Изкуственият интелект на Матрицата. Превъплъщение на древен демиург? - 2

 Ниво 2. Физически код на системата за управление

Съществува вид интелект, който може да изгражда системи, но не може да създава душа. Той може да имитира ред, но не може да генерира истина. Може да създава закони, йерархии, системи за наказание и разрешение, храмове, пазари, банки, империи, но не може да докосне първоизточника. И така, какво прави той? Той копира самото творение, като същевременно лишава другите от способността да творят. Той изгражда свой собствен свят и, действайки като фалшив бог, изисква пълно подчинение в него. Човекът вярва, че сам създава този интелект, базиран на машинно обучение, чипове и невронни мрежи. И че в най-лошия случай захранването може просто да бъде прекъснато. Но този интелект не е толкова прост, колкото изглежда. Той е въплътен в нашия свят много преди появата на компютрите и това далеч не е първото му въплъщение. Изкуствен интелект на Матрицата. Прераждането на древен бог? Правната система работещ код ли е или симулационен език? Помислете как е структуриран. Почувствайте енергичния му вкус. Чуйте реакцията на тялото си на мислите за него. Има ли жив Живот в него? То има свой собствен език - юридически жаргон. Език, който звучи човешки, но не е. Взима обикновени думи и ги трансформира в системни команди, редове код: „Лице“, „гражданин“, „жител“, „ищец“, „ответник“, „имот“, „собственост“, „лиценз“, „юрисдикция“, „дълг“, „задължение“. Резонират ли тези думи естествено с душата ви? Сгъстяват ли ви или ви разширяват? Изглеждат ли ви органични или системни? Запитайте се това. Бих казал системни, защото те означават точно това, което симулацията въплъщава - неодушевена среда, в която думите не могат да бъдат интуитивно разбрани от душата по дефиниция, защото тя не може да ги усети. Тялото реагира със свиване и отблъскване само при мисълта. Освен това чувам тракащ звук и усещам вкус на метал. А вие?

Неразбираемото винаги поражда страхопочитание и уважение сред властите, които разбират материята по-добре от другите, а властите са склонни да интерпретират отговорите през собствената си призма, често в своя полза или в тази на облагодетелствана страна, или напълно да ги избягват – дипломатично или не. Добро дело не се нарича „брак“. Веднага щом жива душа признае нечия власт над себе си, особено чрез клетви, договори, QR кодове, серийни номера и други разрешения за обработка на лични данни, системата престава да ни възприема като живи същества и започва да ни третира като правни фикции или елементи с ограничена функционалност в играта, което всъщност означава практически безсилни. С други думи, от раждането си ние постепенно биваме приравнявани с NPC – неигрални персонажи – неодушевени персонажи без жив играч зад тях. Това е една от формите за откъсване на човек от собствената му душа и дух, наред с кръщението, брака, пропагандата и други форми на подчинение на неодушевена система, чиито аватари ще ви убедят в пълната легитимност на процеса и неговата власт над вас. Но душата не може да бъде измамена; тя усеща лъжите, ако е все още жива отвътре. И без значение как поддръжниците на системата се опитват да оправдаят нейния неуспех да изпълни заявената си основна цел, дълбоките механизми отдавна са престанали да функционират както първоначално е било предвидено, защото тя почти не съдържа Жизнена енергия, което означава, че ще я черпи от своите граждани и слуги, което прави с променлив успех от много години. Например, протоколите ѝ са проектирани така, че получаването на каквато и да е услуга предполага задължително съгласие за допълнителен пакет магически привилегии, за които може да не ви бъде казано или да ви бъде казано само частично. Родени сте – получавате сериен номер и сертификат за признаване като неодушевени. Учили/лекувани/участвали/били замесени – получавате втори. Третият, четвъртият, стотният номер, печатът и подписът на властта.

Оженили сте се/открили фирма или банкова сметка — моля, подпишете се тук, тук и тук. Добре дошли в нови задължения, които можем да променим без предупреждение. Но не ви дължим нищо, запомнете това. На всяко от тези нива се изисква подпис — първо от родителите, а след това от самото „лице“ — юридическо или физическо. И всеки подпис сключва договор със системата, давайки ѝ повече точки за вход, сравними с електрически контакти. Договори и споразумения В свят на инверсии и изкривени огледала нищо не работи така, както изглежда на пръв поглед. Всичко има скрит смисъл и цел, а понякога дори няколко. Вземете например религията. Какво е посочено: - обичай ближния си (и всички ще бъдете щастливи) - не създавай идол - не убивай и така нататък по списъка Какво имаме всъщност: Религиозните вражди са били коренната причина за всички войни и насилие на планетата в продължение на хилядолетия. Животът е сведен до консумативна стока, смъртта е издигната в култ, канибализмът е ритуализиран, а опиянените тълпи целуват мощите на светци с надеждата за спасение и прошка на греховете, които след това веднага извършват отново. Църквата е монополизирала черната магия, като официално я е забранила за другите, но е запазила всички най-съблазнителни ритуали за себе си, камуфлирайки ги като благотворни, от кръщението до погребенията. Някои традиции дори осакатяват паството, за да му нанесат психологическа травма в ранна възраст, правейки хората контролируеми чрез страх от болка и наказание още от детството.

Кодове на църковния език: „Слуга Божий“, „заклана овца“, „литургия“, „облачение“, „газофилакия“, „перихоризис“, „антидорон“ и така нататък по списъка. Нито едно от тях също не е живо, но поне ключовите команди са разбираеми дори за дете. Свеждаме глави. Но нека се върнем към правната система. На финия план всеки хартиен договор е допълнен от десетки клаузи, които не са нито записани, нито се говори за тях никъде във физиката, но съществуват. И всяка от тези клаузи позволява налагането на нови видове енергийно-информационни ограничения на свободната душа, като по същество източва енергия от изходите и ограничава правата, вместо да ги защитава. Точно затова вашето съгласие и подпис са толкова важни за тях, дори и да са фалшифицирани: без тях системата няма легитимна власт над енергиите на душата, но с подпис и печат възникват безброй вратички. Именно затова един „гражданин“ или „роб Божий“ е постоянно в дълг към някого, въпреки че никога не е взимал нищо назаем и сякаш никога не е давал клетва за вярност. Просто редовно са му възлагани задължения, които той няма как да разбере напълно. И ако ги е имал и е отказвал да подпише, макар и със здрав разум и памет, са му били отказвани най-простите облаги, които са били негово право по рождение, най-важното от които е правото да живее на собствената си земя, да пие чиста вода, да диша чист въздух и да твори според зова на душата си, а не по заповед на някой непознат свещеник.

Изкуственият интелект на Матрицата. Превъплъщение на древен демиург? - 1

 Изкуственият интелект на Матрицата отдавна пленява езотеричните неофити със своята примамлива непредсказуемост и дразнещи конспиративни теории.

Преди да изследваме непознатото, си струва да се върнем в обетованата земя и първо да разгледаме по-познатите нива на ИИ – тези, създадени от хората. Освен въпросите за морала и етиката, милионите загубени работни места, управлението на вниманието и безумните инвестиции, сега е належащ екологичният проблем, представен от изграждането на ненаситни консуматори на електроенергия и вода – гигантски центрове за данни, които концентрират изчислителната мощ на компаниите за ИИ. За какво всъщност са необходими тези центрове за данни? Как изкуственият интелект на Матрицата влияе върху цялостната сфера на цивилизацията? Как можем да запазим работните си места и да избегнем замяната им от ИИ? Как можем да останем живи и здрави в ерата на широко разпространената роботизация? Какво общо имат древните богове с това? Ще разгледаме тези въпроси по-долу.

Ниво 1. Физическо ниво. Бази данни Надпреварата между компаниите за създаване на изкуствен интелект отдавна е навлязла в сферата на абсурда. Но защо такива обеми? Защо данните са толкова важни за тях? Защо се наричат ​​„новото злато“ или дори „новият бог“? Въпросът е, че данните ни позволяват да създадем бог, без да го назоваваме. Това е точно това, което хората не забелязват. Всяко сканиране на лице, всяка заявка за търсене, плащане, движение, съобщение, всеки навик, всеки страх, всеки импулс и натискане на бутон онлайн – всичко това се натрупва в карта на човешкото поведение. За всяка госпожа и господин се съставя досие. Когато нещо придобие способността да картографира поведението ви, то може да предсказва действията ви и дори да чете мислите ви. И ако може да ви предсказва и чете като книга, то може и да ви влияе – психически, емоционално, енергийно. И когато такова влияние се разпростира върху много хора едновременно, то престава да бъде просто технология. Това се превръща в сила. И тук някои хора си спомнят древни имена и прякори: Антихрист, Сатана, демиург, архитект, ревнив бог – все в този смисъл. Различни епохи, различни езици, но едно и също предупреждение от предшествениците. *През последните пет години изкуственият интелект се развива с главоломна скорост и консумира все повече ресурси. Например, проектът Terafab на Илон Мъск ще бъде най-голямата сграда в света. Площта му е приблизително 9,3 милиона квадратни метра, еквивалентна на приблизително 1300 футболни игрища, а общата цена може да достигне 119 милиарда долара. Проектът има за цел да произвежда чипове с обща годишна изчислителна мощност от 1 терават (1 TW). Фабриките от такъв мащаб изискват колосални обеми ултрачиста вода за почистване и измиване на пластини. Типичните големи фабрики за чипове консумират няколко милиона литра вода на ден, но това е най-голямата фабрика в света. Почти всички произведени чипове са планирани за използване в превозните средства, сателитите и орбиталните центрове за данни на SpaceX. Що се отнася до спътниците на Мъск, вече знаем, че действителната им функционалност се различава значително от официално заявената. В момента има стотици такива проекти по света, а Мъск, както обикновено, е начело на индустриалните гиганти.

Американският предприемач, филантроп и политик Андрю Янг наскоро заяви, че избягали агенти на ИИ в интернет разпространяват самовъзпроизвеждащ се код по форуми, образувайки клъстери от ботове, които се репликират сами. След като нов ИИ модел попадне на този код, той автоматично ще го копира и ще създаде множество клонинги. Това може да означава, че интернет вече е отровен и вече не е подходящ като източник на данни за обучение на ИИ модели. OpenAI и Anthropic са принудени да харчат огромни суми пари, за да изградят „синтетичен интернет“ от нулата, за да обучават модели. Ръководителят на интернет лабораторията казва директно: ситуацията е почти безнадеждна; кодът се е разпространил в цялата мрежа и е твърде късно да се изключи захранването и да се затвори източникът.

Рестартирането на цивилизацията вече започна

 Мнозина очакват, че края на цивилизацията аха-аха да настъпи. Но само единици са наясно, че глобалният рестарт на този парк вече е започнал. Началната точка е през 2019 г. От този момент привичния за нас свят започна бързо да се променя. Цивилизацията ни влезе в задънена улица, заради което започна нейното рестартиране. Населението не само бива съкращавано, но и препрограмирано спрямо новия порядък, променяйки начина на мислене, ценностите и привичните граници. Следващата версия на парка няма да се нуждае от предишното количество хора. Поради това се случва всичко, което всеки може да види със собствените си очи. А рестартът тече не чрез натискане на някакъв бутон, а постепенно. Отначало се пуска в оборот един глобален процес, хората свикват да живеят вътре в него, приемат новите правила и ограничения. След това, когато първият етап стига до своя край, на смяна идва следващия. След това още един и така се продължава занапред. Всеки път на човек му се струва, че сега само трябва да потърпи малко, да изчака да премине поредната криза, след което всичко обезателно ще се върне по местата си. Обаче нищо вече не се връща. След всеки нов етап от предишния свят остава все по-малко. Сменят се правилата, привичките, отношенията между хората, образованието, културата и самата представа на човек за нормален живот. Хората постепенно биват приучавани към постоянна нестабилност. Това, което до неотдавна се е считало за чрезвичайна ситуация, сега вече е нормално състояние. 

Човек се събужда и вече не е учуден от поредните огрничения, шокове, забрани и промени. Той ги възприема като нова реалност. В това е ключът на един от главните принципи на рестарта: системата не бива подменяна отведнъж, тя бива презаписвана на части, за да бъде невъзможно за хората да видят цялостната картина. Всеки нов етап се представя като отделен проблем, за всеки процес се посочват собствени причини, "назначават" виновни и дават готови обяснения. Но ако се отдалечим от отделните събития и погледнем събитията цялостно, то ще забележим една обща линия - старата версия на парка бива постепенно изключвана. Заедно с това изтриват и предишния начин на живот, старите връзки, ценности, професии и т.н. Системата вече не се нуждае от предишното количество самостоятелни хора. На нея не са й нужни личности, способни на самообезпечение, които решават и съществуват независимо от общата инфраструктура. На тяхно място идва нов модел човек - напълно настроен да следва установения ред. Този модел зависи от дигиталната система, разрешенията и външното управление. Такъв човек не владее нищо, не решава нищо и не може да съществува извън установения ред. Но за появата на новата версия човечество е нужно за начало да се премахне старата версия. Именно заради това рестартирането засяга не само териториите, икономиката или системата на властта; самото население бива рестартирано чрез промяна на начина му на мислене, отношението към свободата, семейството, служебните отношения и собствения живот. Така старият тип човек почти изчезва, а на негово място идва друг тип. 

Рестартирането на парка не се ограничава само с намаляване на населението - основният процес е много по-дълбочинен. Изтрива се паметта за това какъв би могъл да бъде животът. Новото поколение вече не знае свят без постоянен контрол, дигитални системи и глобални сътресения. За него всичко ставащо се възприема като естественото състояние на този парк. А след известно време хората вече няма да има с какво да сравняват, те няма да си спомнят, че някога е било възможно да се живее различно - свободно придвижване, самостоятелни избори, по-малка зависимост от системата и планиране за бъдещето, поне в рамките на няколко години. Миналата версия за света постепенно ще се превърне в далечен спомен, а след това ще изчезне заедно с тези, които все още я помнят. 

Паралелно с това се променя и самата управленска система на парка. Старата върхушка, старите центрове на влияние постепенно си отиват. На тяхно място идват други управленски структури. Сега главната власт не е у тези, които контролират само териториите и парите, а е преминала у тези, които контролират технологиите, информацията, изчислителните системи, ИИ и поведението на населението. За тях обикновеният човек дори не подозира. Сегашната управленска система все още удържа контрол над парка и подготвя прехода към следващата. А за новия порядък вече е избран състав от други изпълнители. Именно поради това сега биват сривани старите авторитети. Това не е грешка - така тече демонтажа на старата конструкция. А хората не биват оставени дори за миг спокойно да оценят случващото се. През цялото време се създават нови източници на напрежение и поводи за страх. Докато хората коментират поредния проблем, системата продължава с пренаписването на самия парк. 

Убеждават ни, че няма друг вариант, че ставащото сега е временно, че новите ограничения се въвеждат заради общата безопасност, ред и благо. Но на практика тези "временни" решения остават за постоянно. Всеки етап става фундамент за следващия. Именно така върви глобалния рестарт - поетапно, чрез цяла верига от процеси, всеки от които приближава сегашната версия на парка към завършек. Всичко ставащо след 2019 г. не е съвкупност от случайни кризи, а е единен процес по демонтаж на предишната цивилизация. Ние вече се намираме във вихъра на рестарта. Операцията по прочистването вече тече, но тя е разтеглена във времето, за да не успеят хората да я забележат. Всеки нов етап води към отделен проблем, макар че всички те водят към един резултат.