Хелоуин е опасна игра

Традицията да се празнува Хелоуин се свързва с католическия Ден на вси светии. Но се оказва, че бесовския разгул има езически произход и католиците нямат нищо общо...

Хелоуин води началото си от езическите ритуали на злите духове. Според известния културолог Дж. Дж. Фрейзър, Хелоуин - нощта на прехода от есен към зима, в древността се свързва с духовете на мъртвите, бродещи близо до домовете и събиращи данък във вид на храна и питие. В дохристиянската епоха древните келти отбелязват специален ден на обезпокоените духове и демони, които веднъж в годината могат да се върнат в света на живите. Подражавайки им, хората вярват, че ще са в безопасност през тази нощ. Денят, предшестващ празника, се нарича All Hallows Eve - т.е. навечерието на вси светии.
Неизживяното езичество се проявява в Новия цвят. През 19-ти век ирландските имигранти в САЩ широко отбелязват този ден, а от 20-ти век води началото си традицията на буйствата и вандализма - чупят се стъкла, палят се хамбари, нападат се минувачи. Атрибутиката на Хелоуин е изцяло езическо-сатанинска: нощ, прилепи, котки, паяци, скелети, зли духове, вампири, привидения, гоблини, кухи тикви с изрязани "лица" и свещ, символизиращи неспокойните грешни души. Но в края на 19-ти век се правят опити да се сложи край на мистичния уклон на Хелоуин, като се превърне в обществен празник. Няколко поколения бойскаути работят, за да променят традицията на разрушението, като измолват бонбони от минувачите.
Далеч не навсякъде на Запад Хелоуин е желан карнавал. Преоблечени в костюми на вампири и вещици, младежите се държат агресивно, а някои дори извършват престъпления, разчитайки на безнаказаност благодарение на маските, скриващи лицата им. Президентът на Венецуела Уго Чавес дори нарича Хелоуин "игрова форма на тероризъм".
У нас в езикови училища се отбелязва чуждият на нашето съзнание "празник" Хелоуин, както и Денят на свети Валентин, оправдавайки ги като част от културата на страната на изучавания език. Макар че задачата на училището е да научи децата да отделят зърното от плявата - нима са малко нашите празници? Защо никой не се интересува какво става с морално-нравственото здраве на децата ни?
Според социолози отбелязването на подобни празници е един от най-тревожните белези на времето: според тях празнуването на Хелоуин и подобни мероприятия свидетелства за криза на културата, когато хората престават да различават добро и зло. Доказателство за това е огромният обем издания на сатанински книги и компакт-дискове.
Независимо, че сатанинското се представя в комичен или хумористичен облик, то не престава да бъде демонично начало и е опасно да се въвличат децата в тези празници. Учениците, както и родителите им, които с умиление гледат детските забави, не знаят истинския смисъл на този празник, който представлява всъщност ритуал за приношение пред тъмните сили. Според специалистите ярките образи, отчетливата символика и подсъзнателните смисли, носещи архетипен характер, както и груповият ефект на съвместното действие, негативната възбуда (беснеене) на децата водят до изключително силно психофизическо и емоционално въздействие върху всички участници, и особено върху малките ученици.
Разрушителните последствия от този процес са:
- обща деморализация на съзнанието на съвременните ученици - участници в Хелоуин, настъпва подмяна и преобръщане на общочовешките представи за добро и зло, красота и безобразие, истина и лъжа; снемат се естествените за човешката и особено за ранимата детска психика табута и вътрешна цензура по повод подигравките със смъртта и страданията на човека;
- осъществява се уестернизация на детското съзнание: натрапване на англоезична псевдокултура и начин на живот, агресивна експанзия на съмнителни "забавления", реставрация на древни култове за служене на силите на злото под формата на "дяволски карнавал"; при това Хелоуин е печеливш бизнес, опустошаващ портфейлите на родителите;
- в пълен ход е демонизацията на съзнанието на децата; детски страхове, неврози, психически нарушения, немотивирана агресия, нощни кошмари, "гласове", обсебване от бесове - ето с какво се сблъскват детските лекари, психиатри, психолози и психотерапевти след отбелязването на Хелоуин;
- настъпва активна танатизация на съзнанието (от гр. танатос - олицетворение на смъртта); възпяване на култа към смъртта не само в карнавалните костюми на палачи и серийни убийци от типа на Джак Изкормвача, но и в сладкишите във формата на ковчези, черепи, кости и човешки ембриони.
Снемането на табуто на отвращение към подобни неща, отслабването и унищожението на нормалната вътрешна цензура са особено опасни за децата и водят не само до личностни деформации, но и до патологически промени на личността. танатизацията, като патологическа поетизация на смъртта, разрушението, деструкцията носят и още една сериозна опасност. Психосемантичният анализ на изобразителните средства в Хелоуин показва несъмнената им връзка със съдържанието на рисунките на малолетни правонарушители - натрапчивото рисуване на черепи, надгробни кръстове, бесилки, предмети за изтезания и оръдия за убийства. Този анализ свидетелства, че сходната семантика на смъртта, като показател за определена психологическа готовност на субекта към ситуации на насилие, води до неговата идентификация или с агресор, или с жертва и конструира съответните форми на поведение. Настойчивото внедряване в съзнанието на децата и младежите на темите за смъртта, умирането, непотребността на живота води до увеличаване на броя на самоубийствата - преди всичко на детските.
Навярно затова и тези, които са поставили поклонението пред злите сили и сатаната като смисъл на живота си, а именно Американската църква на сатаната, открито провъзгласяват този ден за свой празник, чиято цел е демонстрация на поклонението пред дявола.
Хелоуин не е просто игра. Децата, преобличащи се в традиционните за Хелоуин маскарадни костюми и участващи в езическите по своя произход игри, неволно се приобщават към служенето на нечистата сила. Какви са оправданията на родителите, които позволяват на децата си да кървят с изкуствена кръв. Кръвотечението от рана не е смешно. Опасно за здравето е да се шегуваме с мистиката!
Понякога е добре да се замислим какво именно празнуваме и как правилно да се отнасяме към празника. Защото върху децата ни се изливат всякакви културни отпадъци, които от мнозина се възприемат като пример за подражание. Малко са ни проблемите, та да приемаме и чуждите, при това доброволно.

По материали от Интернет

Познавател, Познаваемо и Знание

Има една дума “трептение”, или “вибрация”, която навлиза все повече и повече в терминологията на западната наука, заемайки ключово място в нея така, както е заемала дълго време в науката на Изтока. Движението е коренът на всичко. Животът е движение, съзнанието е движение. И това движение, въздействащо на материята, е трептение. Едното, Цялото може да се определи като непроменливо, неподвижно или като абсолютно движение, защото в Едното относително движение не може да има. Само когато има диференцираност - наличност на отделни части, може да бъде мислено това, което наричаме движение - промяната по отношение на място, последователност и време. Когато Едното стане Много, тогава се появява движението. Щом е ритмично, правилно, то е здраве, съзнание, живот и обратно - неритмично, неправилно ли е движението, то е болест, несъзнание, смърт . Защото животът и смъртта са близнаци, родени по един и същи начин от движението, което е проява.

Когато Едното стане Много, движението възниква по необходимост. Ето защо, когато Вездесъщото се прояви като отделни частици, постоянното движение трябва да представи вездесъщност, или, казано по друг начин, трябва да отрази тази вездесъщност (да бъде неин образ) в материята. В същността на материята е отделността, както в тази на духа е единството. И когато близнаците изплуват от Едното, подобно на каймака в млякото, отражението на вездесъщността на това Едно в множествеността на материята е безспирно и безконечно движение. Абсолютното движение - присъствието на всяка движеща се единица във всяка точка на пространството във всеки момент - е тъждествено с покой, но покой само от гледна точка на материята, не и от тази на духа. От гледна точка на духа вездесъщо е Едното, а от гледна точка на материята - Многото.

Това безкрайно движение се проявява в материята, даваща му израз, като ритмични движения, вибрации, при което всяка Джива, или отделна единица съзнание, е отделена от всички други Дживи посредством тънка обвивка от материя. Всяка Джива по-нататък се въплътява, облича се в различни дрехи от материя. Когато тези дрехи от материя трептят, те предават своите трептения на обкръжаващата ги материя и тя става посредник, чрез който трептенията се предават навън. Този посредник предава на свой ред трептенията на “дрехите”, обвиващи друга Джива, което кара тази Джива да трепти в унисон с първата. С тази поточност от трептения, зародили се в една Джива, предадени на материалната й обвивка, от нея - на посредника, който е я заобикаля, а от него - на друга обвивка и от тази обвивка - на Дживата, която е в нея, ние получаваме веригата трептения, чрез която един познава другиго. Втората Джива познава първата, защото я възпроизвежда в себе си и така изпитва онова, което изпитва и първата. И все пак има някаква разлика, защото втората Джива предварително е в състояние на трептение и нейното състояние след получаване на тласъка от първата не е просто преповтаряне на този тласък, а смесица от нейното собствено индивидуално трептене и онова, което я достига отвън, ето защо резултатът не е абсолютно точно възпроизвеждане. Близостта с образа на първоизточника става все по-пълна и по-пълна, но цялостната прилика с него все не ни се удава, докато сме в облеклата си.

Тази последователност от трептения се наблюдава често в природата. Пламъкът например е един център на трептения в етера, които наричаме топлина. Тези вибрации, или топлинни вълни, привеждат околния етер в трептене, а той от своя страна предизвиква подобни трептения в етера на едно парче желязо, намиращо се наблизо. Неговите частици започват да вибрират под външния импулс и така желязото става горещо като само на свой ред вече излъчва топлина. Ето как дадени вибрации преминават от една Джива в друга и как всички същества са взаимно свързани посредством тази мрежа от връзки.

Различните видове трептения във физическата природа назоваваме с различни имена (едни наричаме светлина, други - топлина, трети - електричество, четвърти - звук и т.н.), и все пак всички те са от едно естество, всички те са начини на движение на етера (звукът също първоначално е етерно трептене), макар че се различават по честотата на трептенето и по характера на вълните. Мисли, желания и дела - активните прояви на знание, воля и енергия в материя - са все от едно естество, т.е всички те са трептения, но се различават в проявата си поради своя различен характер. Има последователност от трептения с определен характер в определен род материя, която наричаме мисъл-трептене. Друга една последователност се нарича желание-трептене, трета - дейност-трептене. Всички тези имена означават известни налични феномени в природата. Съществува вид етер, чиито трептения, когато е приведен в движение, действат на нашите очи; това движение на частиците наричаме светлина. Има и един много по-фин етер, чиито трептения се схващат от ума; това движение на частиците наричаме мисъл. Ние сме заобиколени от материя с различна степен на плътност и наименоваме движенията според това, как ни действат, според това, как им отговарят различните органи на нашите плътни и фини тела. Названието “светлина” даваме на онези движения, които действат върху окото; названието “мисъл” - на движенията, които действат върху друг един орган - ума. “Виждане” има, когато светлина-етерът между даден обект и нашите очи е приведен в трептене; “мислене” има, когато мисъл-етерът между даден предмет и нашия ум е приведен в трептене. Едното не е с нищо повече или по-малко мистериозно от другото. Когато ще говорим за ума, ще видим, че измененията в подредбата на неговата материя се причиняват от ударите на мисъл-вълни и че при конкретно образно мислене, ние изпитваме още веднъж първоначалните тласъци отвън. Познавателят проявява своята дейност чрез тези трептения и всичко, на което те могат да отговорят, т.е. всичко, което могат да възпроизведат, е знание. Мисълта е възпроизвеждане в ума на Познавателя на онова, което той не е - не-Аза; тя е картина, получена от смесеното въздействие на различни вълни-трептения; тя наистина е един образ. Една част от не-Аза трепти и когато Познавателят започва да трепти в отговор, тази част става Познаваемото. Трептенето на материята между тях прави възможно Знанието, тъй като ги представя един на друг. Така възниква и се поддържа веригата Познавател, Познаваемо и Знание.

 

Ани Безант

Кой обитава подземните лабиринти на Тибет?

В нощта на 25 срещу 26 ноември 2007 г. в луксозното купе на експреса Париж - Рим е открито бездиханното тяло на парагвайския милионер Алберто Чако, в чиито куфар полицаите откриват пачки с долари и евро и пожълтели от времето книжа. Тъй като парите, кутията с диамантено колие, обеци и пръстени са недокоснати и не са открити следи от насилие, стражите на реда решават, че кафееният барон е починал от сърдечен пристъп. В същото време стюардите във влака настояват, че привилегированият пътник е посетен от мног висок мъж "с източна външност", който скача от влака в движение. Полицаите се усъмняват в твърденията им. И наистина, кой ще се реши да скочи в непрогледна тъмнина от влак, движещ се с над 100 километра в час направо върху скалите? Затова стюардите са заподозряни в съучастие в убийство с вероятно политически мотиви...

Интерпол се заема с разследването. И когато детективите са почти отчаяни, че ще успеят да разкрият виновника за престъплението, като гръм от ясно небе прозвучава заключението на експертите-графолози, които изучават старите книжа, открити у Алберто Чако. Той е възторжен поклонник на Хитлер и колекционира документи, свързани с неговата биография, особено с мистичните моменти в нея. Патологоанатомите, които правят аутопсия на починалия Чако, категорично отхвърлят версията за насилствена смърт. По-скоро кафееният барон е жертва на изключително силен стрес, причинен вероятно от това, което мистериозният му посетител му е дал.
Предназначението на подаръка се прояснява от интригуващия надпис на английски, направен с черен флумастер върху папката с документи: "Човечеството трябва да узнае това, иначе то ще се повтаря с други, избрани да ръководят съдбините на света!". А в скоростния експрес Париж - Рим и до днес се наблюдават явления, които не могат да бъдат определени по друг начин освен като дяволски промисъл...
Що се отнася до документите, които в момента се намират в сейфовете на Интерпол, това са написани и подписани с кръв договори между ловеца на човешки души - дявола, и неговите верни слуги, сред които Наполеон, Бисмарк, Хитлер. Но не са ли фалшиви тези книжа?
Швейцарският графолог Шарл Уд сверява оригинал, написан от фюрера, с почерка от съглашението с дявола и прави извода, че може да се говори за идентичност с вероятност 95%! Не е правена експертиза на кръвта на Хитлер, тъй като липсват генетични образци. Може да се твърди само, че документът не е написан с червено мастило, а с човешка кръв. Що се отнася до "кръвта от подписа на дявола", частици от която са взети от стари документи, тук, както се полага за облика на сатаната, всичко е черно и непонятно.
Берлинският експерт Валтер Кюнц уклончиво характеризира тази субстанция като "вещество, в което е заложено генетично начало, което обаче няма аналог сред живите земляни и едва ли е имало".
Ето ти ребус! Какво да се предприеме? Интерпол се обръща към историците.
Французинът Марсел Ленг отговаря: "Можем, разбира се, да се усъмним в оригиналността на съглашението между Хитлер и дявола. Но от показанията на "подопечните" на това чудовище, дадени в хода на Нюрнбергския процес, става ясно, че на 30 април 1932 г. фюрерът действително сключва договор със сатаната с условие, че предоставената неограничена власт трябва да се използва само за зло. А точно след 13 години душата на Хитлер става собственост на дявола. И точно така се случва.

Има обаче един нюанс. Дяволът ли е бил онзи, който с кръв е скрепил контракта? Съмнително, защото редом с нас, без да афишират свръхестествените си способности, но действайки активно, обитават дълголетници, които знаят как и защо се натрупва и сее злото. Според Ленг те имат разрушителни импулси, в сравнение с които ядрените бомби са детска играчка. Обителта на тези великани с бронзова кожа, черни като смола коси и зелени като маслини очи е... Тибет.
Към Тибет гледат всички агресивни предшественици на Хитлер без изключение. За доказателство е достатъчно да се направи кратко пътешествие със скоростния влак Париж - Рим, но задължително в купе 14, вагон 5. То се посещава от онези, които просветляват и наставляват. От любопитство Шарл Уд пътува в луксозното купе и признава, че само на това конкретно място може да ви се привиди това, което очаквате, а ако емоциите и нервите ви са превъзбудени, очаквайте и гости. Може би все пак става дума за халюцинация?
Но как тогава да се приеме появата на странни документи и високите пътници, които отварят вратата на вагона и скачат в нощта?
За да се изясни природата на феномена, отново на помощ идват рапортите на офицерите от Интерпол, които прекарват осем нощи в злополучното купе и получават сведения с кого са склонни да сътрудничат пришълците от Тибет. Офицерите са тренирани, в добра физическа форма, но въпреки това те виждат и чуват, без да могат да прекъснат така наречените от тях "екстремистки контакти".В частност, Александър Конт и Жерар Сорж разказват,  че в навечерието на срещата с великаните (които никой не забелязва да се качват на нито една гара и се появяват, сякаш са паднали от небето) двамата играят шах, за да прогонят дрямката, когато изведнъж сякаш съзнанието им се изключва. Идват на себе си, след като неканените гости насочват към лицата им силната светлина на червени фенери.
Офицерите уверяват, че докато великаните общуват с тях, вагонът е напълно обездвижен. Тоба обстоятелство изобщо не безпокои пътниците, тъй като те по някакъв начин са приспани. Мистерията е в това, че контактът с пришълците е възможен само в купе 14. Те сякаш са свързани с това място, твърдят сътрудниците на Интерпол. И настояват, че великаните не са хора в традиционния смисъл. Те по-скоро са програмирани за конкретна цел и действат като автомати, "обучени" да влияят върху психиката на околните, вендрявайки в нея на подсъзнателно ниво някаква изгодна за тях информация и демонстрирайки подвижни триизмерни изображения на видни представители на човечеството, намирали се някога под тяхно влияние.
Галерията на мислеформите е разнообразна. Само изброяването на фамилиите би отнело цяла страница. Великаните изумяват Конт и Сорж, когато на въпроса кои са отговарят, че представляват най-древната религия на планетата - тази на мухоморите, чиито адепти манипулират времето, пространството, гравитацията и затова за тях всичко е възможно. На въпроса откъде се появяват гостите отговарят, че са само енергия, транслирана по шифровани еднопосочни канали. А транслацията се осъществява от подземни лаборатории в Тибет, оборудвани с призматични огледала, генератори, апарати, функциониращи на тънките полеви нива.
Когато Сорж пита на злото или на доброто служи религията на мухоморите, му отговарят, че тези понятия не са строго очертани и обитателите на Тибет не оперират с тях.
Нощта на последния контакт носи изненада. Преди да изчезнат през прозореца на купето, което по "мислена заповед" служителите на Интерпол отварят, великаните хвърлят на седалката черен пластмасов пакет, използван във влаковете за изхвърляне на боклука. Светлината във вагона угасва. Както по-късно става ясно, в пакета са прословутите "договори с дявола", идентични с тези, открити до бездиханното тяло на кафеения барон Чако. Има и напечатан текст върху старинна хартия: "Нашата задача е да коригираме генетичните дефекти на човешката раса. И ще го направим!". Текстът е дублиран на немски, руски, китайски, английски и испански език, а пред него е античната символика на слънчевия кръговрат - т. нар. лява и дясна свастика.
Според тълкуването на средновековни езотерици това означава, че две колосални, гигантски и диаметрално противоположни вселенски сили всеки момент ще започнат да се унищожават. В резултат на това планетата Земя и човечеството ще се преобразят неузнаваемо.
Обществената реакция на сензационните произшествия в експреса Париж - Рим е учудващо вяла. Само интернационалното сдружение на уфолозите проявява по-голям интерес и заявява, че се е осъществил дългоочаквания контакт с представители на други светове. А на запитване за предоставяне на документите от Интерпол отговарят, че това ще попречи на хода на следствието и че не трябва да се смесва криминалистиката с баналното фантазиране. Що се отнася до важните участници в разследването - Александър Конт и Жерар Сорж, и двамата запазват мълчание...

По материали от "Феномен"

Зараждане на мисълта

Малко хора извън кръга на изучаващите психология са си давали труда да разрешат въпроса как се заражда мисълта. Ако се замислим, ще видим, че още като деца ние притежаваме вече оформени множество мисли - огромен склад от тъй наричаните “вродени” идеи. Това са идеи, които носим със себе си - синтезирани и обобщени резултати от наши минали опитности в предишни животи. С такъв умствен багаж ние навлизаме в този живот, така че психологът не е в състояние да установи чрез непосредствени наблюдения как се заражда мисълта.

И все пак той би могъл да научи това-онова от наблюденията си над едно дете, защото както новото физическо тяло повтаря набързо в утробния си период дългата физическа еволюция на човечеството, така и новото умствено тяло преминава в детството стадиите на своето дълго минало развитие. Наистина, умственото тяло по никакъв начин не би могло да се отъждестви с мисълта и следователно с простото изучаване на новото умствено тяло всъщност не можем да установим как се заражда мисълта. Това е още по-вярно, ако се има предвид, че хората, които могат да изучават умственото тяло непосредствено са малко, а другите са ограничени да правят изводи само въз основа на резултатите от дейността на това тяло, които могат да се наблюдават отразени върху неговия по-плътен другар - физическия мозък и нервната система. Самата мисъл е нещо също толкова различно от умственото тяло, колкото и от физическото; тя принадлежи на съзнанието откъм неговата живот-страна, докато умственото и физическото тела принадлежат на форма-страната, на материята и са просто преходни носители или средства за проява. Както вече казахме, изследователят трябва винаги да има предвид “разликата между този, който знае и ума, който е неговото средство за постигане на знанието”, както и даденото вече определение на думата “ум” - умствено тяло и манас - едно сложно образувание.

Можем обаче, изучавайки въздействието на мисълта върху тези млади тела, по аналогия да направим извод за начина, по който възниква мисълта, когато едно Аз, от която и да е Вселена, влиза за първи път в контакт с не-Аза. Наблюденията могат да ни помогнат според правилото “Каквото е горе, това е и долу”. Тук всичко е само отражение и изучавайки отраженията, можем да научим нещо за предметите, които ги хвърлят.

Ако внимателно наблюдаваме едно дете, ще установим, че усещанията - отклик на дразнения с чувство на удоволствие или мъка - предшестват всеки признак на ум. Това означава, че неопределени усещания предшестват определени познания. Преди раждането детето е било поддържано от жизнените сили, течащи в майчиното тяло. Когато то започне независим живот, притокът на тези сили секва. Тогава майчиният живот тече вече вън от тялото на детето и не се подхранва от него. С намаляването на жизнените сили започва да се долавя нужда и тази нужда е мъка. Удовлетворяването й пък доставя удоволствие и детето изпада отново в несъзнателност. Появяват се първите слухови и зрителни усещания, но все още не се забелязва признак на разбиране. Първият признак на ум се появява, когато видът и гласът на майката или дойката се свържат с постоянно подновяващата се нужда и с доставянето на удоволствие чрез хранене - когато чрез паметта се появи връзка между група повтарящи се усещания и външен обект, който се разглежда като нещо отделно и като причина на тези усещания. Мисълта е осъзнаването на връзка, обединяваща в един цялостен образ многото усещания и външния обект. Това е първата проява на ум, първата мисъл; технически, това е перцепция[1]. Същността на тази перцепция е установяването на връзка, подобна на гореописаната, между една единица съзнание (Джива) и даден обект; там, където се установи такова отношение, има мисъл.

Този прост и вечно повтарящ се случай може да послужи като пример за това как се ражда мисълта в едно отделно Аз, т.е. в едно троично Аз, затворено в обвивка от материя, независимо колко фина е тя; едно Аз, различно от Единния Аз. В такова едно отделно Аз усещанията предшестват мислите, вниманието на Аза се събужда от впечатления, направени му от някои усещания, на които то откликва. Силното усещане за нужда, дължащо се на намаляването на жизнената енергия, само по себе си не поражда мисъл. Но нуждата, която се удовлетворява при срещата с млякото, оставя определено впечатление, следвано от чувство на удоволствие. След като това достатъчно често се е повтаряло, Азът достига повърхността слепешката, пипнешком; повърхността, защото оттам са дошли впечатленията. Жизнената енергия тече в умственото тяло и влива в него живот така, че то започва да отразява (първоначално слабо) предмета, предизвикал усещането. Тази промяна в умственото тяло, след като бъде повторена много пъти, разбужда Аза откъм неговата познавателна страна и той започва съответно да трепти. Изпитвал е нужда, осъществява се среща, изпитва удоволствие, но със срещата се появява и образ - въздействано е както върху устните, така и върху очите, като двете сетивни впечатления се сливат. Неговата собствена вътрешна природа свързва нуждата, срещата, образа и удоволствието в едно и тази връзка е мисъл. Докато той не отговори на въздействията по такъв начин, мисъл няма; Азът е този, който възприема, а не нещо друго или по-нисшестоящо.

Новият начин на възприемане оформя желанието; съзнанието престава да усеща неясна нужда от нещо и оформя желание за нещо вече определено - за мляко. Но първоначалното възприятие трябва да бъде преразгледано, защото Познавателят е свързал три неща в едно, а едно от тях трябва да се отдели - желанието. За отбелязване е, че първоначално появата на човека, който дава млякото, извиква нуждата, т.е. Познавателят извиква нуждата, когато се появи образът, асоцииран с нея - детето, макар и да не е гладно, ще желае гръдта на майката, когато я види. По-късно тази погрешна връзка се преустановява и майката се възприема като причина и цел на удоволствието. Така възниква желанието за майката, което по-нататък става импулс за мисъл.

  В много източни и западни книги по психология е казано твърде ясно, че мисълта се корени в усещането и че докато не бъдат натрупани множество усещания, не може да има мислене.Някои автори отиват по-далеч, като твърдят, че усещанията са не просто материал, от който се изграждат мислите, а че мислите произлизат от усещанията, игнорирайки по такъв начин присъствието на какъвто и да било Познавател. Други пък изпадат в противоположната крайност. Те разглеждат мисълта като резултат от дейността на Мислителя, започната отвътре, а не след получаването на първите импулси отвън, като усещанията са материалът, при обработката на който той проявява своята вродена специфична способност, без те да са необходимо условие за неговата дейност.

Всеки един от двата възгледа има в себе си зрънце истина, но цялата истина е някъде по средата. Макар за събуждането на Познавателя да е необходимо усещанията да влияят върху него отвън и макар първата мисъл да се появява вследствие на импулс, на усещания, изпълняващи ролята на необходим предшественик, все пак ако я няма вродената способност за свързване на нещата в едно, ако Азът не е Знание по своята собствена природа, усещания могат да се получават постоянно, но никога няма да се роди мисъл. Затова само наполовина вярна е тезата, че мислите водят началото си от усещанията. Трябва да съществува сила, която да работи над усещанията, за да ги организира, за да установи връзка между тях, връзка между тях и външния свят. Така Мислителят е бащата, усещането е майката, а мисълта - детето.

При положение, че мислите водят началото си от усещанията, а те пък биват предизвиквани от външни въздействия, е много важно, появи ли се някакво усещане, неговото естество и обхват да бъдат точно наблюдавани. Задача номер едно на Познавателя е да наблюдава; ако нямаше нищо за наблюдение, той би останал завинаги спящ. Но когато пред погледа му застане някакъв предмет, когато усети въздействие като отделно Аз, тогава като Познавател той наблюдава. От прецизността на това наблюдение ще зависи мисълта, която ще си състави въз основа на всички подобни наблюдения взети заедно. Ако той не наблюдава внимателно, ако установява неправилна връзка между причиняващия въздействието предмет и себе си, тогава от тази грешка в неговата дейност ще се породят цял куп следващи заблуди, които само едно преразглеждане на нещата би могло да оправи.

Нека сега проследим как работят усещането и възприятието в определени случаи. Да предположим, че аз почувствам докосване до ръката си, като докосването причинява усещане - отговаря му се с усещане; разпознаването на предмета, причиняващ усещането, е мисъл. Когато почувствам докосване, аз чувствам и нищо повече не е необходимо, що се отнася просто до това усещане, но когато от чувството премина към предмета, който го причинява, аз възприемам този предмет и възприятието е мисъл. Това възприятие означава, че като Познавател вече познавам връзката между този предмет, който е причинил известно усещане, и моето Аз. Това обаче не е всичко, защото аз получавам и други усещания за цвят, форма, мекота. Те също преминават у мен като Познавател и подпомогнат от спомени за подобни усещания, получени по-рано, т.е. сравнявайки минали образи с предмета, докосващ се до ръката ми, аз решавам от какъв вид е той.

В този начин за възприемане на нещата, които ни карат да усещаме, се крие началото на мисълта; или, казано с по-прости думи, възприемането на едно не-Аз като причина за дадено усещане в Аза, е началото на познанието. Само усещане, ако такова нещо беше възможно, не би довело до осъзнаване на не-Аза; би имало само чувство на удоволствие и мъка в Аза, вътрешно съзнание за разширяване или свиване. Никакво по-голямо развитие не би било възможно, ако човек не беше в състояние да прави нещо повече от това да усеща. Само чрез осъзнаването на предметите като причини за удоволствие или страдание, започва неговото човешко възпитаване. От установяването на съзнателна връзка между Аза и не-Аза зависи цялото бъдещо развитие, което ще се състои най-вече в това, тези връзки да стават все по-многобройни и по-сложни, по-добре познати на Познавателя. Познавателят започва своето външно развитие, когато събуденото съзнание, усещайки удоволствие или мъка, обърне своя поглед към външния свят и каже: “Този предмет ми доставя удоволствие, а този ми причинява мъка.”

Трябва да бъдат изживени много на брой усещания преди Азът да започне да отговоря външно. Появява се една смътна, несъзнателна тъга по удоволствието, която се дължи на желанието то да бъде изпитано повторно. Това е добър пример в потвърждение на казаното по-горе, че няма чисто удоволствие или чиста мисъл, защото желанието за повторение на едно удоволствие подразбира наличие в съзнанието на съхранена, макар и бледа, картина на удоволствието и това е паметта, която принадлежи на мисълта. Дълго време полусъбуденото Аз лъкатуши от едно нещо към друго, блъскайки се в не-Аза без посока, изпитвайки ту удоволствие, ту мъка, без да може да схване ясно причината и за двете. Едва когато това е продължавало дълго време, повтаряйки се множество пъти, възприятието става възможно и връзката между Познавател и Познаваемо се установява.

---

[1] От лат. perceptio = възприемане. Псих.Отражение на непосредствено въздействащите върху сетивните органи предмети и явления от реалния свят.

Хроновизорът и Ватикана

Твърди се, че хроновизорът - устройство, позволяващо да се извлекат от информационните полета ( "Акашовите записи") образи от миналото, е изобретение на католическия монах Алфредо Пелегрино Ернети. Той е роден през 1926 г., а в средата на ХХ век за дълго време е бил начело на катедрата по преполифония (древна музика, съществувала до 10-ти век от н.е.) в консерваторията на остров Сан Джорджо. Той е бил приятел с изключителните физици на това време и през целия си живот мечтаел да чуе в оригинал известната опера "Тиесто", която предизвиква фурор в Рим през 169 г. пр.н.е.

Може би точно тази му мечта и приятелството с физиците го подтиква да създаде изобретението си, особено поради факта, че Алфредо е знаел за "Акашовите Записи" от трудовете на Е. Блаватска. Каквото и да било, но през 1972 г. той заявил в интервю за римски журналист от вестник "Доменика дел Кориере" за изобретяването на устройство, което позволява не само да се чуват звуците от миналото, но също така и за получаване на картинки-изображения на тези събития, включително виждане и чуване на разговори на хората от далечното минало.

Като доказателство за работата на хроновизора монахът представил фотография на Христос, доказваща съществуването му като историческа личност. Въпреки това, вместо да последва радостна изненада за Ватикана, това изобретение дошло като истински шок за папата и кардиналите на Ватикана. И именно тази на пръв поглед нелогична реакция на Ватикана е показател за факта, че това устройство функционира перфектно.

Какво толкова е разтревожило Ватикана? Това е факта, че използването от човечеството на такова устройство би застрашило цялата фалшифицирана в продължение на хиляди години човешка история. И то би научило истината, че историята, която е написана в училищните учебници и научна литература, в действителност има много малко общо с реалните исторически събития.

Разбира се, Ватикана, под чиито патронаж се изпълнявал проекта за глобалната фалшификация на историята, както и силите, които стоят зад него, не можели да допуснат този хронограф да се използва от простосмъртните. И не само от тях. Поради това Ватикана решава да се демонтира устройството под предлог, че то може да се използва от "мафията или лидери като Хитлер и Сталин" за унищожаването на човешката цивилизация (паразитната система).

Що се отнася до хронографа, първи за него споменава американският учен Беърд Сполдинг, разказал за него на своя приятел - австриеца Петер Крас. По думите на Сполдинг, той лично присъства на опитите с хроновизора и дори станал един от малкото съвременни хора, чули на живо известната планинска проповед на Христос. И разбира се, открилата се възможност за проверка на съответствието на Христовите слова с текстовете, които са дадени в евангелията, нямало как да не предизвика сериозна загриженост у ватиканските кардинали. Поради което тяхното решение за съдбата на хронографа е единодушно.

Не е случайно, че приятелят на Ернети - френският свещеник Франсоа Брюн, който написал книгата "Хронопроекционния апарат - новата тайна на Ватикана", отбелязва, че самият изобретател не възразява срещу решението на Ватикана, тъй като хронографът би могъл да стане гробар за съществуващата (паразитната) цивилизация и за официалната историческа (фалшифицирана) наука. Мисля, че и разкриването на истината за съществуващите религии от "библейския проект" също не е в тяхна полза.

И разбира се, Ватикана, като един от основните центрове за фалшифицирането на историята няма как да допусне всичко това. Не е чудно, че в своите подземни хранилища те пазят в тайна от цялото човечество много артефакти и автентични исторически документи, считани за загубени завинаги. И ако те станат публично достояние, то "няма да остане нито един необърнат камък", не само за официалната история, но също и за религиите от "библейския проект". Но наистина ли всички тези автентични знания могат да унищожат нашата цивилизация, или те ще погубят само построената от хиляди години на лъжи и измами паразитна сатанинска пирамида на властта?

По материали от Интернет

Рудолф Щайнер: Силите и субстанциите, които проникват в духовното: Въпросът за наторяването. – част 2

Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота. Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот. Такава е сега задачата и тя трябва да се изпълни точно.
Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята. С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва. Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата. В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни. Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило. И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост. Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се затрудни правилното действие на астралните сили върху азота. Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
В природата се намира нещо, за чието предимство вече Ви говорих от различни гледни точки. Това е калцият, варовикът. Ако в компоста се внесе варовик във формата на негасена вар, тогава става нещо особено. Без да се въздейства особено силно върху астралните сили, етерното съдържание се поема от варта, кислородът също и на астралните сили се осигурява най-добро действие. С това се постига нещо съвсем определено. С такъв компост на почвата се придава нещо, което силно я прониква с астрални сили без обиколния път през етерните сили.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес. Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
Ако приготвеният по този начин компост се остави в това положение, което досега описах, той лесно може да разпространи на всички посоки своите астрални сили, да излети и да мирише. За да се намали или предотврати това, трябва да се изгради личното отношение към нещата, като се доведе купчината компост до състояние да мирише възможно минимално, което лесно се постига, като се правят пластове и между пластовете се посипва натрошен торф. По този начин се задържа това, което иначе ще се изпари. Азотът има силната тенденция навсякъде да се свързва във всевъзможни връзки, а по описания начин той ще се задържа. Селското стопанство трябва да се води с убеждението, че животът, жизнените и астралните сили трябва да бъдат насочвани да проникват навсякъде, за да може всичко правилно да се развива.
Във връзка с това следва нещо друго. Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни животни имат разклонени рога? Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън силови течения, а също и силови течения насочени навътре, насочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество. Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре. Там има особено рязка граница спрямо външното. Изключена е не само комуникацията, която става през пропускливата кожа и косми, а там напълно са заключени портите за течения отвътре навън. Оттук следва, че образуването на рогата е свързано с цялата фигура на животното. Образуването на рогата и копитата е свързано с цялото формообразуване на животното.
При разклонените рога на елените нещата стоят съвсем другояче. При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън. Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива. Той става един нервен елен. В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили. В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили. Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, които са вложени в обикновения оборски тор. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
Това, което даваме на земята като тор, трябва да загуби първичната си форма, която е имало като поета храна. То трябва да е преминало през органичния процес на обмяната на веществата, в известно отношение трябва да е обхванато от разлагане, да бъде разтворено. Най-добре е, когато това разтваряне стане чрез собствените етерни и астрални сили. Тогава там се настаняват паразити, микроскопични живи същества. Там те намират добра хранителна почва. По тази причина се вярва, че те са елемент от доброкачествеността на тора. Те обаче всъщност са указание, че торът е в едно или друго състояние. Тяхното значение е, че по тях се установява състоянието на тора. Измама е обаче да се мисли, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми. Така изглежда само от външен пръв поглед, но в действителност не е истина. Ще говоря още за това, но сега да продължим по-нататък.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е заобиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
Тогава рогът може да се изрови и торът се изважда. При нашите последни проби в Дорнах дамите и господата се убедиха, че изваденият от рога тор не миришеше. Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено. Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг. Тогава бързо се сменя посоката, така че сместа да закипи и да се завърти обратно. Ако това продължи един час, получава се основно взаимопроникване на тора и водата.
Помислете колко малко работа изисква това. За тези неща не се изисква много работа. Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора. Ако за това се погрижат дъщерите или синовете на стопаните, те ще го направят по чудесен начин, тъй като при тази работа се получава много приятно чувство да се открие, как от съвсем немиришещата смес се разнася съвсем леко благоухание. Това лично отношение, което можете да развиете към тази работа, ще подейства извънредно добре на човека, който обича да възприема природата в нейната цялост, а не такава, каквато е представена в ръководството на Баедекер.
С този разтвор се ръси разораната почва при малки площи това може да се направи с обикновена пръскачка а именно приготвеният по този начин разтвор да се смеси с пръстта. Разбира се, за големи площи трябва да се конструират специални машини. Ако обаче обикновен тор се смеси с този, тъй да се каже „духовен тор”, тогава ще се установи каква голяма плодовитост ще се получи. Между другото ще се види също, че тези неща могат да бъдат значително развити, тъй като към това мероприятие, което току що описах, може да се прибави едно друго, което се състои в следното:
Отново се взема рог на крава, обаче той не се напълва с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия начин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
И когато трябва да се напръскат големи площи, защо да не се използват машини, които могат лесно да се произведат, те просто ще поръсят целите поля съвсем слабо, от каквото слабо шприцоване се нуждаем. Тогава ще видите как торът на кравешкия рог тласка растението от долу, а другият, кварцовият тор го изтегля отгоре нито много слабо, нито много силно. И това би могло да действа чудесно точно при узряване на семената.
Както виждате, тези указания почиват на разглеждане на нещата в тяхната пълнота от един по-обширен кръгозор, а не откъм една отделна част, както би било ако искаме да изградим теоретично целия човек, като познаваме само един пръст от ръката му. По описания начин може да се постигне и нещо, което също не трябва да се подценява. Това, което днес се проучва, което, както се казва, може да е по-продуктивно за земеделеца, в последна сметка стига до изследването, как производството да бъде финансово по-доходно. Много други неща не се отчитат. Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери. Да, но проучването не излиза извън този количествен показател и не отива по-нататък, защото се смята, че останалото не е най-важното.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване. Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот. До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко начинание се изхожда от човека, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа най-добре да се подържа. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.
Рудолф Щайнер
Биодинамично земеделие

http://biozemedelie.com/biozemedelie/rudolf-shtainer-natoriavane2/

Рудолф Щайнер: Силите и субстанциите, които проникват в духовното: Въпросът за наторяването. – част 1

Видяхте, че според методите на Духовната наука, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената наука все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления. Макар че в област като селското стопанство не винаги имаме работа с микроскопично малкото, както често е в другите природни науки, все пак човек трябва да работи с това, което действа в малък обхват и трябва да бъде разбрано от действието му при малките величини. Светът обаче, в който живеят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото. Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес наука, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло. Срещу това трябва да противопоставим истинска наука, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки – днес това е крайно необходимо. Колко много науката, в сегашния общоприет смисъл или в този от преди няколко години, трябва да коригира самата себе си, следва от научните заблуди, които преди известно време господстваха например по отношение на храненето на човека. Нещата бяха съвсем научни и също научно се доказваха, така че срещу доказателството не можеше нищо да се възрази, ако човек се опира само на това, което там беше изложено. Научно беше доказано, че човек със средно тегло от 70 – 75 килограма се нуждае на ден от 120 грама белтъчини в храната. Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини. Науката сама се коригира в този смисъл. Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие. И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите – артериосклерозата при възрастния човек. Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента. Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче. Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област. Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата. Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
Вярваше се, че най-важното при храненето е това, което човек ежедневно яде – не ми се сърдете, че казвам нещата така направо. Наистина е важно това, което човек яде всеки ден. Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя. Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях. Защото тези живи сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си.
И обратно, това, от което тялото се нуждае, за да складира в себе си субстанции, тъй да се каже, да се обогати със субстанции – онези субстанции, от които човек се освобождава, когато всеки седем до осем години обновява клетките на тялото си – това в по-голямата част се поема през сетивните органи, през кожата, чрез дишането. Така че това, което тялото поема като субстанции, което трябва да напласти в себе си, това то поема постоянно в извънредно фина, извънредно разредена дозировка, и го сгъстява в организма. Поема го от въздуха, сгъстява го и го втвърдява по-нататък, за да бъде изрязано като нокти, коса и т.н.. Съвсем погрешна е формулата: поета храна, преминаване през тялото, лющене на кожата и други подобни. Трябва да се формулира: дишане, фино поемане през сетивните органи, даже през очите, преминаване през организма, изхвърляне, фактически това, което поемаме през стомаха е важно поради обстоятелството, че също като даден горивен материал има вътрешна подвижност и въвежда в тялото сили, които достигат до волята, която действа в него.
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното. Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси. А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот. И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях. За съжаление от него се дават практически указания в различните области на живота. В това се състои трудността за взаимното разбиране. Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на живота, към които принадлежи и селското стопанство.
Вижте, човек трябва да има поглед в различните области на селскостопанския живот относно начина на действие на веществата, на силите, а също така относно начина на действие на Духа, ако иска да има правилно отношение към нещата. Детето, докато не знае предназначението на гребена, го хапе, употребява го по неподходящ и безсмислен начин. Също така човек ще употребява нещата по несвойствен и безсмислен начин, когато не познава тяхната същност и тяхното предназначение.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него. Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение. Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение? Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
Да приемем, че това е един богат на хумус хълм, в който искам да направя вдлъбнатина във формата на кратер, а това пък е дървото с повече или по-малко твърда външна част, и вътре расте това, което води до оформянето на дървото. Ще Ви се стори странно, че поставям тези две неща едно до друго. Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си мислите, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си живи етерни сили. И това е същественото. Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение. Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
Казвам ви всичко това, главно за да събудя у вас представата, че съществува сродство между това, което е заключено в контурите на растението и почвата около растението.
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението животът престава. Животът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в растението и живота около него в околността, където то живее. Преди всичко човек трябва да бъде проникнат от този факт и основно да го схване, за да може да разбере същността на една на торена земя или на земя, обработвана по друг подобен начин. Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
Виждате, че трябва наистина да се разбере, за какво се отнася. А сега и друго трябва да се разбере. Човек трябва да придобие индивидуално отношение към всичко, което трябва да се вземе под внимание в селското стопанство, преди всичко едно лично отношение – изразът звучи грубо – едно лично отношение към тора и именно към работата с тора. Това изглежда като неприятна задача. Без това лично отношение обаче не може да се мине. Защо? Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било живот изобщо. Тогава ще видите, че живото винаги има една вътрешна и една външна страна. Вътрешната страна лежи вътре в някаква кожа, външната – вън от кожата. Сега разгледайте вътрешната страна!
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва – извинете отново за грубия израз -да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън .
Така е защото организмът, именно растителният организъм, е предопределен да не излъчва миризма, а да поема. И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в живота. Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним. Тя е това, което сега отвън действа върху растението. Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.
Рудолф Щайнер
Биодинамично земеделие

http://biozemedelie.com/biozemedelie/rudolf-shtainer-natoriavane1/

Как да се отдели зърното от плявата в ченълинговата информация

Днес по рафтовете на книжарниците и в интернет можете да намерите много родна и преводна литература, която може да се групира под името "ченълинг". В рамките на този общ термин влиза информацията, за която се твърди от някои хора (наречени "трансмедиуми" или "контактьори"), че е приета от тях от извънземни същества или от обитателите на различните нефизически нива на битието. Резюметата, които се срещат в тези съобщения често са с толкова глобален или общ характер, че тяхната незабавна проверка е трудна или дори невъзможна.

Избягвайки крайностите, като всеядството и приемането на всичко, което се казва там, или обратното - пълното отхвърляне на такива източници на информация, въз основа на доста богат опит с подобна литература и с помощта на сравнителен анализ, аз трябваше да изработя за себе си набор от критерии, който позволява да се раздели полезната информация от дезинформацията, лъжите, манипулациите и догматизма.

И така, ето осем признака за качествен ченълинг, които успях да очертая и които препоръчвам да се използват като "лакмус", за да оцените това, с което трябва да се сблъскате:

Качествен и надежден ченълинг:

- Може да бъде представена реалността от необичаен ъгъл, но винаги съобразено с логиката и не съдържащo елементарни неграмотни, противоречащи си твърдения.

- В него е изложена последователна, ясна и разбираема картина на човешкото развитие, която има своя отзвук в съществуващите перспективни области на знанието на човечеството.

- Няма морализиране, осъждане, унижение на човешкото достойнство, тайни и явни заплахи, противопоставяне между отделни групи, манипулация в духа на "някой на някого е длъжен с нещо". Той е приятелски настроен към човека, независимо от неговото ниво на развитие, от него има призив към осъзнаване, а не към страх, и на читателите се представя позитивна, използваема във всекидневния живот информация.

- Светът не е разделен на "черно" и "бяло", а се акцентира върху неговата многоизмерност.

- Няма религиозна терминология ("ангели", "дяволи", "Сатана", "рай", "ад", "грях", и т.н.)

- Авторът не обещава на човечеството край на света, неизбежни нещастия или катастрофи.

- Няма формиране на кръг на избраните, за които се предполага, че ще бъдат "спасени", а останалата част, извън този кръг са от "пропадналия" или "грешен" свят.

- Не съдържа в себе си превъзнасяне на контактьора, който е приел посланието, както и на неговия източник (ако предаващият се е представил като "Бог създател", "Исус", "Света Богородица", "Император на цялата галактика" и така нататък, тук не може да му се има доверие). Практиката показва, че най-често високата претенциозност на източника е обратно пропорционална на неговото качество.

Артьом Михеев

Кой се намесва в нашата история?

Темата за намесата в нашата история на някакви "външни сили" не е нова. Неслучайно до подобно заключение са стигнали редица независими изследователи, изучаващи различни области на "забранени" за човечеството знания от артефакти на древни цивилизации и от уфологията. Но кой очерта това знание за нас като "табу"? Какво точно искат от нас да прикрият фалшификаторите на истинската ни история? За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да разберем простия факт, че много подобни исторически събития се обясняват с "шаблонната" тактика и стратегия на силите, които с помощта на верните си слуги повече от едно хилядолетие плетат своя зъл заговор срещу човечеството.

Ето какво пише за това руският пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров: "Съвременните социолози и историци се опитват да ни убедят, че хронологичния процес на Земята винаги се е развивал естествено и неравномерно, че човечеството в продължение на хиляди години има работа с верига от случайни събития.

Но защо тези събития като по чудо съвпадат едно с друго? И не само това, след известен период от време те се повтарят със същия резултат. Получава се впечатлението, че някой невидим умело ги проектира, а също и майсторски ги реализира. На мислещия човек неволно идва на ум, че това не е случайно.

Да започнем от далеч, от произхода на нашата цивилизация. Какво се забелязва? Фактът, че древните не са толкова прости, колкото се опитват да ни внушат. През палеолита, преди 25-30 хиляди години, хората са били в състояние да добиват мамутски бивни, имали календар, който не отстъпва на нашия модерен, били са в състояние да шият красиви дрехи и са знаели музикалните ноти. Археолозите по време на своите разкопки са намирали палеолитни жилища, където е имало място за оркестри. Самите музикални инструменти не са открити, но са изкопани редица животински черепи, на които някога са свирели като на модерни ксилофони.

Така че, тези черепи имат ясно изразени звукови редици, тонове и полутонове, сякаш са създадени от някой, който е завършил консерватория. Удивителните открития на древните не могат да се преброят. Едните каменни обсерватории например! Но фактът, че всички по-горе споменати находки се отнасят към хората от бялата раса, съвременните учени се опитват да не разкриват. По някакъв начин това е загадка. Въпросът е, какво има? Какво е толкова страшно? Но на този въпрос никой няма да отговори.

Очевидно е, че някой много силен е дал директива на научната общност да не разкрива истината на хората. Ето от колко време, от 30 хиляди години, а дори и по-рано, се упражнява контрол върху развитието на нашата цивилизация. Какво означава това? Че историческият процес при земляните се контролира от някаква сила, и то контролира много добре. Несъмнено и палеолита на древните е дело на неговите ръце.

Ясно е като бял ден, че хората от каменната ера, на първо място от нашата бяла раса, са наследници и пазители на знания от древна напреднала цивилизация. Тази същата, следи от която са разпръснати по цялата планета. Тези допотопни останки от мъртви градове в Андите и Кордилерите, мегалитни останки в Гоби, Такламакан и Сибир, руините на древните градове в Сахара. Но най-важното свидетелство за наличието на древна изгубена цивилизация са обзаведените подземни огромни галерии, които свързват бреговете на океана и на много морета. Те образуват в земната кора огромна празнота.

Ясно е, че хора от каменната ера не са ги строили. На въпроса защо съвременната наука скрива следите на древната изгубена цивилизация, няма отговор. Можем само да гадаем. А предположението не е весело - земното човечеството е застрашено. И като имате предвид контрола над хода на историята ни, си струва да се замислим".

Но щом като тъмните сили и техните верни слуги се опитват да прикрият истината от нас, обявявайки част от глобалното знание за "табу", то за да се отървем от техния пълен контрол, от тяхното грубо и безцеремонно вмешателство в съдбата на човечеството, а и от цялата паразитна сатанинска система, която те са създали на Земята, можем само чрез изучаването на тези "забранени" езотерични знания и технологии на древните цивилизации.

Да изучаваме, въпреки отчаяните опити на всички тези слуги на силите на тъмнината от "борците срещу псевдонауката" до "Богоизбраните" зомбайци, масони и илюминати, да скрият това знание от нас или да го дискредитират в очите на нищо неподозиращите граждани. И ако ние не искаме техните тъмни господари да реализират своите планове за унищожаване на човечеството, време е да спрем да бъде наивни идиоти, сляпо вярващи в изкривената картина на реалността, която толкова внимателно ни поднасят чрез медиите и учебниците, и да се научим да мислим сами.

Истината за нашия свят и нашата истинска история може да бъде сглобявана с информационните "пъзели", много от които могат лесно да бъдат открити, ако се откъснем от ежедневния шум и лекомисленото съзерцание на телевизионните екрани и електронните "зомби-кутии". Само чрез анализиране на много привидно различни факти, и разкривайки техните скрити от погледа на незапознатия взаимовръзки, ние се научаваме да не се поддаваме на всички трикове и уловки на тази сатанинска система и да сме наясно с това, което наистина се случва и каква съдба ни подготвят всички тези нечовеци, които са приели облик на хора.

По материали от Интернет

В. Ефимов: задачата на "библейския проект" - да се разделят хората

Един от инструментите за манипулиране на съзнанието на хората са изкуствено създадените от слугите на тъмнината ортодоксални религии със скрит сатанизъм, базирани на кръвни жертвоприношения, сляпа вяра в истинността на измислените догми и крайно фанатичната нетърпимост към инакомислието. През последните години все повече учени също започват да разбират, че далеч не "всичко е наред" с наложените ни през последните хиляди години религиозни догми и представи за заобикалящата ни реалност в рамките на така наречената "библейски проект".

Ето например какво казва в тази връзка докторът на икономическите науки, професор В. Ефимов: “Задачата на църквите, като институция за политически контрол и манипулация на общественото мнение е да се наложи на хората представа не за истинския Бог, един за всички, живеещи на Земята, Създателят и Всемогъщия, който обединява всички народи, а да пробутат на всеки народ сурогат -" кукла на Бог". На едни - една "кукла ", на други - друга. На трети - трета.

А за какво е това? За да се реализира основния библейски принцип на "разделяй и владей". Защото, ако се вгледате в историята на човечеството, тя по своята същност е една безкрайна поредица от войни, но как се организират тези войни? Вижте, още от Средновековието: там - хугеноти, там - католици; сега: там - шиити, там - сунити; там - православни, там - мюсюлмани. Само в сферата на християнството са създадени около четири хиляди противоположни виждания и секти. Помислете за това число: ето къде е реализацията на принципа - "разделяй и владей!"

И това е отбелязано много на място. Единственото нещо, за което не e бил в състояние да се досети учения е фактът, че всички тези религии в рамките на "библейския проект" идват от едно лоно и са изобретени от едни и същи сили. И сега дори самите евреи вече открито говорят за факта, че християнството и исляма са "клонове" на юдаизма. А от гледна точка на световния "eлит" има опция за създаването на "една световна религия", въз основа на юдаизма.

Всичко това за пореден път доказва, че християнството няма нищо общо с учението на Христос. Тази религия се основава на сляпата вяра в това, че Христос е Бог, която е била измислена от еврейския жрец Савел, който дори не е бил един от учениците на Христос. И, разбира се, въпреки че Исус е бил въплъщение на много високо духовно същество, това няма нищо общо със Създателя на Вселената, точно както и кървавия, зъл, постоянно искащ човешко жертвоприношение "бог" на евреите. Нищо чудно, че самият Христос казвал на евреите, че техният бог е дявол.

Инквизицията, религиозните войни, унищожаването на "неверници" и "езичници" - това са всякакви ритуални форми на кръвно жертвоприношение към тъмния егрегор на Амон-Сет-Яхве-Йехова-Сатана, създаден от древния клан на тъмните жреци за поробване на човечеството. Ето защо християните са принудени да се поклонят на символа на разпнатия Христос, т.е. на жертвоприношението, принесено от силите на тъмнината. Друг знак за скрит сатанизъм в християнството е сляпата вяра в неговата божествена същност и нетърпимост на инакомислието, вместо да се следват заветите на учението на Христос.

Въпреки това, в интерес на справедливостта трябва да се отбележи, че благодарение на реформата на св. Сергий Радонежки, в Православното (правоверно) християнство са внесени много традиции от слънчевата ведическа религия на нашите предци (истинското Православие), неутрализиращи сатанинската му същност. Обаче с последовалите църковни реформи силите на тъмнината са успели да "си върнат" някои от позициите. Въпреки всичко, това обяснява много по отношение на хилядолетните опити на Ватикана да организира "кръстоносни походи" срещу Русия, както и продължаващите опити да се наложи католицизма, тъй както е станало за много европейски народи. И през последните години можем да наблюдаваме опити за "сближаване" на православната църква не само с Ватикана, но също и с другите религии от "библейския проект". Съвсем ясно е чие нареждане се изпълнява тук.

 По материали от Интернет

Живатма - истинското Аз

Какво е живатма?

                                       

Във Ведите е писано: Аз - ЖивАтма, т.е. жива, атомна частица, която е индивидуална, самосветеща частица от РА - изначалната светлина. Живатма никога не се е раждала и никога не умира. Тя е вечна, блажена и изначална. Тя не умира, когато тялото умира.

Живатмата, както е посочено в Ведите, е с размерите на 1/10000 от диаметъра на един косъм. На нея не може да се повлияе от никакво оръжие, не е възможно да изгори, да се мокри или изсъхне от вятъра.

От съвременна гледна точка - живатма е извън времето и пространството. Ето защо тя е духовна, а не материална.

Много добре е описано във Ведите как живатмата идва в този материален свят. Когато тя реши да започне еволюция в света на будното състояние (материалния свят) - тя започва да подчинява на волята си други такива живатми. Подобно появата на неформален лидер във всеки колектив, живатмата, свързвайки се с друга подобна живатма образува пространство и време. Така се появява между тях свой лидер, такъв, който започва да се развива по-бързо и по-активно. По този начин едни живатми се подчиняват на волята на други. Като резултат пространството е все по-хармонизирано и рационално. А лидерът, който поема управлението на това пространство се нарича Жива - това, което дава живот. Второстепенните живатми също се управляват на своето равнище, но тази, която стои начело - е Жива, даващата живот. Това е нашето Аз.

                       Символът на Жива

Преминавайки по пътя на еволюцията в минералното царство, живатмата все повече и повече хармонизира пространството около себе си,  организира го и в крайна сметка създава първата елементарна частица. Когато пространството стане още по-подредено, се създава първото атомно ядро, което се състои от безбройни множества живатми и се контролира от Живата. След това Живата подчинява на волята си електроните, атомите. В резултат на това е налице молекулна решетка. Тя се подрежда и след това, в съответствие с формата на молекулната решетка, живатмата се учи да конструира различни химически елементи. Т.е., живатмата владее науката за строежа на всяко химично вещество (да си спомним Менделеевата таблица). В материалния свят това се проявява под формата на минерали.

Във Ведите е записано, че венецът на развитието в минералното царство е диамантения кристал. Той има молекулна решетка, която е по-подредена и хармонична. Кристалът в благоприятни условия може да расте, така живатмата, благодарение на опита, натрупан в минералното царство, може да премине към следващото ниво - растителното царство. Тя създава едноклетъчни водорасли. Учи се да се дели, размножава, да организира пространството, вървейки по пътя на развитие в растителното царство.

 

Това означава, че всяка живатма може да "изгради" всяко растение, което съществува на нашата планета. Например, ние знаем, че ако едно животно е болно, то знае какъв вид трева трябва да изяде за лечение на болестта. Според учените, тази информацията се предава чрез гените на бащата и майката. Те взели лъвове, които са живели в Африка, довели ги в Русия, и когато са се разболявали, те започвали да се хранят с трева, която ядели нашите местни котки при това заболяване. Предшествениците на тези лъвове изобщо не са живели в Русия и растенията, с които се хранели в Русия, също никога не са растяли в родината им. Следователно, информацията не би могла да бъде предадена по гените. Живатмата, която е формирала тялото на лъв в животинското царство знае как се отглежда това растение и какви свойства има.

Нашите предци знаели два канала за предаване на информация: Гените на бащата и майката, и Живатма.

Съвременната наука знае само един от тези канали.

И така, живатмата преминава през растителното царство и отива в животинското. Във Ведите дори е описано колко видове животи тя е преминала в растителното царство и колко в животинското.

Например, в животинското царство живатмата преминава 8 милиона форми на живот. По този начин, всеки един от нас е изградил тяло от всички същества, които съществуват на нашата планета. Ние имаме опит в изграждането на такива тела.

Като завърши с опита в животинското царство, живатмата отива в човешкото царство.

 

По материали от лекциите "Основната концепция на вярата на славяно-ариите"