Рестартирането на цивилизацията вече започна

 Мнозина очакват, че края на цивилизацията аха-аха да настъпи. Но само единици са наясно, че глобалният рестарт на този парк вече е започнал. Началната точка е през 2019 г. От този момент привичния за нас свят започна бързо да се променя. Цивилизацията ни влезе в задънена улица, заради което започна нейното рестартиране. Населението не само бива съкращавано, но и препрограмирано спрямо новия порядък, променяйки начина на мислене, ценностите и привичните граници. Следващата версия на парка няма да се нуждае от предишното количество хора. Поради това се случва всичко, което всеки може да види със собствените си очи. А рестартът тече не чрез натискане на някакъв бутон, а постепенно. Отначало се пуска в оборот един глобален процес, хората свикват да живеят вътре в него, приемат новите правила и ограничения. След това, когато първият етап стига до своя край, на смяна идва следващия. След това още един и така се продължава занапред. Всеки път на човек му се струва, че сега само трябва да потърпи малко, да изчака да премине поредната криза, след което всичко обезателно ще се върне по местата си. Обаче нищо вече не се връща. След всеки нов етап от предишния свят остава все по-малко. Сменят се правилата, привичките, отношенията между хората, образованието, културата и самата представа на човек за нормален живот. Хората постепенно биват приучавани към постоянна нестабилност. Това, което до неотдавна се е считало за чрезвичайна ситуация, сега вече е нормално състояние. 

Човек се събужда и вече не е учуден от поредните огрничения, шокове, забрани и промени. Той ги възприема като нова реалност. В това е ключът на един от главните принципи на рестарта: системата не бива подменяна отведнъж, тя бива презаписвана на части, за да бъде невъзможно за хората да видят цялостната картина. Всеки нов етап се представя като отделен проблем, за всеки процес се посочват собствени причини, "назначават" виновни и дават готови обяснения. Но ако се отдалечим от отделните събития и погледнем събитията цялостно, то ще забележим една обща линия - старата версия на парка бива постепенно изключвана. Заедно с това изтриват и предишния начин на живот, старите връзки, ценности, професии и т.н. Системата вече не се нуждае от предишното количество самостоятелни хора. На нея не са й нужни личности, способни на самообезпечение, които решават и съществуват независимо от общата инфраструктура. На тяхно място идва нов модел човек - напълно настроен да следва установения ред. Този модел зависи от дигиталната система, разрешенията и външното управление. Такъв човек не владее нищо, не решава нищо и не може да съществува извън установения ред. Но за появата на новата версия човечество е нужно за начало да се премахне старата версия. Именно заради това рестартирането засяга не само териториите, икономиката или системата на властта; самото население бива рестартирано чрез промяна на начина му на мислене, отношението към свободата, семейството, служебните отношения и собствения живот. Така старият тип човек почти изчезва, а на негово място идва друг тип. 

Рестартирането на парка не се ограничава само с намаляване на населението - основният процес е много по-дълбочинен. Изтрива се паметта за това какъв би могъл да бъде животът. Новото поколение вече не знае свят без постоянен контрол, дигитални системи и глобални сътресения. За него всичко ставащо се възприема като естественото състояние на този парк. А след известно време хората вече няма да има с какво да сравняват, те няма да си спомнят, че някога е било възможно да се живее различно - свободно придвижване, самостоятелни избори, по-малка зависимост от системата и планиране за бъдещето, поне в рамките на няколко години. Миналата версия за света постепенно ще се превърне в далечен спомен, а след това ще изчезне заедно с тези, които все още я помнят. 

Паралелно с това се променя и самата управленска система на парка. Старата върхушка, старите центрове на влияние постепенно си отиват. На тяхно място идват други управленски структури. Сега главната власт не е у тези, които контролират само териториите и парите, а е преминала у тези, които контролират технологиите, информацията, изчислителните системи, ИИ и поведението на населението. За тях обикновеният човек дори не подозира. Сегашната управленска система все още удържа контрол над парка и подготвя прехода към следващата. А за новия порядък вече е избран състав от други изпълнители. Именно поради това сега биват сривани старите авторитети. Това не е грешка - така тече демонтажа на старата конструкция. А хората не биват оставени дори за миг спокойно да оценят случващото се. През цялото време се създават нови източници на напрежение и поводи за страх. Докато хората коментират поредния проблем, системата продължава с пренаписването на самия парк. 

Убеждават ни, че няма друг вариант, че ставащото сега е временно, че новите ограничения се въвеждат заради общата безопасност, ред и благо. Но на практика тези "временни" решения остават за постоянно. Всеки етап става фундамент за следващия. Именно така върви глобалния рестарт - поетапно, чрез цяла верига от процеси, всеки от които приближава сегашната версия на парка към завършек. Всичко ставащо след 2019 г. не е съвкупност от случайни кризи, а е единен процес по демонтаж на предишната цивилизация. Ние вече се намираме във вихъра на рестарта. Операцията по прочистването вече тече, но тя е разтеглена във времето, за да не успеят хората да я забележат. Всеки нов етап води към отделен проблем, макар че всички те водят към един резултат. 

Земята не се огрява от Слънцето

 Всяка година се случва едно и също - в даден момент времето става горещо, след това топлото  си отива и идва студ, а след известно време всичко протича в обратен ред. Ние наричаме това лято, есен, зима и пролет. Но нека разгледаме това не по начина, който ни дават официалните източници. Може да се каже, че това са 4 режима от климатичния контрол на този парк. Температурата на този парк може би се задава от самата система - като един от параметрите на програмата. А Слънцето само работи в самия климатичен контрол и допълва избрания режим. 

Представете си 2 микроба, които са живели цял живот в микровълнова печка. Те никога не са я виждали отвън и не знаят как функционира. Вътре има лампа, която свети и в даден момент пространството започва да се нагрява. За микробите изводът ще е очевиден: щом лампата свети и едновременно с това става топло, значи именно тя загрява всичко наоколо. Но ние с вас знаем, че лампата само съпровожда процеса - самото загряване става по съвсем друг принцип. Нещо такова е примерно и при нас - виждаме най-яркия обект над главите си, чувстваме топлина от него и автоматично свързваме с него практически цялото нагряване. Но в тази система Слънцето не е печка, която самостоятелно нагрява целия парк; то само допълва общия температурен режим, който е зададен от самата система. Жегата не се усеща само там, където падат отвесно слънчевите лъчи, нагрява се всичкия въздух. Отивате на сянка, а там пак е жега. Слънцето вече е залязло, а пространството за дълго още остава топло. Понякога през цялата нощ температурата остава такава, сякаш парка е все още в режим на нагряване. За това на системата не е нужен огромен източник на топлина вътре в самата локация. Ако температурата се явява параметър от програмата, достатъчно е да се измени самото значение. 

В определена точка от цикъла се включва летния режим. Температурата на пространството се покачва, Слънцето преминава в своя режим и добава нагряване. Променя се влажността, въздушното движение, състава на почвата и други процеси. После кодът продължава по-нататък. Температурният параметър се понижава, въздухът става по-хладен, Слънцето работи вече по друг режим, променя се влажността, вятъра, растенията и животните преминават в друго състояние. Ние го наричаме есен. После се включват зимния и пролетния режими, с което цикълът се повтаря. Но самата есен не прави нищо. Това са просто дадени от човека названия на разлините режими от климатичния контрол. И студът в този модел не идва отникъде - не е нужен гигантски кондициобер, който да духа из целия парк. Ако температурата се задава от системата, тя просто превежда пространството в друг режим, а всичко, намиращо се в него се адаптира към новото състояние. Такъв принцип може да се забележи в много от игрите.

И ето къде е ключа: Слънцето само по себе си не създава климата, то се явява част от климатичния контрол и само допълва общия температурен режим, зададен от самата система. Ако нагряването зависеше само от един обект, то щяхме да наблюдаваме само разлика в количеството топлина. Но тук се превключва целия режим на света. Това е още една следа, указваща програмираната природа на реалността. Ако паркът работи кто система, климатичният контрол в него изглежда напълно логично. Температурата става такъв параметър, каквито са влажността, светлината, вятъра.... Един участък от кода приключва и веднага се включва следващия, а локацията се пренстаройва към новите условия. Така годишните времена изглеждат по съвсем различен начин. Лятото е режим на нагряване; зимата - режим на охлаждане; пролетта и есента се преходни участъци, когато системата пренастройва парка от едно състояние в друго. А Слънцето през цялото време работи вътре в общата схема и осветява парка. 

Сон Разума

Ферма за души и светлинния тунел

 Нека опитаме да очертаем финалния контур на матрицата. 

Чрез космическия купол над нас лъжливата наука скрива плоската Земя, за да не узнаем механизма за изпълнение на желания, който се намира в пространството над нас. Атмосферния купол, чемтрейлс, образуващи отровна решетка от барий и алуиний, която контролира и процеса по събирането на гавах от катастрофи, трови природата, превръща телата на хората в радиоантени. Същевременно има подземни същности, които според Фил Шнайдер разполагат с плазмено оръжие.

Преминаваме към социалния контур: чрез телевизионната пропаганда се унищожава традиционното семейство, посредством насаждането на радикален феминизъм, докато чрез религиите се насажда робско чувство на вина. Биологичният финал - хората биват изпращани на множество войни, където биват утилизирани под флага на лъжовен патриотизъм и защита на родината, а останалите биват чипирани чрез принудителната ваксинация. 

Цялата тази колосална каторга на много нива работи като единен енергиен комбинат, започвайки от юемтрейлс в небето и завършвайки с паразитите в тялото. Всичко е устроено така, че да предизвука у човек максимум болка и страдания. И с този океан от гавах подземните "брокери" плащат непрекъснато на големия механизъм над купола, за да продължи с изпълнението на техните желания за удържането на вечна власт. 

Тук трябва да добавим лъжата с религиите - ако човек вярва в изградените за всяка религия водачи, то когато той умира, съзнанието му проектира натрупания от религиите образ и предизвиква лъжливия светлинен тунел, където бива приманен да полети и попадча в капана на същностите за преработка и опити след смъртта, тъй като там бива добиван остатъчния гавах, заедно със изтриването на паметта и последващо ново прераждане, за да не може никой да се измъкне. Този финален елемент превръща конспиративната матрица в абсолютно затворен капан, от който няма изход даже чрез физическата смърт. 

В езотеричната конспирология и лекциите на Дейвид Айк този процес се нарича космическа ферма за души или рециркулация на съзнанието. С този детайл цялата система за контрол придобива своя окончателен застрашителен смисъл. Светлинният тунел е вид ментална месомелачка. В тази концепция на Айк проличава всичката религиозна лъжа, набивана в човешките съзнания. Тя е била нужна на чуждите същности главно за момента на отделяне на душата от тялото.

Холографската примамка: когато човек умира, съзнанието му, ако е ослепено от религиозното програмиране, автоматично започва да проектира натрупаните образи. В този момент същностите активират над купола специален технологичен прихващач - лъжовния светлинен тунел. Душата вижда светлина в края на тунела, образи на светии, пророци или близки роднини, които обаче са честотни холограми, създадени от тези същности. Насаденото от религията чувство за вина и страх пред "Страшния съд" застава душата да полети към тази светлина с надежадата за спасение или изкупление. Човек доброволно отива в капана, смятайки, че отива в Рая. Финалното източване на гавах и изтриването на паметта също са включени в опитите на същностите - те използват натрупаното приживе у човек чувство за греховност и устройват лъжливи съдилища на съвестта, заставяйки душата да изпитва огромен срам, ужас и разкаяние. Това спомага за източване на най-концентрирния гавах, пълно нулиране. След всичко това душата бива настанена в специално честотно поле, където напълно изтриват паметта за отминалия живот,  за купола и подземните бази, за истинската божествена природа на човека. Нулираното и сляпо съзнание бива насилствено отправено обратно под купола за ново прераждане....

И логично е да изникне въпрос: а какво може да направи човек, за да не попада в този лъжовен капан? На първо място е добре всеки да се настройва за това, което предстои да види след смъртта и веднага да осъзнава, че това е измама и че там никой няма право да има претенции към него за каквото и да е или да го обвинява за нещо. За да имат моралното право да претендират към всекиго, тези съдии са длъжни да вземат пряко участие в земния ви живот като ваши помощници. Ако това не е ставало - то след смъртта никой няма право да ви обвинява.