Крахът на материализма - част 1

  Материализъм и идеализъм - това са две големи школи, които съществуват повече от 2000 години. Тяхното противопоставяне продължава и до днес. Някои казват, че историята на философията - това е история на борбата между материализма и идеализма. Някои казват: "След смъртта човек се превръща в прах." Други казват: "Не, дори и на физическото тяло умре, съзнанието остава и продължава да живее." Тези две диаметрално противоположни твърдения зависят от възгледите, които човек поддържа.

   Можем ли да кажем, че материализма в действителност е верен, а идеализма не е? Можем ли да кажем, че материализма е неверен, а верен идеализма? Или може би и двете идеи са погрешни?

   Нека да разгледаме този фундаментален проблем на философията, за да разберем как да възприемаме света правилно и да го променяме . Материалното все още не е създавало духовно. Известно е, че науката е утвърдила преданост към материализма, използвайки аргументи като например развитието на биологията, теорията на Дарвин за еволюцията, фактът, че Земята, състояща се от материя, има много по-дълга история от човечеството, надарено с ум; или позицията на физиологията на мозъка, посочваща, че "съзнанието се създава от мозъка." Позовавайки се на такава "научна" основа, материализмът прокламира своята правота.

   Обаче очевиден е фактът, че материализмът не е привел най-основното научно доказателство, за да докаже своята вярност . Имаше насърчаване на перспективата, че един ден човечеството ще бъде в състояние чрез усилията на науката да създаде живот въз основа на неживата материя. И какво имаме? Човечеството все още не е успяло да го направи. Още повече няма надежда за създаването на сложно съзнание, подобно на човешкото.

   Може да се възрази: "Науката напредва, така че не може да се каже, че това е невъзможно." Въпреки това, ако един човек твърди, че "животът и съзнанието са произлезли от материалното" е убеден , че научните доказателства са важно, то той не може съгласно тази позиция да обяви: "Материализмът е истина", а може само да предположи "Има вероятност материализмът да е истина" . В действителност, по отношение на теорията на Дарвин за еволюцията, върху която се основават доказателствата на материализма, съвременната молекулярна биология и генетика не само не успяха да докажат нейната вярност, но напротив, показаха, че не всичко в нея е последователно. Човешкото съзнание превъзхожда дейността на мозъка - тогава вярно ли е твърдението на материализма, че духовното се генерира от материалното, с други думи, следва ли да се разчита на твърдението "съзнанието се създава от мозъка"? През последните години много учени са изразили съмнения относно истинността на това мнение.

   По-специално професор Екълс, невролог от Австралия, спечелил през 1963г. Нобелова награда за постиженията си в областта на физиологията на мозъка, в лекция в университета в Осака каза: "Аз разполагам с експериментално потвърдено доказателство, че работата на съзнанието не може да се обясни с дейността на мозъка" .

   Нека разгледаме това твърдение. Йън Стивънсън, водещ професор в катедрата по психиатрия в Медицинския факултет на Университета на Вирджиния, който също оглавява Академията за висша психология, фиксира следните пет въпроса, които възникват, когато приемем идеята на материализма, която посочва, че "това, което се нарича съзнание, не е нищо друго, освен проява на мозъчна дейност. " " Първо, знанията за мозъка, които имаме на свое разположение, не позволяват да се обясни работата на съзнанието ... второ, знанията за мозъка, които имаме на свое разположение, не ни позволяват да се обясни как хората създават в съзнанието си образи ... Трето, знанията за мозъка, които имаме на свое разположение не позволяват да се обясни задоволително механизма на паметта. Четвърто, психичните явления не възникват нито в пространството, което се използва в ежедневието, нито във физическото пространство, описано от физиците ... Дори ако двама души са на едно място, не е ясно дали те пребивават в едно и също психично пространство, независимо от тяхното присъствие в едно и също физическо пространство. Дори ако моята интелектуална дейност се извършва в едно и също пространство с други хора, те обикновено не могат да научат за това. Човешкото съзнание като цяло е защитено от непозволено проникване на странични мисли в личното психическо пространство. В редки случаи, тази защита отслабва, в резултат на което може да възникне свръхестествена комуникация като телепатията. Фактът, че психичното пространство на предизвикващия и на възприемащия телепатията някак си са свързани, не сочи към тяхното местонахождение в едно и също място, но гледната точка, че те са в едно и също пространство е за предпочитане. Пето, при нашето разбиране за това какво е мозъка, не може да се обяснят такива свръхестествени явления като телепатията. Има вероятност, че някой ден в нашия мозък ще се открие орган, обезпечаващ толкова простата комуникация, но това не дава пълно обяснение ... Тези, които вярват, че телепатията и свързаните с нея явления не могат да разклатят позициите на мнозинството от учени в наше време по основателността на характеристиките на човечеството, не са прави. Ако материалистите са прави, тогава телепатията е невъзможна. Въпреки това, тъй като тя е действителност става ясно, че материалистите не са прави ... Ако ние сме съгласни с това твърдение, от това не следва, че е неизбежно развитието на теория, която съвпада с общонаучните и обяснява появата на телепатията. Ние трябва да се откажем от идеята на материализма, за да се премахне несъответствието, произтичащо от факта с възникването на телепатията. "

   Това повдига въпроса относно каква "тежест" има истинския подход към съзнанието, който е постигнат в резултат на съвременните изследвания на мозъка. Покойният Цурудзи Сахотa, почетен професор от университета в Осака, отблизо запознат с индийската йога и посочващ как трябва да изглежда връзката между науката и религията, каза следното: "Няма значение колко много изследвания са провеждани върху мозъчните клетки, те показват само връзката на психичните и физиологичните процеси. Резултати, които да показват, че мозъкът създава мисловната дейност няма. Аналогиите, според които работата на съзнанието се разглежда като секреция на мозъчните клетки, е доста груба ... "

   И тъй като пространствата, в които протичат психичните и физиологичните процеси в мозъка са различни, трябва да се признае, че животът от психичния порядък като цяло по своето съдържание е много по-сложен и по-обемен от това, което отразява биологичните процеси на мозъка.

   Професор Мицуо Ишикава (специалист в областта на молекулярната физика), доктор на физическите науки от Международния християнски университет също говори за научното изследване на мозъка: "Аз вярвам, че основните сфери на съзнанието, които са предмет на изучаване от естествените науки, в действителност, представляват само малка част от него и се отнасят само до физиологичните реакции на мозъка. Физиологията на мозъка с помощта на инструменти като eлектроскалпел изследва различните видове работа на съзнанието, например паметта. Въпреки това, според мен съзнанието, което се изучава от тази наука е само малка част от един широк параметър, който е известен в така наречените "мистични учения". Тази наука е на такова ниво на разглеждане на съзнанието, като разбирането, запаметяването, рецитацията, обмислянето на определени думи или подобни явления от ниско ниво , макар че не е ясно дали може да наречеш това ниско ниво. Съществува ясна тенденция към едно противоречие, което имат съвременната биология и физиология на мозъка, които твърдят, че такова ниво на съзнание е нивото на всички хора. Тъй като дискусията се води относно само този вид съзнание, няма да е голяма грешка да го възприемат като материално в основата му. С други думи, такова разглеждане на всички видове съзнание, генерирани от материята до известна степен е приемливо, независимо от противоречията. Все пак, ако се проучи подробно опита на практикуващите мистични занимания, то може да се види, че съзнанието, което се появява при тях, и опита, който те изпитват, показват коренно различно ниво, ако го сравним с този, който изследва физиологията на мозъка. "

   По този начин, постепенно идва разбирането, че считането на съзнанието като нещо, генерирано от мозъка е трудно. Йън Стивънсън, споменат по-рано, предлага виждане за мозъка както следва: "Повечето учени днес, и без съмнение, почти всички невролози смятат, че човешкия ум (в който се смята, че влиза и човешката памет ) не е нищо друго, освен проява на мозъчната дейност. Изглежда, че тази хипотеза се основава на солидна основа, тъй като увреждането на мозъка или негова малка функционална повреда се отразява на умствените процеси на човека ... Въпреки това, ние не винаги следваме мнения, споделени от мнозинството от невролозите. Хипократ споменава, че "мозъкът - това е пратеник на съзнанието", а Бергсон е може би първият философ на нашето време, обосновал същата идея. През последните двадесет години някои психолози, философи и невролози са започнали да изразяват съмнение, че благодарение на дейността на мозъка може да се обясни напълно работата на съзнанието (и паметта). Някои учени са склонни към тази гледна точка: мозъка - това е инструмент на съзнанието, точно както пианото за един музикант - инструмент за правене на музика ".

   Какво представлява мозъка? Така ако се приеме, че човешкото съзнание или работата на съзнанието не могат да бъдат изцяло обяснени чрез функцията на мозъка, който по своята същност е материален, то възниква недоумението : защо тогава мозъкът е необходим?

   Сякаш в отговор на този въпрос, Анри Бергсон, философът от първата половина на ХХ век, председател на Научната асоциация на психолозите в Лондон (основана през 1882 г. главно от професори в университета в Кеймбридж, ръководели проучвания не само свързани с продължаването на съществуването след смъртта, но и с работата на съзнанието, която излиза извън обичайните понятия), дефинира същността на връзката между мисловната дейност и мозъка по такъв начин: "Връзката между мозъчната дейност и дейността на съзнанието може да се оприличи на движението на палката на диригента и оркестъра, изпълняващ симфония. Както симфонията при всичкото нейно комплексно звучене превъзхожда движението на диригентската палка, изпълняваща регулаторната функция, така и цялата умствената дейност превишава дейността на мозъка. Мозъкът - това е единственият регулаторен орган, който подпомага адаптирането на умствената дейност към това, което се случва наоколо и неговата функция е да осигури тази адаптация да бъде реализирана под формата на действие в материалния свят. Мозъкът не е орган, който произвежда мисли, емоции или работата на съзнанието. Изглежда, че в резултат на някои промени в мозъка, свързани с външни влияния, като например въздействие на токсични вещества, ефектът е върху цялата психика. Въпреки това, би било логично да се предположи, че то изобщо не е цялата психика като такова, а е резултат от неправилна корекция на механизма за адаптиране и актуализиране на мисловната дейност в реалните материални обстоятелства ... Ако функциониращата на мозъка е това място, където възниква съзнанието, където има мислене, волеизявление, с други думи, ако активността на мозъка съответства на цялото съзнание, а това означава, че всичко, принадлежащо на мозъка и всичко, принадлежащо на мисловната дейност като цяло съответстват една на друга, то съзнанието съпътства мозъка и със смъртта идва краят на всичко ... Въпреки това, както може да се види от горепосочените доказателства, умствената дейност не попада в категорията на жизненото функциониране на мозъка, с други думи, ако мозъкът отразява само част от промените, които се извършват в ума, има голяма вероятност за съществуването на мисловната дейност след смъртта. В този случай задължението да докажат своята теория не се възлага на тези, които са съгласни с този факт, а на тези, които го отричат. В крайна сметка, единственото основание за тези, които вярват в отсъствието на съзнанието след смъртта е фактът, че след смъртта физическото тяло се унищожава. Ако се установи, че значителна част от съзнанието не зависи от физическото тяло, то горепосоченото основание ще се окаже без стойност. "

   Анри Бергсон говори за мозъка като "единствен регулаторен орган, който подпомага адаптирането на умствената дейност към това, което се случва наоколо", и ако това е така, тогава има "висока степен на вероятност за съществуването на мисловната дейност след смъртта."

   Оказва се, че противно на мнението на материалистите, ако функцията на човешкия ум надхвърля функцията на мозъка, която е материална, има голяма вероятност за съществуването на съзнание след физическата смърт.

   Сякаш в отговор на думите на Анри Бергсон, напоследък в средите на християнските религии, особено в Европа и Северна Америка, бяха започнати широки проучвания за наличието на съзнание след смъртта и прераждането (трансмиграцията). Тези изследвания предизвикаха интереса на учените в Америка от най-различни направления: психолози, психиатри, невролози, теолози, културолози и т.н. - които основават международна изследователска организация и издават списание, което разказва за тези проучвания. В резултат на това, много учени, запознати с огромно количество натрупани научни доказателства стигнаха до заключението, че има съзнание след смъртта. Тези проблеми бяха обсъдени по време на конференцията, която се проведе в Джорджтаун през 1990 г., която събра изследователи и тези, които са имали опит в света след смъртта. В конференцията взеха участие 300 представители от тринадесет държави.

     По материали от Интернет 

Ефект на пеперудата

Холандският физик Лоренц казва, че малки промени в атмосферата могат да имат огромен ефект върху климата. Когато съобщава резултатите на колегите си, един от тях посочва, че ако това е така, то един-единствен мах на крила на чайка би могъл да промени завинаги климатичния модел. Чайката от аналогията постепенно приема по-поетичен вид на пеперуда. Няколко години по-късно Лоренц пита : "Дали махът на пеперудено крило в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас ?" И оттогава т. нар. ефект на пеперудата става нарицателно име за всичко, което е силно зависимо от началните условия. Разбира се, ефектът може да приема различни варианти : пеперудата може да предизвика или пък да спира торнадо. Всичко, което знаем е, че светът, в който пеперудата е размахала крила, може да е много по-различен от онзи, в който не е.
Теорията на хаоса предполага, че светът е "детерминистичен", т.е. ако можем да върнем времето назад и да го пуснем отново напред при същите начални условия, то ще видим същите резултати. От друга страна обаче, ако не знаем ( или принципно не можем да знаем, заради ефекта на квантовата механика например ) точно началните условия, то ефектът на пеперудата означава, че всички наши предсказания за бъдещето ще са нищожни. Събирането на още информация е малко вероятно да реши проблема. Нека разгледаме топка за билярд например. Макар да е сравнително лесно да кажем къде ще отиде, след като се удари веднъж в ръба, всеки допълнителен удар означава, че трябва да имаме доста повече информация за началния удар, а също и за игралната маса, и за самата топка.

ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА : ОТ ВЯРА КЪМ ЗНАНИЕ (АРТЬОМ МИХЕЕВ)

1. Въведение.

"Когато вярват в небитието, хората неизбежно фокусират ума си върху настоящето. И в действителност как да се грижиш за бъдещето, което не очакваш? Това изключително внимание върху настоящето естествено води до егоизъм, невярващите са доста последователни, стигнали до следното заключение: че е необходимо да се радват на живота, защото всичко завършва със смъртта, трябва да се наслаждават все повече и повече, защото не знаем колко ще живеем, или стигат до още по-опасния за обществото извод: ще се наслаждаваме и мислим само за себе си, тъй като щастието в света принадлежи само на тези, които са по-гъвкави от другите ".

Тези прекрасни думи са на Иполит Ривaйл, виден учен от деветнадесети век , ученик на известния швейцарски педагог Песталоци. Когато въпросът за безсмъртието на човека и неговото вечно предназначение явно или неявно се игнорира, на преден план изплува това, което може да се нарече "психологията на временното същество." Може да се каже със сигурност, че всички човешки страхове се завръщат в различна степен към страха от смъртта и небитието. Пред хората, живеещи в материалистично общество неизбежно се повдигат редица въпроси, като например:

1. Формиране на психологията на потреблението и алчността, причината за която е опита да се "вземе възможно най-много" в живота, който е "единствения".

2. Страхът от физическо унищожаване на себе си, както и на близките.

3. Фактическото изпадане на хората и другите живи същества до нивото на "молекулярни механизми", което лишава хората от стабилно обоснована морална база спрямо собствения си вид и всички живи същества, обезсилва идеята за любов и духовност.

4. Липсата на единна връзка , предоставяща посоката и непрекъснатостта на еволюцията на всеки индивид, вместо това живота се разглежда като отделна самостоятелна част, ограничена от текущите "раждане" и "смърт".

В тази връзка не е случайно, че през последните години все по-голям брой изследователи по целия свят се насочиха към проблема за по-нататъшното съществуване на човешкото съзнание след физическата смърт, а така също и за живота преди раждането (предварително съществуване и прераждане).

2. Научното изследване на живота след смъртта.

Досега широко разпространено убеждение е, че понятието за живот след смъртта е религиозна доктрина или лично убеждение. Но това не е вярно. Историята на емпиричното изследване на живота след смъртта и нейните проявления на материален план е повече от половин век.

Първото известно в историята последователно описание на живота след смъртта въз основа на преки наблюдения бе дадено от шведския учен и естествоизпитател Емануел Сведенборг . Началото на това уникално преживяване било някакъв вид вътрешна трансформация, която довела до увеличаването на възможностите за сетивата. За съжаление, трудовете на Сведенборг изобилстват от средновековна богословска терминология, която е един вид "език" на онова време. Това обаче не омаловажава стойността на неговия опит и точността на предадената информация. Някои от доказателствата са събрани от човека, който е бил настроен , много критично към самия Сведенборг - Имануел Кант.

С практиката на спиритизма в XIX век е станало възможно да се започне експериментално проучване на фините нива на Вселената и да се получат техните описания, така да се каже "от първа ръка" от собствените им жители. Съвестни и усърдни изследвания на видни учени академици като Оливър Лодж , Уилям Крукс , Алфред Уолъс Александър Бутлерoв проф. Фредерик Майерс , както и много други, за първи път в историята на човечеството са дали убедителни научни доказателства, че индивидуаното човешко съществуване не се прекратява със смъртта на физическото тяло. Извършените проучвания включват доказателства както за реалността на физическите прояви на медиумни способности, така и идентичността на лицата, които са преминали линията на смъртта и съобщават за себе си на сеанси в присъствието на изпитващи ги медиуми. В проучването на явленията и материализирането на така наречените "Преки гласове" е твърдо установено, че погрешно смятаните за "мъртви" живеят в невидима сфера на битие ипри определени обстоятелства, заимствайки от медиума и присъстващите вещество, наречено ектоплазма могат да приемат видими за земните жители форми.

В монографията на проф. В.M.Запорожец за първи път в света се дава алгоритъм от доказателства за живот след смъртта въз основа на метода за анализ на информационните връзки. Този алгоритъм позволява да се установи, че информацията, получена чрез медиума при сеансняма свой източник в паметта на хората, живеещи на Земята, както и от една хипотетична универсална информация за "база данни".

В книгата на адвоката, доктор по право Виктор Замит подробно са разгледани научни резултати, получени при изследването на повече от двадесет разновидности на прояви на живот след смъртта. Сред тях са: феномена на електронните гласове , инструменталната транскомуникация (двустранни разговори с "мъртви" с помощта на технически средства), експериментите нa групата от Скоул, извънтелесни преживявания, преживявания близко до смъртта, на материализиране (появата на "духове" във физическо тяло), медиумизъм (надарени хора, които могат да влизат в контакт с финия свят), полтъргайсти, регистрация на фантоми на заминали си , ксеноглосия (спонтанна способност да се говорят чужди езици), и прераждането.

В допълнение към по-горните доказателства в полза на независимото съществуване на съзнателно "аз" от мозъка свидетелстват и водещите в света невролози. Един от световно известните американски невролози Уайлдър Пенфийлд в резултат от дългосрочно изследване на мозъчната дейност стигна до заключението, че "енергията на съзнанието е различна от енергията на мозъчните невронни импулси" . Според носителя на Нобелова награда в неврологията Джон Екълс субстрат на съзнанието съществува независимо от мозъка и се състои от елементарни единици - психoни, които взаимодействат с дяловете на структурата на мозъка (пирамидалните неврони в 4 слоя) . Това мнение се споделя и от Чарлз Тарт, отделяйки в модела на съзнанието мозъчна Б (брейн) - система и M / L-система (Mind/Life- разум живот), които не могат да бъдат описани от гледна точка на добре познатите физически термини . Професор Николай Koбозев в монографията си показва, че отговорни за процесите на мисленето и паметта не могат да бъдат клетките или молекулите, или дори атомите. Той предположи, че носители на горепосочените процеси могат да бъдат хипотетични частици, които той нарече "психoни."

Академикът от руската академия на науките, един от водещите руски експерти в областта на неврофизиологията и неврохирургията Наталия Бехтеревa пише в книгата си : "Задълбочаването в изследването на мозъка, включително и въз основа на принципно новi, все още несъздадени технологии, може да даде отговор на въпроса дали има код на мозъчното мислене. Ако отговорът (oкончателен!) бъде отрицателен и това, което виждаме не е именно кода на мислене, то корекцията на импулсната дейност, която корелира с активирани по време на психични дейности зони на мозъка -е един вид " код за влизането на звено в системата". При отрицателен отговор ще трябва да бъдат преразгледани и най-често срещаните и най-важните позиции по въпроса за "мозъка и психиката." Ако нищо в мозъка не е свързано с най-ефирната структура на нашето "мислене", тогава каква е в това "мислене" ролята на мозъка? Дали е тази роля само "територия" за някои други, неподчиняващи се на законите на мозъка, процеси? И в какво е тяхната връзка с мозъка, каква е зависимостта им от мозъчния субстрат и състоянието му? ".

В допълнение към обсъждането на чисто научна гледна точка, в тази книга авторът дава и своя личен опит за постмортални явления. В интервю Наталия Бехтерева, разказваща за срещата с българската ясновидка Ванга Димитрова, говори с по-голяма сигурност:
"Примерът на Ванга по абсолютен начин ме убеди, че съществува феномена на контакт с мъртвите".

По този начин, от разнообразието на наличните доказателства, взети като цяло, по безспорен начин следва, че след физическата смърт всеки един от заминалите наследява различна реалност, физическите закони на която въпреки кoнстатираното от много "преминали" външно сходство, са значително по-различни от тукашните. Въпреки ограниченията за способността ни в познаването на тази действителност с помощта на материални средства, към днешна дата има редица надеждни нейни характеристики, получени чрез експерименти, емпирични наблюдения, от контактуването с "преминали" с помощта намедиумизма и инструменталните методи на транскомуникация . Накратко изброяваме най-важните от тях.

1. Съществува така нареченото "фино тяло" което е носител на самосъзнанието, паметта, емоциите и "вътрешния живот" на даден човек. Това тяло съществува преди зачеването и след физическата смърт, явявайки се по време на живота на физическото тяло негов "паралелен компонент", който обезпечава горепосочените процеси. Физическото тяло -е един вид посредник за тяхната проява на физическото (земното) ниво.

2. Индивидуалния живот не започва с настоящото земно раждане и не приключва със сегашната земна смърт. Преживяемостта след смъртта - е естествен природен закон за хората и всички живи същества.

3. Следващата действителност е разделена на голям брой нива, които се различават в честотните характеристики на техните компоненти.

4. Направлението на човека след посмъртния преход се определя чрез неговата настройка на определено ниво, което е сумарния резултат от неговите мисли, чувства и действия по време на живота си на земята. Точно както спектъра на електромагнитното лъчение от химическо вещество зависи от неговия състав, така и посмъртното местоположение на човека се определя от "съставната характеристика" на неговия вътрешен живот.

5. Понятията "Рай и Ад" отразяват двете полярности, възможните състояния след настъпване на смъртта, но за разлика от религиозните вярвания те не са статични, а само етап по пътя на непрекъсната еволюция.

6. Концепцията на християнството и исляма зa Създателя, " захвърлящ" своите творения в небесното блаженство или в адски мъки е неправилно. В допълнение към тези полярни състояния има редица от междинни състояния. Изборът на адекватно състояние е независим от предаността към която и да е секта или религия, а се определя автоматично от интелектуално-емоционалния "модел", създаден от човека в земния живот.

Ето защо негативните емоции, насилието, желанието за унищожаване и фанатизма, независимо как са оправдани, в този смисъл са изключително пагубни за бъдещето на човека. Това е солидна обосновка за лична отговорност и следване на етичните принципи.

7. Най-силната движеща сила на еволюцията е безкористната любов.

8. Съществуванието на посмъртните нива, обкръжението и средата на общуване се определя и от ментално - емоционалните фактори. Насочената мисъл тук е еквивалент на "действието" на физическо ниво.

9. За преминалите не съществува езикова бариера за комуникация, тъй в това си качество е преди всичко психичния универсален "код" и обмена на мислени образи.

10. Техническите и медиумни средства, както и комбинация от изброените по-горе при наличие на съответните условия позволяват контакт, за да се свържем с преминали на следващото ниво на съществуване.

3. Инструментална транскомуникация .

С цел да се обединят усилията за разработване на технически устройства, за да се обективира задгробния живот и разпространението на вече наличната информация в тази област резултати през 2004 г. е създадена Руската асоциация за инструментална трaнскомуникация (РАИТ), чиито материали могат да бъдат намерени на сайта им.

Както е посочено от E. Луценко в няколко публикувани негови работи е възможно да се създадат устройства на базата на принципа на преобразуване на психичното въздействие на оператора (въплътен или безплътен) в електрически сигнал, носещ информация. Според E. Луценко, "създадените транскомуникационни технологии могат да се използват не само за контактите с отдалечени в пространството, времето и състоянието безплътни човешки същества, но и с въплътени, и могат да се разглеждат от една страна като тренажори за развитието на по-висши форми на съзнание (VFS), а от друга страна, като перспективни интерфейси на високо функционално ниво за бъдещо работно оборудване, осигуряващи дистанционен телекинетичен контрол на техническите системи без използването на физическото тяло и независимо дали то е налице или не е . "

Трябва също да се отбележи, че широкото разпространение на тези технологии неизбежно ще доведе до промяна на ортодоксално - религиозните и материалистични концепции за човешкото битие с експериментално проверими знания.

4. програмата РАИТ

Предвид очевидната значимост на този въпрос за всички хора, живеещи на Земята, ние вярваме, че е необходимо да се предприемат действия в следните области:

1.Създаване на обединение за редица учени и преподаватели от сферата на образованието с цел да се приеме обща програма за просвета в областта на нeмеханистично разбиране на съзнанието и на посмъртното оцеляване. Спокойно можем да кажем, че имаме нужда от промяна на парадигмата в изследването на съзнанието и човешкия живот и привеждането му в съответствие с наличните факти.

2. Цялостно да се съдейства за отразяването на тези въпроси в академичните дисциплини, свързани с познания за човека. Нито една област на знанието по отношение на природата на съзнанието и човека не може и занапред да игнорира твърдо установени факти относно живота след смъртта и резултатите от изследването им, които съществуват днес.

3. Да привлече вниманието на експерти в областта на физиката, биологията, психологията, медицината и други науки към проблема за обективиране на посмъртните феномени (инструментална транскомуникация ).

4. Въз основа на тези знания да допринесе за преодоляването на културни и религиозни различия, които се случват в човешкото общество.

Aвторът Артьом Валериевич Михеев е кандидат на физико-математическите науки, президент на Руската асоциация по инструментална транскомуникация. 

Източник : http://www.rait.airclima.ru 

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 22

Връзки с други живи същества

За да бъда изчерпателна, искам да спомена и още ед­на възможност. Хората се свързват енергийно не само помежду си, но и с животни, растения и с други същества в материалния план, както и със същества извън човеш­ката сфера - духовни или божествени, с енергийни поле­та и същности, изобщо с всякакви форми от такова есте­ство в космоса. При преминаване на определени граници влизат в сила същите закономерности, характерни за астралната пъпна връв в отношенията между хората.

Човек може да изгуби индивидуалността си и в астралния или в духовния свят. В първия случай този фено­мен се нарича обсебване, във втория - одухотвореност или религиозен екстаз. Обсебването идва от света на раз­рушителните или демонични същества, чиито проявле­ния са произволни, неконтролируеми. Религиозният ек­стаз говори за свързване на човешката душа с божество или висше духовно същество.

В състояние на транс шаманът например също става медиум на своите духове-лечители, които работят чрез него. Важно е да се намери правилният баланс между Тук и Отвъд, защото ако бъде нарушен, може да се полу­чи трайно изместване в другия свят (лудост). Тези отно­шения, както и всяка астрална пъпна връв, не се създа­ват едностранно, а въз основа на резонанс. Тоест - от не­видимия свят не може да бъде повикан никой, който не желае това.

Астралната връзка между човек и животно не е ня­каква рядкост и възниква, когато домашният любимец придобие голямо емоционално значение за стопанката или стопанина си. Понякога животните биват държани като заместители на партньор или дете. Позицията на човека е, разбира се, определяща и те биват формирани според волята му, като понякога започват да се държат по напълно несвойствен за вида си начин. Превръщат в обект на проекции и в играчка на неизживените и непре­работени емоции на притежателя си. Такива отношения обикновено са проблематични и животните инстинктив­но се съпротивляват, тъй като той не ги оставя да си бъ­дат животни, каквито са, и не ги уважава. Понеже не по­нася повече прищевките му, някое кротичко кученце из­веднъж започва да хапе. Тогава се намесва зоопсихологът, макар всъщност човекът да има нужда от лечение.

Животното може да ви бъде добър и верен приятел, но тази дружба не е като дружбата между хората. Ако след смъртта му не преодолеете мъката си по него, ще ви е необходимо да прекъснете пъпната връв. Тъй като души­те на животните също могат да останат привързани към земята, не бива да им се пречи да преминат на духовно ниво в енергийното поле на техния вид и да продължат да се развиват. И в този случай прекратяването на енергий­ната връзка се прави по аналогичен за хората начин.

А занапред ...?

Астралната пъпна връв в междучовешките отношения по принцип е масов феномен. Тя функционира с различна интензивност в зависимост от нагласите на участниците и тяхната готовност да я използват. Една от най-съществе­ните причини за съществуването на астралната симбиоза е заложена и в системата на нашето общество, чиито ос­новни ценности са благополучието и успехът. Проспериращият човек трябва да е не само добър, силен, красив, той постоянно трябва да бъде по-добър, по-силен и по-красив от останалите. Стремежът към първенство и над­мощие се възпроизвежда, и то още с идването ни на бял свят. А както вече говорихме, родилият се в това технологизирано общество е по начало с изтръгнати корени.

Другата важна причина се крие в това, че духовната страна на човека беше отричана поголовно, особено в за­падните държави и особено през изминалия век. Съвре­менните представители на истинските общочовешки ценности са малцина, а в духовната целина навлизат все нови и нови лъжепророци, които държат на земните бла­га и не служат на Цялото, а се опитват да съсредоточат в ръцете си колкото се може повече власт. Във всички епо­хи това винаги е водило до разруха. Същевременно светът се намира на прага на нова ера. Човечеството се обръща отново към света на фината материя.

Господството на материалното и рационалистичното през последните векове елиминира необяснимото, дока­то сега се осъществява обратният процес, изразяващ се в разширяване на съзнанието и преоткриване на дълго време пазени в тайна езотерични техники и неподозира­ни взаимовръзки. Те вече са достояние на широк кръг хо­ра, а не само на онези, които са ги пренесли до нас, и то­ва в крайна сметка означава поемане на повече лична отговорност. Индивидуализирането на човешката духов­ност прави излишни закостенелите, изградени на йерар­хичен принцип институции. Неслучайно социолозите и църковните водачи наблюдават с недоверие тази вече на­бираща сила тенденция. Навярно отчасти защото промя­ната едва се е очертала и нейният ход може да бъде сму­тен, но с още по-голяма сигурност - защото по-голямата част от хората са вкопчени в миналото. Все пак аз мисля, че това е крачка напред от еволюционно значение и огромен шанс за всички нас. Продължаващото въпреки всичко поголовно вникване в енергийното естество на причините и тяхното осъзнаване е показателно за бъде­щето, тъй като единствено то ще доведе до преобразува­нето на изживелите времето си структури.

Очевидно е, че сега хората се преориентират. Мнози­на съвсем спонтанно се сдобиват с магични (психични) способности, а и с човечеството като цяло се случва тък­мо това; след като западният свят отхвърли религиозния догматизъм, всички спокойно избират по кой път да по­емат, без да се страхуват за живота си. фактът, че пси­хичните енергии не само съществуват, но и влияят на фи­зическата реалност, вече не може да се заобиколи.

В него се крие голямата сила, но и отговорността на отделния човек. Никоя житейска сфера не се нуждае от полузнание. Неконтролираното и несъзнавано боравене с тези енергии причинява сума вреди, които могат да се избегнат, ако човек е наясно как да ги използва. Астрал­ната пъпна връв, бидейки психо-енергийна връзка, се числи към тяхната сфера.

Всеобхватната комуникационна мрежа на компютър­ния свят ми изглежда като огледало на езотеричното раз­витие. Това са аналогични процеси на нашето време, с които би следвало да сме запознати. Телепатията и пси­хичните енергии са точно толкова реални, колкото ра­диото, мобилните телефони или сателитната телевизия.

Но както законодателите умуват над създаването на ефективна защита на информацията, така и всеки човек би трябвало да се замисли доколко отговорно си служи с ендопсихичния информационен поток. Ако ускореното разширяване на съзнанието бъде приравнено към стари­те структури, чийто характер е конкурентен и властови, то само ще подхранва овехтелия модел. С този проблем ще ни се наложи да се борим и занапред. Човекът с бло­киран слънчев сплит няма как да разбира света по друг начин освен като основан на сила и безсилие. Който не е с него, е против него; щом някой не му е приятел, значи му е враг. Тази позиция съответства на състезателния принцип в нашето общество. Новото съзнание и пробуж­дащите се психични енергии предполагат и ново отноше­ние към себеподония, признаване на неговата индивиду­алност и приемане на потребностите му.

Макар да изглежда парадоксално, но е истина, че кол­кото повече се сближаваме и изпитваме чувство за об­щност, толкова повече всеки от нас трябва да внимава за себе си и да зачита границите на другия. Свързването на информации или енергии, все едно от какъв вид, трябва да бъде разбирано като ангажимент към цялото. А то не е някаква безименна маса на приобщени на еднакви на­чала носители на функции; то е мозайка от работещи в синхрон индивиди.

Ние навлизаме в епоха, която ще е белязана от инди­видуализъм. Разпадът на големите политически и рели­гиозни централизирани структури е предвестник на ново­то време. Основна характеристика на това време е вза­имното уважение и опазването на индивидуалността на отделните единици. Отношенията под формата на висо­комерно анексиране или демонстрация на колониална мощ са отживелица. Съюзите на бъдещето ще са добро­волни и ще служат на осъществяването на една обща идея.

В тази идея най-сетне трябва да се види наличието на планетарно съзнание и глобална отговорност. С други думи: организмът човечество трябва да излекува своя слънчев сплит, ако не иска да стане жертва на тотално разрушение. Началото на този процес се полага у всеки човек. Нашата вродена способност за вътрешна револю­ция и преображение е градивен елемент на основите на бъдещето. През епохата на Водолея в някои езотерични кръгове се говори за пришествието на нов Спасител, кой­то да обедини света. Не вярвам, че на сегашния ни ста­дий на развитие такова нещо е по силите на един-единствен човек (освен ако не въведе глобална военна дикта­тура).

Пък и това очакване на Единия, който най-сетне ще започне да прави нещо, търсенето на Свръхчовека, както и на силния мъж в политиката ми изглеждат останки от предходната епоха на Рибите, когато широките маси са били едно безлично цяло и са следвали идеала за водача. Наследство от тази епоха обаче би трябвало да ни бъде и знанието за властта и нейните механизми.

Ако тя остане съсредоточена върху интересите на от­делни индивиди или само в ръцете на един човек, отгово­рът на масите винаги е разпад на структурата, което ка­то правило започва с колективно разрушение. Това се практикува от 2000 години и следователно се очаква хо­рата да са узрели за коренна трансформация на съзнание­то си, така че повече да не влагат енергията на отредено­то им време в борба със споменатите отживели форми. През епохата на Рибите прозряхме, че в трансцедентната Първопричина всичко е Едно. Посланието на Водолея ни дава разбирането за равнопоставеността на всяко същес­тво в неговата различност и многоликост.

Време е да престанем с очакванията друг човек или пък инстанция извън самите нас да ни управлява и да по­ема отговорност за живота ни. По-скоро всеки би следвало да се приобщи към цялото и да носи отговорност за него. За духовната сфера това означава да открием Бог в себе си, вместо да Го търсим навън. Спасителят не ще да е някакъв специален пратеник, а промененото мислене и променената чувствителност у всички ни. А те са произ­водните на едно ново духовно съзнание, което предпола­га социална, политическа и екологична отговорност по отношение на цялото човечество. Само това съзнание може да сложи край на връзките, чиято характеристика се съдържа в понятията „властване" и „зависимост"; то и само може да доведе до взаимно приемане, уважение, съ­чувствие, свобода и самостоятелност, да обедини жите­лите на планетата и да ги обърне към Първоизточника.

Приложение

1. Предпазващи и лечебни утвърждения за създаване на ментален филтър:

Сега отричам всички мисли и чувства, които не са мои и не принадлежат на моето настояще. (Забележете: който не умее да казва „не", той не може да казва и „да"! Форму­лата е подходяща и за кармичните процеси, на които сме подвластни, тъй като отричането означава и отбрана.)

Аз съм напълно сигурен и защитен.

Аз съм свободен и независим.

Аз съм здрав - аз съм цял.

Внимавам за своите граници и ги пазя.

Вървя по своя собствен път.

Живея със силата, която извира от мен.

Вселената ме храни и пази. В нея аз съм на сигурно място.

Сега следвам своя вътрешен глас.

Само аз управлявам собственото си съзнание, никой друг.

Подкрепям себе си, обичам себе си, приемам се такъв, какъвто съм.

Обичан съм такъв, какъвто съм. Добре познавам потребностите си. Зная кой съм. Всичко, което не е мое, сега напуска енергийното ми поле. Почивам в себе си.

Сега отпращам всички чужди очаквания. Аз съм свобо­ден и живея своя собствен живот.

Изберете си формулата, която смятате за най-подхо­дяща, и я повтаряйте, докато се проникнете от нейния смисъл и нейната истинност. За да започне да действа, тя трябва да ви изпълни докрай. Ефектът е най-добър вечер преди заспиване, сутрин - като първа мисъл или по вре­ме на медитация. Можете да възобновите това си зани­мание в метрото или докато се разхождате или лежите в хамака. Ако ви е приятно, придружете го с прехвърляне на молитвена броеница. Тя е доказано духовно помощно средство, използвано в много древни, дохристиянски кул­тури (Гърция, Монголия, Тибет и др.). Всеки път, повта­ряйки изречението, премествайте по едно мънисто. До­пълнителният магичен ефект от това е, че мънистата се зареждат полека-лека с утвърждението и се превръщат в нещо като талисман. Така бива задействана мощна вът­решна сила, която ще доведе до реализиране на афирмацията.

2. Пентаграмът като особен символ на защита.

 

Петолъчната звезда (пентаграмът) е древен, широко разпространен символ на защита. Той символизира чове­ка, човешкото съзнание, Божествения дух, намиращ про­явление в хората. Енергийното му поле носи силен заряд и може да послужи в случай на крайна опасност, когато имате чувството, че аурата ви е нарушавана от неиденти­фицирани или несвързани с човека сили. С него от неже­лани енергии се пазят и помещения и предмети. Визуали­зирайте на известно разстояние пред себе си син пентаграм (синьото неутрализира страха и пречиства). Сега за­почнете бавно да го приближавате. Ще видите, че е го­лям - по-голям от вас. Той вече е толкова близо, че поч­ти се докосва до аурата ви. Помолете неговата светлина и енергия да влезе в нея и да я зареди. Някои хора уста­новяват, че пентаграмът си остава в аурата, като само връхчетата му стърчат и излъчват навън. Важното е да знаете, че на ваша страна е една много действена защит­на сила. Оставете създадения образ да избледнее с ми­сълта, че ви пази и ви помага.

3. Речник на понятията

Астрален близнак: енергийно свързан с още някого човек. Енергийните връзки винаги са и емоционални, т. е. душевни или психически.

Астрална визия: видяното с вътрешното зрение; вът­решните образи; виждането на медиума.

Астрална пъпна връв: психична енергийна връзка, която като правило е признак за неравновесие на силите. Тя е необходима и полезна за нуждаещите се от защита деца. В живота на възрастните най-често се превръща във връзка, водеща до обсебване и психична зависимост.

Астрален фрагмент: отцепена от астралното тяло част, състояща се от чувства, желания, нагони, които кръ­жат около предмет или човек. Астралните фрагменти са способни да се отдалечават доста от своя източник и така да отслабват енергийното му поле. Тогава човекът е раз­сеян в истинския смисъл на думата. Непрецизно изпъл­нени магически упражнения (например използване на астрална ръка или астрално око) могат да оставят след се­бе си фрагменти.

Експлицитен, имплицитен и супра-имплицитен поря­дък: понятия, формулирани от физика Дейвид Бом в края на 50-те години, описващи физическия парадокс на динамиката на енергийните вълни и частици. Като „експлицитен порядък" Бом обозначава всички видими и сетивно доловими явления от нашия свят, резултиращи от имплицитния, тоест от неразгърнатия в него самия порядък. Този имплицитен порядък пък е продукт на един далеч по-мощен суперквантов потенциал, който физикът нарича „супра-имплицитен порядък". Послед­ният функционира като интелигентност, сътворяваща другите две структурни нива.

Енергийна форма: определено количество енергия, преследващо дадена цел и стремящо се да намери израз във видимия свят. Така едно силно, неотстъпно желание или всякаква друга концентрирана мисъл или страст мо­же да образува енергийна форма, представляваща про­грама от фина материя, която търси проявление в мате­риалния свят. Енергийни форми се създават както съзна­телно, така и неволно. На такъв принцип действа между другото магията; кармичните връзки също функциони­рат посредством енергийни форми, поради което много магични и духовни школи поставят на първо място в обу­чението абсолютното владеене на мислите и чувствата.

Карма: ако приемем идеята за многократното въплъщаване на душата - сумата от извършените някога дела, която се явява причина за даденостите в настоящото пре­раждане. Кармата често се използва като предупрежде­ние, отнасящо се до нравствеността: добрите дела създа­ват добра карма, а тя благоприятства идване в тяло при благоприятни обстоятелства; лошата карма, резултат от лоши дела, води до прераждане в трудни житейски усло­вия. Аз разглеждам понятието „карма" като разширение на кондиционирането, модела на душата, актуален и из­вън рамките на сегашния живот. Моят опит сочи, че тази гледна точка улеснява и интеграцията на травматизиращите обстоятелства от ранното детство, защото душа­та приема живота си отговорно и си създава представа за взаимовръзките на по-висшето ниво, която ще я подтик­не да изостави пагубното си поведение на жертва напри­мер. Разбира се, важно е да се има предвид, че приемане­то се предшества от един по-цялостен и многостранен процес на психологическо отработване и осъзнаване. Разбирането на висшата закономерност не може да бъде наложено преждевременно, нито пък е редно кармата да се използва за назидание (Сам си си виновен!), което би било цинично.

Проекции: изживяването на собствените несъзнавани мисли и чувства в огледалото на другите хора. Всяко ма­гично действие или визуализиране също е една (съзна­телна) проекция, която изобразява нещо определено в това огледало, за да привлече очакваното отражение.

Психични енергии, сили, способности: психични енер­гии, породени от електрическа или електромагнитна трансмисия или от влиянието на все още неизвестни в областта на физиката променливи величини. Те предиз­викват паранормални явления като телепатия, видения, виждане на бъдещето, телекинеза (преместване на пред­мети с психична енергия).

Рапорт: в същинския смисъл на думата - съобщение чрез докладване. С това понятие обикновено се обознача­ва обменът между хипнотизатора и хипнотизирания по време на терапевтичен сеанс. Този обмен също е резул­тат на една (в случая целесъобразна и желана) неравно­стойна връзка, прокарана от будния и осъзнаващ всичко терапевт към неконтролиращия онова, което го заобика­ля, хипнотизирай пациент.

Симбиоза: много тесен, взаимноизгоден съвместен живот на две различни същества, който обаче ги поставя в значителна зависимост едно от друго. Енергийна сим­биоза = симбиоза в сферата на фината материя.

Фотони: светлинни кванти („порцийки"), енергийни кванти на електромагнитното излъчване.

Чакра: енергиен център в силовото поле на човешка­та аура. Понятието произхожда от индийските йогийски учения и означава колело.

Образното мислене и визуализацията, съзидателна визуализация

  Визуализацията е способността да си представите всичко, което искате, включително и чувствата. Визуализацията е проява на творческото мислене, това е въображението. Визуализацията - способност, присъща на всички хора, но както много други способности, предоставени на човека от природата (Бога или някой друг ) не се използва, и затова атрофира.
   Какви са предимствата на визуализацията за нас, преминаващи през самоусъвършенстването?

Първо - обучението на творческото мислене (въображение) разрушава стената между нас (нашите умове) и нашето висше "аз". Това означава, че подобрява способността ни да "чуем" интуицията.

Второ, визуализацията помага за ускоряване на изпълнението на нашите желания.


   Как става това? И има ли значение изобщо да си блъскаш главата над него, забавлявайки и по този начин хранейки и без това шумния свой ум ? След като работи, толкова ли е важно как? Е, да речем, че знаеш как работи механизма за изграждане на мускули. Каква е ползата, без да се занимаваш в залата . Така е във всичко, включително и в самоусъвършенстванията.

   За любознателните ето една от хипотезите. Проучванията показват, че човек не винаги е в състояние да определи ясно разликата между това, което веднъж му се е случило в реалния живот и това, което самият той си е представял ярко. Създадената мисловна картина след многократна визуализация се програмира в мозъка като реално станало събитие. Това означава една и съща енергийна стойност на действителното и измисленото действие, което от своя страна ...

   Е, дали казаното помага за самоусъвършенстване ? Съмнявам се. Така че спрете да губите време със спекулативни упражнения и продължете напред. Ето и това, което е наистина важно.

   Има три вида визуализация: външна, вътрешна и визуализация на усещания.

   Външната визуализация най-често се използва и е най-лесна за научаване - съставят се мисловни картини, които се разглеждат като че ли през очите на външен наблюдател. Например, вие сте седнали на стол, затваряте очи и си представяте лютичета - цветя, a след малко тренировка - дори и себе си, ходещ към тези цветя и как ги миришете. Но визуализирайки, не спираш да се чувстваш седнал на стола.

   Вътрешната визуализация е малко по-трудна - превъртат се картини, в които участник е визуализатора. Вие не само представяте себе си, но и се чувствате като представения и виждате всичко с очите му. На стола те няма, ти си там, вътре в изображението.

   За трети тип визуализация всъщност нямат значение "видимите" изображения - тук на първо място са важни чувствата. Визуaлизаторът буквално чувства всичко, което представлява.

   Естествено, тези три вида визуализации могат да се появят и в един сеанс, и във всякакви пропорции. Най-голям ефект ще даде комбинация от вътрешната визуализация с визуализация на усещанията, но и външната визуализация е достатъчно ефективна сама по себе си.

   Мнозина са имали впечатлението, че визуализираното изображение следва да е ярко като съновидение. Това е погрешно схващане, което може да е пагубно да използвате визуализацията като инструмент за влияние върху реалността.

   Малко хора виждат много ясни и кристално чисти картини, когато затварят очи и си представят нещо. По-голямата част не виждат нищо (или много смътно), и в общи линии само мислят за него или се вдъхновяват, че виждат и се опитват да имитират това чувство. Това ги притеснява. А напразно. Визуализацията е не само визуално представяне, а и осезателно, обонятелно, двигателно, вкусово и слухово. И всички тези представяния (въображаеми образи) зависят от развитието на сетивата и структурата на паметта . При някои - едно е по-добре развито от природата, при други - друго.

   Основното е активното използване на своето въображение, а какъвто и да е процеса на визуализация, той винаги е различен, добър, полезен и красив по свой начин. Така че забравете за всички преживявания по повода на своето умение да визуализирате и започнете да упражнявате своето въображение. За тази цел ще цитирам тук почти изцяло една глава от книгата на Роберто Aсаджиоли. Велик материал, както се казва нито да добавите, нито да изваждате, състоящ се от малки упражнения, които могат да се извършват по всяко време на деня, освен това изпълнението на тези упражнения не отнема много време и не изисква специални условия.

      Визуални представяния

   Затворете очи и си представете следното: Писалката бавно пише името ви на хартия. Едноцифрено число. След това представете си двуцифрено число, трицифрено и така нататък, докато стигнете до номер, състоящ се от такъв брой цифри, които все още можете да виждате. Съхранявайте това число пред вашето вътрешно око в продължение на 2 минути.

   Различни цветни фигури: златен триъгълник, лилав кръг , синя петолъчна звезда и т.н.

   Абстрактните изображения, като букви от азбуката или числа, могат да бъдат по-трудни за визуализиране от познати на вас или привлекателни лично за вас сложни изображения. Може да се окаже например, че е по-лесно да си представим хората, които обичаме, отколкото син триъгълник, а любим пейзаж - по-лесно от номер 716, написан на дъската с тебешир . Но по същата причина, по-простия и емоционално неутрален обект често се оказва особено ефективен за обучението на въображението.

   Не се обезкуражавайте, ако в началото не можете да извършите дори прости вътрешни действия. Това предполага, че тези упражнения ще бъдат полезни за вас. Опитайте се известно време да поддържате в ума си обикновен образ - най-малко две или три минути. Може би този образ ще се промени или ще изчезне, или ще откриете, че мислите за нещо друго. Тихо и търпеливо върнете вниманието си към него.

   Тези упражнения ще ви подготвят за по-сложни упражнения и техники. Въпреки своята простота, те са много повече от основен курс на обучение и могат да бъдат доста полезни сами по себе си.

   Представете си следното, докато се фокусирате върху усещанията за допир: Натискате нечия ръка. Почувствайте нейната кожа, температура, натиска, упражняван от нея на вашата ръка.

Вие галите котка или куче. Почувствайте тяхната козина.

Вие държите лимон. Почувствайте повърхността му.

Докосването на:

Кора от дърво,

Прясно паднал сняг,

Повърхност на цвете - много внимателно, за да не се развали,

Пясъци,

водна струя

перо.

   Чрез изпълнението на тези упражнения за първи път комбинирайте осезаемите усещания с визуално изображение на това, което се докосва, а след това само си представете осезанието. Помислете за обектите само чрез осезанието.

   С помощта на тези упражнения ние можем да се научим да контролираме вниманието си. Това не е толкова лесно, колкото може да изглежда, понеже на нас въздействат вътрешни и външни отвличащи дразнители. С тези упражнения ние постепенно ще разберем как се намества фокуса на вниманието, което замества обичайното разпокъсано състояние.

        Обонятелните представи

    Представете си, че вдишвате аромата на:

Любимият ти парфюм,

Бензин,

Цветя

Билки

Свеж планински въздух в борова гора,

Дим от пожар,

океан

мента

Прясно изпечен хляб.

            Kинестетични представи

   И сега за кинестетичните усещания, благодарение на които ние съзнаваме своето тяло и неговите движения, представете си, че:

Вървите, а след това бягате по брега на морето: почувствайте всяко движение на мускулите си.

Карането на кола: отчетливо почувствайте всяко движение когато въртите волана, натискате педалите и т.н.

Плувате, играете тенис, баскетбол, или друг любим спорт.

Цепите дърва.

Вкусови представи

Представете си вкуса температурата и плътността на:

Банан,

Кисело мляко,

Орeх,

Сметана.

Представете си, че сте седнали на масата и ядете любимите си храни. Обърнете внимание на вкуса и плътността на всяка глътка и парче.

           Слухови представи

   Някои хора им е много по-трудно да предизвикат слуховите представи, отколкото представи, свързани с другите сетива. Въпреки това, тези упражнения също увеличават остротата на нашето възприемане на реални, а не въображаеми дразнители.

Затворете очи и слушайте следните въображаеми звуци :

Глас който казва името ви,

Транспортният шум,

Шумът на дъжда,

Гласовете на хора на вечеринка,

Вълните плискащи се на брега,

Играещи деца,

скърцане вратата

Звукът от гонг, бавно разтварящ се в безмълвие.

   С помощта на тези прекрасни упражнения засилвате и способността си да визуализирате, след което можете да продължите с използването на визуализация като мощно средство за влияние върху нашата реалност. За да направите това има техника, наречена Съзидателна (изграждаща) визуализация. Но преди да се пристъпи към нейното усвояване, аз препоръчвам да се обърне особено внимание на тези предупреждения.

   Способността да се визуализира (въобразява) добре зависи от тренировката. Пречки могат да възникнат само в случай на страх. Страхът от провал и (или) страх да се намери в дълбините на собственото съзнание, непознати чувства и емоции. Ако те е страх от провали, това означава, че не си научил нищо от предишните уроци. Минете през тях отново. Ако те е страх да се изправиш пред неизвестно нещо вътре в себе си, това е лесно да се преодолее. Знайте, че във вас няма нищо ужасно и още повече, че не може да се промени, поправя. Сблъсквайки се с нещо непознато или тревожно, останете само наблюдател. Не допускайте попадане в това, което се случва (в наблюдаваното, в усетеното), и страха не ще възникне. 

   Не се идентифицирайте с визуализираните изображения. Винаги помнете, че идентификацията води до робство с това, с което се идентифицирате. Това не се отнася до вашия собствен предпочитан образ . Със собствен образ на млад, красив, здрав, успешен и богат се отъждествявайте колкото искате . Този образ е дори полезно винаги (поне толкова често, колкото е възможно) да се държи пред очите.

   Никога не използвайте визуализацията (както и всички от своите умения и знания) в ущърб на някого, нещо. Винаги помнете за "закона на бумеранга."

         Съзидателната визуализация се провежда в четири етапа.


   1. Резюме на проблема (цел)

   Решете какво искате. Целта може да бъде всичко. Подобряването на здравето, благополучие, работа, отношения, лични умения и външен вид. Придобиването на ценни неща, постигане на добри резултати в своето обучение, работа и спорт. Като цяло без ограничения за положителната страна. Не забравяйте само да проверите и сортирате целите си . От сортираното отделете за започване най-простата за изпълнение, която може лесно да се види. Освен това, целта ви на този етап не трябва да означава прекалено много за вас. Тези условия са необходими, за да се застраховате срещу евентуални неуспехи и придружаващото чувство на неудовлетвореност. Всяко разочарование, както и прекаленото навиване за цел, която не е от съществено значение обезценява достигнатото. По-късно с практиката може да се поставят по-сложни цели.


   След това не забравяйте да използвате за избраното желание подходящо утвърждение. Например, искате да прекарате почивка на морето. В този случай е възможно утвърждаване: "Каква чудесна почивка на море, слънцето, въздуха и водата - чудо, аз съм във възторг." Или поставяте задачата за подобряване на отношенията с шефа. Утвърждаването може да бъде: "Сигурен съм за себе си, че имам успешна връзка с моя шеф . Той ме разбира, той ме оценява. "

   2. Създаване на ясна представа (всъщност визуализация)

   Представете си картината за вашата избрана цел (ситуация, способност или обект) точно така, както сте го определили. Мислете за това като за вече извършено. Включете в изображението колкото се може повече детайли, цветове, звуци, усещания. Включете някой от елементите които правят картината по-реална.

   3. Даване на образа на позитивна енергия

   Докато задържате визуализираното изображение на глас или за себе си (по желание), кажете няколко пъти избраното утвърждение. След това проиграйте чувствата, които очаквате да изпитате при изпълнението на желанието си, като че ли е вече изпълнено. Продължавайки да удържате изображението, обвийте го в бял или златист цвят, и кажете: "Аз ще те облека (образа на целите, желанията) в Мир, Светлина и Любов, и те пускам." Благодаря на Вселената.

   4. Отказ да се привързваш към резултата

   Може би това е най-трудното нещо. Но e нужно. Факт е, че във Вселената всичко, включително и нашите желания имат своя енергийна стойност Нашите привързаности придават прекалено голямо значение на това, към което ние сме свързани, което носи някакво енергийно изкривяване в балансираната енергийна система на Вселената. С други думи, изпълнението на желанието е блокирано. Ето защо, след приключване на техниките за съзидателна визуализация трябва да се държите, като че ли вече сте получили това, което сте искали, много щастлив и благодарен за това и нищо повече. Ако желанието напомня за себе си - не мислете за това, а само в удобен момент повторете техниката на визуализацията .

    Практически съвети:

- По-добре е да се занимавате с творческа визуализация на сутринта след събуждане, когато тялото е отпуснато и ума спокоен. Но дори по всяко време е важно да се отпуснете преди сеанса и не забравяйте да успокоите ума си.

- Възможно е да се визуализира в легнало положение, ако не искате да спите. Ако ви тегли към леглото, по-добре се визуализира седейки, с изправен гръб

- Във всеки случай позицията на тялото трябва да е удобна и стабилна, така че това да не отвлича вниманието по време на сеанса.

- Не се пренапрягайте, всичко трябва да става лесно и без стрес. Продължителността на изпълнението зависи от настроението. Не го насилвайте и го правете толкова дълго, за колкото ще доставя удоволствие и радост.

- В процеса на визуализацията могат да възникнат несигурност или противоречиви мисли. Не започвайте борба с тях, а ги оставете да подтичват край вас , без да им обръщате внимание, продължавайте да вършите своята работа, формирайки образ и придавайки му енергия.

- Повторете визуализацията на една единствена цел докато тя бъде постигната или до изчерпване на интереса към нея. Не забравяйте, че преоценката на ценностите (естествения процес на растеж) могат да се появят преди да постигнат резултат. Загубата на интерес говори за необходимостта от промяна на целта. Но без чувство на поражение, защото вие променяте само фокуса си от една цел на друга.

- Koгато целта е достигната, не забравяйте да благодарите на Вселената и на самия себе си. Тук трябва да се има предвид момента, че изпълнението не може да бъде в пълно съответствие с поръчката. 

- Подобрявайте способността си да визуализирате. Това ще бъде много полезно, тъй като е доминиращия елемент на много полезни техники.

- Въздействието на визуализацията върху действителността може да бъде подобрено чрез прилагане на техника за групова визуализация.

По материали от Интернет