Сатурнова матрица - 2

 От друга сесия:

О: Те показват информационни потоци, ние не ги виждаме - информационните артерии - вените са като пчелни пити - играят много, много голяма роля. Те показват, че това е на ръба на познатата ни информация – от типа на интернет и информация, която вече е взета от енергийни структури. Тоест нещо, което надхвърля обичайното понятие за информация. Тук те показват, че е възможно да се работи стиковано. Вклиняване в тях - свързване - използване. Подсказват и думата – истина – това е информиране. Довеждане на обективна информация за процесите до слоя, където няма достъп. Има завеса, която отделя това информационно поле от хората и една от задачите е да се пренесе информация от информационното поле, където информацията е обективна и недвусмислена, да се прехвърли отвъд тази завеса в сферата на заблуди и дезинформация, манипулация.

Въпрос: Сива мъгла ли е слоят, който предотвратява връзката с информационното поле?

О: Мръсно бяло е. Като такава пяна над земята - над хората. Има места, където е по-дебел, непропусклив за светлина. Има места, където е по-малко - почти прозрачни и показват някои неща, които генерират този воал. Образи с опъване на чаршаф. Има такива неща - които го дърпат - така че да е в опънато състояние.

Въпрос: Кой контролира тези неща?

О: Няма да повярвате - те показаха онези изроди, от самото начало на сесията - които бяха в самото начало в средата на космическия кораб.

Въпрос: Мога ли да говоря с тях?

О: Крякат нещо - врякат. Не мога да разбера каква реч е - какви са тези думи =)))

Въпрос: Моля, предайте информацията по такъв начин, че Д. да разбере какво отговаряте. По разбираем начин.

O: Като че казаха "Да"

Въпрос: Кажете ни защо проектирате сива мъгла на земята? За какво е това?

О: Те са такъв тип технически работници. Казват, че това е тяхна работа. Те казват "нямаме нищо общо с това".

Въпрос: Кой е дал правото да се блокира достъпа на хората до информационното поле?

О: Те са някакъв вид неверници. Това са общо взето някакви роботи .. Много механични. Няма усещане за живот и няма усещане за емоции .. Те отговарят толкова ясно: Това е просто нашата работа - ние правим това, което трябва да правим ..

Въпрос: Кой ги задължава? Моля, идентифицирайте работодателя.

О: Не, няма информация. Те не са живи. От тях няма усет за живи същества. Някаква проста програма - роботи. Т.е. - да, да, не, не - това е всичко. Заложени са функции - те ги изпълняват.

Допълнения от други източници:

Сатурн, бившето Слънце на нашата система, изгасна и сега се използва като източник на сигнал за поддържане на холограмата, в която съществуваме. Тази холограма съществува на базата на предавателната система Сатурн-Луна и затова се нарича Матрицата Сатурн-Луна. Пръстените на Сатурн са рудиментарни останки от тази слънчева система.

Системата е имала дори не две, а три слънца, третото е Юпитер, за който, подобно на Сатурн, можете да намерите информация дори в средновековни източници, че е изчезнала звезда. всички древни митове разказват, че синът на бога на слънцето сваля баща си и сам заема управляващото място (три поколения), това е мистерията за изключване на три звезди в нашата СС последователно.

Чудили ли сте се защо в митовете на Гърция и Рим главният бог е Юпитер, а не богът на слънцето Ра (Аполон)? Това са останки от спомени за времето, когато Юпитер е бил център на системата и звезда. После го загасиха и направиха Слънцето. Същото важеше и за Сатурн. Темата е курирана от Айк и Максуел.

„Когато става дума за окултната страна на Луната, в крайна сметка трябва да говорим за Сатурн.

Изкуствен обект ли е Сатурн? Свързан ли е Сатурн с Луната? Защо хората на земята боготворят Сатурн? Защо випускниците и съдиите носят черни палта? Какво е черно слънце? Какво представляват пръстените на Сатурн и защо трябва да ни интересува?

„Тайно знание, което набира все по-голяма скорост, се отнася до „Планетата“ Сатурн като децентрализирана звезда, подобна на съдбата на Юпитер; винаги, когато историците говорят за древни имена за нашето настоящо слънце, те споменават египетските имена ATUM или Ra, гръцкото име Helios, латинското име Sol и така нататък, и така нататък. Това, което те не ви казват, или защото го игнорират, или защото не го знаят, е, че тези имена не се отнасят до нашата сегашна звезда, а до бившето слънце, което днес наричаме планетата Сатурн. което беше " изключено", така да се каже.

Този сценарий предполага напълно различна структура на Слънчевата система, в която организацията на планетите и Слънцето има конфигурация по ос на света – когато всички те се въртят около оста на полюсите, а не около Слънцето, като в плоска чиния, както сега; ако погледнем Сатурн отдолу или отгоре, перпендикулярно на неговите пръстени, ще ги видим в плътност и сега можем да разберем защо много ритуални предмети на Земята все още носят формата на пръстен - брачни халки, кралска корона - пръстен, носен на главата при коронацията и т.н

В римската митология бог ХРОНОС е името, използвано за Сатурн. Хронос е бил богът на времето и този факт действа като ключ към кутията на Пандора във връзка с често споменаваната „Матрицата Сатурн-Луна“, тъй като според сегашното ни разбиране за времето това означава, че Сатурн е скритият атомен часовник на Слънчевата система, ИЛИ тъканта и източника на НЕГОВИЯ пространствено-времеви континуум, неговата квантова контролна матрица. Ако си представим, че нашата слънчева система се състои от 2 слънца или може би по-вероятно от 3 и е била тройна звездна система (повечето звезди са двойни звезди), тогава имаме триадата Юпитер/Сатурн/Слънце като фрактал на тройната звездна Сириус система Сириус, и това по най-грубия и същевременно най-лек начин, обяснява дълбоката теологична мания за Троицата.

Съвременните алтернативни изследвания се забавляват с любимата теория за Сатурн като централна антена, от която в момента произлиза нашата 3D физическа матрица, нейните пръстени, действащи като гигантски нано усилватели, и с втората "релейна" антена, базирана на Луната за пресичане/синусоида - изграждат цялата реалност, каквато е на Земята.

Тази много модерна теория гласи, че синусоидалната вълна, генерирана в Сатурн, е в основата на МОДУЛИРАНИЯ сигнал за всичко в планетарната сфера.

И тук е акцентът: според мен, ако всичко това е вярно, тогава основното квантово / скаларно предаване от Сатурн трябва да пречи на друго противоположно или допълнително предаване от Луната, в резултат на което „модулациите“ пораждат всички физически материализации на органи / форми и повечето от мисловните процеси. С други думи, 3D ЗЕМНАТА ХОЛОГРАМА се реализира.

Оригиналният сценарий за „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик беше за пътуване до Сатурн, но Кубрик по-късно го промени на Юпитер по някаква неизвестна причина. (Кубрик, нека ви напомня, е един от десетте най-напреднали филмови артисти на човечеството).

(В допълнение, авторите на трилогията „Матрицата“, Уашовски, които бяха братя, а сега не издържаха на стреса и станаха брат и сестра, наскоро заснеха филма Cloud Atlas, където развиват теорията за прераждането и сега се подготвят филмът Jupiter Ascending, който разказва, че Земята е задният двор на Вселената, а центърът й е съвсем различна планета, познайте коя (не, Юпитер е името на главния герой, чистачът).

Трябва да живееш в пещера и да си истински примитивен, за да не знаеш, че Кубрик издава тайните на илюминатите във всеки свой филм.

Темата за холографската проекция е постоянна във филмите на Стенли Кубрик и в този конкретен момент той се опита да създаде "всеобхватна" алегория, която предоставя всички необходими улики за начина, по който 3D матрицата работи извън локалната космическа среда, неговият гений помогна да се използват светлини с правоъгълна решетка, предполагащи честотна решетка с правоъгълна решетъчна матрица във връзка с производството/проекцията на „Светлината“ на настоящата 3D слънчева система.

Образът на катедрала, където светлината пада вътре в корпуса през малки прозорци, би описал доста точно нашето възприятие за 3D пространство/време, където фалшификатът съществува в момента. Реалните честоти на оригиналния Божествен източник се заменят с "виртуални симулации" на физиката и космоса, така че да не можем да възприемем и декодираме друга реалност. Кубрик действа като гностик, представяйки на нищо неподозиращата и невежа публика древните фундаментални парадигми на гностичното познание, където има съобщения, че „МЕСТНИТЕ демиурзи“ са отвлекли реалността и са заели мястото на Бог, за да консумират нашата етерна енергия (митът за Хронос и неговите синове).

Вярвам, че митът за Хронос/Сатурн, където владетелят на титаните изяжда синовете си, е много по-сложен, отколкото просто евтина алегория за времето; моето мнение е, че това е тема по линията на енергийния дефицит, който беше най-лошата последица от падането, в смисъл, че новата полувиртуална "реалност" изпитва сериозна липса на възпроизводство на енергия и това е ядрото на цялото състояние на нещата в тази 3D матрица.

След предишния Златен век на Сатурн / Хронос, не само времето се е променило, но и пространството/времето, гравитацията и всички условия на осветление на високо ниво, така че на новата реалност й липсва енергия и това е нейната основна константа и трябва да ядем един другиго. Например, за да оцелеят - хората (ако не се занимават с канибализъм) ядат животни.