Човек живеел в един град и повече от всичко друго мечтаел за богатство. Лягал си и се събуждал с мисли за пари, но колкото повече се замислял, толкова по-малко се задържали в джоба му. В крайна сметка парите не служат на робите.
Парите, подобно на жените, обичат равните - не тези, които им се покланят, а тези, които лесно могат да се разделят с тях, ако обстоятелствата налагат това, без истерии и сцени.
Но човекът не знаел тази проста истина и продължавал да рони крокодилски сълзи за всяка стотинка. Дори самата мисъл, че при пазаруване е необходимо да се раздели с парите, за дълго време разваляло настроението му. На тази основа той почти загубил съня си, но един ден преди зазоряване все пак изпаднал в сумрака на неспокоен сън.
Той стоял в тъмнината на ръба на бездънна бездна, от дълбините на която се излъчвал матов блясък. Тътнещ глас разтърсил цялото му тяло, пронизващ го с нискочестотна вибрация:
- Готов ли си на всичко, за да сбъднеш мечтата си?
- Да. - отговорил мъжът, треперещ като трепетлика.
- Ще получиш това, което си искал! - отговори гласът - Но помни, че нищо не се дава безплатно!
Удар от мълния разцепил тъмнината и огнена вихрушка сграбчила човека, като със сила го завъртяла по спирала. Когато ротацията станала почти непоносима, рязък тласък го извадил от ступора и мъжът се събудил, радостно отбелязвайки, че всичко е просто кошмар.
Той отворил очи и бил изненадан от промените, станали около него. Стаята, в която се намирал, очевидно не била нито неговата, нито апартамента му. Декорацията на стените, дори в сивия мрак, изумявала със златни картини от издълбани шарки и фигури на митични животни. По стените били поставени много кани и вази, които също радвали окото с блясъка на златото.
- Не може да бъде! - възкликнал мъжът - Къде съм?
Обърнал глава към центъра на стаята, забелязвайки гигантска вана, наполовина покрита с метален капак. Любопитството взело своето и той предпазливо се приближил до ваната, просто невярвайки на очите си. Ваната била почти изцяло изпълнена със златни монети и бижута.
- Наистина - всичко е мое - засмя се мъжът, събирайки монети на шепи и изсипвайки ги обратно във ваната.
Колко време е бил в това състояние на щастлива еуфория, той не си спомнил, играейки си с бижутата като дете. След известно време обаче стомахът му напомнил за съществуването му и той се придвижил покрай стената в търсене на храна. Но всички вази и купи съдържали едни и същи пари и бижута. Нещо повече, стаята сякаш нямала нито прозорци, нито врати.
И все пак на последната стена той забелязал вдлъбнатина. „Вероятно - това е изходът“ - помислил си мъжът, притискайки се в тясната дупка и в същото време чудейки се колко би могъл да пренесе през нея от своето богатство за едно „пътуване“.
Междувременно дупката се разширила, пускайки човека в друга стая, много по-малка от първата. Почти цялото й пространство било заето от странен обект, наподобяващ лодка. Той докоснал с длан странния и до болка познат орнамент. В този момент тежкия капак го съборил и го покрил отгоре.
- О, разбира се! - извикал мъжът - Как не можах да предположа веднага? Това е гробницата на фараона! И сега съм вътре в саркофага?
"Странно" - помислил си мъжът - "А къде тогава е фараона?" И той си припомнил мърморещия глас от бездната и диалога му с него.
Това обаче вече не било важно. И той вече не бил в състояние да мисли, мумиите нямали нужда да мислят. В крайна сметка - той получил всичко, което искал - почти безценни богатства и съкровища. Цял живот ги е почитал и затова сега трябвало да остане техен вечен пазител.
Искате ли да знаете - кой сега е с неговите съпруга, деца и приятели? Този, който знае истинската стойност на любовта и приятелството. И кой вместо него се радва на живота и света около него? Този, който знае истинската стойност на човешката комуникация, мъдрост и знания.
Знанието подсказва, че желанията могат да се материализират в нашия свят. Затова бъдете внимателни във вашите желания и мечти. И не забравяйте: „Безплатното сирене е само в капана за мишки!“ Не е изненадващо, че много хора, в търсене на богатство, губят здравето си, а в търсене на кариера - семействата си.
Всеки има свой избор: дали да живее пълноценен човешки живот или да се превърне в изсушена мумия сред мъртви неща и съкровища. И е добре, ако на този „трик“ се хванат само отделни хора, а не цели народи, които искат да получат всичко „маловажно“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.