. Съществуват сведения, че се касае за манипулирани чрез ментален контрол подобно на хаитянските зомби рептилии с оранжев цвят на кожата. Частично свързана с разположената под Дулче, Ню Мексико, подземна система е и т.нар. империя Финикс. Остава неясно дали нейните обитатели - phoenicians, принадлежат към хуманоидния тип или към цивилизацията на рептилиите. Осезаемата концентрация на подземни раси под Северна Америка се допълва от разположената под Маунт Шаста в Северна Калифорния колония на telosians с главен град Телос, разположен на пет нива с население повече от милион души. За прародина на този хуманоиден тип се посочва съзвездието Плеяди. Телозианците са заселили и усвоили населявани преди потопа от т.нар lemurians подземни градове. Преодолели са стареенето и мутациите. Известни са техните поддържани в изолирана биосфера растителни и животински видове, електромагнитни шейни , метро, ускоряващо до над 5500 км/ч и космически апарати, пътуващи през пространствено-времеви портали.
Поляризация между агресивни и протагонистично настроени към обитателите на външния свят същества откриваме и в легендите и преданията за загадъчните обитатели в недрата на Южна Америка. Предания и разкази на местни племена говорят за сражения с ниски космати хуманоиди със завършващи с копита крайници, наричани ikels, а в древногръцката митология- сатири. Считат се за представители на изчезнала преди Адам раса, притежаваща ангелически, зооморфни и хуманоидни характеристики. Свързани са с цивилизацията на рептилиите и подобно на тях от векове отвличат жени и деца или загиват от ръката на въоръжените с мачете разгневени туземци. Значително по-дружелюбни са обитаващите пещерни комплекси под региона Мато Гросо и други съседни райони в Бразилия atlanteans. Предполага се, че безследно изчезналият между двете световни войни при търсене на древен град в джунглите на Бразилия полковник Пърси Фосет и неговия син са се натъкнали на обитаем подземен град на неоатлантите в недрата на планините Ронкадор на региона Мато Гросо. Тези същества са както антропоморфни като облик и ръст, така и подобни на европейските гноми и притежават напреднали аерокосмически технологии, включително дисковидни летателни апарати. Те са потомци на раса, преоткрила и заселила изоставени преди хилядолетия от империята Атлантида инсталации и пещерни комплекси. Тези подземни съоръжения са били добре известни на инките. Вероятно в периода 1532-1574 г. поне осем милиона от тях са потърсили спасение от испанското нашествие в земните недра през входове при столицата Куско, при високопланинския град Мачу Пикчу и в чилийската пустиня Атакама.
Повечето от жителите на малкия град Орнидж, разположен в Западните равнини на Нов Южен Уелс в Австралия дори не подозират, че в недрата под тях се намира огромна пещера, свързана с легендарната подземна област Бинумеа. Австралийският изследовател на паранормалните явления Рекс Гилрой се позовава на местни предания, според които прадедите на аборигените дошли от земните недра, прекосили континента и създали нови племена. След това те се отправили в неизвестна посока или се върнали под повърхността. Аборигените говорят за свои предци, които наричат “жители на пещери под планината”, имайки предвид Големия Водоразделен хребет. Те са убедени, че съществува система от свързани помежду си пещери и тунели, простиращи се на стотици километри от Тамуерта до Канбера. В този подземен свят, който коренните жители на Зеления континент наричат Бинумеа, се намирали огромни кухини, подземни реки и дори голямо езеро. Бинумеа била обитавана и от огромни гущери, подобни на крокодили и странни летящи маймуни с големи червени очи. Народите от други области в Австралазия също пазят легенди за подземна раса. Според местните традиции на Каролинските острови, Папуа Нова Гвинея и Малайзия в древни епохи цивилизация от гиганти, обитавали изгубения континент Шамат (Лемурия) се отправила към бездните в недрата на Земята, за да се върне някога и отново “преобрази света”. А жителите на островите Тробианд вярват, че техните праотци дошли от подземни светове през отвор на повърхността.
Обнародваните от австралийското “Общество на кухата земя” засекретени фрагменти от бордовия дневник на световноизвестния полярен изследовател адмирал Ричард Бърд (1888-1957г.) предизвикаха истинска сензация сред привържениците на хипотезата за обитаемата сърцевина на Земята. На 19 февруари 1947 г. Бърд се отправя със самолета си към вътрешността на Антарктида и изминава над 3000 км. В дневника си отбелязва, че в продължение на 17 мили лети над планински области с езера, реки, зони с растителност и древни животни, включително мамути. Апаратурата на борда се разстройва, а след това изгубва контакт с базата. Накрая съзира “кристален” град и е пресрещнат от дисковидни летящи обекти. Бърд и екипажът му слизат в земните недра и осъществяват контакт със стройни руси мъже с немски акцент, представили се за емисари от Агарта. Бърд разговаря с владетеля на подземната империя, който изразява своята загриженост от възможно ядрено самоунищожение на човечеството. През март същата година Бърд е задържан, разпитван близо 7 часа в Пентагона и инструктиран да не споделя с никого предупрежденията от подземния свят.
Многобройни легенди, предания и свидетелства на очевидци потвърждават непосредственото присъствие, съперничество и могъщо ментално и технологично въздействие върху човешкия род на разумни същества в земната утроба. Разчупването на ревностно охраняваните от тайни общества и посветени правителства печати на секретността ще разкрие детрониращата хегемонистичното светоусещане на човечеството истина, че адресът на боговете не са космическите бездни, а адските дълбини на нашия общ дом, откъдето те ни наблюдават и ирационализират нашата “усвоена” реалност.
Автор:Мирослав Минчев
Източник:http://www.secretsbg.com/