Един американски психиатър разказа интересни истории. Работейки в американска болница за психично увредени хора, се впечатлил от факта, че много хора, с които е успял да общува имали еднакъв симптом, което започнало да го навежда на интересни мисли. Това го мотивирало да проведе по-задълбочени разговори с пациентите, за да разбере какво точно се случва с тях. А общият симптом бил, че всеки от пациентите е чувал гласове. Психиатърът решил да разбере какво говорят тези гласове. В хода на проучването си разбрал, че гласовете говорят едни и същи неща. Но впоследствие главните лекари в болницата му забранили да разговаря с пациентите - с мотива че така разстройва болните. Това само по себе си навежда на мисълта, че никой не желае да има яснота по тази тема и психиатърът смята, че има 2 причини за това: първата - ако стане изяснение, може да се стигне и до извода, че никакви лекарства не помагат на тези хора. Защо? Защото е напълно вероятно шизофренията при тези хора, които чуват гласове да не е заболяване. Втората причина - целенасочено се забранява разговора с пациенти, чуващи гласове, за да не може обществото да узнае истината. Всички знаем за разни случаи на масови убийци, които впоследствие са казвали, че някакъв глас ги е карал да извършат убийството. Такива биват определени за психично ненормални, но дали реално са такива и дали реално чуват тези гласове?
Какво направил след това този психиатър? Той напуснал държавната американска болница и отишъл да работи в затвора. А там имало доста подобни шизофреници, чуващи гласове. И вече не е имал пречка да се занимава с психиатрична дейност, понеже му било разрешено да говори със затворниците. Психиатърът с удивление констатирал, че всички чуващи гласове като цяло чуват едно и също, независимо от различните характеристики на гласовете - по тембър, интонация, агресивност. Това бил 100% негатив с насърчаване за извършване на някакво правонарушение. Гласовете обикновено започвали ъздействието си върху човека с послания от вида "Виждаш, че в живота не ти върви, но аз ще ти помогна, защото съм такава сила, която ще направи да си живееш нормално". След това започвали да обсебват човека и да му внушават нещо много отрицателно.
Американският психиатър сравнява гласовете с голям колектив, работещ над хората - вселяват се в техните глави и започват с негативната си дейност, след което ги довеждат до пълно изтощение и когато гласовете напуснат даден човек, той е като изсмукан и често пъти умира. Като пример привежда резултат от аутопсия, направена на такъв починал в затвора - мозъкът му бил не по-голям от гръцки орех (грубо казано). От всичко това си направил извода че чуващите гласове не са психично болни. Логично неговия интерес се разширил - кой се вселява в хорските глави, кой ги изсмуква и ги наставя да вършат разни негативни неща.
А в един прекрасен ден при него дошъл пациент от затвора с послание за психиатъра - т.е. гласът му казал да отиде при него и да му предаде думите им. Затворникът започнал с "Дойдох да ти предам тяхната воля". Първото, което поразило психиатъра било "тяхната воля" - т.е. става ясно, че "те" са много и се знаят един другиго. Посланието им продължило с недоволството на гласовете от намесата на лекаря в тяхната дейност и го предупредили да не им пречи да си вършат своята работа.
Тембърът на гласа на затворника по време на предаване на посланието бил изменен. А с края на предаването в стаята се раздал трясък и звукът, подобно на електрически заряд тръгнал отначало по стената, след това по тавана, пак по стената и завършил в празно ведро. Затворникът загубил съзнание, но когато дошъл на себе си след няколко дни, психиатърът отново разговарял с него и получил признание, че всичко помни и е чул този трясък.
В изводите си психиатърът казва, че гласовете подбират хората - не могат да се вселят във всеки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.