Едно от характерните явления, които доста често се проявяват в някои аномални зони, са хрономиражите, свързани с появата на картини-образи от миналото и бъдещето, както и вероятно от реалности, паралелни на нашия свят. Много изследователи на аномални явления свързват тези явления с отварянето на някои „портали“, които са „врати“ към други пространства и времена. И съвсем неслучайно в такива зони, заедно с хрономиражите, се забелязват и различни аномалии с течение на времето.
Преди много години вече говорих за мнението на известния руски уфолог В. Чернобров по отношение на това явление, който, за съжаление вече не е с нас. Но днес искам да ви запозная с фрагмент от книгата „Отвъд реалността“ на друг руски уфолог и изследовател на аномални явления - Н. Суботин. И ето това, което той пише:
"Още през 80-те години на миналия век, когато изследването на аномалната зона на Молебка тепърва започва, изследователите забелязват някои странности, които се случват с техните часовници. На някои места сякаш времето започва да" тече "по-бързо - хората губят от няколко минути до 2-3 часа! С помощта на дългосрочни наблюдения и експерименти беше възможно да се открият няколко области в аномалната зона, където с течение на времето се случиха наистина странни явления. Изследователите няколко пъти поставяха прецизни хронометри, електронни часовници в тези места, почти всеки път, когато времето "бягало" напред с няколко десетки минути, а понякога дори и с няколко часа.
Тези явления, според мен, са предпоставки за съществуването на портали, червееви дупки във времето в тази област, като следствие - възможна е появата на хрономиражи ...
Хрономиражите не са необичайни. Те се наблюдават от незапомнени времена, които могат да бъдат намерени в аналите, а и в по-съвременни източници. Хрономиражите са видими изображения на градове, събития, явления, които всъщност са отдалечени от мястото на наблюдение на значително разстояние или са се случили в миналото (има редки описания на миражи, в които те виждат картини на бъдещето)
До този момент няма точно разбиране за това какво е Времето. Следователно около темата има много предположения, свързани с хрономиражите ... За да обясните как възникват хрономиражите, трябва да съберете повече факти и доказателства, но най-важното е да намерите общ език с учени, които се занимават с изучаване на времето. Само в този случай ще бъде възможно да се правят предпазливи предположения за това, което наблюдават очевидци и как се оказват в отдавна отминали епохи".
Зони, където хората по неразбираем начин се движат в пространството и времето, са разположени в различни части на нашата планета. И въпреки че лично аз никога не съм виждал хрономиражи, но например НЛО, странни светлинни ефекти и такова явление като „зелена мъгла“, характерно за аномални зони, наблюдавах по време на службата си в армията на Карелския провлак. И веднъж, преди около осем или десет години в Московска област, аз и моят приятел, берейки гъби на мястото на бивша военна част, изведнъж неочаквано се озовахме в едно непонятно блато, където приятелят ми, който добре познаваше тези места, призна че се е изгубил, след като открихме, че кръжим в един и същи кръг с диаметър 500 метра.
Денят беше облачен и не можахме да се ориентираме по слънцето. За щастие имах компас, който поне в момента, в който го получих, работеше правилно. Тръгнахме на юг към магистралата и изведнъж се озовахме на 200 метра от мястото, където оставихме колата. Трябва да кажа, че необичайността на ситуацията беше, че територията на тази военна част беше разделена на правоъгълници с размери приблизително 200 на 450 метра и за да се премести от един такъв правоъгълник в друг, беше необходимо да се прекоси малка канавка , вал и бетонен армейски път ... Нещо повече, за да сме на мястото, където неочаквано се озовахме, беше необходимо да го направим два пъти.
Но въпросът е, че не сме преминали всичко това и това много ни изненада, както и факта, че неведнъж успяхме да се изгубим на толкова утъпкано място. В същото време в момента на скитането настъпи някаква странна тишина и дори птици не се чуваха и някакво състояние на „безвремие“ се усещаше субективно. Случвало ли ви се е нещо подобно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.