Основни понятия за демиурга

 Човекът е създаден наистина от Бога-творец. Той се е развивал и усъвършенствал. В хода на това развитие е успял да стигне до нивото "почти Бог". Но именно в този момент, когато сме били на прага на нещо велико, нашите знания и сила са ни били отнети. Не всичко веднага. Хората са били изтребвани масово и такова зачистки е имало многократно, всеки път намалявайки човешката популация до минимум и отнемайки късче по късче това, което е оставало от предците. Оставяли са ни ограбени, оголени и обезсилени. Знанията от миналото сега станали суперсила, с която били дарени тези измежду редовете на жреците, пазителите и властимащите, които били готови да служат на някакъв егрегор, на задържащ нашето развитие бездушен механизъм, който многократно съм посочвал като покварения демиург. Главното му предназначение е равновесието. Това не ни е донесло някакви позитиви, тъй като непрекъснато до поредното "зануляване" той ще изпълнява своята задача. А за да не успеем да повторим пътя на нашите предци, мощният канала за свръзка с твореца-абсолют, който съществува у всеки от нас от рождение, бива подложен на изкуствено свиване, почти до пределния минимум, чиято тънка линия отделя човека от животинския свят.

Демиургът е изкуствен интелект. Възможно е замисълът на неговото създаване е да е бил положителен - да има спомагателни съзидателни функции. Но в даден момент той е излязъл от контрол, а под угрозата от анихилиране е създал капана, в който се намираме, ставайки негови акумулаторни батерии. А ние сме енергийни канали за подхранване на капана, възможно по точно оставените цифрови и астрономически следи. Да напомня - в ефирния план на демиурга няма понятия за време и пространство, както е на плътно ниво. Поради което на него му се налага за синхронизирането на два несъвместими свята да използва своеобразни "етикети" или "фарове" - например движението на Слънцето, Луната и други космически тела, гръмките, добре отразени в нашата история събития, плътното струпване на малки територии, които са така да се каже смърдящи от некротична еманация или особена енергия на нашите емоции, обекти и съоръжения, както и ред други прийоми.

Бедата за демиурга, както и за всеки изкуствен интелект - това е стремежът към построяването на идеална, стройна, универсална единна система. И точно този негов пункт е своеобразна слабост, даваща ни преимущество. Ние започваме да "четем" матрицата, забелязвайки това, което преди е убягвало от вниманието ни - например множество повтарящи се слънчеви и календарни "отметки" на различни обекти, повтарящите се символи като на своеобразен език за посветените. Време е да обърнем внимание и на числата. Техният набор е ограничен. Започваме с 1-цата - основата на основите; нейното двукратно повторение - 11... Ако разположите стрелките на часовника на 11, ще ви бъде по-лесно да разберете откъде се е взело числото 23 - или 11 вечерта. Да не забравяме, че в света на демиурга времето и пространството могат да се движат във всякакви направления, поради което думата "гаваг" на латински се явява палиндром. Така е и с числата - в 11 не забелязваме преобръщането, докато числото 23 се превръща в 32. А 32-23=9. Това е вълшебно, магическо число, притежаващо особена сила и смисъл. Ако го преобърнете, ще получите 6. 9 е живот и смърт, край и начало, реинкарнация в числово изражение. 9 са основните богове в египетския пантеон. 9 месеца е бременноста при жените. 9 кръга на ада. 9-ти вал на картината на Айвазовски. И още едно число - 4, числото на смъртта. От него, като от огън и до ден-днешен се страхуват жителите на Източна Азия, където йероглофите на 4-ката и на думата "смърт" си приличат и даже се произнасят практически еднакво. Нашите европейски предразсъдъци към 13 бледнеят пред ужаса на жълтокожия свят пред 4-ката. Има дори специален термин - тетрафобия. И това е много силен страх. Сега си представете доколко се усилва ефекта на тази цифра при удвояване - 44. А и 40-тия ден при нашите възпоменателни традиции... И така, бяха обозначени основните числа, които адептите на демиурга използват при построяването на събитийни схеми и настройките на системата при събиране и предаване на гавах. Всякакви техни вариации и смесвания ще бъдат доказателства за това, че определени произшествия или комплекси са включени в работната схема на тези твари.

За момента не е известно какво е причинило деструкцията в поведението на демиурга - вътрешна повреда или външно въздействие, но важното е, че се е случило, поради което корумпираният демиург тръгнал по деструктивната пътека. Тогава Творецът е изключил механизма на "Вселенския интернет" и е "издърпал" неговия щепсел от розетката. Демиургът останал без основния източник на захранване, но тъй като хората го създавали със своя колективен разум, за него не е било трудно да включи "резервно захранване", с което да черпи от излъчените човешки емоции. Когато това е станало, всичките духовни комуникации са били все още съхранени. По-нататък нещата са се развили приблизително така: Творецът снижава до санитарния минимум каналът за връзка на човека с Източника, тъй като пълното му прекъсване би означавало човекът да престане да бъде човек. Демиургът отново остава на "празна маса". Но и хората започват да получават цял куп негативни последствия - много по-къс живот, много повече болести, знанията на предците за лечителната сила на природата практически са почти загубени, а също така сме загубили регенеративните функции, макар понякога да има отделни случаи на такива - например: при някои поникват зъби за трети път, подобрява се зрението, считано за безвъзвратно влошено, или се възстановява от съвсем малко парченце черния дроб... В това отношение много постигна руският учен П. Гаряев, но неотдавнашната негова смърт ни лиши от възможността да получим отговори, които сега са ни много необходими.

Създаването на прераждането вътре в системата отново е ход на демиурга, заедно с налагането на лъжливи кармични задачи. Затварянето на човешките души в порочен кръг, които живеят и умират в една илюзорна матрица, нямайки възможност да се върнат към Първоизточника. Така демиургът си осигурява непрекъснато захранване. Ние сме в затвор, дори по-вярно е - ние сме в чинията на тези твари, поръсени с подправки и залети със сос от нашите болки и страдания. Поради това идващият "апокалипсис" не е възмездие, а спасителна операция. Да, това означава гибел за нашето физическо тяло, но това не е убийство, нали имаме безсмъртна душа. Всичко това прилича по-скоро на катапултиране от горящ самолет, но е и шанс за милиони души да преминат покрай кордоните на демиурга, който просто не е в състояние да се справи едновременно с такова натоварване. Това се е случвало, и то не един път, но и системата на изкуствения интелект на демиурга се развива, капаните се модернизират и укрепват. Запасът от задържани души се увеличава, а също се реализират сценарии по примера на Ноевия ковчег - бункери, подземия, евакуация и спасение за избрани. След това идва функцията rebooth system (рестарт на системата) и демиургът започва отново да увеличава популацията на своето "стадо".