Т В О Р Е Н И Е О Т Е Т Е Р А

Щом пуснаха предавателя в действие, отне още година, за да се разработят компютърни програми такива, че системата да приема и предава всички психо-активни функции. Към края на 77-ма година, предавателят възпроизвеждаше мисъл-форми без грешки и с много висока степен на достоверност. На този етап премахнаха всички спирачки. Караха човекът с пси-способности, Дънкан Камерън, да се концентрира върху даден твърд предмет и познайте какво се случваше – твърдият предмет просто „излизаше“ от етера!
В съзнанието си той се съсредоточаваше върху твърд предмет и този предмет се появяваше някъде в базата. Каквото и да визуализираше Дънкан, предавателят предаваше матрицата за него и изграждаше достатъчно сила, за да се материализира това, за което той мислеше. Предметът се материализираше на всяко отделно място, към което той отправяше мисълта си. С други думи, ако той държеше даден предмет в ръката си и/или го визуализираше, той щеше да се появи на даденото място. Те вече бяха открили как става чистото сътворяване посредством мисълта и с помощта на предавателя.
Появяваше се всичко, за което Дънкан си мислеше. Много пъти то беше само видимо, без достатъчна твърдост – нещо като призрак. Понякога беше реален твърд предмет, който беше стабилен и си оставаше такъв. Друг път това беше твърд предмет, който оставаше солиден, само докато работи предавателя и при изключването му избледняваше. Показанията дадени от компютъра представяха точно за какво си мисли Дънкан. След това изследователите можеха да изберат какви мисли да предадат чрез предавателя. Повечето от тези мисъл-форми бяха излъчени в областта на въздушната база в Монтоук, но се използваха и други места.
Това, за което Дънкан мислеше като за субективна реалност, беше създавано като обективна реалност (или твърда, или прозрачна – в зависимост от обстоятелствата). Например той можеше да си мисли за цяла сграда и сградата се появяваше в базата. Експерименти от този тип бяха нещо рутинно.


Системата работеше с добра степен на надеждност. Вече искаха да видят какво могат да направят с това. Първият експеримент се наричаше „Виждащото око“. Държейки косъм от косата на дадено лице или друг подходящ предмет в ръка, Дънкан можеше да се концентрира върху човека и да гледа така, сякаш гледа през неговите очи, да чува с неговите уши и да чувства посредством неговото тяло. Той всъщност можеше да гледа чрез други хора независимо къде на планетата се намираха те. Експериментираха много с това, но не знам докъде се стигна.
Наистина е забележително, че подобен подвиг можеше да бъде постигнат, но планът който се осъществяваше, беше повече зловещ, отколкото грандиозен. Те се интересуваха как да контролират мислите на човешките същества. Следващата стъпка беше да видят дали могат да вкарват мисли в главата на друг човек. Например Дънкан срещаше някого. След срещата и без индивидът да знае това, Дънкан се концентрираше върху това лице. В деветдесет и девет процента от времето, обектът имаше мисли сходни с мислите на Дънкан. Имайки способността да имплантира мисли на друг човек, Дънкан можеше да го контролира и да го накара да направи каквото си поиска. Този контрол се осъществяваше на ниво по-дълбоко от това при обикновената хипноза.
Посредством Дънкан, оборудването и предавателя в Монтоук, учените можеха да зареждат информация, команди и програми в ума на даден индивид. Мислите на Дънкан просто се превръщаха в мисли на съответния индивид. И използвайки този процес, индивидът можеше да бъде накаран да направи нещо, което при обичайни обстоятелства той не би направил. Това беше началото на аспекта „контрол над съзнанието“ в проекта Монтоук.
Тази линия на изследвания продължи до около 1979 г. Последваха множество други различни експерименти. Някои от тях бяха интересни, но други имаха ужасни последици. Набелязваха като цел даден индивид или маси хора, животни, места и технология. На практика можеха да набележат като цел всичко, което искаха. Например можеха да накарат даден телевизионен приемник да се повреди. Можеха да спрат картината му или напълно да го изключат. Телекинетично преместваха предмети и разрушаваха помещения.
Веднъж Дънкан се концентрира върху това да разбие един прозорец. Генерирана беше достатъчна сила до точката, в която той действително счупи един прозорец в градче разположено близо до Монтоук. Можеха да влияят и върху животните – край Монтоук и в самото градче. Можеха да предизвикат и вълна от престъпност сред хората.
Трябва да имате предвид, че когато Дънкан правеше тези експерименти, той беше в изменено състояние на съзнанието. Той беше специално обучен така, както можеше да бъде обучен от ЦРУ или NSA*( NSA – National Security Agency – Агенцията за Национална Сигурност на САЩ. – бел. ред.) При всяко едно събитие, вниманието на съзнателния му Аз беше отклонявано чрез сексуално блаженство. Тогава на повърхността излизаше онова, което може да се нарече „примитивно съзнание“. Индивидът Дънкан биваше вкарван в оргазмен транс. Неговото примитивно съзнание, което тогава вече биваше на разположение на изследователите, ставаше много податливо на внушения и следователно – контролируемо.
Информацията за това програмиране можеше да бъде инсталирана посредством което и да било от сетивата на тялото. След това Дънкан биваше насочен към това да концентрира примитивното си съзнание върху така инсталираната информация. Например щом веднъж това примитивно съзнание излезеше на повърхността и му се кажеше да се концентрира върху нещо, той го правеше с цялото си същество. Цялото съзнание на Дънкан се фокусираше върху един предмет, докато тялото му беше неподвижно.
Примитивното съзнание можеше да бъде изчистено от предишното програмиране и да бъде вмъкнато нещо друго. Имаше дословен преводач, чрез който можеха да програмират каквото искат. Изречени думи, написани думи, филми, музика или всичко което беше необходимо, бе прилагано, за да накарат примитивното съзнание да работи.
Тези техники бяха ключът към получаването на ясни мисъл-форми от предавателя, които можеха или да окажат влияние върху съзнанието на друг човек, или да сътворят нещо от етера.
Към 1978 г. техниките за контрол над съзнанието бяха напълно разработени и записани. Направени бяха подходящи записи и те бяха разпределени по различните агенции, за да могат да се използват на практика.

От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун