Механизмът на работа на намерението, който променя събитията от нашия живот, е добре описан от физика-теоретик Д. Лапиер, който отбелязва: „Намерението създава „надуване” във времето и пространството, чрез което се осъществява движението. Като стимулира приливите на творческа енергия, намерението координира и насочва енергиите през междуизмерни портали. Отлагането на намерението създава приливна вълна, която променя пространство-времето и изпраща нови събития в живота ни".
Друг физик-теоретик, Дж. Сарфати, споделя това мнение, пише във връзка с намерението: „Намерението, движейки се от бъдещето, описва цикъл и се изпраща в миналото (под формата на памет), заедно с дадено преди това задължение или обратна причинно-следствена връзка”. Той приема, че умът и материята си взаимодействат, използвайки принципа на "обратното действие".
Според това мнение съзнателното намерение е това, което контролира навигационните информационни вълни, които организират материята. Взаимодействията разум-материя се изпомпват от външни съобщения от миналото, бъдещето и навсякъде.
Тези външни съобщения задействат процеса, който Сарфати описва под формата на странни двойни цикли (като символа на безкрайността), изобразяващи движението на намерението от миналото с опита на бъдещето и движението на намерението от бъдещето с опита на миналото. Такива нелокални аспекти на съзнанието се отварят в неговите по-високи, „разширени“ състояния, когато миналото, бъдещето и настоящето се възприемат едновременно в цялата им взаимовръзка.
Сарфати подкрепя своята теория със строги математически формулировки и вярва, че вече има експериментално доказателство за теоретичните положения на постквантовата физика. В същото време той се позовава на някои разсекретени изследователски материали, посветени на използването на феномена ясновидство за военни цели.
А. Биърдън разглежда мисълта или умствената енергия като виртуални (ненаблюдаеми) същности, които носят модели на вероятности и се свързват с виртуални светлинни фотони (комбинират или добавят) в съответствие с тяхната честота или форма. Фотоните са групирани поради сходството на кохерентността на модела.
В този случай се променят квантовите параметри на системата, които или създават, или променят съществуващото електромагнитно поле. Така разумът въздейства на физическата реалност. Следователно нашата енергия може да се настрои в резонанс с външната реалност и да я промени.
Има и обратна връзка, при която външната реалност резонира с нашите вътрешни модели и променя нашата вътрешна реалност. Въпреки това, според справедливото мнение на К. Юнг, активното влияние на съзнанието върху физическата реалност (материализация на нужните ни вероятности) може да се прояви само при определено ниво на развитие на самото съзнание, неговото значително „разширяване“.
Виртуалната реалност (бъдещето) съдържа всички вероятности и вероятни събития. Въпреки това, за да преведем всеки модел в нашата реалност, е необходимо да стартираме определен механизъм. Така А. Биърдън отбелязва: „Както е добре известно във физиката, виртуалната реалност може да стане реална и наблюдаема, ако към нея се добави енергия“.
Такова енергийно свързване е процесът на прикачване на заряд, активиране или възбуждане. Смята се, че виртуалните или призрачните изображения веднага се появяват в наблюдаваното състояние, ако им се даде достатъчно енергия. За това обаче е необходимо да се постигне фокусиране на енергията и кохерентност с всеки специфичен модел или вероятност чрез постигане на определено променено състояние на съзнанието, за да се трансформира във физическа наблюдаема реалност. Според Петерсен този процес започва със свързаното магнитно подравняване и активиране на нашите мозъчни клетки.
Кемтрейлс ни лишават от воля-желание-намерение. Виждаме само картинки на възможно бъдеще, но не искаме и НЕ го избираме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.