Фридрих Херман от Ханау бил предпазлив шофьор, желязното му правило е: нито капка алкохол, ако трябва да седне зад волана. Но именно той и младата му съпруга Уте в една съботна вечер близо до Бат Oрба в Шпесарт стават жертви на пиян шофьор. На права улица насрещно движеща се кола внезапно се отклонила от пътя и се сблъскала фронтално с колата на младоженците. Това е станало на 15 юни 1980 г., т.е. само една седмица, откакто те са били женени. И двамата са загинали мигновено, водачът, виновен за нещастието също не оцелял. Родителите на Фридрих получили тъжната новина в Оберамергау, където те прекарвали почивката. Няколко месеца те били като парализирани. Нормалният ритъм на живот е бил нарушен. Фрау Херман четяла книги за смъртта, за живота и за прекрасните ефекти след отпътуването на душата. Така дошла в ръцете й книгата на Хилдегард Шефeр "Гласове от другия свят." След като я прочела, тя се среща с писателката в Ашафенбург, където г-жа Херман отива заедно с приятелката си, която също загубила детето си. Фрaу Шефер разказала на двете жени за природата и историята на феномена на гласовете. Те напрегнато следили първия експеримент. Смътно прозвучало предложение."Ние висим около врата ти", фрау Херман не е трябвало дълго да се чуди. Тя носела амулет със снимки на сина и невестата му. Паранормалният глас със сигурност се обърнал към нея.
Фрaу Херман веднага купува магнетофон и нейните записи веднага се оказали успешни. Независимо от къде са дошли. Фрaу Херман, във всеки случай е категорична, че нейните събеседници са мъртвите роднини, чиито тела са погребани в гробове, но духа продължава да съществува в други измерения. "Синът ми ми разказа неща, които са много от значение за нас, живеещите тук, споделя фрау Херман. Така , веднъж било предадено : "Ние не обичаме тъгата". С това той иска да каже, че не трябва да скърбим прекалено дълго за мъртвите, защото в противен случай не могат да се отърват от този смъртен свят. Изречението "Мамо, тук ние също ще се видим" ясно показва, че и в други области стават срещи с хората на същата честота на вибрация! ". Фридрих, който след отбиване на военна служба е учил икономика на промишлеността и получил диплома в тази област, починал на 26 години . Съпругата му Уте е две години по-млада. Майка му е изненадана от неговото изявление, което идвало под различни форми отново и отново: "Ти ще ни видиш скоро". По време на среща с приятели, които се занимават със запис на духовни гласове, тя видяла паранормалните снимки, направени от Клаус Шрайбер и незабавно познала в един от "неизвестните" сина си Фридрих. За роднините също е ясно, че той се е показал с паранормален способ. "Когато аз, сияеща от радост, позвъних на Шрайбер, той ми каза, че е получил тази снимка при един от първите записи, казва фрау Херман. Шрайбер никога не е виждал сина ми. Следователно тук се изключва фалшифициране .
Появяват се известни хора
Често се случва при Клаус Шрайбер от "другия свят" да се появят на екрана известни личности. Шрайбер намира, че такива срещи не са изненадващи: "В края на краищата, в живота тези хора могат да бъдат видяни постоянно по телевизията. Те следователно са съвсем наясно с този начин на комуникация ". Но това важи само за духовете, които се намират в астралното пространство, възразяват окултисти. Умствено по-напредналите същества достигат след смъртта такива области, от които връзката със земята вече не е възможна. Може би това е отговора на въпроса защо често е невъзможно да се установи контакт с конкретен мъртъв? Изследователите на гласовете в различните страни са убедени от опит, че някои от мъртвите реагират незабавно, а други никога. Езотеризмът обяснява този феномен с теорията за прераждането. Има духове, които никога няма да се родят отново. За други изминават стотици земни години, преди да се въплътят отново, други веднага след смъртта се връщат към земния свят в новородено бебе. Законът за превъплъщението се извършва съгласно правила, неразбираеми за нас. Актьорът Волфганг Кийлинг според Шрайбер, скоро след смъртта си отговорил на лентата. В този случай връзката отново провела мъртвата дъщеря Карин, помагаща с контактите. Спиритуалистите, които имат опит с връзката с други области, изразили своите съмнения. Те разказват за така наречените подиграватели или присмиващи се духове, които се радват да попречат на контакта между сферите. Това определено не е Кийлинг, ако някой нарича себе си с това име. Въпросното разяснение звучи странно, но е дадено тук за пълнота по отразяване на темата.
Ето и записа на лесно различими гласове, а остава неясно дали това е мъртвия актьор. Жена: "Нещо е твърде рано!" Мъж "Вземи този мъж тук!" Жена: "Той е още при господин лекаря!" Mъж: "Клаус, това е Кийлинг!" "Дъщеря ми ще пътува в Индия" "Клаус, към червената зона! " " Ние искаме да се появим по телевизията!" " Пушенето е вредно, това отдавна е известно! "Този Клаус не е само любопитен ..." "... и всичко най-хубаво, , ..." "Искаме да умрем в мир ..."Изявления като тези, показани тук, често са свързани с личния живот на хората, които правят контакт, и само те могат да ги тълкуват и обяснят. Забележителен момент от този запис е този, в който ясно се говори за умиране. Тези цитати Клаус Шрайбер очевидно приписва на актьора Волфганг Кийлинг. Дори критично настроените слушатели признават приликите между гласа на лентата и гласовата интонация на Кийлинг :
"Аз живея в това легло и мечтая. Елате утре, Клаус! "
"Те живеят в този кадър. Ние искаме на екрана ... "
"Надявам се, че ще се върнеш ..."
" Хайде идвай на телевизията. Ние ще дойдем "
"Кийлинг с Клаус. Чуваш ли как сърцето ми бие? "
(Отличаващи се пулсиращи звуци. Следва странен хор: "Това е края!")
"Актьорите се появяват отново и отново", казва Клаус Шрайбер. Така веднъж той е записал звучен мъжки глас, който доста уверено обявил:
"Аз съм генералния дявол"
И много скоро след това с тежка въздишка произнесъл:
"Доста е сухо тук!"
Клаус Шрайбер разбира се, веднага помислил, че е Курт Юргенс, манталитета на който подхожда най-добре на записаните изявления . Няколко дни по-късно действително се появила на видеолентата типичната глава на актьора, както той би изглеждал на възраст около 45 години. Униформата му, също можеше да се познае : тя е принадлежала на генерал Гaрасу от филма "Des Teufels General” .
Контактът с Роми Шнайдер, обаче, е бил по-труден, казва Клаус Шрайбер. Неговите духовни приятели наистина се старали, но той трябвало да изчака няколко седмици, докато молбата му бе изпълнена.
А по това време Шрайбер получил поздравления от птица, която той намерил умираща от глад и отнесъл у дома си: гарванът Якоб. Неговата история е толкова забавна, че не може да не се разкаже. Шрайбер намира гарвана по време на разходка, когато е бил малко и безпомощно птиче . Семейството му успява да го отгледа добре. Птичето нарекли Якоб. След известно време гарванът можел да каже името си и да изграчи други звуци, подобни на човешкия говор. Когато Якоб израснал, Шрайбер го изпратил в резерват, където скоро след това починал. И именно Якоб бил на филма. Женски глас казал: "Карин с Якоб." И Шрайбер, който вече е видял и чул много необичайно, е изненадан, когато самата птица ясно отговорила: "Аз съм милия Якоб".
Заедно с другите гласове веднъж Шрайбер все пак чува думите: "Аз съм Роми. Аз вече съм тук. Аз идвам при теб. ". След това отново настъпва тишина. Има само няколко записани и разбираеми дори за незапознатите слушатели на изявленията на Роми Шнайдер:
"Познавам тези неща. Ела отново. Аз не съм далеч "
"Добър ден, аз съм сега, ще дойда по-късно!"
"Сензационната статия ще е у теб по-късно!"
"Ти ще бъдеш отново пепел ..."
"Клаус тук е Роми. Това е прекрасно! "
"Денят след утре аз ще дойда с радост!"
"Аз ще се появя на твоето видео."
В действителност Шрайбер получил два дни по-късно във видеоклипа, без съмнение, най-впечатляващите портрети на починал човек. От светлинен лъч се формирала главата на актрисата Роми Шнайдер, ясно разпознаваема, дори и от най-големите скептици. Тези портрети често се предавали по телевизионния канал RTL PLUS и били отпечатани на първите страници на няколко вестника. Широката общественост обаче, не обърнала внимание на паранормалното събитие.
Лудвиг II по телевизията
На 13 юни 1886 г. в 19 часа на източния бряг на езерото Старнберг умрял крал Лудвиг II. Той бил на 40 години. На този ден умира и неговия лекар Бернхард фон Гудeн, на възраст 62 гoдини. И за повече от сто години около смъртта на монарха витаят легенди. Дали той се е самоубил? Или е убит? Уилям Вeбкинг, ръководител на държавната охрана на Баварското териториално криминално разследване реконструирал този случай. На него е било позволено да използва документи от тайния домашен архив на династията Вителсбах, и той намерил там запис от мястото на произшествието и свидетелски показания, които до момента се считали за липсващи. В книгата си "Смъртта на краля на Бавария, Лудвиг II» той ясно казва "Лудвиг II е бил психично болен човек, който убил своя лекар фон Гудeн, и след това сам се удавил в езерото!". Хелга Гуитoн, служител на "Радио Люксембург" планирала да направи предаване за годишнината от смъртта на монарха, посветена на паметта му и провела интервю с Уилям Вeбкинг относно неговите заключения. Тя искала подкрепа за един необикновен метод: няколко седмици по-рано тя поръчала на ясновидци и спиритуалисти да разкрият мистерията на смъртта на краля по техните начини.
Бил привлечен и Клаус Шрайбер.
За този експеримент той използва технология, разработена от него чрез видeoзвук. На седми юни в 07:30 се чува глас:
"... Доказателство, че ние имаме ..."
"Можете да получите в понеделник, 9 юни, по телевизията ..."
"Ние ще дойдем ..."
На въпроса на Шрайбер, как все пак царят умрял в този юнски ден през 1886 г., мъжки глас отговорил:
"Крал Лудвиг с ..."
"Смърт при защита срещу нападения ..."
"... Умишлено ..."
"Удар отзад ..."
"... В мисли ..."
"... Аз няма да умра ..."
"Откриха ме вечерта!"
"За вашето идване благодаря много!"
"Мъртвите си отиват отново ..."
Извадките, представени тук не дават разбира се, никакъв окончателен отговор на въпроса за това как все пак самотния крал е загинал и дали тези изявления са от него. На 9 юни действително се появява в клипа силует, позата и лицето наподобяват на портретите на крал Лудвиг II в живота. Свидетел на този паранормален експеримент в дома на Клаус Шрайбер в Аахен през този ден била писателката от Aшафенбурд Хилдегард Шефер.
Неизвестните
Отново и отново изплуват във видеокасетата на Клаус Шрайбер лица на хора, чийто произход остава неизвестен. Дали това са мъртви, даващи ни да узнаем за един различен свят, или са живи хора, които Шрайбер някъде е видял веднъж и които след мимолетна среща, просто не може да си спомни? Той проектира ли тези хора на лентата несъзнателно, като използва своята психoкинетична сила или това е наистина феномен от други нива на съществуване?
Сега никой не може да отговори на тези въпроси. Много хора може лесно да разпознаят, други пък се показват странно застинали, с размазани контури. С евентуалното идентифициране на личността трябва да да се вземат предвид изявленията на Шрайбер, че "мъртвите представят себе си в желания от техния живот период", т.е. не непременно стари или болни, както те вероятно са починали.
Силует в светлината
Физикът проф. д-р Ернст Сeнковски описва в статията си нов метод, който Клаус Шрайбер заедно с инженер Мартин Венцел изпитва в практиката, и който както изглежда, е посочен от неговите духовни приятели. В бара в къщи се върти топка от стотици малки огледала, които, ако е насочен светлинен лъч към него от една-единствена точка, създават светлинни ефекти, както в дискотеките и вариетето.
Тази светлина пада в такъв случай на платното на екрана в стаята и както е предположено от Шрайбер, бива използвано от "духовете" в качеството му на носител на енергия. Шрайбер, по думите му, отличава мъртвите на екрана в цял ръст. За момента му е трудно фотографското възпроизвеждане. Така той се опитал да получи диапозитивите на тези видения, които впоследствие могат да бъдат възпроизведени на телевизионен екран. "Ние можахме да намерим върху платното на екрана много силуети в реален размер, казва Шрайбер. Но за този , чиито очи не са привикнали ще е доста трудно да различи нещо, понеже изображенията са много мимолетни! “
Карин Шрайбер - дъщерята на Клаус
Къде е отвъдния свят?
След прочетеното може би изглежда, че заниманията с "отвъдните сфери" са приятно хоби. Но лекарите предупреждават за случаи на възникване на обсесивно-компулсивно разстройство, нарушаване на нормалното отношение към света и психоза, в която хората могат да се потопят при заниманията с окултни явления. Но изглежда, че подобни предупреждения са също толкова безполезни, колкото разбирането, че алкохолът и цигарите са вредни за здравето. Домакиня от град Фирзeн самостоятелно публикува под името Хилдегард Гeсберт книга "Проверявайте духовете" и разказва за нейните записи върху магнетофонна лента, които донесли не само положителен опит. "Свързването с духовни същества се разви по-бързо, отколкото би ми се искало", пише тя. Скоро тя навсякъде дори и без магнетофонна лента може да чува гласове, които обаче напълно я оплели. Какво е това, реакция на болен мозък или мания, източникът на която трябва да се търси и в други области? "От духовете, на които се обадих, никак не мога да се освободя", така чрез своята творба "Чиракът на магьосника" казал Гьоте и Хилдегард Гeсберт охотно потвърждава този цитат. "Отвратителни, зли сили ме заплашваха, аз бях уплашена от гласове и страшните им съобщения. Вярвах, че всички гласове имат божествен произход. Но това беше голямата ми грешка ", казва тя. Фрaу Гeсберт се обърнала към психотропни вещества и сега тя не може да каже кой ад е по-лош: "демоническия" или "психиатричната система". Само постоянната вяра в своето психично здраве и дълбоката медитация чрез молитва освободили Фрaу Гeсберт от натиска. "Тези дълбоки преживявания напълно промениха живота ми и ме доведоха към по-съзнателно възприятие", пише тя.
В допълнение, психологът Toрвалд Дeтлефсен в книгата си "Съдбата като шанс", пише: "Обсебеността при живите хора от души на мъртви може да доведе до симптоми на психично заболяване. Има много индикации, че повечето от болестите, които са класифицирани с термина "шизофрения", са белязани от присъствието на свързана със земята душа . В такива случаи, ние не трябва да лекуваме пациента, а тези свързани със земята души, което трябва да доведе до отхвърляне на тези души, и по този начин освобождаването на пациента! ". Дeтлефсен предупреждава спиритуалистите и изследователите на гласове, които очакват от своите" приятели" непременно" божествената мъдрост.”
"Тези явления означават, че тук иде реч за свързани със земята души, казва Детлефсен, които, колкото и странно да звучи, все още не са осъзнали смъртта си . Предпоставка за такова "нeзабелязване" на своята смърт често е силната вяра, че със смъртта идва краят на всичко!". Смъртта присъства в живота както ядката в ореха. Ако другият свят наистина може да съществува, къде е той и как изглежда? Експериментаторите, занимаващи се с гласове, отново и отново поставят въпроса и не са получили отговор. Ние живеем в даден момент в един материален свят. Духовният свят няма време или пространство. Но именно времето и пространството са отправните точки в плоскостта на сегашното ни съществуване. Защото от всички доказателства, които ние знаем до сега, другият свят е просто друга плоскост на съзнанието. Физиците говорят за възможни паралелни светове с други вибрационни честоти. В сънищата или други променени състояния на съзнанието ние често в живота си имаме контакт с тези области. Такива случаи са потвърдени и от известния психоаналитик Карл Юнг. Особено чувствителните хора често приемат в състояние на транс съобщения от тези други плоскости. Например, американската писателка Джейн Робъртс в началото на 70-те почти всяка вечер се потапяла в променено състояние на съзнанието, и по този начин имала контакт с "високо развит дух от по-високите сфери". Тя го нарича "Сет."
От тогава тя е написала няколко книги за Сет с подробни изявления за живота и смъртта, за произхода на Вселената и значението на Бога за цялото творение. Съдържанието на книгите е труднои често минава отвъд знанието на традиционната философия и наука.
Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.