Посетих Монтоук още много пъти, често с различни хора, които също са били въвлечени. Една малка група от нас започна да си дава сметка, че бяхме попаднали на един от най-високо засекретените проекти, която тази страна беше познавала. Сметнахме, че е по-добре бързо да направим нещо с тези новооткрити знания. В противен случай можехме да се окажем мъртви.
Като група решихме да бъдат предприети действия. Не бяхме сигурни какво точно да направим, затова седнахме и го обсъдихме. Какво беше най-доброто, което можеше да се направи? Да го публикуваме? Незабавно? Доста говорихме за това. През юли 1986 г., решихме че трябва да отида при USPA*(USPA – United States Psychotronic Association – Американската Асоциация по Психотроника. – бел. ред.) в Чикаго и да говоря за това. Направих го и се вдигна шум. Новината стигна бързо до онези, които не искаха историята за Монтоук да се разкрива. И изведнъж – ето ме мен, изнасяйки необявена лекция. Информацията стигна до стотици хора и значително спомогна за нашата сигурност. Не бе възможно да ни затворят устите без да създадем публичен фурор. И до ден днешен все още оценявам открития форум и свободата на словото, които USPA ми осигури.
Решихме да подадем информацията на федералното правителство. Един от моите съмишленици познаваше племенника на един сенатор от югозапад. Племенникът, когото ще наречем Лени, работеше за сенатора. Дадохме информацията на Лени, който я предаде на своя чичо. Тази информация включваше снимки на заповеди, дадени на различния военен персонал, които бяхме намерили разпръснати из базата.
Сенаторът направи лично разследване и потвърди, че към базата наистина са били назначени някакви военни технически лица. Той откри и това, че базата е била разпусната, изоставена и бракувана от 1969 г. насам. Тъй като беше служил на своята страна като генерал от военновъздушните сили, той се интересуваше особено много от това, как персонал на армията е работил на изоставена база. И откъде бяха дошли парите за създаване на такава база и за използването й?
След като направиха свое собствено разследване и видяха снимките и документите които им дадохме, вече не се поставяше под въпрос дали базата е била активна. Те потвърдиха, че Форт Хироу (което е името на оригиналната база от Първата световна война, която обгражда целия район, където е базата на военновъздушните сили) и Монтоук, наистина са били изоставени и са посочени просто като собственост, притежавана от административната служба през 1970 г.
Сенаторът се включи много активно и отиде до Лонг Айлънд, за да открие каквото може за базата на военновъздушните сили в Монтоук. Не му беше оказано сътрудничество с ентусиазъм, независимо от това, че разполагаше с впечатляващи лични документи. Хората казваха, че са го виждали да гледа през оградата, опитвайки се да открие какво става там. Той ме посети и ми каза да си мълча за тези неща, защото ако продължа да говоря, ще застраша неговото разследване. Ето защо си мълчах за тази история досега. Когато сенаторът приключи своето разследване, той не можа да открие никакви следи за финансиране от правителството, никакви отпуснати суми, никакви комитети за надзор и никакви плащания. Той се пенсионира поради напредналата си възраст, но Лени ми каза, че няма проблеми да публикувам неговата история. Както и това, че сенаторът не се е отказал и че разследването е било подновено.
От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.