Сатурнова матрица - 1

 В.- Да видим Сатурн? Има ли го още или го няма?

О. – Виждам сянката на Сатурн тук. В нашето измерение. Не виждам Сатурн, виждам спомена за Сатурн. В нашия физически свят той е в етап на напускане. Но той е в други светове. Сатурн е бил звезда.

В. Сега използва ли се за поддържане на една от холограмите, в които съществуваме?

О.- Изглежда. Не мога да го видя. Сякаш иска да се появи, но не може. Чакай... Това е някакъв демпфер, свалям го. Сатурн все още е там, сега го виждам.

В.- Да видим какво има на Сатурн.

А. - Голям е, с пръстени. Цивилизацията живее на пръстените.

В. - А от какво са направени пръстените?

О.- От газ. След експлозията на сателит. В този газ има много метал и някакъв вид плътна материя. Това са най-малките частици. Следователно пръстените не са толкова плътни във физиката.

Лирично отклонение:

Тази сесия се проведе много преди излизането на филма „Издигането на Юпитер“, но самата същност на филма, подобно на много кадри, се припокрива с показанията на оператора, така че ще използвам тези кадри за илюстрации.

В.- А каква е тази цивилизация, която живее в пръстените на Сатурн?

А. - Ефирна цивилизация. Тя може да създава кораби и да лети някъде. Сатурн е на същата честота, а цивилизацията има по-висока вибрация от Сатурн.

Въпрос: Сатурн изкуствен обект ли е?

О.- Завършен е. В него е като черупка. Планета с изкуствена обвивка.

В.- Газообразна ли е?

А. - Пръстените са газ. Самата планета е твърда.

В.- Какво има на планетата в нашето измерение?

A.- Повърхност с кратери. Кора като засъхнала мръсотия. В нашето измерение там нищо не расте. Не виждам растения на Сатурн.

В. - Виждаш ли живи същества?

А.- На пръстените там. А има и такива, които чакат въплъщението. Има и изгубени. Тип загубили паметта си и седят там. Можете да стигнете до там. Има портал за изгубените. Животът на Сатурн не е много удобен. Съответно малко хора живеят там. И изживяването не е голямо за цивилизациите, които живеят там. Има също и бази. Това беше някакъв проект на земята. Прилича на гаргойл. Като НотрДам.

В. - Изпращат ли ни нещо тук?

О. - Някои генератори в Москва улавят сигнали от Сатурн. И ги ретранслират тук.

В. - Случва ли се да контролират времето?

О. -Не. Те просто се опитват да поемат контрола върху някакви спирали.

В. - Има ли някакъв централен компютър, кристал подобен на Кайлас например?

О. - Виждам огромен кристал, чрез който се упражнява контрол върху цялата слънчева система. Той е огромен и много мощен. Цялото небесно тяло е кристал. Не можем да видим. Той е в по-високо измерение.

В. - Опиши това небесно тяло.

А.- Като планета от кристали. Има един сателит.

В. - Има теория, че в нашата система е имало три слънца. Сатурн, Юпитер и днешното Слънце. После Сатурн и Юпитер угаснали. Може ли това да се проследи?

О.- Отнесоха ме някъде. Виждам картинки на група същества, работещи върху кристал. Тип роботи. Инженери-роботи. Програмиране на слънчевата система. Поддържат своя ред.

В. - Ако ги попиташ за слънчевата система, ще отговорят ли?

А. - Те изобщо не искат да говорят. Това не е приятелска цивилизация. Това е цивилизация, която се интересува всичко да е такова, каквото е. И нищо не се е променило. Те се интересуват от собствената си стабилност. Те няма къде да отидат освен тази система. Други галактики няма да ги приемат. Системата, от която идват, вече не съществува.

В. - Къде се намира този кристал?

А. - В специален времеви джоб. Бяха скрити там. Дори да препрограмираме този кристал, не можем да ги изгоним. Те не искат да си тръгват оттам.

В.- Коя зона е засегната от този кристал?

А. - Слънчевата система.

В. - В слънчевата система е имало две слънца, три слънца, повече?

А. - Три слънца.

В. - Юпитер едно от слънцата ли е?

О. - Да.

В. - Сатурн едно от предишните слънца ли е?

О - Да. Но имаше един Сатурн, след което той беше заменен от друг Сатурн. Променена реалност.

В. Има ли база на тъмните на Сатурн?

О.- Не я виждам сега. Тя е в друго измерение. Но е там. В нашата географска координатна система няма такава точка. Тя също има свой собствен пространствено-времеви джоб.

В. - Една от матриците изпратена тук от Сатурн ли е?

А.- От там ни зомбират. Това е доста мощен лъч. Сега технологията е достигнала точката, в която е възможно да се зомбира от Земята. Първо бяха тези лъчи. Това беше когато хората имаха памет. Те можеха да видят, че нещо не е наред на Земята. Но не можеха да узнаят, че идва от Сатурн. Те не са имали код за достъп до тази информация. И да са го видяли, не са разбрали какво е.

В. Защо Сатурн и Юпитер са угаснали?

А. – Защото имаше едно изместване, едно изкривяване на пространството. Те бяха умишлено угасени, за да направят срив в тази система.

В. - Значи може би те запазват своята реалност и сега? Нека попитаме кристала, Слънчевата система съставена ли е от три слънца?

А. – Нашето слънце беше по-голямо. Бяха отделени от голямото слънце. Бяха две, второто беше по-голямо. Голямото беше разцепено на две. Планетите също са преконфигурирани.

В. - Познати ли са ни тези планети?

А. – Планетите изчезнаха заедно със Слънцето. Някои планети бяха завлечени в други системи. Когато имаше инцидент в съседна галактика, те отнеха една от планетите на Слънчевата система. Заради това едно слънце беше унищожено.

В: В римската митология има бог Хронос, това име се използва за Сатурн. Той беше богът на времето. А това е ключът към кутията на Пандора. Матрицата Сатурн-Луна. Каква е връзката на Сатурн и Луната един с друг? Можем ли да кажем, че това са два фрактала от една и съща верига?

О.- Не, това не са два фрактала. Те са различни. Сатурн има своите фрактали, Луната има свои.

Въпрос: Една статия казва, че Сатурн е скрития атомен часовник за Слънчевата система.

О -Да. Прилича на истината. Сатурн може да експлодира. По-скоро може да се взриви. Съдържа много експлозиви. Явно това са остатъците от слънцето, защото не е изгоряло, а е угаснало. Веществото е силно запалимо.

В. – Съществува и теория, че нашата физическа матрица произлиза от Сатурн. Оказва се, че извън Сатурн вече няма матрица, или как? Какво е Сатурн?

А. - Части от реалността, където беше матрицата, изчезнаха. Матрицата е изживяла себе си и се е сринала.

В. - Можем ли да кажем, че пръстените на Сатурн се използват като гигантски усилватели?

А. - Пръстените са като кръгове върху вода. Те могат да бъдат персонализирани. Информацията се подава към Сатурн и отива по-нататък по пръстените. Като излъчвател на антена.

В. - Тогава те също стигат до Луната? И от Луната също сме изложени на радиация?

О. - Има черна пирамида на Луната, тя улавя радиацията и я препредава тук.

В. - Все пак, тези брънки от една и съща верига ли са?

О -Да. Една верига на облъчване.

В. – Виж, един човек пише – „Вярвам, че митът за Хронос или Сатурн, който по същество е един и същ, където господарят на титаните изяжда синовете си, е много по-сложен от просто евтина алегория за времето, той е относно темата за енергийния дефицит, което беше най-лошата последица от така нареченото падение, в смисъл, че новата полувиртуална реалност изпитва сериозна липса на енергийно възпроизвеждане. И това е ядрото на всички състояния на нещата в тази 3D матрица. След предишния златен век на Сатурн, не само времето се е променило, но пространството, гравитацията и условията на високо ниво на осветление са се променили. Така на новата реалност й липсва енергия и това е нейната основна константа. И трябва да се ядете един друг, за да оцелеете".

О -Разбира се. Земята е загубила своята храна. Земята стана донор. Тя не получава друга енергия. Плюс това също е блокирана. Тя не получава основната енергия. Сатурн е партньор на Земята. Като мъж за жена. Мъжки аспект.

В. - Какво в крайна сметка се случи със Сатурн? Той е огромен. Как се смени толкова лесно?

А. – Извършено е общо разслоение на действителността. Това бяха огромни промени. Огромни енергийни елементи. По някакъв начин той беше Слънцето и върху него имаше живот.

В.- Слънцето не е това, което си представяме като някакво кълбо от магма, то е енергийно образувание. Просто така го възприемаме.

А. - На него живееха същества. Много интелигентна цивилизация. Слънчева. Те бяха ефирни. Много хармонични същества.

В.- Оформени или безформени?

А. - Като светулки. Точно като мигаща светлина. Мигащи цивилизации.

В.- Какво стана с тях?

О.- Възнесени са. Отидоха по-нататък, когато слънцето угасна. Те бяха на етапа на едно цяло с Създателя. Когато Слънцето угасна, те бяха взети от Създателя. Би било възможно да ги пренасочи някъде. Можеха да се преместят. Те много обичаха Сатурн и не искаха да отидат на друга планета. И те отидоха при Създателя.