Как да се измъкнем от технократската безизходица?

Религиозният фанатизъм и научният догматизъм са разположени на два взаимно изключващи се полюса, които водят човечеството до еволюционна задънена улица. Нищо чудно, че известната фраза на Айнщайн казва: "Науката без религия е куца. Религията без наука е сляпа". Но точно тук е езотеричното познание, което винаги е било на кръстопътя на науката и религията, и именно то се явява въпросния "слой", който може да примири науката и религията.

 

В основата на този "слой" са духовност и духовен опит, който често се бърка с религиозност. Въпреки това, в действителност, духовността и духовния опит нямат нищо общо със сляпа вяра в религиозна догма, изпълнение на религиозни ритуали (много намирисващи на магия), безпрекословно подчинение на йерарсите на църквата и поклонението на изображения, въведени от писанията на ортодоксалните религии.

Но не е ли вярно, че това, което сме наблюдавали в ортодоксалната религия, можем да видим и в ортодоксалната наука? Тук също има основани на сляпа вяра догми, свои "магически ритуали", свои "владици" и дори свои "еретици", с които се бори собствената научна "инквизиция". И все пак науката, за разлика от религията все повече се основава на знанията. Най-малкото на знанията относно света на плътната материя.

Въпреки това, както правилно е отбелязал Алберт Айнщайн - недостатъка на ортодоксалната наука се състои именно в сляпото отричане на съществуването на всичко, което е извън света на плътната материя. И именно атеизма - сляпа вяра относно отсъствието във Вселената на Висша Разумна Творяща Сила - е в основата на тази малоценност и едностранчивост на ортодоксалната наука, приравняваща я с ортодоксалните религии.

Създава се впечатлението, че проектът "ортодоксална наука" е създаден и вдъхновен от същите сили, които в продължение на хиляди години след унищожаването на Атлантида са създавали и "контролирали" проектите с ортодоксалните религии, насочени към обучение на хората в робска психология, сляпа вяра в окончателната и необратима истиност на предложената догмата и безпрекословно подчинение на тези, които самоволно се поставили между човека и Бога, обявявайки себе си за негови "наместници" на Земята.

Именно духовността, а не религията трябва да помогне на съвременната наука "да прогледне" и точно с това "отваряне на очите" сега се занимават много водещи учени и независими изследователи, разкривайки за света на науката отречени в миналото феномени и явления, намиращи се извън тесните граници на остарялата научна парадигма. Точно липсата на духовност е довела съвременната наука, а благодарение на нея и цялото съвременно човечество на пътя на технократската безизходица, грозяща с гибел голяма част от човечеството.

И когато нашата наука излезе от ролята на слуга на интересите на глобалния "елит" и се върне към най-съкровените принципи за получаване на духовните знания, тогава ще има реален изход от технократската безизходица, в която самите ние се вкарахме, макар и не без помощта на враждебно настроените към човечеството демонични господари на този световен "eлит".

По материали от Интернет