Всяка година се случва едно и също - в даден момент времето става горещо, след това топлото си отива и идва студ, а след известно време всичко протича в обратен ред. Ние наричаме това лято, есен, зима и пролет. Но нека разгледаме това не по начина, който ни дават официалните източници. Може да се каже, че това са 4 режима от климатичния контрол на този парк. Температурата на този парк може би се задава от самата система - като един от параметрите на програмата. А Слънцето само работи в самия климатичен контрол и допълва избрания режим.
Представете си 2 микроба, които са живели цял живот в микровълнова печка. Те никога не са я виждали отвън и не знаят как функционира. Вътре има лампа, която свети и в даден момент пространството започва да се нагрява. За микробите изводът ще е очевиден: щом лампата свети и едновременно с това става топло, значи именно тя загрява всичко наоколо. Но ние с вас знаем, че лампата само съпровожда процеса - самото загряване става по съвсем друг принцип. Нещо такова е примерно и при нас - виждаме най-яркия обект над главите си, чувстваме топлина от него и автоматично свързваме с него практически цялото нагряване. Но в тази система Слънцето не е печка, която самостоятелно нагрява целия парк; то само допълва общия температурен режим, който е зададен от самата система. Жегата не се усеща само там, където падат отвесно слънчевите лъчи, нагрява се всичкия въздух. Отивате на сянка, а там пак е жега. Слънцето вече е залязло, а пространството за дълго още остава топло. Понякога през цялата нощ температурата остава такава, сякаш парка е все още в режим на нагряване. За това на системата не е нужен огромен източник на топлина вътре в самата локация. Ако температурата се явява параметър от програмата, достатъчно е да се измени самото значение.
В определена точка от цикъла се включва летния режим. Температурата на пространството се покачва, Слънцето преминава в своя режим и добава нагряване. Променя се влажността, въздушното движение, състава на почвата и други процеси. После кодът продължава по-нататък. Температурният параметър се понижава, въздухът става по-хладен, Слънцето работи вече по друг режим, променя се влажността, вятъра, растенията и животните преминават в друго състояние. Ние го наричаме есен. После се включват зимния и пролетния режими, с което цикълът се повтаря. Но самата есен не прави нищо. Това са просто дадени от човека названия на разлините режими от климатичния контрол. И студът в този модел не идва отникъде - не е нужен гигантски кондициобер, който да духа из целия парк. Ако температурата се задава от системата, тя просто превежда пространството в друг режим, а всичко, намиращо се в него се адаптира към новото състояние. Такъв принцип може да се забележи в много от игрите.
И ето къде е ключа: Слънцето само по себе си не създава климата, то се явява част от климатичния контрол и само допълва общия температурен режим, зададен от самата система. Ако нагряването зависеше само от един обект, то щяхме да наблюдаваме само разлика в количеството топлина. Но тук се превключва целия режим на света. Това е още една следа, указваща програмираната природа на реалността. Ако паркът работи кто система, климатичният контрол в него изглежда напълно логично. Температурата става такъв параметър, каквито са влажността, светлината, вятъра.... Един участък от кода приключва и веднага се включва следващия, а локацията се пренстаройва към новите условия. Така годишните времена изглеждат по съвсем различен начин. Лятото е режим на нагряване; зимата - режим на охлаждане; пролетта и есента се преходни участъци, когато системата пренастройва парка от едно състояние в друго. А Слънцето през цялото време работи вътре в общата схема и осветява парка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.