неделя, 21 ноември 2021 г.

Демиургичната система, пирамидите и разшифроване на преданията

 За построяването на глобална, всепланетарна паяжина за енергийно изпомпване на тварите е било нужно да вкарат човечеството в единна цифрова система. В система за изчисление на времето, в система за изчисление на параметрите на звука и светлината, в системата на координатите, в системата на мерните единици. Анализирайки официалната информация, към която е добре да се отнесем с разумна част на съмнение, ние получаваме картина, че основните глобални систематизации в обозначените направления са станали в периода края на 18-ти – края на 19-ти век. Някои от тях са започнали по-рано, например Грегорианския календар, а някои са официално възприети едва през втората половина на 20-ти век, например – скоростта на светлината. По този начин глобалните, фундаментални изменения са започнали около преди 400 години и продължават и до ден-днешен, от което системата само подобрява своите работни характеристики.

Ето и примерната възраст на нашата матрица (400 години), чиито обновления, ако бъдат сравнени с програмен софтуер, продължават и до ден-днешен. И главното – това, което преди се е считало за случайно “съвпадение”, тъй като не се е свързвало с логиката и анализа, сега е достатъчно достъпно за обяснение. “Това просто не може да бъде” – крещяха официалните учени, когато параметрите на египетските пирамиди са били точно съотнасяни към сегашната метрична система. Но как след няколко хиляди години, отчитайки движението на континентите и преместването на земната ос и полюсите, пирамидите са все така точно ориентирани по страните на света с минимални грешки? Няма как, те просто не са толкова древни, както се опитват да ни внушат. Но ако допуснем мисълта, че всички базови параметри не са измислени самостоятелно от човечеството, както ни се набива от учебниците, а са получени от управляващ център, който е карал всеки и всичко под “копирната хартия”, тогава много от нещата стават ясни. 

Ето един пример – коoрдинатите с точност до седмия знак след запетаята на центъра на Хеопсовата пирамида по ширина – 29.9792458 с. ш. А това е скоростта на светлината във вакуум – 299 792 458 m.s-1. Удивително е, как “древните” египтяни са могли да зашифроват всичко това, без да знаят нито измерителните единици на нашата цивилизация, нито тази координатна система, която прилагаме сега. Или просто те не са толкова древни? Или дори изобщо не са египтяни? Все пак – идентичността в поредицата до 9-та цифра не би могло да се нарече просто съвпадение според всеки нормален човек. Вероятността за такава случайност е равна на милиардни. Но ако предположим, че този параметър е заложен тук специално, тъй като енергийният поток е нужно да бъде разпръснат със скоростта на светлината, то това вече не е случайност, а техническа необходимост за проекта. 



Възниква следния въпрос: а къде отива предаването на енергия? Това става лесно за отговор, когато разберем, че разположението на главните пирамиди в Гиза е направено по модела на Орионския пояс. Така имаме първия адрес на получателя, но той не е единствен. Явно извънземната цивилизация, която е поела шефство над планетата ни, вече е разпространила своето влияние над няколко системи, които се намират в един сектор от звездното небе. За да няма голословие – няколко цитата от статията на Сергей Риотов: “Текстовете от пирамидите съдържат астрономически данни – резултати от наблюдения над Орион, Сириус и други звезди от този небесен участък, който египтяните са наричали Дуат. Древните гърци са писали, че египтяните свързват Нил със звездна река – Млечния път. От времето на Гомер Нил се е асоциирал с митична река на небето, която била наричана Еридан. Историкът Кук се придържал към мнението, че Еридан (сега така се нарича съзвездие с бледи звезди в редица) се е считал за Млечния път, а във времената преди древна Гърция цялата галактика била наричана Океан. Кук също така обърнал внимание на твърдението, че реката Еридан се отъждествявала с Нил. Идентификацията на Нил с Еридан явно е била широко разпространена в древността.

Диадор е писал, че египтяните са считали за океан своята река Нил, на чиито брегове били родени боговете. Много по-късно са започнали да идентифицират с Еридан реката По в Италия, понякога с Рейн и даже с Рона, но ученият Ален отбелязал, че нито една от тези северни реки не съответства на звездния Еридан, защото това е южно съзвездие и реката-двойник трябва да се намира там, където това съзвездие е видно. Да допуснем: не е трудно да разберем, че хората, живеещи по бреговете на Нил, имащи звездна религия, са започнали да свързват своята река с Млечния път. Както Нил разделя страната на две половини, така и Млечния път разделя нощното небе. Може би точно Млечният път е дал на древните идея за това, че сред звездите съществува космически Египет – обител за душите след земния живот?

Нека сега приемем, че тук иде реч не за богове, а за представители на извънземни цивилизации, а под “водни потоци” се подразбира енергийните потоци на човешката пси енергия. А следва продължение с цитатите: “Става ясно, защо текстовете от пирамидите говорят за виещ се воден поток на източния край на небето. Това веднага предизвиква асоциация с Нил и неговото мощно течение. Ето текст от пирамидите: “Ти можеш да ме повдигнеш мен, умиращия крал, към виещия се воден поток, ти можеш да ме наместиш сред боговете на неподвижните звезди”. Следващ цитат: “Бъди твърд, о царю на долния край на небето, с прекрасна звезда на извиващата се страна на потока..”. Следващ цитат: “Виещият се воден поток тече, полетата на разлива са напълнени с вода и аз, умрелия цар, се отправям над тях, в източната страна на небето, към двореца, в който боговете ще ме приемат, където ще се родя отново млад. Ло, аз стоя като звезда, разположена на долния край на небето, моята сестра Сотис е редом с мен – утринната звезда”.

В течение на целия древен период е битувал възглед за звездната река като аналог на Нил, а районът на Гиза съответствал на пояса на Орион. Задгробният свят Дуат, който се простирал по западния бряг на Млечния път съответства на район, който сега ние наричаме Мемфиски некропол. И така – древните египтяни разглеждали района на Мемфиския некропол като земно отражение на небесния Дуат. Освен това следва да се упомене, че звездната форма на Озирис е бил Саху – т.е. съвременното съзвездие Орион, следователно пирамидите също представляват Орион. Така Робърт Бовал, един от известните изследователи на древен Египет е предположил, че пирамидите от Гиза се явяват символи на пояса Орион. Следващата му стъпка станала опита да потърси някакви визуални свидетелства на това съответствие. Той направил добра фотография на звездите от пояса на Орион и я наложил върху панорамата на пирамидите от Гиза. Съвпадението се оказва зашеметяващо, не само разположението на пирамидите било идентично с разположението на звездите, но даже яркостта на звездите съответствала на размерите на пирамидите.

След като пирамидите бяха определени като земно отражение на Орионския пояс, те могат да послужат за ориентир за определянето на относителното положение на съоръжението и явяващите се аналози на други звезди от Дуат. Такива могат да се окажат две пирамиди в Дашур. Пирамидите от 4-та династия без съмнение е трябвало да бъдат разположени по някакъв единен план. Освен това, трябва да напомним, че две от тях – Джедефра в Абу Руваш и Небка, носят съответни имена, пирамидата на Джедефра е звезда сехеду, а Небка е просто звезда. А звезда сехеду – това е звезда на Дуат. Сега е време да сравним картата на район Мемфис и картата на участъка от звездното небе, на който се намира Орион. Прецизно съвместявайки пирамидите от групата на Гиза със звездния пояс на Орион, Бовал забелязва, че на пирамидата Небка съответства звездата Саиф, или левия крак на съзвездието Орион, а пирамидата Ел ариана съответства на звездата Белатрикс – или дясното рамо на съзвездието Ловец.

А сега с конкретиката за нашето време ще опитаме да разглдаме, че т.нар. култ в считания за древен Египет е жизнеспособен и в наши дни и продължава да бъде култивиран от демиургичните адепти. Нека потърсим данни за галактиката NGC 1132. Това е елиптична галактика в съзвеждието Еридан. Тук веднага си спомняме за “древен” Египет. Веднага намираме отговор защо са им нужни такива “ферми” като нашата. Галактиката е заобиколена от огромно хало от тъмна материя, която надвишава по своята маса самата галактика в хиляди пъти. Тъмната материя в космологията и астрономията, а също и в теоретичната физика е форма на материята, която не участва в електромагнитни взаимодействия. “Горките” – те са блокирани и са изключени от Вселенския неизчерпаем източник.



И може би трябва да ги съжаляваме? А те съжаляват ли ни, или се отнасят като към дойни крави? Забавно е, че за усилването на свръзката тези твари са приписали откриването на галактиката на Джон Гершел с дата 23-11-1827 г., което се явява код: 23, 11, 99. Направо е готов “телефонен номер”. Освен това, 23-11 е огледално отражение на номера на галактиката 1132. Скоро ще има повече подробности за тези звездни системи, които вече са под тяхна власт. Изглежда, че ние изобщо не сме единствения свят, в който те устройват игри за душите на аборигените в затворен кръг, само и само да не потърсят източника. За тях ние сме тези “индианци”, при които белият човек дошъл с дрънкулки и огнена вода, а те го сметнали за “бог”. Разликата е, че те не сменят тези неща за злато и земя, а измъчват душите ни. Какво да се прави? Не се бойте, развивайте се, не им се давайте – нека останат гладни. Техните дяволски планове на Земята продължават да се въплъщават от послушните дебилчета измежду хората, за които вече е трудно дори да бъдат наречени “хора”.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.