Джефри Лонг: преди смъртта съзнанието напуска тялото

 Американският онколог, след 30 години изучаване на състоянията на „клинична смърт” и преживявания в близост до смъртта (ПБС), стигна до окончателното заключение, че съзнанието напуска физическото тяло преди смъртта. Нещо подобно се случва по време на различни променени състояния на съзнанието. Също така, в хода на практическите изследвания той също опроверга аргумента на псевдоскептиците, че предсмъртните видения възникват от самите умиращи хора поради това, че са знаели за подобен феномен предварително. Ето какво пише той за това в книгата си „Доказателство за живот след смъртта“:

"... Друг често срещан проблем, засягащ скептиците, е дали съдържанието на това, което хората казват за ПБС се влияе от това колко добре са знаели за него преди собствения си опит. Някои от най-умните изследователи наричат ​​това" факторът на Опра ", защото телевизионното предаване на Опра Уинфри направи много с цел повишаване на информираността на хората за ПБС.

Ето как скептиците твърдят това: ако тези, които са имали ПБС, са знаели за ПБС преди собствения си опит, то ще се отрази ли на това, което по-късно разказват за него?

Преди издаването на „Живот след живота“ на Реймънд Муди през 1975 г. нямаше начин да се възползваш от опита на други хора, тъй като широката общественост все още не знаеше специфичните компоненти на ПБС. Въпреки че, като професионален скептик, направих проучване, за да видя дали факторът Опра всъщност може да повлияе на казаното от тези, които са имали ПБС. Изследването беше просто. Сравних отговорите на двадесет и един въпроса във въпросника от първото ни проучване сред хора, чийто ПБС беше след 1975 г.

Честно да ви кажа, резултатите ме изненадаха. Същите елементи на ПБС бяха открити както в групата преди 1975 г., така и в групата след 1975 г. Освен това тези елементи имаха еднаква повторяемост. Това проучване категорично предполага, че предварителната информираност за ПБС не оказва влияние върху съдържанието на ПБС.

Друго и още по-завладяващо проучване беше проведено от д-р Джина Етапили и нейните колеги през 2006 г. Тя прегледа двадесет и четири ПБС, описани и записани преди 1975 г., преди обществеността да разбере за ПБС, със сравнителна група от двадесет и четири доклада, получени след 1975 г. Нейното изследване установи, че ПБС на тези два различни времеви периода се различават само по това, че тези, записани след 1975 г., по-често описват тунела. Авторите заключават: „Тези открития поставят под съмнение хипотезата, че историите за преживяванията около смъртта са значително повлияни от предишните културни модели“.

"Факторът на Опра" беше анализиран и с помощта на въпросник от ФИПБС: „Знаехте ли нещо за преживяването в близост до смъртта (ПБС) преди собствения си опит?“ От всички анкетирани, които са имали ПБС, 66,4 процента са отговорили „не“ и, според мен, това е изненадващо висок процент. Прегледах хиляди случаи, пълни с убедителни доказателства за осъзната смърт. И стигнах до единственото заключение, че преди смъртта съзнанието напуска тялото".

Защо тогава официалната наука упорито отказва да признае феномена на съзнанието, напускащо тялото? Въпросът тук дори не е, че много фалшиви материалистични догми ще бъдат опровергани поради това. Нарушаването на старата парадигма няма да навреди на самата наука, но ще я доближи до истинската картина на описване на реалността. Друго нещо е, че излизанията извън тялото представляват опасност за силите, които контролират науката и цялото човечество. Следователно тези явления, заедно с много други, се приписват на областта на знанието, „забранена“ за човечеството. И тъй като цялата система на научното жречество е точно „наточена“, за да отведе далеч обикновените хора от истинското знание, това „забранено знание“ усърдно се премълчава или дискредитира от тях. И притежателите на тези знания са подложени на организирана кампания на тормоз в медиите и изданията, контролирани от паразитните структури, или дори биват физически унищожени.

И така, каква е опасността да признаем реалността на извънтелесното пътуване за тези сили? Не само от факта, че след като са се научили съзнателно да „напускат тялото“, хората започват да възприемат паразитиращите върху тях същества и същности. Основната опасност е осъзнаването, че със смъртта на физическото тяло съзнанието продължава да живее в друга реалност. Но страхът от смъртта е един от основните инструменти за манипулиране на поведението на хората. И ако хората се отърват от него, тогава паразитната система ще загуби един от основните си „лостове за контрол“ на човечеството. Оттук става ясно защо паразитната система съдържа цял щаб наети бърборковци „от науката“, чиято задача е да „баламосват овцете“, за да им попречат да овладеят реални знания. Вместо това от детството им се подлага и се налага система от фалшиви знания и унизителни „ценности“, превръщайки ги в послушни биороботи на системата.