Целият наш живот е игра?

Напълно различни хора изразяват независимо един от друг една и съща сходна идея, че най-важният аспект на живота ни във физическата реалност е "играта", в която всеки играе своята роля. И именно съзнателното завръщане към състояние на играта ни позволява да намерим един вид "вътрешен наблюдател", който за разлика от поверените ни роли в света на физическата реалност има връзка с нашия истински висш "Аз".

Ето например какво пише за това Е. Кравец в книгата си "Цялата система на Ричард Бах": "Това е в природата ни - да бъдем този, който играе, и този, който наблюдава едновременно. Знаете ли защо това е естествено за нас и защо ни носи толкова много радост? Защото този вътрешен наблюдател - това е нашата истинска същност, вечният безсмъртен дух, който е дошъл на Земята, за да играе. Когато играем, ние го пробуждаме. Той се проявява чрез факта, че започва да наблюдава нашата игра и да й се наслаждава. Той е щастлив, защото ние най-накрая започваме да осъществяваме това, заради което сме дошли в този свят. Ние започваме да играем! ...

Намирайки в себе си вътрешния наблюдател, ние трябва да го опознаем по-добре. На какво е подобно усещането, когато го открием в себе си и се докоснем до него? Как го възприемаме?

Това чувство може да бъде индивидуално за всеки от нас. Ричард Бах в книгата си "Бягство от сигурността" има много красива картинка на потънала звезда. Ще намериш в себе си дълбочина, по-величествена от океанската, и когато се потопиш в дълбината, ще забележиш светлина, сякаш от потънала звезда. И когато се окажеш в този лъч светлина, ти осъзнаваш, че няма от какво да се боиш, че с теб нищо не може да се случи, тъй като звездата - тя е истинската ти същност, вечна, безсмъртна, светеща.

Можете да откриете в себе си тази вътрешна светлина на красива звезда - звездата на вашия дух, звездата, която е истинската ти природа, скрита зад външния вид, зад това, което наричате личност, зад всички ваши обичайни социални роли, зад ежедневния обикновен живот. Откривайки в себе си тази вътрешна дълбочина и вътрешна светлина, вие никога няма се отнасяте със същата сериозност към малките неудачи, няма с цялото си сърце да се отдадете на суета и да сте прекалено зависими от това, което се случва в живота ви, от хора и събития. Тъй като сте започнали да разбирате: това всичко не е най-важното, а най-важното - това е светлината, която е във вас, това е, което представлявате в действителност.

Можете да чуете себе си, да се почувствате във вътрешната си дълбочина и да намерите своите индивидуални начини за възприятие на вашето истинско "Аз". То може да се почувства като вътрешна светлина, и като усещане за вътрешна бездънна дълбочина, но не празнота, а напротив - пълнота, в която е възможно да се потопите като в топла вода, обвиваща ви с нежно, меко докосване. Това може да се почувства като вътрешна опора, като духовното ядро отвътре или като източник на спокойствие, мир, тишина - източник, който не зависи от това, което се случва навън.

Това може да се почувства и като вътрешно убежище, безопасно място, където винаги можете да се скриете, където можете да излекувате раните си и да получите сила. Спомнете си, как като дете сте се криели от обидите, завивайки главата си под одеялото, където отначало, най-вероятно сте плакали, изживявали мъката си, но след това сълзите са изсъхвали и негодуванието си отивало, за да заспите спокоен и почти щастлив сън. Така на помощ е идвала при вас вътрешната ви духовна същност, успокояваща ви като любящ родител и обгръщаща ви с топлота и любов.

Никой не ви пречи отново да потърсите помощ, защита, комфорт, спокойствие,  радост и вдъхновение от вашия дух, истинската ви дълбочинна същност. И това, което е интересно: когато ние сме наистина в допир с духовната си същност,  вече не трябва да ни убеждават, че безсмъртието е реално. Ние започваме да чувстваме, че нашият дух просто не може да бъде смъртен. Той е вечен - в това няма никакво съмнение, защото той е част от нещо много по-голямо, отколкото сме ние - част от една огромна, вечна, безсмъртна вселена.

Да, нашето човешко тяло не е безсмъртно, но духът категорично е безсмъртен. Той не е застрашен в тези игри, в които играем на Земята. Смъртта за него е илюзорна. И ако знаем, че духът, явяващ се част от вселената - това сме самите ние - то и за нас смъртта става илюзия, а самите ние ставаме неуязвими безсмъртни същества, които всъщност не са в опасност, независимо какво има да се случи в една игра, наречена " Живот".

Затова почти постоянно играещите деца са много по-близо до истинското разбиране за същността на нашето пребиваване в света на физическата реалност. И още веднъж това ни напомня за думите на Христос, който казал: "Ако не станете като дечицата, никак няма да влезете в Божието царство". Възрастните възприемат света и своите роли прекалено насериозно, отдалечавайки се от състоянието на игра, и поради това губят способността си да разберат основната същност на този свят.

По материали от Интернет