Науката e един вид нова религия?

 Съвременната ортодоксална наука все повече наподобява ортодоксалните религии. Тя, подобно на религиите, има своя йерархична пирамида, свое „жречество“, своите безспорни „авторитети“, своите „окончателно истински“ и непоклатими догми, своя „научна инквизиция“ и свои „еретици“, които са преследвани за несъгласие и липса на сляпа и фанатична вяра в "авторитетите".

Сега все повече независими изследователи започват да забелязват това невероятно сходство между съвременната ортодоксална наука и религиите. Един от тях е авторът на книгата "Забраненият Марс. Тайната доктрина" И. Осовин. Ето например това, което той пише по повода: "Науката в нейния широк смисъл, на практика се превърна в нова религия със своите "светци", "недосегаеми" и, разбира се, със собствени догми. Както подобава на "нова религия", науката е намерила и нови мъченици, нови еретици.

Не, отстъпниците днес не се изгарят на клада - в най-лошия случай те най-често умират в резултат на „инцидент“ или внезапно развиваща се фатална „болест“. Като начало изследователите, които изразяват идеи, които противоречат на общоприетите научни стандарти, биват обявявани за псевдоучени, а след това, ако не се успокоят, са заклеймявани като психически нездрави хора - шизофреници, луди и т.н. Разбира се, те биват отлъчени от „сериозната наука“.

Попитайте всеки уважаван учен дали сериозно се занимава с идеята за създаване на „вечен двигател“, изследването на антигравитацията, телепортацията или, да речем, дистанционното четене на мисли и контрол на ума - и ще разберете колко строго съвременната инквизиция от официалната наука маркира онези граници, зад които не можете да излезете.

Съвременният украински учен Олег Фейгин, доктор на физико-математическите науки, професор, ръководител на сектор теоретична физика в Института за иновативни технологии на Украинската академия на науките (УАН), настоящ член на УАН, автор на множество книги за не- стандартно научно изследване, в своята книга "Лъчи на смъртта" обяснява съвсем логично причините за ортодоксалността съвременната научна общност:

"Учените също могат да сбъркат, когато се сблъскат с тайните на природата. И често те се заблуждават не защото имат "лош характер", който не им позволява да се отворят към нови научни идеи или да се съгласяват с факти, които противоречат на техните идеи Причините са много по-дълбоки, включително, по-специално, желанието да се запази в цялост и завършеност системата от възгледи за структурата на света, преобладаваща в естествознанието".

Оттук и заключението: съвременната наука до известна степен наистина се е превърнала в нова религия. В тази нова религия няма място за хора, така да се каже, за невярващи, които изразяват „еретични“ хипотези или просто задават неудобни въпроси. Вземете същия проблем с изследването на Марс: версиите на поддръжниците на алтернативния подход се отхвърлят като ненаучни, несериозни, те са брандирани като дилетанти, маргинализирани или дори просто хора с нездрава психика, обсебени теоретици на конспирацията.

В същото време, както и в по-ранните времена, когато църковните институции са доминирали в обществения живот, все още има два подхода към реалността и знанието, които я описват и изучават. Има наука, която се преподава в училища и университети, и има наука, за която знае много тесен кръг посветени. Примери? Да, ето един от тях. Например, ако в рамките на общоприетия научен подход се опитате да създадете двигател, който работи на принципите на антигравитацията, веднага ще бъдете изгонени.

В медиите обаче имаше съобщения, че през 90-те години на миналия век е създадена специална изследователска група за антигравитация в рамките на Националната администрация по аеронавтика и космос на САЩ (NASA).

По този начин има наука "за хората" (външен кръг) и наука "за избраните" (вътрешен кръг) и те имат материални различия помежду си. Науката "за хората" ни дава само онези догми, които пречат на нашето вътрешно развитие (тъй като тъпото „стадо“ е по-лесно за управление) и ни отвежда от обещаващите технологии с евтина енергия, тъй като именно тези технологии могат да лишат най-богатите кланове на Земята от страхотни супер печалби.

Именно те контролират напълно ортодоксалната наука и с помощта на „борците срещу псевдонауката“ си гарантират, че „забранените знания“ остават достъпни само за „елита“. Поради тази причина има тайни изследвания, извършвани в интерес на представители на световния „елит“. Всички разработки, получени в хода на тези изследвания и експерименти, стават тайната собственост само на „елита“ и са внимателно скрити от по-голямата част от човечеството.

Ако въпреки това информацията за подобни разработки и технологии стане обществено достояние, тогава се организира задълбочена кампания за тяхното дискредитиране сред обикновените хора чрез подконтролните структури (като „комисията за борба с псевдонауката“) и медиите. Учените и изобретателите, провеждащи независими изследвания на „забранените знания“, биват сплашвани или тормозени, или дори физически унищожавани. Патентите се изкупуват и се отлагат, но не и за самия елит.

Тези т.нар. „избрани“ отдавна използват тайно технологии, които остават недостъпни за обикновените хора. И именно с оглед да се контролира количеството на знанието за „обща употреба“, ортодоксалната наука е създадена във вида, в който съществува сега. И именно с цел да възпрепятства по-нататъшното й развитие по всякакъв възможен начин, да я задържи в определени рамки, всички характерни „атрибути“ на религиите и особено сляпата фанатична вяра в крайната и неотменима „истина“ на догмите и идеите за заобикалящата реалност в рамките на преобладаващата научна парадигма.