Живатма - истинското Аз

Какво е живатма?

                                       

Във Ведите е писано: Аз - ЖивАтма, т.е. жива, атомна частица, която е индивидуална, самосветеща частица от РА - изначалната светлина. Живатма никога не се е раждала и никога не умира. Тя е вечна, блажена и изначална. Тя не умира, когато тялото умира.

Живатмата, както е посочено в Ведите, е с размерите на 1/10000 от диаметъра на един косъм. На нея не може да се повлияе от никакво оръжие, не е възможно да изгори, да се мокри или изсъхне от вятъра.

От съвременна гледна точка - живатма е извън времето и пространството. Ето защо тя е духовна, а не материална.

Много добре е описано във Ведите как живатмата идва в този материален свят. Когато тя реши да започне еволюция в света на будното състояние (материалния свят) - тя започва да подчинява на волята си други такива живатми. Подобно появата на неформален лидер във всеки колектив, живатмата, свързвайки се с друга подобна живатма образува пространство и време. Така се появява между тях свой лидер, такъв, който започва да се развива по-бързо и по-активно. По този начин едни живатми се подчиняват на волята на други. Като резултат пространството е все по-хармонизирано и рационално. А лидерът, който поема управлението на това пространство се нарича Жива - това, което дава живот. Второстепенните живатми също се управляват на своето равнище, но тази, която стои начело - е Жива, даващата живот. Това е нашето Аз.

                       Символът на Жива

Преминавайки по пътя на еволюцията в минералното царство, живатмата все повече и повече хармонизира пространството около себе си,  организира го и в крайна сметка създава първата елементарна частица. Когато пространството стане още по-подредено, се създава първото атомно ядро, което се състои от безбройни множества живатми и се контролира от Живата. След това Живата подчинява на волята си електроните, атомите. В резултат на това е налице молекулна решетка. Тя се подрежда и след това, в съответствие с формата на молекулната решетка, живатмата се учи да конструира различни химически елементи. Т.е., живатмата владее науката за строежа на всяко химично вещество (да си спомним Менделеевата таблица). В материалния свят това се проявява под формата на минерали.

Във Ведите е записано, че венецът на развитието в минералното царство е диамантения кристал. Той има молекулна решетка, която е по-подредена и хармонична. Кристалът в благоприятни условия може да расте, така живатмата, благодарение на опита, натрупан в минералното царство, може да премине към следващото ниво - растителното царство. Тя създава едноклетъчни водорасли. Учи се да се дели, размножава, да организира пространството, вървейки по пътя на развитие в растителното царство.

 

Това означава, че всяка живатма може да "изгради" всяко растение, което съществува на нашата планета. Например, ние знаем, че ако едно животно е болно, то знае какъв вид трева трябва да изяде за лечение на болестта. Според учените, тази информацията се предава чрез гените на бащата и майката. Те взели лъвове, които са живели в Африка, довели ги в Русия, и когато са се разболявали, те започвали да се хранят с трева, която ядели нашите местни котки при това заболяване. Предшествениците на тези лъвове изобщо не са живели в Русия и растенията, с които се хранели в Русия, също никога не са растяли в родината им. Следователно, информацията не би могла да бъде предадена по гените. Живатмата, която е формирала тялото на лъв в животинското царство знае как се отглежда това растение и какви свойства има.

Нашите предци знаели два канала за предаване на информация: Гените на бащата и майката, и Живатма.

Съвременната наука знае само един от тези канали.

И така, живатмата преминава през растителното царство и отива в животинското. Във Ведите дори е описано колко видове животи тя е преминала в растителното царство и колко в животинското.

Например, в животинското царство живатмата преминава 8 милиона форми на живот. По този начин, всеки един от нас е изградил тяло от всички същества, които съществуват на нашата планета. Ние имаме опит в изграждането на такива тела.

Като завърши с опита в животинското царство, живатмата отива в човешкото царство.

 

По материали от лекциите "Основната концепция на вярата на славяно-ариите"