Кривването от Пътя – постигането на Абсолюта

 

ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

от Некрос 

                Абсолютът винаги говори на конкретен разбираем език. Ако Вселената иска да ти каже нещо, няма звездите да започнат да крещят името ти, а ще го стори човекът до теб. Няма земята да ти проговори с човешки глас и език, тя ще ти говори на своя, езика на случването. Език без думи, който обаче се разбира винаги и на всякъде, от всички.

            Един приятел ми припомни мъдростта на Дзен  Всеки път, когато дзен монах си купи чаша първото нещо, което прави когато си отиде у дома е да я счупи. Да я направи на парчета, просто я пуска на пода и тя се разбива. Може би ви се вижда странно, но това е най-мъдрото което може да се направи с една чаша. Защо ли ? Купете си два еднакви сервиза от магазина и ги разгледайте, те са еднакви, напълно еднакви, точно толкова еднакви колкото са и две капки вода. Същия модел виси по рафтовете в много домове, те са абсолютно еднакви. Направени са точно по един и същ начин, от един и същи материал с една и съща цел. Нищо уникално те са напълно еднакви. Така и чашите винаги са такива. Е нали все пак вършат работа ? Бихте попитали, прави сте. Но за монасите Дзен душата е нещо много много важно, те знаят че всичко притежава своя душа и тя само трябва да бъде извадена наяве. Дори чашата, именно за това я чупят. Чашите могат да се произвеждат еднакви, но никога не се чупят еднакво. И милиард чаши да строшите всичките ще се разпаднат на различни парчета, различна големина, различна форма. Така чашата придобива душа, след като веднъж е била строшена еднаквото е изчезнало, потънало е станало е невидимо, различното е изплувало. След като вече са я строшили монасите събират всички парченца и ги залепват по местата им. Чашата отново е цяла, отново е здрава, отново е функционална, също толкова функционална колкото останалите чаши, но вече притежаваща душа. Никъде по света няма втора като нея, тя е напълно уникална. Ако дзен монах ви покани в дома си задължително ще ви даде чаша с душа. Това е неговият начин да ви окаже почит. Вие самите сте нещо уникално, никога не съществувало до сега, всеки човек е напълно уникален, неповторим, ето защо му се полага също тава чаша, напълно уникална, неповторима. За един дзен е обидно да пие от обикновена чаша, колкото и красива да е направена фабрично, за него ще е обида, защото не е уникална, не притежаваща своя неповторима история, своя душа.

               

        Вие сте също като чашите, всички се раждате еднакви, чисти и свежи, като бели листове. В Бога всички сте били Едно и сте избрали да се отделите, да се разграничите, да се определите. Избрали сте да напуснете неговите предели, да се строшите. В името на придобиването на индивидуалност вие сте избрали да строшите себе си на хиляди малко късчета, разпилени в миналото и настоящето ви. Но помнете, Дзен залепя отново чашата и тя е отново цяла и функционална като преди. Това трябва да сторите и вие, да съберете и да сглобите отново парченцата иначе всичко ще е било напразно. Иначе отделянето ви от Единството ще е било напразно и вие ще трябва да изчезнете напълно, да с разпръснете и да изчезнете напълно , за да може да се родите отново от Цялото и да опитате отново, да се пробвате в трошенето, в разпарчетосването и събирането отново, за да придобиете душа. Постъпването правилно е по един начин, еднотипно, ясно. Ако всички постъпваме единствено по правилния начин, то никога не бихме се откроили, никога не бихме се обособили като отделни индивидуалности. Никога не бихме придобили индивидуалност. Ето защо грешим, ето защо ИЗБИРАМЕ да сгрешим, избираме да накъсаме и да пръснем себе си, защото в това няма модел, в това няма установен модел,  който да се следва, няма правило. Вариантите и комбинациите са неограничени, абсолютно неограничени, ето как вие придобивате индивидуалност, грешейки вие грешите по уникален, нов начин. Разкъсвате се и се пръсвате на хиляди парчета в хиляди различни посоки, това е невъзможно да се повтори, дори да се съберете отново, дори самите вие няма да можете да го повторите, ето как придобивате душата си ! Но помнете, трябва отново да се съберете, грешките са необходими до толкова, до колкото те са условието, за да може да се случи събиране, трябва отново да съберете всички парченца от всичко места, на които сте се пръснали и да станете отново цели и единни, а вече и неповторими, уникални. Ако попитате майките си,   какво са запомнили детството ви, с какво са запомнили детските ви години, задължително те ще ви опишат някоя ваша пакост , 90% от спомените ще са това, бели и пакости. Ето с какво сте се отличили, ето как сте придобили собствено лице. Но мозайката на вашата същност трябва отново да се съедини иначе всичко е било напразно, иначе ВСИЧКО Е БИЛО НАПРАЗНО. Защото сглобяването, събирането също е неповторимо и уникално. Когато сте се разпарчетосвали вие сто го правили безсъзнателно, интуитивно. Вие сте се отдалечавали от Бога безсъзнателно, без да съзнавате, без да си давате сметка какво се случва, Той е знаел истината, намерението ви, затова ви е позволил и е започнал да чака, да чака ВАС, да се Върнете. Защото връщането ви не може да е безсъзнателно, трябва да е съзнателно, трябва да сте будни осъзнати, за да съберете всичките си парченца и да ги сглобите в правилния ред, тогава Целостта се възстановява от само себе си! И вие отново сте в единство с Бог, но по нов начин, вие сте се завърнали в него като Сътворци, Осъзнали и Вникнали в Неговата в същността на Творенето-Бог. Няма нищо лошо в обособяването, в отделянето, дори в разтрошаването на вашата същност , дори затова имате Свободна воля, за да можете да го сторите, никое друго същество не е в състояние да се отдели от Единството и да се пръсне, да се разедини, само Вие, само съществата със Свободна воля, затова и само те могат да бъдат Сътворци, защото само те могат и съзнателно да съберат парченцата и отново да постигнат Единство, само те могат съзнателно по своя воля да се завърнат. Единствено те могат да постигнат Бог като Творене, като уникално Творене Изново!