Страхът поражда привидения

Привиденията живеят редом с хората от векове. Те могат да бъдат видими, осезаеми, могат да разговарят, в тяхно присъствие възникват полтъргайстни явления. Понякога са толкова правдоподобни, че не могат да бъдат различени от жив човек. Но откъде се вземат и каква е природата им?
Според окултистите, когато човек умира, душата му, заключена в астралната обвивка от тънка, невидима материя, напуска тленните останки. Известно време тя остава в нашия свят. След това се освобождава от обвивката, превръща се в чист дух и се оттегля във "висините" (космос, паралелен свят). А "изоставената" от душата дреха продължава да съществува подобно на зомби. Някои от тях живеят доста дълго и се подхранват от психоенергията на хората.
Със силна енергия са надарени медиумите на спиритичните сеанси, благодарение на което тези зомби получават възможност да влизат в контакт с присъстващите. А хората възприемат обвивката за истинската душа на починалия, докато всъщност това е само нейна бледа сянка. Затова не бива да се вярва на предсказанията на тези кухи черупки, лишени от душа - те не знаят нищо за бъдещето. Максималното, което сенките могат да съобщят, са сведения за миналото.
Британският окултист Ч. Ледбитър, живял в началото на 20-ти век, издава книгата "Астралният план". В нея той твърди, че някои хора са способни да създават собствени астрални двойници (т.е. привидения). Те продължават да живеят самостоятелно, "хранейки" се със страха, който хората изпитват при появата им.
За страха, като живителна сила за привиденията, дълго преди Ледбитър говорят мистиците на древна Гърция и Индия. Според тях именно благодарение на внушаемия у хората ужас безтелесните създания живеят десетки и дори стотици години.
Тази стара догадка намира потвърждение в изследванията на съвременните учени, опитващи се да обяснят произхода на привиденията. Най-цялостна изглежда хипотезата на проф. А. Охатрин, който, развивайки представите за свръхслабите взаимодействия, създава теорията за хипотетични частици, които нарича микролептони. Той смята, че именно от тях се формират невидимите същности - привиденията.
Той създава фотоелектронен аппарат, който може да засича микролептонните излъчвания и да ги трансформира в оптическия диапазон, като позволява да се надникне в призрачния свят на тези същества. Когато някой от намиращите се в помещението мислено нарисува образа на човек, от аурата на "донора" се отделя микролептонен клъстър (струпване, сгъстяване), имитиращ представения образ, и апаратът го фиксира. Този клъстер (или мислеформа) е способен самостоятелно да се движи, т.е. има "импулс на собствено независимо битие". Подобни образи могат да бъдат и мислено разрушени, след което датчикът престава да ги "забелязва".
Всичко това дава основание да се предполага, че в човешките възможности е да бъдат създавани и по-сложни мислеформи. Мисленият импулс, насочен към формирането на такива образи, би трябвало да е по-силен и с малко по-различни свойства. Импулсите, водещи към създаването на човекоподобни фигури, видими от хората, са от компетенцията на екстрасенси и магове.
Излседователката А. Дейвид-Нил в книгата си "Мистиците и маговете на Тибет" разказва за срещите си с астрални същности, породени от тибетските лами (тулпа). Понякога такива същности могат да бъдат създадени и от обикновени хора, но това се случва несъзнателно, най-често в ситуации на стрес.
Изследователите, занимаващи се с изучаването и фотографирането на човешката аура и излъчваните от нея флуиди (които вероятно имат микролептонна природа), са единодушни, че човешката аура се променя в зависимост от настроението на индивида. По същия начин се променя и характерът на излъчванията. Оказва се, че най-мощна е аурата на човек в моменти на голямо вълнение или страх. Именно тези излъчвания, необходими за живота на привиденията, имат предвид древните мистици и Ледбитър.
Потвърждение на тази енергийна връзка между хората и привиденията е феноменът на битовия полтъргайст, който често се съпровожда с привидения. Хипотезата, че полтъргайст е рожба на привиденията, се споделя от повечето изследователи, като мнозина смятат, че "полтъргайстните привидения" се пораждат от самите участници в необичайните събития. Те пораждат собствени астрални двойници, причиняващи полтъргайстни явления.
Тези астрални двойници са енергетично силни духове и почти винаги имат човекоподобна форма. Не е изключено да наследяват някои черти на своите "родители", само че по-груби. Още с възникването си духовете започват да буйстват, изискват внимание, като демонстрират невероятни способности. Целта на демонстрациите е една - да плашат. Човешкият страх има напълно материална основа и именно това интересува тези същности. Енергийната субстанция, отделяна от изплашения човек, за тях е жизнено необходима.
Подхранването със страх е нужно само на онези призраци, които живеят относително дълго. Повечето се появяват само веднъж - най-често за да изпълнят някаква мисия сред живите. Те обикновено нямат нужда от допълнителна енергия и срещите с тях са безопасни....

По материали от "Феномен"