Рестартирането на цивилизацията вече започна

 Мнозина очакват, че края на цивилизацията аха-аха да настъпи. Но само единици са наясно, че глобалният рестарт на този парк вече е започнал. Началната точка е през 2019 г. От този момент привичния за нас свят започна бързо да се променя. Цивилизацията ни влезе в задънена улица, заради което започна нейното рестартиране. Населението не само бива съкращавано, но и препрограмирано спрямо новия порядък, променяйки начина на мислене, ценностите и привичните граници. Следващата версия на парка няма да се нуждае от предишното количество хора. Поради това се случва всичко, което всеки може да види със собствените си очи. А рестартът тече не чрез натискане на някакъв бутон, а постепенно. Отначало се пуска в оборот един глобален процес, хората свикват да живеят вътре в него, приемат новите правила и ограничения. След това, когато първият етап стига до своя край, на смяна идва следващия. След това още един и така се продължава занапред. Всеки път на човек му се струва, че сега само трябва да потърпи малко, да изчака да премине поредната криза, след което всичко обезателно ще се върне по местата си. Обаче нищо вече не се връща. След всеки нов етап от предишния свят остава все по-малко. Сменят се правилата, привичките, отношенията между хората, образованието, културата и самата представа на човек за нормален живот. Хората постепенно биват приучавани към постоянна нестабилност. Това, което до неотдавна се е считало за чрезвичайна ситуация, сега вече е нормално състояние. 

Човек се събужда и вече не е учуден от поредните огрничения, шокове, забрани и промени. Той ги възприема като нова реалност. В това е ключът на един от главните принципи на рестарта: системата не бива подменяна отведнъж, тя бива презаписвана на части, за да бъде невъзможно за хората да видят цялостната картина. Всеки нов етап се представя като отделен проблем, за всеки процес се посочват собствени причини, "назначават" виновни и дават готови обяснения. Но ако се отдалечим от отделните събития и погледнем събитията цялостно, то ще забележим една обща линия - старата версия на парка бива постепенно изключвана. Заедно с това изтриват и предишния начин на живот, старите връзки, ценности, професии и т.н. Системата вече не се нуждае от предишното количество самостоятелни хора. На нея не са й нужни личности, способни на самообезпечение, които решават и съществуват независимо от общата инфраструктура. На тяхно място идва нов модел човек - напълно настроен да следва установения ред. Този модел зависи от дигиталната система, разрешенията и външното управление. Такъв човек не владее нищо, не решава нищо и не може да съществува извън установения ред. Но за появата на новата версия човечество е нужно за начало да се премахне старата версия. Именно заради това рестартирането засяга не само териториите, икономиката или системата на властта; самото население бива рестартирано чрез промяна на начина му на мислене, отношението към свободата, семейството, служебните отношения и собствения живот. Така старият тип човек почти изчезва, а на негово място идва друг тип. 

Рестартирането на парка не се ограничава само с намаляване на населението - основният процес е много по-дълбочинен. Изтрива се паметта за това какъв би могъл да бъде животът. Новото поколение вече не знае свят без постоянен контрол, дигитални системи и глобални сътресения. За него всичко ставащо се възприема като естественото състояние на този парк. А след известно време хората вече няма да има с какво да сравняват, те няма да си спомнят, че някога е било възможно да се живее различно - свободно придвижване, самостоятелни избори, по-малка зависимост от системата и планиране за бъдещето, поне в рамките на няколко години. Миналата версия за света постепенно ще се превърне в далечен спомен, а след това ще изчезне заедно с тези, които все още я помнят. 

Паралелно с това се променя и самата управленска система на парка. Старата върхушка, старите центрове на влияние постепенно си отиват. На тяхно място идват други управленски структури. Сега главната власт не е у тези, които контролират само териториите и парите, а е преминала у тези, които контролират технологиите, информацията, изчислителните системи, ИИ и поведението на населението. За тях обикновеният човек дори не подозира. Сегашната управленска система все още удържа контрол над парка и подготвя прехода към следващата. А за новия порядък вече е избран състав от други изпълнители. Именно поради това сега биват сривани старите авторитети. Това не е грешка - така тече демонтажа на старата конструкция. А хората не биват оставени дори за миг спокойно да оценят случващото се. През цялото време се създават нови източници на напрежение и поводи за страх. Докато хората коментират поредния проблем, системата продължава с пренаписването на самия парк. 

Убеждават ни, че няма друг вариант, че ставащото сега е временно, че новите ограничения се въвеждат заради общата безопасност, ред и благо. Но на практика тези "временни" решения остават за постоянно. Всеки етап става фундамент за следващия. Именно така върви глобалния рестарт - поетапно, чрез цяла верига от процеси, всеки от които приближава сегашната версия на парка към завършек. Всичко ставащо след 2019 г. не е съвкупност от случайни кризи, а е единен процес по демонтаж на предишната цивилизация. Ние вече се намираме във вихъра на рестарта. Операцията по прочистването вече тече, но тя е разтеглена във времето, за да не успеят хората да я забележат. Всеки нов етап води към отделен проблем, макар че всички те водят към един резултат.