Фантомът - хранилище на информация

Теорията за фантомното присъствие в заобикалящата ни среда не е нещо ново. Призраците или духовете е прието да бъдат съотнесени към фантомите. Понякога хората виждат такова образувание съвсем ясно, а в редки случаи могат да наблюдават и самите себе си.

Но тези фантоми не са реални хора, най-вероятно те могат да бъдат наречени холограми или отпечатъци от човешкото съзнание, по някаква причина съхранени на земята след смъртта на физическото тяло на стопанина. Подобни енергийни копия често са свързани с определено място, откъдето те черпят сила за съществуването си. Фантомът - това е нещо, което не съществува, но в същото време е осезаем. Дори има определение на "фантомна болка" в официалната медицина, наблюдавана в моменти след ампутацията на крайник в продължение на месеци или дори години, при което човек чувства болка или сърбеж на мястото на несъществуващия крайник.

В последно време след получаването на експериментално обосновани данни, науката подхожда към изследването на фантомните явления по-обстойно, като под фантоми подразбира не само случайно образувани биоенергийни структури, а неразделни части от живите организми, образувани в особени, все още неизучени от нас полета. Наличието на такива полета (в допълнение към електромагнитното и гравитационното) е предсказано още от Айнщайн, а известният астрофизик Н. A. Козирев предположил, че това са полета на времето. За тази неуместна идея ученият, както и много дисиденти през 30-те години на миналия век бива арестуван, но след амнистията възобновява изследванията си. Съществуването на невидими полета Козирев доказва със следния експеримент: обективът на телескопа е покрит с капаче, което не пропуска светлина. Но когато телескопът е насочен към светлината на звездите, разположените в непосредствена близост уреди записват наличието на някакви вълни. След това насочили телескопа в посока към звезда, чиято светлина все още достига до нас, но самата звезда е изгаснала преди милиони години.

Невидимите полета били регистрирани. След това изчислили местоположението на звездата в небето, което тя ще заеме след милиони години, насочвали телескопа натам - и полетата отново били фиксирани. Но било достатъчно да насочат телескопа към място, където звездата никога не е била и не трябва да бъде - мистериозните полета не били засичани. Т.е., цялата информация за обектите във Вселената е била изначално заложена. И тя задължително включвала минало, настояще и бъдеще. Тази идея не е нова, понеже факторът за предопределеност е отразен във всички древни религии по света. Много учени, включително професор Генадий Дулньов, въз основа на теорията на относителността, не говорят за времеви полета - а за торсионни полета. Това означава, че пространството има възможност за изкривяване, може да образува така наречените тори (вихри), които могат да съхраняват или предават информация в пространството от единия край на Вселената до другия, при което няма разход на енергия.

Сега отново за фантомите. Изучавайки непознатите полета, изследователите са изправени пред невероятна тяхна особеност: оказва се, че записаната в полетата информация се отнася не само до физическите обекти, но и до нематериалните - точно тези същности, които научно биват наречени фантоми, а иначе -  "демони". Много от вас вероятно са чували, че всеки човек има два противоположни съветника: ангел и демон. Освен това, ако ангелът се намира до дясното рамо (или върху него), то дяволът е в ляво. Така специалистите са установили, че около всяко тяло във Вселената се образуват собствени информационни полета, имащи дясно или ляво завъртане. Тук в тези области се образуват фантомите - дългоживеещи и самостоятелно развиващи се полеви образувания. И ако тези, които са отляво имат положително въздействие (дават въодушевление, чувство на лекота), то "десните" въздействат депресиращо, насаждат тревожни и неспокойни чувства. Съществува мнение, че тези фантоми, образувани от силови полета, са предшественици на човечеството, но след това по някаква причина са изчезнали, оставяйки след себе си цялата тази полева информация, която понякога хората могат да възприемат.

Сега всеки знае, че цялата информация за организма е записана в ДНК молекулите, но в проучването на тези малки структури учените също се сблъскват с "фантомното" явление. Оказва се, че някакво вълново образувание продължава да съществува след смъртта на ДНК (или организма) в продължение на точно 40 дни. И в този период фантомът може да има много реално въздействие върху живите организми!

Експериментът, който е довел специалистите до този извод е проведен от старши научния сътрудник Пьотр Гаряев. Върху клетъчното ядро (където се съдържа ДНК) въздействали с лазерен лъч, а с помощта на апаратурата са фиксирали спектъра, отразен от молекулите. По тези спектрални картини специалистите могли да определят принадлежността на ДНК към един или друг вид на живите същества. Веднъж съвсем случайно било проведено измерване на празна кювета, от която вече е била премахната ДНК. Логично е лазерният лъч да премине свободно през кюветата, но ... той се "препънал" в невидима бариера, а апаратът записал характерните за ДНК молекулите синусоиди! Сякаш в кюветата все още имало нещо, макар в действителност да не било така.

Но това не е всичко. Оказва се, че молекулата на наследствеността е способна да "звучи". И ако с лазера въздействали на непокътнати клетъчни ядра, ДНК вибрирали на ниски честоти. При нагряване на ядрата до температура от 40-42 °C ДНК се разрушавала, и при това молекулите излъчвали звуци от високи честоти - като че ядрата "крещели". Именно такива викове на умиращи ДНК идвали от празната кювета. Решавайки, че тя е просто лошо измита, я почистили  и изследвали отново - резултатът е един и същ: в празната кювета имало "фантом" на загиналото ДНК. Забележително е, че слагайки в тази кювета непокътнати ядра, те също започвали да "крещят", сякаш били разтопени от лазера. В следващите 40 дни уреда постоянно фиксирал молекулата на наследствеността в празната кювета, и едва след този период всичко се връща към нормалното. Подобни резултати с фантоми на несъществуващи ДНК е получила през 1990 г. и група американски специалисти - физици, начело с Робърт Пекора.

Според Пьотр Гаряев формираният в хода на експеримента енергиен фантом носи в себе си информация за живота и смъртта, и по някакъв начин може да я прехвърли на живите ядра. След "получаването" на тази информация здравите ядра излъчвали в спектър, много подобен на този, който излъчвали умиращите ядра. Т.е. полевата защита на здравите молекули била увредена, което означава, че тези фантоми могат да повлияят на организма като цяло.

В частност, загадка за лекарите е вируса Ебола, чиито път на предаване е много неясен. Въпреки това, има предположение, че той може да се предава по вълнов път. Например, в хода на борбата срещу някои заболявания, в тялото се образуват фантоми на патогени. Имайки висока степен на биологична активност, тези съсиреци енергия проникват в ДНК и я увреждат. В резултат на това започват смущения в нормалната програма и възниква картина, типична за случаи, които се наблюдават при поразяване от вируса Ебола, само че никакви вируси и патогени в организма на болния ... няма. И без значение колко парадоксално ще прозвучи, организма не се бори с причинителя на заболяването, а с неговия фантом. Вълновата теория може да хвърли светлина и върху тези необясними случаи, когато сериозни вирусни заболявания като Ебола или ХИВ възникнат без контакт с носителите на вируса или със самия вирус.

Фактът, че биологични обекти, които съставляват едно цяло са свързани помежду си с невидими връзки, възпроизвеждащи информационната програма на организма, може да бъде видян при примера на слузести плесени, живеещи върху пънове. Ако някой стъпи върху такъв "гъбен организъм", гъбите се разпадат на отделни клетки. Така те могат да живеят дотогава, докато една от клетките (diktiosteliuma) не "сигнализира", че е време да се обединят. Тогава всички клетки започват да се плъзгат на едно място и повторно да изграждат нова гъба. И дори да се сложи бариера пред клетките - те ще се катерят една върху друга, но ще преодолеят препятствието. Така че, всички "едноклетки" получават картина на целия организъм и с всички сили се опитват да възобновят неговия облик.

В човешкия организъм ролята на "хранилище на информация" е дадена на епифизата. Учените предполагат, че тази част от мозъка съдържа холографски данни за организма като цяло. Смята се също, че епифизата е в състояние да привлече "полевия фантом", с други думи, душата на бъдещото дете в момента на оплождането.

От горното може да се заключи, че материалния свят около нас е тясно свързан с фантомните явления и те не играят второстепенна роля в организацията на живота на планетата. Така че ненапразно в много учения се говори за това, че мисълта (съзнанието) е материална, а деструктивните действия са опустошителни не само за своя творец, но и за децата на такъв човек. Всъщност фантомите в действителност са информация, която не само може да се съхранява за дълго време под формата на холограми - отпечатъци, но също да реконструира генетичния апарат на човека, с което определя съдбата му.

 

По материали от Интернет

Симетрията на смъртта

Още от древността хората се опитват по различни начини да надникнат в бъдещето и да узнаят колко им е отредено да живеят. Някои се обръщат към картите, други ходят при екстрасенси, хироманти, астролози и други майстори на окултните науки. Само че никой от тях не може да даде 100 процентови прогнози. Затова информацията, че е разкрита "Формулата на смъртта" става претендент за истинска сензация...

Професор Евгений Черносвитов от години колекционира посмъртни маски на велики личности, които му дават възможност да направи изумително откритие - след смъртта лицата на хората стават абсолютно симетрични. След като установява симетрията в посмъртните маски, професорът решава да провери догадките си на фотографии на обикновени хора. За целта поставя двустранно огледало по централната ос на снимката, така че то да дели изображението наполовина по вертикала. Така се вижда лице, съставено от две десни и от две леви половини (на снимката и в огледалото).
Оказва се, че тази "мозайка" значително се отличава от оригинала. Налице е и разлика между "дясното" и "лявото" лице. След като повтаря експеримента със снимки на един и същи човек, направени в различни периоди от живота му, Черносвитов вижда определена тенденция.
Ако лицата на младите и здравите хора имат добре изразена асиметрия, то с възрастта тя се изглажда, като измененията настъпват в геометрична прогресия. Колкото е по-близо кончината на човека, толкова по-симетрично става лицето му. Професорът уверява, че въз основа на тези наблюдения той извежда формула, позволяваща да се изчисли точната продължителност на живота на всекиго, но я пази в тайна.

Докато работи като съдебномедицински експерт, Черносвитов има възможност да се увери в правотата на своята теория на практика. Той вижда тела със съвършено здрави органи, а причината за смъртта е неясна. Или напротив - при аутопсията се установява, че човекът едва ли не приживе е изгнил и след няколко години би трябвало да си отиде от живота, но не умира от болестта, а просто идва неговия час.
На пръв поглед това изглежда като поредната куха сензация, но някои реални събития ни карат да повярваме във "формулата на смъртта".
Веднъж професорът чете лекция за служители в една от алтайските колонии. Слушателите увлечено експериментират със своите фотографии и огледало. След лекцията при него идва един от пазачите. Младежът е разтревожен и объркан. Оказва се, че лицето му е идеално симетрично. След като проверява още веднъж снимката на пазача, Черносвитов разбира, че той не греши. Опитва се да утеши някак младия мъж, като му казва, че всичко това е една теория.
Професорът си тръгва, а след няколко часа му съобщават, че щом пазачът е излязъл от залата след края на лекцията, е нападнат от един от затворниците, който го ранява смъртоносно с нож. Формулата сработва!
Ако човекът умира от болест и лицето му преди смъртта става симетрично, това може да се обясни в известна степен от гледна точка на физиологията. Но случаят с пазача показва, че формулата работи независимо дали смъртта е закономерна или случайна. Значи симетрията е индикатор за всякаква смърт. Излиза, че съдбата на човека е предопределена?
Известно е, че полукълбата на главния мозък изпълняват определени функции. Така например лявото отговаря за поведението и "гледа" в бъдещето, прогнозирайки последствията от дадена постъпка. А дясното, отговарящо за емоциите и чувствата, търси в миналото пътищата за решаването на проблемите, анализирайки аналогични ситуации, случили се някога с конкретния индивид. Според професора настоящето се намира точно по средата.
Именно миналото и бъдещето се отразяват върху двете страни на човешкото лице. В едното има повече от преживяното, а в другото - повече надежди за бъдещето. От тук идва и асиметрията. А когато човек умира, различията изчезват, той завинаги остава в настощето и отива в "по-добрия свят" с "единно" лице, което се отразява в симетричната посмъртна маска.
Като че всичко е от просто по-просто: разполагайки със снимки на различна възраст, всеки може да определи датата на своята смърт. В действителност обаче не е така. Самата формула съществува, но все още няма компютърни програми, които да извършват правилните изчисления. Черносвитов обаче твърди, че ръчно формулата работи на 100 процента.
Впрочем не е известно какви социални последствия да очакваме, ако всеки може да узнае за колко години е програмиран организма му. Защото у повечето хора подобна перспектива предизвиква панически ужас и може да превърне остатъка от живота им в истински кошмар в очакване на смъртта. Но информацията за жизнения запас може да е полезна за лекарите при назначаване на лечение на тежкоболни пациенти.
Много ясновидци, гадатели, екстрасенси в предсказването на бъдещето използват умението си да улавят особеностите в асиметрията у хората. Има талантливи художници портретисти, които могат да изобразят човека такъв, какъвто ще бъде след няколко години. Те не знаят за "формулата на смъртта", но по някаква причина отказват да рисуват някои кандидати за портрети, обяснявайки им, че "не ги виждат на тази възраст"...
Затова пък колекцията на Евгений Черносвитов и свързаното с нея откритие му позволяват да направи някои много интересни изводи. Например при старателно изучаване на посмъртните маски на велики хора той установява, че само Суворов и Достоевски са били действително мъртви, когато е направен отпечатъкът на лицето им - останалите се намирали в стадий на клинична смърт. Професорът смята, че през тази фаза преминава почти всеки, когато се намира между битието и небитието, преосмисля своя път и се прощава със земния си живот. И ако върху лицето на покойника застива изражение на умиротвореност, той е удовлетворен от изминатия житейски път.
Както всяка непотвърдена от науката теория и "формулата на смъртта" има привърженици и противници. Лекарите и учените имат свое обяснение на феномена на асиметрията.
Докторът на техническите и психологическите науки акад. Ануашвили въз основа на своя опит твърди, че хората невинаги се раждат с асиметрично лице и имат всички шансове да придобият асиметрия на старини по някаква причина - например възпаление на троичния нерв или след инсулт, когато се нарушава балансът в тонуса на мускулите от едната страна. А пропорциите на лицето могат да се променят в зависимост от наследствеността и условията на живот.
Практически същото казва и проф. д-р на биологическите науки Александър Дубров: "Стареенето на организма е свързано с биоритмите, със скоростта на протичане на обменните процеси, с продължителността на живота на различните клетки (на кръвта, лимфата, хормоните, епителната и костната тъкан и т.н.). А те, на свой ред, зависят от различията в дейността на лявото и дясното мозъчно полукълбо. В тази асиметрия според мен се крие отговорът на загадката, която открива проф. Черносвитов. Щом се променя или изчезва присъщата на човека морфологическа асиметрия, настъпват деградация и смърт".
Независимо от всичко "формулата на смъртта" предизвиква огромен интерес. Може би тя би трябвало да бъде наречена "теория на маските". Всеки от нас се ражда без маска. Ние я слагаме едва при първите проблясъци на самосъзнание - т.е. на втората година от живота си. А след това започваме да сменяме маските си в зависимост от емоциите, настроенията и други обстоятелства. Когато съзнанието затихне, смъртта сваля всичко това от човешкото лице. Остава само една маска - посмъртната, изразяваща според Черносвитов духовната симетричност...

По материали от "Феномен"

Политическа мухоловка

Когато народите започнат открито да се бунтуват срещу откритото управление на монарсите, родовите линии променят своята стратегия и въвеждат това, което наричаме "политическа система". Тя им позволява да продължат да упражняват своята тирания под прикритието на "демокрацията" и лозунги от рода на "властта на народа". Най-важното им нововъведение е създаването на пирамидални структури, наречени "политически партии". По време на прехода от монархическа диктатура към "демокрация" съществувала сериозна опасност гласоподавателите да изберат независими кандидати въз основа на техния характер, идеи, поведение и прочие, тъй като това би възпрепятствало упражняването на контрол върху няколкостотин индивиди с различен манталитет, възгледи и т.н Та нали тези хора биха могли да обсъждат предложения и да вземат решения, ръководени от собствената си преценка. О, не! Това е кошмар! Затова рептилоидите създали концепцията за политическите партии - за да осуетят подобни опити. Политическите партии са пирамидални йерархии, при които е необходимо да контролират шепа хора на върха, а не цялата пирамида. Днес шансът независим кандидат да попадне в парламента е сведен до нула, тъй като той ще е лишен от възможността за финансиране, реклама, медийно присъствие. Затова човек трябва да избере някоя партия, след което - за да бъде избран той самият - трябва да бъде посочен от партийното ръководство като кандидат за място в парламента или конгреса. За да бъде този човек приемлив за "партийните босове", за да спечели тяхното одобрение, той трябва да следва "партийната линия". Трябва да говори и да прави това, което партията иска той да говори и да прави. Трябва да защитава каузи, с които не е съгласен, дори да агитира в тяхна полза, тъй като партийната върхушка му нарежда в какво да вярва и в какво не. Бъде ли избран в парламент, трябва да върши именно това. Трябва да гласува така, както му е казано, трябва да говори онова, което му е казано, ако иска да измине трудния път към правителството и един ден да стане министър. Политическите партии разполагат с хора, наричани "камшици", чиято задача е да се грижат всички техни представители да говорят онова, което върхът на пирамидата изисква да говорят. Призивът за "партийно единство" е просто евфемизъм, чието истинско значение е "всички трябва да правят каквото им се казва". Аз обаче съм за повече независимост, за повече неединство. Камшикът ще предложи на потенциалните бунтари някакво възнаграждение за това, че са гласували по сценария. Ако това не проработи, ще им бъде заявено, че ако продължат да упорстват и да гласуват по съвест, по-нататъшното им изкачване в партийната йерархия ще бъде възпрепятствано. Ако и това не помогне, камшикът може да заплаши с изваждане наяве на някакви нелицеприятни тайни от миналото на депутата, които да бъдат подхвърлени на определени медии, освен ако, разбира се, бунтарят не се осъзнае и престане да проявява непокорство. Това партиите наричат "демокрация", дума, която твърдят, че е равносилна на "свобода". Истината обаче е съвсем различна. "Демокрацията" е тирания, замаскирана като "свободно общество". Когато стигнем до следващото ниво на т.нар. "партийна система", ще видим защо волята на гласоподавателите няма значение. Хибридните родови линии не контролират по една партия във всяка държава, те контролират всяка партия, която има вероятността да състави правителство, както и значителна част от тези партии, които нямат шанс да влязат в кабинета. Няма никакво значение коя "партия" ще влезе в правителството, тъй като контролът пак ще остане в същите ръце. Ето защо - независимо дали правителството е "ляво", "дясно" или "центристко" - промяна в курса няма. Барак Обама, наричан някога "г-н Промяна" не промени нищо, откакто през 2009 г. стана президент на САЩ. Той не само продължи политиката на Буш Младши, но отиде дори още по-далеч. Работата е там, че между широката общественост и политиците, които се борят за гласовете на хората, няма сключен договор. Политиците не са поели задължението дойдат ли на власт, да изпълнят обещанията, които са дали по време на предизборната кампания. Те ви казват онова, което искате да чуете, за да гласувате за тях и да ги издигнете до властта, след което винаги са възнамерявали да направят - да продължат да изпълняват плана за поробване на човечеството, съставен от тайните им господари. Обама казваше, че ще затвори Гуантанамо до една година, но когато влезе в Белия дом, се отрече от думите си. На практика всички политици, особено онези, които заемат високи постове, са лъжци и измамници, но Обама е върхoвния измамник. И той като Тони Блеър е класически пример за подставено лице на илюминатите. Говори едно, а прави съвсем друго, докато продължава да се усмихва пред камерите и фотоапаратите. Друг интересен аспект на политическия театър е динамиката на отношенията между управляващите и опозиционните партии. Управляващата партия следва дневния ред, начертан от родовите линии на хибридите. Тя има възможност да го реализира, тъй като законодателната власт е в нейни ръце. Партията или партиите, които са в опозиция, възразяват срещу този дневен ред, тъй като действията им нямат никакво значение - те не разполагат с властта да променят каквото и да било. Следва фарсът, наречен "избори", и управляващата партия се превръща в опозиционна, а опозиционната става управляваща. Сега партията, която е дошла на власт, започва да следва въпросния дневен ред, защото има властта да го реализира. Партията, която довчера е била в правителството, започва да възразява срещу мерките, които сама е осъществявала, тъй като вече не разполага с механизмите да промени каквото и да било. Всичко това е един маскарад, целящ да залъже хората, че имат политически избор. Това означава, че когато една партия смени друга в правителството, не се променя нищо. Би трябвало да сте го забелязали. Така хибридните родови линии установяват контрол върху правителствата след рухването на монархиите.

Дейвид Айк - "Спомнете си кои сте"

СЪСТОЯНИЕ НА ВИБРАЦИИ

Обобщението на този ефект е най-критично от всички. Субективното сетивно усещане, което той произвежда, е споменато многократно. Веднъж постигнато, не трябва да ви се казва, че сте успели и сте превъзмогнали друго голямо препятствие.

Всичко, което може да се предостави, са указанията. При сегашното равнище на познанието е известно защо тези неща вършат работа. Също както, когато щракнете ключа на лампата, без да знаете как точно действа той, откъде идва електричеството или защо и как действа между затворените в крушката волфрамови жички. Най-малкото, целият материал, съдържащ се в настоящата книга, е установен по напълно емпиричен начин. Встрани от принципната човешка лаборатория — този писател — няколко други индивиди са опитали този пример. Достатъчно е да кажа, че са получили положителни резултати.

Помощ за достигане на вибрационно състояние. Легнете в най-благоприятно за релаксация положение, но тялото ви трябва да е по оста север — юг, като главата ви е към магнитния север. Отпуснете дрехите си, покрийте се с нещо, за да ви е малко по-топло, отколкото по принцип обичате. Махнете всякакви бижута или метални предмети, които са близо или докосват кожата ви. Уверете се, че ръцете, краката и тилът ви ще се отпускат в положение, което няма да пречи на кръвообращението. Затъмнете добре, така че никаква светлина да не прониква през клепачите ви. Нека стаята ви да е в полумрак, защото иначе няма да имате никаква възможност за визуална информация.

Абсолютно необходими неща. Уверете се безусловно, че няма да бъдете обезпокояван по никакъв начин, нито чрез директна физическа интервенция, телефонно позвъняване или Други смущаващи шумове. Не си поставяйте ограничения във времето или крайни срокове. Надали ще успеете да използвате времето, прекарано за експеримента, по по-полезен начин. Нищо предстоящо не трябва да отнема от времето за опита.

Постигнете състоянието на релаксация. Направете го чрез метода, който според вас е най-подходящ. Работете до Състояние D или неговия еквивалент и задръжте до възможно най-дълбокото ниво на отпускане, без да отслабвате съзнанието си. Когато е минало достатъчно дълго време, за да сте сигурни, че сте постигнали това, повторете наум: „Съзнателно ще възприема и запомня всичко, с което ще се срещна през този период на отпускане. Когато съм напълно събуден, ще си спомня в детайли само онова, което ще бъде от полза за моето физическо и духовно съществуване.“ Кажете си го пет пъти. След това започнете да дишате през полуотворената си уста.

Установете вибрационните вълни. Продължавайки да дишате през полуотворената си уста, се концентрирайте върху тъмнината пред затворените си очи. Първо погледнете в тъмнината на около трийсет сантиметра от челото си. Сега преместете точката си на концентрация на деветдесет сантиметра, а после на сто и осемдесет. Задръжте за малко, докато точката на концентрация е твърдо установена. Оттам преместете точката 90 градуса нагоре, на линия, успоредна на оста на тялото и достигаща до над главата. Достигнете вибрациите на това място. Когато ги намерите, съзнателно ги върнете в главата си.

Тази проста картина може да постави много въпросителни. Какво да достигнем? Какво да върна в главата си? Да опитаме друг метод на обяснение. Започнете съзнателно концентриране, като че ли две линии излизат извън външните ъгълчета на затворените ви очи. Мислете за тях като за събиращи се в една точка на трийсет сантиметра от челото. Представете си ясно съпротива или натиск, когато тези две линии се срещнат, заредени като че ли електрически частици са свързани, или пък отблъскването на еднородните магнитни полюси. Сега разширете това свързване навън, на около деветдесет сантиметра, все едно дължината на ръката в изпънато състояние. Поради различията в ъглите образецът на налягането е променен. Свиването на пространството (сили?) между събиращите се линии, трябва да даде резултат и оттук налягането трябва да се увеличи, за да се постигне съединяването. След установяването на дължината от деветдесет сантиметра разширете пресечната точка на сто и осемдесет сантиметра от главата си, или 30 градуса. (За да можете правилно да си представите как точно изглежда ъгъл от 30 градуса, начертайте с ъгломер трийсетградусов ъгъл на хартия и запомнете вида му.)

След като вече сте научили как да установите и запазите трийсетградусовия ъгъл навън (или грубо сто и осемдесет сантиметра), снижете пресечната точка до 90 градуса (или буквата L) нагоре в посока към главата си, но паралелно на оста на тялото. С тази пресечна точка вие сте „пристигнали“. Удължавайте и достигайте с тази точка все повече, докато постигнете реакция. Отново ще разберете, когато го добиете. Все едно пееща, съскаща, ритмично пулсираща вълна от пламтящи искри идва, бучейки в главата ви. Оттам като че се плъзга през тялото ви, като го прави сковано и неподвижно.

След като сте научили процеса и като имате познанието, няма да бъде необходимо да повтаряте всичко това. Нуждаете се единствено да мислите за вибрациите, докато сте в състояние на релаксация, и вибрациите ще се появят. Основен рефлекс бе установен, невропад, който отново и отново може да бъде следван. И пак това не е техника, която може да бъде постигната още от първия опит. Вероятността за успех се увеличава с всяко сполучливо усилие. Колкото повече го опитвате, толкова повече се увеличават шансовете за положителни резултати. Независимо, че сте успели, не винаги ще бъде възможно да го повтаряте по свое желание. Все още има много изменения, които пречат и трябва да бъдат изолирани и идентифицирани. И все пак достатъчно често „върши работа“, за да бъде предмет на продължителни изследвания.

Робърт Монро

РЕЛАКСАЦИЯ (Робърт Монро)

Способността да се отпускате е първата предпоставка, може би дори — самата първа стъпка. Нарочно обобщено и е както физическо, така и умствено. Наред с условието за релаксация е и освобождаването от всякакви задължения, свързани с времето. Не можете да бързате, пропуснати срещи или очаквания за разговори по служба не трябва да объркват мислите ви. Нетърпение от всякакъв вид може да опропасти шансовете ви за успех.

Съществуват много техники за постигането на такава релаксация, а и много добри книги засягат проблема. Просто трябва да изберете метода, който ви пасва най-добре. Има три основни метода, които изглежда вършат работа, два от които са приложими в тези упражнения.

Авто- или самохипноза. Достатъчно книги за изучаване на самия себе си предлагат този метод в различни версии. Тук отново е въпрос кое е най-ефективно за вашата индивидуалност. Най-удобен и бърз начин е да изучите самохипнозата чрез тренировки под ръководството на опитен хипнотизатор. Той може да употреби постхипнотичен вариант, който ще доведе до бързи резултати. Обаче изберете си внимателно учител. Рядко срещани са практиците с чувство за отговорност, а множество са новаците. Различни форми на медитация могат да бъдат превърнати в ефективна релаксация.

Граница на спящото състояние. Това е може би най-лесният и естествен метод и обикновено осигурява релаксация едновременно на тялото и мозъка. Трудността в случая е точно в поддържането на деликатното „гранично“ състояние между спане и пълна будност. Най-често просто заспивате — това слага край на експеримента за конкретния момент.

Само чрез практикуване съзнателното усещане може да бъде доведено до това гранично състояние — вътре в него и през него към избраната от вас посока. Няма да можете да измислите друг начин да го постигнете, освен чрез постоянни упражнения. Техниката е както следва: лягате си — за предпочитане, когато сте изморен и ви се спи. Когато се отпуснете и започвате да се унасяте в сън, задръжте съзнателното си внимание върху нещо — каквото и да е, но със затворени очи. Когато успеете да се задържате неотклонно в граничното състояние, без да заспивате, вие вече сте преминали първия етап. Напълно нормално е да заспите много пъти в процеса на съзнателното задълбочаване. Няма да сте в състояние да избегнете това, но не позволявайте то да ви обезкуражи. Процесът не е само за една нощ. Ще разберете, че вече имате успех, когато започнете да се тревожите и очаквате още нещо да се случи!

Ако опитите да останете в граничното състояние ви изнервят, реакцията също е нормална. Изглежда съзнанието се бунтува срещу разделянето на властта, която има в будно състояние. Ако това се случи, прекъснете релаксацията, станете, поразходете се, направете няколко упражнения и легнете отново. В случай че и това не помогне да се успокоите, заспивайте и опитайте друг път. Просто не сте във форма.

Когато сте „концентриран“, а картината на мисълта, която сте поддържали, изчезне и разберете, че мислите за нещо друго, вие сте близо до завършване на Състояние A.

Достигнете ли до Състояние A — способността да поддържате спокойно и неограничено граничното състояние, имайки в съзнанието си едничка изключителна мисъл,- вие сте готов за следващата стъпка. Състояние B е подобно, но с елиминиране на концентрацията. Недейте да мислите за нищо, а останете в равновесие между будното състояние и спането. Просто гледайте през затворените си очи към тъмнината над вас. Не правете нищо повече. След многократно повторение на упражнението може да халюцинирате „мислени картини“ или фигури от светлина. Те изглежда не са от голямо значение, а са просто форма на нервно разтоварване. Мога например да си спомня, опитвайки се да постигна това състояние, след като в продължение на часове бях гледал футболен мач по телевизията. Всичко, което видях, бяха мисловни картини на футболисти — тичащи, блъскащи се, дриблиращи и т. н. Трябваше ми половин час, докато картината отзвучи. Тези мисловни картини очевидно имат връзка с визуалната ви концентрация по време на предишните осем-десет часа. Колкото по-интензивна е концентрацията, толкова по-бавно ще елиминирате впечатлението.

Постигнали сте напълно Състояние B, когато можете да лежите безкрайно, след като впечатлението е отшумяло, без да се изнервяте, виждайки единствено тъмнината.

Състояние C е систематично задълбочаване на съзнанието, докато се намирате в Състояние B. То се постига чрез внимателно пускане на неподвижно задържаното от вас гранично състояние на заспиването и задълбочаване на пасивността малко по малко при всеки следващ опит. Ще се научите да установявате степени на задълбочаване на съзнанието чрез „спускане“ към дадено ниво и връщане по желание. Ще разпознаете тези степени чрез затваряне на различни сетивни механизми за входяща информация. Обикновено най-напред върви усещането при допир. Изглежда все едно нямате усещане в никоя част от тялото си. Много скоро следват мирисът и вкусът. После са слуховите сигнали, а най-накрая е зрението. (Понякога последните две са преобърнати. Подозирам, че причината зрението да е последно, е, че упражнението изисква употребата на зрителната мрежа дори и в тъмнината.)

Състояние D е постигането на C, когато човек е напълно отпочинал и освежен в началото на упражнението. Това е много важно и е много по-лесно да се опише, отколкото да се постигне. Да навлезете в състоянието на релаксация пълен с енергия и буден е абсолютната сигурност, че ще поддържате съзнателен контрол. Най-добрият начин за постигането на Състояние D в ранните опити е да започнете упражнението веднага след ставане след кратка почивка или нощен сън.

Започнете упражнението, преди да се въртите в леглото физически, докато тялото ви все още е отпуснато от съня и съзнанието ви е съвсем нащрек. Не пийте много течности преди сън и няма да изпитвате моменталната нужда да освободите пикочния си мехур веднага след събуждане.

Възбуждане чрез опиати. Изглежда никой от опиатите, които довеждат до релаксация и които вече са употребявани, не помагат. Барбитуратите предизвикват загуба на умствен контрол и само водят до объркано състояние в по-дълбоко съзнание. Същото важи в по-малка степен за успокоителните. Постига се отпускане, но с цената на усещане. Алкохолът във всяка форма има същия ефект. По-екзотичните смеси като например алкалоиди, халюциногени са може би по-продуктивни. Не съм имал достатъчен контакт с такива вещества, за да имам обосновано предложение. Възможно е по-задълбочени проучвания да бъдат показателни за тях.

Използвал съм и трите метода. Много рано отхвърлих релаксацията чрез употреба на наркотици, защото резултатът бе загуба на съзнателен контрол и изопачено усещане. В първата техника бяха подготвени специални записи за хипнотично индуциране. Те бяха много ефективни и полезни. Техниките на граничното състояние на съня са много често използвани. Въпреки сложната звукова процедура, за мен това е най-естественият метод.

Робърт Монро

Как да се измъкнем от технократската безизходица?

Религиозният фанатизъм и научният догматизъм са разположени на два взаимно изключващи се полюса, които водят човечеството до еволюционна задънена улица. Нищо чудно, че известната фраза на Айнщайн казва: "Науката без религия е куца. Религията без наука е сляпа". Но точно тук е езотеричното познание, което винаги е било на кръстопътя на науката и религията, и именно то се явява въпросния "слой", който може да примири науката и религията.

 

В основата на този "слой" са духовност и духовен опит, който често се бърка с религиозност. Въпреки това, в действителност, духовността и духовния опит нямат нищо общо със сляпа вяра в религиозна догма, изпълнение на религиозни ритуали (много намирисващи на магия), безпрекословно подчинение на йерарсите на църквата и поклонението на изображения, въведени от писанията на ортодоксалните религии.

Но не е ли вярно, че това, което сме наблюдавали в ортодоксалната религия, можем да видим и в ортодоксалната наука? Тук също има основани на сляпа вяра догми, свои "магически ритуали", свои "владици" и дори свои "еретици", с които се бори собствената научна "инквизиция". И все пак науката, за разлика от религията все повече се основава на знанията. Най-малкото на знанията относно света на плътната материя.

Въпреки това, както правилно е отбелязал Алберт Айнщайн - недостатъка на ортодоксалната наука се състои именно в сляпото отричане на съществуването на всичко, което е извън света на плътната материя. И именно атеизма - сляпа вяра относно отсъствието във Вселената на Висша Разумна Творяща Сила - е в основата на тази малоценност и едностранчивост на ортодоксалната наука, приравняваща я с ортодоксалните религии.

Създава се впечатлението, че проектът "ортодоксална наука" е създаден и вдъхновен от същите сили, които в продължение на хиляди години след унищожаването на Атлантида са създавали и "контролирали" проектите с ортодоксалните религии, насочени към обучение на хората в робска психология, сляпа вяра в окончателната и необратима истиност на предложената догмата и безпрекословно подчинение на тези, които самоволно се поставили между човека и Бога, обявявайки себе си за негови "наместници" на Земята.

Именно духовността, а не религията трябва да помогне на съвременната наука "да прогледне" и точно с това "отваряне на очите" сега се занимават много водещи учени и независими изследователи, разкривайки за света на науката отречени в миналото феномени и явления, намиращи се извън тесните граници на остарялата научна парадигма. Точно липсата на духовност е довела съвременната наука, а благодарение на нея и цялото съвременно човечество на пътя на технократската безизходица, грозяща с гибел голяма част от човечеството.

И когато нашата наука излезе от ролята на слуга на интересите на глобалния "елит" и се върне към най-съкровените принципи за получаване на духовните знания, тогава ще има реален изход от технократската безизходица, в която самите ние се вкарахме, макар и не без помощта на враждебно настроените към човечеството демонични господари на този световен "eлит".

По материали от Интернет

Тайната на принцесата на Монако

През 1980 г., две години преди да загине в автомобилна катастрофа, принцесата на Монако - Грейс (бившата американска кинозвезда Грейс Кели) посещава института по парапсихология в Северна Каролина, където в течение на 6 часа експерти я разпитват и изследват. Визитата й се пази в най-строга тайна. И едва наскоро стана известно, че принцесата е притежавала феноменална дарба за предвиждане.
За тестването се използва компютър под наименованието "Надбягване". На екрана се виждат четири коня, те започват състезание, в което единият трябва да победи. При това компютърът знае кой от конете ще спечели, но решението се взема с помощта на много сложно устройство, съзнателно ориентирано към случайността на резултата. Пред очите на принцесата минават няколко обиколки и всеки път тя посочва коня, който според нея ще победи. Процентът на попадения е абсолютен.
"Отдавна съм забелязала у себе си едно странно свойство - споделя тя. - Често имам предчувствия, мислено виждам пред себе си земетресение, наводнение или смърт на познат човек, а след това тези събития се случват в реалния живот. А когато се родиха децата ми и с тях се случваше нещо лошо, по някаква причина аз знаех винаги предварително - започваше да ме боли мястото, което детето ще нарани."
В последните две години от живота си принцесата често говори, че дните й са преброени : "Зная, че ми е съдено да умра много скоро и това ще се случи в Монако".
Приятели си спомнят и други нейни изказвания на тази тема. "Често се виждам да лежа в ковчег, виждам как децата плачат по време на заупокойната ми служба", казва Грейс. С времето тези настроения я обхващат все по-силно. Тя споменава за близката си кончина като за нещо неизбежно.
В понеделник, 13 септември 1982 г., автомобилът, който управлява принцеса Грейс, рухва в пропастта на един от завоите по пътя, водещ към лятната резиденция на принцовете на Монако. До нея седи 17-годишната й дъщеря - Стефани. По щастлива случайност тя не е наранена сериозно, докато майка й е откарана в безсъзнание в клиника. На другия ден Грейс Кели умира, без да дойде в съзнание.
По време на разследването, продължило три години, д-р Мортън Либерман от Прайтскерския медицински колеж прави тестове на 80 мъже и жени на възраст от 65 до 91 години, които не страдат от никакви умствени или физически заболявания. Година след края на изследванията 40 души от участниците в тях умират. Либерман сравнява резултатите от тестовете на починалите и на останалите живи, които живеят средно три години повече и открива при тези, които са починали в течение на година, по-ниско ниво на приспособяемост към действителността, по-малко енергия.
Либерман обяснява : "Тези, към които се приближава смъртта, избягват да се самоанализират, страхувайки се да не я забележат". Твърдения, от които пациентите избират това, което според тях ги характеризира, показват, че при хората, намиращи се на прага на смъртта, липсва настойчивост и агресивност, те са по-покорни и зависими в сравнение с останалите. А при 34 от 40 починали за година на подсъзнателно ниво се проявява усещането за наближаващата смърт...

Окончателният избор остава за нас

Истината често се намира в пресечната точка на противоположностите, а не само в единия от взаимно изключващите се полюси. Едновременно с това, с цел да ни отдалечат от тази истина, усърдно се опитват да ни разхождат по тези "полюси". И това става не само чрез политиката и идеологията.

 

Глупаво е да се смята, че всичко в този свят зависи от нас и силите на мрака със своите злонамерени служители в нашия свят не съществуват. Въпреки това, също е глупаво да прехвърлим цялата отговорност за собствените си действия върху активността на тези сили, защото, без значение колко вредно е тяхното влияние влияние върху съдбата ни, окончателният избор за своите действия си остава за самия човек.

Това постоянно криволичене от една крайност в друга превръща хората в безволеви "махала" и ги лишава от възможността да бъдат щастливи. Ето какво пишат за това Л. Панова и В. Ткаченко: "А знаете ли защо и от какво страдат хората? Хората най-много страдат от това, че смятат света, в който живеят за несправедлив. Всичко, което се случва с човека, бива  отхвърлено от него, настоявайки, че "не може да е извършил подобно нещо", че тъмните сили го изкушават, че "той не заслужава това".

И, знаете ли, наистина тъмните сили не дремят и винаги, когато е възможно, опитват да въведат човека в заблуда. И как би могло да бъде другояче? Могат да бъдат разбрани, защото трябва да живеят за сметка на някой друг. И така те си живеят, наслаждавайки се и увеличавайки се за сметка на тези, които не искат дори да си мръднат пръста, за да  променят нещо в живота си.

И защо да се променят, когато винаги могат да прехвърлят тежестта на отговорността върху тъмните сили. А на тях просто не ми пука дали ще им прехвърлят въпросната тежест или не. Само е доста важно да разберем, че с прехвърлянето на вината и отговорността върху друга страна, това по никакъв начин не я снема от нас самите и поемането на отговорност за действията си в крайна сметка ще е за тези, които са извършители - убийците, крадците, предателите".

Самата паразитна система на световната пирамида на властта съществува на нашата планета, защото ние продължаваме да й позволяваме да продължава своите злонамерени анти-човешки дейности. И ако ние не се противопоставим активно на тези престъпни планове, тогава ще ни управляват като стадо "жертвени овце" по изготвения за нас "нов световен ред".

Но за да не се случи това, трябва да се поеме отговорност за собствените действия и собствената съдба. Тогава можем да изберем друга алтернатива на бъдещето, която ни устройва, а не да следваме интересите на социалните паразити. Само така можем да се превърнем в господари на собственото си бъдеще, а не роби на обстоятелства, които ни организират силите на мрака, за да продължат да ни използват като глупави и послушни "дойни крави".

Не забравяйте, че в нашата Вселена подобното привлича подобно. Ето защо, с мисленето и изказванията, че светът е несправедлив, ние със своето собствено съзнание започваме да създаваме около себе си заявената реалност, да притегляме в своето поле на съдбата съответните обстоятелства и да ставаме "храна" за енергийните и социални паразити.

По материали от Интернет

ПРЕДВАРИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ (Робърт Монро)

През цялото време, докато пишех тази книга, многократно бях правил връзка с един очевиден факт: единственият възможен начин за отделния човек да приеме реалността на това Второ състояние и съществуването в него е сам да го преживее.

Очевидно ако това бе една лека задача, сега то би било нещо съвсем обикновено. Подозирам, че само упоритото любопитство ще накара хората да превъзмогнат преградите по пътя на това постижение. Въпреки че има много случаи на съществуване, преживени отделно от физическото тяло, те са били в по-голямата си част — поне в западния свят — спонтанни, еднократни, ставащи в моменти на стрес или физическо неразположение.

Ние говорим за нещо крайно различно, което може да бъде обективно изследвано. Експериментаторът ще поиска да работи по начин, който ще доведе до значителни резултати, може би не всеки път, но достатъчно често, за утвърждаване на доказателството, за негово собствено удовлетворение. Вярвам, че всеки може да експериментира преживяване във Второто тяло, ако желанието му е достатъчно силно. Но дали всеки ще го направи или не, това е извън обсега на моята преценка.

Случаят ме накара да повярвам, че повечето, ако не и всички човешки същества напускат техните физически тела в различна степен по време на сън. Целенасоченото четене доказа, че тази идея е с хилядолетна давност в историята на човечеството. Ако тази предпоставка е валидна, тогава самото състояние не е противоестествено. От друга страна, практикуването на отделянето от физическото тяло по собствено желание се противопоставя на стила, както би изглеждало от гледна точка на действащите ограничени данни.

Не е отбелязан вреден физически ефект от тази дейност. Не съм разкрил (нито пък някой физик) някакви физиологични промени, добри или лоши, които директно могат да се отнесат към преживяването извън тялото.

Има много психологически изменения, които открих, и вероятно още повече, за които нищо не знам. Въпреки това дори и приятелите ми, по професия психиатри, не установиха, че те са били пагубни. Моята постепенна проверка на базисните концепции и убеждения е очевидна и аз я извършвах по различни начини по време на писането на книгата. Ако тези психологически и личностни промени са наистина вредни, вече нищо не би могло да се направи срещу това.

Нотка на предпазливост се прокрадва тук за тези, които са заинтересувани от експериментирането, защото веднъж отворена, вратата към това преживяване повече никога не може да се затвори. Още по-точно — това е случаят „не можеш да живееш с него, но не можеш и без него“. Дейността и резултатното познание са доста несъвместими с науката, религията и морала на обществото, в което живеем. Историята е осеяна с мъченици, чието единствено престъпление е неконформизмът. Ако вашият интерес и изследване станат общоизвестни, вие си навличате риска да бъдете обявен за смахнат, шантав или по-лошо, и да бъдете отритнат. Вместо това нещо крайно съществено ще ви липсва, ако не продължите да изследвате и проучвате. При необяснимо „задънените“ периоди, когато не можете да се занимавате с тази дейност, независимо колко усърдно опитвате, вие разбирате дълбоко това. Имате силно чувство, че сте останал вън от нещата, от затварянето на източника, който е от голямо значение за живота.

Ето тук е най-доброто предложено някога описание, което мога да дам за техниката на усъвършенстване на нематериалното преживяване.

Съществува една огромна пречка пред изследването на Второто тяло и средата, в която то действа. Вероятно това е една главна бариера. Тя сякаш съществува във всички хора без изключение. Може би е заровена под пластове от забрани и условности, но и когато те бъдат премахнати, пречката остава. Това е преградата на слепия, безразсъден страх. Получи ли съвсем слаб тласък, той се превръща в паника, а после и в ужас. Ако съзнателно преминете страховата бариера, все едно че сте преодолели крайъгълния камък във вашите изследвания.

Напълно сигурен съм, че много от нас всяка нощ прескачат тази бариера несъзнателно. Когато тази част от нас извън съзнанието ни надделее, страхът не й изпраща забрани, въпреки че сякаш се влияе от мисълта и действието на съзнанието. Изглежда е свикнала да действа оттатък страховата бариера и по-добре разбира правилата на съществуване на този друг свят. Когато умът заспива през нощта, свръхсъзнанието (душата?) взема връх.

Изследователският процес по отношение на Второто тяло и неговата среда е нещо като смесване и съчетание на съзнанието и свръхсъзнанието. Ако това стане, страховата бариера е преодоляна.

Страховата бариера е многостранна. Най-безстрашните от нас мислят, че тя не съществува, докато за наша голяма изненада я открием у самите нас. Първо и най-важно — съществува страхът от смъртта. Защото отделянето от физическото тяло прилича много на онова, което се очаква да се случи при смърт. Ранните реакции към преживяването са механични. Само помисляте: „върни се бързо обратно във физическото!“

Тези реакции се появяват независимо от всякакво интелектуално или емоционално усъвършенстване. Само след като процесът се повтори осемнайсет-двайсет пъти, успях да събера достатъчно кураж (и любопитство) да стоя вън повече от няколко секунди и да водя обективни наблюдения. Страхът от смъртта бе или пречистен, или уталожен от това, че бе станал познат. Други, които са опитвали тази техника, са спирали след първия или втория опит, не успели да потиснат първата страна от тази бариера.

Вторият аспект на страховата бариера е също свързан със страха от смъртта: ще успея ли да се върна към материалното или да си вляза „вътре“ в тялото. Без пътеводител или специални инструкции това си остана основен страх за мен в продължение на няколко години, докато не намерих един прост отговор, който ми вършеше работа всеки път. Беше нещо като нововъведение. Излизал съм „навън“ неколкостотин пъти и явно по един или друг начин успявах да се върна безпрепятствено. Ето защо съществуваше вероятността, че следващия път пак ще се прибера.

Третият основен страх бе страхът от неизвестното. Правилата и опасностите на материалната ни среда могат да бъдат определени до една известна степен. Прекарали сме живота си в изграждането на рефлекси, за да се справяме с тях. И ето че сега изведнъж се появява друга, напълно различна мрежа от правила, друг свят от съвсем различни възможности, населен със същества, които сякаш знаят всичко за тях. Нямате пътеводител, нито пък правилник, никаква книга за етикецията, никакви приложими учения по химия и физика, никакви безусловни авторитети, към които можете да се обърнете за съвет или отговор. Много мисионери са загинали в отдалечена земя при точно такива условия!

Трябва да призная, че този трети страх все още процъфтява, и то съвсем основателно. Защото неизвестното в огромна степен си остава пак неизвестно. Такова проникване, каквото аз направих, е донесло на повърхността за съжаление няколко неотменни и изпълнени със съдържание правила. До днес единственото, което мога да кажа, е, че съм оцелял при тези експедиции. Има толкова много неща, които не мога нито да схвана, нито да разтълкувам и още повече, които са извън способността ми да го направя.

Друг вид страх е този от последствията върху физическото тяло и съзнанието от участието и експериментирането в тази форма на дейност. Твърде реално е — също както нашата история, най-малкото поне доколкото аз зная, изглежда не съдържа точна информация в тази област. Имаме изследвания върху параноята, шизофренията, фобиите, епилепсията, алкохолизма, безсъзнанието, акнето, умствените заболявания и т. н., но нямаме обособена цялост от обективни данни за патологията на Второто тяло. Лично аз не знам как да надхитря страховата бариера, освен чрез внимателни първоначални стъпки, които създават близост малко по малко, в течение на процеса. Надявам се, че този труд в своята цялост ще прокара психологическата „стъпка“ през бариерата. Може да помогне да се разпознаят условия и примери, които са близки до това, че най-малкото един човек е имал същите преживявания и е оцелял. Следващите са необходими процедурни насоки.

Робърт Монро

Супероперацията Контрол на мозъка - Майнд контрол

Работата над електронния контрол на мозъка започна през 50-те години в ЦРУ в рамките на програмата МК УЛТРА. След изтичане на информация Сенатът я проучи в края на 70-те години, но не откри нищо. Иначе и не можеше да бъде. МК УЛТРА се осъществяваше от правителството на САЩ и беше засекретена.

От повече от 50 години човечеството е подложено на въздействието на психотропното оръжие. Това е оръжието на бъдещето. Най-чистото. За секунди може да предизвика паника. агресия, депресия, самоубийства на милиони хора, да ги програмира или унищожи. Чрез психотропното оръжие се въздейства по най-грубия начин върху човешкия мозък. От микровълните никой не може да избяга. Под тяхното влияние човек губи контрол, става плячка на внушения и моделирано поведение. Разумът му се пренася от реалното в света на виденията, имагинерното, халюцинациите. Човекът става биоробот.
ЦРУ осъществява програми за електромагнитен контрол на мозъка още от началото на 60-те години. ЦРУ разработва МК УЛТРА, обхващаща хипнозите и психодиличните наркотици, както и технологии за въздействие чрез електронно оборудване. Хората са хипнотизирани и тъй като не си дават сметка за това, срещу тях се извършва допълнително облъчване с манипулираща информация. Върху мозъка на човека е постигнат почти пълен контрол.
Обикновено хората, които се оплакват, че са облъчвани с "радиовълни" или, че "чуват гласове" са определяни като психотични или шизофренични случаи.
Ето защо нашата първа стъпка беше да определим какви технологии могат да бъдат използвани за електронно въздействие. Тази информация намерихме в "Бялата книга", публикувана  през 1991 г. от US Global Strategy Council във Вашингтон, ръководен от Рей Клайн, бивш заместник-директор на ЦРУ. "Бялата книга" описваше чуждестранните и американски предполагаеми приложения на лазерни оръжия, изотропни радиатори, инфразвук, неядрени електромагнитни пулсови генератори и микровълнови излъчватели.
Тези оръжия бяха класифицирани като неконвенционални.
Какви са ефектите от микровълновата радиация? Изследването на биологическите и психологическите ефекти от обработката с микровълнова радиация е потресаващо.
През 1973 г. беше открито, че чрез пулсиращи микровълнови аудиограми или аналози на звуците на изричани думи човек може да бъде поставен в шизофреничното състояние да чува гласове, които не са част от неговия мисловен процес. Такова оборудване се използва в шпионските операции, при които обектът трябва да полудее чрез "чуването на гласове" или да му бъдат внушени инструкции на програмиран убиец.
Експериментите се извършваха върху нищо неподозиращи хора, от които никой не е дал съгласието си. Те са ставали под прикритието на "нациналната сигурност" или на "риска за националната сигурност".
Целите на въздействието са различни, но общо взето чрез продължителен стрес и умствено дебилизиране може да се постигне пълна промяна на мисленето на всеки човек... Ако въздействието продължи по-дълго, тогава и поведението на хората може да бъде нарушено, или да бъдат наложени модели на мислене, които заместват или противоречат на собствените. По този начин се постига пълен емоционален колапс и промяна на поведението. Има и други цели:
1. Да се внуши чувство на пълно подчинение и "лоялност" спрямо агенциите, които осъществяват експериментирането и прилагат психотропните оръжия.
2. Да се пренасочват чувствата на жертвата от безнадеждност, гняв и объркване към расова и етническа ненавист, или към известни политически личности.
3. Да се принуди индивида да извърши насилие - самоубийство или убийство. Основната задача на психотропното въздействие е последната.
Според достоверни източници в чужбина през последните години България няколко пъти е била подложена на въздействието на психотронно и психотропно оръжие, в това число по време на събитията през януари 1997 г., с цел да бъде манипулирана политическата обстановка и да бъдат зомбирани тълпите, атакували Народното събрание.
Информацията бе потвърдена от два независими източника - от Русия и САЩ. Според тях върху България е експериментирано в работен порядък психотронно оръжие в началото на 1982 г., след това през лятото на 1985 г. и есента на 1989 г.
В САЩ са създадени апарати, способни при извеждането в орбита да програмират или коригират поведението на огромни маси население на територия, равняваща се на Югославия или България.
И днес САЩ продължават своите експерименти спрямо някои славянски страни чрез биоенергенитчно въздействие, масово програмиране, екологично радио и тв зомбиране.
Експериментите са стигнали до напреднал стадии, при който чрез мощни психотронни излъчватели може да се предизвика в големи групи хора агресивност, свръхжестокост, паника, безсилие, масови самоубийства.
Избирането на България за опитно поле се дължи не само на стремежа да бъде създадена определена политическа и социална обстановка, но и заради дресираното масово съзнание, ниския праг за имунна и интелектуална самозащита, окаяно икономическо положение, създаващо предпоставки за лесно психотропно въздействие и масово зомбиране...

По материали от "Строго секретно"

Човешкото общество-безкрайното състезание

ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

                                      от Некрос 

            “Адът това са другите за мен” е казал френският екзистенциалист Жан Пол Сартър, хубави думи. Добре описват взаимоотношенията в съвременното общество. Казват, че конкуренцията е полезна, здравословна, градивна аз пък ви казвам, че е деструктивна и безкрайно вредна. Както много други неща и конкуренцията е развратено нещо, изкривено, поругано. Огледайте се около себе си, вгледайте се в така наречената “модерна човешка цивилизация”, основната движеща сила днес е икономиката, желанието за достигане на пари и богатство. Да конкуренция има, но тя е убийствена, безскрупулна, всеки се стреми да унищожи тези, които му пречат които го конкурират, които му препречват пътя към богатството. Така се поражда Адът, Адът не някъде дълбоко под земята, където врят казани с разтопена сяра с пържещи се в тях грешници, Адът на Парите, на Състезанието, Войната на безскрупулното Его...

            “Адът това са другите за мен”, човек сам създава своя Ад и превръща цялото си обкръжение в дяволи-надзиратели, който да го държат в него. Как става така ? Къде е грешката на обществото и обществените взаимоотношения ? Къде се къса нишката между красивата идея и реализацията й? Още от дете съвременния човек е възпитаван в условия на конкуренция и е заплашван с нея, той непрекъснато трябва да се състезава с нея. Ако детето не иска да яде, то го заплашват с това, че някой друг ще му изяде яденето и то ще остане гладно, детето е принудено да се състезава непрекъснато с този въображаем “някой”, който дори не съществува, който дори не е възможно да съществува... Постоянно му се натрапват сравнения и примери от рода “Виж еди кой си е добричък, послушен пък ти не си, виж еди кой си как помага, защо ти не си като него...” Детето има нужда от вниманието на родителите си и то разбира тези натяквания като заплаха, опасност, че родителите му  ще го разменят с онзи “еди кой си”, то обича родителите си каквито и да са те, и да се раздели с тях за него е най- голямата трагедия, която то познава (много често родителите употребяват този страх у детето преднамерено без дори да си дават сметка, каква страхотна болка причиняват на собствената си рожба! Болка която вероятно никога не ще отшуми напълно, НИКОГА!)...

            Какво се получава ли ? Ами получава се състезателен дух, борбен дух, военен дух, от най-ранна възраст човек е възпитаван в него, постоянно е принуждаван да се състезава с някого. Да има добър успех в училище, състезава се със съучениците си, да следва пак състезание, да получава повече внимание от срещуположния пол, пак състезание - често доста по-кърваво от необходимото. В работата си човека пак е принуден да се състезава, да не говорим изобщо за “спорта” и за неговия “състезателен дух”.

            Все състезание, състезание, състезание. Когато печелиш добре, егото е невероятно щастливо и се раздува, а докато ти се идентифицираш с егото си и ти си щастлив. Победата е невероятно сладка ала винаги е кратка и тогава на победителя му става кофти, депресира се и за да се измъкне от положението се захваща с ново предизвикателство, гони нова победа, нови висини. Къде е проблема ли? Къде е грешката ли ? А къде е грешката в хероина? Къде е грешката в пристрастяването към хероина?

            Грешката е в последствията, лесно е да печелиш малки победи, но те удовлетворяват състезателя само до определено време, след това трябват големи, по-големи и още по-големи победи. За да се чувства добре, щастлив състезателя има нужда да ги достигне, но те са далече, достигат се трудно много трудно. Тук идва проблема и той има два аспекта. Първият е ако състезателя, постига големи успехи, главозамайващи успехи и живее заради тях, състезава се заради тях. Добре покорява най-големите висоти и след това какво ? Вече няма какво да покорява, няма какво да прави, постигнал е всичко, което е било по силите му, еуфорията от предишната победа е отминала, колкото и голяма да е победата тя винаги е кратка, никога не запълва цял един човешки живот, ако състезателят живее единствено заради нея значи е глупак, значи предварително е загубил. Еуфорията отминава и състезателя има нужда от нова победа, но не е останало нищо, с което да се състезава...

            Тогава той разбира цялата безсмисленост на състезанието, през целия си живот се е състезавал всъщност единствено със себе си с границите на възможностите си, но сега осъзнава, че има друг играч, има друг състезател, които е по-добър от него и го е победил. Това е Живота, това е Битието, състезателят се е състезавал непрекъснато с Живота и сега е победен, Живота го е победил, защото той е постигнал всичко, което е могъл, а не е достигнал трайното щастие, не е достигнал наградата, към която всъщност се е стремял, заради която всъщност се е състезавал... не я е получил, Живота го е победил, него - Най-добрият!

            Всяко състезание е състезание с Живота, състезание за трайно щастие, но когато ти се състезаваш с Живота, Той се състезава с теб. Няма как да изиграеш, да надхитриш, да победиш самия Живот, самото Битие, той винаги печели, винаги е победител...

            Това прави състезанието безсмислено, положил си неимоверно много усилия, пропилял си толкова много време за нищо, наградата я няма, не си я спечелил. Вчера един приятел ми разказа една притча, притчата за Чакрахардините, Владетелите на света и така ми даде идеята да напиша тази тема. Ще я предам максимално  съкратено и по памет.

  [i] От незапомнени времена този император, които успявал да подчини под властта си целия свят, да завладее целия свят получавал титлата Чакрахардин и великата награда след смъртта си да изпише името си върху вечната неразрушима Сияйна планина за вечна Слава. Случило се веднъж един Чакрахардин заедно със семейството си да се упъти към Сияйната планина, за да получи наградата си и да увековечи своето Величие за вечни времена. Стигнал при Пазителите на планината и поискал да го пропуснат, за да изпише името си пред очите на семейството си върху Сияйната планина...

            Те обаче го посъветвали да отиде първо сам и да изпише името си, едва тогава да повика семейството си и да им го покаже. Чакрахардинът бил умен император, как иначе би успял да завладее целия свят? Послушал съвета на пазителите, тъй като след като от цяла вечност са на мястото си и са видели много Чакрахардини да идват и си отиват значи знаят за какво говорят...

            Та отишъл Великият император при Сияйната планина сам, тя била наистина ослепителна и неописуемо красива и той занемял... но не само заради красотата й... обходил я от край до край, но нямало къде да изпише името си... навсякъде било заето! Навсякъде вече имало имена на други Чакрахардини, за него нямало място!

             Върнал се при пазителите объркан и унил и ги попитал какво да прави, а те му отговорили просто да изтрие името на някой от предишните Чакрахардини и след това да напише своето на освободеното място... така правели много Чакрахардини... от много много години насам...

            Великият император изведнъж станал безкрайно по-унил и невероятно тъжен и си тръгнал без да напише и чертичка..., всъщност от известно време никой от идващите Чакрахардини не пишел нищо... просто било безсмислено... Великата награда, която придавала смисъл на целия им живот, която им дарявала Величие се оказвала безсмислена... Защо да пишат името си щом като някой след тях рано или късно ще го изтрие ? То няма да остане за вечни времена на Сияйната планина както са си мислели, щяло е да бъде просто заличено и толкова! [/i]

            Това е първият основен проблем на състезанието, наградата след състезанието е винаги безсмислена, тя никога не си  заслужава положените усилия. Вторият основен проблем, който допълва първия са ценностите. Егото до такава степен има нужда от славата на победата, че забравя за всички ценности, забравя за всички правила. Няма вече морал, няма вече съвест или някакви “олимпийски принципи” има единствено победа на всяка цена...

            Цялото ни съвременно общество е движено от едно такова състезание без правила, етика или някакви ценности, затова сме на този хал.   Ако състезателят остави на егото да го води то и той става безскрупулен, без съвест, без задръжки да не говорим за идеали. Истинското лице на състезанието с такива състезатели е Война, няма никакви правила, всичко е разрешено. Древните не са водили войни, може и да са наричали действията си по този начин но не е било война... Целта им е била да покажат единствено красотата и чистотата на духа си пред противниците си, да докажат мъжеството и войнската си доблест - нищо друго, това е била наградата им, те не са възприемали изобщо думата “победа”, не им е била необходима. Войните са се уважавали, всъщност всеки е бил победител без оглед на победата във войната. Всеки е доказвал пред себе си качествата си, силата си, чистотата на духа си. Войните не са изпитвали омраза помежду си, а уважение, искрено уважение и респект...

            За това древните не са водили войни, не като войните на 20 век, за тях войната е била спорт, олимпийска игра, не масова касапница. Това е истинският спорт, когато не се състезаваш с околните, а просто показваш най-доброто, на което си способен, няма значение дали ще победиш, защото ще си направил най-доброто, на което си способен, ще си дал всичко от себе си и това ще ти носи истинско пълно удовлетворение... Не илюзорна еуфория от мнима победа, а удовлетворение, реално удовлетворение от Себе си!

            Във състезанието-война победителят е винаги само един ако изобщо може да се говори за такъв, защото всъщност всички са губещи даже не се знае кой е по-губещ - дали това са “победителите” или “губещите”. В спорта победител е този, който не се състезава, състезанието е грешка, война, но спорта е нещо различно, той е себеизразяване, себедоказване, демонстрация на качества, на ценности, а не потъпкването им. Спортистът демонстрира най-вече пред себе си, а чак след това пред околните на какво е способен, до какви висоти се извисил духът му, до каква степен се е развил и разгърнал... Спортистът не се състезава затова не може да загуби, той печели, той винаги печели, винаги е победител... без значение дали е първи или не. Днешното общество е едно безкрайно безспирно състезание-война, а  от днес трябва да бъде спорт – истински спорт!

Влиянието на татуировките върху човека

Не е нужно да осакатявате тялото си. Тук има няколко аспекта, на които бих искал да се спра.

Първият аспект е нанасянето на знака. Всеки, който поне веднъж е имал съприкосновение със знаците в магически план (нека този израз не ви притеснява) знае, че всеки знак и рисунка има специфично значение, а и носи енергията на определени вибрации.

Когато създаваме талисмани, ние го правим върху подръчни материали, така че веднага след като той изпълни своето предназначение, ние го унищожаваме по различни приемливи за целта начини. Татуировката върху тялото може да се разглежда също като талисман с неясен произход и без да е ясно какво точно носи със себе си. И тъй като е нанесен на тялото, носи много повече енергия директно на човека, върху чието тяло е нанесен, отколкото обикновения талисман.

Но ако талисмана го прави професионалист, то татуировката се нанася от татуист, малко запознат с въпроса за талисманите. Поради това, те могат да причинят повече вреда, отколкото полза. Сега стана модерно да се нанасят рисунки и правят татуировки, особено с източни и северни мотиви. В основни линии те изобразяват орнаменти, руни, дракони и различни мистични същества, както и демонологични знаци и пентаграми, без да осъзнават точно какво правят. Не знаят колко вреда нанасят на тялото си.

Има пентаграми и знаци, които могат след това да завладеят тези, на които те са нанесени и човекът става роб на тези, които стоят зад тях. Понякога човек може да се промени напълно. Но с това отидох малко встрани. Това е напълно различен аспект на проблема.

И така, татуировка или картина, къде, на кои места се нанася и по какъв начин?

Ако това се прави от професионалист, с помощта на скъпи висококачествени бои и добър инструмент, тогава може би ще се избегне инфекция на мястото, където ще се нанесе изображението, това е в най-добрия случай, а в най-лошия може да получите инфекция на кръвта или заболяване на кожата, която се опитва да "откъсне" рисунката. Това е първото.

Второ. В кои области се правят татуировки. Момичетата и жените ги правят на интимните места, които са много чувствителни към такива неща, както и на гръбначния стълб, което в никакъв случай не е добре, върху бедрата, гърдите, което е напълно противопоказно, върху чакрови области, което също не се препоръчва.

При мъжете са гърба, гърдите, ръцете или краката. Последствията и в двата случая са идентични.

Когато се нанася рисунка върху чакрова зона, тя сякаш започва да  изобразява този, под чиято власт преминава чакрата и първо на първо не е известно каква енергия ще допуска той в тази чакра, второ на второ той влиза в конфронтация с това към кого и как е закрепена чакрата. Последствията за човека е трудно да бъдат прогнозирани.

Всяка чакра има специфична структура, тя често се изобразява опростено като геометрична фигура или лотос. Тъй като татуировката върху чакровите райони е под постоянното влияние на конкретната енергия на чакрата, съответно тя набира сила като талисман или амулет на постоянно презареждане. Но самият знак на татуировката, като паразит със своята структура прекодира структурата на чакрата, което води до нарушаване на нейната работа.

Ако се изхожда от факта, че почти цялото човешко тяло е покрито с чакри, за най-опасни се считат областите на седемте основни центрове и проекциите им, другите части на тялото ще бъдат в средното ниво на опасност, но това не означава, че прилагането на символите върху техните зони няма да предизвика отрицателна реакция.

 

По материали от Интернет