Всяка вещ съхранява енергийния отпечатък на предишния собственик

  Всеки предмет или вещ, които са били в ръцете ви , в продължение на много години са запазили вашия собствен енергичен отпечатък .Съвременните учени са доказали, че молекулярната особеност на генетичната човешка структура му позволява да сложи своя отпечатък върху всичко, което докосва .

   Но ако учените са го доказали едва сега (можем да кажем официално на лабораторно ниво), то например френските жени по време на царуването на Луи XV използвали това свойство в пъклените си планове.

 

   Няма двама души на планетата с еднаква енергетика, но в същото време цялата енергетика се дели на два вида - положителна и отрицателна. Именно от свойството за натрупване на отрицателна енергия в предмети при контакт с човек се възползвали коварните французойки.

   За да бъде поразена съперницата й правели скъпи подаръци под формата на бижута, но преди да ги подарят на жертвата, те поставяли подаръка на страдащи от неизлечима болест. След това нещастната жертва носи украшението и след няколко седмици или месеци тя започва да страда от загадъчна болест. Много често жертвата умира, без да осъзнае причината за страховитите и смъртоносни заболявания.

   Това говори само за едно - всяка вещ съхранява енергиен отпечатък на човека, който я е използвал или носил на тялото си. Много често, когато купуваме неща, които вече са били употребявани, ние дори не се замисляме, че те могат да носят заплаха и какви последствия това може да причини. В крайна сметка е достатъчно да носиш една златна верижка, която дотогава е била на болен човек и така си отваряш път за проникването на смъртоносна енергия в тялото си. Колко често ние купуваме дори нови неща , а след известно време забелязваме , че нещо в семейството започва да става , нещо не е наред или здравословното състояние започва да се влошава по някаква неизвестна причина. Отговорът е прост до примитивност - това, което сте облекли на тялото си преди е било или в ръцете на болен човек , или в ръцете на човек с мощна негативна енергетика .

   Колкото и странно да прозвучи, но най-големия шанс да получите негативен заряд има в църквата.

   Да си спомним как протича обряда на причастието. Всеки желаещ отива при свещеника и с лъжица поема хляб с вино, а след това целува чашата. Това е ритуал, който според християнството помага за очистване и за приближаване до Бог, но в него се крие ужасна опасност, на която са подложени вярващите. Първо, лъжицата е една за всички и второ, в църквата по правило отиват хората, които са натрупали житейски проблеми или са с влошено здраве. В резултат на това здравият човек докосва с устните си ритуалните предмети , които преди е докосвал един болен човек и така се отваря " портал " за преминаване на болестта в тялото му. След известно време човек започва да се разболява и не разбира как и защо на него - вярващия - толкова не му върви в живота.

   Нашите предци в този смисъл са по-образовани. В езическите вярвания на древните славяни е забранено докосването от двама различни хора на един религиозен предмет. Като правило всички религиозни предмети са съсредоточени в ръцете на един човек и докосването до тях било строго табу .

  Второто нещо, което се използва в противовес на такъв ефект е огъня. Може да се припомни езическия празник на Иван Купалa, когато всички прескачат огън и по този начин се чистят сами.

   Очевидно нашите предци са знаели за човешките способности за оставяне на енергиен отпечатък върху различни предмети и обикновено някои езически ритуали са насочени към изчистване на човешкото тяло , което по нелепа случайност е станало жертва на случайна " инфекция ".

   Малко съвети като за финал. При закупуване на нови, а още повече на употребявани вещи направете ритуал, който няма да отнеме много време и  физическа сила - обиколете около вещите с огън , за предпочитане три пъти . Това може да бъде пламъка на кибритена клечка или запалка. Това може да изглежда малко пресилено , но не забравяйте , че нашите предци са вярвали в това и то им е помагало .

    По материали от Интернет

Какви същности, демони, призраци, паразити на съзнанието и астрални същества обитават всеки съвременен офис

  Тези, които понякога са оставали в неподходящ момент в празен офис, решили да работят след като всички си отидат, или пък дошли в службата през съботния ден, навярно доста пъти са чували и виждали някои от безбройните обитатели на кабинета си, които не могат да бъдат наречени с друго название, освен "духове" и "призраци".
   В шума и суетата на нормални работни дни, особено ако прозорците са с южно изложение или дизайнерите, работещи в областта на модата днес са се постарали и стаите са залети със светлина, сред компактни работни маси, отделени с прозрачна преграда, а фонът е безлични картини - с петна и ивици - няма страх от нищо, никого, а и просто няма време.
   Но веднага след като слънцето залезе, или след като останете сам (или сама) всичко мистично, страшно и плашещо започва да се подава от облепените със светли тапети стени, изпод внимателно опънатия килим висят, вторачени във вас от тавана, или забелязвате задаваща се сива сянка откъм прозорците.
   Безформени тъмни петна или неясни проблясъци, едва доловим стон и ледено студено усещане зад гърба - съществата от паралелните светове проявяват присъствието си по различни начини.
   Но ние го забелязваме само през нощта или в тишината, без да разберем (или се принуждаваме да не го разберем), че десетки, ако не и стотици безразлични, критични, саркастични или откровено агресивни същества присъстват във всеки офис във всяка секунда от всеки ден. И не само присъстват. Заселват се тук, избягали от "ада", или заплетени в безвремието, или на границата на световете. Много от тях са пасивни, а други много активно се намесват в живота тук, като ни превръщат било в свои кукли, било в суперпроводници на свои идеи, а дори и в източник на храна.    Трябва ли да ви е страх? По-добре да перифразираме въпроса "Каним ли се да ви плашиме?". По никакъв начин! Просто решихме да ви разкажем за бесовете на съвременния офис, изброявайки най-разпространените от неговите невидими обитатели.

                       Условно-астрални същности

   Ако имате способност за ясновидение, вие вече сте забелязвали тези плашещо изглеждащи тъмни петна и точки, движещи се през полумрака ивици или бучки.
   В общи линии, вие ги виждате такива, каквито са формите на техните различни същности, които ние наричаме "астрални" напълно условно, тъй като те могат да живеят на различни нива – жизнено, енергийно или ментално. Но обобщението е необходимо, ако не искаме статията да се превърне в многотомен учебник, и поради това ще ги наричаме така - "Астрални същества".
   Много хора, особено тези, в които ясновизията се пробужда само в момент на паника или страх (когато те са самички в стая или трябва да минат през непрогледно мрачен офис-коридор) със сигурност им се плашат. Съвсем напразно.
   Струва си да понаблюдавате астралните същества отблизо и ще видите, че те не се интересуват нито от вас, нито от вашия страх или от вашата енергия. Те живеят независимо от вас и малко (поне докато не ги закачате) се интересуват от вас.
Някои от тях имат вид като на риби, други на бавноподвижни, или обратно на бързи животни. И много от тях приличат на растения, тихо обитаващи в някой тъмен ъгъл или в някакъв килер, без да показват повече агресия , отколкото на обикновен мъх или къде по-опасния за здравето закърнял мухъл.

                 Паразитите на съзнанието

   Те рядко напускат своите носители - нас разбира се - и поради това е почти невъзможно да се разгледат. Но от време на време те променят своите носители, понякога за да се заемат с полагането на ларви или яйца, и понякога за да влезат в поредна война с друг паразит. Тогава те стават видими. Ясновидци описват паразитите като приличащи на "морски скатове" или "многокрили бацили" същества, движещи се с голяма скорост и следователно почти невидими.
   И наистина , ако се удаде да забележите присъствието им , то е само под формата на сенки или тъмни петна по едно от фините тела на техния носител . Смята се, че паразитите на съзнанието са изключително крехки и изпитват почти болезнен страх , поради което те могат лесно да бъдат наранени , а още по-лесно и да се отървете от тях. Но само някои от нас ( и особено сред чиновниците ) се решават на това .  Всъщност, ако вземем предвид влиянието на паразитите през призмата на "здравата психология на офисния планктон", ние виждаме, че именно паразитите на съзнанието ни карат: - да хабим усилия за изграждане на кариера; - да мечтаем за нов пост, за премии и увеличение на заплатата и т.н. - да се разправяме с колеги, считайки подобни караници за норма, която определя нивото на нашето участие в конкурентната борба; - разделението на враждуващи групи и лагери; - да "умираш" във фитнес зали от нечовешките натоварвания, само и само да имаш външен вид за милиони; - да се подмазваш, показвайки на началниците обичта си; - да харчиш за дрехи и джаджи много повече, отколкото можеш да си позволиш; - и още много други. И се оправдаваме: така правят всички, тъй като за всеки модерен офис това е норма. А после, сепвайки се, всеки от нас казва : "А аз изобщо нямам паразити на съзнанието!". Уви, драги наивен и незнаен офис приятелю, всички онези, които наистина са се оттървали от паразитите на съзнанието, отдавна са напуснали офиса, сега или работят върху себе си, или заработват на улицата от свирене на китара, или водят училище за гмуркане на един от плажовете на Бали. Всички, които са останали, са безусловно заразени с паразити, изхранващи се с техните страхове, негодувания, разочарования, надежди и гняв.
   Отидеш ли до общата стая и погледнеш над главите на чиновниците там и ще видиш безчислен, суетящ се, дърпащ се с други подобни рояк, в който същностите са подобни на кръстоска между дънна риба и праисторически птици.
   Но ако ви забележат, те изчезват.
   Но не всички.
   Два пъти споменаваме за войната, водена помежду самите паразити на съзнанието, а сега трябва да уточним, че няма губещи в нея. И ето един добър пример: a) двама чиновника, които си правят съревнование в творчеството, решават да представят при поредния си мозъчен щурм своите идеи. б) паразитите на съзнанието все още спят. в) единият от чиновниците е по-умен и той печели. Другият се е надявал не на Google, а на себе си и неговия проект се оказва не толкова добър. Паразитите на съзнанието все още спят. г) но ако първият чиновник решава да се подиграва на загубилия си колега, а той реши да се обиди на спечелилия сериозно, паразитите се събуждат и започват да воюват помежду си. Да описваме войната смятаме за безсмислено, в крайна сметка си струва да се огледате и ще видите много от тези боричкания-войни. Основното е друго: принуждавайки единия чиновник да е подигравателен и горделив, първият паразит обилно се храни с неговите енергии на агресивност и егоизъм. Принуждавайки втория чиновник да страда, неговият паразит също си осигурява огромни резерви от разрушителните енергии, каквито се явяват: самосъжаление, срам, разочарование и гняв към тези, които са били по-умни и по-хитри от теб.



По материали от Интернет 

НЛО по времето на Плутарх

Базиликата Нотр-Дам Бьон (Бургундия, Франция), около 1330 год. Ясно се вижда "черната шапка" в горния ляв ъгъл. Нищо друго, освен НЛО, не ми идва на ум.
Скептиците твърдят, че никакви извънземни космически кораби не се реят над нашата планета, просто трябва по-малко да гледаме "X-Files"! Може би са прави, но, например, Аристотел не е имал телевизор ...
Древните китайци (тези, които са изобретили почти всичко - от хартията до барута, но не и телевизията) свидетелстват, че от време на време в небето се появявали огнени летящи обекти, които не носят злото, но не влизат в контакт с земляните. Така например, в 235г., ярко червен, светлинен обект, излъчващ кинжални лъчи, се приземил пред войските на пълководеца Lianzha, излетял отново и се приземил, вече зад изумените войници. Летейки тук и там, очевидно, събирал необходимата му информация, НЛО изчезнал в облаците.Малко вероятно е, че няколко хиляди китайски войници са били под влиянието на халюциногени ...
Индианците също са от първа ръка очевидци на летящи "чинии", но те ги наричат ​​"колела"."Колелата" са летели дълго преди появата на европейците, приземявали се в планините или на повърхността на морето, без да се боят от нищо, но без да създават излишен шум, който може да изплаши туземците. Белите мъже, които пристигнали в Америка с много по-голям шум, сметнали историите за НЛО само като древни приказки на невежи диваци ...

Меч, щит… и бъчви 

Проклятието на Земята

На древните гръцки историци и древните римски мислители, можем само да завиждаме  - тезапазвали спартанско спокойствие при вида на неизвестното и се опитвали да го разберат.Научен анализ и никаква паника. Християнските източници не са толкова хладнокръвни. В книгата на пророка Захария НЛО се обяснявали, не иначе, а като "проклятието, което вечно ще виси над Земята." Така казал ангелът на Захария, съответстващ на образа на пророка, ивъзприемал  информацията, въпреки че очите му са видели същия полет на "бъчвите".

Пророк Даниил наблюдавал още по-рядко явление - "огнено колело." Впрочем, той не е първият. Първите са били, както се очаква, Адам и Ева. "Свитъците от Мъртво море" показват, че огнена колесница се носела през облаците пред очите на нашите предци и се приземила до Адам, който видял как между колелата излизал стълб от дим. Но, очевидно, "проклятието" нищо лошо не е сторило на първите хора, защото човешкият родпродължава ...

zahariada.blog.bg

Документирани случаи на завърнали се от отвъдното българи

ПЪРВИЯТ НАШЕНЕЦ, ЗА КОГОТО ОФИЦИАЛНО се знае, че е "възкръснал" в моргата, е 74- годишният билкар от хасковското село Бодрово Запрян Георгиев. Още като млад тракторист той се отравя тежко след вдишване на пестицида парацион форте 605. Цял ден пръскал с химикала в полето, гол до кръста. Вятърът духал насрещно и залепил отровата върху кожата му. Вечерта още на двора му призляло, едва изпил едно бакърче с вода и паднал в несвяст на прага. Чул само гласове: "Не е още мъртъв, но до час ще умре. Отровата е влязла навътре. Горкото момче!"
Закарали го направо в моргата на болницата. И тогава започват чудесата. "Уж съм умрял, а мисълта ми работи и ушите ми чуват, само тялото ми вдървено, разказва бай Запрян. По едно време надигам със зор глава и виждам полутъмница. Около мен лежат голи мъртви, а вратата се отваря и нещо като мъж ми вика: "Ставай, Запряне, и бягай оттука! Не е още това място за тебе! Иди в полето и търси магарешки бодил да го ядеш и пиеш от него. Ако не бягаш сега, утре ще те заровят!" Едва се изхлузих от плочата и пъл- зешком като змия по пода излязох от един счупен прозорец. Колко съм пълзял, не знам, но стигнах до някаква царевична нива и се скрих в нея. Там пред очите ми магарешки бодил. С последни сили захапах каквото можах от него и дъвча и смуча. После не помня. Спал съм в тая нива поне ден и половина, ама никой не ме е намерил. Когато се събудих, имах сила. Ставам, гледам - гол съм както в моргата. Пак почнах да гриза бодил. Чакам вечерта и целият, покрит с шума, само аз си знам как съм се прибрал у дома. А там реват и като ме видяха, бегом да бягат от мен. Милицията хукнала да дири кой ми е откраднал трупа, че и всички ги разпитвали. След този случай чувам глас и виждам в мъгла онзи в бялото и лекувам, както ми нареди...", доверява знахарят.

ДАТАТА Е 24 МАРТ 1961 Г. Медицинската сестра Пенка Найденова (23 г.) зарежда и включва в мрежата стерилизатора в дипломатическия кабинет на ИСУЛ. Уредът обаче не е заземен. 380-волтов ток удря сестрата и я убива на място. Притичва завеждащата кабинета д-р Радуилска и вика колеги на помощ. Дежурният лекар прилага дишане уста в уста, масаж на сърцето и инжекция в сърдечния мускул. Пенка не се събужда, пулсът изчезва, по тялото й избиват първите тъмни петна. "Мъртва е, няма смисъл", отсича лекарят. Откарват я в моргата. След около 15-ина минути обаче младата жена помръдва и леко отваря очи. Веднага я откарват горе. Взимайки на бегом четири етажа, пристига и главният асистент д-р Аршавир Дереджан. "Разрязах гръдния й кош, отворих перикарда и си мушнах ръката. Сърцето – като парцал. Започнах масаж. Появиха се сърдечни фибрилации. След още " половин час се появиха конвулсии. И жестоко кървене. Стана чудо - Пенка оживя след 15-минутна смърт! После я заших и я включихме на системи...", спомня си известният кардиохирург. Медицинската сестра се събужда на 20-ия ден. Проговаря на руски. Не знае нито къде е, нито а какво се е случило. "Мозъчната кора бе страшно увредена, споделя д-р а Дериджан. Пенка нямаше елементарна координация, не можеше да се обслужва. Един ден я заварих да яде сапуна от мивката. "Какво ти става, защо ядеш сапуна?", питам я изумен. Тя отвръща, че яде портокал. Наехме учител по български да я научи отново да говори а и да пише. С часове я разхождах , из градината и седях с нея по пейките...". 6 месеца след инцидента Пенка е изписана жива и здрава. Изследванията показват, че сърцето й не е увредено от тока. В момента Пенка Найденова е пенсионерка и живее в родното си село Литаково, Ботевградско.

НЯКОЛКО СЛУЧАЯ НА "ВЪЗКРЪСВАНИЯ" е имал в практиката си известният съдебен медик проф. Георги Цеков. Той още не може да забрави каква суматоха настанала преди години в Суходол, когато в една къща открили под стълбището труп на мъж. "Хората се подплашили, помислили си, че някой го е убил и го е захвърлил там, разказва патоанатомът. Лекарите от "Бърза помощ" установили смъртта. Когато пристигнах, къщата беше завардена от цял кордон милиционери. Наведох се над трупа и когато го пипнах, той съвсем леко си дръпна крака. Докоснах го пак, той отново си сви крака, този път много по-силно. Постепенно лицето му поруменя и "мъртвецът" отвори очи. Като видяха това, хората се разпищяха, а милиционерите, както си бяха с кобурите, хукнаха да бягат...", диви се на необяснимата случка проф. Цеков.

ПСИХОЛОЖКАТА ОТ СОФИЯ РЕНИ АНАСТАСОВА живее втори живот, след като е изпитала на собствения си гръб какво означава "да се върнеш от отвъдното". Зловещият екшън се разиграл преди близо 27 години. "Лобно" място на Рени би трябвало да бъде шосето край Драгалевския манастир, където след тежка катастрофа тя изпада в кома и е откарана в "Пирогов". На 15 август 1979-а навръх Голяма Богородица в параклиса на Драгалевската света обител 16-годишната девойка пали свещ пред иконата на Божията майка. Никой от нейните спътници не знае с каква молитва Рени се обръща към Господа. След литургията червената лада се спуска обратно към столицита, следвайки стръмните завои по пътя Оттук нататък спомените ни младата жена текат като в забавен каданс - микробусът, който връхлита върху колата, челният удар, звукьт на разбити стъкла... Тя не си спомня нищо повече, но близките и разказват как излетяла през предното стькло в храстите, цялата в кръв, и как сирените на линейката огласили пътуването до "Пирогов” В безсъзнание е вкарана в операционната на отделение "Вътрешна Хирургия" с тежки травми на гръбначния стълб. Часове наред лекарите се борят за живота и, но пулсът на пациентката спира, няма дишане, няма мозъчна дейност. Смъртта е констатирана, близките са уведомени, а "тупът" е свален в моргата под номер 145. Въпреки че избягва да се връща към кошмара, Рени се съгласи да разкаже какво е изпитала при връщането си от оня свя! "Виждах лекарите през цялото време как се суетят около мен. Слушах какво си говорят и се опитвах да им кажа, че съм жива, че съм там. Не усещах никаква болка. Напротив, чуствах се страшно ефирна и лека. После изведнъж някаква светнина ме привлече и като че за секунди преминах през синьо-виолетов тунел. От другата страна видях да ме чака починалата ми баба, каза ми, че още не ми е дошло времето и трябва да се върна при хората..." Това е последното, което "чува" и 'вижда" на граничнита зона между живота и cмъртта! Рени Анастасова се събужда, вкочанена от студ, в моргата на "Пирогов". Покрита е с чаршаф, на пръста на крака й е окачено номерче. Санитар я вижда как се надига бавно, със затворени очи, и надава вик на ужас. "В първия момент, казал й по-късно моргаджията, мислех да търтя да бягам, ама след това си казах: "мечка страх, мене - не" и надигнах шишенцето с ракията. Приближих се към твоята количка, а ти седиш синя-посиняла и само леко мърдаш ръцете си. Очите ти бяха полуотворени, ама аз усещах, че ме виждаш и разбираш какво става. Прекръстих се мислено, грабнах количката и нагоре, към отделението..." Докато докторите и сестрите се тълпят около нея, момичето започва да крещи. От устата й излизат несвързани думи: "Помощ! Снежана остана без крак!" Никой обаче не обръща внимание на бълнуването й. За това си спомня два часа по-късно една от сестрите във "Вътрешна хирургия", след като в операционната ампутират крака на пострадала при катастрофа жена. Името й е Снежана. Така на ръба между тоя и оня свят Рени прави първото си пророчество. Тогава разбира, че има ясновидска дарба, която ужасяващият инцидент отключва.

Шаманите общуват с растения и животни на клетъчно ниво, чрез ДНК

Шаманите виждали ДНК-та на животните и растенията

Изучавайки изцелителските способности на шаманите от Амазония, Джереми Нарби стигнал до извода, че те ­общуват с растенията и животните на клетъчно ниво… 

Ayahuasca (в зависимост от района, наречен yage, caapi, или Санто dzhurema Daimyo) - това е халюциногенна отвара, консумирана в басейна на Амазонка. Основната й съставка е Banisteriopsis caapi, разновидност на лиана, или по-скоро на кората й. Неговото местно наименование е "Ayahuasca", което означава "лиана на духовете" и  то въвежда хората в състояние на преживявания близки до смъртта, в което душата се отделя от тялото. В началото  нейното действие често е доста неприятно, а понякога и болезнено, което предизвиква гадене. След това, обаче, започва обратното, еуфорично състояние, придружено с ярки халюцинации. Човек вижда змия, животни, растения и дори живи клетки в тяхното развитие. Втората съставка, Psychtoria viridis - също играе важна роля, защото, заедно с наркотичните свойства, смесена със стомашния сок, неутрализира Ayahuasca. Сред другите активни елементи Ayahuasca е ДМТ (диметилтриптамин). Някои шамани са запознати с "цивилизования" свят, по аналогия наричат Ayahuasca "горска телевизия". Използването му е широко разпространено в големите градове на Бразилия, а в някои християнски секти, като например "Църквата на "Santo Daimyo", носи религиозен характер ...

ДНК: универсалният «език за общуване»

Така, според непотвърдената хипотеза на Джереми Нарби, информацията, кодирана в ДНК на растенията, под влияние на Ayahuasca е достъпна за нашето възприятие. Ayahuasca, следователно се явява, като един вид посредник между човека и останалата част от природата. Можете да си го представите и по друг начин: духовете на растенията и животните може да се доближат до тях и да общуват с човек пил от отварата Ayahuasca.Хромозомите на ДНК, основата на целия живот, не само запазват, но също така и разпространяват информация, която дадено лице е в състояние да възприеме и интерпретира, благодарение на Ayahuasca и обикновено със смесени в нея и други растения, включително див тютюн. Може ли да се научим на това? Могат ли те да споделят знанията си с другите, както се учиме да играеме шах? Дори и ако те могат - дори ако това не е вродена способност, с която са се родили - дали искат и могат да преподават?

ДНК - това е универсалния "език на общуване," единен за всички живи организми. Ето защо, по принцип, е възможно да се вземе ДНК от растение с определени характеристики (например, имунитет към някои болести) и да се "присади" на растение от друг вид, като по този начин се създават генетично модифицирана негова версия.

 Сама по себе си, способността на всички живи организми да взаимодействат едно с друго на нивото на ДНК не дава, обаче, отговора на по-важния въпрос: Как точно го правят?

Известно е, че ДНК е т. нар непериодичен кристал, който е в състояние да улавя и задържа в себе си електроните, които се явяват източник на фотонни емисии, т.е. - електромагнитни вълни. Честотата на тези вълни е изключително ниска, но все пак може да бъде регистрирана и може да бъде измерена от прибори. Установено е експериментално, че фотони излъчват всички живи организми, всеки с характерна интензивност и, че източникът на това излъчване е ДНК. Ами ако "светлината", излъчвана от живите клетки, носеща информация, която шаманите възприемат и интерпретират? В края на краищата, ние говорим за, макар и много слаба, но според германския биофизик Фриц Поп, "изключителна, не по-малко последователна (кохерентна) радиация от лазерната", в смисъл, че въпреки промяната на разстоянието от различни източници, тя не се променя качествено. С други думи, пише Джереми Нарби, ДНК излъчва един вид  "лазерни лъчи със свръх ниска честота." Когато става въпрос за лазери, може би първото, което ми идва на ум е "причастност" към холографските изображения, визуално много близко до халюцинациите, причинени от Ayahuasca, най-малкото като "голям, ярък, свеж и жив."

Нарби заключава: "Молекулите на никотина или ДМТ (диметилтриптамин), в тютюн или Ayahuasca, активизират съответните рецептори в мозъка и те предизвикват в невроните каскада електрохимични реакции, възбуждайки ДНК и предизвикват, наред с другите неща, излъчването на емисиите от видимия спектър, които шаманите възприемат като халюцинации. " Без значение колко логично звучи обяснението от него още не следва, че фотонните реакции на ДНК засягат нашите умове и в нормално състояние, т.е. без използването на психотропни лекарства.
 За да разбере това, Джереми Нарби, се обърнал към най-новите научни открития и хипотези в областта на молекулярната биология, особено по отношение на "езика", на който клетките обменят помежду си информацията, която им е необходима за съгласувани взаимодействия.
 Повечето от експериментите, проведени през последните двадесет години показват, че обменът на информация между клетките става с помощта на електромагнитните вълни.Освен това, не само между клетките на един и същ организъм, но и между различни организми. И тогава става ясно как, например, милиарди микроорганизми, които съставляват планктона,  е възможно да се обединят безупречно в организирана колония, в качеството на един суперорганизъм. Това ниво на взаимодействие не може да се обясни само с биохимични реакции, както това се опитва напразно да направи ортодоксалната биология. На електромагнитно, фотонно ниво стават по-ясни много явления, необясними от гледна точка на биологията до вчера.

Според, споменатия по-горе немски учен Фриц Алберт Поп, автора на биофотонната концепция, нашето съзнание, по всяка вероятност също е електромагнитно поле, образувано от цели комплекси от фотонни реакции, включително тези, причинени отДНК вътре в невроните. В този смисъл, фотонни реакции на целия ансамбъл от клетки на планктона, които са в постоянна комуникация на електромагнитни ниво, може да се разглеждат като форма на метасъзнание - съзнанието на колониите на планктона. По аналогия, нашето съзнание не е нищо друго освен един комплекс от електромагнитни полета, генериращи ансамбъл от нашите неврони. Ако е така, какво друго е и ефектът отхалюциногенни наркотици като Ayahuasca. Те не предизвикват халюцинации и действат като един вид преобразуватели на фотонното излъчване, позволяващо обмена на информация между електромагнитните полета на съзнанието, чиито характеристики са еднакви за всички, без изключение, живи организми - растения, животни, човек ...

http://vbox7.com/play:c46ebe5b2d

Източник : zahariada.blog.bg

Маговете в Кремъл

   В началото на XX век стана безпрецедентно нарастване на активността на различни секти , тайни общества , масонски ложи и окултни кръгове. Очаровани от мистичните учения имало много : атеисти и вярващи , членове на управляващата фамилия и революционерите , неграмотни и образовани .

             Червената магия

   Болшевиките разкрили нещо напълно различно. Не всички от тях, разбира се са били мистици и сатанисти, но любовта към окултното на част от съветското ръководство е наистина болезнена. Това, като цяло, е ясно: на недоучилите гимназисти им е трудно да вникнат в премъдростта на масонските ложи, затова пък шаманството и магиите са къде по-достъпни и практични. Дзержински, Ленин и Троцки, които били публично обвинявани в масонство, не били засичани да се занимават с магия.
   Чекистите Tрилисер, Бокий и Блюмкин напротив - директно говорели за необходимостта да се наблегне на окултните знания в услуга на пролетарската революция. Те акцентирали на психотронно оръжие и ясновидство, телепатия за военни цели и търсенето на древни езотерични центрове. Друга област на изследвания за болшевишките лидери била кръвната магия. Тези проучвания е покровителствал наркомпросът Луначарский.
   Под неговия патронаж болшевишкият мистик Александър Богданов основал Института по кръвопреливане и извършвал експерименти за подмладяване на организма и удължаване на живота .Следящи отблизо работата на Богданов били видните болшевики Бухарин и Красин .Но най-мистериозната личност сред обитателите на Кремъл бил Яков Свердлов .

               По прякор Звяра

   Той е роден в Нижни Новгород през 1885 г., в богато еврейско семейство. Завършва четири класа в гимназията и бързо губи интерес към учението. От ранна младост той се присъединява към революцията. Въпреки това целият му революционен героизъм през 1905 е, че той сформирал в Екатеринбург добре законспирирана бойна дружина и в съюз с престъпниците извършвали крупни "експроприации".
По-късно става близък съратник на Ленин, инициатор за разкола на селата , червения терор и разказачването , както и за разстрела на царското семейство .Той почти станал първия човек в държавата. Най-малкото, когато Ленин е бил ранен от есерката Каплан , Свердлов заел ленинския кабинет и лично давал заповеди .
Странно нещо, но от младия мъж с очилата закоравелите престъпници от Екатеринбург се страхували повече, отколкото от царската тайна полиция . На революционерите също направил голямо впечатление : почти веднага след пристигането си в новия за него град , той е избран за председател на управителния съвет на Екатеринбург .Странностите продължили и в затвора .
    Има снимка от 1906 година, на която камерата е уловила Свердлов заедно с обикновени престъпници. И незнайно защо, той седи на най-почетно място - пред престъпниците на закона. Има също така доказателства за приятелите на Свердлов при Туруханското заточение. По същество той се опитва да прекарва времето си с шамани и магьосници от местните жители. Той старателно учел техния език и участвал в церемонии, посещавал гробища и храмове.
    Веднъж охраната дори конфискувала по искане на местния свещеник странни рисунки, над които работел Свердлов. Те очевидно нямали връзка с геометрията и били изпъстрени с мистериозни символи. Децата си Свердлов също нарича много странно: "домашни любимци", "зверинки", "зверчета". Оказва се, че той се мисли за звяр? Или е Звяр? При заточението Свердлов отглеждал куче, на което дал име Пес.
Животното било много привързано към собственика, но за съжаление починало няколко години по-късно .И тогава Свердлов е постъпил много странно : наредил да се снеме кожата на животното , да се обработи и оттогава постоянно я носел със себе си .Тя дори лежала на пода в кабинета му в Кремъл .Така между другото правят некромантите , които искат да се запази връзката с починалия обект и да го използват в света на живите.

                   Краят на некроманта

    Смъртта на Свердлов е тайнствена подобно на живота му. На 9-ти март той говори на митинг в Орел и после отива в Москва да се подготви за конгреса. Изведнъж Свердлов бил свален на легло или от настинка, или от испански грип. Изглеждало, че върви на оправяне, но на 16 март умира. Очевидци съобщават, че през последните 24 часа преди смъртта си Свердлов, бълнуващ се мотаел из Кремъл, говорейки на всеки срещнат че трябва да подпише резолюцията.
    В ръцете си той е държал чист лист, а очите му били празни и безумни. Версиите за смъртта на "червения магьосник" са различни. Според една от тях, Свердлов бил пребит почти до смърт от трудещите се по време на митинга. Според друга - той умира от испански грип. Болшевишкото ръководство заявило, че техният другар е починал от остра туберкулоза, започнала по време на заточението му. Съхранен бил описът на вещите, оставени от Свердлов.
    През 1935 г. ръководителят на НКВД Ягода (далечен роднина на починалия) разсекретил този опис. Имало около 10 паспорта на различни имена, 705 златни бижута с диаманти, повече от 100000 рубли, царски облигации за 700000. Но кожата на любимия Пес на Свердлов не е включена в списъка . Некромантите вярват, че такива артефакти както увеличават силата на своя притежател, така са и негово слабо място. Интересно - дали не се е досетил някой от съперниците на Свердлов в борбата за власт за ролята на одраната кожа ? Тогава е напълно възможно друг магьосник да е извършил обред, изсмукал от некроманта силата и разума.


                  Битката за Тибет

    Но с края на Свердлов магическите войни в Кремъл не приключили. Представители на "магическото" крило на OГПУ устроили едва ли не открито съревнование за правото да тръгнат в търсене на Шамбала. Яков Блюмкин е начело. Той е смятан ненадминат шпионин, авантюрист и изключително загадъчна личност.
Блюмкин подучил шефа на външното разузнаване Мер Трилисер и началника на шифровалното отделение на ОГПУ Глеб Бокий да организират експедиция до Тибет, за да открият Шамбала.
    Против тази идея били Луначарски, Дзержински и Чичерин.
    Те осуетили плановете на Блюмкин през 1921 година.
    Бокий постепенно "отиграл" ситуацията.
    Той настоял за създаването на специална парапсихологична лаборатория към ОГПУ и залял съветските тайни служби с магьосници, екстрасенси и гадатели.
Главен сред тях е Александър Барченко, който уверявал, че е открил тайните на шаманите от Севера.
    Пет години чекистите на Бокий шествали по различни масонски ложи, мартинисти, розенкройцерски ордени и други окултни групи. Резултатът е едно разочарование. Оставал последния шанс - Шамбала. Трилисер организира задграничен "коридор" за Барченко и "мисия в Монголия" за Блюмкин, а Бокий ги снабдява с цялата информация, която е събрана парче по парче от окултисти. Блюмкин е назначен да ръководи експедицията.
    През 1926 г. тя се провела. Шамбала не е намерена, но Блюмкин проваля цялата монголска агентура на СССР, опитвайки се да я ангажира в своето приключение. Висшето ръководство на страната е бясно - тайните служби се занимават с глупости, отношенията с няколко държави са влошени, Шамбала не съществува. В допълнение СССР вече е стабилизирал положението си и повече не се нуждае от чудеса за по-нататъшно развитие. Маговете от ОГПУ загубили своята битка за Тибет.


            Операция "Антимагия"

    Но с длъжностните лица, практикуващи магически ритуали, не е било лесно да се разделят. Бокий е събрал впечатляващи досиета на много от лидерите на страната. Блюмкин е гений на нелегалната работа. Трилисер виждал хората като на длан и успявал да избегне всякакви капани. Научното крило на "червените магове" също не сдавало позиции. Богданов и неговия институт по кръвопреливане бил от жизненоважно значение за върхушката на СССР по чисто медицински цели.
     Първият удар е бил нанесен на учените . Богданов е починал незабележимо по време на един от експериментите през 1928 година.Той е умрял, докато е под упойка , която е изкуствено индуцирана кома .Това е най-добра позиция за атака на врага според мнението на всеки, който вярва в магия. През 1930 г. само с почетно пенсиониране се оттървал и неговият покровител Луначарски .
    През пролетта на 1929 за връзка с Троцки е арестуван и разстрелян Блюмкин. Фатална роля е изиграла неговата любовница - Лиза Розенцвайг. Според официалната версия тя само е донесла на службите за него . Според неофициалната - предала на комисаря на НКВД Ягода някои документи и лични вещи на любовника си. А за всеки магьосник личните неща в ръцете на врага означава началото на края. Бокий остава на поста си до 1937 г., но намирайки се по мнението на свои колеги, в абсолютна изолация.
      През май 1937 го извикал новият народен комисар на НКВД Ежов. Разговорът бил за досиетата, които Бокий имал за членовете на ръководството на страната. Бокий отказва да разсекрети документите. Ежов го притискал: "Това е заповед на Сталин". Бокий отговорил: "На този пост не ме е назначил той, а Ленин. Няма какво да ми заповядва." После бил съден, осъден и екзекутиран след шест месеца. Трилисер е отстранен от НКВД през 1930 година. Осем години по-късно е арестуван, а през 1940 го разстрелват.
    Постепенно изловили подопечните на "червените магове"- Барченко и подобни нему не се радвали дълго на свободата. Изкореняването на идеите на Богданов е довело до преследването на генетиците и други представители на природните науки. През 1937 закрили тайната лаборатория за изследване на паранормални явления към Висшия съвет на народното стопанство, а ръководителят й, братът на Яков Свердлов - Вениамин, е арестуван и екзекутиран.
    Поръчител на разгрома на кремълските окултисти е Сталин. Той никога не се церемони със съперници, а по-опасни от маговете и притежателите на тайно знание няма. Има доказателства, че тиранина поразявал враговете си с техните собствени оръжия. По искане на Сталин лоялни нему хора потърсили и намират във Владимировска област доста силна вещерка - Наталия Лвов. Нейните задачи в продължение на години са да прониква в чуждите мисли, унищожаване плановете на враговете на вожда , магическа защита и унищожаване на враговете.
     Според слуховете вещерката е проверявала надеждността на обкръжението, помагала на Сталин да установи абсолютна власт над хората, играе едва ли не по-голяма роля от официалната охрана. Но Сталин е знаел прекрасно колко е опасно доверието към магове. И Лвова изчезнала. И от Кремъл, където често се появявала по време на довоенното десетилетие, както и от шикозния 5-стаен апартамент на Арбат. Във войната на маговете никога няма победител.

   По материали от Интернет 

Призраците – чиста енергия или завърнали се души

Има един много хубав филм – “Шесто чувство”. Освен, че е наситен с напрежение, ни кара да се замислим колко процента от мозъка си използваме. Има ли наистина призраци и кои са хората, които твърдят, че ги виждат – психично болни или пък надарени с възможността да използват по-голям капацитет от мозъка си?

Каква част от филма е истина, и изобщо има ли някаква истина в него? Не може да не сте се питали поне веднъж какво се случва с човек след неговата смърт. Всички религии ни предоставят два варианта след смъртта – ад или рай. Има и един трети, междинен вариант, според който душите на умрелите “засядат” между двата свята – на живите и умрелите, и така се появяват призраците. Това се случва, ако човека приживе не е успял да свърши важна задача, от която зависи бъдещето или живота на негов близък или приятел. В друг случаи става въпрос за отмъщение. Това казват повечето религии, но не и християнството, според което призраците са чеда на Дявола.

Хората, пък които не вярват в това твърдение казват, че това, което упорито различни езически вярвания още от древността са ни насаждали като явяване на хора след смъртта, може да се тълкува или като прекалено много енергия, струпана на едно място, получавайки визуален израз, или пък просто съвпадение, игра на светлината и други логични обяснения. Като внушение например. И все пак историята изобилства от случки на “явяване” на духове, които не е лесно да бъдат обяснени или заклеймени като измама. И в миналото, преди появата на фотографската техника хората са чувствали присъствие, но откакто човекът може да прави фотографии – малки изображения на себе си, вече присъствието може да бъде и видяно. Или поне загатнато в някои случаи, както ще видим в следващите снимки.

Повечето фотографии са правени със стара техника, така че е почти изключено да става въпрос за фалшификации, посредством напреднала компютърна и графична техника.
Дали това наистина са душите, които са се завърнали с някаква цел на това място, дали е игра на светлината, която апарата е заснел под някаква форма, която човешките очи възприемат като фигура или пък просто “отпечатък” на човешката форма, който някои смятат се получава от човешкото силово поле, никой не може да каже още сигурност.

Духовете са една от загадките, които съвременния човек така и не може да разгадае. Въпреки ширещия се скептицизъм понякога се случват неща, които ни карат да се замислим – истина или измислица са духовете.

Старата дама на прозореца



Тази снимка е направена от група млади строители, които са правили реконструкция на покрива на съседната къща, до къщата със старата дама. Снимката е направена с мобилен телефон. Момчето, направило снимката е разказало, че в съседната къща не е живял никой към момента на реконструкцията на покрива. Единствения собственик била стара дама, която е починала три месеца по-рано.

Лица на прозореца



Снимката е правена със стара лента и обикновен апарат в един слънчев следобед. Съпругът на жената на снимката е снимал семейството си пред новия им дом в Чикаго, Илинойс, където тъкмо са се нанесли. В ляво на стъклото на прозореца ясно може да се различи възрастна дама, която носи косата си на кок и нейното куче – булдог.

Фигура на човек



Не се знае много за тази фотография, освен, че хората, които са се снимали вече са покойници. Но на заден план се вижда мъглива фигура с формата на човек.

Момиче на гробището



Това е доста известна фотография. Тя е била публикувана във вестниците Chicago Sun-Times и National Examiner. Правена е през 1991 година, на 10 август. Снимката представлява уголемена черно-бяла фотография, снимана с техника в инфрачервения спектър, в зона, която смущавала уредите, които са използвали членовете на изследователския екип, проучващ гробището. На снимката се вижда млада жена, която е седнала на надгробен камък, като някои части от тялото й са леко полупрозрачни. Роклята, с която е облечена отдавна е излязла от мода, поне от 50 години.

Приятелски настроен призрак



Снимката е правена с телефон Nokia 7250 в Манила. Телефонът е принадлежал на една от жените, снимката е правена от напълно непознат. Докато снимката е правена, момичетата не са усетили ничие присъствие или нещо странно, но факта си е факт – на снимката има с един човек повече, отколкото са се снимали в действителност.

Призрак на задната седалка



Това е много известна фотография, която може и да сте виждали в миналото в специализирани предавания. Правена е през 1959 година от Мейбъл Чинери след посещение на гроба на нейната майка. Тя направила няколко снимки на гроба на майка си и когато се връщала към колата и съпругът си, който я чакал съвсем сам в автомобила, тя направила снимка и на него. Какво било учудването и на двамата, когато при проявяването на филма и снимките, те видели съвсем ясно как майката на Мейбъл стояла на задната седалка зад зет си! Експерти са потвърдили автентичността на фотографията.

Призракът войник



Както си личи по облеклото на снимащите се, това си е истински войнишки купон. Само че от нашите казарми, а най-вероятно от Втората Световна война. Преди около 70 години. Много по-рано от появата на Фотошоп и другите програми за ретуш и монтаж. Явно споминалия се член на компанията не е могъл да пропусне събирането на компанията.


Автор: Петя Петрова за Iskamdaznam.com 

Mузика от онзи свят

През 70-те години на миналия век слушателите на радиостанция Би Би Си били удивени от странно обявление : “Сега ще прозвучат произведения на Лист, Бетховен и Шопен, които те са продиктували от онзи свят на г-жа Розмари Браун от Лондон...” . След това зазвучала музика на тези композитори, за която никой не бил чувал...
Би Би Си е сериозна медия и няма нужда да повдига рейтинга си с “нездравословни сензации”. Защо музикалният редактор би рискувал репутацията си и направил подобно заявление ? Обяснението е просто .
Поканените от радиостанцията специалисти предирчиво прегледали партитурите на произведенията, представени за излъчване : всички творения до едно съответствали на професионалния им почерк ! Излизало, че те наистина били съчинени от Лист, Шопен, Бетховен и други велики композитори. Освен това от Би Би Си дали за експертиза нотните партитури и открили, че дори системата на записване напълно съответствала на авторския почерк на всеки от композиторите.
Домакинята от Лондон Розмари Браун станала знаменитост. Като малка тя свирела на пиано и се занимавала със солфеж, но не притежавала особени способности, затова и не получила добро музикално образование . Изследването на вече известната Розмари от професора на Кралската музикална академия Мери Файърт довело до неочакван извод – тази жена била абсолютен музикален профан.
Изследването си е изследване, но представените в радиото партитури говорели за обратното. Ако действително те били дело на Розмари Браун, то тя би трябвало да е най-гениалният композитор на света, който леко и непринудено имитира Шуберт, Брамс, Бах, Шуман, Дебюси, Григ, Берлиоз, Лист, Бетховен, Моцарт !Наложило се журналистите да се съгласят с фантастичната и невероятна версия на г-жа Браун, че всичките музикални произведения са и продиктувани от ... самите починали композитори ! При това получаваните от света на мъртвите музикални произведения не били ескизи, а цели композиции – съчинени за пиано, понякога и за симфоничен оркестър.
През 1961 г. Розмари Браун овдовяла и започнала работа като готвачка в училищна столова. Там преживяла нещастие, което преобърнало живота й – паднала от стълбата и си счупила бедрото. Лекувала се дълго и един ден от скука седнала на старото си пиано, към което не се била приближавала от години. Докоснала клавишите с непохватните си пръсти и изведнъж усетила, че не е сама в стаята ! Обърнала се уплашена и видяла великия музикант Лист. След това Лист започнал да води пръстите на жената и се разляла дивна мелодия !
Унгарският класик изчезнал също така неочаквано, както се и появил, но след този случай започнал да посещава Розмари едва ли не всеки ден. И всеки път с помощта на призрака жената свирела ново произведение. “Той използваше ръцете ми като чифт ръкавици”, разказва тя.
Според собствените признания на г-жа Браун в началото “нотите били на върховете на пръстите и”, а след това тя помолила Лист да запише с нейните ръце музикалните произведения на хартия – така се появили неизвестни творения на Лист. Един ден той я посетил, придружен от слаб човек с меки черти на лицето и го представил : “Моят приятел Фредерик Шопен”. Не след дълго Шопен също започнал да свири на пианото и да записва с ръцете и напълно нови произведения.
Розмари не държала в тайна свето общуване с мъртви композитори. Тя била искрен човек и знаела, че от нейна страна няма измама. Присъстващите наблюдатели били впечатлени от бързината, с която върху нотната хартия се появявали аписите на поредното произведение на Лист или Бетховен. При това по време на сеанса Розмари непрекъснато и непринудено си бъбрела с невидимите си посетители.
Професионалния музикант – пианистът Йехуди Менухин, споделял : “Гледам на тези ръкописи с огромно почитание. Всяка пиеса определено е издържана в стила на съответния композитор”.
Същото мнение споделя и британския композитор Ричард Родни Бенет : “Мнозина умеят да изпровизират , но такава музика е невъзможно да бъде подправена без многогодишни упражнения . Лично аз не съм успял да имитирам нищо от Бетховен”.
И така, може да се смята, че чрез повече от 400 музикални произведения Розмари Браун доказала реалността на задгробния свят, в който обитателите му не само съществуват, но и продължават да творят. 
Битува и още една хипотеза, обясняваща появата на нови партитури на велики композитори изпод ръцете на музикално необразована жена. Според нея музиката може би е излизала не от разума на починалите композитори, а от своеобразен склад – информационното поле на Земята. В него се съдържат всякаква музика и знания, съществували или предстоящи. Хората, притежаващи способност към ясновидство, черпят от този склад нужната информация. Всеки от композиторите, чиято музика записавала Розмари, би могъл да има своя ниша, от която да е черпел музиката. А на жената и провървяло, тъй като е притежавала удивителната дарба да черпи едновременно от много ниши ...

Теория на заговора срещу екстрасензориката

   Много съвременни изследвания и опити доказват еднозначно, че екстрасензорните способности са вродено свойство, присъщо за всички хора. Американските учени Р. Тарг и Х. Путхоф заявяват : „Доказано е, че практически всички притежаваме екстрасензорни способности, само че те са латентни (дремят). Уверени сме, че психичните способности са обичайно проявление на дейността на съзнанието и човек може целенасочено да ги развива“...

   Именно забраната върху знанията за истинската природа на човека е направила тези способности непривични и „свръхестествени“, породила е кладите на инквизицията в тъмното средновековие и псевдоскептическите „комисии по борба с лъженауката“ в съвременността.
   Много специалисти и изследователи, изучаващи „свръхестествени“ способности и парапсихологични феномени, са подложени на сериозен натиск от страна на определени сили и техните помощници. Неслучайно акад. Наталия Бехтерева отбелязва : „Зная колко е опасно да навлизаш в този „Огледален свят“. Зная, че е спокйно да останеш на широкия път на науката, как се повишава в този случай „индексът на цитиране“ и как намалява опасността от неприятности – във вид на разгромна, унищожителна критика, понякога с непредвидени заплахи и дори действия. Но ми се струва, че на Земята всеки според силите си трябва да изпълни своя дълг...“. Така огласяването пред обществеността на правдивата информация за изследванията в областта на екстрасензориката и парапсихологията е дълг на всеки истински учен.
   В същото време все повече изследователи са склонни да приемат мнението, че много екстрасензорни способности са притежавали хора от древните земни цивилизации. Този факт лежи в основата на много религиозни митове за „падението на човека“, който някога, във времената на „златния век“ е имал множество чудодейни способности и бил равен на боговете. Но в определен момент някои „богове“ се възпротивили на този факт и се намесили активно в еволюцията на човечеството, като го лишили от тези способности, сякаш за „наказание за гордостта“. Божественият дух на свободата и творчеството започнал старателно да се измества от съзнанието на човечеството и също така старателно да се насажда сляпата фанатична покорност пред „боговете“, завладели Земята...
   Независимо че повечето хора, поради възпитанието си в духа на материалистичната парадигма, смятат митовете и легендите за измислици, плод на фантазията и въображението, новаторските работи на К. Юнг, Дж. Кембъл и други изследователи дават основания това разбиране на митологията да се смята за повърхностно и невярно. Тези работи доказали, че истинските митове представляват проявление на фундаментални организиращи принципи, съществуващи в Космоса и въздействащи на всичко живо.
   Според Юнг, който нарекъл тези принципи архетипи, те се изразяват чрез психиката на индивидите, но при това са независими, тъй като не се създават от човека. Те въздействат върху човешката психика отвън и представляват действието на вселенските управляващи принципи върху събитията от нашия живот. Архетипите могат да влияят не само върху нашите индивидуални процеси и поведение, но и върху големите културни и исторически събития. А тъй като митовете са свързани с архетипите, то и те се явяват самостоятелна структура в безкрайното море на колективното безсъзнателно – информационното поле на човечеството. В изменени състояния на съзнанието човек получава достъп до това информационно поле и „сваля“информация, която преобразува във вид на устни предания и легенди. Опитът в изследването на тези изменени състояния на съзнанието потвърждава възможността за поразително сходно възприятие на митологичния свят на архетипите от хора от различни епохи,националности, възраст и вероизповедание. 
Всичко това потвърждава извода на Юнг, че митологичният свят съществува независимо от съзнанията на хората, с тяхното въображение и фантазия.    Следователно анализът на древните митове, легенди и сказания представлява за нас източник на обективна информация за околната действителност. Множество археологически открития са потвърдили реалността на исторически митове, в които е отразена интерпретацията на събития от далечната древност. Всичко това ни кара по-внимателно да се отнасяме към древното митологично знание...
   Така например А. Корнеев в своя труд „Религиите на света. Шаманизъм“отбелязва, че в далечни времена шаманите са били много силни : те са можели да виждат духове с обичайното си зрение, а не с вътрешното, и дори да възкресяват мъртъвци. В онези „райски“ времена подобни действия можели да вършат всички простосмъртни.
   Ю. Земун също отбелязва, че шаманите, живели в „началото на времената“, творили на нивото на боговете и умеели да правят „невъзможни днес неща“. Бурятски, якутски и карибски митове твърдят, че низвергването, падението на шаманите, загубата на много чудодейни способности е настъпило след тяхното противостояние на някакви „богове“ (демони)...
   Сходно предание имат и маите киче, които твърдят, че в древни времена, след своето сътворение, хората са имали неограничени знания и способности. В класическия превод на индианския ръкопис „Попол Вух“ от Р. Кинжалов може да се прочете : „Те (първите хора) били надарени с проницателност; виждали и погледът им веднага достигал целта. Те преуспявали в познанието за всичко в света“.
   Според легендата именно тези всезнаещи мъдреци били предци на индианците маи. Съгласно същата легенда на това се възпротивили „боговете“, тъй като това положение не влизало в техните планове: „Ами ако хората не раждат и не се множат, когато настъпи зората, когато изгрее слънцето? Какво ще стане, ако те не се множат ? – казвали боговете. – Тогава Сърцето на небесата покрило очите им с мъгла и те можели да видят само това, което се случвало наблизо. Така била изгубена тяхната мъдрост и цялото знание било разрушено“.
   Но кои са били „боговете“, които искали да увеличат сляпото стадо от „дойни крави“, лишени в голямата си част от съзнателност и възможностите на своя мозък (мъдрост и знания)? Някои изследователи смятат, че те се хранят именно с нашето съзнание, а техните слуги – с енергиите на негативните чувства и емоции.
   Не предизвиква съмнения изводът за това, какви именно сили преди хилядолетия са се намесили в еволюцията на човечеството, забавяйки неговото духовно развитие и акцентирайки върху техническата експанзия по отношение на природата. Но в началото за целта е било нужно да разделят самото човечество и да унищожат онези, които не са пожелали да се превърнат в марионетка в ръцете на „новите господари“ на Земята. От друга страна, тези, които покорно са склонили глава пред тъмната воля на силите на злото, всячески били поощрявани и се издигали в създадената пирамида на властта. Така настъпила световна война, провокирана от завоевателите.
   В резултат по време на тази война голяма част от човечеството била унищожена, а заедно с нея били погребани и колосални древни знания. Останали на повърхността на земята, остатъците от древните цивилизации полудели, запазвайки само спомени за предишната мощ във вид на митове, сказания и легенди, изопачени и обрасли със суеверия през вековете и хилядолетията. Нарасналото ниво на радиация на планетата значително намалило продължителността на живота на хората и увеличило способностите на „господарите“ за манипулиране на тяхното съзнание, което в сравнение с времената на дълбоката древност станало по-примитивно и едностранчиво.
   За повишаване на „качеството“ на това манипулиране и скриването на самия факт за завземането на Земята завоевателите създали междинна структура – своеобразно „световно правителство“ от покорни индивиди, т.нар. „елит на човечеството“, които били напълно под контрола на завоевателите, но за разлика от останалото човечество използвали благата на най-напредналите технологии, чието разбвитие е постоянно затормозявано в средите на самото човечество.
   Всички правителства и транснационални корпорации, обиращи обикновените хора за сметка на своите свръхпечалби, са само марионетки на „световното правителство“. А то, на свой ред, незримо се управлява от сили, които в много писания се споменават като „демони“, „противници на Бога“, „крале на света“.Именно те, чрез подчинените им човешки структури натрапили на хората начин на живот, основан на насилието, култа към „златния телец“ и страха от смъртта.
   За целта първо трябвало да се изопачи на идващите на Земята свещени писания, като се замени духът на ученията със сляпо поколонение на буквата на догмите и личностите – на техните създатели, а след това да се изтрие от съзнанието на хората информацията за развитите цивилизации на древността и тяхното значително по-високо ниво на знания, превишаващо нашата материалистична наука. Остатъците от предаващите се чрез устната традиция от поколение на поколение парченца от древните знания били обявени за „приказки“, „легенди“ и „митове“ – нещо измислено и недостойно за внимание. В същото време за действително здравомислещия човек е ясно, че нито едно предание и легенда не биха могли да възникнат, ако нямат за основа реално случили се някога събития.
   Но за да не се допусне подобно инакомислие, била въведена първо „борбата за чистота на вярата“, а по-късно подобни действия се прикривали с лозунги за „борба за чистота на партийните и научни редове“. Основната цел на тези мерки, породили инквизицията, религиозните, революционните войни и съвременния тероризъм, била унищовението на хората със свободно мислене и отглеждане на предана порода, покорна на съществуващата Пирамида на властта.
   След това цели цивилизации от древни народи, вървящи по пътя на Светлината, безжалостно били унищожавани. Паметниците на техните култури се разрушавали, а писмените източници безследно изчезвали в тайни хранилища (например в библиотеката на Ватикана), пътят към които е забранен за простосмъртните. И тактиката на завоевателите се оказала успешна... 

По материали от "Феномен" 

Китайски астрономи откриха Вселенската "ос на злото"

Китайски астрономи са потвърдили съществуването във Вселената, на така наречената "ос на злото" - предпочитаната посока на движение на светлина и енергия, и са установили, че е в съзвездието Лисица, се съобщава в статията, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.

В съответствие с космологичния принцип, едни и същи закони на физиката са валидни за всяка произволна точка във Вселената, затова тя изглежда в едно и също време еднакво, независимо от местоположението и посоката на наблюдение. Равномерното разсейване на звездите, в звездните и галактически клъстери, като цяло подкрепят този принцип, но в началото на 21 век учените са изправени пред доказателства за хетерогенността на Вселената (анизотропия).

През 2006 г. група от астрономи, ръководени от Жоао Магейжу (Joao Magueijo), са намерили "оста на злото" в реликтовото излъчване - "ехо" на Големия взрив. Mагейжу и колегите му са намерили участък в Космоса, в който енергията на реликтовото излъчване е по-висока, отколкото в други части на Вселената. Според много учени, това означава, че някои "зони" на Вселената може да се разширяват по-бързо от съседните, както и обратното.

Жун Ген Цай (Rong-Gen Cai) и Чжун Лян То (Zhong-Лян Tuo) от Института по теоретична физика на Китайската академия на науките в Пекин са намерили още един знак на хетерогенността на пространство-времето, проучвайки данните за 557 свръхнови от тип I, които са събрани от различни групи учени през последните 30 години, съобщава РИА Новости. Този вид експлозии на свръхнови възникват при взрива на двоична система, състояща се от бяло джудже и червен супергигант.
Учените са проследили хетерогенността в блясъка на експлозиите в северната и южната части на полукълбата на галактиката. Цай и То откриват, че емисиите на тези избухвания се движат най-бързо към съзвездието Лисица в северното полукълбо. Според астрономите, откриването на доказателства за хетерогенност в разширението на Вселената е причината за "ускоряването" на радиацията, разпространяваща се по посока на Лисица. С други думи, "оста на злото" е в областта на това съзвездие.
Учените смятат, че следващите доказателства в полза на такава анизотропия може да доведе до отхвърляне на класическата концепция за хомогенна вселена и изискват преразглеждане на теорията за Големия взрив и общата теория на относителността.

Източник : zahariada.blog.bg