Платон казва, че цялата философия започва с почудата. Съвременната наука убива изцяло учудването, учейки ни, че
ние знаем всичко.
Съвременната наука убива изцяло философията, подтиквайки ни да не задаваме големите въпроси „защо".
Учените настояват, че тези въпроси са напълно безсмислени. Гледайте си живота и не му мислете!
Съвременните учени се опитват да ни втълпят, че
техният начин за тълкуване
на основните въпроси на човешкото съществувание е единственият възможен начин. Харесва им да се
разпростират върху онова,
което знаят. Според тях знанието - известното - е като огромен континент, заемащ цялото пространство, което сме в състояние да си представим.
Жените и мъжете, описани като творци на историята в
тази книга, са предпочитали да
разсъждават върху онова, което не знаят. От тяхната гледна точка познатото е миниатюрен
остров, който се носи из
обширен, безбрежен, напълно непознат океан. Нека си позволим да засеем семената на съмнението. Нека
послушаме съвета на Франсис Бейкън
и да се въздържим от налагането на модел върху света. Науката е мит, подобен
на всички други, мит, символизиращ онова, в което хората дълбоко в себе си искат да вярват.
Рудолф Щайнер веднъж казва, че хората, които нямат
куража да бъдат жестоки, често
развиват жестоки убеждения. Да твърдиш, че ние не живеем във Вселена, която връща всичко, е
също ненужна жестокост.
Ако приемем тези жестоки схващания, ние позволяваме на експертите по „казано-речено" да вземат
връх над собствените ни
преживявания и опит. Едновременно с това отричаме неща, които Шекспир, Сервантес и Достоевски са ги доказали
като истини.
Следователно целта на тази книга е да ви накара да
допуснете, че ако погледнем на нашето битие по нов начин, нищо
чудно да забележим и радикално нови пътища
за неговото оформяне. Всъщност
тезите в тази апокрифна история могат да бъдат разгледани и по начин,
който е почти пълна противоположност на всичко, в което сме били обучени да
вярваме. Точно това прави и философията - ако се прави добре.
Останките от древната мъдрост са навсякъде около
нас - в дните на седмицата и месеците на годината, в подредбата на семките в ябълката, в чудатия вид на имела, в музиката, в
приказките, с които всяка вечер
приспиваме своите деца, в архитектурата на редица сгради и паметници, както и в най-великите образци на
изкуството и литературата. И
ако днес не можем да видим тази мъдрост на древността, то е, защото ни е бил създаден рефлекс да не я
забелязваме - рефлекс, който е плод на
поколения наред възпитание и поколения наред обучение. Обучението и възпитанието на
материализма.
Науката разглежда идеализма като доминиращ
човешката история до XVII в., когато започва
процесът на неговото дискредитиране. Науката приема, че материализмът ще остане водеща философия до края на времето. Ала според тайните общества
бъдещето ще възприема
материализма като обикновено примигване на фона на човешкия епос.
Ученията и схващанията на тайните общества излизат за първи път на бял свят. На някои от
читателите те вероятно ще се сторят смешни, други вероятно ще доловят нещо
интересно в тях, макар че всичко казано в тази книга може би ще им се стори абсолютно несъвместимо с великите научни „сигурности" на
нашата епоха. Това беше историята, каквато е съхранена от адептите, умеещи
безпроблемно да се промъкват от
едно измерение в друго. Вероятно е напълно несъвместима с историята, в която
сте обучени да вярвате, но защо в други
измерения да не е вярна?
Достоен завършек за нашето повествование са думите
на един от най-великите учени на света - Нилс Бор. Той казва: „Противоположното на
правилното твърдение е погрешното твърдение, но противоположното на голямата истина може да бъде друга
голяма истина."
Вече се уверихме, че ако се опитаме да надникнем
отвъд годината 11 451 пр.Хр., няма почти никакви
доказателства, които науката би могла да отчете като неоспорими. Импозантни въздушни кули от интерпретации поддържат крехък баланс върху
миниатюрни точици данни, И
разбира се, същото е вярно и ако се опитаме да надникнем в бъдещето, отвъд 11 451 г. сл.Хр. Истината е, че
за да го сторим, трябва
да използваме въображението си. Когато пропътуваме цялото разстояние и в двете посоки, когато напуснем
тесните ограничения на този тесен остров материя, който наричаме свой живот, не можем да постъпим по друг начин, освен да
навлезем в сферите на въображението.
Материалистите,
разбира се, рядко се доверяват на въображението, приравнявайки го автоматично с фантазията и
илюзията. Според тайните общества обаче мисълта на всеки един от нас е проекция на огромния Космически разум в материалния
свят, затова единствено
въображението ни е средството, което може да ни помогне да си възвърнем връзката с него и да се включим в
ритъма му.
Именно този начин на използване на въображението ни
е оставил великите шедьоври на
Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Вол-фганг Амадеус Моцарт и другите като тях. Именно той ги е направил богоподобни.
Защото
ключът е във въображението.