О. Четверикова за сътрудничеството на Ватикана с фашисткия режим на Мусолини

 Една от малко проучените исторически теми е сътрудничеството на Ватикана с режимите на Хитлер и Мусолини през 30-те и 40-те години, както и ролята на Ватикана (заедно с ЦРУ) в спасяването на нацистките престъпници от справедливо възмездие, използвайки създадената „пътека на плъховете“, канала, през който тези престъпници пътували до Южна и Северна Америка, както и до други части на света, за да започнат живота там с нови документи и понякога с нов облик.
Тази тема обаче не беше чужда за доцента от МГИМО, кандидат на историческите науки О. Четверикова, която в книгата си „Върколаци или кой стои зад Ватикана“ пише следното за началото на сътрудничеството на тази псевдорелигиозна структура с фашисткия режим на Мусолини в Италия: „По време на Втората световна война и през първото следвоенно десетилетие политиката на католическата църква се определя от папа Пий XII (Еугенио Пачели), който е избран на престола през 1939 г. Той се отличава не само с консервативни възгледи, но и със способността гъвкаво да координира своята линия на поведение с господстващия курс в световната политика. Пий XII се характеризира като „пангерманистически папа“ и „папа на Хитлер“, а по-късно - „атлантически папа“.
Действително, дейността на този понтифик отразява цялата сложност на играта, играна от финансовите и политически управляващи кръгове на Запада през предвоенните години и по време на Втората световна война, в която Ватиканът беше най-активно ангажиран, играейки ролята на връзка между либералния и авторитарния лагер. До този момент обаче този период в историята на католическата църква остава един от най-слабо проучените поради факта, че повечето архивни документи, свързани с нея, не са налични: някои материали не са били разсекретени, докато други, според Ватикана, са били почти напълно унищожени или разпръснати в различни складове в резултат на пожари и по време на бомбардировките на Берлин.
Най-важните събития в отношенията на Светия престол с фашисткия и нацисткия режим преди войната са неговите конкордати с Италия и Германия, сключени при папа Пий XI (1922–1939). Конкордатът между Италия и Ватикана е подписан от държавния секретар на Ватикана кардинал Гаспари и Мусолини в Латеранския дворец през февруари 1929 г. Той се състои от три документа, наречени Латерански споразумения, които са валидни (с изменения по определени въпроси) и до днес. Конкордатът сложи край на различията между италианската държава и Църквата и накрая затвори „римския въпрос“, като възстанови църковната държава на територията, включваща катедралата Св. Петър, папските дворци, Ватикан, Латеран, музеи и паркове. Тя получи собствена конституция, знаме, герб, въоръжени сили (по-скоро предназначени за зрелища), жандармерия.
Църквата получи пълна свобода и католическата религия беше обявена за държавна; държавните закони подлежаха на ревизия и трябваше да се съобразят с конкордата; признавали се организации, свързани с католическата акция и други. Договорите били допълнени със специално финансово споразумение, предназначено да уреди исканията на папството към Италия. Според него Мусолини е платил на папата като компенсация за нанесените на Ватикана материални щети от италианската държава в размер на 1,750 милиарда италиански лири, или 90 милиона долара. (750 милиона в брой и 1 милиард в държавни облигации). Тази „финансова инжекция“ позволила на Ватикана да проникне още по-дълбоко в икономиката на страната и да натрупа огромни средства за кратко време.
Конкордатът и финансовите споразумения осигуряват на Църквата големи ползи, но още по-голям е политическият капитал, който светската власт придобива в лицето на Мусолини, което значително укрепва нейните позиции: на изборите през май 1929 г. фашистите печелят впечатляваща победа. Режимът постига това, че католическите организации, макар деполитизирани, остават само формално и са строго подчинени на йерархията. Църквата и държавата в Италия всъщност не са имали конфликти до появата на нацистки елементи в италианския фашизъм, проявяващи се в доктрината за расите и расовите закони, които са дълбоко в разрез с християнския морал ...
Латеранските споразумения бележат началото на „нова ера“ в историята на църковните финанси и неслучайно папата нарича Мусолини „човек на Провидението“. За управление на средствата, получени по споразумението, през същата година е създадена Специалната администрация на Светия престол, оглавявана от италианския финансист от покръстените евреи Бернардино Ногара (брат на близък приятел на папата - кардинал Ногара), член на управителния съвет на най-голямата частна банка в Италия - Търговската банка. По-късно той ще бъде наречен „финансов гений“ на Църквата. Ногара, родом от Северна Италия, бил пропит с предприемачески дух, който рязко го отличавал от аристокрацията на италианския юг, чиито представители били основните финансисти на църквата. Той бил фокусиран върху международния капитал, тясно свързан с германски, швейцарски, френски банкери, така че при него започва дероманизацията на финансите на Светия престол ... "
Както можете да видите, Ватиканът в своята дейност не избягва сътрудничеството с фашисткия режим и малко по-късно сключва подобно споразумение с нацистка Германия. И трябва да кажа, че това сътрудничество на Ватикана с антихуманните режими било много ползотворно и полезно и за двете страни. Следователно и укриването на международни военни престъпници от Ватикана след края на Втората световна война говори само за себе си. Неслучайно Ватикана стои и зад юдео-нацисткия преврат в Украйна през 2014 г., тъй като тази организация всъщност не е структурата, за която се представя, и има много по-глобални цели и задачи, отколкото просто разпространението на католицизма.