Вектор на безумието - 6

 Безпрепятствено внедрявайки вирусни програми, системата получава достъп до човешката сфера, откъдето транслира своята воля и установки в масовия порядък. Импулсът на мисълта, който възниква като ответна реакция на външния натиск, има много висок енергиен потенциал, който се отразява и на свойствата на нашата планета. Започвайки от 2020 г., когато светът се сблъска с медицинското безумие, много хора се обединиха в едно желание - всичко това да свърши по-бързо. Такова нещо все още не се бе случвало и планетата - волно или не - отреагира на това послание. Тя започна да се върти по-бързо. Научните общества бяха в ступор - цялата стройна система на небесната механика започна да се цепи по шевовете. Бе нужно бързо да се намери оправдание и да се замажат пукнатините, през които започна да поглежда истинската същност на съвременната наука. Както винаги, за тази цел намериха дежурното оправдание - глобалното затопляне, а за достоверност го подкрепиха с атмосферни явления . Странно, че този път не засегнаха пърдящите крави. А същевременно планетата дори и не мисли да повлиява на оборотите. Силата на обединената мисъл бива гонена във времето и пространството, при това - напразно. В такова положение ние приличаме на хамстер в колело - тичаме, оставайки на място, което отново налива вода в мелницата на системата. 

Отново ни отвличат вниманието и ни предоставят поредната порция качествен гавах, при което отравят нашата реалност. Парадите на безумни арт-обекти и дяволските мистерии, които проникнаха по цялата планета, показват тържеството на системата и нейното всевластие. Тъжно е да гледаш как основната маса от хора не разбира същността на ставащото и със своите воля и емоционална енергия подхранва това чудовище. Чудовище, което е без човешки еманации и в крайна сметка не струва нищо. Нула. И само човекът му дава числово значение, сила и обем. Нашето щастие, радост, творчески потенциал и божественост чрез ловка манипулация отиват в джоба на коварния крадец. А като компенсация ни се подхвърлят синтетични заместители на щастието, за които хората отдават живота си и душата си. Не е ли време да обърнем вектора на безумието в посока към истинските ценности?