Става дума за високия няколко километра монолитен обелиск-игла на повърхността на Луната. Според древните архиви тази структура е била построена от извънземните. Събраните предания и легенди споменават, че от нея се изстрелват души на Земята и ги хващат отново, след като "пътуването им до Земята е приключило".
С "ловеца на души" е свързана тезата, че създателите на човека е трябвало да се "спуснат" на Земята от Сириус, тъй като техният дом е бил разрушен. Преселниците са подготвили космически кораби, които най-напред са закарали доброволци физически да се заселят на Земята и да я подготвят за пристигащите след това. Според тази теза основната група от души е пътувала заедно от техния свят до звездата Сол, която е Слънцето, около което се върти Земята. Основната група са се заселили на Слънцето, докато завърши подготовката за пътуванията на душите до Земята. Когато една душа е била подготвена индивидуално да замине на Земята, тя е била "изстрелвана" от Слънцето към Луната. А от Луната, чрез споменатия обелиск, към Земята.
По онова време планетарната федерация е била поставила Земята под карантина и никой не е имал право на намеса, докато не завърши "експериментът по отглеждането".
Когато душата е завършвала своите уроци, тя е била изстрелвана обратно от друго "оръдие за души", което е в Хеопсовата пирамида.
Монолитът на Луната е бил издигнат от федерацията, за да изстрелва душите към Земята или да ги хваща по обратния път.
Обелискът обаче се използва все повече в отрицателен аспект, а не за целта, за която е бил създаден. Той прехваща души, но като метод за двустранно транспортиране, установен, за да може да се "влиза" на Земята, докато е под карантина.
Източник: "Строго секретно"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.