Защо се отричат живота след смъртта и истинската любов?

 Веднага щом хората изгубили познанието за "живота след смъртта", те прехвърлили цялата си дейност към света на физическата реалност, опитвайки се да вземат всичко "на този свят", и веднага се появил страхът от смъртта, който дал плодородна почва за алчността, похотта, завистта и омразата, както и за всички други пороци, с които човешкото общество е толкова известно. Нашествениците трябваше да превърнат човечеството в глупаво и послушно стадо, което лесно да бъде манипулирано чрез метода на "моркова и тоягата". А създадената Пирамида на властта, подхранвана от нашествениците, все повече предаваше човечеството, като насаждаше идеологията на своите господари на обикновените хора.

Руският психолог А. Некрасов посочва, че цялата днешна цивилизация, съвременната наука и образование са пропити от мисли за неизбежността на смъртта, докато истинската същност на човека остава безсмъртна, преминава от живот в живот и периодично се въплъщава в различни реалности. Съучастниците на тъмните сили обаче са премахнали от повечето религии знанието за възможността за прераждане, а ортодоксалната наука, въпреки наличните експериментални доказателства, отрича дори възможността за съществуване на съзнание под каквато и да е форма след смъртта на физическото тяло. Не се споменава възможността за активен живот във физическо тяло в продължение на поне няколко столетия.

В самия човек загубата на дълбока памет води до неразбиране на основите на вселената, а оттам и до страх от смъртта, който е пряко свързан със смъртта на физическото тяло. Много от религиите и ученията продължават да подсилват илюзията, че животът е еднозначен и предопределен, което поражда отчаяние и примирение вместо стремеж към съвършенство.

Знанието за прераждането не е от полза за силите, които съществуват чрез енергиите на страха, страданието, лъжата и омразата. Хората не се възприемат от тези сили като  свободни личности, а като глупави и безмозъчни скотове, които доброволно им дават "храна" под формата на отрицателни енергии и чувства. Ето защо наложеният начин на живот, условните догми и стереотипите на поведение, които се насаждат в съзнанието ни, ни учат на психология на роби, безразсъдно изпълняващи волята на своите "господари", докато развитието на Свободата и Любовта е сериозна заплаха за силите на мрака, извеждащи хората от тяхната неразделна власт.

Именно чрез развиване в себе си на енергиите на Любовта и създаване на пространство на Любов около себе си се преобразява и трансформира не само вътрешното същество, но и физическото тяло на човека (както е показал Христос), правейки това тяло неподатливо на смъртта. И колкото повече хора достигнат това ниво, толкова по-малко са способни да "хранят" силите на мрака. Особено опасно за силите на мрака е пространството на любовта, създадено от една двойка, което се случва, когато мъж и жена създадат СЕМЕЙСТВО, а не сключат БРАК. Бракуваните хора са лишени от любов, свобода и са натоварени с взаимни задължения и оплаквания. И точно от това се нуждаят същностите на мрака, за да се хранят постоянно с отрицателните енергии.

Ето защо такива връзки (но формализирани чрез БРАК) се насърчават от обществото, държавите и цялата съществуваща пирамида на властта, докато истинската любов е осмивана и самото ѝ съществуване е поставено под въпрос. Човек, който не е изпитал истинска любов, приема всичко вместо нея: привързаност, зависимост (емоционална, материална, сексуална и т. н. ), влюбване (което по същество е по-близо до любовта) и смята всички тези заместители за напълно "нормални" явления. Истинската любов обаче се характеризира с липса на притежание, ревност и потискане на свободата.

Неслучайно А. Некрасов пише: "За съжаление на Земята има много агресори, които се стремят да разделят мъжа и жената, защото двамата влюбени са велика сила, способна да създаде много красиви неща в света.

Има определени сили, на които това не се харесва, тъй като е в разрез с техните интереси. А интересите са известни: да държат човека в шах, да увеличават страданието му, да подхранват негативната му страна".

Единствено истинската любов слага край на страданието, поражда стремеж към съвършенство, творчество и свобода и издига хората до нивото на боговете. Неслучайно любимият ученик на Христос, Йоан Богослов, казва: "В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха, защото в страха има мъчение; който се страхува, не е съвършен в любовта. (Йоан 4:18).

Поради тази причина силите на мрака и техните съмишленици от дълго време водят целенасочена кампания за дискредитиране на любовта. Според тази концепция на хората се подхвърлят различни "заместители" под формата на чисто физиологичен порив, който неизменно отшумява с времето. Остават само "отговорностите", основани на привързаност или зависимост.

На тази основа хората спокойно вярват, че истинската любов може да се намери само в книгите или филмите, затова не бива да я търсят, а да живеят "като всички останали". Завоевателите искат именно такова послушно и глупаво стадо и за целта се използват всички средства за "обучение" и "възпитание". Човекът губи свободата си, творческият му импулс замира, а тялото му, което не е в хармония с душата и сърцето, започва да боледува и да остарява.

Продължителността на живота намалява. Човек просто няма време да се замисли и да се събуди от "илюзиите", наложени на съзнанието му.