Много поколения просто изгарят, без да разберат какво наистина се е случило. Свойствата на първа степен определят рамките на установеното в този слой общество, от което се изискват особени качества - да бъдат използвани в управляем синтез на геоенергийния реактор. Условно технологията е без отпадъци - в жива форма, а също и в посмъртната човекът и неговата душа биват активно експлоатирани, посредством привеждането в движение на т.нар. "колело на Самсара", в което подобно на отлежалото вино в бъчвата се събират духовните еманации и най-фините енергии на душата. Този продукт остава за висшата йерархия, която се намира извън пирамидата на човешкия социум. Където главния потенциал на безсмъртната душа се поглъща от същности, които в религиите биват наричани "богове".
А как се вмества безкрайната вселена в нашето съзнание, в нашеето вътрено пространство ? Къде отива целия необозрим потенциал и какво става с него? А чисто и просто той бива ограбван, или по-точно - правят така, че ние без да осъзнаваме, се отказваме от него, губейки го доброволно. А за тях остава само да отделят нужното и всичко е в рамките на космическия закон. Как става всичко това? Доста просто - те заграбват от нас само една секунда, един миг от нашето време, един миг между минало и бъдеще, който се явява нашия живот. Нашата вселена ни принадлежи именно за една секунда, тъй като миг по-рано тя вече е в миналото, а миг по-късно - все още в бъдещето. И само тук и сега, в тази секунда тя е наша. Един миг.... А какво става в реалното положение на нещата? Нашата секунда не ни принадлежи, тъй като ние живеем в миналото и в бъдещето, а не в настоящето. За да ни държат в това положение се изразходват огромни ресурси. Но за тях това си струва, защото иначе властта на пирамидата ще загуби контрола си над нас и своята сила. Силата, с която тя си набавя "храна", ограбвайки нашия могъщ потенциал.
Това положение на статуквото има дълбоки корени в миналото, което ни е известно от разни източници. Всяко обществено устройство, започвайки от древните времена се базира на угнетението на човешкото естество, на неговата натура. Накланяйки баланса в едната или в другата страна, от робска безнадеждност до безумна еуфория от свободията, позволена от видимия елит, който също се намира в строго подчинение на главните йерарси. Нямайки своя истинска хармония на вътрешното пространство, което отваря заветната врата към света на реалността, човекът става лесна плячка за хищниците, които оглавяват върха на пирамидата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.