Какво знаят Джордж Лукас и НАСА за Слънчевата система, но не го споделят?

 

 

Какво скриват спътниците на Сатурн. Карта на всички открити по-големи луни на Сатурн. Има и други, но както се казва, невъзможно е да се обхване необятното.

 

В средата на схемата можете да видите някои от най-големите луни - Япет, Титан, Хиперион, Диона и Рея. Нека да започнем с Мимас. Традиционните US медии са разказвали за приликата между Мимас и Звездата на смъртта, показана и в трите сезона на филма Star Wars на Джордж Лукас.

Джордж Лукас - инсайдер?

Една статия в Huffington Post. В нея се посочва, че петнистата Звезда на смъртта - това е просто един кратер на астероид, на един от най-странните спътници, открити в нашата слънчева система. Статията е публикувана на 28 юни 2012 г.

"Да съжалим бедния астроном от НАСА, който е видял първите снимки на спътника, когато е бил обиколен от Pioneer 11 през 1979 г. Това станало само две години след началото на първия сезон на Star Wars, когато култовата Звезда на смъртта е била вече здраво вкоренена в общественото съзнание. Приликите са достатъчно впечатляващи, за да ни карат да се запитаме дали спътникът на Сатурн Мимас е просто фосилизирани унищожени останки от кораб на Империята на злото, разбил се преди много време, в една галактика"...

 

Това е Мимас. Всичко се свързва толкова перфектно, че възниква въпроса:

"А защо Huffington Post реши да говори за това през 2012 г., въпреки че снимките вече са съществували от 1979 г. насам?" Защо говорят за това сега? Очевидно, има и нещо друго. Въпросът е какво?

Като се има предвид факта, че от Холивуд често ни подхвърлят идеите за реални технологии и възможности, тогава ... можем само да гадаем.

 

Това е карта на очакваните температури на Мимас. А сега погледнете в горното ляво изображение. Забележете къде са жълтите и червените зони. Именно такова разположение ще очакваме да видим, базирани на позицията на сателита спрямо Сатурн, т.е. топлината идва от Сатурн и се отразява на спътника. Сателитът улавя топлината в съответствие с това коя част на спътника е обърната към планетата. Точно така трябва да бъдат нещата, но в действителност става нещо доста по-различно.

Вижте какво се случва в действителност. Първо, на горната дясна картина, а след това на долната дясна картина. Вие виждате една много странна форма "ПАКМЕН", където реалната температура е почти обратна на очакваната. Сега погледнете на долната дясна картина - комбинирана карта, и вие ще забележите, че реалният кратер е най-горещата точка, най-активното място, а структурата на ПАКМЕН се намира точно противоположно на кратера. И каква е тази структура ПАКМЕН?

Може да предложим ... Може би това е топлинен подпис на цивилизация, която живее вътре в Мимас, и която все още е там? Те са опустошили вътрешността на спътника и както изглежда, там, където е кратера на Звездата на смъртта има празен проход. Това означава, че съоръжението е маскирано като спътник, но в действителност вътре е обитаемата зона.

Кухите области завършват на двете страни. Ето защо, ако с кораб влетите в една от двете части, можете да видите небето. То е на същото място, където е и купола на сателита. Те са били в състояние да изградят изкуствен покрив и да се възползват от естествената извивка на спътника. A плоската част - това е плоската земя, на която всички живеят. Но тъй като не може да се направи всичко плоско, те трябвало да направят две части. Така че, ако пребивавате в тази цивилизация, летите в кораба си и влизате в "устата" на ПАКМЕН, вие трябва да изберете в коя част да завиете.

Инсайдери разказват за наличието в нашата слънчева система на вътрешни спътници, вътре в които живеят много напреднали цивилизации. Те имат изкуствено небе, изкуствени облаци, изкуствена слънчева светлина, а дори и вечнозелени дървета, реки, езера, планини и много красива архитектура. Кой знае ... може би те са прави?

Както се оказа, спътникът на Сатурн Тетис има много подобни температурни аномалии. Тоест, ние не само се сблъскваме с нещо подобно веднъж, а го намираме два пъти. И това е още по-изненадващо. Да разгледаме Тетис.

И отново наблюдаваме странни температурни аномалии.

Така се предполага, че нищо не е скрито и всичко се демонстрира. Това е от една статия в Haffington Post от 27-ми ноември 2012:  "Два Пакмен-сателита се въртят около Сатурн. Такова проблясване не се вижда никъде другаде". Така е ясно, че нищо не се крие. Просто трябва да имате очи, за да видите, както и разбиране на това, което виждате.

Това е спътникът на Сатурн – Енцелад. И отново сме в зоната на здрача.

 

Обърнете внимание на реалната структура на горещите точки. Това е явна геометрия.

Ние виждаме нещо, което не трябва да съществува. И НАСА казва за него, но не се съсредоточава над това. Всичко е подобно на това, което виждаме, когато получаваме лидарни, радарни и термални изображения на реални подземни бази на Земята. Всичко е същото. Те са направени под формата на дълги коридори. Коридорите са под прав ъгъл, и ето - ще получите горещите точки. Тоест, изглежда, че на Енцелад има база. Това е забавно!

Да разгледаме по-нататък.

Япет е един от спътниците на Сатурн, намиращ се в дълга орбита. Този странен спътник е полуразрушен, полубял. Той има тъмна и светла страна, което предполага, че някак се е взривил в астероидния пояс. И всички отломки са ударили от едната страна на спътника, намиращ се на голяма елиптична орбита.

Сондата Касини-Хюйгенс предаде снимки на Япет, които на своя уебсайт широко обсъжда Ричард Хоугланд.

 

 

И така, имаме Япет във вид на сфероид със странна форма. Той не е съвсем сферичен, а като на бучки. И на него има нещо странно. Забелязахте ли странния кръг - като при Звездата на смъртта ?

Какво се случва с пръстена, който следва да върви по екватора, заедно с класическите кратери на Звездата на смъртта? Пръстенът е на място, където не трябва да бъде. Той е много висок и изглежда, че има три полоси, като ленти.

По-горе е последната снимка, направена от други космически сонди, на която може да се види колко релефен е този пръстен. Какво ли прави тук? Той просто не трябва да е там. Няма го на нито един от другите сателити. Той се намира точно в района на екватора на завъртане. Пръстенът се разширява на минимум половината от спътника и е с дължина от 96 км.

Това се нарича "корсет" Можете да видите стрелките, сочещи към разположението му. Пръстенът е разположен пряко по дължината на екватора. Дължината му е 2000 км, а височината - 20 км. всичко зависи от избора на радиуса за отброяване. Има тесен връх, почиващ върху по-широк перваз. Всичко изглежда изкуствено, като че Джордж Лукас е знаел нещо за това, нали? Това е много, много странно.

 

Могат да се видят и бели петна, които се появяват по екваториалната област. Това също е много странно.

  Изглежда, че първо са построени две половини, а после някой ги е съединил по някаква причина.

Снимката на Япет, направена под обичаен ъгъл, на която той изглежда като сфера със сянка. Великолепно. Всичко е наред.

 

 

Но когато започнете да снимате под определени ъгли, отново започва да се появява нещо странно.

 

 

Отраженията на притиснатата геометрична форма са базирани на ъгъла на отражение от слънцето. Това е цялата тънкост. Това са геометрични идентификации. Разбира се, това не е реална геометрия, но тя е достатъчна за идентифициране, ако Слънцето улавя геометрията правилно.

А на снимка, направена на 20 октомври може да се види още по-странна бучковидна, странна и плоска геометрия, която просто не трябва да бъде тук. Това не е просто игра на светлина и сенки, и не е просто нещо, което се случва само веднъж и само на едно място. Ние говорим за повърхности, които прихващат светлината, а след това се показват по интересен начин.

 

Малко научна фантастика ....

 

Според предположенията на Ричард Хоугланд, точно така е изглеждал Япет, преди да бъде покрит с кал и реголит.

Погледнете отново:

 

 

Тук в ляво виждате Звездата на смъртта, а от дясно Япет - странен геометричен обект, с пръстен в средата и кратер като при Звездата на смъртта. Същото нещо, което видяхме в другите два спътника Мимас и Тетида - със странни горещи точки в стил ПАКМЕН вътре.

 

По материали от Интернет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВИСОКОЕНЕРГЕТИЧЕН ВАКУУМ - ЕТЕР или ПЪТЯ КЪМ ПРАКТИЧЕСКАТА АНТИГРАВИТАЦИЯ И СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ - част 2

Съществуват и други по-безопасни методи за получаване на енергия и антигравитация от Етер-Вакуума но ние разглеждаме модела който е в самата основа на съществуването на материята. Електрическото поле само по себе си е слабо за да служи за гравитационен екран който отблъсква и разрежда етерната среда около себе си но ако искаме да получим такъв ефект и да постигнем антигравитация първо трябва да схванем как действа този принцип при елементарните частици които са тласкани една към друга от околното етерно налягане и така материята има тенценция да се струпва и обединява в звезден прах, метеорити, планети и звезди. Една материална частица се характеризира с две най-важни особености: Въртене и Електрически заряд-поле . Магнитното поле е производна на въртящото се електрично поле на въртящата се частица.
И сега нещо много важно! Не електрическото поле само по себе си но въртящото се електрическо поле отблъсква и разрежда етера в периметъра на своето действие.
Тогава как ще изглежда нашата антигравитационна машина или двигател? Най-елементарният но не за подценяване вариант е две метални плочи с един заряд една над друга. Долната е относително недвижеща се спрямо околното пространство а горната се върти с максимална скорост което можем да си позволим. Резултата е че етера от горе се разрежда и изтласква в страни - постоянно . Средата от горе е разредена и с отрицателно налягане спрямо долната страна която бива тласкана от по плътната етерна субстанция от-долу независимо от земното притегляне което е вече нищожно спрямо получената антигравитационна насочена сила-поле. Същият ефект но вече при въздушна среда се получава при две захлупени чинии от които горната се върти а долната е невъртяща се спрямо околната въздушна среда.Възможно е антигравитационния ефект да се постигне и с бързовъртящо се магнитно поле но антигравитационната сила ще е по голяма при комбинация с електрическо поле.
Реално , гравитационния екран представлява бързовъртяща се електрически заредена плоскост.Когато около тази плоскост се постави електрически проводник по съответен начин , в него ще се индуцира ел.ток който няма да противодейства на неговата причина(ел.заредената плоскост-диск). И тук енергията идва от вакуума-етера.
Откритата от Билфред-Браун електрогравитация е слаба в нейния неусъвършенстван вариант с който сме добре запознати , именно поради липсата на въртящ момент на електрическото поле с което се създава.Възможно е в нейния засекретен вариант да се използва въртящо се електрично поле но със сигурност то е един от секретите на антигравитацията а така също и път към неограничената свободна енергия на Етер-Вакуума.
А сега нека се спрем на няколко елементарно-прости и верни доводи за съществуването на етера и колосалната му плътност.
Всички ние приемаме че светлината е електромагнитна вълна. Електромагнитните вълни са вълни а не частици ако и да се квантуват или измерват в порции и др.Ако пространството- вакуума беше празен как ще има вълни. МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ВЪЛНИ АКО НЯМА КАКВО ДА СЕ ВЪЛНУВА? Цялата вселена е поле на електромагнетизма и неговите вълни които са резултат от движенията на етера, и материята в етера - в частност електрическите заряди.Ако хвърлим камък в морето но там няма вода , как ще има вълни.Тези които отричат етера , изтъкват за доказателство за липсата на етерен вятър и това че светлината има еднаква скорост в предполагаемата посока на етерния вятър около земята или в космоса.Решението е в принципа че по посоката и срещу посоката на етерния вятър светлината ще мени само честотата и дължината на вълната си но не и скороста си.Същото което става при приближаващ се и отдалечаващ се звуков източник. Независимо от скоростта на звуковия източник - променя се само честотата на звука. При приближаващия се източник се увеличава честотата, намалява се дължината на вълната и звукът е остър а при отдалечаващ се източник на звук , става обратното. Същото е и при етера.
А сега за плътноста на етера. Колкото е по голяма плътноста на дадена среда - толкова е по голяма скороста на разпространяващите се в нея трептения-вълни. Скороста на звука във въздуха при нула градуса е 331м.сек. Във водата която е по плътна скороста на звука е 1485м.сек. Във метал е още по голяма . За да се разпространява светлината във вакуум със скорост 300 000 км.сек. следва че плътноста на вакуума-етера е около 10 000 пъти по голяма от плътноста на въздуха.
Известно е че светлината се разпространява във стъкло или вода или друга среда със значително по малко от 300 000 км.сек. но когато минавайки през стъкло или вода навлезе във вакуум то тя отново възстановява скороста от 300000км.сек. сиреч, увеличава скороста си. От тук следва и извода че етерната субстанция в междуатомното пространство е с по-малка плътност отколкото в вакуум. Скоростта на светлината може да надвиши 300 000км.сек. ако тя се разпространява в по-плътна етерна среда каквато по всяка вероятност е пространството между галактиките или галактичните купове.
Теорията на относителността говори за изкривяване на пространството като източник на гравитацията., но може ли да се изкриви нещо което е празно.Мога да кажа че изкривеното пространство не пречи на етера да го има- напротив. Може да го формулираме така; изкривеното пространство около масивните тела е идентично на промяната на плътността на Етер-Вакуума по еквипотенциален закон около същите тези масивни тела. Светлината се пречупва когато минава през среда с различна плътност , например въздух-вода. Същото става и в гравитационното поле на масивните тела; звезди и планети. И понеже плътността на етера се променя плавно то и траекторията на светлината се пречупва-изкривява плавно което доказва опита.Завършвам с това че съществува област с по-плътна субстанция от етерната и материалната в която взаимодействията се разпространяват моментално и която е над времето което само произхожда от нея , и това е духовната област...

http://svetlinaotzion.narod.ru/eter.html

ВИСОКОЕНЕРГЕТИЧЕН ВАКУУМ - ЕТЕР или ПЪТЯ КЪМ ПРАКТИЧЕСКАТА АНТИГРАВИТАЦИЯ И СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ - част 1

ВАКУМ-ЕТЕР (Основни положения)

През 18 век и до онова време учението за етера е доминирало в научните среди до времето когато опитите на Майкълсън-Морли, които привидно доказват че етер няма, по причина на липсващ етерен вятър. Създаването на ТО и СТО теорията на относителноста е допълнителен удар срещу етера.Приема се че пространството между елементарните частици и в дълбокия космос е празно - пусто като се изключат различните лъчения. Днес Етера възкръсва но вече с наименованието високоенергетичен вакуум. Последните и не чак толкова последни открития доказват че пространството-вакуума не е празен а в него постоянно се раждат и анихилират виртуални частици - двойници на реалните. Би могло да се каже че етера-вакуума е доста разредена субстанция изпълваща вселената но истината е съвсем друга.Етера е най-плътната субстанция във вселената с най-голяма потенциална енергия докато материята и изграждащите я елементарни частици са етерни частици с голям въртящ момент поради който те се издуват и разтеглят радиално от центробежните сили и от възбудения в тях електрически заряд. По тази причина материалните частици са с по малка плътност от етерните. По отношение на енергията Етера се харектеризира с голяма потенциална енергия - изразена в гравитация и антигравитация. А материята се характеризира с големия въртящ-механичен момент на изграждащите я частици, електрическото-магнитно поле и другите взаимодействия в нея. Високоенергетичния вакум- етера е свърхфлуидна-свъртечлива субстанция която няма или почти няма триене с материята така че материя и етер почти не си взаимодействат с триене но на всяко друго ниво: електромагнетизъм , увличане, гравитация и антигравитация те си взаимодействат. Магнитното поле - силовите му линии са поляризация на етера в резултат на механичния въртящ момент на електрическия заряд на електрона например.Те са резултат също и на увличането на етера от въртящия момент на елементарните частици. Гравитацията е резултат на налягането на етера върху материята , като плътността на етера около телата е по-малка в сравнение с тази в дълбокия космос. Разредеността на етера около телата се дължи на енергетизирането му - възбуждането му вследствие на въртящия енергиен момент на частиците на материята. Най-удачното сравнение е брауновото топлинно движение на газ около нагорещена желязна топка. В близост до огъня или горещо тяло въздуха е разреден в сравнение с по-плътните му области там където е студено. Две тела се привличат поради това че етерната субстанция между тях е по-разредена отколкото от към външните им страни. Съществува следния експеримент онагледяващ гравитационното взаимодейдствие: Два тънки листа ламарина са поставени на няколко сантиметра един от друг 4-5 см. като висят на тънка жица. Чрез реотан на всеки един от тях започваме да ги загряваме - резултата е че те се привличат забележимо. Въздуха между тях се загрява в по-голяма степен от този от външните им страни , и голяма част от загрятия въздух се изтласква между стените и навън към периферията. Това е гравитацията изразена с една груба но ясна аналогия. Материалните тела се привличат поради етерното налягане върху тях и същевременно етерната среда около тях е разредена по еквипотенциален закон. Ако по някакъв начин етерната плътност -налягане около нас или дадено тяло стане отрицателна Х-пъти то Х-пъти ние ще се разширим или разпаднем на съставните ни частици , говоря при равномерно разреждане от всички страни, но ако е само в една посока , то ние ще полетим в тази посока. Това е антигравитация. Антигравитацията е да можем да управляваме около себе си или около дадено тяло-транспортно средство плътноста на етерната субстанция като я разреждаме в желаната посока. Това може да става чрез постоянно изместване на етера в страни на желаната посока на движение-полет или чрез поглъщане на етера пред нас и трансформирането му в някакъв друг вид енергия - например електрическа.Понеже Етера-високоенергетичния вакуум оказва постоянно огромно налягане върху материята то необходимо е да отпушим това налягане по някакъв начин да прониква в антигравитационния - енергиен генератор-преобразовател и така ще имаме антигравитация + плюс неограничен енергиен източник. Еднопосочното черпене на енергия от вакума е същевременно и ключ към антигравитацията и обратното. Правилното разбиране и учение за Етера-високоенергетичния вакуум и неговите взаимодействия , сила и възможности за управление са основата на практическото осъществяване на най-добрия възможен транспорт - Антигравитационния при който се изключва натоварването от ускорение и от друга страна , неограничен източник на енергия.Според някой изчисления , енергията на етера в една ел.крушка е достатъчна да изпари всичката вода на земята. Ако се отмахне електрическия заряд-поле на дадена елементарна частица , тя моментално ще се свие до размерите на етерните частици - и ще се превърне в такава. Това става при анхилацията на частица-античастица. Полетата им взаимно се сливат превръщайки се в електромагнитно твърдо гама лъчение вълна а частиците се свиват превръщайки се в етерна частица съставена от две виртуални с неутрален заряд. При свиването и превръщането на материална частица в етерна, нейната скорост на въртене се увеличава многокротно. Механичният въртящ момент на елементарните частици на материята се подържа от постоянния приток на енергия от Етера-Високоенергетичния Вакуум. Или - материята постоянно поглъща енергия от Етера-Вакума и от една страна така тя поддържа съществуването си като такава.Етерните частици се въртят с несравнимо огромна скорост по отношение на материалните масови частици и си взаимодействат като взаимно си предават въртящ момент подобно на ексцентрик(спрямо материалните). Когато една етерна частица-двойка се превърне в две материални частици то периферната скорост на въртене намалява за сметка на радиалния обем на частиците и другото е че частиците имат обособен електрически заряд който ги раздува.Зарядите им вече не са свързани в един неутрален.Доколкото можем да говорим за ентропия - нейната реална посока е превръщането на етера в материя. Преградата на прехода която възпрепятства , забавя и управлява този процес е светлината като електромагнитна вълна (Гласът-звукът във вакуума-Ефира) но това е в областа на Теологията която не разглеждаме за сега. И така ние разбираме че материята постоянно получава енергия от етера във вид на въртящ момент и така поддържа съществуването си като такава. Значи ако искаме да получим енергия от Етера-Вакуума ,която практически да използваме , ние трябва да направим модел на елементарна частица със електрически заряд , например: метална сфера която зареждаме с положителен или отрицателен ел.заряд и я развъртаме до скорост при която тя ще започне да влиза в синхрон с етерната субстанция около нея. Резултатът ще е че след начална скорост на въртене след определена и граница по резонансен път сферата ще започне да увеличава скороста си приемайки въртящ момент от въртящите моменти на етерните частици около нея.Елетрическото и поле-заряд ще се усили с тенденция да придобие заряд на елементарна частица с подобни размери. Заредената сфера ще създаде и съответно магнитно поле. Възмжно е постоянно нахлуващата етерна енергия и етерното налягане върху сферата да я предпазят от възможно разкъсване поради центробежните сили. Възможно е сферата да придобие маса на елементарна частица имаща нейните размери. Поставянето на електрически проводник около екватора на тази сфера ще е достатъчно в него да се индуцира огромна електроенергия като пропорционално ще се увеличи притока на енергия от вакуума.. Ако във сферата има отвор от едната страна на оста - там ще се създаде огромно отрицателно етерно налягане и сферата ще се задвижи в съответната посока. http://svetlinaotzion.narod.ru/eter.html

Аномалните зони - видове и тяхното влияние (част 2)

Четвърти вид
Това са аномални зони, където източници на деструктивна енергия са различни енергоинформационни обекти от ефирния свят.
Ефирният свят, който практически е невидим за повечето хора, е населен с огромна група енергоинформационни живи същества. В езотериката ги наричат същности. Тези същности нямат физическо тяло и затова не са видими за човешкото око, тъй като не отразяват светлинните вълни. Но това не значи, че не съществуват - те се намират в астралната плоскост и обитават в своите енергетични тела, изградени от енергоинформационна субстанция, несравнимо по-тънка от материалното тяло на човека.
Всички тези същности от ефирния свят имат нужда от източник на подхранване, за да могат да съществуват и да се развиват. Те се хранят с тънки енергии с различно ниво на вибрациите. При това спектърът на техните енергии е много различен и се намира в широк диапазон от енергоинформационни характеристики. Не е тайна, че повечето от споменатите същности се хранят с чакралната енергия на хората - т.е. с енергията, която спонтанно се отделя от човешкото биополе, или с енергията, която тези същности успяват да отнемат от него.
Те извършват истински лов на хора с цел да завладеят вътрешната им енергия. Повечето жертви нищо не подозират и губят огромно количество енергия, и по-точно - своята жизнена сила. Опустошавайки биополето на човека, същностите го обричат на сериозни болести, бърза умора, изтощение на имунната система, преждевременно стареене, всевъзможни страдания и дори на физическа смърт.
За да отнемат енергията на човека, тези същности без знанието и без желанието на човека се включват към неговото биополе и засмукват определени порции вътрешна енергия. Народът нарича такива хора обсебени от бесове. И това действително е така. Понякога същностите действат индивидуално, друг път, и то често, образуват цели струпвания, или т. нар. енергоинформационни колонии.
По определени причини тези колонии са прикрепени към конкретни участъци от пространството и местообитанието на хората. Струпванията на същности от тъмния план образуват аномални зони по земната повърхност. Популярно те са наречени "прокълнати места", което напълно съответства на тяхното енергоинформационно съдържание.
Към този вид могат да се отнесат аномалните зони, създадени от присъствието и действието на пришълци от извънземни цивилизации (НЛО). Образуваните от тях аномални зони се отличават с наличието на много висока концентрация на негативна енергия, враждебна за нашия организъм. Понякога човек не е в състояние да остане в такава зона дори за кратко - той се чувства зле, рязко се нарушава нормалната дейност на вътрешните органи и системи, често се появяват проблеми в работата на главния мозък и може да се стигне дори до загуба на съзнание.
Защо се случва това, учените не могат да установят. Причината е, че космическите кораби на извънземните цивилизации имат специфично гориво, което се състои от две основни съставки. От материален носител (или непосредствено физическо гориво) и неговата енергоинформационна съставка, присъстваща в матрицата на горивото на кораба във вид на неизвестни за земляните енергоинформационни потоци от високи вибрации с космически произход. Именно тези енергоинформационни потоци с много високи вибрации позволяват на извънземните кораби за относително кратки интервали от време да извършват полети на огромни космически разстояния.
За това знаят само малка група земляни, посветени във висшите космически знания. Останалите хора дори не подозират за това. Не са в течение и земните учени, занимаващи се с разработването на гориво за космическите кораби. Информацията и знанията в тази област ще дойдат до тях по-късно - това са технологии от средата на третото хилядолетие.
Именно тази енергоинформационна съставка на горивото на космическите кораби създава около летателния апарат чужди на природата на човека енергоинформационни полета. Те влияят негативно на неговото здраве и самочувствие, както и на общата екологична обстановка в мястото на присъствие на летателния апарат (НЛО). Това трябва да се помни и в такива случаи контактите да се избягват.

По материали от Интернет

Аномалните зони - видове и тяхното влияние (част 1)

Аномалните зони са реалност в нашия свят и е невъзможно да се изолираме напълно от тях, а и не е нужно. Трябва просто винаги да знаем и помним какъв негативен фактор могат да внесат те в живота ни и как да се справим с това...

Съществуващите аномални области и зони се разделят на 4 основни вида.

Първи вид
Геопатогенни зони, образувани непосредствено от геомагнитното поле на Земята - т. нар. мрежа на Хартман. Тези зони и по-точно възлите (местата на пресичане на линиите) в тези зони са строго разположени в  пространството и присъстват във всяка местност или помещение. За специалистите не е сложно да ги определят, главното е да умеем правилно и ефективно да ги неутрализираме, ако не можем да избегнем контакта с тях.
Краткотрайният контакт с тези зони (възли) не носи осезаема вреда за човека, но продължителното пребиваване води до рязко влошаване на здравето и самочувствието, обуславя развитието на такива заболявания като рак, язва, туберкулоза, води до дисфункции в работата на вътрешните органи, рязък дисбаланс в имунната система и метаболизма. Под продължителен контакт се подразбира ситуацията, когато човекът спи във възлите на тези зони или работното му място е непосредствено в потока от вредоносно геомагнитно излъчване.
Не бива обаче да се страхуваме от аномалните зони. Специалистите по геопатогенни явления знаят много ефективни и действени начини за правилно откриване и последваща неутрализация на геомагнитните излъчвания.

Втори вид
Места по земната повърхност, където проявяват своята деструктивна активност различни техногенни обекти - подземни и наземни тръбопроводи и линии на високоволтови електропроводи, различни промишлени обекти, разломи и ерозии в земната кора, както и т. нар. антропогенни места, свързани с човешката дейност - гробища, болници, места на минали сражения, където е пролята човешка кръв. Изброените от втората група аномални зони силно влияят на здравето и жизнените процеси, като много често хората дори не подозират колко вредоносно и опасно е това влияние.
Значителен процент от заболеваемостта, както и от преждевременната смърт на хора се дължи на наличието на обекти от втория вид аномални зони в близост със средата на обитание на човека. Но и тук нещата са поправими.

Трети вид
Тези анимални зони са свързани непосредствено с хората, притежаващи паранормални способности. Тоест с определeна категория хора, използващи конкретен вид тънки енергии в съответните енергетични практики и способни да създават изкуствено аномални зони, които носят съществена опасност за околните. Става дума за магове, гадатели, сензитиви, които с помощта на различни методи превръщат конкретни участъци от местността, както и от помещения и обекти, в истински "гибелни" места.
Мнозина, четейки тези редове, скептично ще се усмихнат. Но реално сблъскалите се с тези явления са на друго мнение и могат да потвърдят колко опасни са тези места. За съжаление, тези зони се увеличават с всеки изминал ден, злото все по-надълбоко и коварно прониква във всекидневието на хората.

По материали от Интернет

Типове човешка енергетика

ЕНЕРГЕТИЧНИ ОГЛЕДАЛА

Както положителната, така и отрицателната енергия, която е насочена към човека-огледало, винаги се връща към субекта, който я изпраща. Тоест такива хора се характеризират със способността да отразяват енергията. Тези свойства на енергетиката, присъщи на определени индивиди, могат да се използват много ефикасно за защита от негативна енергия, в това число и от нейните целенасочени потоци.
Човекът-огледало добре усеща другите хора и ако му се налага да отразява отрицателна енергия, оказвайки се в близост с нейния носител, той веднага разбира кой е пред него и се старае да не контактува с такъв човек. Впрочем и самият притежател на негативна енергетика на подсъзнателно ниво се старае да избягва срещата с такива "огледала", тъй като полученият обратно негативен заряд не му се отразява добре и може да доведе дори до болестно състояние.
За човека с положителна енергетика, обратно, общуването с човек-огледаловинаги е приятно, защото отразената положителна енергия се връща към притежателя си, изпълвайки го с нови позитивни емоции. Що се отнася до "огледалото", когато установи, че човекът, с когото общува, е носител на положителна енергетика, той и в бъдеще ще се радва на контактите си с него и винаги ще поддържат добри отношения.

ЕНЕРГИЙНИ ПИЯВИЦИ

Тези хора са много и навсякъде и практически ни се налага постоянно да общуваме с тях. Това могат да бъдат наши добри познати, роднини, колеги. По принцип "енергийните пиявици" са същото като "енергийните вампири" - т.е. хора, които имат проблеми с попълването на енергия и най-лесният начин да усилят собствената си енергетика е да "прилепнат" към други хора, от които просто вземат жизнените сили.
Енергийните пиявици са агресивни и настойчиви и излъчват лоша енергетика. Методът им на натрупване на енергия от потенциалните жертви е прост - те се стараят да създадат конфликтна ситуация, да започнат спор или караница, в някои случаи дори да унизят другия. След това при тях рязко се подобрява самочувствието, те стават бодри и усещат прилив на сили. Човекът (донорът), който е подложен на атаката на "енергийна пиявица", обратното, се чувства опустошен, потиснат, в някои случаи възникват различни неразположения.
Залогът за съществуването на такъв тип хора е постоянното наличие на донори около тях, те се стараят да се намират редом с такива индивиди, зареждайки се от тяхното енергийно поле.

ЕНЕРГИЙНИ СТЕНИ

Енергийната стена е човек със силна енергетика. Наричани са още "непробиваеми". Всякакви неприятности отскачат от тях като от бетонна стена. Но тази непробиваемост си има и отрицателната страна - отрицателната енергия, която се отблъсква от тях, не винаги се насочва към човека, който я е изпратил, а и към хора, които в конкретния момент се намират редом с "непробиваемите".

ЕНЕРГИЙНИ ПРИЛЕПАЛА

Такива хора дори при първото познанство започват да бълват поток негативна енергия и преди още да дочакат въпроса, изхвърлят всичко негативно, натрупано у тях. Както и пиявиците, прилепалата не отнемат пряко енергия, но се стараят да се внедрят в жиненото пространство на други хора и да останат там колкото се може по-дълго. Както и пиявиците, прилепалата са хора с ниска, лоша енергетика, те се стремят да се натрапят, винаги се намират наблизо, постоянно се обаждат по телефона, търсят срещи, контакти, съвети. Но впоследствие при възникване на някакви трудности обвиняват тези, които са били до тях за всичко негативно, случващо се в живота им. Така, без да провокират конфликтни ситуации, "енергийните прилепала" получават чужда енергия във вид на съчувствие, морална помощ, съвети. Тоест, натрапвайки се на другите и по косвени пътища карайки ги да осъществяват контакт с тях, те се подхранват от енергетиката им, но при това хората, които общуват с тях, не страдат, както е в случая с енергийните вампири.

ЕНЕРГИЙНИ ПОГЛЪЩАЧИ

В тази роля могат да влязат както акцептори, така и донори. Тези хора са много чувствителни, те имат ускорен енергоинформационен обмен. Обичат да се бъркат в чуждия живот и се опитват да влияят върху енергетиката на другите с ярко изразеното желание да помогнат.
Такива хора могат да се разделят на два типа. Към първия се отнасят тези, които поглъщат и отрицателна, и положителна енергия. Обиждат се без причина, но бързо забравят обидата. Хората от втория тип поемат върху себе си много негативна енергия и отдават не по-малко положителна. Те активно вникват в проблемите на хората и влияят положително върху биополето на околните, но техния ускорен обмен се отразява негативно върху тях самите.

ЕНЕРГИЙНИ САМОЕДИ

Тези хора сякаш са зациклени върху собствените си преживявания. Те са затворени съзнателно не искат да общуват с другите, не умеят полезно за себе си да преразпределят енергията и при това създават огромни запаси от негативна енергетика.

ЕНЕРГИЙНИ РАСТЕНИЯ

На този тип е присъщо свойството да отдават енергия - т.е. те са всъщност енергийни донори. Свойствено им е прекаленото любопитство. Тази черта им носи немалко неприятности, предизвиквайки недоволството и дори гнева на много хора.

ЕНЕРГИЙНИ ФИЛТРИ

Енергийният филтър е човек със силна енергетика, който може да пропуска през себе си голямо количество както положителна, така и отрицателна енергия. Цялата поета информация в преработен вид се връща към първоначалния източник и носи вече променен заряд. Целият негатив остава на филтъра, към който се добавя положителна енергия. Такива хора често са родени дипломати, психолози, миротворци.

ЕНЕРГИЙНИ ПОСРЕДНИЦИ

Притежават превъзх9оден енергообмен. Добре приемат енергия, но не могат да противостоят на енергийно отрицателно взаимодействие. Например споделили сте с такъв човек негативна информация, като по този начин сте му предали част от отрицателната енергия. Като не е по силите му да се справи с получената негативна енергия, човекът предава информацията по-нататък. Същото се случва и при предаването на положителна информация. Типът "енергиен посредник" е присъщ на много хора.

Разглеждайки основните типове енергетика, присъщи на човека, става ясно, че различните хора притежават различна биоенергетика. Дори отрицателната или положителната енергетика на човека, на свой ред, може да се раздели на различни типове. Като се има предвид това, може да се каже, че всеки човек разполага със свой енергиен потенциал и свои определени характеристики.
Човекът с негативна, отрицателна енергетика влияе зле на всички около себе си, в това число и върху хората, които се намират редом с него. Влиянието на енергетиката в много отношения определя битието на човека. Ако енергетиката е позитивна, животът на човека протича в хармонично русло, той влияе положително на околните. Той е открит и предизвиква доверие у другите хора. Въздействието на енергетиката на човека, излъчвана от носителя на негативна енергия, напротив, може да навреди на другите хора. Защото негативната енергетика е присъща на лъжливите, завистливите, недоброжелателните, агресивни хора и този негатив често се проявява в общуването с околните и нищо не им носи.
Основните признаци на хората със силна, положителна енергетика е стремежът им да живеят в хармония със заобикалящия ги свят и с хората около себе си. Това са чисти, искрени хора със силни житейски устои.

По материали от "Феномен"

За физическото естество на съществуването след смъртта: информационен модел на субективните явления, базиран на нелокални квантови корелации (Артьом Михеев)

"При хората, които изпитват холотропно състояние и са в състояние да го включат в живота си, обикновено не се развива своеобразно измамно възприятие, което само по себе си представлява разсеяно нарушаване на "обективната реалност". Те откриват различни аспекти от величествената картина на одушевената вселена, проникната от висш космически разум, който в крайна сметка е съизмерим със собствената им психика и съзнание. Тези прозрения показват забележителна прилика с това разбиране на реалността, което в хода на историята много пъти, често доста независимо е възниквало в различни части на света"

Станислав Гроф, "The Cosmic Game"

 

Въведение

 

За десетилетия на изследвания в областта на природата на мисълта и паметта, опитите да се обяснят в рамките на чистата физиология се натъкнаха на редица неразрешими противоречия. Въпреки това, има голям набор от емпирични доказателства в подкрепа на извънтелесната (aсоматична) природа на субективните явления. Тези явления отговарят на редица характеристики:

1. Субективният опит на въплътения човек корелира с процесите, които протичат в мозъка му (нервна система), но не е идентичен с тях.

2. Субективната активност зависи от характеристиките на средата, в която тя се провежда.

3. Налице е приемственост на тази субективна дейност при промяна на околната среда (ниво на съществуване)

4. Изчислителните способности, бързината на действие, обемът на дългосрочната памет, антиентропните свойства на мислене явно превишават възможностите на мозъка.

5. Според наблюденията на хората, които изпитват временен опит на дисоциация на съзнанието от физическото тяло, възприятието в това състояние има непосредствен характер, характеризиращо се с "пряко познание" за връзките между нещата, без участието на каквато и да било система за сигнализация. Промяната във фокуса му е почти мигновена.

6. Придобитият опит в изследването на трансперсоналните преживявания включва както възприемането на информация от източници, отдалечени от текущото местоположение на физическото тяло на експерименталния субект, промяна на фокуса на възприятието, както и временна идентификация с различни предмети - както "одушевени", така и "неодушевени", в хода на който е възможно да се получи проверяема информация, съвпадаща с действителните данни.

Базирайки се на тези характеристики, ние ще конструираме възможен физически модел на информационните процеси, които съставляват същността на субективните явления: памет, мислене и емоции. Този модел ще бъде базиран на две предположения: законът за запазване на информацията и основната роля на нелокалните квантови корелации при нейната обработка. Нека ги разгледаме по ред.

 

Закон за запазване на информацията (принцип на Ландауер)

 

Д-р Сет Лойд, в книгата си "Програмиране на Вселената" обяснява този закон по следния начин:

"Информацията може да се създаде, но не може да бъде унищожена. Въздействието върху бита информация може да преобърне значението му, т.е. да се замени с противоположно такова или да застави бита да се "превключи". При това информацията се трансформира: от 0 става 1 и обратно. И в същото време тя се съхранява: ако знаем, че преди въздействието стойността на бита е 0, тогава ние знаем, че след "намесата" неговата стойност е 1.

Съществува разбира се и изтриване - процес, който унищожава информацията. В процеса на изтриване битът с първоначалната стойност 0 остава нула, а битът със стойност 1 се превръща в 0. Изтриването разрушава достъпната в този бит информация. Но законите на физиката не позволяват съществуването на процес, който просто изтрива бита и нищо повече. Всеки процес, който изчиства бита в едно място, трябва да пренесе същото количество информация на друго място (!).Това се нарича принцип на Ландауер, на името на Ролф Ландауер, пионер по физика на информацията, който го е открил в началото на 60-те години".

Тъй като процесът на мислене е един пример за обработка на информация, ясно е, че при условията на "свързване" към едно и също съзнание (идентичност), самият този процес може със същия (и много повече) успех да се случи и извън мозъка. Най-малко заради това, че не е имал физически препятствия. В нашия случай е ясно, че в съотношението на разума и мисленето информацията трябва също да запази целостта и структурната идентичност. Възниква въпроса - за сметка на какво те могат да бъдат съхранени? Тук идва на помощ друг феномен - нелокалната квантова корелация.

 

Явлението нелокална корелация

 

Нелокалната корелация между състоянията на частиците, делящи една и съща вълнова функция - това е наистина ефекта от актуализиране на състоянието на една от тях относно състоянието на другата. Когато вероятностното (непроявено) състояние на първата частица престава да бъде такова в процеса на наблюдение над нея, резултатите от измерването на втората ще корелират със състоянието на първата, колкото и да са разделени в пространството.

Можем да кажем, че понятието за разстояние за тях изобщо не е от значение, и те са в някои отношения единно цяло, като сянката отпред и отстрани на един и същи предмет (метафората е на Дейвид Бом). Нелокалната корелация потенциално може да се реализира както на квантови, така и на субквантови нива.

 

Нелокални корелации и разум

 

Като се имат предвид текущите представи, идващи от теорията за Големия взрив, е лесно да си представим, че по принцип всички съществуващи във вселената елементарни частици са производни на вълновата функция, образувана от един източник. Това е някаква степен на "оплитане" (математически термин, определяем чрез интегрален израз), която свръзва всичко съществуващо помежду му, независимо от разстоянието. Може би, след толкова много години (10-15 милиарда) тази степен е много слаба и за нашето оборудване регистрацията й се намира под нивото на шума. Въпреки това, тази система (поради големия брой съставни части и модела на връзка "всеки с всеки") е много вероятно, че може ефективно да работи като едно цяло и се явява най-добрия кандидат за съхранение и обработка на информация. В действителност, това е аналог на невронна мрежа, но е много по-сложна и има несъизмеримо по-големи ресурси. Мога да го нарека условно "квантов ансамбъл" (КA). Поради наличието на достатъчно време, системата е могла да се развива в силно развита информационна структура още преди появата на материалните живи същества.

А сега да помислим за това: квантовите субединици, които изграждат мозъка са същите участници в дадена система, както и всичко останало, което съществува. Затова е разумно да се приеме, че освен чисто "локалните" процеси на обработката на информация, своето място имат и техните нелокални аспекти. Освен това, въз основа на съществуващи емпирични данни на трансперсонален опит се изяснява, че е вероятно мозъкът да не е техен източник, но неговата наблюдавана електрохимична активност е закорелирана към процесите, които вече протичат в КА. Смъртта (загубата на физическото тяло) е просто унищожаване на тази корелация, т.е. загубата на видимата страна на един цялостен ансамбъл. В известен смисъл изглежда, че разумът ни е "никъде" и "навсякъде" едновременно. КА с нещо напомня за "облачния сървър" в терминологията на програмистите, който позволява обезпечение на почти неограничена продължителност и съхранение на преживения опит на всяко живо същество, последователно развиващо се и еволюиращо.

 

Приложимост на КA

 

1. Както е добре известно, при наблюдението на нелокални квантови корелации има връзка между резултатите от експерименти с две разположени частици, но с никакви външни средства не можем да "наложим" един или друг резултат. Ето един пример: да предположим, че в две различни части на вселената има двама души, които хвърлят монети едновременно. В същото време, ние знаем, че ако при един от тях по време на хвърлянето падне «ези“, то при другия, независимо от разстоянието между тях е гарантирано да падне «тура“, както и обратното. Но никой от тях, с никакви външни средства не може да застави монетата да падне на една или друга страна, и по този начин да предаде на събеседника един бит информация.

Това е известния факт за "липсата на обмен на информация", който осигурява съгласуваност със специалната теория на относителността (въпреки че строго погледнато, тя се отнася до невъзможността материалното тяло да стигне скоростта на светлината, а също така и да се преодолее светлинната бариера, а не забраната за прехвърляне на информация по принцип като такава). Въпреки това, такава забрана се прилага само за материалната система, но това не може да се прилага за наблюдателя, намиращ се извън материалната система (т.е. съзнанието), осъществяващ колапс на вълновата функция. Така акта на наблюдение е първичен, а след това благодарение на КА се появява и неговата информационна надстройка (съдържанието).

2. Как става съотнасянето на личния аспект на разума с "трансперсоналния", намиращ се в КА? Вярвам, че това е осигурено от индивидуализиран акт на избор в общата информационна система на КА. Можем да кажем, че това е аналог на квантов компютър, където различни "срезове" на резултатите от работата му произвеждат механизъм на възприятие и мислене за всеки член на биологичния вид.

Така стигаме до нови определения на понятията "съзнание" и "разум" (за съжаление, дори някои невролози в статиите си произволно бъркат понятията "разум" и "съзнание", или дори ги разглеждат като синоними)

 

Разум - нелокален квантов ансамбъл от разпределени изчисления

 

Съзнание - наблюдател, актуализиращ една от възможностите за възприятие

 

Безплътна личност - съзнанието, отделено от физическата / соматична компонента

 

Мислене - обработването на информация, отнасяща се до субективните феномени на знанията и логиката, която се обезпечава от нелокалния квантов континуум (НКК), където мозъка и невроналната активност са корелиращи с протичащите в НКК процеси на обработката на информация.

 

Източник - rait.airclima.ru

За доставката на лекарства ще отговарят имплантирани микрочипове с дистанционно управление

Компанията MicroCHIPS от Масачузетс (САЩ) съобщи за разработка на микрочип, който може качествено да промени метода за доставка на лекарства в тялото на пациента.

Представеното изделие има размери 20х20х7 мм. То може да се внедри под кожата, например, в областта на рамото. Процедурата се извършва под местна упойка и отнема около половин час.

Чипът съдържа множество микроскопични резервоари, запълнени с медикамент. Специален титаново-платинен изолиращ слой се разтопява под въздействието на слаб ток от вградена батерия, което позволява на веществото да попадне в човешкото тяло.

Важно е да се отбележи, че контролът на работата на микрочипа може да бъде дистанционен чрез безжична комуникация. Лекуващият лекар например, ще бъде в състояние да зададе график за доставка на лекарството, да промени интензивността на неговото въвеждане или напълно да деактивира чипа. Продуктът вече е преминал успешно клинични изпитвания, при които е доставял лекарства, използвани при лечението на остеопороза.

Отбелязано е, че първото практическо приложение на разработения микрочип ще е в контрацепцията: продуктът може да достави в женското тяло левоноргестрел - вещество, което се използва като активен компонент в хормоналните контрацептиви. Един микрочип е в състояние да функционира в продължение на 16 години. Въвеждането на контрацептива на MicroCHIPS на пазара е планирано през 2018.

Забележете, че всичко се прави за "общо благо", доста интересни разработки, а скоро всички овчици ще възприемат чипчетата правилно ... Разбира се, новината е закономерна, т.е. обществото усилено се движи към това, че животът на хората ще бъде напълно контролиран, сега е до голяма степен контролиран, а по-нататък ще бъде до бързото физическо унищожаване на неугодните елементи на системата. Вие ще кажете, че нещо трябва да се направи, да се борим и т.н. Кръгът се затваря все повече. Никъде не може да се бяга, навсякъде е "демокрация" в различни варианти, но по същество е един строй, всички нас не ни чака "светло бъдеще" и сега го няма в страните, а и разбирането за щастлив живот на всеки е различно. Способността да се осъзнае всичко наоколо предизвиква тежка мъка за психиката, трудно е да се приеме още по-интересната картина на света. Мнозина виждат, дори някои са се опитали да се борят със системата по различно време на нейното формиране, но почти всички усилия максимум водят до забавяне на процеса на затягане на контрола. Тази ситуация оставя няколко варианта за живота тук - 1) Земята е моя временен дом, отработвам уроците си и си отивам, 2) да развивам себе си и да променя реалността наоколо и на срещнатите от мен хора, да играя роля на "вирус" .... а какъв е вашият избор? Може заключенията да са грешни и всичко може да се промени?

 

По материали от Интернет