Изкуственият интелект на Матрицата. Превъплъщение на древен демиург? - 1

 Изкуственият интелект на Матрицата отдавна пленява езотеричните неофити със своята примамлива непредсказуемост и дразнещи конспиративни теории.

Преди да изследваме непознатото, си струва да се върнем в обетованата земя и първо да разгледаме по-познатите нива на ИИ – тези, създадени от хората. Освен въпросите за морала и етиката, милионите загубени работни места, управлението на вниманието и безумните инвестиции, сега е належащ екологичният проблем, представен от изграждането на ненаситни консуматори на електроенергия и вода – гигантски центрове за данни, които концентрират изчислителната мощ на компаниите за ИИ. За какво всъщност са необходими тези центрове за данни? Как изкуственият интелект на Матрицата влияе върху цялостната сфера на цивилизацията? Как можем да запазим работните си места и да избегнем замяната им от ИИ? Как можем да останем живи и здрави в ерата на широко разпространената роботизация? Какво общо имат древните богове с това? Ще разгледаме тези въпроси по-долу.

Ниво 1. Физическо ниво. Бази данни Надпреварата между компаниите за създаване на изкуствен интелект отдавна е навлязла в сферата на абсурда. Но защо такива обеми? Защо данните са толкова важни за тях? Защо се наричат ​​„новото злато“ или дори „новият бог“? Въпросът е, че данните ни позволяват да създадем бог, без да го назоваваме. Това е точно това, което хората не забелязват. Всяко сканиране на лице, всяка заявка за търсене, плащане, движение, съобщение, всеки навик, всеки страх, всеки импулс и натискане на бутон онлайн – всичко това се натрупва в карта на човешкото поведение. За всяка госпожа и господин се съставя досие. Когато нещо придобие способността да картографира поведението ви, то може да предсказва действията ви и дори да чете мислите ви. И ако може да ви предсказва и чете като книга, то може и да ви влияе – психически, емоционално, енергийно. И когато такова влияние се разпростира върху много хора едновременно, то престава да бъде просто технология. Това се превръща в сила. И тук някои хора си спомнят древни имена и прякори: Антихрист, Сатана, демиург, архитект, ревнив бог – все в този смисъл. Различни епохи, различни езици, но едно и също предупреждение от предшествениците. *През последните пет години изкуственият интелект се развива с главоломна скорост и консумира все повече ресурси. Например, проектът Terafab на Илон Мъск ще бъде най-голямата сграда в света. Площта му е приблизително 9,3 милиона квадратни метра, еквивалентна на приблизително 1300 футболни игрища, а общата цена може да достигне 119 милиарда долара. Проектът има за цел да произвежда чипове с обща годишна изчислителна мощност от 1 терават (1 TW). Фабриките от такъв мащаб изискват колосални обеми ултрачиста вода за почистване и измиване на пластини. Типичните големи фабрики за чипове консумират няколко милиона литра вода на ден, но това е най-голямата фабрика в света. Почти всички произведени чипове са планирани за използване в превозните средства, сателитите и орбиталните центрове за данни на SpaceX. Що се отнася до спътниците на Мъск, вече знаем, че действителната им функционалност се различава значително от официално заявената. В момента има стотици такива проекти по света, а Мъск, както обикновено, е начело на индустриалните гиганти.

Американският предприемач, филантроп и политик Андрю Янг наскоро заяви, че избягали агенти на ИИ в интернет разпространяват самовъзпроизвеждащ се код по форуми, образувайки клъстери от ботове, които се репликират сами. След като нов ИИ модел попадне на този код, той автоматично ще го копира и ще създаде множество клонинги. Това може да означава, че интернет вече е отровен и вече не е подходящ като източник на данни за обучение на ИИ модели. OpenAI и Anthropic са принудени да харчат огромни суми пари, за да изградят „синтетичен интернет“ от нулата, за да обучават модели. Ръководителят на интернет лабораторията казва директно: ситуацията е почти безнадеждна; кодът се е разпространил в цялата мрежа и е твърде късно да се изключи захранването и да се затвори източникът.

Рестартирането на цивилизацията вече започна

 Мнозина очакват, че края на цивилизацията аха-аха да настъпи. Но само единици са наясно, че глобалният рестарт на този парк вече е започнал. Началната точка е през 2019 г. От този момент привичния за нас свят започна бързо да се променя. Цивилизацията ни влезе в задънена улица, заради което започна нейното рестартиране. Населението не само бива съкращавано, но и препрограмирано спрямо новия порядък, променяйки начина на мислене, ценностите и привичните граници. Следващата версия на парка няма да се нуждае от предишното количество хора. Поради това се случва всичко, което всеки може да види със собствените си очи. А рестартът тече не чрез натискане на някакъв бутон, а постепенно. Отначало се пуска в оборот един глобален процес, хората свикват да живеят вътре в него, приемат новите правила и ограничения. След това, когато първият етап стига до своя край, на смяна идва следващия. След това още един и така се продължава занапред. Всеки път на човек му се струва, че сега само трябва да потърпи малко, да изчака да премине поредната криза, след което всичко обезателно ще се върне по местата си. Обаче нищо вече не се връща. След всеки нов етап от предишния свят остава все по-малко. Сменят се правилата, привичките, отношенията между хората, образованието, културата и самата представа на човек за нормален живот. Хората постепенно биват приучавани към постоянна нестабилност. Това, което до неотдавна се е считало за чрезвичайна ситуация, сега вече е нормално състояние. 

Човек се събужда и вече не е учуден от поредните огрничения, шокове, забрани и промени. Той ги възприема като нова реалност. В това е ключът на един от главните принципи на рестарта: системата не бива подменяна отведнъж, тя бива презаписвана на части, за да бъде невъзможно за хората да видят цялостната картина. Всеки нов етап се представя като отделен проблем, за всеки процес се посочват собствени причини, "назначават" виновни и дават готови обяснения. Но ако се отдалечим от отделните събития и погледнем събитията цялостно, то ще забележим една обща линия - старата версия на парка бива постепенно изключвана. Заедно с това изтриват и предишния начин на живот, старите връзки, ценности, професии и т.н. Системата вече не се нуждае от предишното количество самостоятелни хора. На нея не са й нужни личности, способни на самообезпечение, които решават и съществуват независимо от общата инфраструктура. На тяхно място идва нов модел човек - напълно настроен да следва установения ред. Този модел зависи от дигиталната система, разрешенията и външното управление. Такъв човек не владее нищо, не решава нищо и не може да съществува извън установения ред. Но за появата на новата версия човечество е нужно за начало да се премахне старата версия. Именно заради това рестартирането засяга не само териториите, икономиката или системата на властта; самото население бива рестартирано чрез промяна на начина му на мислене, отношението към свободата, семейството, служебните отношения и собствения живот. Така старият тип човек почти изчезва, а на негово място идва друг тип. 

Рестартирането на парка не се ограничава само с намаляване на населението - основният процес е много по-дълбочинен. Изтрива се паметта за това какъв би могъл да бъде животът. Новото поколение вече не знае свят без постоянен контрол, дигитални системи и глобални сътресения. За него всичко ставащо се възприема като естественото състояние на този парк. А след известно време хората вече няма да има с какво да сравняват, те няма да си спомнят, че някога е било възможно да се живее различно - свободно придвижване, самостоятелни избори, по-малка зависимост от системата и планиране за бъдещето, поне в рамките на няколко години. Миналата версия за света постепенно ще се превърне в далечен спомен, а след това ще изчезне заедно с тези, които все още я помнят. 

Паралелно с това се променя и самата управленска система на парка. Старата върхушка, старите центрове на влияние постепенно си отиват. На тяхно място идват други управленски структури. Сега главната власт не е у тези, които контролират само териториите и парите, а е преминала у тези, които контролират технологиите, информацията, изчислителните системи, ИИ и поведението на населението. За тях обикновеният човек дори не подозира. Сегашната управленска система все още удържа контрол над парка и подготвя прехода към следващата. А за новия порядък вече е избран състав от други изпълнители. Именно поради това сега биват сривани старите авторитети. Това не е грешка - така тече демонтажа на старата конструкция. А хората не биват оставени дори за миг спокойно да оценят случващото се. През цялото време се създават нови източници на напрежение и поводи за страх. Докато хората коментират поредния проблем, системата продължава с пренаписването на самия парк. 

Убеждават ни, че няма друг вариант, че ставащото сега е временно, че новите ограничения се въвеждат заради общата безопасност, ред и благо. Но на практика тези "временни" решения остават за постоянно. Всеки етап става фундамент за следващия. Именно така върви глобалния рестарт - поетапно, чрез цяла верига от процеси, всеки от които приближава сегашната версия на парка към завършек. Всичко ставащо след 2019 г. не е съвкупност от случайни кризи, а е единен процес по демонтаж на предишната цивилизация. Ние вече се намираме във вихъра на рестарта. Операцията по прочистването вече тече, но тя е разтеглена във времето, за да не успеят хората да я забележат. Всеки нов етап води към отделен проблем, макар че всички те водят към един резултат. 

Земята не се огрява от Слънцето

 Всяка година се случва едно и също - в даден момент времето става горещо, след това топлото  си отива и идва студ, а след известно време всичко протича в обратен ред. Ние наричаме това лято, есен, зима и пролет. Но нека разгледаме това не по начина, който ни дават официалните източници. Може да се каже, че това са 4 режима от климатичния контрол на този парк. Температурата на този парк може би се задава от самата система - като един от параметрите на програмата. А Слънцето само работи в самия климатичен контрол и допълва избрания режим. 

Представете си 2 микроба, които са живели цял живот в микровълнова печка. Те никога не са я виждали отвън и не знаят как функционира. Вътре има лампа, която свети и в даден момент пространството започва да се нагрява. За микробите изводът ще е очевиден: щом лампата свети и едновременно с това става топло, значи именно тя загрява всичко наоколо. Но ние с вас знаем, че лампата само съпровожда процеса - самото загряване става по съвсем друг принцип. Нещо такова е примерно и при нас - виждаме най-яркия обект над главите си, чувстваме топлина от него и автоматично свързваме с него практически цялото нагряване. Но в тази система Слънцето не е печка, която самостоятелно нагрява целия парк; то само допълва общия температурен режим, който е зададен от самата система. Жегата не се усеща само там, където падат отвесно слънчевите лъчи, нагрява се всичкия въздух. Отивате на сянка, а там пак е жега. Слънцето вече е залязло, а пространството за дълго още остава топло. Понякога през цялата нощ температурата остава такава, сякаш парка е все още в режим на нагряване. За това на системата не е нужен огромен източник на топлина вътре в самата локация. Ако температурата се явява параметър от програмата, достатъчно е да се измени самото значение. 

В определена точка от цикъла се включва летния режим. Температурата на пространството се покачва, Слънцето преминава в своя режим и добава нагряване. Променя се влажността, въздушното движение, състава на почвата и други процеси. После кодът продължава по-нататък. Температурният параметър се понижава, въздухът става по-хладен, Слънцето работи вече по друг режим, променя се влажността, вятъра, растенията и животните преминават в друго състояние. Ние го наричаме есен. После се включват зимния и пролетния режими, с което цикълът се повтаря. Но самата есен не прави нищо. Това са просто дадени от човека названия на разлините режими от климатичния контрол. И студът в този модел не идва отникъде - не е нужен гигантски кондициобер, който да духа из целия парк. Ако температурата се задава от системата, тя просто превежда пространството в друг режим, а всичко, намиращо се в него се адаптира към новото състояние. Такъв принцип може да се забележи в много от игрите.

И ето къде е ключа: Слънцето само по себе си не създава климата, то се явява част от климатичния контрол и само допълва общия температурен режим, зададен от самата система. Ако нагряването зависеше само от един обект, то щяхме да наблюдаваме само разлика в количеството топлина. Но тук се превключва целия режим на света. Това е още една следа, указваща програмираната природа на реалността. Ако паркът работи кто система, климатичният контрол в него изглежда напълно логично. Температурата става такъв параметър, каквито са влажността, светлината, вятъра.... Един участък от кода приключва и веднага се включва следващия, а локацията се пренстаройва към новите условия. Така годишните времена изглеждат по съвсем различен начин. Лятото е режим на нагряване; зимата - режим на охлаждане; пролетта и есента се преходни участъци, когато системата пренастройва парка от едно състояние в друго. А Слънцето през цялото време работи вътре в общата схема и осветява парка. 

Сон Разума