Срещал съм интересни въпроси за кармата: има ли карма в този вид, в който ни я преподнасят? Или тя не е за всеки? Или кармата се пренася и хората отработват чужди грехове?
И именно моделът от последния въпрос е този, който прилагат стопанисващите илюзорната матрица спрямо човешката душа, когато тя се готви за реинкарниране в това затворено колело Самсара. И разбира се, те налагат този "закон на кармата".
Лично мнение: това не би следвало да работи на ниво пряко взаимодействие с Вселената. Всички говорим и сме убедени, че сме части от Твореца. Но говорейки така, дори погледнато само лингвистично, ние се отделяме от Твореца. А не би следвало да се отделяме по такъв начин. Творецът е всичко наоколо, и ние също в това число. Тук ще припомня сравнението с океана - той се състои от милиарди капки, т.е. ако концептуално възприемаме нещата така, то за какъв "закон на кармата" за отделната човешка душа можем да говорим? Щом вие сте Космоса, Вселената, Твореца.... Това е! Какви задачи, грешки, поправки? Всичко е опит. Вие транслирате своя опит към Източника и капката (която сте вие) се завръща в океана. А при следващо отделяне на такава капка (макар и сравнението да не е съвсем точно) отново ще има временна идентификация, но връзката с океана се съхранява. Разликата е, че се отделяте в различен вид от този, в който сте били преди. Вече ще обладавате знания, опит, сила от целия Източник. И ето защо ни затварят в този аквариум, не ни пускат от това колело, не ни дават възможност за пълноценен контакт... Понеже ако го имаш такъв контакт - ти получаваш свобода!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.