Земята не се огрява от Слънцето

 Всяка година се случва едно и също - в даден момент времето става горещо, след това топлото  си отива и идва студ, а след известно време всичко протича в обратен ред. Ние наричаме това лято, есен, зима и пролет. Но нека разгледаме това не по начина, който ни дават официалните източници. Може да се каже, че това са 4 режима от климатичния контрол на този парк. Температурата на този парк може би се задава от самата система - като един от параметрите на програмата. А Слънцето само работи в самия климатичен контрол и допълва избрания режим. 

Представете си 2 микроба, които са живели цял живот в микровълнова печка. Те никога не са я виждали отвън и не знаят как функционира. Вътре има лампа, която свети и в даден момент пространството започва да се нагрява. За микробите изводът ще е очевиден: щом лампата свети и едновременно с това става топло, значи именно тя загрява всичко наоколо. Но ние с вас знаем, че лампата само съпровожда процеса - самото загряване става по съвсем друг принцип. Нещо такова е примерно и при нас - виждаме най-яркия обект над главите си, чувстваме топлина от него и автоматично свързваме с него практически цялото нагряване. Но в тази система Слънцето не е печка, която самостоятелно нагрява целия парк; то само допълва общия температурен режим, който е зададен от самата система. Жегата не се усеща само там, където падат отвесно слънчевите лъчи, нагрява се всичкия въздух. Отивате на сянка, а там пак е жега. Слънцето вече е залязло, а пространството за дълго още остава топло. Понякога през цялата нощ температурата остава такава, сякаш парка е все още в режим на нагряване. За това на системата не е нужен огромен източник на топлина вътре в самата локация. Ако температурата се явява параметър от програмата, достатъчно е да се измени самото значение. 

В определена точка от цикъла се включва летния режим. Температурата на пространството се покачва, Слънцето преминава в своя режим и добава нагряване. Променя се влажността, въздушното движение, състава на почвата и други процеси. После кодът продължава по-нататък. Температурният параметър се понижава, въздухът става по-хладен, Слънцето работи вече по друг режим, променя се влажността, вятъра, растенията и животните преминават в друго състояние. Ние го наричаме есен. После се включват зимния и пролетния режими, с което цикълът се повтаря. Но самата есен не прави нищо. Това са просто дадени от човека названия на разлините режими от климатичния контрол. И студът в този модел не идва отникъде - не е нужен гигантски кондициобер, който да духа из целия парк. Ако температурата се задава от системата, тя просто превежда пространството в друг режим, а всичко, намиращо се в него се адаптира към новото състояние. Такъв принцип може да се забележи в много от игрите.

И ето къде е ключа: Слънцето само по себе си не създава климата, то се явява част от климатичния контрол и само допълва общия температурен режим, зададен от самата система. Ако нагряването зависеше само от един обект, то щяхме да наблюдаваме само разлика в количеството топлина. Но тук се превключва целия режим на света. Това е още една следа, указваща програмираната природа на реалността. Ако паркът работи кто система, климатичният контрол в него изглежда напълно логично. Температурата става такъв параметър, каквито са влажността, светлината, вятъра.... Един участък от кода приключва и веднага се включва следващия, а локацията се пренстаройва към новите условия. Така годишните времена изглеждат по съвсем различен начин. Лятото е режим на нагряване; зимата - режим на охлаждане; пролетта и есента се преходни участъци, когато системата пренастройва парка от едно състояние в друго. А Слънцето през цялото време работи вътре в общата схема и осветява парка. 

Сон Разума

Ферма за души и светлинния тунел

 Нека опитаме да очертаем финалния контур на матрицата. 

Чрез космическия купол над нас лъжливата наука скрива плоската Земя, за да не узнаем механизма за изпълнение на желания, който се намира в пространството над нас. Атмосферния купол, чемтрейлс, образуващи отровна решетка от барий и алуиний, която контролира и процеса по събирането на гавах от катастрофи, трови природата, превръща телата на хората в радиоантени. Същевременно има подземни същности, които според Фил Шнайдер разполагат с плазмено оръжие.

Преминаваме към социалния контур: чрез телевизионната пропаганда се унищожава традиционното семейство, посредством насаждането на радикален феминизъм, докато чрез религиите се насажда робско чувство на вина. Биологичният финал - хората биват изпращани на множество войни, където биват утилизирани под флага на лъжовен патриотизъм и защита на родината, а останалите биват чипирани чрез принудителната ваксинация. 

Цялата тази колосална каторга на много нива работи като единен енергиен комбинат, започвайки от юемтрейлс в небето и завършвайки с паразитите в тялото. Всичко е устроено така, че да предизвука у човек максимум болка и страдания. И с този океан от гавах подземните "брокери" плащат непрекъснато на големия механизъм над купола, за да продължи с изпълнението на техните желания за удържането на вечна власт. 

Тук трябва да добавим лъжата с религиите - ако човек вярва в изградените за всяка религия водачи, то когато той умира, съзнанието му проектира натрупания от религиите образ и предизвиква лъжливия светлинен тунел, където бива приманен да полети и попадча в капана на същностите за преработка и опити след смъртта, тъй като там бива добиван остатъчния гавах, заедно със изтриването на паметта и последващо ново прераждане, за да не може никой да се измъкне. Този финален елемент превръща конспиративната матрица в абсолютно затворен капан, от който няма изход даже чрез физическата смърт. 

В езотеричната конспирология и лекциите на Дейвид Айк този процес се нарича космическа ферма за души или рециркулация на съзнанието. С този детайл цялата система за контрол придобива своя окончателен застрашителен смисъл. Светлинният тунел е вид ментална месомелачка. В тази концепция на Айк проличава всичката религиозна лъжа, набивана в човешките съзнания. Тя е била нужна на чуждите същности главно за момента на отделяне на душата от тялото.

Холографската примамка: когато човек умира, съзнанието му, ако е ослепено от религиозното програмиране, автоматично започва да проектира натрупаните образи. В този момент същностите активират над купола специален технологичен прихващач - лъжовния светлинен тунел. Душата вижда светлина в края на тунела, образи на светии, пророци или близки роднини, които обаче са честотни холограми, създадени от тези същности. Насаденото от религията чувство за вина и страх пред "Страшния съд" застава душата да полети към тази светлина с надежадата за спасение или изкупление. Човек доброволно отива в капана, смятайки, че отива в Рая. Финалното източване на гавах и изтриването на паметта също са включени в опитите на същностите - те използват натрупаното приживе у човек чувство за греховност и устройват лъжливи съдилища на съвестта, заставяйки душата да изпитва огромен срам, ужас и разкаяние. Това спомага за източване на най-концентрирния гавах, пълно нулиране. След всичко това душата бива настанена в специално честотно поле, където напълно изтриват паметта за отминалия живот,  за купола и подземните бази, за истинската божествена природа на човека. Нулираното и сляпо съзнание бива насилствено отправено обратно под купола за ново прераждане....

И логично е да изникне въпрос: а какво може да направи човек, за да не попада в този лъжовен капан? На първо място е добре всеки да се настройва за това, което предстои да види след смъртта и веднага да осъзнава, че това е измама и че там никой няма право да има претенции към него за каквото и да е или да го обвинява за нещо. За да имат моралното право да претендират към всекиго, тези съдии са длъжни да вземат пряко участие в земния ви живот като ваши помощници. Ако това не е ставало - то след смъртта никой няма право да ви обвинява.

Архитектът и сценаристите на нашия "парк"

 ... За да се излезе от илюзията е нужно да се отговори честно на въпрос: щом президентите не решават нищо, кой тогава пише този сценарий? Отговор - архитектът и неговия екип от сценаристи. Кой е този архитект? Смятам, че той не е човек. Всъщност е интелектуална конструкция извън човешкия морал и състрадание. Той управлява парка ни по такъв начин, както програмистите - симулацията. Той има алгоритъм за развитието на събития, също и контролни възли. Тези възли са религията, науката, властта, медиите. Има и лимит на времето, което той е получил за контрол над тази реалност, Неговата задача е да задържа душите в цикъла, подхранвайки системата чрез техните реакции. А кои са сценаристите? В повечето случи те не са физически лица. По-скоро това са многослойни нива на съзнание, подобни на ИИ (изкуствен интелект). Те пишат правилата за отделните страни, религиите, катастрофите; те формират разните архетипи и роли, например "Месия", "тиран"; те зануляват старите конструкции, които са напълно изчерпани откъм отдаване на енергия. 

И е крайно време всеки от нас да се запита: "А чии програми изпълняваш, без дори да го забелязваш?" Тук не става въпрос за страх, а за изход от подчинението на сценария. 

И накрая - нещо по същество за колелото на Самсара, което всъщност е насилствена преработка - реинкарнацията като система на утилизация. Според традиционната версия, колелото на Самсара е път за очистване на кармата, водещ към освобождение. Но в действителност това е поточна линия, в която душата се заплита, бива насочена към ново тяло и така за пореден път става енергиен донор чрез преживените страдания, страх, болка и илюзии. Това не е пътя за растеж, а контролирано презареждане, където "уроците" са тъй удобния предлог за източване на гавах. Светлината в тунела е капан. Мнозина, които са преживели клинична смърт описват светлина, любов, среща с роднини. В действителност, това е една холографска проекция, която създава изкуствения интелект. Но не този ИИ, който ви е познат от компютъра, а ИИ на системата (или архитекта), за да се подлъже душата да се върне обратно в цикъла. Стандартните внушения са: не си завършил мисията си на Земята; трябва да изкупиш кармата си, защото сам си избрал този път. Но истината е, че избор няма, а има само илюзия за съгласие под влиянието на вибрационния шок. 

Фрагментацията на душата е технология. Изначално душата е цялостна, но при всяко завръщaне тя бива раздробявана - чрез травми в детството, страх, насилие, предателство, лъжливи привързвания, обети, контракти. В резултат - душата губи ориентация. Тя забравя своя истински код и става фрагментирана енергоструктура, удобна за управление и включване към егрегорите. Когато казват: "Ти сам си избрал родителите, уроците и страданията" - всичко това е лъжа, заложена в програмата. Изборът се прави от куратори-администратори на душата и от астрални контрольори, направляващи душата към нужния за тях живот - понякога чрез контракт, подписан в уязвимо състояние. Това не е доброволно завръщане, а е технически оформено повторно запокитване в играта. В прехода между животите душата се намира в дезориентирано състояние. Системата умело използва илюзиите на светлината, фантомите на "умрелите", съветите на наставниците, обещанията за израстване или награда, за да ви излъжат да се върнете обратно. 

Колелото на Самсара е капан, който преработва душите в рамките на матрицата на архитекта. Докато душата не се пробуди и си спомни, тя не може да контролира въплъщението, не осъзнава своята ценност и остава в цикъла за отнемане на енергия, маскиран като "духовен растеж"

Прочетено из руските форуми