"Присъствието"

... През 1990 г. си купих книгата "Ум към ума", а нейна авторка бе дама на име Бети Шайн. Оказа се, че Бети е професионален екстрасенс, че умее да лекува с ръце и че е написала цял куп книги. Купих книгата и след като я прочетох набързо, позвъних на Бети и си уредих среща с нея. Посетих я общо 4 пъти. По време на първите два сеанса не се случи абсолютно нищо - тя ме лекуваше от артрит, като междувременно разговаряхме за различните измерения на реалността. Именно това е мястото, откъдето истинските екстрасенси черпят своята информация. Те се настрoйват на честотите на реалността, които не са достъпни за петте ни сетива. Въпросните пет сетива са в състояние да ни свържат само с тясна честотна лента, която можем да наречем честотна лента на "видимата светлина", или с други думи, това е светът, който виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирсваме. Хората поглеждат с очите си и смятат, че са видели всичко, което се намира в "пространството" около тях. Това обаче не е така. Ние виждаме една безкрайно малка част от онова, което съществува около нас и това е честотния диапазон на "видимата светлина". Според някои представители на официалната наука електромагнитният спектър представлява 0,005% от енергията и "материята", които съществуват във Вселената. Други твърдят, че това число е малко по-голямо, но разликата е незначителна. Видимата светлина, единственият честотен диапазон, който нашата "декодираща система" е в състояние да "види" понастоящем, е малка част дори от този електромагнитен спектър. Пространството, което обитаваме и което възприемаме, е проникнато от Безкрайността - всичко, което съществува. Това поставя нашия "свят" в ситуацията, в която се намират радиостанциите, които споделят едно и също пространство, без да си пречат една на друга (освен ако честотите им на излъчване не са много близки). Ако настроите радиоапарата си на, да речем, Радио 1, ще чуете именно програмата на Радио 1. Ако обаче завъртите копчето и го настроите на Радио 2, вие ще чуете - ще приемете Радио 2. Радио 1 обаче няма да спре да излъчва само защото апаратът ви не е настроен на неговата честота. То ще продължи да излъчва - да съществува - в същото пространство, в което вие вече слушате Радио 2. Същото се случва и с нашата реалност. Петте сетива на нашия организъм и цялата ни генетична структура представляват единна декодираща система. Тази система улавя честотите, излъчвани в определен, изключително тесен диапазон и ние възприемаме този диапазон като света, в който "живеем". Но всички останали "светове" и проявления на безпределното съществуване продължават да споделят същото това пространство. Не сме в състояние да ги видим, защото те излъчват в честотни обхвати, които петте ни сетива не могат да уловят. За да разберем "какво става", трябва да рзберем първо природата на нашата реалност. Обикновено различните честоти не си въздействат, освен ако не са разположени прекалено близо по скалата. Същото се случва и с честотните "светове" на Сътворението. Някои хора долавят "въздействие" от честоти, намиращи се в непосредствена близост до нашите собствени, под формата на "призраци" или "духове" например или други паранормални явления. Струва ни се, че "привиденията"нямат материална форма, тъй като не сме настроени на тяхната "станция". Възфдействието на честотата на излъчване на другата станция не е ясно и отчетливо. Ако обаче ние се намирахме на същата честота като "привиденията", те щяха да ни изголеждат плътни, материални (не че ние сме такива, но за това - по-късно). Напълно възможно е създания от други честотни светове да влизат в нашия и да излизат от него, използвайки някаква технология, а най-развитите от тях вероятно биха могли да го правят само със силата на съзнанието. Подобни създания, които не принадлежат към човешката раса и неиндетифицирани летящи обекти (НЛО) са в състояние да се появят изневиделица, ей така, от нищото, или поне така изглежда на страничния наблюдател. Какво всъщност се случва? Въпросните създания навлизат в честотния обхват на петте човешки сетива и внезапно изникват пред нашия поглед, а когато напуснат въпросния честотен обхват, "изчезват" за нашите възприятия. На практика те преминават през честотен обхват, който сме в състояние да дешифрираме и следователно да възприемем, след което го напускат. Истинските екстрасенси - за разлика от онези, които само твърдят, че са такива, но всъщност не са - са в състояние да настроят по-изострените си сетива към други честоти на реалността и да общуват с други източници на информация, които "не са от този свят". Това включва онези проявления на съзнанието, които са напуснали тази реалност и са преминали в нов честотен обхват, който наричаме "смърт". Истинското ни Аз - нашето съзнание - е неподвластно на смъртта, умира единствено тялото, което е средството, проводникът, който ни позволява да уловим онзи честотен обхват, който наричаме обичайна, всекидневна реалност.

Дейвид Айк - "Спомнете си кои сте"