събота, 31 март 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 13


   Платон казва, че цялата философия започва с почудата. Съвремен­ната наука убива изцяло учудването, учейки ни, че ние знаем всич­ко. Съвременната наука убива изцяло философията, подтиквайки ни да не задаваме големите въпроси „защо". Учените настояват, че те­зи въпроси са напълно безсмислени. Гледайте си живота и не му мислете!
Съвременните учени се опитват да ни втълпят, че техният начин за тълкуване на основните въпроси на човешкото съществувание е единственият възможен начин. Харесва им да се разпростират вър­ху онова, което знаят. Според тях знанието - известното - е като огромен континент, заемащ цялото пространство, което сме в със­тояние да си представим.
Жените и мъжете, описани като творци на историята в тази кни­га, са предпочитали да разсъждават върху онова, което не знаят. От тяхната гледна точка познатото е миниатюрен остров, който се носи из обширен, безбрежен, напълно непознат океан. Нека си поз­волим да засеем семената на съмнението. Нека послушаме съвета на Франсис Бейкън и да се въздържим от налагането на модел вър­ху света. Науката е мит, подобен на всички други, мит, символизи­ращ онова, в което хората дълбоко в себе си искат да вярват.
Рудолф Щайнер веднъж казва, че хората, които нямат куража да бъдат жестоки, често развиват жестоки убеждения. Да твърдиш, че ние не живеем във Вселена, която връща всичко, е също ненужна жестокост. Ако приемем тези жестоки схващания, ние позволяваме на експертите по „казано-речено" да вземат връх над собствените ни преживявания и опит. Едновременно с това отричаме неща, кои­то Шекспир, Сервантес и Достоевски са ги доказали като истини.
Следователно целта на тази книга е да ви накара да допуснете, че ако погледнем на нашето битие по нов начин, нищо чудно да забележим и радикално нови пътища за неговото оформяне. Всъщ­ност тезите в тази апокрифна история могат да бъдат разгледани и по начин, който е почти пълна противоположност на всичко, в което сме били обучени да вярваме. Точно това прави и филосо­фията - ако се прави добре.
Останките от древната мъдрост са навсякъде около нас - в дни­те на седмицата и месеците на годината, в подредбата на семките в ябълката, в чудатия вид на имела, в музиката, в приказките, с които всяка вечер приспиваме своите деца, в архитектурата на редица сгради и паметници, както и в най-великите образци на изкуството и лите­ратурата. И ако днес не можем да видим тази мъдрост на древността, то е, защото ни е бил създаден рефлекс да не я забелязваме - реф­лекс, който е плод на поколения наред възпитание и поколения на­ред обучение. Обучението и възпитанието на материализма.
Науката разглежда идеализма като доминиращ човешката исто­рия до XVII в., когато започва процесът на неговото дискредитира­не. Науката приема, че материализмът ще остане водеща филосо­фия до края на времето. Ала според тайните общества бъдещето ще възприема материализма като обикновено примигване на фона на човешкия епос.
   Ученията и схващанията на тайните общества излизат за пър­ви път на бял свят. На някои от читателите те вероятно ще се сторят смешни, други вероятно ще доловят нещо интересно в тях, макар че всичко казано в тази книга може би ще им се стори абсолютно не­съвместимо с великите научни „сигурности" на нашата епоха. Това беше историята, каквато е съхранена от адептите, умеещи безпроб­лемно да се промъкват от едно измерение в друго. Вероятно е на­пълно несъвместима с историята, в която сте обучени да вярвате, но защо в други измерения да не е вярна?
Достоен завършек за нашето повествование са думите на един от най-великите учени на света - Нилс Бор. Той казва: „Противополож­ното на правилното твърдение е погрешното твърдение, но противо­положното на голямата истина може да бъде друга голяма истина."
Вече се уверихме, че ако се опитаме да надникнем отвъд година­та 11 451 пр.Хр., няма почти никакви доказателства, които науката би могла да отчете като неоспорими. Импозантни въздушни кули от интерпретации поддържат крехък баланс върху миниатюрни точици данни, И разбира се, същото е вярно и ако се опитаме да надник­нем в бъдещето, отвъд 11 451 г. сл.Хр. Истината е, че за да го сто­рим, трябва да използваме въображението си. Когато пропътуваме цялото разстояние и в двете посоки, когато напуснем тесните огра­ничения на този тесен остров материя, който наричаме свой живот, не можем да постъпим по друг начин, освен да навлезем в сферите на въображението.
Материалистите, разбира се, рядко се доверяват на въображението, приравнявайки го автоматично с фантазията и илюзията. Спо­ред тайните общества обаче мисълта на всеки един от нас е проек­ция на огромния Космически разум в материалния свят, затова един­ствено въображението ни е средството, което може да ни помогне да си възвърнем връзката с него и да се включим в ритъма му.
Именно този начин на използване на въображението ни е оста­вил великите шедьоври на Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Вол-фганг Амадеус Моцарт и другите като тях. Именно той ги е напра­вил богоподобни.
Защото ключът е във въображението.

Сливането с Бога: Върховното изживяване НА БЛАЖЕНАТА ДУША, 3-та част ( "Мъртвите ни говорят" )

 Христос се проявява по определен начин на всяко съответно ниво

   Пиер Моние неведнъж казва това. Също както Той се е появил всред нас, както е приел тяло от плът, подобно на нашето, също така на всяко ниво от развитието след смъртта той се открива и възприема според достигнатата в него степен на духовно развитие и на блаженство, а не според славата, която Христос притежава сам по себе си:

   „Веднъж вече ти казах, че нашият Спасител ни се явява така, толкова по-близък до своето блажено духовно състояние, колкото повече нашето развитие ни позволява да го виждаме в този негов аспект; но същевременно топ остава винаги достъпен за новите способности на духовете, които живеят в една или друга „обител” в Небесното царство.”

   По повод празнуването на Коледа на небето той обяснява на майка си:

   „Той (Христос) все още е видим в духовната си форма, която напомня за неговото човешко лице, подобно на нашите; колкото по-духовно извисени са сферите, толкова по-съвършена духовно е тази прилика., ние виждаме Божия син, приличащ на нас, на нашата степен на дематериализация, ако мога така да се изразя; така Той по собствена воля се доближава до нас. Но ние не сме единствените, които имаме тази привилегия, и ако Земята не бе толкова скептична. . . искам да кажа, ако вие имахте вярата, то често-щяхте да виждате Исус всред вас.”

   Другаде той обяснява, че само хората празнуват на небето големите литургични празници, съответстващи на живота на Христос:

   „Другите раси, които населяват вселената, не ги празнуват като нас.”

   Той все пак знае от своите наставници, че Христос се е появявал и в тези други светове:

   „Но ние все още не знаем как е станало появяването на Месията всред тези наши братя, непознати и непознаваеми за нас дотогава, докато духът ни не достигне до съвършеното духовно развитие.”

   Тази широта на възгледите ни изглежда много близка до онази, която се открива в мисълта на последователите на Ориген. Те твърдели, че Божият син – Божие слово – се е превърнал в серафим за серафимите, в херувим за херувимите и така нататък за всички небесни сили**.

   Впрочем, същата идея се открива в цялата поредица от християно – юдейски текстове, но с друго наименование. И все пак тя присъства дори и при Свети Григорий Нисийски.

   Начинът, по който гностиците са използвали тази идея, обяснява нейното осъждане, но ако се разгледа в първичния и смисъл, даден от Ориген, тя винаги ми се е струвала твърде вероятна и наистина прекрасна.

               Христос не толкова видян, колкото „усетен”

   Тези свидетелства по този въпрос имат за мен огромно значение, тъй като ми се струват тясно свързани с един стар теологически спор, който мисля, че мога да резюмирам по следния начин, без да изопачавам проблема: дали в края на нашето духовно развитие в отвъдното ние само ще видим Бога, като останем външни спрямо него (традиционната западноевропейска теология) или ще бъдем наистина част от божественото естество, както ни обещава Свети Петър, Второ послание, глава 1, стих 4, както учат от самото си начало източните църкви и както са го изпитали всички християнски или нехристиянски мистици (дори и римокатолици, въпреки официалната теория).

   Ето защо отдавам изключително голямо значение на свидетелства като това на Ален Тесие, нашия млад пиколо:

   „Той (Христос) е над нас, и ние му се молим. Прекрасно е да бъде видян, дори и отдалеч. Надяваме се, че един ден ще се доближим до него, трябва ни търпение и много усърдие в нашето дело, за да можем да застанем до него. Но той има погледи, които проникват в нас, това е нещо фантастично и неподдаващо се на описание. Ние му служим с радост и се надяваме да се върнем към него. Той е бял, блестящ, но това е само образ. Ние го усещаме силно в себе си повече, отколкото го виждаме. Телата ни се проливат от неговото присъствие и това са най-прекрасните ни мигове. Те не са през цялото време, това би било прекалено хубаво. И с Мария също е така. . .”

   Признавам, че ако трябва да избирам между Ален Тесие и Свети Тома Аквински, не бих се поколебал!

   Подобно свидетелство се открива и у Пиер Моние:

   „Вече ти казах: тук ние живеем с постоянното и блажено видение на нашия любим Учител. . . Но аз добавих и това: „Ние вече не знаем дали виждаме или усещаме Христос.”

   „. . .вие ще видите Изкупителя, който ви спаси, „такъв, какъвто е. . .”. Вече нищо няма да може да ви отнеме радостта, която Любовта към Бога пробужда у вас, нито тази от любовта, която вие дарявате на Бога! Исус е тази радост. Исус е мир, Светлина, милосърдие. . . Исус е Любовта”. „Тогава, вероятно ще се запитате вие, може би трябва да се откажем от благословената надежда да съзрем Божия агнец?” О, не, защото съзерцанието на Любовта не е нищо друго освен неизразимото чувство за любов към Бога. Да видим?. . . Да усетим?. . . Да видим – когато вече не очите на плътта гледат. . . Да усетим -когато вече не материалните осезания се вълнуват. . . не долавяте ли, че няма нищо по-близко до тази духовна въздишка, която е неизразима , но която влиза в тясна връзка с Бога?”

   Нека не се заблуждаваме – тук не става въпрос за интелектуално задоволство. Нито за тържеството на една система над друга. Също така няма никаква горделивост в това да искаш да станеш „Бог чрез участие”, както казва Свети Йоан Кръстител. Това е въпрос на любов. Онзи, който я е изпитал, го разбира.

                      4. Нашето единение с Бога: един безкраен процес

   Това също е една от любимите идеи на мистиците и на традицията на източните църкви. Създанията, които сме, никога няма да спрат да се изпълват с Несътвореното, крайните същества, които сме, – да поемат Безкрайното. Християнският Изток има дума за това, почерпена от един текст на Свети Павел – „епектаза”, изразяваща вечното стремление напред.

   Ето един текст на Свети Григорий Нисийски, чието забележително съответствие ще открием по-нататък в „Диалози с ангела”. Става въпрос за мистичен коментар на „Песен на песните”. Душата търси своя Възлюблен. След като не го намира на Земята, тя се заема да го търси на небето. Тя преминава от Княжества във Владения, от Тронове към Сили:

   „В своето търсене тя преброжда целия ангелски свят и като не намира измежду благата, които среща, онзи, когото търси, тя си казва: „Дали поне те могат да усетят онзи, когото обичам?” Ала те не отвръщат на този въпрос и с това мълчание й показват, че онзи, когото тя търси, е недостижим и за самите тях.”

   А този разказ, измислен от Свети Григорий Нисийски, но разбира се, с помощта на неговата интуиция на мистик, практически се е реализирал дума по дума в Будапеща през 1943 г., в разговор между Жита Малаш и нейния ангел, който й говорил чрез Хана. Както винаги, текстът се опитва да предаде посредством типографски похвати силата на различните думи, и често се прекъсва от описани в скоби жестове или впечатления и чувства, съпровождащи диалога: „Жита: – Ти каза: „Ние сме много.” – Кои сте вие?

   Хорът.
   Долавям зад тази дума необхватна съвкупност, съдържаща множество в съвършена връзка. С движение на ръката нагоре и нисък глас:

   Ние възпяваме. . . НЕГОВАТА СЛАВА.
   (За първи път през живота си усещам онова, което би могло да бъде истинското обожание, и питам съвсем тихо): Жита: – Ти виждаш ли ГО винаги? (Направих жест на отказ, като че ли бях запитала нещо забранено:)

   Ти не знаеш какво питаш.
(Следва дълго мълчание.)
-Питай нещо друго!”
   По не толкова болезнен начин Пиер Моние обяснява на майка си, че противно на онова, което обикновено учи църквата (в Западна Европа), познанието на Бога никога няма да свърши. Отначало той като добър западноевропеец изразява нашето единение с Бога с понятия за „прилика”, но нека това не ни заблуждава. Впрочем, терминът „еднородност” скоро идва да допълни онова, което е недостатъчно в първата дума:

   „Ако ти казвам това, то е за да успокоя твоята тревога и безпокойството ти, че нашето така сладостно общуване би могло да забави моето усъвършенстване, което е нашето вечно дело. Ти ще се изненадаш от прилагателното, което избрах, и ще помислиш, че самата църква обявява предела на нашето все по-страстно търсене на доброто; тя нарича този предел „спасението”. Но Светият дух, божественият наставник не е обявил в Евангелието този предел. Човечеството, а бих казал дори и всички сътворени синове на Единственото несътворено, имат за цел съвършенство, равно на това на техния Отец. Дали неговото съвършенство вечно ще остане несъизмеримо със съвършенството, което съществата са способни да постигнат? Без съмнение не, защото няма несъвместимост между Отеца и неговите чеда, създадени по негово подобие; но тук ни бе казано, че тъй като това подобие не може да стане пълно, все по-съкровеното уеилие за доближаване до Бога няма да има предел – дори и в търсения, желания час, очакването на който е нашата постоянна Светлина, часът на нашето единение с Бога. Това сигурно ще ти се стори противоречиво, тъй като би ли могло единението да се извърши без съвършена еднородност с Бога? Това е така и аз много пъти съм ти го казвал: заедно с осъществяването иа това единение, което Христос съобщи на своите ученици, цялостната личност на всеки от духовете ще се запази във Вечността. И именно чрез тези отделни личности на душите, сбрани в Бога, делото за усъвършенстване на създанията ще продължи.

   Мила моя, тази перспектива изглежда ли ти обезкуражаваща? О, не, напротив! За нас тук тя е мощният стимул, които изпълва небесното ни съществуване с най-мензразнмите ни стремления. За всички пас това е смисълът на Съществуването.

   Свети Григорий Нисийски също казва това през IV век: „И ние ще вървим от начало към начало и през начала без край.”

ЕЗОТЕРИЗЪМ – доктрина, според която познанията не могат или не бива да бъдат популяризирани, а трябва да бъдат предавани само на малък брой ученици. (Бел. прев.)
** Това е известно най-малкото от осъждането на това схващане през 543 и 553 г. (Бел. авт.)

            ЗАКЛЮЧЕНИЕ

   В края на това произведение желанието, което изразих в увода, може би се е осъществило: животът ви се е променил. Ако това е така, то книгата ми е изпълнила своята роля. И наистина, за мен е по-важно да съм допринесъл за отварянето на сърцата ви към вечността, отколкото да съм написал едно есе, колкото и блестящо да е то, което да се е прибавило към онези, които, веднъж прочетени, вече не говорят на душата.

   Вие може би сте станали други. Ако това е така, двата текста, които следват, трябва да бъдат прочетени от вас не просто като поучителни и примерни анекдоти, а като разказ за най-пламенното изживяване, това за Любовта, превърнала се в извор, бликащ от сърцето ви.

   При прочитането на тези текстове онази частица от Бога, която се съдържа във всеки от нас, трябва да се пробуди. Ако това не стане, не бързайте да обвинявате автора. Началото на книгата не е толкова далеч. . . Нищо не ви пречи да се върнете към него. . .

   Ето първо разказа на един французин, успял да спечели доверието на прочутия емир Абделкадер и да са били с него (уви, само за да го предаде по-успешно).

   „Събудих се през нощта; отворих очи и се почувствах облекчен. Пушливият фитил на една арабска лампа едва осветяваше широката палатка на емира. Той стоеше на три крачки от мен; смяташе ме за заспал. Бе повдигнал с две ръце над главата си бурнуса и плаща си и с млечнобял цвят, които падаха в прекрасни гънки. Красивите му сини очи, обрамчени от черни мигли, бяха обърнати нагоре, полуотворените му устни сякаш още мълвяха някаква молитва, макар че бяха неподвижни; той бе изпаднал в състояние на екстаз. Неговото стремление към небето бе толкова силно, че той сякаш не се докосваше до земята. . . сигурно така са се молили великите християнски светци.

   За да проверите дали наистина разбирате втория текст, опитайте се да се помолите, дори и само в продължение на десетина минути. Уви! Отегчението бързо ще ви обхване. Особено от такава молитва в уединение, без текст, който да се казва, без нищо, което да ангажира сетивата и ума. Не такъв е случаят на отец Исак, атонски монах от началото на века, който в продължение на цели нощи утолявал жаждата си от извора на Любовта. Бих могъл да ви разкажа за Свети Франциск Аснзки или за Свещеника от Арс, или за който и да било друг светец. Би било същото.

   „Една нощ отец Лазар стана, за да отиде до Колибата на светите апостоли в Кариес. Трябваше да стори това, защото отец Модест бе болен. Това беше през юни и времето бе много горещо. Лунната светлина заливаше всичко. Той едва бе излязъл и бе направил само няколко крачки, когато съвсем близо до пътя попадна на невиждана гледка. Там някой бе коленичил с вдигнати ръце всред безкрайния покой на нощта и тишината на природата, и се молеше. Това бе отец Исак.”

………………….

   «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.


                   Франсоа Брюн 

КРАЙ 

сряда, 28 март 2012 г.

Сливането с Бога: Върховното изживяване НА БЛАЖЕНАТА ДУША, 2-ра част ( "Мъртвите ни говорят" )

 3. Христос, възприет като Бог

    Против божествеността на Христос.

    Първи пример: Жана Морание

   Измежду широко разпространените днес послания трябва да се посочат тези на г-жа Жана Морание. Наскоро излезе шестият им том – Духовната вселена, съществува Асоциация Жорж Морание, грамота, награда на негово име. . . За Жорж, младият асистент в университета, който се самоубил, и за неговите многобройни приятели, които той отново срещнал или с които се запознал в отвъдното, Христос е само един пророк, един просветен измежду много други, също като Конфуций, Буда и Мохамед.

   Целта ни тук не е да обсъждаме подобни мнения, макар че винаги съм се шокирал от това, че някой поставя наравно Христос и Мохамед. Мохамед без съмнение е бил медиум, но също така много чувствен и кръвожаден човек. . . Някой може да каже, че Свети Луи също е воювал. Но никой християнин не би го поставил наравно с Христос.

   Единственото, върху което бих искал да се спра тук, е стойността, която се приписва на това мнение като изказано от хора, намиращи се в по-добро положение от нас, за да съдят за това, не само поради факта, че сега са в отвъдното, но и поради това, че са на много висок стадий от своето развитие, в „петата сфера”, което в тяхната система съответства на предпоследната степен.

   Същевременно аз вече обясних на друго място защо според мен те се намират едва в началото на своето развитие в отвъдното, измежду онези, които дори още не са се отделили от Земята. Шестият том отново потвърждава това. Освен това тук установявам, че дори и в „петата сфера”, в която се учи от наставници, дошли от „шестата”, Жорж Морание продължава да вярва, че Богът на великите религии е подобен на човека. Неговото велико откритие е, че Бог няма ръце и крака. Как е могъл да си представи, дори и на Земята, че юдейският или ислямският бог е имал тяло – след като това са религии, в които е забранено всякакво изображение ! Как дори и в петата сфера той все още дори не е разгърнал някой катехизис! „Бог е чист дух.” Така започва всеки от катехизисите! Как дори и сега той може да вярва, че Бог на Свети Йоан Кръстител, на Учителя Екхарт или на Ал-Халай е имал тяло -просто не мога да разбера!

   Това, че един проповедник, намиращ се в отвъдното, вече не вярва в божествеността на Христос, е тъжно за мен, но е негово право. Ала това, че същият неотстъпчиво държи на службата на латински език и безбрачието на проповедниците. . . е, мисля, че вече разбрах. Пожелавам им бързо развитие.

   Втори пример: Ан и Даниел Мьороа-Живодан

   Един друг вариант на това отрицание вдигна напоследък доста шум. Този път не става въпрос за послания, получени посредством автоматично писане, а за астрални пътешествия извън тялото в състояние на раздвоение. Ан и Даниел Мьороа-Живодан са открили, без да са се стремили към това, тази фантастична възможност (също като Робърт Монро или Жана Гене) и така са започнали да се запознават с прочутите хроники на Акаша. Акаша – това е Паметта на Вселената.

   „Това е един гигантски „видеофилм”, създаден от самата Природа, който може да ни разкрие при известни условия „паметта на миналото”. . . Впрочем четенето на акашийските анали изисква разрешението на духовните същества, които бдят над тях. Те първо се уверяват в чистите намерения на „пътешествениците” и в техните способности за усвояване. . .”

   Това е нещо като остатъчните вълни, които отец Ернети от Венеция се опитва да улови със своя хроновизор (само че без източния декор).

   Там вие ще научите как Исус от дванадесет до тридесет годишна възраст е бил отгледан и „просветен” в есенианската общност на връх Кармел, отведен от две влъхви от Братството в Индия, Тибет, после в Персия, Гърция и накрая в Египет. Именно там в центъра на Голямата пирамида духът на Христос слязъл в Исус. Ще научите също така, че всъщност Христос не е умрял на кръста и как след като бил изваден от гроба, са го лекували и излекували. Тогава той тайно се върнал отново към проповядването на своето учение на връх Кармел и това продължило до дълбоката му старост. При смъртта му светлинното му тяло бавно се издигнало над върха. Непокътнатото му физическо тяло било старателно пазено в продължение на още много векове в манастира на Общността, преди да бъде един ден пренесено на Изток.

   Целият този разказ за посвещаването се основава в голяма степен върху традиции, запазени в Афганистан и Индия, най-вече в Кашмир, където се откриват имена на местности, паметници и може би дори текстове, които са свързани с някакъв пророк Йешу или Исо. Фредерик Росиф е направил филм за някои от тези места с коментари на Клод Дарже. Тези теории вече са били издигани от Андреас Фабер Кайзер в книгата с название Исус е умрял в Кашмир. По-наскоро един млад немец започна проучвания по тези места и се опита с всички средства да подкрепи тази хипотеза. За съжаление, неговите доказателства гъмжат от грешки или догадки. Той смята, че разказът за потопа, който се съдържа във ведите, е най-старият на света, а шумерските традиции са много по-стари от него. Той счита също така, че следите от тялото на Христос върху Торинската плащеница може би са останали от още живото тяло, обливащо се в пот от треската. При един подобен процес би изтекла и би се отпечатала нещо като оцветена течност. А последните анализи ясно доказаха, че освен петната от кръв, върху плащеницата няма никакви оцветяващи вещества. Цветовите различия върху платното, които очертават формата на тялото, се дължат просто на изсъхването на две-три влакънца от ленените нишки. Но няма никакъв оцветяващ пигмент, било изкуствен (боя) или естествен (от изтичане на течност).

   Нека добавим още, че тази версия за фактите представя многобройни варианти, ако се вярва на използваните от нея документи. Един от големите и извори е Евангелието на Водолея, написано или по-скоро прието от Леви Даулинг в края на миналия век. Изпаднал в дълбок транс, Даулинг също така приел откровението за прочутите хроники на Акаша. Ала за нещастие на тази теория, разликите са значителни: тук един ориски принц, Равана, открива Христос, който на дванадесетгодишна възраст проповядва в храма, и го завежда в Индия; и тук Христос не умира на кръста, а след оздравяването си отвежда майка си на изток и накрая умира в Кашмир.

   Впрочем, това не са единствените версии за живота на Исус според прочутите Хроники. Съществуват още много други. Така в Англия Уелзли Тюдор Поул също така получава достъп до акашийските хроники. У. Тюдор Поул първо е бил индустриалец, после голям пътешественик, особено из Близкия Изток, накрая студент по археология в Египет, Палестина, Турция и Сахара. Но той винаги е имал и духовни занимания, интересувал се е от явленията на лечение посредством паралелните медицини и е получавал послания чрез автоматично писане. Именно на него дължим удивителния малък сборник, наречен Private Dowding, в който той ни предава посланията, получени от един английски войник, убит през август 1916 г. в Северна Франция. Един негов приятел го запознал с г-жа Симон Сен-Клер, също така увлечена по всички общувания с отвъдното, и тя го свързала с Розамонд Леман, едно от произведенията на която била превела на френски език.

   Около 1958 -1962 г. У. Тюдор Поул имал серия от моментни просветления. Един вътрешен глас го уверил, че това не са илюзии, а в предговора на книгата един английски лорд твърди. че това наистина са Хрониките на Акаша.

   Само че този път версията също е доста по-различна. Между 18 и 25-годишна възраст Исус само посещавал есениански среди. Разказите за пътешествия в Индия били апокрифни. Но той често пътувал по море с вуйчо си Йосиф Ариматейски и в края на краищата Поул не изключва възможността той по този начин да е достигнал един ден до Англия. Но като цяло Исус наистина бил прекарал младостта си в Назарет и наистина бил умрял на кръста. Какво можем да заключим от всичко това? Дали някои разкази са повече или по-малко част от Акаша от други? Дали в Акаша има интерференции, или пък зли духове, които са объркали Архивите, пардон, вълните?

   Без съмнение тук трябва да се различават два плана. Единият – на фактите, а другият – на тълкуванията или измислиците.

   Колкото до фактите, съществуването на тези места с техните имена и техните паметници самото съществуване на писмени документи изглежда неоспоримо. Добре би било да се извършат сериозни проучвания по този въпрос. И все пак при сегашното състояние на нашите познания първоизточникът на тази традиция вече не изглежда чак толкова тайнствен. Известно е, че през 486 г. църквите в Персийската империя окончателно са приели така наречената несторианска теология. Този начин на разбиране на тайнството на Христос клонял към разделянето на двете природи у него -човешката и божествената. През IX век отците на тази църква стигат до признаването у Христос на две личности – божествена и човешка.

   А тази несторианска църква се е разпространила през Кюрдистан и Централна Азия чак до Китай, в Индия и дори до остров Цейлон. Нейните мисионери вероятно са създали нови светилища, също както в някои места на поклонничество са възпроизведени пътят към кръста с Голготата или „Лурдската пещера”.

   Преди няколко години един независим изследовател се опита посредством същия метод на проучване на топонимите да докаже, че Обетованата земя на евреите*от Стария Завет не е била Палестина, а Йемен. Доказателството не успя да убеди учените.

   А колкото до тълкуванията, екстраполациите и измислиците, тук истината е, че нашият свят (дори и за онези, които са склонни към езотеризъм) изобщо не е готов да разбере, подобно на отец Шарл дьо Фуко, осемнадесетте години мълчание на Христос в Назарет. Необходим му е усет към съзерцанието, а той не го притежава. И от момента, в който човек е убеден, че Христос не е Бог, дошъл на Земята, той съвсем естествено ще започне да се стреми да обясни невероятното появяване на неговото послание. Ще му търси учители, духовни водачи. Последната почит, отдавана от неверующите, е тази да се признае, че неговото учение и неговият живот обхващат и надхвърлят всичко най-добро, което нашето човечество е достигнало в областта на мъдростта. Дори и в неизброимите послания, получени от прочутия медиум Полин Декроа, се открива този стремеж да се дадат учители на Христос. И както всеки път, също с варианти. Човешкото въображение се отличава с неизчерпаемо богатство. Така В едно от тези „послания” ни се обяснява, че Божият дух влизал в Христос само веднъж на всеки три години! Там Учителят на учителите, който ще бди конкретно над нас по време на новата ера на Водолея, няма да бъде Свети Жермен на Веро, а нашият Отец Ху-Канг. Това е добра идея. . . Ще ни разнообрази малко от Индия.

   В момента езотеричните среди с изумително единодушие ни съобщават, че с настъпването на ерата на Водолея ни очакват значителни промени. Под това трябва да се разбира изчезването на традиционните религии, които най-накрая ще отстъпят място на нови Учители. Ала съгласието е дотук. Тъй като мога да ви уверя, че след това няма да ни липсват нови Учители! За съжаление, доколкото мога да съдя по няколкото „добри страници”, които досега съм успял да прочета за тях, не съм много сигурен дали ще спечелин от тази замяна.

   Онова. което ме наскърбява много, е, че във всички тези пътувания за посвещаване, приписвани на Христос, винаги се забравят ацтеките и инките. А все пак „астралното” пътешествие не струва много скъпо! И някои дори не са се поколебали да накарат Христос да пътува още по-надалеч, като безгрижно разказват, че той бил отвлечен от извънземни, които му дали по-добра подготовка….

     За божествеността на Христос

   С риск да стана досаден, ще започна с нещо като хронологичен списък на всички големи пратеници, които изцяло потвърждават божествеността на Христос в най-силния и смисъл, така, както я разбират християнските църкви. Тук целта не е да се опитам да убеждавам когото и да било, а да направя известно обобщение по един основен въпрос. После всеки може да види, да сравни текстовете, да се довери в по-голяма или в по-малка степен на едните или на другите според собствената си чувствителност. Ето един временен списък на такива пратеници, които са ми известни:

БЕРТА – от мис Мортли, починала през 1934 г.

ПИЕР МОНИЕ – текстове, предавани от 05.08.1918 г до 09.01.1937 г.

ЖИТА МАЛАШ – „Диалози с ангела”, текстове, предавани от 25.06.1943 г. до 24.11.1944 г.

ПАКИ – „Небесни разговори”, текстове, предавани от 1925 до 1947 г.

МАРИ-ЛУИЗ МОРТОН – текстове, предавани от 1940 до 1956 г.

МАРИЯ ВАЛТОРТА – която започва да става много известна във Франция. Тя е получила посредством автоматично писане около 15 000 страници от тетрадка. Нейните записки на италиански език за живота на Христос се наричат твърде ясно „Поема за Човека-Бог” и съдържат текстове, предадени от 1944 до 1947 г. Преводът им на френски език, излязъл в Италия, обхваща десет тома.

„Разговори с Приятеля”, текстове, предавани от 1955 до 1957 г.

РОЛАН ДЬО ЖУВНЕЛ – текстове, предавани от 23.10.1946 г. до 16.02.1969 г.

АЛЕН ТЕСИЕ – текстове, предавани от 1972 до 1973 г.

РОЗМАРИ БРАУН – музикални диктовки от 1964 г. нататък. Среща с архиепископа на Съдърк през 1970т. и „Безсмъртните до ръката ми”, излязла през 1974 г.

И накрая – една анонимна монахиня, също така използваща автоматичното писане и чиито текстове са публикувани със специално разрешение от църковните власти. Произведенията н, които са ни известни, обхващат периода 6Т 1967 до 1974 г.

    От пишещите в наши дни – Герда Йост в Германия, от чиито творби вече са излезли два тома. Но Жан Прийор дава и други пратеници, и съвсем основателно отбелязва, че някои от тях не са отдавали особено голямо значение на Христос по време на земния си живот. Те са го открили истински едва след смъртта си. Такъв е случаят с Кристофър, чиито послания са получавани от майка му Рут Мери Тристрам (1886-1950):

   „За мен Христос означава много повече, отколкото съм смятал. . . Той е нашата Глава, нашата Корона и нашият Живот. Той е нашата сила да се борим. Христос е самият живот. . .”

   Или още – този текст на един анонимен пратеник, цитиран от Дени Сора и който аз заемам от Жан Прийор:

   „Молитвата, всяка истинска молитва отива в центъра, при Бог, при Христос. . . Всяка молитва отива при Христос, всяка помощ идва от Христос. . . Христос е центърът на пространството и на времето” .

    Но към горното трябва да се прибавят също така и свидетелствата на всичка християнски мистици от последно време, които са получили откровения посредством паранормални процеси. Аз изцяло приемам, че техните послания и съпровождащите ги явления са паранормални прояви, но също така смятам, че всички онези, които искат сериозно и почтено да се заемат с паранормалното, трябва на свой ред да приемат техните свидетелства също като останалите, и по-специално като тези на жигосаните, изживели в плътта си Христовите мъки. Нека споменем някои измежду по-съвременните:

МАРИ-ЖЮЛИ ЖАЕНИ (починала през 1941 г.)

АНА-МАРИЯ ГЕБЕЛ (починала през 1941 г.)

БЕРТ ПЕТИ – през 1943 г.

АЛЕКСАНДРИНА МАРИЯ ДА КОСТА – през 1955 г.

СЕСТРА ЕЛЕНА АЙЕЛО – през 1961 г.

ТЕРЕЗ НЮМАН -през 1962 г.

БАРБАРА БРЮЧ – през 1966 г.

АДРИЕН ФОН СПЕИР – през 1967 г.

ПАДРЕ ПИО – през 1968 г.

ТЕРЕЗА МУСКО – през 1976 г.

МАРИЯ БОРДИНИ – през 1978 г.

МАРТ РОБЕН – през 1981 г. Други са все още живи.

   Впрочем, ако днес някои западноевропейци смятат, че за да преоткрият Индия, трябва да изоставят божествеността на Христос, то други в Индия остават верни на своята традиция и същевременно признават Христос за Бог. Това са онези, които наричат себе си „индуси-християни”. Тук ще се огранича с примери, които съдържат пряко общуване с отвъдното, често под формата на видения, явления, а понякога, както ще видим, дори и на опитности извън тялото.

   Ето първо разказа на Сундар Сингх, садху, роден от майка индийка и баща сикх през 1889 г; става въпрос за видение, появило се на 18 декември 1904 г. (Той току-що е хвърлил в огъня едно евангелие):

„Според моите тогавашни схващания аз бях извършил добро дело, като бях изгорил Евангелието; но безпокойството в сърцето ми нарастваше и в продължение на два дни се чувствах истински нещастен. На третия ден, когато УСЕТИХ, че повече не можех да издържам, станах в три часа през нощта, изкъпах се и се обърнах към Бога с молитва, в която казвах, че ако той не иска да ми се открие и да ми покаже пътя на спасението, и така да сложи край на мъките на душата ми, бях твърдо решен ако тази молитва остане без отговор, да отида преди изгрев слънце на железопътната линия и да сложа главата си на релсите пред някой идващ влак.

   Молих се около четири и половина часа, останах в очакване и се надявах да видя Кришна или Буда, или някое друго превъплъщение от индуската религия. Те не се появиха, но в стаята ми заблещука светлина. Отворих вратата, за да видя откъде идва тя, но навън всичко бе тъмно. Върнах се в стаята, светлината се усилваше, тя прие формата на сияйно кълбо, увиснало над земята и тогава в тази светлина се появи не формата, която очаквах, а живият Христос, когото бях смятал за мъртъв. Никога няма да забравя неговото блажено и любящо лице, нито няколкото думи, които той изрече: „Защо ме преследваш? Виж – аз умрях на кръста за теб и за целия свят.” Сякаш мълния запечата тези думи в сърцето ми и аз се прострях на пода пред Него. Сърцето ми бе изпълнено с неизмерима радост и покой, и моят живот се промени изцяло. Тогава предишният Сундар Сингх умря и се роди един нов Сундар Сингх, за да служи на живия Христос.”

   Ето още едно свидетелство, дадено от Дханжибхай Факирбхай (починал през 1967 г.) в неговата „Христопанишад”:

   „Когато учех в колежа, се интересувах много сериозно от религията и от Бога. Един ден, когато се разхождах със съвсем отворени очи по пътя, утринното слънце блесна пред погледа ми и заедно с появата на тази внезапна светлина един глас изрече в сърцето ми: „Ти търсиш Бога? Бог е Исус.” Тези думи влязоха в мен като силно убеждение и силна светлина. Оттогава Исус е Бог за мен, никога не съм се отрекъл от това откровение и никога не съм имал нужда от друг Бог. . .

   Исус, който е въплътеният Бог, тоест Бог, проявен в човешка форма, не е абстракция.. .

   Той не само е В нас (в смисъла, в който смятаме, че душата ни е в нас), но Исус е С нас, спътник, приятел, брат и наставник, видим и невидим, за нас той е личен. Дори и ако той е иманентен и също така трансцендентен в природата и в космоса, е нас той е личност, истински човек. Той е Това; Той е Той, не е символ на властта или на Закона и Реда, или нещо Непознато; за нас той е личен. Никога никой не е видял Бога; Исус Го разкрива, проявява Го и свързва Бога с нас. Той казва: „Онзи, които ме е видял, е видял Бога”. . .Исус не е само външна проява, той е също така съкровен Обитател вътре в нас. . . Когато някой е усетил Исус като Обитател вътре в него, той е убеден, че Исус е самият Бог, Бог и нищо друго, и че Бог е Исус. . .”

   Ето още и свидетелството на Кандисвами Чети (1867-1943). Станал християнин, той отказал покръстването и не се съгласил да принадлежи към никоя църква. Но отец Мопилие ни съобщава, че той е бил член на Международното Братство Асоциация за по-добро разбирателство между религиите. Този текст е много важен, тъй като показва как един индиец е могъл да усети един-ствеността на Превъплъщението:

   „Истина е, аз вярвам в Христос като в Спасителя на хората. Когато казвам това, то не означава, че за мен той е един от многобройните спасители, за които се казва, че неведнъж били изпращани на света от Бога. Зная твърде добре, че на този свят се смята, че единственият начин да се победи и обезсили християнското учение е не да му се противоречи – тъй като това би означавало път към лринизяването на всичко най-висше у човека – а да му се отнеме неговият отличителен характер и силата, която той му придава, Христос да се представи като едно от многобройните превъплъщения, проявления или пратеници на Бога, които индусите биха приели без никакви възражения, и на всяко твърдение за специално и единствено място в структурата на вселената задължително да се дава отпор, сякаш това е предателство спрямо своята страна и своята цивилизация.

   Според мен идеята за многобройност лишава въплътения Бог от неговата особена красота и неговата мощ. Нима Бог не се разкрива във всеки момент от живота ни в природата, в утешителното провидение, във великите личности, които той издига като водачи, в събитията, които определят бъдещето както на индивидите, така и на общностите, в грандиозното движение на историята? Тогава защо той да разкъсва покривалото, зад което действа, при това с такова постоянство и мощ, ако не за да се разкрие сам – не пред разума на човека, а пред непреклонното му сърце? И нима повтарянето на това деяние не би го поставило в сферата на обичайните проявления, които, макар че впечатляват интелекта, не успяват да докоснат сърцето.”

   Би трябвало да се цитират още много други текстове от тази книга и по-специално за нас – как Сундар Сингх един ден изживял опитност извън тялото и пътувал до третото небе, и разбрал, че именно такава опитност е изживял преди него Свети Павел.

    Вероятно с течение на годините географското разпределение на религиите ще се заличи. Всеки ще разполага с все повече и повече материални средства, за да се информира истински, и ще се присъедини към онова течение на мисълта, което съответства на сърцето му и на духовното му ниво. Много хора са изоставили или ще изоставят вярата в божествеността на Христос само защото никога не са я изживявали истински. За тях тя винаги е била твърде теоретично и по-скоро странно учение, нещо като остаряла митология. Но онези, които дори само за миг са разбрали каква огромна любов към човека стои в основата на Божието превъплъщение, вече никога няма да изоставят едно такова съкровище.

   В насоката, която следвам, аз открих у всички тези велики свидетели на невидимото многобройни потвърждения на моята вяра (за разлика от много „теолози”).

   Първо – нееднократно изразяваното твърдение, че може напълно да се доверим на Евангелието:

   „Препрочетете Евангелията, нахранете с тях душите си. Те са истинската книга на живота, самите слова и деяния на Исус, записани от Апостолите. . .”

   „За човека, който вярва в истинността на евангелските разкази в техния вълшебен смисъл, нищо от онова, което се доближава до свръхестественото, не бива да бъде изненадващо.”

   Понякога има и уточнения:

   „. . .Наистина, вярно е, че евангелието от Йоана е написано отчасти от неговите ученици, но както вече ти казах, писмото не е нищо, всичко е в духа. А духът, изпълващ Евангелието от Йоана, е наистина духовното схващане на Йоан, най-добрият приятел на Христос, онзи, който с интуицията на най-непорочната нежност проникна най-дълбоко в свръхестествената душа на Месията. . . ако признавате, че Христос бе въплъщението на вътрешноприсъщата любов на Бога, то свидетелството на Йоан ще получи своето истинско значение във вашите очи. . .”

   Ала разкриването на Бога е постепенно. Пророците са разбрали по-добре заплахите, отколкото милостта.

   „Послание към евреите” е дадено като произведение на Сина, ученик на Свети Павел. И наистина, това е една от хипотезите, отдавна формулирани от библейските историци.

   Излишно е да се казва, че основните данни за живота на Христос напълно се потвърждават: неговата божественост, непорочното му зачатие, Възкресението му и празния гроб. Прекрасна теология на Преображението, Спускането в преизподнята, Възнесението. . . Понякога се откриват дори и неочаквани уточнения: за Пиер Моние е вярно, че Илия и Енох са преминали в отвъдното, „възкачили са се на небето”, както казва традицията, без да преминат през смъртта, и със земните си тела. Именно при същия процес тялото на Христос след смъртта и възкресението му е достигнало до божието блаженство:

   „Всички тези факти ви изглеждат невероятни, бих казал, символични. . . Това не е така; и няколко човешки същества, чиято чистота освети плътта им, бяха повикани от Бога при същите условия. . . понякога известни, друг път непознати, когато свидетелите не са били достойни за това особено ясновидство.”

   Следователно това е много твърда и много вярна на традицията доктрина, която в същото време е универсално и твърде широко схващане за Изкуплението. Бог изисква от човека само любов и нищо друго:

   „С каква жестокост хората отказват на другите хора правото да мислят!. . . Откъде знаете дали някой мъченик от вяра, различна от вашата, няма да може също като вас да получи вечен живот?. . .

   Разбираш ли ме, скъпа мамо?. . . Ще се иска много от онези, които са получили много. Но другите, които в порив на милосърдие се отказват от семейството и дома си, за да се посветят със страст на завоюването на обществото -може би в името на тяхната собствена утопия, но във всички случаи с предимно алтруистична цел – ще бъдат поканени на масата на пиршеството. . . Само Бог може да премери на везните на правосъдието зърната от вашата жътва.”

   Този текст е от 1921 г. Онова, което днес е ясно на всички или на почти всички християни, съвсем не беше ясно тогава. Преди двадесет години аз все още скандализирах семинариите, когато учех на това бъдещите свещенослужители.

   С това се обяснява също така и изключително рязкото отношение на Пиер към църквата (това може би забавя до известна степен разпространението на неговите произведения в църковните среди. . .):

   „Църквата, такава, каквато хората тъй упорито се опитват да я поддържат, с нейното тесногръдие, горделивост и традиционен обскурантизъм, няма да се запази, тъй като църквата под тази своя форма не е Божие творение. Ала Светлината. . . Христос, върху когото църквата е метнала златистопурпурно покривало, което го затъмнява и задушава, Светлината, излязла от Бога, е неизменна. . . тя ще победи. . . църквата е предала своите основатели. . . изразявам се зле. . . църквата е предала своя Учител. . .”

   Подбрах всичко това главно от „Писмата на Пиер”, тъй като според мен той
 е най-подробният и най-изчерпателният автор, но много елементи от горното 
се откриват и у други автори на тази литература, като например в „Диалози с 
ангела”. -

   Бих искал тук да разгледам no-специално няколко конкретни момента, в които тези привилегировани свидетелства от отвъдното потвърждават някои мистични изживявания или спорни теологични схващания. Впрочем в това съвпадение виждам нещо като взаимно потвърждение.

   
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

            Франсоа Брюн  

събота, 24 март 2012 г.

Съвременен джедай

Мнозина въжделяват да са светли емисари , малцина са способни игрите тъмни да разнищят, да допълнят с милост упоритостта както на Нулата истината вечна повелява , крайностите на лукави философии да избегнат . Достоен емисар на хиляди слънца е здравият темел, а в самата дума “правда” лежи таз сила творческа , която ни движи напред … 


     В крайна сметка никой не избягва закона на Баланса . За да го има него сред нас са и съвременните джедаи. Със своите безпристрастни действия те се стремят да поддържат мира и хармонията в проявеното . Когато членовете на една цивилизация живеят в мир , моралът и нравите са благопристойни. Всички тъмни хакери не получават почва да виреят и чистите души с радост се отдават на изначално заложените импулси . И е справедливо да се отбележи , че съхранението на добродетелите зависи и от чистия заряд на джедая . 


     Изявата на този чист заряд не се състои единствено в това да откаже участие в някое тъмно начинание или да не вреди на останалите , а и да проявява достойнства като правене на неща, които другите не могат или не смеят да правят , насочване на останалите ( но не в диктаторски стил ) , поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да поправят . Все едно е дали става дума за най-обикновено изслушване на проблем или за разплитане на сложни интриги на тъмните хакери , джедаят е добре да бъде безпристрастен. Повелята му трябва да е : “До всеки да стигне в чист вид енергията , която Главния Юзър е дал” . 


      Ала има и джедаи , които се поддават на развалата по време на някоя мисия и от страх , че не могат да се справят бързо с множество задачи, правят прибързани действия и попадат в шаблоните на тъмнината . Такива мисионери имат пропуски в обучението си и не ще спомогнат истински за Баланса . Защото могат ли подобни личности да носят мир и хармония на останалите ? 


       В настоящата земна епоха се подвизават много от тъмните хакери , които дърпат конците на нищо неподозиращите ( в повечето случаи ) хора . Тези хора извършват престъпления, за да живеят до края на дните си в тялото с ореола на благочестивост ; това са престъпници , жадни за богатства , хора , тръгнали по пътя на безчестието поради изневери и лелеяни заблуди . Във всички тези случаи истината не би могла да излезе наяве без прозорлив и бдителен джедай , който не се колебае сам да влезе в минираното поле , да променя външността си и дори излъчването си, само за да стигне до сърцевината на проблема, приключвайки по този начин някоя докрай уплетена и усложнена от тъмните мисия .

Сливането с Бога: Върховното изживяване НА БЛАЖЕНАТА ДУША , 1-ва част ( "Мъртвите ни говорят" )

И все пак още от самото начало, още от момента на преминаването в отвъдното, изпитаното блаженство не се дължи нито на великолепието на природата (макар че всички казват, че тя е изключителна), нито на многообразието и богатството на човешките обители (макар че много покойници говорят за сияйни градове, като в най-вълшебните приказки и в Писанието), нито на невероятната свобода, която овладяването на времето и пространството им дава (макар че те всички, особено в началото, с радост се възползват от нея), нито на възможността да отидат, необсебени от материални грижи като на този свят, да черпят от самите извори на познанието, нито дори на мира и хармонията в човешките взаимоотношения, най-накрая освободени – или поне малко по малко, все повече и повече – от всякакъв егоизъм и всякаква суета, от всичко, което на този свят ги прави така сложни и така крехки. 
 Не! Разбира се, всичко това има своята роля, но то е само допълнение. Основното в това блаженство е докосването до Бога. 


 1. Бог, усетен като енергия 


 Отначало Бог се възприема като лъчение на живителни и благотворни енергии, посредством които той непрестанно ни възражда. Ето свидетелството на един човек, едва избягнал смъртта, съобщено от Й.-К. Хампе: „Оттогава Бог е за мен основополагащ извор на енергии, неизчерпаем и не-подвластен на времето, който непрестанно излъчва, а също така и поглъща енергии в неспирна пулсация. . . Този извор е съвършената хармония. . . отделните светове се образуват от различни вибрации, разликите са от честотите. Ето защо по едно и също време и на едно и също място могат да съществуват различни светове. . .” От отвъдното, където е достигнал, Пиер Моние ни разказва същото: „Във всички неща има частици от Бога (които можем да наречем по-правилно,,енергии”). . . Божиите енергии, разпространени в сътворението, са всъщност „влиянието” на Бога, което се проявява в живота, мислите, индивидуалността. . .” За И. К. Хампе цитираният от него умиращ се е изразил с „категориите на източната философия”, тъй като това описание на Бога изобщо не съответства на онова, разпространявано на практика от западноевропейското католическо или протестантско християнство, силно повлияно от Бога като чисто деяние на Аристотел. Зная, че имам способността да раздразвам до крайност много западноевропейски теолози с това, че критикувам статичността на Бога според Аристотел и Свети Тома Аквински. Ала аз също така не мога да смятам за особено динамичен един Бог, който, за да не търпи никакви влияния, вече окончателно е решил всичко за моите отношения с него. Това наричат предопределение. Ако този Бог е динамичен, то неговият динамизъм все пак е твърде неподвижен! Можем да се досетим, че християнският Бог няма нищо общо с този на Свети Тома Аквински, тоест този на Аристотел. Той е също толкова динамичен, колкото и този на ориенталската мисъл. Тук големите религии напълно се застъпват. Това са несътворените енергии на теологията на патристиката, по-късно на византийската и накрая на съвременната православна теология. Те са изобразени в иконите с тънките златисти лъчи на ореола които контрастират с позлатения фон на иконата също както несътворените енергии с божията същност. Господ такъв, какъвто се показва на хората (енергиите, ореола) и Господ като основен, неизчерпаем извор (същността). Това е цялата теология на източните християни от създаването й до наши дни. И ето, че това различаване се открива в свидетелството на Пиер Моние! Разбира се, изразено с негови собствени думи: „Господ ви е дал „своето влияние” – този недоловим поток, който протича от неговото „динамично ядро” до хората. Това, което аз наричам с тази груба дума, вие можете да наречете, за да разберете по-добре как се поражда любовта, „сърце”, божието сърце, жарко и лъчезарно огнище, което вдъхва живот на цялата Вселена.” В Древен Египет, друга „люлка на изначалния модел” според израза на Ролан дьо Жувнел за Иран, изображенията на слънчевия диск са много често срещани. От него излизат много дълги лъчи, които завършват с ръце. Господ гали лицата ни и същевременно остава в дъното на небесния свод. Иманентност и трансцендентност са изразени още тук. Но вече будизмът в своята форма „зен” не достига до идеята за сърцето, излъчващо любов. Впрочем будизмът на Буда вече не съдържа идеята за конкретен Бог. Поле от сили, от животворящи енергии, стоящо в основата на всичко – това да; дори и благотворни енергии, с това, че те наистина ни правят добро, макар че това понятие за „добро” вече е доста чуждо на „зен”. Но във всички случаи без зад тези благотворни енергии да стои някакво намерение да се прави добро. Поле от енергии. 


 2. Бог, усетен като Любов 


 Дълго време Пиер Моние прави от това лайтмотив, постоянно заключение на почти всички свои писма: „тъй като любовта, това е Бог!”, „а любовта е Бог”, „тъй като Бог е любов”. . . Разбира се, едно подобно заключение всеки път се обосновава от всичко, което го предшества. Това изживяване за любовта е впрочем много често свързано с това за светлина. Господ се възприема едновременно и, както изглежда, неотделимо, като любов и като светлина. Именно това казва евангелистът Свети Йоан в своите „Послания”: „Бог е любов” и „Бог е светлина”. Със сигурност си спомняме свидетелствата на всички, избягнали смъртта, които разказват, че са се почувствали „залети”, „смазани” от любов. Д-р Муди дава много примери за това.Могат да се открият още немалко в произведенията на И. К. Хампе. Припомнете си също така случая на автомонтьора Том Сойър, който, когато разказвал преживяването си, на всеки няколко изречения избухвал в сълзи. Любовта, изпитана в молитвата Тук започваме да се доближаваме до изживяванията на великите християнски или нехристиянски мистици. Но измежду посланията от отвъдното бих искал да посоча няколко прекрасни текста на Веро. Всъщност не всичко в тези послания ми харесва. Те предизвикват досада с постоянното си говорене за прераждането. Понякога в тях има твърде неопределени или необичайни теологични формулировки (поне за мен, разбира се). Ала те разкриват докосване до Бога, което смятам за напълно истинско и дълбоко. В тях са някои от най-прекрасните текстове за молитвите, които са ми известни. И тук отново става въпрос за автоматично писане. Един човек, който сякаш има всичко, за да бъде щастлив – любяща жена, която обича, две красиви и весели момчета, дом, положение – малко по малко затъва в необяснимо безпокойство и нервна депресия: „Моят болен мозък уголемява всяко препятствие и прави от къртичината планина; и най-малката грижа засяда натрапчиво в ума ми и ме разяжда , вече нямам сили да живея.” Лекари, невролози, накрая дори лечители – никой не успява да му помогне. Един ден жена му го принудила да стане, завела го в хола, запалила малка ароматна пръчица в една ваза, сложила на грамофона плоча с органова музика и му заговорила дълго и много решително, като му обяснила, че вярва във възможната помощ от отвъдното. Това съществува, това е възможно, а те имат такава голяма нужда от него. „Ще отправим вопъл към небето, за да може то да ни чуе. . .” Тогава тя взела писалка в ръката си, тялото и се разтърсило от дълга тръпка и с неподвижен поглед и безизразно лице тя започнала да пише: „Тъй като видях вашето отчаяние, Аз ви идвам на помощ и ви позволявам да ми задавате въпроси.” Това било началото на едно бавно изкачване от преизподнята! Датата е март 1955 г. Посланията се предавали до октомври. За съжаление след това Веро сметнал, че постъпва добре, като отстъпил мястото на някакъв магьосник-шарлатанин, който наричал себе си „Свети Жермен”, така че последните страници са изпълнени с карикатурен езотеризъм* със силна източна насоченост, какъвто се намира в много варианти на пазара. И за пореден път отвъдното в своето начало е просто продължението на този свят. Впрочем именно затова не виждам никакво основание обикновените случаи да се завръщат на Земята, за да продължат да се развиват. Магьосниците и духовните наставници сигурно се мотаят из отвъдното така, както и тук, в търсене на клиентела. Продължава същото търсене на Истината, и също така напосоки. Ала точно като на този свят, дори и когато в интелектуален план първите открития са все още обременени с излишъци, грешки и полуистини, в порядъка на любовта достигнатото ниво може да бъде много по-високо. Мнозина „еретици” са могли да бъдат велики светци. Ето защо нека да пренебрегнем плявата и да видим бисерите: духовното изживяване на „Веро”: „Разбира се, трябва да се медитира, но можете да медитирате в продължение на години и пак да не усетите нищо. Мисля, че трябва преди всичко да се обича, тъй като Любовта е Царственият път, който води към Божеството. Трябва да се обича и в тази Любов да се забрави всичко друго. Трябва да се изостави всичко друго освен мистичното и непонятно обожание, което именно ви позволява да усетите и възприемете Божественото във вас. Трябва да почувствате вибрациите на тази Любов, докато Радостта ви изпълни, да се отъждествите с тази Радост и Любов до такава степен, че да бъдете само Любов и Радост, а Любовта и Радостта да бъдат вас самите.” Нека кажем веднага това, което според мен се доказва от целия контекст – че тук изобщо не става въпрос за екзалтация на чувствата, все още тежка и изпълнена със страст подобно на нашата човешка любов. Тук става въпрос за радост, която се достига след пълно пречистване: „. . .Това е интуитивен, лишен от намесата на разума порив, в който мозъкът не участва, тъй като човешкият мозък никога не може да обича онова, което няма нито форма, нито име, и именно затова по-младите души все още имат нужда от Бог под човешка форма, с физически характеристики, за да може той да им стане понятен.” Наистина, Христос дойде на Земята, но не остана тук. Имаме само спомена за него. Текстът добавя: „Само на много напредналите души е дадено да обичат Безличното и Несътвореното.” Понятието „безличен” ми се струва не особено точно, но като това често става при хора без строга философска или теологическа подготовка, тук то означава само обичайния физически аспект на личност, имаща телесна форма (контекстът ясно показва това). Ала ако решим да бъдем по-точни, то не може да се обича истински една безлична сила. „Една хубава молитва не съдържа повторени или заучени думи, а порив на обожание и плам, който е толкова силен, че земният живот се отдалечава и изчезва. . .” „Молитвата е чист порив на вярата и на любовта на създанието към своя Създател. . . Не думите, а поривът на обожание и любов правят една молитва истинска. Ти можеш просто да кажеш: „Господи, ти си тук и аз те обичам.” Ако цялото ти същество вибрира, когато произнасяш това изречение, то ти си изрекъл една прекрасна молитва.” Ще добавя, че всичко това напълно съвпада с твърденията на всички наши мистици от Изтока или от Запада, християни или не, в момента, в който съществува тази връзка на любов с един личен Бог. За да бъда по-изчерпателен и напълно честен, трябва да прибавя, че горното е в пълно противоречие с почти всички трактати за молитвите, които се разпространяват в западноевропейските християнски семинарии и паства от послушници, които системно задържат „верующите” на по-низши форми на молитва. Искам да наблегна на още нещо. Усещането за любов предполага лична връзка. Аз мога да „обичам” топлината, светлината, живота. Това просто значи, че аз се стремя към слънцето или към топлината на огнището, че се наслаждавам на светлината и на живота. Аз мога да усещам някаква безлична сила, дори да я възприемам като благодатна, необходима или приятна. Но аз нямам връзка на любов с топлината, светлината или живота. В опитностите на докосналите се до смъртта хора наистина присъства космическият аспект, така дълбоко присъщ на източната мисъл. Ала там присъства и любовта. Връщам се към разказа на Том Сойър, автомонтьорът, който след своята злополука започнал трескаво да чете томове по квантова механика, изпитвайки усещането, че открива в тях спомени от отвъдното. Ние също така видяхме, че той е изпитал много силно усещане за отъждествяване с прекрасните пейзажи, които виждал: „Той си даваше сметка, че той БЕШЕ този пейзаж, че той БЕШЕ гигантският смърч, че БЕШЕ вятърът, че БЕШЕ сребристата река и всяка една от рибките, които подскачаха из нея.” Но съществува и любовта. Нека се върнем към разказа: „Първо като звезда, точица на хоризонта. После като слънце. Огромно, гигантско слънце, чийто чуден блясък обаче не му пречеше. Напротив, удоволствие бе да го гледа. Колкото повече се доближаваше до тази златистобяла светлина, толкова no-силно ставаше усещането му, че разпознава нейния произход. Сякаш много стар спомен, скрит надълбоко в паметта му, се пробуждаше и малко по малко завладяваше цялото му съзнание. Това бе истинско наслаждение, тъй като. . . това бе спомен за любов. Впрочем – дали това бе възможно? – самата тази странна светлина изглеждаше изцяло изградена от любов. Субстанцията „чиста любов” – сега това бе всичко, което той възприемаше от света. . .” Светлина, която е любов. Това съвпада с всичко, казано от Свети Йоан, както и с изживяванията на всички мистици. Субстанцията „чиста любов”. Същевременно личният аспект също присъства, но изразен непряко, посредством сравнението с неговата любов към жена му и децата му. Но все пак в неговите думи има нещо наистина много лично: „Но основното – каза Том Сойър с притеснена усмивка – не може да се изкаже с думи. Защо? – запита един млад журналист от Рочестърската телевизия. Защото това е нещо, което ние обикновено не познаваме в нашия живот. Но вие говорихте за любов – отвърна другият, – това го познаваме! Разбирате ли – каза Том, – аз обичам жена си и имам две деца, които обожавам. Е, цялата тази любов, взета в своята най-голяма интензивност, дори и ако към към нея прибавя цялата любов, която съм изпитвал през живота си, няма да достигне дори и да изразим с цифри процент от любовта, която изпитах пред тази светлина. Това бе цялостна, безкрайна любов.” Всички мистици казват това. На този свят едно подобно изживяване може да бъде само много кратко. Иначе тялото ни не би го понесло. На този етап (зная, че наблягам твърде грубо на това) се отделяме от философите или религиите, които не са съумели да открият или да развият понятието за личност, или които са го приближили твърде много до индивида, „аза”, извор на всички разединения и всички разделения. Религиите на безличното ще познаят вътрешния мир, ведрото спокойствие, хармонията с природните сили. Те не могат сами да достигнат до това изживяване за любовта. Дотук можех да се опра върху всички послания от отвъдното, които са ми известни. И разбира се, най-вече върху онези, които се основават върху това пряко изживяване на Божията любов. Ала дори и другите, по-съмнителни „послания”, в които намесата на приемателя е преобладаваща, се считат задължени поне да говорят за Бог като любов, дори и ако тонът им ясно издава, че тази реч не съответства на никакъв личен опит. Следователно има съвпадения между всички послания от отвъдното и тези на повечето от великите религии, както на великите монотеистки религии (юдеиство, християнство и ислям), така също и на индуизма, някои будистки течения, всички анимистки религии. . . Свидетелствата от отвъдното, които ще представя сега, съвпадат, разбира се, само с християнските религии. Вече няма да има и съвпадения между самите послания, въпреки че те почти всички идват от нашата някога християнска Западна Европа. Нямам никакво намерение – нито тук, нито другаде – да преча на когото и да било да вярва каквото си иска. Предварително признавам, че тук дори повече, отколкото на други места, делът на личната оценка ще бъде голям и винаги оспорим. Като се има предвид това, на читателя както обикновено ще бъдат предложени всички необходими препратки, за да може да се обърне към текстовете и да отсъди сам. 




 «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта. Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото... Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот. За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции. 


 Франсоа Брюн

сряда, 21 март 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 12

В НАЧАЛНИТЕ ГЛАВИ НА ТАЗИ ИСТОРИЯ видяхме как светът и човечеството са били създадени в следния ред: първо - минералната част, второ - растителната, трето - животинската, а накрая, като венец на творението - човешкият елемент. Съставните части възникват една след друга, всяка от тях осигуряваща благоприятни условия и за развитието на следващата. С приближаването на последните фази от историята тези части ще претърпят трансформация в обратен ред: човешка, животинска, растителна и накрая минерална. А в края на времето дори самите атоми на нашата материална природа ще бъдат трансформирани, подобно на физическото тяло на Исус Христос при преображението. Разбрахме също така, че според апокрифната история човечеството е едва отскоро потопено в материята и че втвърдяването на Земята и черепите ни е спомогнало за развитието на нашето истинско самосъзнание, което на свой ред ни е дарило с потенциала на свободната мисъл, свободната воля и свободно даряваната любов. Ала преди този кратък отскок сред физическите обекти, нашето преживяване е било преживяване на идеите. Обектите на нашето въображение, които сме възприемали като идващи от духовете, ангелите и боговете, са били за нас абсолютно реални. През по-голямата част от човешката история, дълго след образуването на материята, онова, което сме виждали с помощта на въображението си, е било за нас много по-реално, отколкото материалните обекти. А от модерния етап на историята насам материята отново започва да се трансформира и разрежда, така че в недалечното бъдеще пак ще се върнем в сферата на въображението. Кога ще стане това? Какво ще стане след прераждането на Сатаната? В четвърта глава разбрахме, че в рамките на концепцията за съзнанието, превъзхождащо материята, историята се дели на седем „дена". Събота е управлението на Сатурн. Неделя е епохата, когато Земята се обединява със Слънцето. Понеделник е епохата преди напускането на Луната. Вторник е епохата, започнала с прищракването на колелото, с пълното позициониране на стабилния, материален свят през 11 451 г. пр.Хр. Смъртта на Исус Христос е разделителната линия, полунощният миг между вторник и Великата седмица. А какво ще се случи през останалата част от седмицата? През 3574 г. сл.Хр. ще навлезем в епохата, която „Откровението на Йоана" нарича Филаделфия. И ако решителните революционни тласъци на предишните епохи са идвали от Индия, Персия, Египет, Гърция, Рим и Северна Европа, то следващият такъв тласък ще дойде от Източна Европа и Русия. Изцяло контролираните от масоните (или по-скоро илюминатите) правителства на САЩ и Великобритания полагат огромни усилия да заемат удобни позиции в този край на света - точно поради тази причина. Дори днес вече е напълно възможно да съзрем екстремалните веяния, излизащи от региона -екстремални проявления и на духовността, и на злото, например руската мафия. В бъдеще личностите, които помним от нашата история, великите имена, спомогнали за извеждането на човечеството от света на духовете, ще се преродят, за да ни върнат обратно в духовния свят. Тогава ще има някой нов Шекспир, някой нов Мойсей, някой нов Заратустра, някой нов Херкулес. Към края на филаделфийската ера ще се прероди Исус, водачът на есеите, но този път в образа на „Петия ездач, яхнал кон, наречен Верен и Истински", както говори „Откровението". В източната традиция тази фигура се нарича Буда Майтрея. Той ще донесе велики духовни дарове, отваряйки онова, което света Тереза от Авила нарича „очите на душата" - чакрите. 
Представете си свят без религии! Тогава ще възвърнем част от способността си за общуване с животните и растенията с помощта само на нашите мисли - така, както някога е общувал Адам. Ще започнем да си спомняме миналите прераждания и животи, и да предвиждаме бъдещето. Будното ни съзнание ще се развие дотам, че ще се съотнася към настоящото ни будно съзнание така, както настоящото ни будно съзнание се съотнася към съзнанието ни по време на сън. И ще си дадем сметка, че макар да сме се смятали за будни, ние всъщност сме били дълбоко заспали. „Откровението на Йоана" нарича периода между 5734 и 7894 г. сл.Хр. Лаодикия. Колкото повече материята губи от своята плътност, толкова по-често и с по-голяма готовност телата ни ще започнат да реагират на духовните импулси. Доброто у добрите ще заблести от телата им, докато лицата и телата на злите ще приемат грозните форми на животинските страсти, които ги ръководят. За добрите ще става все по-трудно да бъдат щастливи, ако са заобиколени от нещастници. И накрая никой няма да бъде щастлив, докато всички не са щастливи!
Но ако материалният свят е кратък, такава е и смъртта. С времето ние вече няма да умираме, а просто ще заспиваме много дълбоко, а след това не чак толкова дълбоко, докато престанем дори да спим. Както казва и свети Павел, смъртта ще бъде погълната. Навлизането в поредната ера на нашата метаморфоза ще обезсмисли напълно процеса на биологичен растеж. Ще открием „словото, което беше изгубено", словото, за което говорят масоните, което ще рече, че ще бъдем в състояние да творим само със силата на гласа си. Така в порядъка на Великата седмица ние ще сме се придвижили до „четвъртъка", макар че по това време, разбира се, времето - или поне такова, каквото го познаваме днес - вече няма да съществува. Мислите ни ще придобият свой собствен живот, работейки изцяло за нас, но и независимо от нас. С приближаване края на историята силите на злото отново ще се опитат да дойдат на власт - третото същество от троицата на злото, Сорат, демонът на Слънцето, ще се опълчи срещу Бога. Това е двурогият звяр, приличащ на агне, за който говори „Откровението на Йоана". Именно той ще поведе силите на злото в последната битка. А накрая Слънцето не само ще изгрее различно - както е предрекъл свети Йоан Златоуст, но и във всеки от нас ще изгрее слънце. И всичко ТОВА ще бъде извършено от силата на мисълта! Дори и най-беглият поглед върху историята - била тя и конвенционалната - показва, че личностите, променили историята, не са великите пълководди и политици, а хората на изкуството и великите мислители. Човекът, затворен в самотата на своята стаичка, който ражда идеи и прозрения, прави много повече за трансформацията на историята, отколкото генералът, който командва хиляди на бойното поле, или политическият водач, който контролира лоялността на милиони. И в това се крие романтиката и вълнението на философията. А във вселената на съзнанието, предхождащо материята, в мисловния процес има нещо много повече дори и от романтиката и вълненията - има магия. Не само онова, което правя или казвам, но и онова, което мисля, оказва влияние върху моите събратя, човеците, и върху целия ход на историята. 




 "Aпокрифната история на света"

понеделник, 19 март 2012 г.

Що е матрично съзнание

           Що е матрично съзнание 


    Ръководителите на група „Метасинтез” поискаха информация относно това, що е матрично съзнание, и какво представляват така наречените светлинни (ефирни) матрици. Ето каква информация получихме. 


     Всеки човек представлява самосъзнаваща се божествена единица. Всеки от вас има единна интегрирана/цялостна матрица на многоравнищно съзнание. Тази цялостна единна матрица се състои от огромно количество подматрици, които постоянно обменят информация помежду си, а също и с тази обкръжаваща среда, към която те са настроени по вибрации. Тази матрица, като многолистна баница, е с различни диапазони на вибрации и си представете, че всяка подматрица, влизаща в състава на единната матрица, представлява една от октавите на „музикалния инструмент”, който се явява човека-Дух. 
    Всяка подматрица има свое звучене и всички заедно създават уникален звуков код. Единната интегрирана матрица съединява всички октави в едно звучене и нейното управление и действие се осъществява чрез хармоничния резонанс. Ако натиснете примерно нота до от пета октава, при условие, че всички подматрици работят хармонично, то ще чуем звученето на нотата до във всички октави. 
    В по-високите октавни честоти ние резонираме с по-мащабните самосъзнания на планетите, звездите, галактиките и т.н. докато вибрирайки на ниски честоти можем да общуваме с по-плътните пространства на проявлението ни. В по-плътните светове се появява категорията време. Ако гледаме на въплътения човек-Дух като на цялостна многомерна матрица от светлина, в която всичко е взаимосвързано, то благодарение на строежа на тази матрица, можем да съществуваме и преобразяваме многомерните светове, в които сме проявени. При това, колко по-голям е диапазонът на проявленията, обхванати от съзнанието ни, толкова повече радикални промени ще можем да направим.                


   Можем да преместим фокуса на съзнанието си в една област, но можем да обхванем и няколко диапазона електромагнитни честоти. Ако работим с матрици, които съществуват в областта на по-ниските честоти, възможностите ни са ограничени.        Всички методи за работа на човека над самия себе си и собственото си съзнание са построени на принципа на октавите и се подчиняват на закона на хармоничния резонанс. Всяка наша подматрица притежава собствено съзнание и е част от голямото съзнание, проявено, както във вертикалната, така и в хоризонталната плоскост. Благодарение на сънастройките на съставляващите ни подматрици, всички изменения, които са станали в някой вибрационен диапазон се разпространяват в другите пространствено-времеви континууми, разположени в другите диапазони честота.
    Растителният и животинският свят, минералното царство и царството на магмата на планетата ни, притежават собствени еталонни матрици на концентрирано съзнание. Техните матрици и матриците на човека постоянно си взаимодействат. Човекът-Дух, въплътен във физическо тяло, принадлежи не само на висшите сфери на съзнание, но и на растителното, животинско и минерално царство. От благополучието на тези царства до голяма степен зависи и състоянието на човека. Но човекът със съзнанието си също оказва въздействие върху съзнанието на царствата в природата. 
    Когато висшето съзнание е влизало в ефирното, след това и във физическото тяло на човека, се е учило да стикова съзнанието си с тези низши планетарни съзнания, които са участвали във формирането на физическото тяло. Ако не осъзнаем връзката между всички царства на планетата, пасивно ще отговорим на измененията, протичащи в нас, но няма да сме способни да създадем за тях по-високочестотен резонанс. 
    Нещо повече, заради потребителското отношение на човека (понижени вибрации) към природните царства, техните ефирни еталонни матрици се повреждат. Според степента на усвояване от човека на плътните пространства, съществуващи в по-ниски вибрации, фокуса на съзнанието му се пренася върху тях и човекът-дух постепенно е загубил връзката с високочестотните си светлинни матрици, без които по-нататъшната еволюция е невъзможна. Сигналите на тези матрици вече не се възприемат, те затихват и на ниво РНК/ДНК става изкривено възпроизвеждане на информацията, което значи и деградация на клетъчно ниво. Така се образуват еволюционните издънки. 
    От време на време съзнанието на голямото цяло (планетите, звездите, галактиките) излъчва концентрирани сигнали, (т.нар. „спица на времето”), които са съподчинени на самоосъзнаващите единици за възстановяване на наличните матрични изкривявания. Ако самоосъзнаващата се единица или вид може да ги възприеме и коригира изкривяванията, тя получава импулса за по-нататъшно развитие. 
    Единното матрично съзнание на голямото цяло управлява съподчинените самоосъзнаващи единици на малките цялости. Матричното съзнание на човека, съзнанието на монадата му ли е? Не. Монадата е програма за еволюция (еталонна матрица) на определена самоосъзната единица, която включва в себе си съвкупността от опита на проявленията й в различните размерности и светове. Монадата притежава съзнание, което може да роди други монадически самоосъзнаващи единици, т.е. матричното съзнание на монадата възпроизвежда себе си с подобни матрици на определни честоти.
     Матричното съзнание на човека е отделено от монадата, това е само едно от направленията на еволюцията на монадата в антропологичната й форма, тъй като тя може да се прояви и в други форми. Зрялата монада, натрупала достатъчно опит, въплътен в различни светове и форми, може да ражда други монади. За възпроизведе себе си в другите монади, тя трябва да има съответните енергийни ресурси. При това програмата на еволюцията при такива родени/сътворени монади може да се променя в съответствие с натрупания опит. 
     Галактическите монади, примерно, които раждат звезди с планетарни системи, могат да коригират програмата си и да възпроизведат монади за малките цялости, които ще се проявят на равнището на планетите. Съответно, малката по мащаб монада, събирайки опит за проявяване на планетарно равнище, може да добие нов мащаб и в това си качество да се съедини с родителската монада, подсилвайки възможностите й. В резултат на такава еволюция се появяват нови Свръхмонади или групови монади. Това е още един начин за образуването им. Има Свръхмонади/групови монади, които са родени от големи цялости по отношение на тях (примерно монадите на звездите се раждат от галактически монади). Съществуват два процеса – низходящ и възходящ (иневолюция и еволюция). Възходящият път е по-сложен. 


     Ние питаме: как да работим с физическото тяло от гледна точка на самоосъзнаващата единица, което управлява съзнанието на това, което ние асоциираме с физическото тяло? 
    Отговарят ни: асоциирането на себе си с физическото тяло по принцип е неправилно. Ако постоянно задържате фокуса на единното си съзнание върху физическото тяло, то всяка енергия ще бъде насочена за задържане и съхранение само на физическата (временна) форма на проявление на съзнанието, а не на еволюцията му. Помнете, че физическата форма е плътен свят, който се възприема от вас в определено ограничен диапазон.    
     Когато проявявате цялостното си матрично съзнание, то не виждате физическото тяло, а се възприемате като структурирана енергия, като многомерен колебателен контур. Ние определяме изкривяванията и нарушенията на този енергиен контур и можем да ги корегираме именно заради проявеното ви цялостно съзнание. 
    Ако се възприемате на по-ниско ниво съзнание (фрагментарно), то сте неспособни да обхванете всички подконтури, цялата съвкупност от съзнания на различни нива. В този случай понякога се образуват т.нар. слепи зони, които формират непълно пресичане на разноравнищни съзнания. Това може да е свързано с потвърждението на самия еталон на матрицата или нарушаването на връзките между подматриците, а също и с вашите ментални представи. 
     Примерно, имате собствена представа (на чисто човешко ниво) за менталното тяло. Работата е там, че ако работим на ниво цялостно матрично съзнание, то трябва да признаем, че не съществува нито ментално, нито астрално тяло. Във вътрешността на единния колебателен контур съществуват различни диапазони електромагнитни честоти (определени типове съзнания), които в зависимост от сигналите на мозъка или сърцето ви, резонират с разноравнищните вибрации на единното ефирно (енерго-информационно) поле. 
     Вие сте открита енергийна система и скоростта на еволюцията зависи от това, доколко са ви достъпни различните диапазони вибрации на това единно поле. В момента, в който генерирате сигнал, ограничаващ взаимодействието ви с това поле (своите устойчиви мисъл-форми), потокът енерго-информация, постъпващ към вас от това поле, се затваря и откритата ви енергосистема постепенно се затваря и отделя от широкия спектър вибрационни въздействия на голямото цяло, което някога ви е породило.    Помнете, че съзнанието е енергия. И когато вие вкарвате съзнанието си във физическото тяло и започвате дълго да се концентрирате върху него (а с това човечеството отдавна се занимава), започвате да живеете в ограничен диапазон вибрации. И връзката ви с по-високите вибрации отслабва. Съответно, не можете радикално да измените това, което вие възприемате като физическо тяло, а само да закърпите нещата. 
    Когато фокусът на съзнанието ви е насочен на отделните органи и системи на физическото тяло и цялостното матрично съзнание не е включено, самосъзнанието на органите и системите ви не ви възприемат като ръководно съзнание. Затова те не отговарят на призивите ви или въздействието ви има ограничен характер. 
     Ако в ефирните еталонни матрици, по които енергията формира т.нар. от вас, физическо тяло, има изкривявания, то те могат да се изправят само с по-високи честоти. Без въздействието на честотите от по-високо ниво възпроизводството на клетъчната енергоинформация се забавя и дори спира.


 Превод: Анита.