понеделник, 6 декември 2021 г.

Колко струват дарвинистките рисунки?

 Вече говорих за това как привържениците на религията дарвинизъм са си създали и не са открили реално „преходни форми“, които биха могли да потвърдят тяхната „случайна“ еволюция на видовете. Но това далеч не са единствените „доказателства“, които сами са направили. Доста често те използват красиви и професионално подбрани снимки, които свидетелстват за истината само за субективната им представа на процеса на самата тази „еволюция на видовете“, но нямат реална доказателствена база от научно обоснован факт.



Ето например какво пише И. Руленко за една такава красива картина на „преходни видове“ в книгата си „Какво да отговоря на дарвинист“: „...сега е ясно с какви всъщност „преходни форми“ са пълни шкафовете на този палеонтолог. И това не е краят. Факт е, че в друг раздел на Доказателства за еволюция Александър Марков дава цветна рисунка на тема "преходни форми" между риби и земноводни (фиг. 4) :

И той коментира тази рисунка по следния начин:

... Опростена схема на прехода от риба с перки към първите тетраподи. Тази рисунка е използвана в "процеса срещу маймуните" в Пенсилвания през 2005 г., за да илюстрира погрешността на твърденията на креационистите, че не е имало преходни форми между риби и земноводни (известно е, че еволюционистите са спечелили процеса, въпреки че съдия Джоунс, който произнесе присъдата, е бил консерватор, привърженик на Буш и много религиозен човек). На тази снимка все още няма тиктаалик, който беше намерен по-късно.

Тоест, ако трябва да вярваме на Александър Марков (за съжаление вече сме се уверили, че трябва да му се доверим с голяма предпазливост), се оказва, че тази еволюционна схема „отиването на риба на сушата“ е послужила и като основа за съдебна присъда в полза на теорията на еволюцията. Всъщност дарвинистите спечелиха в съда с помощта на красиви снимки на различни живи същества, подредени в идеологически правилна верига.

Оказва се, че търсенето на справедливост в американските съдилища е много съмнително. Особено опасно е да съдите художници, аниматори и карикатуристи. В крайна сметка те ще нарисуват някаква ярка убедителна картина на съдиите, така че тези съдии просто няма да могат да устоят. А теб ще те осъдят на двайсет години. А после се оказва, че всъщност са осъдили невинен.

В крайна сметка сега се оказва, че всички тези красиви картинки всъщност не са верни. Съществата, изобразени на тези картинки като „преходни форми“, в действителност не са били такива. Ново откритие (Niedzwiedzki et al., 2010) показа, че докато всички тези нещастни „тиктаалики” едва пълзяха по крайбрежната тиня, вероятно движейки се към живот на сушата... 10-20 милиона години по-рано, на сушата вече някакви големи четириноги същества (с дължина около 3 метра) се скитали наоколо:



Освен това не са регистрирани дори следи от влачене на опашката. Или тези животни вече уверено държали опашката си висяща. Следователно, те били енергични обитатели на сушата, чувствайки се удобно на нея (особено като се има предвид реконструираната им свободна походка). Или изобщо нямали опашка. Но това разрушава съответните еволюционни конструкции, тъй като се смята, че безопашатите земноводни са се появили много по-късно от опашатите. Или (предполагам) все още имали конска опашка, но толкова малка, розова и навита. Като на прасенце. 

Ясно е, че тази еволюционна верига сега ще трябва да бъде преначертана напълно от нулата. Нещо повече, сега може би вече ще е необходимо да се надграждат мистериозните следи, открити в силурския период (Gouramanis et al., 2003). Преди това изследователите наистина не искаха да вземат предвид факта за откриването на силурски следи. Защото тези следи не се вписваха в вече начертаните красиви еволюционни схеми. И както знаете, ако фактите не се вписват в красивите теории, толкова по-зле за фактите. Но сега, след като стана ясно, че още преди 395 милиона години някакви триметрови „прасета“ спокойно вървели по сушата, размахвайки опашки, защо да не си спомним силурските отпечатъци? В крайна сметка тук се оказва много близо до тях - някакви си 20-30 милиона години. Още повече, че според самата теория на еволюцията „триметровите прасета”, чиито следи от 395 милиона години са отпечатани върху полските камъни, също трябва да са дошли от някого? Идеологически правилно е "постепенно излизане на сушата" и т.н. Като цяло дарвинистите сега ще трябва да вземат отново моливи и флумастери и да нарисуват въображаема поява на риба на сушата, но сега, очевидно, в силур.

Но се смята, че еволюцията на рибите току-що е започнала през силурския период. И изведнъж те вече "бягат" на сушата? „В къщата на Облонски всичко беше объркано“ (C). А доскоро всичко беше толкова прекрасно! Изглежда нямаше и следа от „еволюционна трагедия“. Картинки на "риба, излизаща на сушата" бяха нарисувани толкова талантливо, че дори бяха направени съдебни преценки въз основа на тези картинки ... "

Както можете да видите, красивите картинки вече не са в състояние да помогнат на привържениците на религията дарвинизъм да продължат да заблуждават хората с недоказаните си приказки. Нещо повече, дори внимателно събрани или проследени „доказателства“ под натиска на все повече и повече нови открития стават несъстоятелни. Истинските причини за налагането на тази научно недоказана религия на интелектуалците бяха много добре обяснени от руския пътешественик, биолог и антрополог Г. Сидоров в неговите книги и видеоизказвания.


неделя, 5 декември 2021 г.

Световната конспирация от Дейвид Айк (Откъс)

 Истинската стойност на човешката личност се изразява в това доколко се е освободила от самата себе си.“ Алберт Айнщайн С риск да досадя на читателя, ще отбележа нещо очевидно: човек е изгубен тогава, когато не знае къде се намира. Ясно и просто. Ние сме изгубени, когато не разполагаме с необходимата информация, която да ни покаже къде се намираме и без която не можем да намерим пътя към целта. Това също е очевидно. Как можем да стигнем някъде, ако не знаем дори къде се намираме? Всичко това е близко до ума, но човек невинаги приема с ума си това, което е пред очите му. Както се казва, ако искаш да скриеш нещо, го постави на видно място. Именно в току-що казаното се състои бедата на „човечеството“. Ние сме изгубени, защото а) не знаем къде се намираме и б) нямаме достъп до необходимата информация, която да ни покаже къде се намираме. Всъщност в нашия случай нещата са дори още по-сериозни. Ние не само че не знаем къде се намираме, но не знаем даже кои сме. Джон Ленън пише: „Как да вървя напред, като не знам в каква посока гледам? Как да вървя напред, като не знам накъде да завия?“. Без тези координати – кои сме и къде се намираме – как можем да разберем какво виждаме и какво усещаме? Не можем. Затова правим догадки (често произволни) и тези догадки наричаме „религии“ и „научни теории“. Говорим за „обосновани догадки“, основаващи се на най-надеждната налична информация, но какво би станало, ако се окаже, че тази информация – получена чрез религията и науката – е напълно невярна, и което е още по-важно, е била нарочно създадена така? В такъв случай ще се окажем в още по-сложна ситуация, отколкото просто да не знаем в каква посока да тръгнем. Ще излезе, че сме поели в грешна посока, вярвайки, че онзи с калимявката или микроскопа, който случайно ни е упътил, знае какво говори. Днес все по-ясно разбираме, че пътната карта, с която си служим в живота, вече е остаряла и при това сме я гледали наобратно. Или по-точно, това са правили вместо нас (често без да подозираме) представителите на една система, която може да съществува само ако ни държи в неведение за компаса и координатите, които ще ни отведат до целта. Някой е разместил пътните знаци, за да ни заблуди и да ни контролира. Целта на настоящата книга е да ви помогне да разберете кои сте, къде се намирате и как шепа хора манипулират живота ви до степен и с намерения, които дори не можете да си представите. От това ще зависи всичко останало и този „свят“, който досега е изглеждал побъркан, странен и необясним, изведнъж ще застане на фокус. Светът ни изглежда побъркан, защото го гледаме под грешен ъгъл. Достатъчно е само да променим гледната си точка и... „Я-аа, такава ли била работата!“. Първа ключова координата: Кои сме ние? Ако попитате някого кой е, най-вероятно ще ви отговори нещо от рода на: „Аз съм Джо Еди-кой си. Работя във фирма в лондонския район Тутинг, женен съм, с три деца. Обичам футбол и градинарство, искам да отида на гости на брат си в Австралия“. Такива неща чуваме непрекъснато в телевизионните игри, когато водещият моли участника: „Кажете нещо за себе си“. Хората се идентифицират със своята професия, доходи, предпочитания и това, което бихме нарекли „личност“, „индивидуалност“ или „натюрел“: – „Обичам да се смея и да се забавлявам“, „Обичам домашния уют и спокойния живот“ и т.н. Но и тук можем да попитаме какво би станало, ако разберем, че това, което определяме като „аз“, нашата „личност“, дори нашият пол, изобщо не сме ние. Ами ако всичко това е плод на някаква компютърна програма и някой ни е заблудил, че това сме ние? Бихме сметнали за ненормално, ако попитат някой астронавт кой е и той започне най-подробно да описва скафандъра си: „Аз съм модел Марк III на НАСА, създаден през 90-те години на XX в. Имам твърда горна част на торса, двустепенно изрязани транзитивни (предавателни) елементи в седалищната област и въртящи се спираловидни ставни елементи в раменете, кръста и ханша, позволяващи абдуктивно-адуктивни (отклоняващо-притеглящи) движения. Издържам на налягане от 0,56 атмосфери. Искам да отида при брат си в Международната космическа станция.“ Сигурно ще си помислим, че на този човек му има нещо, вероятно защото е бил подложен на прекалено високо налягане. Какъв глупак – все едно скафандърът му е самият той! Има нужда от лекар горкият, много голяма нужда, и то спешно. Да, така е, но ако се замисли човек, той не е единственият, нали? Ние, обикновените „хора“, правим абсолютно същото. Мислим, че нашият скафандър – това сме ние, и щом веднъж тръгнем да мислим в тази посока, целият пейзаж отива по дяволите. Как може астронавтът да работи, ако си мисли, че скафандърът му – това е той? Та нали тогава би настъпил невъобразим хаос! Е, огледайте се наоколо, вижте целия този „свят“ от хора, които вярват, че са скафандри – и какво откривате? Невъобразим хаос. А и как би могло да бъде другояче? И тъй, първото откритие по пътя към свободата: вашето тяло – това не сте „вие“, а един удивителен биологичен компютър, чрез който „вие“ изживявате действителността. Тялото ви е съсъд, средство, но това не сте „вие“, не е вашето „аз“. Скафандърът е средството, чрез което астронавтът се докосва до други „светове“. Същото се отнася и за тялото. Нашето тяло – това не сме ние, защото ние сме Безпределното съзнание, Всичко-което-е, едно непрекъснато енергийно поле, в което всички „светове“ съществуват и същевременно не съществуват. Единствената разлика между всички създания е нивото им на осъзнаване, че те са Всичко. Колкото по-дълбоко осъзнаваме това, толкова по-близо сме до нивото на висшето „знание“ и възприятие, и обратното – ако възприемаме себе си като отделен „индивид“, различен от всичко останало, ние губим връзката си с Безпределното единно цяло, което всъщност представляваме. Живеем в свят на разделение и „различия“, защото сме забравили – в резултат на външна манипулация – своята истинска безпределна същност. Алберт Айнщайн нарича действителността „илюзия, макар и трайна“. Той казва: „Човекът е част от цялото, което наричаме Вселена – част, която е ограничена във времето и пространството. Той възприема себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало и това е един вид оптична измама на съзнанието му. Тази измама е като затвор за нас, тя ни ограничава в рамките на личните ни желания и обичта ни само към най-близките. Трябва да се стремим да се освободим от този затвор, като разширяваме обхвата на своето състрадание, така че в него да попаднат всички живи същества и цялата природа в нейното великолепие“. Освен това трябва да приемем идеята, че сме Безпределно съзнание. Това е такова ниво на съзнанието, при което то знае, че е всичко. Това е самоосъзнатото ВСИЧКО. Помислете например каква е разликата между водната капка и океана. Капката се асоциира с представата за отделното, за индивидуалното „аз“, което не е свързано с нищо друго. Също като при хората – ние мислим, че сме „Бил Еди-кой си“ или „Етел Еди-коя си“. Но когато капката попадне в океана, можем ли да определим къде свършва океанът и къде започва капката? Няма нито начало, нито край, няма алфа и омега, защото всичко е едно Единно цяло. На това ниво няма „ние“ – всичко е едно Безпределно „Аз“. Част от този океан може да е тиха и спокойна, а друга част да е бурна и развълнувана, но това е все един и същ океан, едно и също Единно цяло. Ние винаги сме океанът, винаги сме Безпределното съзнание и не можем да се отделим от него в буквалния смисъл на думата. Но когато забравим кои сме, ние изпадаме в заблуда и придобиваме усещането, че сме нещо отделно, че сме капка, и тогава възприемаме действителността през малкия обектив, който това усещане създава в съзнанието ни. Този обектив възприема онова, в което вярва, и поражда усещания, които съответстват на тази вяра. Дребнавите мисли правят хората дребни, независимо че човек е Безпределното възможно. В това се състои бедата на т.нар. човечество. Ние сме океан, Безпределно съзнание, но въпреки това вярваме, че сме само една слаба незначителна капчица. Идентифицираме се с отделното, с някаква „част“, вместо с единното цяло. Това е така, защото представата ни за действителността е тотално манипулирана, в резултат на което отъждествяваме своето „аз“ с биологичния компютър, наречен „тяло“. Помислете колко много религии обявяват за богохулство твърдението, че човек е Всичко, или както те го наричат – „Бог“. На нас не ни е позволено да смятаме, че сме Бог; трябва да бъдем смирени, да приемем, че сме нисши грешници и да треперим пред Всевишния – или пред онези над нас. Ти си едно нищо, човеко, свиквай с тази мисъл! – и само ако свещениците кажат добра дума за теб, имаш някакъв шанс да не се пържиш в Ада. Тези глупости са измислени от хората, които контролират религиите (а не от програмираните им лакеи със смешните шапки), за да ни задържат завинаги на компютърното ниво на възприятие – нивото, на което лесно можем да бъдем водени като стадо животни. Вижте само с какъв език си служи религията – „Господ е твоят пастир, а ти си част от стадото“. Хората, затворени в телесно-компютърната реалност, ще нарека „несъзнаващи“, а тези, които си дават сметка за съществуването на едно по-голямо цяло, ще нарека „съзнаващи“. Всъщност всички създания са „съзнаващи“, само нивото на съзнанието им е различно, но за да опростя максимално нещата, все пак ще използвам понятията „съзнаващи“ и „несъзнаващи“. При така формулираната дефиниция, почти всички хора на земята са несъзнаващи, защото се идентифицират със своето тяло-компютър (фиг. 1). За щастие, във времето, в което живеем, това започва да се променя. Компютърна реалност Биологичният компютър често бива определян като „жив“ компютър. Дефиницията на термина „биологичен“ е: „който се отнася до живота и живите същества“. Това е компютър, който стига до решения, без да му бъде указано как точно да прави това. Днес такива компютри се разработват по целия свят, макар че, естествено, те не са нещо много повече от детско сметало в сравнение с биологичния компютър на човешкото тяло. Но принципът е същият. Проф. Бил Дито, който ръководи изследванията върху биологичните компютри в Технологичния институт на Джорджия, казва: „Обикновените компютри винаги имат нужда от абсолютно точна информация, за да стигнат до верния отговор. Надяваме се биологичният компютър да може да намира верния отговор въз основа на частична информация, като сам попълва празнините“. Най-просто казано, биологичните компютри донякъде притежават способността да мислят самостоятелно. Това важи и за човешкото тяло, и то в много по-голяма степен, но проблемът е там, че позволяваме на тялото да мисли вместо нас. Ние сме в плен на илюзията, че тялото ни – това сме ние, затова смятаме, че всички мисли и чувства на тялото компютър са наши мисли и чувства. Но това невинаги е така. Всъщност изобщо не е така, когато става дума за висшите нива на нашето Безпределно съзнание. Аз бих осъвременил цитираната в началото на тази глава мисъл на Алберт Айнщайн по следния начин: „Истинската стойност на човешката личност се изразява в това доколко се е освободила от своята компютърна същност“. Частите на компютъра функционират също както частите на човешкото тяло, защото са принципно едни и същи. В основата на системата на тялото компютър лежи генетичната мрежа (ДНК мрежата), а една от многото функции на тази мрежа е да пренася информация между клетките. Когато преносът на информация протича нормално, ние сме „здрави“, защото точната информация достига до точните клетки в точния момент. Именно тази комуникационна система се бори с болестите, лекува рани и натъртвания, освобождава химични вещества и поглъща токсини, когато е необходимо, за да поддържа баланса и да реагира на опасностите и промените. Когато системата се повреди, настъпва объркване на командните импулси в нея, също както при развален джиесем, и тялото престава да функционира добре. Това наричаме „болест“, а тя може да бъде физическа, умствена или емоционална. Помислете какво става, когато настъпи хаос в командните импулси в един настолен компютър в резултат на „вирус“ или нещо друго. Компютърът започва да дава признаци на „заболяване“ или дисхармония. Отначало може да бъде засегната само скоростта му на работа и тогава казваме, че „компютърът е бавен“. А той е бавен, защото скоростта и ефективността на пренасяне на информацията през системата му не са оптимални. Впоследствие „вирусът“ може до такава степен да разстрои преноса на информация, че компютърът вече няма да може дори да се включва. И какво казваме в такъв случай? „Компютърът ми умря.“ Същото става и когато „ние“ умрем. Всъщност „ние“ не умираме, защото това е невъзможно. Ние не сме тяло, а Безпределно съзнание. Не ние, а нашият компютър умира, когато комуникационната му система се повреди и вече не може да функционира, или когато съзнанието реши да напусне тази реалност и да сложи край на усещането ни за нея. Съзнанието е източникът на захранване, с който работи компютърът, то е, така да се каже, „контактът“, в който компютърът се включва към „мрежата“, а когато някой дръпне щепсела от контакта, компютърът угасва. Какво ще стане, ако хвърлим компютър от голяма височина? Той вече няма да работи – иначе казано, ще умре. А какво ще се случи, ако човек бъде хвърлен от голяма височина? Същото. Какво става, когато компютърен вирус разруши операционната система на компютъра? Той вече няма да работи – ще умре. А когато вирус, рак или друго заболяване разруши операционната система на тялото? Отново същото. Какво става, когато паметта на компютъра откаже? Тогава функциите му се разстройват и той вече не може да реагира на командите и информацията, както преди. А ако това се случи с „човешко същество“? Тогава ще говорим за болест на Алцхаймер, или умствено заболяване. Когато компютърът е излязъл от активен режим и си почива, той е в „режим на сън“ (англ.: sleep mode). Същото е и с човешкото тяло. Можем да продължим с тези сравнения до безкрайност – и това е нормално, когато става дума за едни и същи основни явления и принципи на действие. Но това, което трябва отново да подчертаем, е, че не ние умираме и не ние се разболяваме от Алцхаймер или умствено разстройство, а тялото компютър. Също както и човек, който работи на компютър, не може да прихване компютърен вирус. Това, което наричаме „умствено заболяване“, не е проблем с нашето Безпределно съзнание, а компютърна повреда. Човек може да е най-добрият компютърен оператор на света, но ако машината пред него не може да обработи въведените данни, той няма да успее да я накара да работи пълноценно. Обикновено смятаме, че след време компютрите вече не могат да вършат това, което са вършили преди, и ние не можем да направим нищо по въпроса, особено когато остареят и се износят. А какво казваме, когато тялото ни остарее? „Аз вече не мога да върша каквото вършех преди.“ Обърнете внимание, че казваме „аз“, когато говорим за тялото в подобни случаи. Но тялото компютър – това не сме ние. Ние сме съзнание – всичко, което винаги е било, е, и ще бъде вовеки. Ние сме Безпределно съзнание, а не нещо пределно като компютъра, но когато не виждаме разликата между едното и другото, нашата навигационна система си мисли, че затворът всъщност е свободен път. Светът, в който живеем, е устроен така, че да не можем да правим разлика между тези две неща, защото така можем да бъдем контролирани и потискани, както ще стане ясно от настоящата книга. Компютрите са програмирани да реагират на набор от команди, наречени „софтуер“. В един компютър обикновено има платка, наречена „дънна платка“, която изпраща електрически сигнали към различните части, а основният елемент, който обработва информацията в системата, е микропроцесорът, известен като CPU (central processing unit – централна оперираща единица). Има също така памет, наречена харддиск („твърд диск“), както и друга, „виртуална памет“, или RAM, която съхранява информация само докато компютърът работи. Ако има нещо във виртуалната памет, което искате да съхраните, трябва да го прехвърлите върху твърдия диск, като натиснете Save. Компютрите разполагат и със софтуер, който ги предпазва от сривове в резултат на вируси и други външни атаки. Този софтуер се нарича „защитна стена“ (англ.: firewall) или антивирусна програма, като например Norton Anti-Virus. Тялото компютър функционира горе-долу по същия начин. То има харддиск, виртуална памет, платка и антивирусен „софтуер“. Генетичен харддиск Харддискът на тялото е съставен от дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и клетки. Както ще видим по-долу, клетките приличат на компютърни чипове. Двойната спираловидна верига на ДНК в клетките се смята за генетичната библиотека на тялото, която съхранява кодовете на физическите ни характеристики и ги „даунлоудва“ в процеса на размножаване (фиг. 2). Но това е само част от ролята на ДНК. Общата дължина на ДНК в човешкото тяло е около 200 милиарда километра и тя може да съхранява над 100 трилиона пъти повече информация, от което и да е устройство, създадено от човека. Човешкото тяло и настолният компютър си приличат в принципно отношение, но когато става дума за мащаби, потенциал и сложност, разликата между тях е светлинни години. Друго, което трябва да подчертаем относно ДНК, е колко малко знае за нея традиционната наука. Между 95 и 97% от ДНК се смята за „отпадъчна ДНК“, защото учените нямат никаква представа за какво служи. Помислете само: във всеки от нас има по 200 милиарда километра ДНК, но до 97% от нея (а може и повече) остава загадка за учените, и въпреки това те имат самочувствието да ни наставляват какво да правим и какво да не правим с тялото си – същото това тяло, за което те самите нищо не знаят. Трябва да имаме предвид, че на учените и интелектуалците не им се налага да знаят за Безпределното съзнание и проблемът е в това, че огромното мнозинство от тях наистина не знаят за него. Техният интелект е плод най-вече на компютърното ниво на мислене. Помислете колко от най-великите прозрения на човечеството се дължат предимно на интуитивното усещане, а не на интелекта. Едва след това усещане идва ред на интелекта, който само го потвърждава. Нашите вътрешни усещания, интуицията, вдъхновението, или това, което аз наричам „знаене“, са плод не на интелекта, а на Безпределното съзнание. „Научните“ и „интелектуалните“ професии, като тези на учителите, университетските преподаватели и медийните служители, са пълни с несъзнаващи хора (наред с малцина съзнаващи, които са крайно неудовлетворени). Ето защо науката толкова често стига до задънена улица в опитите си да обясни действителността. Тези хора не са онова вдъхновено Всезнаещо съзнание, а програмирани мислители и понеже гледат на себе си като на тела, те изхождат от телесната реалност – петте сетива. Един безспорно гениален учен, Никола Тесла, който умира през 1943 г., казва: „Когато науката започне да се занимава с нефизичните явления, тя ще напредне за едно десетилетие повече, отколкото през всичките векове на своето съществуване дотогава“. Има толкова много хора, които смятат, че ако нещо не може да бъде възприето чрез зрението, слуха, допира, обонянието или вкуса, значи не съществува. Терминът „отпадъчна ДНК“ предполага, че тази ДНК е в повече от необходимото и не служи за нищо – представа, която сама по себе си е крайно абсурдна. Една от главните функции на тази т.нар. „отпадъчна ДНК“ е да осъществява връзка с други реалности и да приема, предава и усилва информация, подобно на радиоприемопредавател. Формата и кристалната структура на ДНК я правят идеална за тази цел, както ще обясня в следващата глава. Много важно е също така да знаем, че ДНК е общо взето една и съща за всички форми на живот, било то човек, мишка, цвете, риба, или вирус. Всяка ДНК съдържа четири кода: аденин, гуанин, цитозин и тимин, които се означават като А, Г, Ц и Т. Единствената разлика между човека и цветето е редът, в който се свързват тези четири кода. Съвсем малки разлики в кодирането може да доведат до огромни различия във физическите особености. Вариациите на ДНК между човешкото тяло и мишката са незначителни в сравнение с фундаменталните разлики във физическата им форма. Ако сте гледали филмовата трилогия „Матрицата“, ще забележите, че показаната на фиг. 3 кодова верига на ДНК прилича на компютърните кодове от тези филми. Не само човешкото тяло е биологична компютърна система, такива са и всички други форми на „живот“ в тази реалност, която наричаме „свят“. Всичко, което виждаме и което има външна физическа форма, представлява компютърна програма, в която А, Г, Ц и Т са компютърните кодове. Дънна платка от меридиани Платката на тялото е системата от меридиани, която лежи в основата на древното лечителско изкуство акупунктура. Още преди хиляди години китайците знаели за съществуването на мрежа от енергийни линии, минаващи през цялото тяло, които днес наричаме меридиани. По протежението им са разположени множество точки, известни като акупунктурни точки, в които може да се регулира потокът на енергията през меридианите чрез използването на много тънки игли и други техники. На фиг. 4 се вижда, че системата от меридиани дори визуално прилича на платка. Това е компютърно обработено изображение, получено в парижката болница „Некер“ в рамките на съвместно изследване с Лабораторията по цитология към Военната болница. В акупунктурните точки е инжектиран изотопен индикатор и след това е направена снимка с гама-апарат, за да се види къде отива веществото. Оказва се, че то преминава през системата от акупунктурни меридиани. Не само че това потвърждава съществуването на мрежата от меридиани, която „модерната медицина“ открай време отрича като нещо абсурдно, но изследването установява и още един изключително важен факт. Оказва се, че колкото по-бавно преминава енергията (на китайски: чи или ци) през меридианите, толкова по-лошо е здравето на човека. Когато енергията циркулира балансирано и с оптимална скорост, човекът е в добро здраве. Как да си обясним това? Обяснението е, че енергията чи е информация, която посочва съществуването на даден проблем или дисбаланс, както и начина за неговото отстраняване. Какво би станало, ако например до вас прекалено бавно достигне информация за съществуването на даден проблем и след това вашият отговор стигне прекалено късно до засегнатите? Проблемът няма да се разреши, а най-вероятно ще се задълбочи. Това е една от причините болните хора да бъдат по-уязвими откъм нови болести. Енергията чи предава и указания за поддържането на баланс и хармония и ако този процес бъде нарушен, ще се нарушат също и балансът и хармонията и тогава тялото ще се разболее. Както вече споменахме, когато един компютър започне да се поврежда, първото нещо, което забелязваме, е, че той реагира на командите по-бавно от обикновено. Когато това се случи, нещата може да се влошат много повече, ако не вземем мерки да изчистим системата от това, което забавя комуникационния трафик. Същото става и с енергията ци в платката на тялото. Хората, които нямат правилна представа как функционира тялото и дори какво представлява то, винаги са се отнасяли с пренебрежение към акупунктурата и други алтернативни методи за лечение. Невежеството им пречи да проумеят как главоболието например може да се излекува с едно убождане с игла в крака. Това е така, защото те асоциират болката с нейното местонахождение, а не виждат организма като едно цяло. Меридианите образуват в тялото вериги и ако една линия минава през главата, тя минава и през крака. Ако една от тези зони се запуши, това поражда дисхармония в други части на веригата, затова когато циркулацията на енергията бъде възстановена в съответната точка на крака, това премахва налягането или проблема, предизвикващ главоболието. Нещо подобно правят и компютърните техници, когато „чистят“ компютъра, за да могат електрическите му вериги да работят с оптимална скорост. Тези техници се наричат още „компютърни доктори.“ И съвсем уместно. Системата от меридиани е свързана и с набор от енергийни възли, чрез които човешкият компютър влиза в досег с Безпределното съзнание, или поне така би трябвало. Съществуват много такива възли, известни като „чакри“ – дума, която идва от санскрит и означава „светлинни колела“. Има седем главни чакри: коренна, сакрална, слънчев сплит, сърдечна, гърлена, трето око и коронна (фиг. 5), и те се свързват с тялото компютър посредством жлезите на ендокринната система. Сърдечната чакра е равновесната точка в средата на гръдния кош, откъдето всъщност идва представата, че любовта се усеща със „сърцето“. Тъй като с течение на времето това е забравено, любовта започва да се асоциира с „физическото“ сърце. Чакрата на третото око, разположена в средата на челото, е връзката ни с паранормалното зрение и общуване. Тя взаимодейства с епифизната жлеза в централната част на мозъка. Епифизната жлеза е чувствителна към светлината и произвежда мелатонин – хормон, който регулира съня, и серотонин, който е жизнено важен за предаването на електрическите импулси в мозъка. Това е т.нар. „невропредавател“. Френският философ и математик от XVII в. Рене Декарт стига до извода, че епифизната жлеза е „вместилището на душата“. По-точно е да се каже, че тя е приемопредавател, който свързва „душата“ – Съзнанието – с компютъра. Коронната чакра, разположена на темето, е най-важната връзка с Безпределното съзнание и се асоциира с хипофизата – най-важната жлеза, която също се намира в мозъка и отделя хормоните, контролиращи цялата ендокринна система. Според друго мнение хипофизата е жлезата на третото око, а епифизата е жлезата на коронната чакра, но и двата варианта са еднакво приемливи за целите на настоящата книга. И двете чакри ни свързват с това, което е „отвъд“, и ако се появи проблем с която и да е от двете жлези, връзката става много по-трудна. Те взаимодействат с хипоталамуса в мозъка, който е основен регулатор на емоционалното ни състояние и организира и контролира чувствата и настроенията ни, както и усещането за глад, апетита, приема на храна и всичко, свързано с удоволствията и творчеството. Хипоталамусът е жизнено важен за баланса между тялото, ума и чувствата, и заедно с ендокринните жлези е обект на въздействие от страна на съдържащите се в масово консумираните храни и напитки химични вещества, както и електромагнитните влияния. Веднъж имах много ярък сън, беше през 80-те години, когато започнах да осъзнавам голямата истина. Сънувах, че чета Библията, но единствените думи, които виждах, бяха името „Джон Пайниъл“. Усещането беше толкова живо, че отначало си помислих, че наистина съм прочел това в Библията. Тогава изобщо нямах представа, че „пайниъл“ е епифизата, но именно тази жлеза е много важна за свързването ни с онова другото, голямото „Аз“. По-късно пак ще се върна на тази тема. Между другото, чакрите са част от т.нар. „аура“ – енергийното поле около тялото, което може да бъде измерено в електрически величини и дори да бъде видяно от някои екстрасенси. Те виждат аурата като цветове, които се променят в зависимост от емоционалното и душевното състояние на човека. Различните мисли и чувства имат различни честоти на трептене, а всяка честота има свой цвят или оттенък.

събота, 4 декември 2021 г.

Странната периодичност на най-смъртоносните епидемии издава тяхната изкуствена природа

 Обърнете внимание на факта с каква ясна периодичност се случват най-смъртоносните епидемии на нашата планета. Разбира се, всъщност няма такава точност от година на година като на фигурата. Но все пак може ли това да е случайност? Факт е, че в науката съществува "принцип на трите", който се използва във всички практически експерименти и експерименти. Същността на този метод е, че ако едно събитие се случи веднъж, то може да е инцидент. Ако едно събитие се случи два пъти подред, то може да се окаже съвпадение. но някакъв резултат, получен три пъти подред, вече е естествен. Ето защо резултатите от всеки експеримент се считат за надеждни, ако са получени три пъти подред.

Това означава, че няма „случайност“ или „съвпадение“ във факта, че най-опасните и смъртоносни епидемии се появяват на нашата планета веднъж на век. Всичко това е резултат от действието на враждебна на човечеството сила, придържаща се към много специфичен план, чиято цел е да намали числеността на човечеството. Не можем да кажем с абсолютна сигурност коя е тази сила, но вероятно говорим за враждебна към нас нехуманоидна цивилизация, окупирала планетата в миналото и тайно упражняваща своя глобален контрол над човечеството посредством хибридни нечовеци, специално отгледани по време на генетични експерименти, които само външно приличат на хората и които в крайна сметка формират сатанинските кланове на световния "елит".

Тези кланове на глобалистите-сатанисти са известни като "световно правителство", "комитет на 300", "черна аристокрация" и т.н. И това е само видимата част от враждебната сила, която стои зад организирането на световни войни, кървави революции, мащабни саботажи, провокиране на техногенни и природни бедствия, катастрофални климатични и метеорологични промени. Смъртоносните епидемии и пандемии също са на тяхната съвест. Само сегашният "ковид", обявен от глобалистите, и "испанският грип", който го предшества преди 100 години, имат всички признаци, че истинската причина за масовата смърт и болезненото състояние на хората е използването на химически бойни агенти. Тъй като първата употреба на химически бойни агенти се състоя през 1915 г., не беше технически невъзможно това да се приложи.

Между другото, по време на „испанския грип“ също бяха въведени и карантинни мерки, беше обявен масков режим и бяха наложени масови ваксинации на хората в редица страни. Но обърнете внимание на едно интересно нещо: първите смъртни случаи от „испанския“ грип в края на 1917 г. са регистрирани сред британски войници в огромен военен лагер (около 100 хиляди войници) близо до град Етапле в Северна Франция. Там работеха най-големите болници, където лекуваха огнестрелни рани и жертви на химически атаки. Т.е. очевидно "испанският грип" е пряко свързан с химическото отравяне на хора, което при контакт с отровените се предава от човек на човек. Ето защо карантинните мерки и масковият режим всъщност бяха необходими, за да се намали радиусът на разпространение на остатъците от химически бойни агенти, издишвани от заразените.

Ето например какви мерки бяха взети в САЩ. Както в наше време, в повечето градове в Северна Америка църквите, баровете, ресторантите и кината бяха затворени за цяла година: магазините обслужваха клиенти извън сградата, на чист въздух. Децата учеха у дома, съдилищата отлагаха присъдите „до по-добри времена“. При влизане в трамваи в Ню Йорк полицията изисква пътниците да носят марлена превръзка на лицата си; в щата Аризона ръкостискането и целуването са забранени от закона. Плюването на противник по време на кавги (дори между съпрузи) се наказваше с пет години затвор. Но все пак 675 000 случая на испански грип са починали в Съединените щати, 425 000 във Франция и 300 000 в Испания. Но извън „цивилизования“ свят положението беше още по-лошо. Например, 12 милиона души загинаха в Британска Индия, 20% от населението загина на територията на съвременната африканска държава Замбия и на островите на архипелага Самоа, а във френската колония Таити загинаха 13% от местните жители само за един месец.

И ето още една характеристика, която доказва, че истинската причина за тази епидемия изобщо не е вирус. Така и все още не е ясно защо в определен момент той просто се „изпари“. Например, на 16 октомври 1918 г. беше обявено, че 4597 души са починали от тази инфекция в американския град Филаделфия за една седмица, а на 11 ноември в града не е регистриран нито един случай на инфекция. Никога не е намерено истинско научно обяснение за този факт. Възможно ли е „испанката“, безмилостно унищожаваща милиони от населението на света, изведнъж да изчезне от само себе си за една нощ? Очевидно не. Просто програмата за намаляване на населението на планетата от враждебна на човечеството сила беше завършена след постигане на целта си.

Учените, които се губят в предположенията за истинската причина за появата и изчезването на тази смъртоносна „болест“, само предполагат, че вирусът отново е рязко мутирал, престанал да бъде фатален и се е превърнал в обикновена ОРВИ. Но, както показва опитът, всички мутации на вируси обикновено се случват с увеличаване на тяхната опасност. Следователно нито един вирус не може просто да се „изпари“ за една нощ. Но отровните вещества, когато се спре употребата им, постепенно се разсейват и, благодарение на процесите на самопочистване в природата, изчезват.

Нека разгледаме характерните симптоми на "испанския грип" като допълнително разсъждение. Те винаги са били едни и същи: кървава кашлица, висока температура (39-40 градуса), белодробен кръвоизлив и пневмония. Пациентът умира само за 3-4 дни и често са минавали само 10 часа от инфекцията до смъртта на пациента. Обърнете внимание: отново кашлица, отново висока температура и белодробни проблеми! Но ако сравним всичко това с ефекта на задушаващи токсични вещества, които включват фосген, дифосген и хлор, използван през Първата световна война като военен агент, тогава ще забележим изненадващо сходство: „Тези агенти действат върху тялото само през дихателните пътища. В замърсената атмосфера в началния период се наблюдава характерна миризма на ОВ, лека болка в очите, неприятен вкус в устата, стягане в гърдите, кашлица от 1 до 24 часа. постепенно или бурно се развива белодробен оток.Обща слабост, главоболие, стягане в гърдите, задух, суха кашлица.По-нататъшното дишане става често и повърхностно (до 50-60 в минута), кашлицата се засилва с отделяне на обилна храчка, често смесена с кръв“.

http://voenservice.ru/boevaya_podgotovka/voenno-meditsinskaya-podgotovka/osnovnyie-priznaki-porajeniya-otravlyayuschimi-veschestvami-ov-pervaya-pomosch-pri-porajeniyah-otravlyayuschimi-veschestvami

Е, все още ли мислите, че причината за появата на "испанския грип" е някакъв вирус? Но защо тогава той на практика не докосна територията на Съветска Русия, въпреки факта, че беше нападната от армиите на интервенционистите от много страни, където успешно пожъна своята смъртоносна „реколта“? Учените отново не могат разбираемо да обяснят това явление. Но имам логично обяснение за това. Факт е, че враждебната сила, която стои зад периодичното "изтъняване" на населението, разбираше отлично, че в Русия в резултат на Първата световна война, след това въоръжен преврат и "червен терор", а след това - интервенция и братоубийствена гражданска война, и така има значителен спад на населението. Ето защо нямаше нужда да се тровят допълнително жителите на Съветска Русия с химически бойни агенти. И всички тези отравяния се случват главно само в онези региони, които са окупирани от нашествениците. И затова само 0,3% от населението на страната е починало там от „испанския грип”, което е много по-ниско, отколкото в други европейски страни. Според официалните данни през 1918-1919 г., през 18-те месеца, през които испанката "ходи" по нашата планета, са загинали 50-100 милиона души, което е около 3-5% от общото население на Земята и около 550 милиона души - 29,5%.

Но защо всички са толкова сигурни, че това е вирус? Само защото симптомите на инфекцията се предават от човек на човек чрез личен контакт? Но в края на краищата химическите бойни агенти също действат по същия начин. Следователно, разбира се, карантинните мерки са необходими за такава инфекция, но ефективността на т.нар. "ваксини" е много съмнителна. Освен това те вероятно увеличават негативния ефект върху организма, заразен с химическо отравяне. Малко хора знаят, че универсалната и задължителна ваксинация засегна много военнослужещи от страните от Антантата по време на Първата световна война. И на първо място - войниците от американската армия. "Испанката" започна да "коси" и населението на САЩ, след като войниците се върнаха у дома след войната. В същото време смъртността сред ваксинираните войници е 4 пъти по-висока, отколкото сред неваксинираното население. Явно някой си е помислил, че САЩ "не са изпълнили" плана за загуба на население по време на световната война, поради което започват да преследват населението на тази страна. И в същото време ние прекрасно виждаме как задължителната ваксинация е увеличила тази смъртност. Така че, наред с използването на токсични вещества, това е вторият фактор за леталния ефект на т.нар. „епидемия от испански грип“.

https://www.fondsk.ru/news/2021/11/15/ispanka-ili-strashnaja-tajna-kotoruju-pytajutsja-skryvat-54906.html

https://e-news.su/inopressa/210014-epidemiya-grippa-1918-goda-byla-vyzvana-vakcinaciey.html

За съжаление, авторите на тези публикации не са идентифицирали основния източник и смъртоносен фактор на тези опасни „епидемии“ – токсичните вещества. Експерименталните ваксини и неподходящите лечения само увеличават смъртността от тяхното въздействие. Основата за правилното лечение на отравяне с химически токсични вещества трябва да бъде бързото и ефективно елиминиране на токсините от тялото. Между другото, в страни като Русия и Гърция масова и универсална ваксинация не беше извършена и това също изигра положителна роля за намаляване на смъртността от „испанския грип“. Знаете ли кой още тогава "надзирава" борбата с "епидемията от испански грип"? Все същите кланове на Рокфелер и Гейтс от световния сатанински „елит“, които го правят сега и по време на „пандемията covid-19“.

Така че участието на сатанинските кланове на световния „елит” във всичко това е съвсем очевидно. Единственият въпрос е кои точно са техните господари, които периодично организират "намаляване" на населението на Земята с помощта на своите слуги, някои от които са специализирани в провокирането и финансирането на световни войни и кървави революции, а други - в смъртоносни "епидемии", които са в Факт е последица от използването на химическо оръжие срещу човечеството. И тези дни по-голямата част от разпространението на химическата отрова става с помощта на кемтрейлс, за които вече говорих. Ето защо изблици на заболеваемост и смъртност от "covid", които едно към едно отговарят на симптомите на отравяне с химически опасни вещества, започват след появата на характерните следи от химикали, подредени "в клетка" за равномерно разпръскване в небето над главата ви.

И неслучайно медиите, контролирани от сатанинските кланове на глобалистите, вече започнаха да крещят истерично за предполагаемото „съобщение за появата на COVID-19 от пръскане на фосген се оказа ненадеждно“ и по подобни лъжливи "опровержения" могат да се намерят ресурсите на наемните бърборковци, служещи на враговете на човечеството.

https://lenta.ru/news/2021/11/16/pnevmonit/

На какво се основават подобни разкрития, продадени от сатанистите на журналисти от медиите, контролирани от глобалистите? Нека вземем за основа горната статия на ресурса lenta.ru: „Отравящият" самолет, чиито снимки са придружени от съобщения в месинджъри и социални мрежи, е самолет за гасене на пожари - Supertanker 747, - проектиран на базата на на Boeing 747. Бялата течност на снимката, изпусната от самолета е вода или специално средство за погасяване на пожарите. Резервоарите на другата снимка, за които се твърди, че са пълни с токсична течност, всъщност се използват като баласт за тестване на самолети и симулират теглото на пътниците, според кратката информация за самолета на уебсайта на авиолайнерите. Публикация, за която се твърди, че показва резервоари с токсични вещества, използва снимка от този сайт.

И накрая, симптомите на отравяне с фосген, обсъждани в публикациите, са различни от тези на коронавирус. На първо място, фосгенът има специфична миризма на гнили плодове или сено. Ще се забелязват големи концентрации на тази миризма в градовете. И така, симптоми на отравяне: белодробен оток, силно задушаване, токсичен бронхит, пневмония, плеврит и често халюцинации. Основните симптоми на COVID-19 обаче са хрема, възпалено гърло и главоболие. Като цяло се усеща като обикновена настинка в ранните етапи. В същото време симптомите на отравяне с фосген се появяват след няколко часа, а симптомите на коронавирус - след няколко дни.

За съжаление, по някаква причина изданието не ни предоставя снимки на точно този „пожарен самолет“ в подкрепа на думите си. И разбира се, по никакъв начин не можем да сме сигурни, че „бялата течност на снимката, изпусната от самолета, е вода или специален агент за гасене на пожари“. Някой предоставил ли ни е химичен анализ на тази много течност? Не! Просто ни се предлага сляпо да вярваме, че това е вода или пожарогасителен агент. Е, наличието на модификации на противопожарния самолет Supertanker 747, проектиран на базата на Boeing 747, по никакъв начин не опровергава възможността за създаване на самолет на същата база за пръскане на химикали. Т.е. всички тези откази са предназначени за лековерни глупаци, които не могат да използват независимо мислене.

Сега по втората точка, чието обяснение е предназначено също за хора, учили химия по учебници за слабоумни роби от фондацията на юдеохазарския олигарх Сорос. В крайна сметка всеки човек с мозък разбира, че тежестта на отравянето зависи от концентрацията на токсичното вещество и продължителността на неговото въздействие върху тялото. Следователно при по-слаба концентрация ефектът ще бъде по-малък и ще се прояви само под формата на хрема и кашлица, както и главоболие. И не бива да се разчита на пълното слабоумие на самите слуги на сатанистите, които се занимават с пръскане на химикали. В крайна сметка, ако използваха 100% концентрация на тези токсични вещества, това би било твърде забележимо. Тяхната задача е да накарат отровния ефект да се прояви постепенно и да наподобява ефекта на „вирусна инфекция“. Това е разчетено. В противен случай как можете да принудите гражданите към експериментална ваксинация? Само чрез истерично нагнетяване на страх от "умиране от вируса" и обявяването на създаването на "чудотворни ваксини", които уж "спасяват" от него. Но за да се появи този страх, са необходими истински заразени и мъртви.

Що се отнася до липсата на характерни миризми на фосген и дифосген в атмосферата, това може да се обясни не само с малката им концентрация. Освен това в провинцията миризмата на „гнило сено” или „плодове” не може да изненада никого. А градовете са пълни с други източници на миризми, включително от ТЕЦ и промишлени предприятия, и от същите инсталации за изгаряне, които могат да прекъснат миризмата на ОВ. Освен това е глупаво да се използва такова евтино "извинение" в наше време, когато успехът на битовата химия позволява използването на "неутрализатори на миризми" дори във всеки апартамент. Но какво им пречи да се използват директно в самия разтвор на ОВ? Да, в това няма нищо технически невъзможно.

Е, за да ви докажа най-после крещящата лъжа на медиите, контролирани от световната сатанинска мафия, в една от следващите публикации ще ви разкажа за едно от уж „несъществуващите“ подразделения на глобалисти, занимаващи се с пръскане на химикали, „нишките“, от които отиват към такава глобалистка организация като НАТО. И всички тези евтини „извинения“ само за пореден път потвърждават изкуствеността на подобни смъртоносни „епидемии“ за човечеството, каквато беше епидемията от „испанския грип“ и сегашния „covid-19“. Междувременно раздвижете мозъците си на кого служат такива информационни ресурси като Lenta.ru, Kazinform, «Вечерняя Москва», «Аргументы и факты» и т.н., които се втурнаха да публикуват този „опровергаващ“ материал в интерес на техните собственици и доколко можете да се доверите на информация от тези ресурси.