" А именно призрака на смъртта затваря вратите на знанието. Полезно ще е в училищата да се учи за безсмъртието. Религията, учещa за смърт ще умре , както ще умрат всички, които желаят да умрат, защото бъдещото състояние е заключено в нашето съзнание". Учението Жива етика .
Материализмът и отричането на духовното начало доведоха до тежка криза нашата цивилизация, лишавайки човек от надежда и явявайки се причини за войните, нарастващата престъпност, разпадането на държави.
Един човек казва: "Един път живеем ..." и предава приятеля си.
Друг казва: "След мен и потоп" и слага ръка на държавната хазна.
Тази психология на невежеството намери своето квинтесенция в следното четиристишие:
Вземи от живота всичко, което можеш:
Вземи и жени, и вино
Нали животa по две не можеш да умножиш,
А два пъти живот не е дадено!
"Преди учените потискаха живота , а сега не е ли техен дълг да продължат живота в безкрайността? .. Редуването на превъплъщенията е засвидетелствано както от древните, така и от новите учения. В нашата литература обикновено се споменава за прераждания и карма. Въпреки това , тази реалност ограничено осветлява хорското съзнание , в противен случай щеше да трансформира живота . " ( Учение на Живата етика )
Именно дело на учените е да донесат знание, което ще възстанови баланса на материалните и духовните принципи в общественото съзнание.
В края на краищата, по друг начин не е възможно да се премахне причината за злото - жилото на смъртта. Браун Дюкас, професор от САЩ, не толкова отдавна заяви: " Може да се твърди, че съзнателният живот на личността продължава в някаква форма след смъртта. Това предположение може да се счита за истински установено както от естествено-научна, така и от философска гледна точка. Получени са емпирични доказателства, че индивидуалният разум преживява смъртта ".
Ние се присъединяваме към това изявление и твърдим, че учените, работещи в различни области на познанието, днес вече имат безспорно доказателство за неговата истина.
Нашият доклад ще направи преглед на някои научни разработки, статии и публикации на съвременните учени, които разсейват призрака на смъртта, който затваря вратите на знанието. Има пет основни направления на научните изследвания, потвърждаващи съществуването на един ефирен свят и продължаване живота на съзнанието след така наречената смърт.
На първо място трябва да се очертае концептуален подход и обосновка на възможността за съществуването на финия свят. По този въпрос са работили следните автори: Дубров, Пушкин, Шипов, Акимов, Волченко, Бауров, Лесков, Пахомов и др. Ще спрем вниманието си за кратко само над една работа - статията "Неизбежност, реалност и разбираемост на финия свят" на Владимир Никитович Волченко, д.т.н., професор в МГТУ "Бауман", президент на Международния научен комитет " Екология на човека и eнергоинформатика". В тази статия е представена научно - философска обосновка за съществуването на финия свят, въз основа на различни духовни традиции и разнообразни явления на информационно-енергиен обмен в човешкото ниво, Земята и Космоса.
Човешкото съзнание се разглежда по-нашироко, отколкото го правят тясно материалистичните позиции. Съзнанието се интерпретира като енерго-информационна структура и в своите по-високи аспекти като естествена част от Космоса.
Авторът въвежда числовите характеристики на възможните граници на световете в координатната система "информативност - енергетичност". Въз основа на забелязана тенденция към повишаване на информационната ефективност на системите се доказва възможността за разбираемост на финия свят.
Обсъждат се свойствата на т. нар. информационни безентропийни полета и на петото основно взаимодействие. Разглеждат се възможните модели на информационни полета (торсионни, бюонни, псионни, семантични, реликтни неутрино, аксионни, надлъжни електромагнитни полета и др.)
Авторът твърди, че метафизиката трябва да се превърне в наука.
Осъжда се технократския начин на развитие на човешката цивилизация и се предлага синтетичен подход. Подчертава се значението на морално - нравствените аспекти в еволюцията.
Второто направление е най-обширно.
То може да бъде описано като обосновка и доказателство за обективното съществуване на така наречената "душа" или енергоинформационна (полева, електромагнитна) човешка същност (съзнание).
Сред авторите, изказали се по тази тема са Гуревич, Инюшин, Aдаменко, Кобозев, Казначеев, Михайлова, Бар, Гуляев, Годик, Налимов, Лесков, Кравченко, Калашченко, Погорелски, Книпер, Цзян, Гаряев, Джан, Крохальов, Макдугъл, Крохальов, Чудхари, Пресман, Запорожец, Серобабин и много други. Ще дадем кратък преглед на най-важните от наша гледна точка работи.
Един от първите учени, изказали хипотеза за полевата природа на човешкото съзнание е съветският изследовател Гурвич.
В "Избрани произведения" на този учен, публикувани през 1977 г. се отбеляза, че цялата информация за структурата на потенциалния организъм се намира в съвкупно ембрионално фотонно поле, излъчвано от всяка хромозома на ембриона.
Авторът твърди, че това интегрално поле създава вълнови биополеви пулсации, план, по който върви строежа или самоорганизацията на клетките в тялото. По същество е предложена научна концепция за биополето на живите същества.
Авторът разказва за проявите на митогенетично излъчване при експерименти с мъртва скарида, когато чувствителната фотохартия се осветява в резултат на излъчване, генерирано от умиращата скарида в резултат на заливането й с гореща вода.
Подкрепяща предположението на Гурвич е работата на д-р Бар (Yale University, USA). Той конструира устройство за регистриране на слаби електрически напрежения близо до живия обект. След експерименталното потвърждаване на наличието на енергийно поле д-р Бар предполага, че това поле е като матрица, изходен чертеж, който образува структурата на тялото.
"Молекулите и клетките на човешкото тяло - пише той - постоянно се преустройват, унищожават и попълват с пресен материал, който идва от храната. Но благодарение на контрола на полето новите молекули и клетки се възпроизвеждат по същия модел като старите ... Когато срещаме един приятел, който не сме виждали шест месеца, на лицето му вече не е останала дори една молекула от времето, когато сме го видяли за последен път. Въпреки това, благодарение на контрола на полето новите молекули са разположени по старите, познати модели и ние познаваме лицето му ".
Електромагнитната природа на фините тела на живите същества доказал съветският учен Пресман. Той опровергава материалистическата гледна точка за един жив организъм като система от биологични вещества. Въз основа на резултатите от многото си експерименти демонстрира влиянието на слабите (включително естествени) електромагнитни полета върху биологични обекти. Ефектът от въздействието на електромагнитните полета се определя не от техния интензитет (напрежение), а от други фактори, сред които режим на модулацията и посоката на индукцията. Авторът изказва хипотезата за фундаменталната роля на електромагнитното поле като носител на информация в природата. В същото време биологичните ефекти на въздействието на полетата зависят не толкова от стойността на своята енергия, колкото от информационното насищане на въздействието.
В средата на 70-те години съветските учени Инюшин и Адаменко съобщават за някои фантоми ефекти, наблюдавани в увредени листа от растения при фотографирането им с Кирлианова фотография. Самият метод на газоразрядна визуализация във високочестотни и високоволтови електрически полета (Кирлианов метод) е известен от доста време (от 50-те години на XX век), но по стечение на обстоятелствата не успява да привлече никакво специално внимание на учените - изследователи. Въпреки това, от този момент всичко започва да се развива по различен начин. Учените получават невероятни снимки, на които изрязаните листа на растенията изглеждат непокътнати и в резултат предполагат съществуването на невидима енергийна структура на биологични обекти, по която последните изграждат своята форма. Това било наречено биополе или биоплазма.
Около въпроса за това какви всъщност са образите, които се появяват след отстраняването на част от листата на растенията се разгарят драматични спорове. Чак през 1979 г. група от индийски учени, водена от Чоудхари привежда не само убедителни резултати, но също така и подробна схема на генератора, с чиято помощ откриват фантомите на отделените части на листа.
И въпреки че сред учените, занимаващи се с Кирлианова фотография все още няма единодушие по този въпрос, изследователите Гаряев и Юнин правят големи постижения в изучаването на природата на това явление. В статията "Факт или фантом?" те казват, че чрез подобряване на апаратурата за получаване на фотоси чрез метода на газоразрядна визуализация, те постигнали устойчивост при получаването на различни фантомни ефекти, които могат да бъдат признати за електрически или полеви планове на липсващата от целия лист част. Като доказателство за твърдението си авторите представят експерименти, когато фантомните ефекти са получени без използването на метода за газоразрядна визуализация, а с помощта на специални високочувствителни фотографски плаки за ядрени изследвания. Докладът твърди, че източникът на фантомите може да бъде само излъчването от хромозомната ДНК, останала в непокътната част на листа. Същият механизъм на холографски асоциативна памет според авторите, обяснява фантомната болка след ампутация на човешки крайник, а също и опазването на памет при хора, когато част от мозъка е унищожена в резултат на травма или операция.
Правят се опити да се обясни механизма на записване и четене на холограми - кодове на хромозомите на даден организъм.
Обръща се внимание на ефекта "памет" на водата. Гаряев, развивайки идеите на Гурвич, в работата си "Ревизия на модела на генетичния код" доказва, че синтеза на белтъци е резултат на генетичното кодиране на ниво вълна. Генетичната памет се третира от Гаряев и Леонов като солитонно - холографска. Твърди се, че хромозомите излъчват светлина и звук, че гените са разделени на материя и поле. Чрез метода на спектроскопия, приложен към корелация на фотоните през 1985 г. , авторите са успели да фиксират необичайни аномално дълго затихващи звукови трептения на ДНК. Установено е, че ДНК е в състояние да синтезира "незамлъкваща сложна мелодия с повтарящи се музикални фрази". Геномът на висшите организми се счита от авторите за солитонен биохолографски компютър, който формира пространствено - времевата структура на биосистемите по вълновия образ - предшественик. По този начин, геномът работи не само на веществено, но също така и на вълново (на фино) ниво. Обръща се внимание на единството на фракталната структура на ДНК и човешката реч. Въз основа на тази връзка става възможно да се повлияе на ДНК посредством специални генератори, които превръщат речевите алгоритми в модулирани солитонни полета.
Необичаен подход прилага в своите изследвания друг съветски учен Генадий Павлович Крохальов. В своята книга "За влиянието на психическата енергия върху материалните явления", той доказва реалността на психическата енергия като енергия на човешкото съзнание, обръща внимание на психотрониката като област на знанието, която изучава енергийните проявления на психичните актове на човека. В статията се говори за опита на фотографиране на зрителни халюцинации, потвърждаващ техния обективен характер. В периода 1974-1996 Крохальов прави фотографиране на зрителни халюцинации при 290 психиатрични пациенти (най-вече при пациенти с алкохолна психоза), в 117 от тях успя да заснеме зрителни халюцинации, което е 40,3% повторяемост на експериментите. Авторът твърди, че експериментално е установил, че при зрителните халюцинации става обратно предаване на визуална информация от центъра към периферията на зрителния анализатор с електромагнитно излъчване на ретината в пространството на визуални образи под формата на плоски или обемни (холографски) изображения. Също така е проверена областта на слуховите халюцинации, които с помощта на специална техника са записани на магнитна лента от нормален касетофон. Крохальов провежда записване на слуховите халюцинации при 30 пациенти с психиатрични отклонения. От тях при 6 пациента на лентата са чути слаби "гласове" на мястото, където е имало запис на слухови халюцинации. Авторът твърди, че експериментално е констатирал, че при слуховите халюцинации става обратно предаване на звуковата информация от центъра към периферията на слуховия анализатор с излъчване на звука от Кортиевия орган.
Подобна работа провел доктора на физико - математическите науки Анатолий Серобабин. Той правел снимки на мислите на хората като холографски образ, проектиран от очите на екстрасенсите. През 1996 г. ученият е подал заявка за откритие "За експериментално наблюдение на физическите полета, причинени от концентрация на мисълта".
Но най-големият успех в регистрацията на енергийното въздействие на мисълта е направил Робърт Джан - ръководител на лаборатория за изследване на Аномални явления към Принстънския университет (САЩ). Той прави много експерименти върху ефекта от въздействието на оператори на генератори на случайни числа, които контролират движението на механичен робот. Така експериментално е доказано, че под влиянието на операторите движението на робота от случайно става по-подредено и се канализира в определено направление.
В Русия подобни експерименти са извършени под ръководството на Юрий Попов - професор на Московския инженерно - физичен институт. В центъра на студентските инициативи е конструиран чувствителен прибор, който регистрира мисловно въздействие. В същото време, според Попов, за да се повлияе на устройството не е нужно да бъдеш в непосредствена близост до него. Достатъчно е да си го представяш.
И накрая, един американски лекар от Масачузетс - господин Макдугъл, провежда експерименти върху голям брой умиращи хора на кантар с чувствителност плюс - минус 3 грама. Неговите изследвания станаха широко известни благодарение на тези експерименти. Показанията на кантара на Макдугъл се регистрирали незабавно. Учените са установили, че на фона на постепенно намаляване на теглото на умиращия (около 20 грама на час) в момента на смъртта теглото прави бърз скок със загуба от 15-30 грама (или около една десетохилядна от общото телесно тегло). Понякога загуба на тегло достигала дори 70 гр!
Опитите на Макдугъл повторил върху мишки руският изследовател Мстислав Романович Mирошников, доктор на техническите науки. В експериментите мишката се поставя върху тигана на аналитична везна в херметически затворена стъклена опаковка. Животното е починало от задушаване и по това време везните регистрират скокообразна загуба на тегло с около една хилядна част от първоначалната маса. Освен това е установено, че веднага след това теглото на трупа започва да се увеличава и около 1,5 - 2 часа след началото на смъртта достига първоначалната си стойност, а скоро надминава дори изходното телесно тегло с една десетохилядна част. Въпреки това, експериментите на Макдугъл и Мирошников сами по себе си все още не доказват наличието на "душата". Можем да говорим за това, че в момента на смъртта на тялото има мощен енергиен процес, който се отразява върху промяната на телесното тегло.
За автора - Алексей Василиевич Светлов е ръководител на Научно-Изледователска Лаборатория по Изучаване на Психичната Енергия
Източник : http://www.rait.airclima.ru
