Диалог с другия свят - част 4

 ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ

   Коментира Франц Зусмaн, доктор по история:

   По време на изследванията си се натъквах отново и отново на феномена с мeдиумните способности и се научих да разпознавам тяхното многообразие. В днешно време, когато едва ли можем да се откажем от помощните технологии, съществуват дори и мeдиумно талантливи хора, които използват тези помощни технологии за предаване на информация. Така че съществува едно широко разпространено явление на комуникация чрез гласовете на лента.

  Клаус Шрайбер отива една крачка напред и изследва дали е възможно с помощта на техническо оборудване да направи духовните същества не само чуваеми, но и видими. И е успял. След няколко месеца на подготвителна дейност неговото дело се увенчало с успех. На екрана се появил поразително ясен портрет на дъщеря му, починала на 18 години, и с която вече има постоянен контакт чрез магнетофон. След този успешен старт Клаус Шрайбер работи още, като в резултат и други членове на семейството стават видими. Първооткривателят винаги предизвиква скептицизма на своите съвременници. С Шрайбер е същото. Как така? Това, което до сега не е било, внезапно се превръща в реалност? Това нормалния човешки ум не може да разбере. Но за всеки, който е имал работа с проява на мeдиумните способности, това не е толкова необичайно. Изобретателите Никола Тесла и Томас Едисон са търсели технически възможности за връзка с фините светове. Аз гарантирам за този човек и му пожелавам много сила за в бъдеще и търпение в изследователската му работа.

       Гласове върху магнитната лента и видеокадри от Клаус Шрайбер

   Коментира д-р Ернст Сенковски, професор по физика:

   Методите на записи имат едно общо нещо: те са енергия в затворена верига в нестабилно състояние. В това състояние структурата на тази енергия, т.е. честотата и амплитудата може да бъде модифицирана с нисък разход на допълнителна енергия. Явяват ли се гласовете и образите "истински", т.е. това наистина ли е проява на свръхестествени същества? След повече от година на внимателно наблюдение на тези процеси за мен е извън съмнение. Проекция на филмовата лента от съзнанието на Шрайбер се изключва, тъй като доста често използвани думи, ясно чути от Шрайбер, не принадлежат към речника му. Въпреки, че той отличава тези думи акустично, но не разбира тяхното значение. И другите приети, отчетливо чути изказвания не могат да бъдат проекция, защото тяхното значение често за дълго време или изобщо остава неразкрито.

   При запис на видеокадри принципно възниква същия феномен. Клаус Шрайбер получава често много отчетливи портрети на хора, които не са познати за него. Едва след появата на тези портрети в пресата някои хора са били идентифицирани. При магнетофонните и видео записи става въпрос, с известна вероятност, за обхвата на информацията, свързана с "другия свят". Този вид информация в човешката история е идвала при нас чрез много способи. Защо в ерата на технологиите, тя да не може да се предава чрез използване на технически средства? Що се отнася до метода на възникване на изображенията, то водещо е предположението, че става въпрос за проекции от морфогенетичното поле. Това е, както се установи при всички експерименти с гласовете на касета, не само технически проблем. Желанието на човека, неговата искреност, и в никакъв случай не на последно място медиумните му способности са били и са от решаващо значение за контакт "с другия свят." Психическата енергия на един човек, известна също като силата «Od», е очевидно от съществено значение за тези контакти (Od от исландски "чувство ", име на енергия, излъчвана от предмети и хора, сякаш от магнити, дадено от австрийския химик фон Райхенбах 1788 - 1869). Клаус Шрайбер е надарен с дарбата на медиум и се стреми в съответствие с това да спазва високите етични стандарти в начина си на живот. От както той работи с гласовете и видеоизображенията, мeдиумните му способности значително се повишиха и укрепнаха. Доверието му в Бог, неговото съвършено духовно състояние и любовта му към духовните приятели със сигурност са възпрепятствали появата на негативни видения.
   Тази информация може да даде храна за размисъл и да вдъхнови собствени експерименти.

         Аномалните ефекти на Клаус Шрайбер

   Клаус Шрайбер става известен от получените (или разработените) и отчасти публикувани "паранормални" видео изображения. Тези аномални ефекти могат да бъдат ( също и по времето на развитието им) разделени в три групи.

а) Гласове на магнетофонна лента;
б) ТВ / видеоизображения;
в) изображение на платното на екрана
   1. Гласовете на магнетофонна лента. Клаус Шрайбер показва на експерти примери на "паранормални" гласове на лентата, като използва метод, който се използва и от други експериментатори. В устройството влиза: широколентов радиоприемник ("психофoн"), които в зависимост от конфигурацията "поставя" речевата смес; параметричен филтър (за намаляване на някои от звуковите радиочестотни ленти), генератор на правоъгълни импулси, горните колебания на който са промените в ELF обхвата ("генератора на полето" ) и записващо устройство.
   Гласовете показват добре известни характеристики: кратки, сравнително бързо произносими фрази в "психофоничен стил ." Слабите сигнали "в задния план" на записите може да се тълкува поне отчасти като медиумен процес, в който може да се различи доста дълга информация.

   2. ТВ и видеоизображения. Паранормалните магнитни записи на реч отдавна съдържат, според Клаус Шрайбер, повтарящи се съобщения за желанието на "далечните му събеседници" да се появят по телевизията. След безплодни субективни наблюдения на телевизионния екран, настроен на свободен канал, а по-късно използване на видео и позициониране на съоръженията така, че камерата да е насочена към празния стол, Клаус Шрайбер осъществява връзка, следвайки инструкциите, съдържащи се в записите на магнитни ленти в своето работно мазе чрез следната комбинация на апаратурата. Основните елементи от нея са черно-бял телевизор в качеството на монитор, една (доста стара) видеокамера, няколко видеокасетофона и два усилвателя за презаписване. Шрайбер направлявал камерата на разстояние няколко метра малко отстрани и отдолу на екрана и записвал визуалните и звуковите сигнали. В зависимост от наличните средства за осветление (дневна светлина от прозорците, флуоресцентно осветление на тавана, два УВ излъчвателя), техническите качества на системите за обратна връзка и неколкократно променяната от Шрайбер за всеки запис позиция на камерата (направлението на оптичната ос е настроено към телевизора ) се появяват повече или по-малко бързо променящи се, генерирани електрони, отчасти периодично вибриращи модели на екрана заедно с отраженията (Шрайбер ги нарича "огледални образи") на намиращи се в помещението източници на светлина и предмети.

   Клаус Шрайбер предугажда или разпознава ( бързо визуално възприятие, опит и умения, медиумни компоненти ) група от особени форми или мигновено ставащи промени като "заподозрени" в "паранормалното" съдържание. След края на записа с продължителност до три минути, той разглежда този видеозапис на екрана на телевизора (понякога с помощта на устройство за показване на забавен кадър) и се опитва да намери интересни места и да ги фиксира. Ако това са сравнително рядко "изскачащи кадри", то при тяхно задоволително качество процесът на обработка чрез презаписване на оригинала (и ако е възможно, на отделни изображения) на втори филм завършва.

  Според евентуалното разпознаване на индивидите могат да се съставят четири групи.

а) много мъртви роднини на Шрайбер (майка, баща, съпруга, дъщеря, зет ...)
б) някои от най-известните хора в миналото (Кийлинг, Курт Юргенс, Роми Шнайдер, баварския крал Лудвиг II),
в) няколко млади хора, които след смъртта са били или са във вербален контакт със семействата си;
г) няколко неизвестни.

   Сходството на записите на Шрайбер със снимките на някога живяли хора, включително и тези, които той лично не познавал и чиито снимки до преди записите не са му показвали (които първоначално са били класифицирани като "неизвестни") се признава в толкова много случаи, че дори като се вземат предвид неизбежните допустими граници на отклонение, за критичните наблюдатели хипотезата на случайността може да се елиминира. В присъствието на експерти Клаус Шрайбер предприема опит за приемане на образ, по време на който всички присъстващи различили в горния десен ъгъл на екрана в полето за кратко време едно лице.

   3.Силуети на прожекционен екран. С натрупването на опит в получаването на "паранормални" изображения Шрайбер започва разработването на метод за получаване на изображения без използването на видео оборудване . Първата стъпка тук е, че в тъмната стая, един (или два) снопа светлинни лъчи са насочени към една (или две) огледални топки, висящи на тавана на помещението, които бавно се въртят или се люлеят по вертикалната ос (електрическо задвижване, въртене или незначителни промени на позицията на ъгъла на наклон ). Светлината се отразява от тези оглeдала (също влияе върху лицата им), и отчасти пряко, отчасти косвено от разположеното на тавана на стаята алуминиево фолио се наблюдава на вертикално монтирания на няколко метра от топката малък прожекционен екран. Заедно с пряко отразените светли движещи се светлинни петна се образуват по-слаби, с много оттенъци, вариращи от светли до тъмни фигури, които имат прилика с грубо образувани интерференчни фигури . Клаус Шрайбер наблюдавал в първия си такъв опит един оптичен феномен, който той вижда като лицето на дъщеря си Карин. Серия от снимки на този феномен, извършени от инженер Венцел дават един диапозитив, на който при разглеждане на един обикновен проектор и след кратко "привикване" човек може да види това лице. След демонстрацията и обяснение на метода Шрайбер проецира този диапозитив и също го възпроизвежда чрез видео система. Вероятно поради промени в контрастното съотношение на телевизора се появил този човек, който в субективното възприятие е доста по-ясно разпознаваем, отколкото на прожекционния екран.

      ЗАКЛЮЧЕНИЕ

   За да се предотврати неизбежното, крайно досадно "недоразумение", в заключение да цитирам от многократно издаваната книга на Oлхавер "Мъртвите живеят", публикувана за първи път през 1916 г.: "Може да се твърди, че моите тестове не отговарят на научните възгледи. Искам да се съглася с това. Намерението ми не е да уча другите чрез изследванията си, аз просто исках да се убедя сам, и постигнах това. Но мисля, че трябва да кажа, че тези изследвания напълно отговарят на практическите изисквания. " Към това може би аз нямам какво да добавя !



Крал Лудвиг II по време на видеовръзка с Клаус Шрайбер - юни 1986 г.

                Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"