Истинската Тайна Дума на Фримасоните (поредица)

 Фримасоните често са наричани „сатанисти” – нещо което те опитно прикриват. Докато редовните им членове са неосведомени за целите на организацията, някои от тях знаят. Фримасоните отклоняват обвиненията че са сатанинско общество, в значителна степен използвайки прикритието че са филантропна организация. Но каква се явява същината на масонската вяра? Вярата във Великият Архитект на Вселената? Да попитаме, не е ли този архитект Сатаната, взимайки под внимание, че много малко от тях съзнателно служат на него?
Масонството е основано на легендата за построяването на Соломоновият храм, за който, както говорят, са били наети хиляди зидари и каменоделци преди почти 3 000 години. По много причини не можем да проверим масонската история много лесно. Някои Пратеници са изследвали масонството както отвътре, така и през външната му фасада. Томас Пейн е един от Пратениците, който е поел задължението да го разгледа от външната страна, докато другите Пратеници като Бенджамин Франклин и Марк Твен са били инфлилтрирани вътре в организацията. Франклин разкрил много от тайните на масонството на Томас Пейн и му предоставил копия от много отчети на някои ложи. Затова Франклин бил подложен на голяма критика от основателите на илюминати, високопоставени фримасони и съвременникът му Адам Вайсхупт, който е легендарен със своето непочтенно и измамно поведение и характер. Именно Вайсхупт по общо мнение е основателят на Новият Световен Ред. Все пак той е бил по-скоро поставено лице на управляващият елит и е свършил това, което са му наредили.
След обстойното разследване на организацията, Пейн потвърдил, че историците на фримасонството или не публикуват фактите, или въобще не ги знаят.
За да покаже оргомното изопачаване направено от масонските историци, Пейн отбелязал, че съгласно масонската история, Питагор (580 г. пр. н. е.) би трябвало да бъде един от първите посветен в тайните на водещото братство. Според тяхната история обществото било окончателно основано по време на строителството на Соломоновия храм, завършен повече от 300 години преди Питагор да е роден.
Питагор е бил един от Пратениците. Фримасоните грешно претендират, че той е бил член на тяхното общество.
Също така, съгласно историята на фримасоните, прочутият гръцки математик Евклид, е предал своето знание на Хирам Абиф – майстор-зидар. Абиф е бил главният декоратор на храма, който е бил построен през 10 в. пр. Хр. Евклид е бил роден 500 години след завършването на храма, правейки тази теория невъзможна. Дали историята е била умишлено объркана, е неуместно питане, докато фримасоните продължават да разпространяват грешна информация и днес, много след изложените потресаващи грешки.
Тъй като тяхната собствена история е покварена неузнаваемо и техните историци отказват да я поправят, тази дискусия ще се опита да обясни някои уместни легенди на фримасоните, а по-нататък и да обясни актуалната им история. Читателят трябва да помисли защо фримасоните лъжат за своята история, докато наблюдава масонските дела.
Според тяхната легенда, двама от главните герои са цар Соломон и цар Хирам – цар на Тир. Тези крале се събрали и решили да изградят баснословен храм. Тогава те наемат Хирам Абиф – майстор-занаятчия с голяма слава, да декорира и разкраси храма.
Абиф, представен като кандидат за третата масонска степен на посвещение, е бил третиран като равен от двамата крале. Но това е съмнително, тъй като всички зидари и каменоделци, които са строили храма, са били разглеждани като търговско съсловие. Според масонската легенда, точно преди завършването на храма, трима главорези са заговорничили да извлекат тайните на масонското майсторство от Абиф. Те били неспособни да извлекат тайните насилствено, но прекратили всичко убивайки Абиф.
Хулиганите скрили тялото в храма, после го откарали и заровили. Когато цар Соломон е бил информиран за изчезването на Абиф, той се разгневил, отишъл при гилдията и открил, че трима липсват. Тези трима били разбойниците. Кралят блокирал пристанищата и пътищата и изпратил екип за издирване. Накрая тримата били открити и заведени при цар Соломон, пред когото те признали всичко. Соломон наредил всеки от тях да бъде екзекутиран по долен, ужасяващ начин, съпровеоден с огромни мъки и разчленяване на тялото.
След това цар Соломон и цар Хирам разкопали гроба на Абиф, за да търсят по него улики за сричката. Когато не открили нищо, те вдигнали Абиф от гроба му и го заровили около храма, близо до Светая Светих, доколкото традицията позволява.
В интерпретацията на масонската история, трябва да бъдат представени някои предварително скрити аскпекти на легендата. Царете Соломон и Хирам са имали придобита по една сричка от тайна кодова Дума. Абиф е притежавал третата. Двамата крале и Абиф са щели да използват тайната Дума, за да извършат ритуал на жертвеника, след завършването на храма. (Тази информация е налична за много малка група – само на най-високато ниво на посвещение в йерархията на фримасоните.)
Това е много мрачна история – Соломон, който бил деспот, искал абсолютно притежание на Думата. Той наел тримата главорези, за да извлече тайната сричка от Абиф, който бил в храма, когато разбойниците го доближили. Един от престъпниците поискал тайната сричка от Абиф, който разбрал, че има някаква грешка, защото само Соломон и Хирам знаели, че той притежава тайната сричка. Абиф успял да ги измами, да му разкрият, че Соломон ги е изпратил, преди да хукне и избяга. Главорезите започнали да го преследват, след което го хванали и убили. Тогава те влачили тялото и го заровили много далеч от храма. Тогава тримата докладвали на Соломон за инцидента, който незабавно ги екзекутирал и разчленил. Моменталното убийство над тях се наложило като наказание, но било и необходимо, за да ги накара да замълчат.
Откакто разбойниците убили Абиф, преди да извлекат тайната от него, сричката е изгубена. На погребението, двамата крале били наистина разтрвожени, защото изгубили възможността да използват енергията на тайния код. Те се заклели един ден да открият загубената Дума. През това време те заменили загубената дума с нещо, което звучало като „мор-бон-зи”. Днес тази заменена Дума е величествената масонска дума, съгласно масонската история. Смята се, че Соломон и Хирам са предали техните две части на тайната Дума на много доверени члевнове, а те – по същия начин, са я предали на други доверени членове. Днес, много малко от тези с това познание, усилено търсят изгубената сричка, за да могат да изрекат истинските три части на действителната тайна Дума.
Оттогава насам „мор-бон-зи” е само заместителната тайна Дума и всички масони я ползват и разпознават до ден днешен. Както и да е, „мор-бон-зи” се изрича много рядко – само по време на посвещение или по много специални случаи, само със затаен дъх. Паролата, която масоните използват всекидневно е „ту-бал-кайн”.
Много допълнителни степени са били въведени във фримасонството в течение на годините. Адам Вайсхаупт скалъпва някои „френски” степени, след което отпътува за Шотландия и ги представя за истински френски масонски степени на шотландските фримасони. Тогава той измисля „шотландски” степени, отпътува за Франция и представя фалшиви шотландски степени за истински, пред френските фримасони.
Трябва да се отбележи, че днешните фримасони претендират за по-високи степени, ако открият загуената Дума на Демиурга. Тази Дума се дава на кандидатите за Главен Свещен Архитект. Тази дума е „ях-бул-он”, за която се вярва, че „ях” се отнася за еврейският бог Яхве; „бул” – за древният Ханаански бог на плодовитостта Баал/Дявол; „он” – за египетският бог на подземното царство наричан Озирис.
Тази „божествена дума” – „ях-бул-он” е друга масонска измислица на Вайсхаупт, за да измами някои кандидати, като ги накара да мислят, че търсенето на думата е приключило. Но „ях-бул-он” е само друг заместител. Търсенето на тайната загубена дума продължава.
Кои наистина били всъщност тези трима души? Защо имали тайните части на тайната Дума? Има ли наистина сила Думата?
Цар Соломон, цар Хирам и Абиф тайно били окултисти. Те се опитали да скрият тази информация и сериозно да обезкуражат тези, които се отдават на окултизма. Едно такова доказателство за това, се появява в запазена Библия в книга, преписана на Соломон. Той не написал цялата книга, но наистина изплагиатствал този стих:
„Кажи на мъдростта „ти ми си сестра” и наречи разума твой сродник, за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.” – Притчи Соломонови 7:4-5
Църквата опитва да даде други интерпретации, но истинското значение е, че тази мъдрост и разбиране трябва да бъдат ценени, но окултното познание трябва да бъде отбягвано, докато то е опасно. Много от „Притчите” на Соломон имат смисъл, когато тълкуваме „странната жена” като окултните загадки, които иначе изглеждат нелогично.
Библията е изпълнена с предупреждения да се отбягват астролозите, медиумите, магьосниците, вълшебниците, вещиците, чародеите, гадателите, ясновидците и т.н… Това важало особено по време на господството на Йосиф от Израел. Всъщност, Библията също показва, че религиозните водачи разбират окултните сили на звука, буквите, думите, имената, символите, астрологията, числата и т.н. Пример за разбиране силата на звуците и имената, е когато (съгласно Битие 17:5) еврейският бог променя името Абрамна Авраам.
Всъщност много религиозни водачи съзнателно са използвали окултните сили, докато държали тълпата изолирана в страх от тайното познание. Соломон е легендарен с неговата предполагаема мъдрост, докато работата му с окултизма е скрита. Цар Соломон и цар Хирам, заедно с Абиф, били практикуващи окултисти, но от Тъмната страна. Те заповядали да построят огоромен храм, който да бъде посветен на висшите Тъмни сили. За да усилят максимално вливането на сили в храма, било нужно много страдание за построяването му. Това било извършено чрез кървави жертвоприношения и поробване на каменоделците и зидарите, които били принудени да построят храма и чрез невероятно потискащо облагане с данъци. Тези и други мерки кулминирали във въстание.
Когато бил завършен, храмът побирал Светая Светих, където тримата се срещали от време на време, за да призовават пълната сила на Тъмнината свързана с Елита на ануннаки, който вече не бил на Земята. Това трябвало да стане, като ритуално се призове Тъмната сила посредством Думата. След като храмът (или какъвто и да е било друг обект), особено жертвеника вътре в храма били заредени, той щял да приеме собствен живот. Той щял да има собствена власт. Така или иначе, Светая Светих никога не бил използван по начина, по който било очаквано, тъй като Абиф бил убит преди храма да бъде завършен.
Трите звука дадени на Соломон, Хирам и Абиф, съответно оформят актуалната тайна загубена Дума, която фримасоните търсят. Когато се изрекат в подходяща тоналност, продължителност, ред, времетраене и интензивност, съчетанието от звуци може да извика сила от финните нива. Тази спицифична формула има способността да призове пълната власт на Тъмнината.
Това не е малка сила, не може да бъде определена колко е мощна. Който притежава ключа за тази енергия, фактически може да управлява целият свят и да иска откуп от всяка нация. Това не е шега работа и никой не трябва да я приема несериозно. Представете си какво би станало ако Соломон притежаваше цялата дума. Тази дума била това, което и Хитлер тайно търсил. В погрешните ръце, тази дума може да бъде абсолютна катастрофа.
Фримасоните са изцяло издигнали се до трета степен чрез историята за Абиф и заместената дума. Това е така, защото много малко масони знаят за актуалните две срички, но тези, които знаят, активно търсят изгубеният звук. Те се надяват, че някой от кандидатите ще го открие. Надяват се да го открие и някой майстор-масон. Никой от масонското мнозинство няма идея за този секретен план. И след близо 3 000 години търсене, тайната Дума на Абиф им е все още неизвестна.
За някои хора, Адам Вайсхаупт бил посредник, който бил научил за сричките на Соломон и Хирам и те му заповядали да основе Новият Световен Ред, с надеждата, че това ще помогне за намирането на изгубената сричка. Тези, които контролирали Вайсхаупт, вярвали, че ако има един единствен световен диктатор, тогава цялата информация за всеки и всичко ще бъде на разположение на строя.
Звуците са много мощни вибарционни енергии, когато се използват по определен начин, подплътени с познание. За пример, смъртта на Даяна Спенсър изглежда беше причинена от физически деятели. Всъщност, то беше в резултат от сили, вградени в произнесена дума, управлявани от невидимите нива, което причини физическото проявление на нейната смърт. Хората забъркани с Тъмната страна, могат да се вкарат в много сериозни ситуации. Ето защо баснословното „чисто” сърце многократно се легендализира за този, когото може да използва правилно окултните сили.
Аз знам звуците и сричките на Соломон и Хирам. Знам и звукът на Абиф. Знам цялата изгубена дума. Как знам това е без значение. Дали всеки вярва или не в моето твърдение, е без значение. Дори когато проверявах звука първо на ментално ниво, можех да усетя огромната Тъмна сила на Думата. Имам също и контра-звукът, който използвах да неутрализирам Тъмната Дума. Сега, цялата ужасяваща Тъмна тайна Дума, която фримасоните търсеха да сглобят, е възпряна и неутрализирана.
Помнете, че някои фримасони могат да знаят първите два звука или срички на Думата. И сега, другите ще ги познаят. Но аз никога няма да разкрия загубеният звук от Елита на ануннаки, на никого, поради инзвънредно опасната природа на Тъмната енергия вградена в Думата, която може да бъде „възкресена”, ако тя попадне в грешните ръце – това важи за всеки без „чисто” сърце. ТАЗИ СРИЧКА НЕ БЕШЕ НИТО ДОКУМЕНТИРАНА, НИТО НАПИСАНА, НИТО ПРЕПИСАНА ИЛИ ПРЕДАДЕНА НА НЯКОГО. Никое търсене не би я открило. За всеки случай, неутрализирах цялата Дума с контра-звукът. Отделих контра-звукът на Светлината през 2002 година на CD, озаглавено „Обичайки ви”, защото контра-звукът, също може да бъде ползван с друга енергия, която да са насочени към Тъмните.
Сега ще разкрия двата звука. Сричката на цар Соломон беше „КИР”, а тази на цар Хирам „УАХ”. Сричката на Абиф убягна на тези от Тъмнината за 3 000 години и те няма да я придобият преди колапса на тази виртуална реалност.
Със засилено внимание трябва да предупредя, че всеки опит, от когото и да е, да изпрати мисли с ЛОШО НАМЕРЕНИЕ да увреди тази информация или да обижда с разкритите звуци, автоматично ще се отклони и върне на подателя. Изпращача на такова лошо намерение, ще пожъне моментално или забавено във времето последствие от действията си.
Връщайки се към масонската легенда, трябваше да бъде изложено това, че ужасната смърт на тримата главорези изпълнена със страдание, сега е част от задължението на масоните в първите три степени на посвещение. Когато на някой е присъдена степен, той трябва да каже задължението си, застрашен от наказателни мъчения и подобна смърт, ако някога разкрие тайните на майстора-масон. На кандидатите се казва, че клетвите и наказанията са само символични и нямат отношение към реалността, което е вярно, ако майстора-масон беше за да разпространява тайните, известни на общите членове на тайното общество. Както и да е – информацията за Истинската тайна Дума е секретна, като тези клетви са създадени, за да защитават срещу каквото и да е разкритие. Това са истински клетви с истински наказания.
Терминът „свободни зидари” (фримасони) е много издайнически. Соломон имал роби, които изграждали храма. Но някои от тези занаятчии, не били роби, те били зидари на свободна практика. По същият начин термина „майстор-масон” имал същото значение. Всички от този ранг били господари на робите или учителите.
Соломон бил крал, който бил известен с това, че има много жени и незаконни съпруги. Той не позволил на жените да се молят с мъже, нито да членуват в тайните общества. Гадателските царски церемонии, робството, мъжкото надмощие и многоженството са характерни черти на ануннаки и Соломон бил техен потомък – останка от Атлантида. Така той придобил тази си позиция. Отнасяйки се до Соломон, като бъдещ потомък на ануннаки, той не трябва да бъде бъркан като имащ кръвна връзка с тях. Това се обяснява с неговото съзнание, което се въплъщава отново и отново в различно биологично тяло, независимо от биологичните връзки.
Подобно – кралят на Тир и Абиф имали ануннакски корен. Тримата били запознати с окултното знание и поради тяхната отдаденост на окултните изкуства, им било разкрито, че определни звуци, имат много мощни способности. Дали на всеки от тях звук, способен да свали специални сили от най-висшите и тъмни области. Това било възможно само след много кървави жертвоприношения, които доказвали тяхната лоялност към Тъмнината. По време на този процес, всеки от тях придобивал по една част от три-сричковата дума. Те били вдъхновени да построят храма, където трябвало да бъде Светая Светих – там където трябвало да извършат ритуала по призоваването на силата на Думата. Било важно да имат роби, които да изградят храма, за да може страданието им до голяма степен да се присъедини към потенциала на тайният звук. Освен това, както беше описано по-горе, екзекуциите демонстрират още една от чертите на ануннаки. По същият начин, фримасоните развиват своята кръвожадност, оправдавайки се с бруталните, ужасни и демонични убийства на тримата главорези.
 
от
Амитак Станфорд