Mузика от онзи свят

През 70-те години на миналия век слушателите на радиостанция Би Би Си били удивени от странно обявление : “Сега ще прозвучат произведения на Лист, Бетховен и Шопен, които те са продиктували от онзи свят на г-жа Розмари Браун от Лондон...” . След това зазвучала музика на тези композитори, за която никой не бил чувал...
Би Би Си е сериозна медия и няма нужда да повдига рейтинга си с “нездравословни сензации”. Защо музикалният редактор би рискувал репутацията си и направил подобно заявление ? Обяснението е просто .
Поканените от радиостанцията специалисти предирчиво прегледали партитурите на произведенията, представени за излъчване : всички творения до едно съответствали на професионалния им почерк ! Излизало, че те наистина били съчинени от Лист, Шопен, Бетховен и други велики композитори. Освен това от Би Би Си дали за експертиза нотните партитури и открили, че дори системата на записване напълно съответствала на авторския почерк на всеки от композиторите.
Домакинята от Лондон Розмари Браун станала знаменитост. Като малка тя свирела на пиано и се занимавала със солфеж, но не притежавала особени способности, затова и не получила добро музикално образование . Изследването на вече известната Розмари от професора на Кралската музикална академия Мери Файърт довело до неочакван извод – тази жена била абсолютен музикален профан.
Изследването си е изследване, но представените в радиото партитури говорели за обратното. Ако действително те били дело на Розмари Браун, то тя би трябвало да е най-гениалният композитор на света, който леко и непринудено имитира Шуберт, Брамс, Бах, Шуман, Дебюси, Григ, Берлиоз, Лист, Бетховен, Моцарт !Наложило се журналистите да се съгласят с фантастичната и невероятна версия на г-жа Браун, че всичките музикални произведения са и продиктувани от ... самите починали композитори ! При това получаваните от света на мъртвите музикални произведения не били ескизи, а цели композиции – съчинени за пиано, понякога и за симфоничен оркестър.
През 1961 г. Розмари Браун овдовяла и започнала работа като готвачка в училищна столова. Там преживяла нещастие, което преобърнало живота й – паднала от стълбата и си счупила бедрото. Лекувала се дълго и един ден от скука седнала на старото си пиано, към което не се била приближавала от години. Докоснала клавишите с непохватните си пръсти и изведнъж усетила, че не е сама в стаята ! Обърнала се уплашена и видяла великия музикант Лист. След това Лист започнал да води пръстите на жената и се разляла дивна мелодия !
Унгарският класик изчезнал също така неочаквано, както се и появил, но след този случай започнал да посещава Розмари едва ли не всеки ден. И всеки път с помощта на призрака жената свирела ново произведение. “Той използваше ръцете ми като чифт ръкавици”, разказва тя.
Според собствените признания на г-жа Браун в началото “нотите били на върховете на пръстите и”, а след това тя помолила Лист да запише с нейните ръце музикалните произведения на хартия – така се появили неизвестни творения на Лист. Един ден той я посетил, придружен от слаб човек с меки черти на лицето и го представил : “Моят приятел Фредерик Шопен”. Не след дълго Шопен също започнал да свири на пианото и да записва с ръцете и напълно нови произведения.
Розмари не държала в тайна свето общуване с мъртви композитори. Тя била искрен човек и знаела, че от нейна страна няма измама. Присъстващите наблюдатели били впечатлени от бързината, с която върху нотната хартия се появявали аписите на поредното произведение на Лист или Бетховен. При това по време на сеанса Розмари непрекъснато и непринудено си бъбрела с невидимите си посетители.
Професионалния музикант – пианистът Йехуди Менухин, споделял : “Гледам на тези ръкописи с огромно почитание. Всяка пиеса определено е издържана в стила на съответния композитор”.
Същото мнение споделя и британския композитор Ричард Родни Бенет : “Мнозина умеят да изпровизират , но такава музика е невъзможно да бъде подправена без многогодишни упражнения . Лично аз не съм успял да имитирам нищо от Бетховен”.
И така, може да се смята, че чрез повече от 400 музикални произведения Розмари Браун доказала реалността на задгробния свят, в който обитателите му не само съществуват, но и продължават да творят. 
Битува и още една хипотеза, обясняваща появата на нови партитури на велики композитори изпод ръцете на музикално необразована жена. Според нея музиката може би е излизала не от разума на починалите композитори, а от своеобразен склад – информационното поле на Земята. В него се съдържат всякаква музика и знания, съществували или предстоящи. Хората, притежаващи способност към ясновидство, черпят от този склад нужната информация. Всеки от композиторите, чиято музика записавала Розмари, би могъл да има своя ниша, от която да е черпел музиката. А на жената и провървяло, тъй като е притежавала удивителната дарба да черпи едновременно от много ниши ...